Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 592 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС от Г.М.Г.
и Д.А.Г. за осъждането на ответниците М.А.А., Е.Д.Б. и А.Д.Д. да премахнат част
от постройка с площ от около 5 кв. м., намираща се в дъното на ПИ с
идентификатор 65677.701.9475 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Свиленград, до границата с ПИ с идентификатор 65677.701.9476, както и иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на реалната част с площ от около 5 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор 65677.701.9475, върху която е построена
процесната постройка, както и за осъждането им да предадат владението върху
посочената реална част. Също така съдът е сезиран с искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищците общо
сумата от 28,83 лв. (19,23 лв. от М.А., 4,80 лв. от Е. Б.и 4,80 лв. от А.Д.),
както и общо сумата от 35,16 лв. (23,44 лв. от М.А., 5,86 лв. от Е. Б.и 5,86
лв. от А.Д.), представляващи обезщетения за лишаването им без правно основание
от ползване на около 15 кв. м. за периода 05.05.2015 г. – 04.01.2018 г. и
съответно на частта от около 5 кв. м., върху която е построена постройката, за
периода 05.05.2015 г. – 08.08.2018 г. от собствения им поземлен имот с
идентификатор 65677.701.9475, ведно със законната
лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 08.08.2018 г., до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищците твърдят, че са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор 65677.701.9475
по кадастралната карта на гр. Свиленград. След закупуването на 05.10.2011 г. на
1/2 ид. ч. от недвижимия имот с номер по предходен план 1689 те инициирали гр.
д. № 147/2014 г. по описа на РС Свиленград с предмет делба, като била
постигната съдебна спогодба с ответниците, по силата на която този имот бил
реално поделен на две части: в дял на ищците бил поставен процесният имот с
идентификатор 65677.701.9475, а в общ дял на ответниците – съседния имот с идентификатор
65677.701.9476. Поддържат, че в собствения им недвижим имот попадала част от
постройка на ответниците с площ от около 5 кв. м, както и телена ограда. След
влизането в сила на съдебната спогодба ответниците обещали да премахнат
постройката си и разположената телена ограда по границата на имота им и да
освободят заетата част от имота. Посочено е, че ответниците не изпълнили
обещанието си, като отказвали да премахнат постройката и да освободят изцяло
имота на ищците. Поради това било образувано изп. д. № 1039/2017 г. по описа на
ЧСИ Самуил Пеев и на 05.01.2018 г. ищците били въведени във владение на част от
завзетия от ответниците имот, като останала непремахната само постройката.
Поддържат, че в този имот извършвали строителни работи, като предвид неправомерното
поведение на ответниците не могли да построят тухлена ограда. Също така излагат
съображения, че вследствие ползването на части от имота им ответниците се били
обогатили неоснователно. Поради това претендират да им бъде присъдено
обезщетение от 05.05.2015 г. – деня, следващ датата на влизане в сила на
съдебния акт по гр. д. № 147/2014 г. по описа на РС Свиленград, до 08.08.2018
г. – датата за предявяване на настоящия иск, за ползването на терена, върху
който е изградена постройката с площ от около 5 кв. м., в общ размер на 35,16 лв.
(след допуснато в о. с. з. на 10.04.2019 г. намаление на иска от 70 лв. на
35,16 лв.). Също така са направили искане да бъдат осъдени ответниците да им
заплатят обезщетение в общ размер на 28,83 лв. (след допуснато в о. с. з. на 10.04.2019 г.
