Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 03.07.2019г. гр.Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на първи
юли през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар
Валентина Господинова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 448 по описа за 2019г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В депозираната по делото искова
молба ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, твърди, че между Й.Г.Й. и „Теленор
България“ ЕАД(с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени
следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.07.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен
апарат Coolpad Porto S Dark Grey. Предоставянето на устройството било уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ била 131.07 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3 ал.1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова
вноска в размер на 60 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3.09 лв. с вкл. ДДС
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
2. Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 18.08.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен
апарат Huawei Y5 II Black. Предоставянето на устройството било уредено от страните
в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
206.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 8.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като
било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и мобилни устройства на лизинг
се прилагали следните условия:
- за
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
*********/11.07.2016г.
- за
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
*********/18.08.2016г.
- за
мобилно устройство Coolpad Porto S Dark Grey - условията, договорени в Договор за
лизинг от 11.07.2016г.
- за
мобилно устройство Huawei Y5 II Black - условията, договорени в Договор за лизинг
от 18.08.2016г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения,
начислени му в шест фактури, издадени в периода м.декември 2016г. - м.март 2017г.
Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи
от горепосочените договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/15.12.2016г.
била издадена за отчетния период 15.11.2016 - 14.12.2016г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 18.32 лв., както и ползвани услуги 9.70 лв. (допълнителни услуги
мобилен интернет 5.83 лв., международни разговори 3.87 лв.), които били в краен
размер 33.62 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Coolpad
Porto S Dark Grey в размер на 3.09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
била 36.71 лв., като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период от 3.29 лв., претендираната сума по фактурата била 33.42 лв.
Фактура № **********/20.12.2016г.
била издадена за отчетния период 20.11.2016 - 19.12.2016г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 17.49 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани
услуги 23.02 лв.(допълнителни услуги мобилен интернет 4.99 лв., други услуги(номера
0700/0800/00800) 0.27 лв., други услуги с добавена стойност 10.00 лв., кратки текстови
съобщения (SMS) 5.28 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.48 лв., услуги с добавена
стойност(SMS) 2.00 лв.), които били в краен размер от 49.51 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Huawei Y5 II Black в размер на 8.99 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 58.50 лв., като, след приспадане на надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 0.22 лв., претендираната
сума по фактурата възлизала на 58.28 лв.
Фактура № **********/15.01.2017г.
била издадена за отчетния период 15.12.2016 - 14.01.2017г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 18.32 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., такса за услугата
временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., както и ползвани услуги
7.65 лв.(допълнителни услуги мобилен интернет 3.33 лв., кратки текстови съобщения(SMS)
0.32 лв., услуги с добавена стойност(SMS) 4.00 лв.), които били в краен размер
от 34.45 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Coolpad Porto S
Dark Grey в размер на 3.09 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
била 37.54 лв.
Фактура № **********/20.01.2017г.
била издадена за отчетния период 20.12.2016 - 19.01.2017г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 17.49 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., такса за услугата
временно възстановяване на изходящия трафик 2.48 лв., както и ползвани услуги
9.55 лв.(допълнителни услуги мобилен интернет 2.49 лв., други услуги с добавена
стойност 5.00 лв., кратки текстови съобщения(SMS) 1.60 лв., разговори към „Грижа
за клиента“ 0.46 лв.), които били в краен размер 36.32 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Huawei Y5 II Black в размер на 899 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 45.31 лв.
След предсрочното прекратяване на Договор
за мобилни услуги № ********* от 11.07.2016г., при условията на който бил ползван
мобилен номер **********, по вина на ответника, поради изпадането му в забава, на
потребителя била издадена фактура № **********/15.03.2017г., която включвала задължение
за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на
447.53 лв., която в настоящото производство се претендирала частично. Претендираната
неустойка за номер ********** била 77.49 лв. По фактурата се претендирал и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Coolpad Porto S Dark
Grey в общ размер на 49.44 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени
лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг,
като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в това число по свързаните договори за мобилни
услуги. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени
в т.11 от Договор за мобилни услуги № *********/11.07.2016г. Съгласно посочената
клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му - 11.07.2018г. Претендираната сума по фактурата
била 126.93 лв.
След предсрочното прекратяване на Договор
за мобилни услуги № ********* от 18.08.2016г., при условията на който бил ползван
мобилен номер **********, по вина на ответника, поради изпадането му в забава, на
потребителя била издадена фактура № **********/20.03.2017г., която включвала задължение
за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на
325.30 лв., която в настоящото производство се претендирала частично. Претендираната
неустойка за номер ********** била 52.47 лв. По фактурата се претендирал и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Y5 II Black в
общ размер на 152.83 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски
отново било уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг,
като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в това число по свързаните договори за мобилни
услуги. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени
в т.11 от Договор за мобилни услуги № *********/18.08.2016г. Съгласно посочената
клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му - 18.08.2018г. Претендираната сума по фактурата
била 205.30 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“
ЕАД било депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Димитровград, въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 1987/2018г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, се предявявал и настоящият иск по чл.422 ГПК.
С оглед на така изложеното ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземане
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело
№ 1987/2018г. по описа на Районен съд - Димитровград, против ответника Й.Г.Й., както
следва: 506.78 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№ **********/15.12.2016г., фактура № **********/20.12.2016г., фактура № **********/15.01.2017г., фактура № **********/20.01.2017г., фактура № **********/15.03.2017г.
и фактура № **********/20.03.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като на основание
чл.78 от ГПК ответникът бъде осъден да заплати на ищеца присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв., както и
всички направени от ищеца разноски в настоящото производство.
В депозирана по делото писмена молба
е направено искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
при наличието на съответните предпоставки за това.
Като взе предвид факта, че ОТВЕТНИКЪТ – Й.Г.Й.,
не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, респективно не е изпратил процесуален представител,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът е
поискал постановяването на неприсъствено решение, на страните са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявявяването
им в съдебно заседание, като искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намери, че
следва да се произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по
същество.
Искът следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 506.78
лв. – неизпълнени парични задължения
по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 18.08.2016г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
№ 1097/18.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1987/2018г. по
описа на РС – Димитровград.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в заповедното и настоящото производство
разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, възлизащи на 385 лева в заповедното производство,
както и 385 лева – разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.239
вр. чл.238 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Й.Г.Й. с
ЕГН : ********** ***, че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК :
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. и М.С., присъдените със Заповед
№ 1097/18.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1987/2018г. по
описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 506.78 лв.(петстотин
и шест лева и 78 ст.)
– неизпълнени парични задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 18.08.2016г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й.Г.Й. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК :
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. и М.С., разноски в размер на 385 лв.(триста
осемдесет и пет лева) по ч.гр.д.№
1987/2018г. по описа на РС – Димитровград, и разноски в размер на 385 лв.(триста осемдесет и пет лева) по
настоящото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: