М О Т И В И
НОХД №4441/2010 година
Производството по делото
е образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр.Бургас срещу
подсъдимия А.Л.С., срещу когото е повдигнато обвинение за това, че: “На 02.03.2010
г., в гр.Бургас, в близост до ОУ “Братя Миладинови” отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон, марка “Нокиа 1600” с ИМЕЙ **** на стойност 30,00 лв., ведно със СИМ карта “Би кънект” с остатъчно време
за разговори на стойност 5,00 лева, всичко на общата стойност 35,00 лева, от владението
на К.С.С., ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, изразяваща се в дърпане за качулката на анорака на С.”,
с което осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, представителят на БРП поддържа обвинението по чл.198, ал.1 от НК срещу подсъдимия С. и пледира на същия да бъде наложено наказание с
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което да се изтърпи ефективно, при първоначален “строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
За наказание с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК
и индивидуализирано в размер към минималния от ТРИ МЕСЕЦА пледира и служебният защитник
на подсъдимия С. – адв.Р. от БАК.
Съдебното производство е проведено по реда на
чл.371, т.2 от НПК.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Л.С. е роден на ***
***. Същият е българин, български гражданин, живущ ***, к-с “М.Р.”, ул.”А.м.” №**, понастоящем в Затвора-гр.Бургас.Не е женен и е осъждан.
Св.К.С. ***.
На 02.03.2010 г., св.С. приключил
занятия около 19,00 часа.
След училище, на път към дома си,
св.К.С. бил спрян от подсъдимия С.. Последният попитал св.С. дали има мобилен
телефон, при което свидетелят отговорил отрицателно и понечил да продължи по
пътя си. Тогава, подсъдимият С. го хванал за качулката на анорака, с който бил
облечен и започнал да опипва джобовете на анцунга му.
Подсъдимият С. напипал в левия
джоб на долнището на анцунга на св.К.С. мобилен телефон и поскал от последния
да му го даде. Уплашен, св.С. предал на подсъдимия мобилен телефон, марка
“Нокиа 1600”, черен на цвят, който използвал със СИМ карта “Би кънект”, в която
имало остатъчно време за разговори за сумата от 5,00 лева.
След като взел мобилния телефон
на св.С., подсъдимият С. хукнал да бяга в посока към площад “Трапезица”, а
свидетелят се прибрал в дома си, където уведомил баща си за случилото се.
В хода на извършените действия по
разследването, подсъдимият С. бил установен като извършител на деянието.
Според заключението на извършената по делото оценъчна
експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза на 35,00 лв., от които 30,00
лв. – стойността на мобилен телефон, марка “Нокиа 1600” с ИМЕЙ *****и СИМ карта “Би кънект” с
остатъчно време за разговори на стойност 5,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от пълните самопризнания на подсъдимия С. по
изложените обстоятелства в обвинителния акт. Същите са логични, непротиворечиви
и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото относно времето,
мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние и причинените
вредоносни последици.
Описаните
обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин и от показанията
на свидетелите К.С. и С.С., депозирани в хода на досъдебното разследване, които
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по делото досежно събития предшестващи и последващи
извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е
извършено, предмета на престъпното посегателство и неговото авторство.
Показанията им са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и от изготвената и приета по делото оценъчна експертиза,
която съдът намира за обективна и пълна и съобразена с пазарните цени на вещите
към момента на инкриминираното деяние.
В
подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени доказателства
– гаранционна карта, издадена на името на С.С. /л.12 и 13 от ДП/, справка
съдимост с рег.№3721/11.06.2010 г., протокол за разпознаване на лица от
28.05.2010 г., ведно със снимков материал, писмо от ВИВАКОМ, рег.№С-2492/22.06.2010
г., писмо от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, рег.№2437/23.06.2010 г., писмо от “Космо България
Мобайл” ЕАД, рег.№2510/22.06.2010 г., установяващи обстоятелства свързани с
авторството на престъпното посегателство и пострадалото от деянието лице.
При така приетото за установено,
съдът счита че подсъдимият А.Л.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Същият, на 02.03.2010 г., в
гр.Бургас, в близост до ОУ “Братя Миладинови” отнел чужди движими вещи –
мобилен телефон, марка “Нокиа 1600” с ИМЕЙ 356637008766304 на стойност 30,00
лв., ведно със СИМ карта “Би кънект” с остатъчно време за разговори на стойност
5,00 лева, всичко на общата стойност 35,00 лева, от владението на К.С.С., ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - дръпнал
К.С. за качулката на анорака му.
При извършване на престъпното
деяние, подсъдимият С. е прекъснал владението на свидетеля К.С. и е установил
свое владение върху вещите, като се е разпоредил с част от тях. Фактическата
власт върху вещите подсъдимият С. е осъществил посредством употреба на сила, а
именно чрез дърпане за качулката на анорака на св.К.С., с който последният е
бил облечен. Използваната от подсъдимия С. физическа принуда е сломила
съпротивата на св.К.С. и е създала условие за отнемането на вещите.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия С. при форма на вина-пряк умисъл, съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.2 от НК. Същият е искал настъпването на вредните последици,
предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал
е, че извършва кражба, като е употребил сила, за да установи своя фактическа
власт върху предмета на престъплението. Налице е и намерението противозаконно
да присвои вещите, предмет на престъпното посегателство.
Субективният елемент на
престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в
предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия С. и
намира израз в направените от него самопризнания и депозираните в
досъдебното производство свидетелски показания на К.С. и С.С..
С оглед на гореизложеното съдът счита,
че подсъдимият С. следва да носи наказателна отговорност по чл.198, ал.1 от НК.
За престъплението по чл.198, ал.1
от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а от НК/ДД, бр.27/2009
/ г. приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и прецени обществената
опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, като оцени отегчаващите
и смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно изискванията на закона.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът прие – извършено е престъпление против собствеността, едно от честите и
най-срещани престъпления в нашето общество и обремененото с криминални прояви
съдебно минало на подсъдимия С..
Като смекчаващи обстоятелства по
отношение на подсъдимия съдът прие – поведението на подсъдимия в хода на
досъдебното и съдебно разследване, пълните му самопризнания, изразеното
съжаление и ниската стойност на отнетите вещи.
Предвид на изложеното и на
основание чл.198, ал.1 НК и чл.58а от НК /ДВ, бр.27/2009 г./, вр.чл.55, ал.1,
т.1 от НК съдът наложи на подсъдимия А.Л.С. наказание лишаване от свобода в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като постанови същото да се изтърпи ефективно при
първоначален “строг” режим в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Като взе предвид, че настоящата
престъпна дейност на подсъдимия С. е извършена в изпитателния срок на
осъждането му по НОХД №1363/2008 г. по описа на РС-гр.Бургас, по което му е
наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът на основание чл.68,
ал.1 от НК приведе така наложеното му наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и постанови същото да се изтърпи при първоначален “строг” режим в
затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
По този начин, с така определеното и наложено му
наказание, съдът намира, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на
наказанието и подсъдимият С. ще се поправи и превъзпита.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, БРС осъди подсъдимия С. да заплати в полза
на РС – гр.Бургас сумата от 35,00 лв. – представляваща направени по делото
разноски за експерт.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: М.ЯХАНАДЖИЯН
Вярно с оригинала!
А.Р.