намаление на иска от 100 лв. на 28,83 лв.) за неосвободената част от имота, в
която не е включена квадратурата на постройката, от 05.05.2015 г. до 04.01.2018
г. – деня, предхождащ въвода във владение. По изложените съображения молят да
бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответницата М.А.А., с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че действително между страните
била сключена съдебна спогодба, с която била ликвидирана съществуващата
съсобственост, но следвало да се осъществи процедура по реално изпълнение на
постановения съдебен акт чрез възлагане на инженер-геодезист. Ответницата
твърди, че при проверка в СГКК – гр. Хасково установила наличието на редица
нарушения. Поддържа, че описаното в Протокол за трасиране, означаване и
координиране на граници между поземлени имоти, от 20.10.2017 г., изготвен от
инж. И.И., не било в изпълнение на одобрената съдебна спогодба. Посочено е, че
страните били постигнали съгласие при реалната делба да се обособят два отделни
имота с площ от 240 кв. м. Вместо това, ответницата твърди, че съдебният акт не
бил изпълнен, като от съсобствения ѝ имот били отнети 2 кв. м., а имотът
на ищците бил увеличен с 2 кв. м. Поради това счита, че имотната граница между
двата имота била определена в нарушение на съдебната спогодба. По тези
съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
В законоустановения едномесечен срок
не са постъпили отговори от останалите ответници Е.Д.Б. и А.Д.Д..
В хода на устните състезания
ответницата А.Д.Д. е посочила, че след извършена справка в СГКК – гр. Хасково
установила, че била налице разлика между нанесената площ на имотите на
кадастралната карта и уговорената в съдебната спогодба. Възразява, че спорната
постройка била изградена със съгласието на нейните дядо и чичо, като при
извършване на делбата не знаели, че трябва да премахнат част от нея.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС:
От Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 72/05.10.2011 г., т. V, рег. № 5458, нот. дело № 660/2011 г.
по описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС Свиленград, се
изяснява, че ищците Г.М.Г. и Д.А.Г. са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност 1/2 ид. ч. от УПИ XXI-1689 с площ от 535 кв. м., находящ се
в гр. ***********.
Между
страните не е налице спор, че останалата 1/2 ид. ч. от същия този поземлен имот
е собственост на ответниците при квоти: по 1/6 ид. ч. за А.Д.Д. и Е.Д.Б. и 4/6
ид. ч. за М.А.А.. От представените писмени доказателства се установява, че по
искова молба на ищците е образувано гр. д. № 147/2014 г. по описа на РС
Свиленград за делба на съсобствения им с ответниците поземлен имот. Приложена е
Заповед № 1074/18.03.2015 г. на Кмета на Община Свиленград, с която на
основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ във връзка с производството по съдебна делба
е одобрено изменение на подробния устройствен план относно УПИ XXI-1689, като
последният следвало да се раздели на два урегулирани поземлени имота с площ от
по 240 кв. м. всеки от тях (УПИ XXVI-1689 и УПИ XXVII-1689), а за да се осигури
достъп до УПИ XXVII-1689 е проектирана задънена улица (тупик) с площ от 55 кв.
м. С протоколно определение № 218/27.04.2015 г. по гр. д. № 147/2014 г. по
описа на РС Свиленград е одобрена постигнатата между страните спогодба,
съгласно която УПИ XXVI-1689 се поставя в общ дял на ищците, а УПИ XXVII-1689 –
в общ дял на ответниците.
Според представените
скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на
УПИ XXVI-1689 съответства поземлен имот с
идентификатор 65677.701.9475 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
а на УПИ XXVII-1689 – поземлен имот с
идентификатор 67677.701.9476.
Съгласно заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено, на одобрената кадастрална карта на гр. Свиленград
имотите на страните били нанесени, както следва: ПИ с идентификатор
65677.701.9475 с площ от 240 кв. м. – на ищците, и ПИ с идентификатор
65677.701.9476 с площ от 240 кв. м. – на ответниците. Вещото лице е посочило,
че на кадастралната карта била означена и сграда със селскостопанско
предназначение с идентификатор 65677.701.9475.1, който идентификатор показвал
принадлежност към имота на ищците. В резултат на извършените геодезически
замервания на място експертът констатирал, че тази сграда била нанесена
некоректно на кадастралната карта както по местоположение, така и по площ. Местоположението
на действително съществуващата сграда било отразено на комбинираната скица (л.
114) с виолетова линия. Площта ѝ била 13,69 кв. м., от които 5,15 кв. м.
