РЕШЕНИЕ
№ 1308
гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20204520103645 по описа за 2020 година
Предявени са главен иск с правно основание чл.42 б.“б“, вр. чл.25, ал.1
от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, а в
условията на евентуалност и иск с правно основание чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазена част от наследство.
Ищецът С. С. Х. от с.П., обл.Р. е предявилa срещу Г. Х. В. и К. В. В. от
гр.Р. иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН. Моли съда да обяви
нищожността на саморъчно завещание от С.Х.С. с ЕГН:**********, б.ж. на
с.П. в полза на Г. Х. В. и К. В.В. поради това, че завещанието не е написано и
не е подписано от завещателя.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.30
от ЗН – да се намали завещателното разпореждане до размера на запазената
част на единствения законен наследник – С. С. Х. с ЕГН:**********.
Направени са доказателствени искания за назначаване на графологична
експертиза и за изискване на оригинала на завещанието от нотариус –
Падалска, както и нотариално дело от нотариус Адриана Филчева.
Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявените искове. Представени са писмени доказателства,
направени са доказателствени искания за допускане до разпит на свидетели в
режим на довеждане.
В исковата молба ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на
покойния си баща - С.Х.С., починал на 02.06.2020г., б.ж. на с.П., общ.И.,
обл.Р..
Твърди, че след смъртта на наследодателя й, ответницата Г. Х. В. –
негова сестра, обявила с молба оставено при нея за съхранение саморъчно
завещание от покойния С.Х.С., имащо характер на завет, по чиято сила той
завещал на същата притежаван от него недвижим имот, намиращ се в с.П.,
общ.И., обл.Р., ул.О. №6, а именно - дворно място с площ от 1000кв.м.,
съставляващо по плана на селото ПИ 1005 от квартал 93, при граници: ул.О.,
имот №1004, имот №1006, заедно с построените в имота жилищна сграда с
площ 172кв.м. и второстепенна сграда с площ 32кв.м., както и останалите
подобрения в имота, за който имот наследодателят е притежавал Нот.акт
№44, том XI, дело №1085/16.09.201 Зг. на нотариус №629 -Адриана Филчева.
След обявяване на завещанието на 31.07.2020г./рег.№6764/ при
нотариус Румяна Падалска от заветничката Г. Х. В. и след като ищцата се
запознала с текста и подписа в същото, счела, че завещанието ръкописно не е
изписано от нейния баща, като освен всичко, твърди, че подписът под
завещанието не отговаря на подписа на наследодателя и не е положен от него,
което води до нищожност на този частен документ - завещание, имащо
характер на завет.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците К.
В. В. и Г. Х. В. са съпрузи.
По делото няма спор, че недвижим имот намиращ се в с.П., общ.И.,
2
обл.Р., ул.О. №6, а именно - дворно място с площ от 1000кв.м., съставляващо
по плана на селото ПИ 1005 от квартал 93, при граници: ул.О.“, имот №1004,
имот №1006, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ 172кв.м. и
второстепенна сграда с площ 32кв.м., предмет на завещанието е наследствен
имот от родителите на С.Х.С. и Г. В.. По силата на наследяването те са го
притежавали в съсобственост при равни права - по 1/2 идеална част за всеки
от тях. Двамата са наследили и земеделски земи.
От доказателствата по делото се установява, че ответницата Г. Х. В.
заверила нотариално пълномощно от 27.10.2008г., с което упълномощила
брат си - С.Х.С. с правото да се разпорежда с оставените в наследство имоти
приемайки, че се касае за земеделските земи. Данни за завереното
пълномощно и съдържанието му се съдържат в извлечение справка-
удостоверение от нотариален регистър приет като писмено доказателство по
делото.
Възползвайки се от формулировката на пълномощното С.Х.С. се
разпоредил в полза на дъщеря си с целия имот: с нот.акт за покупко-продажба
на невижим имот № 73 том I рег. № 637 дело № 72 от 30.03.2010г. на 629-ти
нотариус РС Р., „продал" действайки, като пълномощник на Г. Х. В.,
собствената й 1/2 идеална част от С. С. Х. за сума равна на данъчната оценка,
и с нот.акт № 72 том I рег. № 635 дело № 71 от 30.03.2010г. на 629-ти
нотариус РС Р. дарил на дъщеря си и собствената си 1/2 идеална част от
имота.
В последствие С. С. Х. дарила на баща си целия имот с нот.акт № 44
том XI рег. № 5903 дело № 1085 от 16.09.2013г. на 629-ти нотариус РС Р..
(вж. л.9 от делото)
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници
Изх.N:82 /11.08.2020г. С.Х.С., ЕГН:********** е починал на 02.06.2020г. и
оставил един наследник по закон - своята дъщеря С. С. Х., ЕГН:**********.
Видно от приложеното по делото саморъчно завещание от 23.10.2013г.
написано от С.Х.С. недвижим имот намиращ се в с.П., общ.И., обл.Р., ул.О.
№6, а именно - дворно място с площ от 1000кв.м., съставляващо по плана на
селото ПИ 1005 от квартал 93, при граници: ул.О., имот №1004, имот №1006,
заедно с построените в имота жилищна сграда с площ 172кв.м. и
второстепенна сграда с площ 32кв.м., бил завещан на ответницата по делото –
3
Г. В..
Завещанието е обявено с протокол N:6893 от 04.08.2020г. от нотариус
рег.N:217 - Румяна Падалска, пред която същото е било представено от
приносителя Г. В..
От заключението на проведената по делото Съдебно-графолофична
експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Н. М. се
установява, че ръкописният текст и подписа положен срещу „завещател“ в
завещание от 23.10.2013г. са изпълнени от С.Х.С.. При изготвяне на
заключението вещото лице е изполвало сравнителен материал от свободни
образци, въз основа на който е направил извод, че съвпаденията в общите и
частните признаци при изписването на текста на завещанието и подписа на
лицето, са дали основание да се направи заключение, че същият е изпълнен
от лицето С.Х.С..
От заключението на проведената по делото Съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за периода 2007г. до 2011 г. /за който период са
предоставени данни на вещото лице от „Уникредит Булбанк" АД/
ответницата Г. В. е превела на своя брат – С.Х.С. общо сумата 32700,00 евро.
От предоставените на вещото лице извлечения от банкови сметки на
ответницата В. било установено, че за периода 2003г. - 2012г. тя е превела на
брат си сумата от 85509,02 евро. Вещото лице установява, че тъй като
информацията, която се съхранява в „Банка ДСК" АД за мигриралите сметки
от Сосиете Женерал Експресбанк, е непълна, то и данните за преводите в
банката по сметка на С.х.с. в тази банка също са непълни.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели посочени и от двете страни в процеса.
От показанията на св.А.Х. се установява, че С.Х.С. е донесъл лично в
дома й изготвеното от него саморъчно завещание от 23.10.2013г.
Свидетелката има дете от племенника на С.Х. и съжителства с него на
семейни начала, затова добре и отблизо познава както завещателя, така и
неговата дъщеря - С. /ищцата/. Установява, че С.Х. донесъл завещанието и
посочил като причина за съставянето му , че дъщеря му С. е много
задлъжняла. Притеснявал се, че постоянно я търсели кредитори и тъй като не
поддържала постоянни контакти с него, не може да разчита на нея и може да
се загуби имота заради нейните дългове. Свидетлката установява, че Стоянов
4
разчитал на своята сестра Г. В., която от години му изпращала сериозни суми
ползвани от него за неговата собствена издръжка, за издръжка на С. и за
поддържане на процесния имот. Свидетелката потвърждава, че това е имотът
оставен от родителите на Стоян и Г. и той се е притеснявал, че вместо да
остане в семейството - за сестра му на която той разчитал, дъщеря му С. ще
загуби имота.
