№ 61
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. И.
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001000060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261404/14.10.2021г., постановено по т. дело № 2205/2020 г., Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-2-ти състав е признато за установено по предявения от
Технически университет София срещу Ю. А. П. и И. Х. И. иск с правно основание 61, ал. 1
във вр. с чл. 15 от ЗПРПМ, че полезен модел, представляващ „Уредба за измерване на макро
и микро грапавини от пътната настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация
№ BG 3313 U1/15.11.2019 г. от Патентно ведомство на Република България, представлява
служебен полезен модел по смисъла на чл. 15, във връзка с чл. 78 ЗПРПМ с носител на
правата по него Технически университет София.
Със същото решение е признато и за установено по предявения от Технически
университет София срещу Ю. А. П. и И. Х. И. иск с правно основание чл. 62 във вр. с чл. 13,
ал. 2, от ЗПРПМ, че ответникът – Ю. А. П. не разполага с правото на заявяване за
регистрация на полезен модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро
грапавини от пътната настилка“, за който е издадено Свидетелство за регистрация № BG
3313 U1/15.11.2019 г. от Патентно ведомство на Република България.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от Ю. А. П. и И. Х.
И., в които се съдържа оплакване, че обжалваното решение е необосновано и неправилно и
постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Искането към съда е
обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и вместо него да бъде
1
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В жалбата на Ю. А. П. са изложени твърдения за необоснованост във фактическите
изводи на първоинстанционния съд, че регистрираният на негово име полезен модел,
представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“, за
който е издадено Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г. от Патентно
ведомство на Република България, представлява служебно изобретение по см. на с чл. 15 от
ЗПРПМ, поради необоснованост в изводите на съда, че създаването на полезния модел е
последица от изпълнението на присъщите трудови функции на три лица намиращи се в
трудово и служебно правоотношение с ТУ-София, както и че за създаването на полезния
модел са използвани материални или финансови средства, осигурени само от ищеца ТУ в
качеството му на техен работодател, както и че полезният модел е създаден в резултат на
знания и опит, натрупани само в резултат на работата на конкретните лица за ищеца.
В жалбата се твърди още, че поради нарушение на съдопроизводствените правила
съдът не е кредитирал показанията на свидетелите С. и В., от които се установявало, че
процесният полезен модел е създаден в хода на изпълнението на финансиран от ТУ „Асен
Златарев“, гр. Бургас проект с наименование „Моделно изследване на някои параметри,
влияещи върху спирачните свойства на лек автомобил“, в който е участвал и
жалбоподателят. В хода на изпълнението на този проект и за неговите нужди бил създаден
от жалбоподателя „Тестер за измерване грапавините на пътната настилка“, който е напълно
идентичен с процесния полезен модел. Твърденията в жалбата са, че тестерът е създаден
изцяло за нуждите на ТУ „Асен Златарев“, гр. Бургас като едва след реализацията на
тестера, финансиран от ТУ „Асен Златарев“ и изработен от двамата ответници в неговата
база, описанието му е било включено в обема на дисертационния труд на ответника П.,
защитен през 2018г. Наред с това се твърди, че тестерът е видимо различен от устройството,
посочено в атестацията на ответника П. като редовен докторант, приета с протокол от
09.05.2017г., което се установявало от показанията на св. С., които първоинстационният съд
отказал да кредитира отчитайки евентуалната заинтересованост на същата предвид
родствената й връзка с ответника и нормата на чл. 172 ГПК. Твърди се в жалбата, че като е
отказал да кредитира показанията на този свидетел давайки вяра на показанията на
свидетеля на другата страна Л. К., съдът е действал в нарушение на съдопроизводствените
правила тъй като констатирайки противоречие в показанията на свидетелите на ищеца и на
ответника, съдът не е допринесъл за изясняването на спора от фактическа страна, вкл. и чрез
събирането на допълнителни доказателства за изясняване на противоречието в
свидетелските показания.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като
по делото въззиваемата страна Технически университет София е депозирала отговор на
въззивните жалби, с който се заявява становище за неоснователността им по съображенията
изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
2
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани страни, имащи право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
Технически университет София, в която са изложени твърдения, че съобразно отразеното в
Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г., издадено от Патентно ведомство
на Република България е била осъществена регистрация на полезен модел, представляващ
„Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“, като за негов
притежател е посочен първият ответник – Ю. А. П., респективно за негови изобретатели са
вписани двамата ответници Ю. П. и И. Х. И..Поддържа се в исковата молба, че ответникът
П. не е разполагал с правото да заяви за регистрация цитирания полезен модел, както и да
посочи за негови изобретатели себе си и втория ответник, защото действителни
изобретатели на модела били други лица работещи в Технически университет София.
Твърди се, че считано от м. 07.2014 г. ответникът Ю. П. е бил зачислен като докторант при
редовна форма на обучение в Транспортен факултет на ТУ – Катедра „Двигатели,
автомобилна техника и транспорт“, а за негов научен ръководител бил определен – проф. Л.
К.. За да придобие научна степен „доктор“ ответникът П. е разработил и защитил
дисертационен труд под заглавие – „Изследване на някои параметри, влияещи върху
сцепните свойства между гумата и пътя за леки автомобили“. Сочи се, че по повод изготвяне
на тази своя дисертация ответникът бил подписал декларация по чл. 27 от ППЗРАСРБ на
06.07.2018 г., в която са посочени научно-приложните и приложните приноси във връзка с
разработения от него дисертационен труд, като сред тях липсвало посочване на „Уредба за
измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“. Подобен принос не е бил
посочен като полезен модел и в описанието на стр. 117 – 118 от дисертацията, като това
според ищеца било обяснимо, защото идеята за създаването на този полезен модел била на
проф. К., доц. П. и гл. ас. С. и тя датирала много преди зачисляването на ответника П. като
докторант при ищеца. В допълнение се изтъква, че коментираният полезен модел бил
реализиран практически под прякото ръководство на проф. К. и негови колеги от Катедра „
ДАТТ“ на територията на същата и с апаратура и материали закупени от ищеца с негови
средства. След създаването на полезния модел, ответникът – П. бил обучен от своя научен
ръководител – проф. К. за начина на работа с него. На следващо място ищецът отрича
съществуването на какъвто и да е било принос относно реализацията на полезния модел от
страна на втория – ответник И., който е посочен при регистрацията като съизобретател на
същия. Пояснява се, че това лице няма никаква връзка с ТУ – София.
Твърди се в исковата молба, че несъобразявайки се в действащата в ТУ София
Политика относно интелектуалната собственост, съгласно която продукт създаден в
резултат и с подкрепата и участието на университета и университетската среда /сгради,
3
лаборатории, съоръжения, ресурси, експертен опит и интелектуални активи/ представлява
интелектуална собственост притежание на университета, както и с изискванията на ЗПРПМ,
ответникът П. било подал пред Патентното ведомство заявление за регистрация на полезен
модел, посредством заявка 4365 от 12.06.2019 г., което довело и до издаването на
Свидетелство за регистрация № BG 3313 U1/15.11.2019 г. Впоследствие позовавайки се на
издадената в негова полза регистрация и незачитайки правата на действителните
изобретатели ответникът е манифестирал правата си по полезния модел като е заявил
обструкция срещу дисертацията на друг докторант в ТУ София, чийто научен ръководител
било също проф. Л. К..
Ответникът Ю. П. в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
е оспорил предявените обективно съединени искове като неоснователни.
Поддържал е че не е вярно твърдението на ищеца, че действително автори на
изобретението се явяват посочените от ищеца трима преподаватели от Техническия
университет София. Оспорва се и твърдението на ищеца, че не е действителен изобретател
на спорния полезен модел, а само е бил обучен за работа с него от научния му ръководител –
проф. К.. Заявява се, че действителни изобретатели на ПМ са именно двамата ответника,
което те са сторили в хода на съвместната им работа.
Твърденията му са били, че е бил зачислен при ищеца през 2014 г. като докторант в
посочената в исковата молба катедра. Успоредно с обучението си в ТУ-София ответникът П.