попадали в имота на ищците (обозначени с точки 1, 2, 3 и 4) и 8,54 кв. м. – в имота
на ответниците.
Приложена е Декларация от
04.09.1974 г. от А.Д.А.и Д.Д.А., с нотариална заверка на подписите, съгласно
която са изразили съгласие техният син и брат Д.А.Д.(наследодател на
ответниците) да построи една стая с размери 4/4 в парцел XXXIV-179 в кв. 56а по плана на гр. Свиленград.
Издадено е и
Удостоверение с рег. индекс № И-676/06.02.2019 г. от Община Свиленград, от
което се изяснява, че в архива на общината не било открито разрешение за строеж
на постройката, разположена в имотите на страните. Посочено е още, че към
момента на построяването ѝ била разположена в един имот. След изменението
на плана за регулация и проведената съдебна делба постройката попадала в два
имота с различни собственици и не отговаряла на правилата и нормативите
съгласно ЗУТ. Поради това към настоящия момент за същата не могло да бъде
издадено удостоверение за търпимост.
За да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: право на
собственост в патримониума на ищците спрямо процесния имот, упражнявана
фактическа власт от страна на ответниците и липса на противопоставими права,
въз основа на които да владеят същите. В настоящия случай от събраните
доказателства се установява, че по силата на постигнатата между страните
съдебна спогодба ищците са собственици на ПИ с идентификатор 65677.701.9475, а
ответниците – на съседния ПИ с идентификатор 65677.701.9476. Ответниците
оспорват, че при изпълнението на съдебната спогодба били допуснати нарушения,
като от собствения им имот били отнети 2 кв. м., които били придадени към имота
на ищците. От всичко изложено следва, че спорът между страните се съсредоточава
върху въпроса къде преминава имотната граница между двата имота и каква част от
процесната постройка попада в имота на ищците. В тази насока следва да се
отбележи, че видно от изготвения проект за изменение плана за регулация на гр.
Свиленград по отношение на УПИ XXI-1689 двата
новообразувани поземлени имота са с площ от по 240 кв. м., като 55 кв. м. са
предвидени за задънена улица, посредством която да се осигури достъп до имота
на ответниците. Съгласно представената скица от 09.03.2015 г. съсобственият на
страните имот преди извършване на делбата е бил с обща площ от 535 кв. м. При
изготвяне проекта за делба тази площ е била разпределена за осигуряване на
реален дял за всяка една от страните, както и за обособяване на достъп до
улицата за ответниците (240 кв. м. + 240 кв. м. + 55 кв. м. = 535 кв. м.). Тук
е мястото да се отбележи, че този проект е бил приет като доказателство от съда
при извършване на делбата, поради което всяка една от страните е имала
представа какво ще е разположението на частта от поземления имот, която ще
получи в реален дял. Видно от същия този проект (л. 142) при определена равна
площ за двата поземлени имота по 240 кв. м. част от спорната постройка попада в
имота на ищците. От това следва, че още към момента на сключване на съдебната
спогодба ответниците са знаели, че част от ползваната от тях сграда ще остане в
собствения на ищците терен. Всичко това се потвърждава и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, което е категорично, че при площ по 240 кв. м.
за всеки един от поземлените имоти 5,15 кв. м. от постройката, обозначена с
точки 1, 2, 3 и 4, попада в имота на ищците. По отношение възраженията на
ответната страна, че имотът на ищците е с 2 кв. м. по-голям, в съдебно
заседание вещото лице е изяснило, че действително е имало неправилно нанесена
имотна граница между имота на ищците и северния имот, но към днешна дата тези
разминавания били коригирани, като имотите на страните били с равна площ. Поради
това съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на частта от
терена, върху която е разположена постройката, обозначена с точки 1, 2, 3 и 4
на комбинираната скица на л. 114. Предвид установяването по безспорен начин, че при
сключването на съдебната спогодба ответниците са знаели, че част от процесната
постройка ще остане в чужд имот и неоснователността на възраженията им за допуснати
нарушения при определяне на имотната граница, съдът намира, че липсва правно
основание въз основа на което те упражняват фактическа власт върху терена под
сградата.
За пълнота на изложението, въпреки че в преклузивния срок по чл. 131 ГПК
ответниците не са въвели твърдения в тази насока, но тъй като са представили
декларация с нотариално заверени подписи, че братът и бащата на наследодателя
им са се съгласили да построи една стая, следва да се отбележи, че от събраните
по делото доказателства не се установява ответниците да упражняват фактическа
власт върху терена въз основа на валидно учредено право на строеж. Към този
момент – 04.09.1974 г., е действала разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (в
редакцията ѝ към влизане в сила на закона на 01.06.1973 г.), която е
предвиждала, че един или повече съсобственици или собственици в
етажна собственост могат да извършват строежи в общия имот със съгласие на
останалите съсобственици, изразено в нотариално заверено заявление до службата
при народния съвет. В следващата редакция на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ от 30.12.1977
г. изрично е посочено, че това заявление учредява право на строеж в полза на
строителя и подлежи на вписване. Ако се приеме, че братът и бащата на
наследодателя на ответниците са дали съгласие за извършване на строежа в
качеството им на съсобственици на земята, следва да се отбележи, че с това
заявление може да се учредява право на строеж единствено след изменението на
закона на 30.12.1977 г., но не и към датата на подписването му 04.09.1974 г.
Друг е въпросът, че няма данни декларацията да е депозирана пред съответния
народен съвет, нито да е издадено разрешение за строеж. С оглед изложеното, съдът намира, че
не се установява при условията на пълно и главно доказване ответниците да
притежават права на суперфициарни собственици. Поради това последните държат
съответната реална част от поземления имот без наличието на правно основание. Тук съдът намира за
необходимо да изясни, че в настоящата хипотеза е налице основание за уважаване
на осъдителната претенция за предаване на владението,
доколкото е предявен и иск с правно основание чл. 109 ЗС. Съгласно Решение №
245/03.11.2014 г. по гр. д. № 483/2014 г. на ВКС, I г. о., когато предмет на иск по чл. 108 ЗС е
терен, зает от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска, последният
не ползва терена под сградата пряко, а опосредено – чрез ползването на
постройката. В такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за премахване на
сградата, искането за предаване на земята под нея не може да бъде уважено,
защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владението върху
сградата. Настоящият случай не е такъв, поради което ревандикационната
претенция следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск
произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че
предоставя на титуляря си правомощията на владение, ползване и разпореждане, е свързано
и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от
неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото
на собственика в пълен обем. По своята правна същност негаторният
иск е средство за правна защита от всяко пряко или косвено неоснователно
действие или създадено състояние, имащо вредно отражение върху имота и
създаващо пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си на
собственост. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
ползваната от ответниците постройка след извършване на делбата попада частично
в имота на ищците, които не са длъжни да я търпят, тъй като само с факта на
разположението ѝ на това място ограничава правото им на собственост и
възможността да ползват имота си в неговата цялост. За основателността на иска
по чл. 109 ЗС е без значение и обстоятелството, че постройката не е изградена
от самите ответници, а е достатъчно да се констатира, че те продължават да я
използват и така поддържат това противоправно състояние. Именно такъв е и
процесният случай, като съдът намира за неоснователни възраженията на
ответницата А.Д.Д., че постройката не следвало да се събаря, защото
съществувала от дълги години. Това е така, тъй като преди реалната подялба на
поземления имот ответниците са притежавали съответни ид. ч. от него, а след
този момент е настъпила промяна, като спорните 5,15 кв. м. вече са се намирали
върху терен, собственост на ищците. В тази връзка в издаденото удостоверение от
Община Свиленград изрично е посочено, че след производството по съдебна делба
процесната постройка попадала в два имота с различни собственици, поради което
не отговаряла на правилата и нормативите съгласно ЗУТ. Въпреки че страните са
били запознати с тези последици, не са уредили изрично отношенията, поради
което не би могло да се приеме, че ищците са изразили съгласие
ответниците след делбата да ползват спорната част от собствения им поземлен
имот посредством изградената върху него сграда. Доколкото се установи,
че с ползването на процесната постройка ответниците пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост в пълния му обем, следва да бъдат осъдени
да премахнат частта от 5,15 кв. м., разположена в имота на ищците, обозначена с
точки 1, 2, 3 и 4 на комбинираната скица на л. 114.
По исковете с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Както бе посочено
по-горе, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е изяснило, че 5,15 кв.
м. от спорната постройка попадат в имота на ищците. Експертът е установил и че не
била налична писмена или графична информация, от която коректно да се установи
площта на завзетата част от имота до въвеждането във владение на ищците.
По делото е изслушана и
съдебно-икономическа експертиза, от която се изяснява, че размерът на дължимото
обезщетение, изчислено на база средната наемна цена, за завзетата площ от 5,15
кв. м. за периода 05.05.2015 г. – 04.01.2018 г. възлиза на 28,85 лв., а за
периода 05.05.2015 г. – 08.08.2018 г. – на 35,16 лв.
Представен е протокол за
въвод във владение от 05.01.2018 г., съставен от ЧСИ Самуил Пеев по изп. д. №
1039/2017 г., от който се установява, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 147/2014 г. по описа на РС Свиленград, взискателят Г.М.Г. е
бил въведен във владение на УПИ XXVI-1689 в кв. 74 по
плана на гр. Свиленград.
От показанията на
свидетелката М.П., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като
обективни и последователни, се изяснява, че преди няколко години ищците и
ответниците сключили спогодба за подялба на поземления имот на два отделни
парцела. Разказва, че през 2018 г. присъствала на извършения въвод във
владение. Тогава ответниците поставили ограда. Свидетелката преди не била
забелязвала да има поставена ограда между двата имота. Посочила е, че освен
основната постройка, която обитавали ответниците, имало и още една стопанска
постройка с площ от 10-12 кв. м., като по нейни наблюдения около 5 кв. м.
попадали в имота на ищците.
Съдът даде вяра и на
показанията на свидетелката Д.К., от които става ясно, че също присъствала на
извършения въвод във владение. Тогава се преместила оградата, която била
телена. Посочила е, че оградата започвала от ъгъла на кухнята. Имало и една
слива, която тогава се падала от страната на ответниците. В момента сливата
била в имота на ищците.
Общата хипотеза на неоснователно обогатяване
по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато несобственик ползва недвижимия имот
без правно основание за това, като по този начин лишава собственика от
възможността лично да си служи с него или да отдава под наем имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти – ползването
без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот на
ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под
наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на
ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия
имот. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява на база сумата, с която
собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му
право на собственост върху имота – наемната цена на този функционален тип
имоти.
В
разглежданата хипотеза с оглед установяване по безспорен начин правото на
собственост на ищците върху площта от 5,15 кв. м., върху която е разположена
постройката, както и ползването ѝ без основание от страна на ответниците,
съдът намира, че основателна се явява претенцията им за заплащане на
обезщетение. Като съобрази заключението на съдебно-икономическата експертиза и
притежаваните от ответниците квоти в съсобствеността, съдът намира, че
дължимите от ответниците суми са, както следва: М.А.А. – 23,44 лв., Е.Д.Б. –
5,86 лв. и А.Д.Д. – 5,86. Поради това изцяло следва да бъдат уважени
предявените искове за заплащане на обезщетение за ползване на площта от 5,15
кв. м.
По
отношение претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за неосвободената
част от имота до извършване на въвода във владение, следва да се отбележи, че
се установи, че след сключване на съдебната спогодба в частта на ищците е
останала съществуващата телена ограда на ответниците, като това довело до
извършване на въвод във владение от съдебен изпълнител. И двете разпитани по
делото свидетелки са посочили, че са присъствали на извършения от съдебния
изпълнител въвод във владение. Свидетелката М.П. е разказала, че едва тогава видяла,
че има ограда между имотите на страните, като преди това не била забелязвала
наличието ѝ. От своя страна, свидетелката Д.К. е изяснила, че при въвода
ответниците преместили съществуващата телена ограда, която започвала от ъгъла
на кухнята. Представеният по делото протокол за въвод във владение не е
прецизно оформен, като не съдържа информация за площта, в която действително са
били въведени ищците. Като съобрази обстоятелството, че ищците са образували
изпълнително дело, по което е бил извършен въвод във владение, както и че
свидетелката Д.К. е посочила, че по време на въвода ответниците преместили телената
ограда, съдът намира, че последните са ползвали част от собствения на ищците
имот. В тази връзка ответницата А.Д.Д. признава, че тази мрежа съществувала на
това място от времето на нейния дядо, като едва при въвода я преместили
съобразно указанията на съдебния изпълнител. Поради това съдът намира, че след
влизането в сила на съдебната спогодба – 05.05.2015 г., за ответниците е
възникнало задължение да освободят частта, попадаща вече в имота на ищците,
като изместят телената мрежа. В резултат на тяхното бездействие ищците са били
лишени от възможността да използват тази площ. Съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, когато искът
е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. С
оглед установяване по безспорен начин, че за периода 05.05.2015 г. – 04.01.2018
г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху тази част от имота без
правно основание, следва размерът на дължимото обезщетение да се определи по
преценка на съда съобразно правилото на чл. 162 ГПК. Съдът, като съобрази
изготвената от вещото лице по СТИ комбинирана скица, както и показанията на
свидетелката Колева, според която мрежата била до ъгъла на лятната кухня,
намира, че тази площ е била в размер на не по-малко от 5,15 кв. м. Според
вещото лице по СИЕ за периода 05.05.2015 г. – 04.01.2018 г. обезщетението за същата
тази площ възлиза на 28,85 лв. С оглед квотите на ответниците в съсобствеността
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците следните суми: М.А.А. – 19,23
лв., Е.Д.Б. – 4,80 лв., и А.Д.Д. – 4,80 лв.
По
отношение негаторния и ревандикационния иск съдът е определил цената им
съобразно правилото на чл. 70, ал. 3 ГПК. В случая, като се вземе предвид, че
претендираната от ищците площ съгласно СТИ е 5,15 кв. м., а данъчната оценка на
целия имот е 1573 лв., съдът определя цена на ревандикационния иск в размер на
33,73 лв. Във връзка с негаторния иск вещото лице по СИЕ е установило, че
разходите за премахване на спорната част от постройката възлизат на 280 лв.
Поради това на основание чл. 70, ал. 3 ГПК съдът определя окончателна цена на
този иск в размер на 280 лв. Дължимата държавна такса и по двата иска възлиза
на 50 лв., която е заплатена от ищците, поради което не е необходимо да се довнася
или връща държавна такса.
С
оглед изхода на спора в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да се присъдят разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците, че заплатеното от ищците възнаграждение се явява прекомерно. В
случая следва да се има предвид, че в производството са предявени четири
обективно съединени иска, като размерът на адвокатското възнаграждение е
съобразен с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази
хипотеза следва да се отчете, че претендираните разноски са сторени за първоначалния
размер на претенциите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД (преди намалението им), поради което
ответниците ще следва да заплатят разноски по тези искове съобразно уважената част
преди изменението им – арг. чл. 78, ал. 4, вр. ал. 1 ГПК. Ето защо, в разглеждания случай
ищецът няма право на разноските, направени за тази част, в която производството
е било прекратено, доколкото при частично прекратяване на делото разноски се
дължат на ответника, ако е направил искане в тази насока. Тъй като за защита по
всички искове ищците са заплатили адвокатско възнаграждение в общ размер на 700
лв., съдът определя за всеки един от тях възнаграждение в размер на 175 лв. По
вещните искове, които са уважени изцяло, ищците са заплатили разноски за
държавна такса в размер на 100 лв., такси за вписване на ИМ и съдебно
удостоверение – 15 лв. и възнаграждение за вещо лице по съдебно техническа
експертиза в размер на 250 лв. Като се прибави и адвокатското възнаграждение в
размер на 350 лв., дължимите разноски по двата вещни иска възлизат общо на
сумата от 715 лв. Разноските по облигационните искове, включващи 100 лв. за
държавната такса, 350 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. –
съдебно-икономическа експертиза, следва да се редуцират съобразно уважената част
преди намалението им. От това следва, че на ищците трябва да се присъдят разноски
по облигационните искове на обща стойност 244,67 лв. Предвид всичко изложено
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците разноски в общ размер на 959,67 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на М.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Д.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, и А.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, че Г.М.Г., ЕГН: **********,
и Д.А.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, са собственици на реална част с площ от
5,15 кв. м. от поземлен имот, находящ се в гр. Свиленград, с идентификатор 65677.701.9475
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, върху която е
разположена част от постройка, намираща се в дъното на ПИ с идентификатор
65677.701.9475 до границата с ПИ с идентификатор 65677.701.9476, която реална
част е заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на намиращата се на л. 114 скица,
изготвена от вещото лице Д.Е.К., и ОСЪЖДА
М.А.А., Е.Д.Б. и А.Д.Д. да предадат на Г.М.Г. и Д.А.Г. владението върху тази реална част от
поземления имот.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Д.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, и А.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да
преустановят неправомерните си действия, с които пречат на Г.М.Г., ЕГН:
**********, и Д.А.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот находящ се в гр.
Свиленград, с идентификатор 65677.701.9475 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като премахнат част от постройката, разположена
в дъното на ПИ с идентификатор 65677.701.9475 до границата с ПИ с идентификатор
65677.701.9476, с площ от 5,15 кв. м., заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на
намиращата се на л. 114 от делото скица, изготвена от вещото лице Д.Е.К..
Скицата, намираща се л.
114 от делото, изготвена от вещото лице Д.Е.К., и приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати
по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Г.М.Г., ЕГН: **********, и Д.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 23,44 лв., представляваща обезщетение за лишаването
им без правно основание от ползване за периода 05.05.2015 г. – 08.08.2018 г. на
5,15 кв. м. от собствения им поземлен имот, находящ се в гр. Свиленград, с
идентификатор № 65677.701.9475 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК, върху която е разположена част от постройка, и 19,23 лв., представляваща обезщетение за лишаването им без
правно основание от ползване за периода 05.05.2015 г. – 04.01.2018 г. на част
от същия този имот поради непреместване на съществуващата телена ограда, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба –
08.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Е.Д.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати
по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Г.М.Г., ЕГН: **********, и Д.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 5,86 лв., представляваща обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване за периода 05.05.2015 г. –
08.08.2018 г. на 5,15 кв. м. от собствения им поземлен имот, находящ се в гр.
Свиленград, с идентификатор № 65677.701.9475 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, върху която е разположена част от постройка, и
4,80 лв., представляваща обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване за периода 05.05.2015 г. –
04.01.2018 г. на част от същия този имот поради непреместване на съществуващата
телена ограда, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване
на исковата молба – 08.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА А.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати
по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на Г.М.Г., ЕГН: **********, и Д.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 5,86 лв., представляваща обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване за периода 05.05.2015 г. –
08.08.2018 г. на 5,15 кв. м. от собствения им поземлен имот, находящ се в гр.
Свиленград, с идентификатор № 65677.701.9475 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, върху която е разположена част от постройката,
и 4,80 лв., представляваща обезщетение за
лишаването им без правно основание от ползване за периода 05.05.2015 г. –
04.01.2018 г. на част от същия този имот поради непреместване на съществуващата
телена ограда, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване
на исковата молба – 08.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.Д.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, и А.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят
на Г.М.Г., ЕГН: **********, и Д.А.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от
959,67 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Присъдените суми в полза
на Г.М.Г. и Д.А.Г. могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***,
клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв на адв. Е.М..
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: