№ 195
гр. Добрич, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20223230200198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕКБ – Форест М66“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Т.,
ул. „***, в качеството му на работодател срещу НП № 08 –
2100054/260/13.01.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 61 ал. 1 във
вр. с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с
чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00
лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
1
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от
ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2
от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:
На 17.11.2021г. е извършена проверка от СТ. Н. П. - главен инспектор и
Г. В. В. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич,
съвместно със служители в сектор „ПИП“ към ОД на МВР гр. Д. на борса за
дърва, находяща се в гр. Д., ул. „***, стопанисвана от „ЕКБ Форест М66“
ЕООД гр. Т..
При проверката в обекта за заварени работници, в това число и З. А. Ю.
ЕГН ********** да цепят и товарят дърва за огрев. З. Ю. е попълнил
декларация относно условията по наемането му на работа, видно от която
същият работи в „ЕКБ Форест М66“ ЕООД като общ работник с работно
време от 09.00 до 15.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение, при
осигурена седмична почивка и почивка в работния ден.
На 26.11.2021г. по електронна поща на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище Добрич са получени документи, подписани с електронен
подпис от М. К. Х. - П. – упълномощено лице, в това число и граждански
договори, сключени на 17.11.2021г. и на 22.11.2021г. със З. А. Ю..
От възприетото по време на проверката и събраните документи е
установено, че „ЕКБ Форест М66“ ЕООД, в качеството на работодател е
приело на работа на 17.11.2021г. З. А. Ю. ЕГН ********** в стопанисваната
от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа, присъщи за
трудово правоотношение, а именно – работно време, работно място, трудово
възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден, без да е
изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди
постъпването му на работа.
2
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията
на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – СТ. Н. П., М.
Ц. Д., Г. В. В., В. ИВ. ИВ. и З. А. Ю., и от представените по делото
доказателства. Показанията на посочените свидетели, съдът кредитира като
последователни, правдиви и непротиворечиви.
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 61 ал. 1 във вр. с чл.
1 ал. 2 от КТ и безспорно доказано по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда, отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според чл. 61 ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а по
смисъла на чл. 62 ал. 1 трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на разпоредбата на чл. 61 ал. 1 от КТ от страна на
работодателя се санкционира по реда на чл. 414 ал. 3 от КТ.
От приобщените доказателства, както и от еднопосочните показания на
разпитаните свидетели безспорно се установява, че свидетелят З. А. Ю. е
работил в обекта към момента на извършената проверка. По делото е
приложен договор „граждански“, в който е описано, като задължение
единствено цепене и товарене на дърва срещу определено възнаграждение,
т.е. не съдържа всички елементи на конкретния граждански договор /договор
за изработка/, съобразно чл. 258 и сл. от ЗЗД. Същевременно в саморъчно
попълнената декларация, свидетелят Ю. посочва работно време, работно
място, почивка и възнаграждение, което напълно съответства и на
установеното по време на проверката. Обстоятелството, че извършваната
работа е срочна и няма постоянен характер, както е посочил Ю. и твърди в
показанията си, не изключва трудовия характер на възложените функции.
Трудов договор може да се сключва и за определен срок или до завършване
на определена работа по аргумент от чл. 68 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, вкл. за 1 ден.
При договора за изработка, изпълнителят е независим от насрещната
страна, при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на
гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е
определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
3
качествено изпълнение. В конкретния случай в договора е посочено - цепене
и товарене на дърва, но не и обема на работа, нито критерии за качествено
изпълнение. По силата на трудовия договор, едно физическо лице предоставя
работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на
гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар
и свързан с полагането на труд, предполага пълна самостоятелност до
получаване на крайния продукт, предмет на договора.
Поради това, съдът намира, че процесното правоотношение е трудово
по своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не
продукт от нея. Установените в хода на проверката условия на труд,
естеството и организацията на възложената работа налагат извода, че за
посочения период Ю. не е бил ангажиран с предоставянето на характерния за
гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирал работна сила
при съществуване на типичните за трудовото правоотношение елементи,
подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа, поради което в
тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съдът счита, за неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ съгласно,
която за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв., тъй като
според ал. 2 на същия член, законодателят е приел, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2.
Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на
цитирания чл. 415в ал. 2 от КТ, който като специален изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Така Решение от
03.07.2014г. по к.а.н.д. № 339/2014г. на ДАС.
При определяне размера на имуществената санкция,
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 ал. 2
от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения минимум
от 1 500 лева в чл. 414 ал. 3 от КТ.
4
Ето защо, съдът приема, че наказателното постановление е обосновано
и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично направеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна искане, и предвид разпоредбата на чл.
63 ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да се присъди на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич сторените по делото разноски за
юрисконсулт, като на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 2100054/260/13.01.2022г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „ЕКБ –
Форест М66“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Т., ул. „***, в качеството му на работодател
за нарушение по чл. 61 ал. 1 във вр. с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на
основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500.00 лева.
На основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА „ЕКБ – Форест М66“
ЕООД, ЕИК ***, гр. Т., ул. „*** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5