полагал и труд в Университет „Проф. Асен Златарев“, гр. Бургас, заемайки длъжността
„асистент“. Пояснява се, че към този период ответните страни П. и И. ползвали общ кабинет
в университета в гр. Бургас, което спомогнало и улеснило съвместната им работа по
изработка на полезния модел. Ответникът И. спомогнал и имал принос за реализацията на
полезния модел, защото същия разполагал с необходимата експертиза в материята на
диагностиката и ремонта на транспортната техника, а при разработването на собствената си
дисертация – И. бил използвал уред за определяне на грапавост при повърхнина. Ответникът
П. пояснява, че в периода на докторантурата си е участвал в разработването на два проекта,
като единия е бил при ТУ- София, а другия в университета в гр. Бургас. В ТУ-София
участвал в проект свързан със „Създаване на методика за определяне на сцеплението на в
контактното петно на гумата“, като същият се състоял от два етапа на стойност от общо 4
500 лв., като всичко което е било закупено и и финансирано при този проект е било
инвестирано в неговото изпълнение, но се прави уговорката, че в завършващия етап не било
предвидено финансиране на полезен модел към него. Посочената във фактура от 17.03.2016
г. техника, за която се твърди, че е послужила за разработването на полезния модел,
всъщност е била закупена за обезпечаване работата по съвсем различен от процесния
полезния модел. Що се касае до това, дали в дисертацията на ответника П. е било упоменато
създаването на устройството, за което е защитен полезен модел, в отговора се посочва, че в
Гл. 4, част „Изводи“ на дисертацията ясно било упоменато, че е разработен измервателен
уред за получаване на реални стойности за височините и вида на грапавините. Този извод
бил намерил отражение и в Гл. 3 от дисертационния труд на ответника – П. Акцентира се
4
над това, че в рамките на изготвянето на дисертацията си, ответникът П. е ползвал за
различни изпитвания „Уредба за изпитвания на пневматични гуми за лек автомобил“, което
изделие също било патентовано в ПВ, като именно то е било разработено, оборудвано и
финансирано от ТУ-София. По отношение на втория проект ангажирал вниманието на
ответника при работата му в университета в гр. Бургас се посочва, че същия е бил на тема
„Моделно изследване на някои параметри, влияещи върху спирачните свойства на лек
автомобил“, като за работата по него имал финансовата подкрепа на посочения университет.
Вземайки участие през 2019 г. в друг проект към университета в гр. Бургас,
ответникът П. получил необходимото финансиране, което му позволило да регистрира
разработения от него и колегата му И. полезен модел. По тези причини не можело да се
сподели твърдението на ищеца, че регистрираният полезен модел попада в обхвата на
действие на чл. 2, 13, 15, чл. 60-62 от ЗПРПМ. Оспорва тримата учени от ТУ София да са
имали каквото и да е участие в идеята за изобретението, като конкретно по отношение на
проф. К. се поддържа, че през целия процесен период проф. К. е работел паралелно и в
университета в гр. Бургас, където също е имал научни контакти с ответникът и именно там е
било разработено устройството защитено със спорния полезен модел.
Депозиран е отговор на исковата молба и от другия ответник И. И., с който се прави
възражение, че няма пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове,
като конкретни съображения за това е изложил в отговора на исковата молба.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото и прието
като доказателство свидетелство за регистрация на полезен модел № BG 3313 U1/15.11.2019
г., издадено от Патентното ведомство на Република България, че е регистриран полезен
модел представляващ „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната
настилка“, с притежател Ю. А. П. и изобретатели Ю. А. П. и И. Х. И..
Видно от описанието към свидетелството за регистрация на полезен модел № BG
3313 U1/15.11.2019 г. полезният модел се отнася до уредба за измерване на макро и микро
грапавини от пътната настилка, която ще намери приложение в измервания на грапавините
от пътната настилка и влиянието им върху сцеплението на гумата с нея. Уредбата
представлява мобилно тяло, включващо двойка успоредни водачи, разположени един над
друг, с възможност за хоризонтално неподвижно закрепване успоредно на пътната настилка
посредством четири нивелиращи болта. Към водачите е закрепен плъзгач, имащ ръкохватка
с винтова резба, с възможност за хоризонтално преместване до 30 см посредством
ръкохватката по водачите. Към плъзгача чрез първа опора е монтиран неподвижно първи
възприемател за отчитане на вертикално преместване посредством обхождаща челна
повърхнина. От друга страна към мобилното тяло посредством втора опора е монтиран
неподвижно втори възприемател за отчитане на хоризонталното преместване на плъзгача.
Мобилното тяло има укрепваща диагонална греда, разположена успоредно на водачите и в
една равнина с долния водач.
5
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото и приети
като доказателства трудов договор № 6/13.01.2014 г. и трудов договор № 54/15.01.2018 г.,
че ответникът Ю. А. П. е бил в трудово правоотношение с Университет „Проф. д-р Асен
Златарев“ – Бургас последователно на длъжност „асистент, висше училище“ и „технически
изпълнител“.
Не се спори, а и се установява, че със Заповед № 2615/17.07.2014 г. на ректора на
„Технически университет София“, на основание чл. 6, ал. 15 от Правилника за условията и
реда за придобИ.е на научни степени в „ТУ-София“ магистър-инженер Ю. А. П. бива
зачислен в редовна докторантура, считано от 01.07.2014 г., по професионално направление
5.5. „Транспорт, корабоплаване и авиация“ и докторска програма „Автомобили, трактори и
кари“, с научен ръководител доц. д-р инж. Л. К. към катедра „Двигатели, автомобилна
техника и транспорт“, с краен срок за завършване на докторантурата - 01.07.2017 г.
Не се спори, а и се установява от представената по делото и приета като писмено
доказателство по делото Заповед № 1652/31.05.2017 г. на ректора на „Технически
университет София“, че темата на дисертационния труд на магистър-инженер Ю. А. П. се
променя от „Моделно изследване на някои параметри влияещи върху спирачните свойства
на лек автомобил“ на „Изследване на някои параметри влияещи върху сцепните свойства
между гумата и пътя за леки автомобили“.
Видно от представената по делото и приета като доказателство фактура №
1206/17.03.2016 г., издадена от „Сигматикс“ ЕООД с получател „Технически университет
София“ е фактурирана доставката на специализирана система за измерване на линейно
преместване, вкл. усилвател на стойност от 1 251,75 лв. (1 502,10 лв. с вкл. ДДС).
Приложен е по делото приемо-предавателен протокол, видно от който на 03.06.2016
г. представител на „Сигматикс“ ЕООД е предал на проф. д-р маг. инж. Л. К., представляващ
Технически университет София, K-W-A-L-100W-32K-K1-F1-2-2 специализирана система за
измерване на линейно преместване, вкл. Усилвател, с производител НВМ (Германия).
Представен е и е приет като доказателство и дисертационен труд дело на магистър-
инженер Ю. А. П. за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ със заглавие
„Изследване на някои параметри влияещи върху сцепните свойства между гумата и пътя за
леки автомобили“, съдържащ 150 страници, към който са приложени и рецензионни
становища изготвени от проф. Р. И. и проф. Л. К..
По делото е представена и е приета като доказателство декларация за оригиналност
по чл. 27, ал. 2 ППЗРАСРБ с дата от 06.07.2018г, съгласно която магистър инженер Ю. А.
П., зачислен за докторант редовна форма на обучение със Заповед № 2615 на ректора на
Технически университет София в катедра „Двигатели, автомобилна техника и транспорт на
Транспортен факултет декларира, че в разработената от него и представена за разглеждане
докторска теза със заглавие „Изследване на някои параметри влияещи върху сцепните
свойства между гумата и пътя за леки автомобили“ се съдържат следните приноси за
оригиналност, а именно научно-приложни приноси: 1/ Изработена е методика за определяне
6
на зависимостите Fx(V, pB, GK) и µ(V, pB, GK), 2/ Разработена е методика и алгоритъм за
определяне на контурите на контактното петно, и приложни приноси: 2/Изработена е уредба
за изпитване на пневматични гуми, която изследва влиянието на вътрешното налягане,
натоварването в оста на колелото, скоростта на движение на колелото, контактното петно
върху влиянието на надлъжната сила и коефициента на сцепление, 3/ Методика за
получаване на контактната площ между гумата и пътната настилка, 4/ Получени са, за
конкретен модел гуми, експериментални данни за изменението на коефициента на
сцепление, които могат да послужат за получаване на емпирични зависимости за получаване
на коефициента на сцепление за този вид гума.
По делото е приложен и е приет като доказателство Сигнал с дата от 10.06.2020г. от
д-р инж. Ю. А. П. до ректора на ТУ София, с който ответникът го уведомява, че случайно е
узнал за наличието на дисертационен труд на тема „Моделно изследване влиянието на
вибрационните параметри на пневматичната гума върху поведението на лек автомобил“,
разработен от докторанта З. Г.. Сочи, че с голямо учудване констатирал, че в дисертацията е
използвана „Уредба за измерване на микро и макро грапавини от пътната настилка“, която е
обект на защита по ЗПРПМ, със свидетелство за регистрация № 3313 U1/15.11.2019г. В
сигнала си до ректора Ю. П. изрично заявява, че разработената от него уредба за нуждите на
дисертационното му изследване е представена за пръв път пред катедра „Двигатели,
Автомобилна техника и транспорт“ по време на предварителната защита, състояла се на
02.07.2018г, като няколко месеца по-късно на 05.11.2018г. дисертационният му труд е
защитен успешно пред научно жури. Впоследствие, разработената от него по повод на
дисертацията му уредба е била регистрирана като полезен модел със свидетелство за
регистрация № 3313 U1/15.11.2019г. под наименование „Уредба за измерване на микро и
макро грапавини от пътната настилка“.
Същите обстоятелства са повторно изложени и в Сигнала на д-р инж. Ю. А. П. до
Министъра на образованието и науката, където като само допълва, че полезният модел
представлява негова авторска разработка, която му е била необходима за извършване на
експериментални изследвания в Глава 4 от дисертационния му труд. Уточнява също, че
след защита на дисертацията е предоставил изработеното от него устройство за ползване за
нуждите на катедрата.
Видно е от договор № НИХ-363/2016 г., сключен на 25.04.2016 г. между членовете на
научен колектив с ръководител гл. ас. д-р Л. А. С., звено „ТК, в качеството на изпълнител, и
НИС при Университет „Проф. д-р Асен Златарев“ – Бургас, в качеството на възложител,
последния възлага, а изпълнителят приема да извърши разработването на проект, утвърден с
решение на АС (Протокол № 14/21.04.2016 г.) с работно заглавие „Моделно изследване на
някои параметри, влияещи върху спирачните свойства на лек автомобил“ на стойност 2 000
лв., определена с решение на Комисията за организиране и провеждане на класирането и за
отчитане на резултатите по проекти към Факултет по Технически науки.
Ангажирана е заявка за финансиране на научно-изследователски проект на тема
„Моделно изследване на някои параметри, влияещи върху спирачните свойства на лек
7
автомобил“ с ръководител гл. ас. д-р Л. А. С. – преподавател към секция „Електротехника,
Електроника и Компютърна техника“ в Техническия колеж и членове, както следва: проф. д-
р Л. К., преподавател в „ТУ-София“ и Технически колеж – секция „Машиностроене и
транспорт“, доц. д-р И. В., преподавател в ФТН катедра „Компютърни системи и
технологии“, доц. д-р Е. Д., преподавател в „ТУ-София“ и Технически колеж – секция
„Машиностроене и транспорт“, ас. Ю. А. П., преподавател в Технически колеж, секция
„Машиностроене и транспорт“ (докторант), ас. Л. Е., преподавател в ФТН, катедра
„Компютърни системи и технологии“ (докторант), и С. З., студент I курс, специалност
„Електроника“, магистърска програма, съгласно която заявка е посочено, че нужните
средства за предлаганата от колектива тема възлизат в размер на сумата от 4 500 лв., от
които 2 500 лв. за първата година и 2 000 лв. за втората година.
По делото е представен и е приет като доказателство и трудов договор №
171/31.10.2013 г., съгласно който втория ответник – И. Х. И. е назначен на работа в
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас на длъжност „главен асистент, висше
училище“.
Видно е от представеното по делото и прието като доказателство Удостоверение №
82/14.04.2021 г., издадено от ректора на ТУ-София, че за периода от 01.07.1978 г. до
26.07.2018 г. проф. д-р инж. Л. К. е работил в Технически университет София, където е
заемал длъжността „професор“ във Факултета по транспорт, катедра ДААТ.
От служебна бележка № 36/14.04.2021 г., издадена от декана на Факултета по
транспорт в ТУ-София, се установява, че след своето пенсиониране от 26.07.2018 г. проф. д-
р инж. Л. К. е хоноруван преподавател в ТУ-София по дисциплините „Теория на
автомобила“, „Конструкция на автомобила“, „Изпитване на автомобила“ и „Окачване и
комфорт на автомобила“.
Представено е по делото и прието като доказателство Удостоверение № 83/14.04.2021
г., издадено от ректора на ТУ-София, от което е видно, че д-р инж. Е. Е. С. е назначен на
трудов договор в Технически университет София, където за периода от 01.10.2011 г. до
01.10.2013 г. е асистент в катедра АДП, за периода от 01.10.2013 г. до 27.06.2017 г. е
машинен инженер, а след 27.06.2017 г. заема длъжността „главен асистент“ във Факултета
по транспорт, катедра ДААТ.
Представено е по делото и прието като доказателство и удостоверение № 81/14.4.2021
г., издадено от ректора на ТУ-София, в уверение на това, че считано от 17.10.2011 г. доц. д-р
инж. Н. Л. П. работи на трудов договор във Факултета по транспорт, катедра ДААТ към
Технически университет София.
От показанията на разпитания като свидетел Л. П. К. се установява, че от началото на
1984г. до 26.07.2018г. е работил в Технически университет София, където понастоящем е
хоноруван преподавател със специалност „автомобили, трактори и кари“. Уточнява, че през
периода от 2012г. до 2016г. е работил и в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, където е
преподавал същите науки.
8
Заявява, че ответникът Ю. П. е бил зачислен като негов докторант в катедра във
Факултета по транспорт, катедра ДААТ със заповед на ректора на ТУ от 01.07.2014г. Сочи,
че съгласно условията на докторантския му договор ответникът е следвало да извърши
научни дейности на два етапа : през първия етап да се „оживи“ съществуващ стенд в ТУ,
който трябвало да измери силата в контактното петно на гумата, а през втория етап да се
изработи стенд или устройство, което трябва да измери грапавините на пътното платно. За
нуждите на втория етап било закупено устройство за линейни премествания за което от
продавача била издадена нарочна фактура. Тъй като доставката на фактурата закъсняла и
пристигнала едва през м. юни 2016г. във втория етап на процедурата било описана само
теоретичната постановка за измерване на неравностите. След получаването на този
възприемател свидетелят заедно с колегите му от катедрата възобновили едни техни стари
идеи от 2014г. обслужващи учебния процес на студентите, но тъй като нямали нужното
финансиране не могли да ги реализират по-рано. Сега обаче, използвайки финансирането по
докторантския договор на Ю. П. решили да ги възобновят и така през лятото на 2016г.
тримата направили съоръжението за което става дума, представляващо „уред за измерване
на микро грапавините на пътя“. Тримата колеги, това били- свидетелят К., доцент Н. П. и
гл. асистент Е. С.. Идеята за конструирането на устройството била лично на свидетеля, като
използвал стари технологии и постижения от 70 те години, като с помощта на двамата си
колеги приложил идеята си на практика приспособявайки едно старо фотографско
приспособление. По отношение на конкретния принос на ответника П. свидетелят твърди,
че той се свеждал единствено до това „да разпробие отворите на конструирания уред и след
това да извърши измерванията с него“.
Оспорва също така констатациите и изводите си в рецензията към дисертацията на
Ю. П., „че е изработена от последния установка и са измерени грапавините на пътни
покрития“. Твърди че се е съгласил да напише това само за да може ответникът да защити
докторантурата си, но самата идея за изработката на уреда била негова. Позовава се и на
съществуващата практика- че докторантът работи винаги съвместно и е направляван от своя
ръководител, както и че идеите са на ръководителя. Това се знаело от всички и затова се
пишело по този начин, така именно било сторено и в настоящия случай.
В показанията си свидетелят подробно описва механизма и начина на конструиране
на уреда, както и че през есента на 2016г. той бил напълно готов и с него започнал да се
обслужва учебният процес и дисертационната работа на докторанта Ю. П..
Обяснява, че въпросният полезен модел се състои от два уреда за линейно
преместване/възприематели/, като единият се движи в хоризонтално направление, а другият
се движи във вертикално направление. Този уред който се движи във вертикално
направление трябва нещо да го притиска към съответната повърхност, която следва да бъде
измерена и именно тази част от съоръжението била доставена с фактурата от фирма
Сигматикс. Тези два възприемателя се движат по хоризонтална рампа, която трябва да ги
държи в хоризонтално положение, да се движи в хоризонтално направление и по този начин
да се обходи определен участък от координата на някакъв път.
9
По отношение на конструирания уред свидетелят заявява, че този уред нямал никаква
научна стойност и не представлявал достижение на техниката, като още през 60те и 70 те
години той бил познат на научната общност. Единствената разлика се изразявала в това, че
при изчисляването на получените чрез възприемателите стойности се използвали
съвременните достояния на изчислителната техника.
Свидетелят К. пояснява, че през 2017г. бил помолен от Ю. П. да участва и да
ръководи работен проект под заглавие „Моделно изследване на някои параметри влияещи
върху спирачните стойности на лекия автомобил“ за постигане на целите на който следвало
да се извърши реплика и преработка на съществуващи стендове в ТУ София, вкл. и на
уреда, който е изработен в хода на докторската дисертация на ответника. Тъй като през този
период дисертацията вече била защитена, а и с оглед развитието на научните постижения в
конкретната област свидетелят се съгласил да участва и е дал разрешение да се използват
вече изработени под негово научно ръководство стендове и устройства в ТУ София.
Конкретно по отношение на уреда, който е бил предмет на дисертацията на Ю. П. било
добавена софтуерна програма за определяне на площта на контактното петно, което обаче
било без конкретна научна стойност. Пояснява, че това е станало през август 2017г., което
времево значително по-късно от реализацията на устройството в ТУ София през м. май
2016г. Допълва че това съоръжение е било напълно идентично със съоръжението, което е
било изработено по време на дисертацията на Ю. П.. Свидетелят твърди също така, че за
нуждите на работния проект е имал случай при който е донесъл конструираното в София
съоръжение в Бургас, след което го е върнал обратно в ТУ за да запознае студентите от
магистърската програма с него. Твърди, че не го е използвал за обучение на студенти в
Бургас тъй като там такава дисциплина не се изучава.
По отношение на втория ответник И. И. свидетелят заявява, че го познава от работата
си в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, където последният е бил технолог и по
образование и професионална квалификация нямал нищо общо с въпросната материя.
От показанията на свидетеля Н. П. се установява, че свидетелят работи в ТУ, като от
2014г. е главен асистент и преподава по различни дисциплини свързани с автомобилната
техника. Познава Ю., той е бил редовен докторант в тяхната катедра от 2014г.Свидетелят
заявява, че му е известен полезният модел представляващ уредба за измерване на макро и
микро грапавини от пътната настилка. Участвал е в изобретяването на устройство, което
служи за същите неща и представлява същото устройство, както и полезният модел. Твърди
че самата изработка на устройството е била през 2016г., иначе целият замисъл за него е от
преди това и принадлежи изцяло на ръководителя на катедрата проф. Л. К.. Професорът е
участвал в изработката и той е бил основният водещ на тази разработка. Предназначението
й е било за измерване на микрограпавините на пътното платно, както и с цел за провеждане
обучението на студентите и за извършване на научно-изследователската работа в катедрата.
Освен той и проф. К. в създаването на устройството участвали също така и главен асистент
Е. С. и Ю. П.. Цялата идея, скиците, начинът по който ще бъде реализирано били на проф.
К., като доуточняващите моменти по закрепването, по устройствата, които ще бъдат
10
използвани и елементите са били коментирани с него и Е.С.. Част от техническата работа
била свършена и от Ю., като конкретно неговият принос се изразявал в пробИ.е на отвори за
закрепване на някои от елементите и участие в крайното сглобяване на устройството.Според
свидетеля за едно изобретение е по-важна идеята, а не самата реализация и в този смисъл
той счита, че за негов изобретател следва да се счита проф. К., а те само са му помогнали да
го реализира.
При разпита свидетелят пояснява, че спецификата на това устройство е че отчитането
на неравностите става посредством компютър, като сигнал от възприемателите се подвежда
към аналого-цифров преобразувател, който се включва в лаптоп и се записва на компютър.
Заявява, че такива устройства са познати и преди от практиката, но те тогава са били
реализирани без електрониката с помощта на механични описвачи, докато новостта в това
устройство е именно оборудването му с електронни възприематели.
Свидетелят твърди, че всички елементи по това устройство са от имуществото или са
закупувани със средства на ТУ София, като например хоризонталния сензор, който е вложен
в устройството е придобит по предишни докторантски програми, а вертикалния сензор е
придобит със средства предоставени по докторантската програма на Ю. П.. След като
завършили уредбата проф. К. обучил Ю. П. как да работи с нея.
Разпитан свидетелят Е. С. заявява, че работи като главен асистент в ТУ София от
2013г. Познава ответника Ю. П. от 2014г. когато бил зачислен като докторант на проф. К. и
по повод дисертацията му коментирали изработването на устройството за измерване на
грапавините на пътната настилка. Професор К. анализира механизма на вече съществуващо
устройство и казал, че ще го репликират с по-съвременни технически средства. След като се
запознали с представените схеми и изчисления от проф. К. целият екип се е заел с
изработката, като се включил и Ю. П., който направил някои довършителни работи, като
напр. пробИ.е на отвори на разни резби. Уточнява, че за нуждите на това устройство със
средства по докторантската програма на П. бил закупен нарочен датчик, а останалите
елементи били налични в базата на Техническия университет.Работата по това устройство
приключила през 2016г., като било тествано за пръв път през 2017г. по време на защитата на
дисертацията на ответника.
Разпитана свидетелката Л. А. С./сестра на ответника Ю. П./, заявява, че работи в
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и доцент в катедра „Електротехника, електроника и
машинознание“. Запозната е с устройство на име „Тестер за измерване на грапавините на
пътната настилка“, тъй като то било изработено по проект на университета, чийто
ръководител е била тя, както и че впоследствие то е било заявено за регистрация като
полезен модел. Устройството било създадено като проект към Университет „Проф. д-р Асен
Златаров“, като изработката била изцяло на Ю. П. и изработено в самия университет с
използване на ресурсите и финансирането отпуснато по този проект, на която тя е била
ръководител. Проектът е стартирал през 2016г. и е завършил в края на 2017г., като в него
участие е взел и проф. Л. К. от ТУ-София. Проектът бил изцяло с вътрешно финансиране от
университета. В хода на изпълнението на проекта бил създаден прототип на устройство за
11
измерване на микро и макрограпавините на пътя съвместно между Ю. П. и И. И.. Особеното
в конструирания от двамата прототип е в използването на софтуерна програма чрез която да
се определи площта на контактното петно като се извършва цифрова обработка на
сигналите, които се постигат чрез линейните възприематели на съоръжението.
Презентацията бира направена за пръв път през декември 2017г. Свидетелката твърди,
че с устройството са правени изследвания и замервания, но не и е известно това устройство
да е било използвано като принос в тази дисертация. Твърди, че тъй като проф. К. сметнал,
че не е достатъчен обемът на дисертацията на Ю. поискал това устройство да бъде
изпратено в София, където поискал да се проведат съответните опити и те дали своето
съгласие. Уточнява че на проф. К. всъщност бил предоставен преработен „олекотен“ модел
като това станало през 2017г. Твърди че не знае проф. К. преди изработването на прототипа
и на преработения вариант да е споменавал или някъде в научни трудове да е декларирал, че
съществува предхождащ подобен сходен апарат, според нея ако е имало такива съмнения,
той е нямало да разпише приемателните протоколи по проекта.
Разпитана, свидетелката И. В. дава показания, че от 2003 г. преподава компютърни
науки в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Запозната е с проект НИХ 363 от
2016 г., по който е рецензент, като разяснява, че проектите към НИХ в Университет „Проф.
д-р Асен Златаров“ – Бургас са били предназначени за финансиране на докторанти или на
млади учени с цел да се обезпечи тяхно изследване, да ги подпомогне при изготвяне на
дисертационен труд или в друго направление, в случай че се касае за постдокторанти или
млади учени. По този проект било заложено разработването на методика за определяне
площта на контактното петно и създаване на тестер за измерване на грапавините на пътното
покритие. Доколкото е известно процесният полезен модел бил създаден от Ю. П. именно
по този проект, като посочва, че същият е финансиран изцяло със средства на Университет
„Проф. д-р Асен Златарев“ – Бургас.
В производството пред въззивната инстанция е допуснато изслушване на
специализирана съдебно-техническа експертиза като на вещото лице В. Ш. е възложено да
даде заключение да изясни фактологията по спора къде, с чии средства и кое е по-ранното от
двете устройства, както и дали всяко от тя е предмет на полезен модел рег.№
BG3313U1/15.11.2019г.- Уредба за изследване на макро и микро грапавини на пътната
настилка.
На експертизата е показано за оглед устройството за измерване на грапавини в
„Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Вещото лице е констатирало, че устройството,
намиращо се в този университет не е оборудвано с измервателна апаратура, а с
позиционирани заместители/антени/. Към него могат да се закрепват различни видове
измервателни уреди за измерване на линейни премествания. С устройството не са правени
измервания свързани с дисертационния труд на Ю.П.. Най-ранните снимки, които са
били предоставени на вещото лице са направени на 09.04.2017г. с фотоапарат Леново, която
информация е разчетена въз основа на паметта на снимащото устройство. Въз основа на тези
обективни данни вещото лице е заключило, че устройството е било готово поне от
12
09.04.2017г. на територията на ТУ Бургас и е изработено с материали и средства на
университета.
Установява се от заключението на вещото лице, това устройство е било отчетено по
Договор № НИХ-363/2016г. с „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас като включено в плана за
Етап 2, но е разработено по-рано. Финансирането по договора е разрешено и е имало за
задача да подпомогне пряко докторанта Ю. П. през втората година на подготовката му във
връзка с провеждане на експерименталните изследвания по докторантурата му.
По отношение на Устройството за измерване на грапавини в ТУ- София вещото лице
заключава, че най-ранните снимки на това устройство са били направени на 03.08.2017г. в
8.24ч. с апарат Нокиа, въз основа на данните разчетени от паметта на телефона.
Същевременно най-ранните конструктивни схеми на устройството за измерване на
грапавини са създадени на 26.07.2017г., като същите са приложени в дисертационния труд
на Ю.П..
В материалите по докторантския договор на НИС ТУ-София не се споменава
устройство за измерване на грапавини. В отчета за втория етап на докторантския договор
има два листа описание само на методика за окачествяване на микрограпавини без схема на
устройство, която методика е известна и е базово познание за специалистите.
На вещото лице не са били предоставени снимки на процесното устройство,
намиращо се в ТУ София от 2016г. Сведения/само писмени,но без приложен снимков
материал/ са документирани най-рано от 02.05.2017г. при подписване на Атестацията за
работата през 2016-2017г. на редовен докторант Ю.П.. В тази атестация в т.8 е посочено, че
са „изработени две съоръжения, съответно за получаване на сцепната сила в режим на
движение и за отчитане на грапавините“.
Вещото лице уточнява, че тази атестация, подписана от ръководителя на докторанта
проф. Л. К., е свързана пряко с дисертационния труд на Ю.П., в нея се цитира докторантски
договор № 152ПД0022-04, в който обаче не е отчетено това устройство.
Въз основа на горното вещото лице счита, че първите документирани в ТУ София
сведения и доказателства за наличие въобще на устройство за измерване на грапавини са от
2.05.2017г./Атестацията/, конструктивни чертежи са създадени от Ю. П. на 26.07.2017г., а
предоставеният на вещото лице снимков материал на устройството в ТУ София от архива на
проф. Л. К. е с дата от 03.08.2017г. На базата на така изяснените данни вещото лице
заключава, че не може да предположи, че устройството за измерване на грапавини, което се
намира в ТУ, е било изработено през 2016г. както се твърди от ищеца.
Установява се също така от заключението на вещото лице, че по докторантския
договор № 152ПД0022-04 е предложен, платен е, предаден е и заведен като ДМА уред с
номенклатурен номер K-WA-L-100 W-32K-K1-F1-2-2, наречен „специализирана система за
измерване на линеен премествател вкл. усилвател“, който уред не е вложеният вертикален
измервателен уред в устройството за измерване на грапавини, находящо се в ТУ София,
предмет на огледа, защото поръчано, платено и доставено е устройство, чийто накрайник не
13
е с подпружинна сонда, а е с плунжер. Също така вещото лице заявява, че в проформа
фактурата и в приемо-предавателния протокол фирмата доставчик „Сигматикс“ЕООД е
определила гаранция за доставеното съоръжение 1 година при положение, че нормалната
практика на фирмата производител НВМ от Германия е да дава 2 години за същото такова
съоръжение.
Въз основа на всичките тези данни експертизата заключава, че не може да потвърди,
че закупената от ТУ София с фактура № 1206/17.03.2016г. апаратура е вложена при
изработването на намиращото се в ТУ София процесно устройство за измерване на
грапавини.
При анализа на полезния модел и устройството изработено в „Проф. д-р Асен
Златаров“ – Бургас и ТУ София вещото лице е установило наличието на три признака на
устройството, които не съвпадат. Конкретно в реалните устройства в ТУ Бургас и ТУ София
ходът на плъзгача е над 55-60см, докато ходът на плъзгача в полезния модел е лимитиран до
30см, което е различно. Това ограничение на хода на плъзгача според вещото лице прави
различен обекта на полезния модел от реалните устройства по критерия новост.
Другите два различаващи се признака са анализирани от вещото лице по оценка за
еквивалентност, който се прави само по критерия за изобретателска стъпка, като реално
еквивалентите дефинират обхвата на претенциите. Конкретно укрепващата диагонална
греда 10 и в двете сравнявани устройства е разположена успоредно на водачите 7.1 и 7.2
докато в полезния модел укрепващата диагонална греда 10 не е разположена успоредно
спрямо водачите 7.1 и 7.2. Също укрепващата диагонална греда 10 в сравняваните
устройства е разположена в една равнина с долния водач 7.2 докато при сравнявания
полезен модел укрепващата диагонална греда 10 не лежи в една равнина с долния водач 7.2.
При сравняване на различията вещото лице пояснява, че напълно е възможно
представителят по индустриална собственост, оформил заявката и претенциите, напълно
съзнателно да е внесъл в тях на пръв поглед незабележими и считани за маловажни от
неспециалистите промени спрямо готовите вече устройства, само с основната цел да
предотврати евентуални атаки срещу полезния модел по материалните критерии на закона-
новост и изобретателско творчество. Пояснява и че чертежите към полезния модел служат
само за тълкуване и поясняване на претенциите, но техните неточности и непълноти не
заместват използваните термини от претенциите, които дефинират обхвата на защитата.
Това е така, защото полезните модели са на регистрационен режим и не преминават през
материална експертиза по критериите новост и изобретателска стъпка. Експертизата е
формална, патентните претенции се проследяват само за яснота за използваните термини,
описването на предшестващото състояние на техниката не е задължително, а само
допустима опция, а чертежите се проверяват основно само дали имат означени релевантни
позиции.
Въз основа на горното вещото лице счита, че замяната на двата признака в
изработените устройства в ТУ Бургас и ТУ София спрямо същите признаци от претенцията
на полезния модел не е еквивалентна, защото функцията на двата признака в полезния модел
14
е различна от функциите на същите признаци в реалните устройства-на полезния модел да
укрепва и да може да води един или повече плъзгачи, а реалните устройства нямат
функцията на реално укрепване на двата един над друг хоризонтални водача, както и са без
възможност за повече от един плъзгач. Замяната според вещото лице не е еквивалентна и
защото не се постига по същество един и същи резултат, тъй като кръстосаните прави
образуват усукани повърхнини, които нямат стабилизиращият ефект на равнината.
Следователно реалните устройства създадени в ТУ Бургас и ТУ София не са според вещото
лице идентични с претенциите и описанието на регистрирания съгласно свидетелството за
регистрация полезен модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро
грапавини на пътната настилка“ нито буквално, нито по технически еквивалентни.
При разпита му в съдебно заседание вещото потвърждава изводите и констатациите
си, но допълва, че е констатирало и разлика между словната част на описанието и чертежа
на полезния модел като има несъвпадение по отношение на успоредността на греда № 10
спрямо плъзгачите 7.1 и 7.2, както е описано в словната част на претенцията. Ако се вземе
предвид отразеното в чертежа към полезния модел, то тогава сравняваните фигури,
конкретно както са обяснени в дисертацията на Ю.П., ще бъдат едни и същи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна :
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са
били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
При очертания от страните предмет на делото чрез спорните и безспорни между тях
факти и обстоятелства и търсената от съда защита по отправените от ищеца искания,
настоящият съдебен състав приема, че и двата предявени от ищеца обективно съединени
иска по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ и чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ са допустими по следните мотиви:
С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ законодателно е дадена специална уредба на
споровете дали изобретението или полезният модел са служебни по смисъла на чл. 15
ЗПРПМ, като за компетентен по иска е определен Софийски градски съд. Законодателно не
са посочени никакви предпоставки за допустимост на иска, освен посочен краен
преклузивен срок с нормата на, ал. 3 на чл. 61 ЗПРПМ, след който срок искът би бил
недопустим и който срок цели постигането на правна сигурност при бездействие на
правоимащия ищец. По делото не е налице спор, а и видно от събраните доказателства и
общодостъпните вписвания в регистрите на Патентното ведомство срокът е спазен при
предявяване на процесния иск. Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на
иска с извънпроцесуалното поведение на ответника Ю.П., който оспорва процесното
15
изобретение да има служебен характер, респективно регистрираният по негова заявка и с
посочване на ответника като правоимащ полезен модел да е служебен. Предвид позицията
на ответника в хода на съдебното производство между страните е налице спор относно
служебния характер на полезния модел, като оспорване в последния смисъл е поддържано
от ответника и с писмения му отговор на исковата молба, и този спор съобразно нормата на
чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ следва да бъде разрешен от съда. Противно възраженията на ответника
И. Х. И., че не притежава процесуална легитимация да отговаря срещу този иск поради
обстоятелството, че не е заявител в производството по регистрация на полезен модел, за
ищеца е налице правен интерес да установи и по отношение на него, че полезният модел има
служебен характер с оглед на това, че в свидетелството за регистрация този ответник е
посочен като съизобретател. Предвид позицията на ответника И. Х. И. изразена в хода на
първоинстанционното производство между страните е налице спор относно служебния
характер на полезния модел, като оспорване в последния смисъл е поддържано от ответника
и с писмения отговор на исковата молба и в този спор съобразно нормата на чл. 61, ал.1 от
ЗПРПМ следва да бъде разрешен от съда.
Допустим е и предявеният иск по чл. 62, ал. 1 ЗПРПМ.
Съобразно диспозицията на последната норма споровете за право на заявяване по чл.
13 ЗПРПМ се решават по съдебен или арбитражен ред. При споровете, които се решават по
съдебен ред, компетентен е Софийски градски съд.
Предвид допустимостта на исковете по горните мотиви на съда на решението в
частта му, с която предявеният иск по чл. 61, ал. 1 ЗПРПМ е уважен, съдът дължи проверка
на неговата правилност на заявените с въззивната жалба доводи и при съобразяване на
приложимите императивни материалноправни норми.
Съобразно дефиницията на чл. 15, ал. 1 и, ал. 2 ЗПРПМ изобретението е служебно,
когато е създадено при изпълнение на задължения, произтичащи от трудови или други
правоотношения на изобретателя, освен ако с договора не е предвидено друго.
Изобретението е служебно, когато при създаването му: 1. изобретателят е изпълнявал
присъщите за длъжността му служебни задължения; 2. изобретателят е изпълнявал
задължения извън посочените в т. 1, но те специално са му били възложени и от това се е
очаквало създаването на изобретение; 3. изобретателят е използвал материални или
финансови (парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, или знания и
опит, придобити в резултат на работата.
С изложението по исковата молба ищецът е очертал всичките, въведени с нормата на
чл. 15, ал. 1 и, ал. 2 ЗПРПМ предпоставки за дефинирането на процесното изобретение като
служебен полезен модел с твърдения, че устройството е създадено от екип преподаватели от
ТУ София в хода на реализацията на научната дисертация на ответника Ю. П., като
последните обстоятелства са оспорени от него с твърдения, че той самостоятелно е създал
изобретението съвместно с другия ответник И.И. по време когато паралелно през същия
период от време на изготвяне на докторската му дисертация в ТУ София, се е намирал и в
трудово правоотношение с Университет „Проф. д-р Асен Златарев“ – Бургас и където по
16
повод на реализацията на финансиран със средства на това учебно заведение проект за
обучение и реализация на млади учени и постдокторанти е създал и регистрирал
впоследствие разработения от него и колегата му И. полезен модел.
Спорно следователно между страните е обстоятелството дали създаването на
изобретението е както се твърди в исковата молба, в изпълнение на трудови задължения на
служители на ищеца - на присъщите такива за трудовата им функция или на допълнително
възложени им такива, от които се е очаквало да бъде създадено изобретение и което е
станало в хода на разработката на дисертационния труд на Ю. П. в ТУ София или
създаването на изобретението е продукт на изцяло собствен труд и умения на ответника П. в
хода на реализацията на научен проект в друго учебно заведение.
За спорната група факти по делото са събрани множество писмени и гласни
доказателства.
На първо място, от приобщения към доказателствения материал по делото
дисертационен труд на ответника Ю. П. в ТУ София със заглавие „Изследване на някои
параметри, влияещи върху сцепните свойства между гумата и пътя за леки автомобили“ е
видно, че на стр. 117 и стр.118/ на л. 392 и л.393 от преписката на първоинстанционното
производство/ и на която дипломен ръководител е проф. Л. К., е отбелязано, че за нуждите
на изследванията по дисертацията е създадено статично устройство за измерване на
грапавини по пътната настилка. Видно от снимковия материал и чертежите конструираното
при ищеца устройство е напълно идентично на вид с устройството, което ответникът твърди
да го е създал в хода на изпълнението на проекта при ТУ Бургас, в т.см. са и между впрочем
изводите в заключението на вещото лице В. Ш.- че и двете устройства са напълно
идентични. Същевременно дисертационният труд на ответника е защитен на 05.11.2018г., с
дата последваща приключването на проекта в ТУ Бургас, поради което и ако наистина това
устройство е било създадено в хода на изпълнението на този проект, логично това
обстоятелство е следвало да бъде упоменато изрично в дисертацията, най-малкото защото
изключва приноса на учебното заведение, който принос е под формата на работно „ноу-
хау“, разбирано като използване и прилагане на научни знания, опитни правила и състояние
на техниката при извършване на изследванията за нуждите на дисертацията, които са
притежание на конкретното учебно заведение. Такова отбелязване в дисертационния труд
липсва, напротив от текста му следва недвусмисления извод, че това устройство е
изработено именно в хода на дисертационната работа и то чрез използване на научната и
техническа инфраструктура на ТУ София.
С оглед установяването на факта, че устройството е създадено за пръв път през 2016г.
по делото са представени и три атестации- на члена на научното жури проф. Р. И. / на л.
224/; на ръководителя на докторанта проф. Л. К. и на рецензента доц. Д. Х., от които е
видно, че описаната в исковата молба уредба е създадена за пръв път на територията на ТУ
София през 2016г. Тези атестации са докладвани на катедрения съвет за одобряване на
дисертацията на ответника, където той е имал повод да възрази срещу констатациите в тях
като се позове на това, че изработеното за нуждите на дисертационния труд устройство за
17
измерване на грапавините на пътното покритие е създадено не в ТУ София, а лично от него
по друг проект към Университет „проф. Асен Златаров“, но няма данни да го е сторил.
Нещо повече, видно от изготвената и подписана във връзка с дисертационния труд
Декларация по чл.27 от ППЗРАСРБ от 06.07.2018г., в която са посочени научно-приложните
и приложните приноси във връзка с така разработения дисертационен труд, ответникът П.
изрично е посочил, че приложните приноси представляват изработване на уредба за
изпитание на пневматични гуми, методика и получаване на експериментални данни, но
никъде в тази декларация не се съдържа като принос и не се претендира по какъвто и да е
повод да е налице изработване от него на процесната уредба. От което следва да се направи
логичен извод, че към датата на защитата на дисертационния си труд Ю. А. П. очевидно не е
имал претенции да е създател на уредбата.
Претенции за авторство на изобретението за пръв път са заявени от ответника в
писмената му кореспонденция- електронното писмо до докторанта З. А. и до ректора на ТУ
София, в които изрично се е противопоставил на приемането на дисертацията на Зл. А.
поради това, че в нея е използван уред за измерване на грапавини от пътната настилка, който
е обект на самостоятелна разработка в неговата дисертационна работа и за която по-късно се
е снабдил със свидетелство за регистрация на полезен модел. Едва за пръв път в отговора на
исковата молба ответникът е заявил позицията си, че полезният модел е създаден от него в
хода на изпълнение на друг, съвсем различен проект в ТУ Бургас, който е протичал
едновременно и е завършен след приключването на проекта му по докторската
дисертация/изрично изявление на ответника в с.з. проведено на 16.04.2021г./на л. 468/. Тоест
преди да се заведе исковата молба ответникът Ю. П. в писмената си кореспонденция с ТУ
София се е позовавал на това, че уредбата е обект на самостоятелна разработка в
дисертационната му работа, а едва след завеждане на исковата молба е започнал да твърди,
че уредбата е обект на изработка по съвсем различен проект в ТУ Бургас. Тази постоянна
промяна и изменчивост в защитната теза на ответника, изявена в процесуалното му и
извънпроцесуално поведение, дава повод и основание на съда да подложи под съмнение
твърденията му повод на това как е възникнала и при какви обстоятелства е реализирана на
практика идеята за процесния уред.
Същевременно настоящия състав на съда намира твърденията на ищеца, че
изобретението е създадено за целите на дисертационния труд от екип от служители на ТУ
София при която са използвани материални средства, знания и опит, придобити в резултат
на работата, за доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Признанията по изходящите от ответника писма по горецитираната кореспонденция
сочат на състава на т. 3 от, ал. 2 на чл. 15 ЗПРПМ, а именно, че уредбата е създадена в хода
на дисертационната му работа при ищеца и дори и Ю.П. да се счита за неин изобретател,
той в процеса на създаването е използвал материални и финансови (парични) средства,
осигурени от работодателя, както и труда на други служители на ответника, което също е
достатъчно само по себе си, за да бъде определено изобретението като служебно.
Изложеното в кореспонденцията между страните, както и в обсъдените по-горе
18
писмени доказателства- че уредбата е създадена по конкретен повод на територията на ТУ
София, се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели на страната на
ищеца- Л. К., Н. П. и Е. С..
От показанията и на тримата свидетели се установява, че възнамерявайки да
използват финансирането по докторския договор на Ю.П. тримата съвместно решили да
възобновят една стара идея на проф. Л. К. като целта на разработката било тя да се използва
от една страна за извършване на изчисления по дисертацията на ответника, а от друга да се
използва и за в бъдеще с научно-приложен характер при провеждане на практическо
обучение на студентите. По този начин те през лятото на 2016г. конструирали устройството,
представляващо уред за измерване на микрограпавините на пътя. Както се установява от
безпротиворечивите и взаимно допълващи се показания и на тримата свидетели идеята за
конструирането на това съоръжение била лично на проф. Л. К., който обобщавайки
познанията си от научната практика, е използвал за база при реализацията на устройството
една стара технология от 70 те години, към която наградил софтуерен елемент,
съобразявайки новите достижения на техниката. Между тримата преподаватели- служители
на ищеца, била разпределена работата по реализацията на устройството, като цялата идея,
скиците, начинът по който да бъде реализирано това устройство били лично на проф. К.,
като уточняващите моменти по закрепването, по устройствата, които ще бъдат използвани
са били коментирани между Н.П. и Е.С./ показания на свидетеля П./. Конкретно по
отношение на Ю. П. от показанията и на тримата свидетели се установява, че приносът му се
свеждал единствено до това да асистира на тримата преподаватели при извършване на чисто
технически дейности по самата сглобка на съоръжението, както и че впоследствие е бил
обучен от тях да работи с него с оглед нуждите на изчисленията по дисертацията му. Също
така от показанията и на тримата свидетели се установява, че всички елементи от така
създаденото устройство са от имуществото или са закупувани със средства от ТУ София,
като напр. че хоризонталния сензор, който е вложен в устройството, е придобит по
предишна докторантска програма на университета, а вертикалния сензор е придобит със
средства по докторантската програма на Ю.П..
Показанията и на тримата свидетели на ищеца са конкретни, непосредствени и
напълно съответни на събраните по делото писмени доказателства, поради което и съдът ги
кредитира изцяло. В противовес на казаното от тях съдът не кредитира показанията на
свидетелката Л. С. тъй като същите, сочещи, че уредбата е създадена в хода на
изпълнението на проект към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, при който изработката
била изцяло на Ю. П. с използване на ресурсите и финансирането отпуснато по този проект,
не са подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията й че
това устройство е изработено на територията на ТУ Бургас през 2017г. паралелно с
реализацията на проекта по докторската програма на ответника в ТУ София не се подкрепя
от нито едно друго доказателство по делото, вкл. и от обсъдената по-горе писмена
кореспонденция на ответника, където той изрично признава кога и къде и какъв е
конкретният повод да бъде създадено процесното устройство. Поради това и съдът намира,
19
че показанията на този свидетел са предназначени да обслужат защитната теза на ответника
по начина по който тя е изразена в отговора на исковата молба- че изработката на
устройството е продукт на неговите научни познания и труд, но вече не като докторант при
защита на докторската му дисертация в ТУ София, както първоначално е твърдял, а в хода
на реализацията на друг научен проект пред Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ –
Бургас, развиващ се паралелно с първоначалния. За да не кредитира показанията на този
свидетел, съдът взема предвид обстоятелството не само, че тя е сестра на Ю. П., а и предвид
това, че тя е била непосредствен ръководител на проекта, поради което и тя има
непосредствен интерес от това да се установи реализацията на проекта, от което следва и че
тя има допълнителен мотив да е заинтересована като даде показания в полза на ответника.
Показанията на свидетелката В. пък нямат никаква самостоятгелна доказателствена
стойност тъй като тя не е била непосредствен очевидец на събитията за които говори и с
това нищо не допринася за изясняване на фактическите обстоятелства по спора.
Изводите на съда относно авторството на изобретението, както и че то е създадено за
пръв път на територията на ТУ София със средства на това учебно заведение не се
разколебават и от изводите на вещото лице по допуснатата от служебно допуснатата от
въззивната инстанция специализирана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
заключава единствено при извод за пълната идентичност на двете сравнявани
устройства/освен констатираната разлика от 30см./, че първите най-рано документирани
данни са за устройството, което се намира в ТУ Бургас и това е снимков материал от
09.04.2017г., докато най-ранният снимков материал за устройството намиращо се в София е
от няколко месеца по-късно – с дата от 03.08.2017г., а най-ранните конструктивни схеми на
устройството за измерване на грапавини са от 26.07.2017г., като същите са приложени в
дисертационния труд на Ю.П.. Вещото лице само е посочило най-ранната възприета от него
документирана дата на всяко от двете сравнявани устройства, но това съвсем не означава, че
те не са съществували и по-рано. Още повече, че вещото лице пропуска да обсъди
обстоятелството, че конструктивните схеми на устройството в гр. София се съдържат в
дисертационния труд на Ю. П., който макар и да е бил готов към датата 26.07.2017г. в него
се обсъждат събития, които са се случили по- рано- през лятото на 2016г., когато са били
извършени изследванията с конструираната за нуждите на дисертацията уредба за измерване
на макро и микро грапавини на пътната настилка.
Изводите на съда относно служебния характер на изобретението не се променят и от
констатациите в заключението на вещото лице, че не може да се установи по категоричен
начин заведеният при ищеца като ДМА уред с номенклатурен номер K-WA-L-100 W-32K-
K1-F1-2-2, наречен „специализирана система за измерване на линеен премествател вкл.
усилвател и който е закупен с фактура № 1206/17.03.2016г. от доставчик „Сигматикс“ЕООД,
да е действително вложен в процесното устройство. Ищецът твърди като основание да му
бъде признато изобретението за служебно не само поради използването и материални или
финансови (парични) средства, осигурени от работодателя или възложителя, но знания и
опит, придобити в резултат на работата, както и че е създадено от негови служители при и
20
по повод на работата им в университета.
За пълнота следва да се добави и че са произволни и лишени от всякаква
аргументация изводите на вещото лице относно срока за гаранция за закупеното от ищеца
изделие като аргумент в подкрепа на твърдението му, че закупеното с фактурата изделие не
е вложено в оборудването. При обосновката на изводите му вещото лице е излязло далече
извън обхвата на притежаваните от него специализирани познания в съответната област на
науката като по същество е дало отговор на правен въпрос, далеч извън неговата
компетентност.
По отношение на заключването на вещото лице В.Ш., че не е налице идентичност
между сравняваните устройства и регистрирания полезен модел настоящият съдебен състав
намира, че тези изводи на вещото лице излизат извън предмета на доказване. Никога в хода
на делото ответникът Ю. П. не е твърдял, че регистрираният от него полезен модел е
различен по своят функционалност от съществуващите преди това прототипи, вкл. и този
намиращ се на територията на ТУ Бургас. Напротив, в отговора на исковата молба, а и след
това неизменно той е поддържал тезата си, че полезният модел е създаден от него в хода на
реализацията на проекта за подпомагане на млади учени към университета в гр. Бургас,
където той е получил необходимото финансиране, което му е позволило да създаде и да
регистрира разработения от него съвместно с колегата му И. полезен модел. Едва с
писмените си бележки пред въззивната инстанция ответникът П. за пръв път започва да
поддържа и излага твърденията си за липса на идентичност, сравнявайки обхвата на закрила
от претенцията на „Уредба за измерване на макро и микро грапавини от пътната настилка“,
както са те описани в Свидетелството за регистрация съобразно техническите признаци на
сравняваните два прототипа.
При сега действащия ГПК възраженията на отричащия спорното право по
положителен иск се преклудират последователно: тези, които се основават на факти,
възникнали до изтичането на срока за отговор на исковата молба - с изтичането на този срок,
а тези, които се основават на настъпили по-късно факти - с приключването на съответното
открито съдебно заседание или с приключването на срока за въззивно обжалване, респ. на
срока за отговор на въззивната жалба. В настоящия случай релевираните от ответника с
писмените бележки възражения за липса на пълна идентичност на регистрирания полезен
модел със създадените преди това два прототипа/включително и със създадения от самия
него прототип по проекта в ТУ Бургас/ се основават на обстоятелства, които в срока за
отговор на исковата молба са били вече възникнали, следователно те са могли да бъдат
релевирани в този срок и поради което към настоящия момент следва да се считат за
преклудирани. Освен другото същите и сочат за уклончивостта и постоянната изменчивост в
защитната теза при процесуалното и извън процесуално поведение на ответника, което още
един път е аргумент на съда да не даде вяра на неговите непрекъснато променящи се
твърдения.
Все пак само за пълнота на изложението съдът намира, че следва да обсъди
констатираните от вещото лице разлики. Първият признак, за който се твърди да има
21
различие, е дължината на плъзгача. При полезния модел той е с възможност за преместване
до 30см., а при сравняваните две устройства възможността за преместване на плъзгача е над
30см. Използвайки правилата само на формалната логика и без да притежава нарочни
технически познания съдът намира, че лесно може и сам да направи извода, че
възможностите на полезния модел за преместване на плъзгача са включени във
възможностите за преместване на плъзгача на сравняваните устройства- след като плъзгача
на устройствата може да се премества на повече от 30см., то той може безпрепятствено да се
премества и до 30см. Следователно не е налице разлика между сравняваните устройства и
полезния модел, като вторият просто има по-ограничен технически обхват. Този извод
всъщност се подкрепя и от обясненията на самото вещо лице в съдебно заседание където на
поставения му въпрос от представителя на въззиваемия то отговаря, че ходът на плъзгача
зависи от измервателя и според спецификите на измервателя се определя и ходът на
плъзгача, като „просто това са едни универсални измервателни устройства, които не са
специално проектирани за каквото и да било ,устройство..тоест това е едно и също
устройство, но с различни параметри“.
Съдът намира и че не е налице реално съществуваща разлика и по отношение на
двата други констатирани от вещото лице признака. В таблицата на стр. 30 от констативно-
съобразителната част на експертизата са записани двата признака, по които се отличава по
данни от описанието на претенциите укрепващата греда на устройството при ищеца от тази
на регистрирания полезен модел. Същевременно обаче в експертизата и при разпита му в
с.з при отговор на поставените от ищеца въпроси вещото лице ясно сочи, че графичната част
на полезния модел е идентична с графичната част, която се съдържа в дисертацията на Ю.
П., както и че устройството и полезния модел функционират по един и същи начин. Както е
обяснило вещото лице причината за тези различия е че най-вероятно представителят по
индустриална собственост, оформил заявката и претенциите, напълно съзнателно да е
внесъл в тях тези промени, само с основната цел да предотврати евентуални атаки срещу
полезния модел по материалните критерии на закона- новост и изобретателско творчество.
Съгласно общата разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗПРПМ обхватът на правната закрила се
определя от претенциите, като описанието и чертежите служат за тълкуване на
претенциите. Настоящият случай съдът намира да е такъв с оглед констатираното от вещото
лице несъответствие между словната част на описанието и чертежите, както и изрично
заявеното от него в с.з, че признаците в сравняваното устройство в ТУ София и това по
полезния модел изпълняват по същество една и съща функция и чрез тях се постига по
същество един и същ резултат, което е и самостоятелно основание да се формира извода за
тяхната еквивалентност по см. на чл. 17, ал.2, т.1 от ЗПРПМ.
Предвид гореизложените мотиви на съда при изискуемото по делото главно и пълно
доказване от събраните доказателства в тяхната съвкупност се установява процесният
полезен модел, за който Ю. А. П. е подал на 12.06.2019 г. заявка вх. № 4365 за закрила на
изобретение чрез регистрацията му като полезен модел, като е издадено свидетелство за
регистрация на полезен модел рег. № 33U1, с начало на действие на регистрацията
22
от12.06.2019 г. и с публикация на регистрация в официалния бюлетин на Патентното
ведомство № 12 от 16.12.2019 г. и публикация на описание в бюлетин № 12 от 16.12.2019 г.,
да е служебен полезен модел по смисъла на чл. 15 ЗПРПМ и предявеният иск по чл. 61, ал. 1
ЗПРПМ от Технически университет София е основателен, така както е предявен срещу
двамата ответници, които са посочени като съизобретатели.
С оглед на изхода на спора по иска с правно основание чл.61, ал.1 от ЗПРПМ съдът
следва да формира изводите си за основателността и на предявения акцесорен иск с правно
основание чл.62 във вр. с чл.13, ал.2 от ЗПРПМ на кой принадлежи правото на заявяване на
процесния полезен модел. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗПРПМ правото на
заявяване на изобретение, респ. на служебен модел, създадени при условията на чл. 15
ЗПРПМ, принадлежи на работодателя, който може да подаде заявка за регистрация в
тримесечен срок от получаването на уведомление от изобретателя за създаване на
изобретението, респ. на полезния модел, като в противен случай той губи правото на
заявяване и то преминава у изобретателя, освен ако с договор не е уредено друго.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че процесният полезен модел, представляващ „Уредба за измерване на макро и микро
грапавини от пътната настилка“ е създаден от лица, за които няма спор, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че са намирали в трудови правоотношения
с ищеца „Технически университет София“, както и че при създаването му са били
използвани материални и финансови средства, осигурени от работодателя, както и
производствен и научен опит придобит от създателите в хода на работата им при
конкретния работодател, поради което и следва да се направи извода, че изобретението има
служебен характер по см. на чл. 15 ЗПРПМ. Така изложеното налага извода, че правото на
заявяване по отношение на процесния полезен модел е възникнало за ищеца Технически
университет София и в този смисъл съдът следва да формира изводите си за
основателността на предявения иск с правно основание чл. 62 във вр. с чл.13, ал.2 от
ЗПРПМ.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
23
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261404/14.10.2021г., постановено по т. дело №
2205/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2-ти състав, като правилно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24