От показанията на св.В.В. се установява, че се е грижел за своя чичо –
С.Х.С.. Установява, че винаги при нужда го е посещавал го със семейството
си и му предавал периодично суми изпращани от неговата майка - Г. В..
От показанията на св.А.Х. и св.В.В. се установява, че ищцата С. Х. е
изнесла от имота в с. П. множество движими вещи и единия от
притежаваните от С.Х. автомобили - „Тойота Рав 4" с рег. № Р3535АМ. Св.В.
установява, че джипът липсва, а е останал само лек автомобил Пежо 307
/също собственост на С.Х. При посещението си в имота св. В. установил, че
много скъпи вещи ги няма, а В./жената, с която С. живял до смъртта си, и
която продължава да обитава имота/ му заявила, че тези вещи ги е взела С.. Тя
и С. натоварили всичко, което могли, и го отнесли, като тя не знае къде са
вещите и какво са направили с тях. Свидетелят изброява множество
инструменти и машини, както занаятчийски, така и бяла техника
/обзавеждане в дома/: „Земеделската фреза я няма. Водоструйките също ги
няма, два броя, мисля, че Каcher бяха. Дърворезачките, бензинови бяха -
Хускварна и също ги няма. От тези големите неща — прахосмукачка също
липсваше. От бялата техника я нямаше сушилнята, пералнята, два броя
лаптопи. Винтоверти имаше два броя, които бяха професионални на Спарки,
акумулаторни, също ги няма. Всичко това С. и С.са го взели. Това бяха
думите на В. От колите там е само Пежо-307, а джипа е изнесен от там. И за
двата автомобила имаше летни гуми с джанти и зимни гуми с джанти, и двата
комплекта с лети джанти. И тях ги няма…."
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като намира
същите за последователни, безпротиворечиви, съответстващи на нормалната
житейстка логика. От друга страна показанията на тези свидетели
кореспондират и с безспорно установената автентичност на саморъчното
завещение на Стоян Христов Стоянов.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
5
следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл.42, вр.чл.25, ал.1 от ЗН
Предявеният главен иск от С. С. Х. против Г. Х. В. е с правно основание
чл.42, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 23.10.2013г. на С.Х.С. поради това, че същото не е написано и
подписано от завещателя.
Ищцата е наследник по закон на завещателя, поради което съдът
приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иска за
недействителност на завещанието, доколкото основателността му би
породило права в нейна полза.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е
действително. Според чл.42, б. "б" от ЗН нищожно е саморъчно завещание,
когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, а
именно завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по същността си представлява частен
диспозитивен документ, което означава, че при евентуално оспорване на
неговата действителност, в това число автентичността му от лице, чиито
подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3 от
ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да
установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1
от ЗН.
В настоящия казус ищцата оспорва действителността на завещанието
извършено от нейния баща С.Х.С. в полза на ответницата по иска с
твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа на завещателя.
Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл.42 от
ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с
което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на
чл.25, ал.1 от ЗН, поради което нему е доказателствената тежест да установи
този факт. Проведеното от ответника доказване е чрез ангажираните
специални знания на вещото лице Н. М. по Съдебно-графологична
6
експертиза. В заключението вещото лице е категорично, че текстът и подписа
на саморъчното завещание от 23.10.2013г., отчитайки многобройните
съвпадения в общите и частните признаци на обекта и сравнителните образци
са изпълнени от завещателя С.Х.С..
За да формира извод за неуспешно проведено оспорване на
автентичността на текста и подписа на саморъчното завещание от
23.10.2013г., съдът се позовава на професионалните знания и преценка на
вещото лице, което еднозначно и категорично открива достатъчно на брой
съвпадения и в общите и в частните признаци на почерка и подписа на
С.Х.С.- изпълнителя на саморъчното завещание. Горното обуславя извода на
съда, че завещателният акт е автентичен и саморъчно изписан от завещателя,
което налага извод за неоснователност на предявения иск по чл.42 вр.чл.25,
ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността му.
Отхвърлянето на предявения главен иск за нищожност на саморъчното
завещание от 23.10.2013г., налага разглеждане по същество и на предявеният
в условията на евентуалност иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на нейния баща С.Х.С. накърнено
с извършеното от последния в полза на ответницата саморъчно завещание.
По иска с правно основание чл.30 от ЗН
Наследството на С.Х.С. е открито със смъртта му настъпила на
02.06.2020г., саморъчното завещание е обявено с протокол N:6893 от
04.08.2020г. от нотариус рег.N:217 - Румяна Падалска.
Искът с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН е конститутивен и дава
право на наследника със запазена част да поиска намаляване на извършеното
в полза на друг безвъзмездно разпореждане – завещание, завет, дарение до
размера необходим за възстановяване на запазената му част от наследството
на наследодателя. В случая ищцата твърди, че със саморъчното завещание от
23.10.2013г., баща й е накърнил запазената й част за сметка на ответницата.
Определянето размера на запазената част на наследника, предпоставя
образуване на наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите
задължения, както и на увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН. Към
7
общата маса се прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на
подаряването и според стойността им към момента на откриване на
наследството, с изключение на обичайните такива. Колкото повече
имущество е притежавал наследодателят към момента на откриване на
наследството, то толкова по- голяма е и вероятността наследникът със
запазена част да попълни същата от наличното имущество, без да се налага
намаляване на дарственото разпореждане.
В конкретния случай ищецът е направил своето искане по отношение на
дарения имот, а ответникът е възразил, че след смъртта на наследодателя,
ищцата не е приела наследството по опис в законовоустановения срок по
чл.61 ал.1 от ЗН, като този факт е неблагоприятен за нея, тъй
като приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване. Такова е изискването на чл. 30 ал. 2 ЗН. Съгласно ТР № 1 от
04.02.2005 г. по тълк. д. № 1 / 2005 г. на Върховен касационен съд ОСГК „Под
термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират
наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не
всички лица по чл. 5 - чл. 10 ЗН, ОСГК."
Т.е. ако ищцата упражнява правото си по чл. 30 ал. 1 от ЗН спрямо
ответницата /като непризована към наследяване/, тя безспорно следва да е
приела наследството по опис. По делото липсват доказателства да извършено
приемане на наследството по опис от страна на ищцата С. Х..
Съдът споделя становището на процесуалния представител на
ответника, че отделно от това, ищцата е загубила правото да приеме
наследството по опис, тъй като вече го е била приела направо по смисъла на
чл. 49 ал. 2 от ЗН. Това е така, тъй като приемането е извършено, чрез
конклудентни действия и чрез укриване на вещи принадлежащи към
наследството. Така например налице са доказателства по делото, че ищцата е
получила последната пенсия на баща си, за което по делото е представено
писмо от НОИ ТП Р.. Видно е , че въз основа на подадено от ищцата С. С. Х.
заявление от 11.08.2020г., тя е получила последната пенсия на починалия
С.Х.С. с пощенски запис, като в случая се касае не за наследствена пенсия, а
за лична такава на нейния баща й, която тя наследява като сума, а не като
8
право по КСО.
Отделно от това, с коментираните по-горе показния на св.А.Х. и св.В.В.
се установи, че ищцата С. Х. е изнесла от имота в с. П. множество движими
вещи и единия от притежаваните от С.Х. автомобили - „Тойота Рав 4" с рег.
№ Р3535АМ.
След като ищцата е приела наследството и укрила вещи на значителна
стойност, то тя е загубила правото да го приеме по опис и да се ползва от тази
предпоставка за допустимост на претенцията й по чл. 30 ал.1 от ЗН.
Нещо повече, към края на своя житейски път С.Х.С. бил наясно, че не
може да разчита на своята дъщеря да се грижи за него. Това се потвърждава
от свидетелите А.Х. и В.В., а и от останалите разпитани свидетели, които
съобщават, че ищцата е напуснала България и живее в Дания от много
години. Именно поради това и поради разочарованието си от нея С.Х.
разчитал вече основно и само на своята сестра Г. В. и на нейния син В.
Установено е по категоричен начин, че С.Х. получавал редовно от сестра си
по банков път и в брой, чрез своя племенник суми от Г. В., тъй като
средстватата не му достигали, включително и да ги влага за поддържане и
подобряване на имота в село П.. В тази насока е приетата и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза, видно от която за периода 2007г. до 2011
г. /за който период са предоставени данни на вещото лице от „Уникредит
Булбанк" АД/ Г. В. е превела на брат си общо сумата 32700,00 евро.
От предоставените на вещото лице извлечения от банкови сметки на
ответницата В. вещото лице е установило, че за периода 2003г. - 2012г. тя е
превела на брат си сумата от 85509,02 евро. Тъй като информацията, която се
съхранява в „Банка ДСК" АД за мигриралите сметки от СЖ ЕКспресбанк, е
непълна, то и данните за преводите в банката по сметка на С.Х. в тази банка
също са непълни. Но и при тези непълни данни установените преведени суми
според съда са в значителен размер и ясно показват постоянната грижа и
помощ, която ответницата Г. В. е оказвала на своя брат и семейството му.
След преценка на всички представени по делото доказателства съдът
намира, че в конкретния случай с извършеното в полза на друг безвъзмездно
разпореждане – завещание не е накърнена запазената част на ищцата. Това е
така, тъй като към момента на смъртта на С.Х.С., ответницата по
делото не е била пряко призована към наследяване, тъй като дъщеря му –
9
ищцата е била жива, като в този случай законът е въвел спрямо тези лица
специална защитна клауза регламентирана в разпоредбата на чл.30 ал.2 от
Закона за наследството.
След смъртта на С.Х.С. на 02.06.2020г. / което обстоятелство ищцата
безспорно е узнала/ не е приела наследството по опис в установения, за това
от закона преклузивен срок по чл.61 ал.1 от ЗН.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 19.12.2013 г. ОСГК
„приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване”, т.е. има се предвид пряко призованите към наследяване, а не
всеки, който би могъл да бъде наследник.
С оглед на изложеното предявеният от С. С. Х. иск с правно основание
чл.30 от ЗН следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските
При този изход на делото по равилата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ищцата са разноските сторени от ответниците в общ размер на 1605,00 лева,
от които 1200 лева адвокатски хонорар, 400,00 лева платен депозит за вещо
лице и 5,00 лева д.т. за удостоверение.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. Х. с ЕГН:********** против Г. Х. В.
с ЕГН:********** и К. В. В. с ЕГН:**********, двамата от гр.Р., иск
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 23.10.2013г.,
обявено с протокол N:6893 от 04.08.2020г. от нотариус рег.N:217 - Румяна
Падалска, поради това, че същото не е изписано и подписано от
завещателя С.Х.С. с ЕГН:**********, починал на 02.06.2020г., на основание
чл.42 вр.чл.25, ал.1 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. С. Х. с ЕГН:********** против Г. Х. В.
с ЕГН:********** и К. В. В. с ЕГН:**********, двамата от гр.Р., иск за
10
намаляване на завещателните разпореждания извършени от С.Х.С. с
ЕГН:**********, починал на 02.06.2020г. със саморъчно завещание от
23.10.2013г., обявено с протокол N:6893 от 04.08.2020г. от нотариус рег.N:217
- Румяна Падалска.
ОСЪЖДА С. С. Х. с ЕГН:********** да заплати на Г. Х. В. с
ЕГН:********** и К. В. В. с ЕГН:**********, двамата от гр.Р. сумата от
1605,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11