Решение по дело №17237/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5223/*.12.2018г.

Гр.Варна,*.12.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № * 237 по описа за 20* год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищцовата страна молба с регистрационен номер 65031/10.11.20* г.Исковата молба е с правно основание на предявения иск чл.109 ЗС, насочен против ответницата В.Х.Х., ЕГН ********** с адрес: *** - депозирана първоначално от трима ищци /впоследствие станали пет/, чрез процесуалният йм представител - адв. Р. Д. *** /Видно от допълнителната молба от 11.12.20* г./

Ищците по делото: Р.И.К., ЕГН **********,в граждански брак със съпругата си и ищца Е.С.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** ; Е.М.Д., ЕГН ********** – в граждански брак със съпруга си и ищец П.Т.Д. , ЕГН ********** – двамата с адрес *** и ищцовото дружество „Г.П.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Ж. Б. К.са отправили следното искане до РС Варна а именно:След като съдът се убеди в твърденията на ищците, че в състава и описанието на притежаваните от ответницата В.Х.Х., ЕГН ********** обекти са незаконно включени и завзети и присвоени от нея общи части от сградата, да бъде постановено Решение с което на основание чл.109 ЗС ответницата да бъде задължена да прекрати неоснователните си действия, пречещи на ищците да упражняват своето право на собственици върху описаните общи части на сградата а именно:да им осигури достъп до следните общи части: стълбищна клетка от шести етаж, асансьорна шахта, две тераси и стълбищна клетка на нивото на етаж осми /описани като площ от първо ниво на апартамент № */, КАКТО и достъпа до нивото на целия осми етаж, описано с площ от 129 кв.м. и състоящ се изцяло от завзети и присвоени от ответницата общи части на сградата: стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса, асансьорна шахта с врата откъм осми етаж за обслужване на асансьора;да бъде задължена да осигури достъп на ищците до комини; улуци; отдушници и капандури и да бъде задължена да ПРЕМАХНЕ поставената МЕТАЛНА ВРАТА на * етаж препятстваща и спираща достъпа на ищците като собственици на обекти, тяхна собственост до ниво 7 и 8 етаж и  общите части на сградата, намиращи се там. Обективирано е и искане за присъждане на сторените от ищците съдебно деловодни разноски.

Исковата си молба ищците основават на следните правно релевантни фактически твърдения, въз основа на които са сезирали РС Варна с избраната форма на искова защита, при изричното уточнение въведено в допълнителната искова молба,че освен иска с правно основание чл.109 ЗС ищците не предявяват друг иск.

Сочи се, че ищците са собственици на обекти – апартаменти в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „*“ № *, която представлявала една секция от изграждана от строителя „Д. И.“ ЕООД Варна жилищна сграда, като секцията била започната през 2003 г. Ищецът Р.К. се легитимирал като собственик на ап. * ведно с изба * съгласно договор за покупко –продажба /и реализирано право на стоеж/ обективиран в нот.акт № *, д. *г. на нот. Ел. Д.и ап * ведно с изба * закупени от него на същия ден, за което бил съставен нот. Акт № *, том *, рег.№ *, д. * г. на нот. Ел. Д..Ищцата Е.Д. била закупила от строителя с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, д. * г. на нот.О. С.следните недвижими имоти – ап. * на етаж *, в същата сграда, ведно с изба № *, както и подземен гараж * на сутеренен етаж на сградата а по схема – на етаж минус едно. Ищецът ЕООД „Г.П.И.“, представлявано от управителя Ж. К.било закупило от същия строител с нот.акт за покупко - продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, д. № * г. апартамент № *, находящ се на * етаж на жилищната сграда ведно с изба № *. Ответницата, се твърди в исковата молба, понастоящем се легитимирала като собственик на обекти в същата сграда които били описани в нотариален акт за дарение на право на строеж № *, том *, рег.№ *, д.* на нот. О.С.и акт за поправка № *, том *, рег.№ *, д.* г. съставен от Г. С. – нотариус по заместване на нотариус Я. Н.– с район на действие РС Варна. Секцията от блока, подчертават ищците, оформена сега като сграда с адм.адрес: гр. Варна, ул.“*“ № *, била започната като строеж през 2008 г. На 14.12.2006 г. строителят „Д. И. „ЕООД, с нот.акт за покупко - продажба на право на строеж № *, том *, рег.№ *, д. *г. на нот. О.С., продал на Х. Т. Х.– баща на ответницата – правото на строеж върху апартаменти № * и * на етаж седми от сградата ведно с изби *, *, като в нот.акт за покупко –продажба общата площ на двата апартамента възлизала на 104 кв.м. /54 кв. за ап. * и 50 кв.м. за ап. */. На 1.10.2008 г., сочат ищците, купувачът на двата апартамента Хр.Христов и съпруга му Д. В.Х. си оформили по „неизвестен начин за ищците ” нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *,рег. № *, дело № *г. на нотариус Я. Н., с който този нотариус ги признал за собственици на правото на строеж върху „една увеличена квадратура, преоформена като ап. * – но вече на две нива и общата площ на апартамента скочила на *2,72 кв. м. за нивото на седми етаж”, като в площта от това ниво „влизала и стълбищна клетка от етаж шести, аснасьорна шахта… две тераси и стълбищна клетка към второ ниво”; Нивото на осмия етаж, конкретизират ищците, в сезиращата искова молба, било описано с площ от 129 кв.м. Този етаж според ищците, се състоял изцяло от присвоени общи части от сградата и представлявал: „Стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса”. Това, според ищците, били общи части от сградата, но „плюс това” Х. „завзели и асансьорната шахта и достъпа до нея, нямало достъп до комини, отдушници и отводнителните улуци – също общи части от сградата. На 6 – тия етаж, твърдят ищците, сем.Х. поставили и една метална врата, която препятствала и спирала достъпа на който и да е собственик на обекти в етажната собственост до нивото на 7-ми и 8-ми етажи и общите части на сградата, намиращи се там. Препятствала се и възможността живущите в сградата /и собственици/ да използват общите части от ниво 7 и 8 етажи при необходимост от евакуация и или пожар.С оглед изложеното по-горе, ищците правят съпоставка между първоначалния нотариален акт на сем. Х. и КНА за поправката, като стигат до извод, че от първоначалните 104 кв.м. те на първото ниво си били увеличили площта на *2 кв.м., за сметка на присвоените и завзети общи части а второто ниво 129,90 кв.м.на етаж осми било съставено изяло от присвоени и завзети общи части от сградата. След така направеното увеличение на площта на притежаваните от сем. Х. имоти, сочат ищците, с нотариален акт за дарение № *, том * рег.№ *, дело *г. Х. дарили на дъщеря си – отв. В.Х. правото на строеж върху така „незаконно увеличената /според ищците/ площ на ап. * състояща се от две нива, както и на изби * и * а на 10-ти март 2011 г. страните по същото дарение изповядали нотариален акт за поправка на нот.акт за дарение, като поправката засягала избите им – вместо 5,53 и 6,79 кв.м.- избата ставала една обединена, но вече с площ от 25,91 кв.м., което било станало за сметка на разпределението на избените помещения на останалите собственици. На следващо място в исковата молба ищците твърдят и заявяват, че са в състояние да докажат, че Хр.Х. – баща на ответницата и дарител и праводател на същата през цялото време на строителството бил технически ръководител на тази секция и бил назначен от строителя господин Д., с негово съгласие и съдействие а съпругата на Х.-Д.Х. била служител в офиса на същата фирма „Д. И.”. На база на така „оформената от сем.Х. квадратура, твърдят ищците в исковата си молба, било издадено площообразуване с дата *.11.2009г., което обаче следхождало „издействаните от Х. нотариални актове и очевидно заменяло някакво по-ранно площообразуване”, с което ищците не разполагали.Конкретно в исковата молба се твърди, че незаконосъобразните действия на сем. Х. предизвикали реакцията на част от собствениците на ЕС, като последните сезирали със Жалби район „Приморски „ но отговорът на бил че такива спорове се решавали по съдебен ред.

Ищците, като собственици на обекти в сградата на улица „*“ 4 – Варна, се твърди в исковата молба били лишени от достъпа до общите части на сградата, описани по-горе, завзети и присвоени от сем.Христови и инкорпорирани в текста на редакцията на техните нотариални актове за собственост; лишени били и от възможността за евакуация през тези общи части при евентуално природно бедствие или пожар. В подкрепа на твърденията си ищците са направи доказателствени искания .

В допълнителната си уточнителна молба от дата 11.12.20* г. ищците са навели твърденията за наличие на СИО по отношение на първоначално посочените двама от трима ищци, като са отправили искането да бъдат конституирани съпрузите като ищци.Наведено е и уточнението, че ответницата по иска била придобила правата си по дарение от своите родители и ищците не твърдят тя да е в съсобственост с друго лице.На трето място по отношение на дадените указания за посочване на номера на самостоятелни обекти в сградата ищците заявяват: Съпрузите К.придобили правата си с нотариални актове * и * от * г. когато не се изисквала скица при изповядване на сделките затова и за ап. * и * притежавани от К.в СИО – не били представени скици и ако в КККР било нанесено коректно всичко около тези два обекта, то и самостоятелните обекти следвало да бъдат с идентификатори * и */като е обективирано искане за предоставяне на възможност ищците да представят схеми на ап. * и */.Елека М.Д. и съпругът й П.Т.Д., поясняват ищците, по силата на нот.акт 7/2.9.2010 г.били собственици на самостоятелни обекти в същата сграда с идентификатори * /за ап. * на ет. */ и */за гаража описан като подземен гараж */.За ищецът „Г.П.И.” ЕООД се сочи, че по силата на нот. Акт *г. бил собственик на самостоятелен обект в сградата на същия адрес, с идентификатор № */за ап. * на етаж *–ти/.В т. 4 от уточнителната си молба ищците са извършили следното прецизиране на фактическите си твърдения:

Ищците К.притежавали ОЧС /общи части от сградата/ в размер на 3,5879% принадлежащи към ап. * на трети етаж и 3,5879 % принадлежащи към ап. 8 на етаж четвърти.

Ищците Д.притежавали ОЧС в размер на 5,8329% принадлежащи към ап. * на етаж четвърти, както и  други 1,6075 % принадлежащи към гараж 31.

Ищецът „Г.П.и. „ЕООД притежавал 4,8056 % ид.ч. от ОЧС принадлежащи към ап. 13 на етаж шести.В т. 5 ищците са посочили, че в резултат на предприетите от праводателите на ответницата действия първоначално бащата на ответницата имал за двата закупени апартамента следните ОЧС – 3,9956 % към ап.16 и 3,6635 % към ап. * и „изведнъж“, в КНА за собственост от 1.10.2008 г. съставен от съпрузите Х. процента на ОЧС „скочил двойно- на цели 11,2043 % - което според ищците се дължи на неправомерните действия на родителите на ответницата;На предпоследно място е посочено, че освен негорния иск други искове ищците не предявяват а на последно място са посочили ПРЕДМЕТА НА ИСКА:ОБЩИТЕ ЧАСТИ: стълбищна клетка от етаж шести, стълбищна клетка от етаж седми – към нивото на етаж осми; асансьорна шахта, тераса на 7 –ми етаж  и тераса на 8 –ми етаж , като и достъпа към нивото на целия осми етаж, описано с площ от 129 кв.м. и състоящ се изцяло от завзети и присвоени от ответницата и нейните родители общи части на сградата: Стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса, асансьорна шахта с врата откъм осми етаж за обслужване на асансьора.Нямали достъп и до комини ,улуци , отдушници и капандури – също общи части от сградата.Поставената метална врата на 6 – ти етаж препятстваща и спираща достъпа на ищците като собственици на обекти до ниво седми и осми етажи на сградата следвало да бъде премахната от ответницата, защото именно с поставянето на тази врата тя пречела ищците да упражняват правото си на собственост ,имащи право на достъп до общите части на сградата, описани по-горе.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.Х., чрез адв. И. К. от АК Варна изразява писмено становище по предявената искова молба. На първо място в отговора на искова молба, при депозираните искова и уточнителна молба ответницата е цитирала искането отправено до съда а именно: „ Районен съд-Варна да постанови решение, с което на основание чл.109 от ЗС да задължи ответницата В.Х. да прекрати неоснователните си действия, пречещи на ищците да упражняват своето право на собственост върху описаните в молбата общи части от жилищна сграда, находяща се на административен адрес: гр. Варна, ул. „*", №*, а именно да осигури достъп на ищците до следните общи части: стълбищна клетка от етаж шести, стълбищна клетка от етаж седми-към нивото на етаж осми; асансьорна шахта, тераса на седми етаж и тераса на осми етаж, както и достъпа към нивото на целия осми етаж с площ от 129 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса, асансьорна шахта с врата откъм осми етаж. Молят също ответницата да бъде задължена да осигури достъп на ищците до комини, улуци, отдушници и капандури, както и да премахне поставената врата на шести етаж към ниво седми и осми етаж на сградата“.В раздел I от отговора си ответницата сочи, че предявените искове са процесуално допустими като изхождащи от лица, които твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти или носители на право на строеж в сграда - етажна собственост, включително и на посочените в документите им за собственост идеални части от общите части на сградата, както и предвид факта, че исковете са предявени пред надлежен съд. Макар и при това становище, ответницата намира,че не следва да се изключва възражението й за недопустимост на исковете по аргументите които е навела в срока по чл.131 ГПК. В следващия раздел II  от отговора на искова молба ответницата се спира на основателността на исковете и обстоятелствата, на които се основават: Ищците обосновавали твърденията си, че ответницата препятства и накърнява правото им на собственици върху общи части на сградата с обстоятелството, че „в състава и описанието на притежаваните от ответницата обекти са незаконно включени” и „завзети и присвоени от нея общи части от сградата”, както и че с поставянето на метална врата на стълбището от 6-ти към 7-ми етаж е ограничила достъпа до общите части на ниво 7 и 8 от сградата, както и до комини, улуци, отдушници и капандури. Описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основавали претенциите на ищците,твърди ответницата, не отговаряли на действителното положение между страните, като възраженията за това наведени от ответницата са следните: Ответницата В.Х. била собственик /носител/ на основание договор за дарение по нотариален акт № *, т. *, рег.№ *. д.№ *г., поправен с нотариален акт № *, том * per. № *, дело № *г. на право на строеж, а след построяването и въвеждането на сградата в експлоатация съгласно Удостоверение №127/09.08.2010 г., и собственик на самостоятелен обект с идентификатор *представляващ АПАРТАМЕНТ № *, ведно с избено помещение, разположен на етаж * и * от секция * на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *, както и на 11,2043% идеални части от общите части и правото на строеж на сградата. Съгласно описанието на апартамента, същият бил на две нива: първо ниво - на етаж *, като към него било включено стълбището от етаж 6 към етаж *, асансьорната шахта на това ниво /тъй като обслужвало- според ответницата - единствено този апартамент/ и принадлежащите към апартамента тераси, а към второ ниво на апартамента било  включено стълбището за * етаж, едно помещение и тераса.Т.е., в индивидуална частна собственост на ответницата били посочените от ищците несамостоятелни части от апартамента, за достъп до които е отправена исковата молба. Тези части, твърди ответницата, били част от жилището (ап. 16) и съгласно одобрения на 25.08.2008 г. технически проект /ет.6, 7 и 8/, въз основа на който е било и издадено разрешението за строеж за сградата. В предходен документ /н.а. №*./ за прехвърлено право на строеж в полза на дарителите /родители на ответницата, от „Д. И." ЕООД,  били посочени изрично освен по два балкона към всеки апартамент, отделно и терасите над апартаментите. Това право на строеж било придобито преди одобряване на техническия проект, въз основа на който е било издадено разрешението за строеж на сградата, /вероятно въз основа на идеен проект, с който ответницата не разполагала/. Предвид изложеното, извежда извода отв. Х. - ищците не били носители на твърдяното вещно право върху обекта - предмет на посоченото в исковата молба въздействие.Оспорва се от отв. Х. да е извършвала каквито и да било неоснователни действия в сградата, с които да пречи на останалите етажни собственици да упражняват правото си на собственост върху такива.Поставената метална врата, твърди Х. не представлявала неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Тази врата, заявява ответницата, била входна врата на ап.№ * по одобрен технически проект. С нейното местоположение са били съгласили всички собственици /възложители/ на самостоятелни обекти в сградата, включително и праводателят на ищците-"Д. И." ЕООД, като съгласували по реда на чл. 139, ал.З от ЗУТ с подписите си проектите на сградата / нещо , което било видно от приложените към отговор проекти по част архитектура - ет.*, * и *./. Проектите за процесната сграда били съгласувани и одобрени на 25.08.2008г. от главния архитект на Район "Приморски", Община Варна. Въз основа на тези изрични съгласувания на проекта за ет.*, * и * от възложителите, било издадено и Разрешение за строеж №448/26.08.2008 г. за сградата, което не било отменено по законосъобразност в срока по чл.156 от ЗУТ от органите на РДНСК-Варна и представлявало влязъл в сила акт, ведно с одобрените проекти-неразделна част от него. Видно било от записа на стр.З от приложения към н отговор Акт обр.№ 15 от 19.07.2010 г., че разрешението за строеж влязло в сила на 10.09.2008 г.Освен това, видно било и от текста на стр. З от Акт обр. 15, че ищците Р.К. и „Г.П.И." ЕООД го били подписали, след като прегледали строителната документация, в това число и одобрените на 25.08.2008г. проекти. Изявените съгласия с проекта за вида и местоположението на ап.16 и терасите към него, включително и на терасата на 8 -мо ниво, дадени от праводателя на ищците - "Д. И." ЕООД, или от самите ищци в акт обр.15 сочели за липса на неоснователни действия от страна на ответницата. На следващо място ответницата заявява,че ищцата Е.М.Д. закупила ап.7 от „Д. И." ЕООД след въвеждане на сградата в експлоатация, като към този момент ап.16 бил във вида, в който се намирал и в настоящия момент.Не било налице каквото и да било отклонение от одобрения технически проект по отношение на изпълнението на всички посочени от ищците като общи части от апартамент 16 на сградата. Тези части , твърди ответницата, били предвидени в проекта като принадлежащи към жилището. Те не били общи части по своето естество и предназначение, и макар че не представлявали самостоятелни обекти по смисъла на чл. 98 от ЗС следвали главната вещ - апартамент № *, с която били неразривно и функционално свързани и можело да се ползват само от ответницата. Самото разположение на апартамента по одобрен проект било такова, че не можело да се отделят стълбищната клетка и терасите, тъй като това щяло доведе до нарушаване на фукционалната свързаност на помещенията. Терасите на *-ми етаж, твърди ответницата, били към стаите и било неясно защо е необходим достъп на ищците до тях, както и до коя точно тераса се искал достъп. Дори да били покривни, терасите според отв. Х. не представлявали общи части, когато по предназначение са към апартамента. Поначало по дефиниция терасите, подчертава отв. Х.: „са винаги и покривни, когато са изградени над помещение, което е допустимо съгласно §5, т.59 от ДР на ЗУТ”, но нямало забрана да принадлежат към жилището. Асансьорът на ниво седми етаж, според отв. Х. влизал в апартамента на ответницата /така било по проект/, поради което шахтата на това ниво била включена в площта на апартамента. Имало и чип, за да се ползвал асансьорът на 7-ми етаж само от ответницата.На 8-мо ниво към асансьора,сочи ответницата, не била предвидена врата- там асансьорната шахта била обградена със зидове, както било по проект. Обслужването на асансьора било откъм сутеренния етаж, където се намирала машината, или от вратите на етажите. Действително - не отрича ответницата: „достъпът до комините и отдушниците се осъществява при необходимост през жилището на ответницата”. Но това, не се дължало на извършено от нея въздействие върху общи части, а на начина, по който била изградена сградата. Поставянето на входна врата на жилището, според В.Х. - също не представлявало неправомерно действие или бездействие, тъй като било проява на упражняване на правото на собственост на Х. върху притежаваното от нея жилище.На следващо място се конкретизира в отговора на искова молба, че от момента на създаване на самостоятелни обекти в сградата, ответницата не била отказвала достъп до общите комински тела и отдушниците, през входа на жилището си и не била създавала пречки на ищците, така че да им пречи да упражняват правото на собственост върху общите части на сградата. Липсвала и  противоправност от  страна на ответницата а достъпа до улуците в най-горната им част поначало не бил възможен откъм терасата на апартамента „без помощта на алпинисти“, а достъпа до комините, можел да се осъществи и от друго място. По никакъв начин, твърди отв. В. Х., не бил ограничен достъпа на ищците до капандури, както твърдели  те а поначало капандури нямало на *-ми и *-ми етаж.Не на последно място по степен на важност са наведени фактически твърдения в отговора на искова молба, затова, че към настоящия момент ответницата живеела в чужбина, като ключ от собственото ѝ жилище бил предоставен на родителите й. Ищците – твърди ответницата- никога не били искали от нея или от нейните родители да йм осигурят достъп до комините/отдушниците или евентуално за техен ремонт. Ремонт на покривната тераса, заявява ответницата, досега бил извършван единствено от ответницата и за нейна сметка, тъй като терасата на * –мия етаж принадлежала към жилището й. За период от 7 години от въвеждане на сградата в експлоатация до момента,сочи ответницата, само от един етажен собственик /но не и от ищците/ бил поискан инцидентно достъп до отдушниците, който бил предоставен своевременно. В тази връзка от приложения към отговора Протокол №4/14.09.20*г. от Общо събрание на етажната собственост, твърди отв. Х. ставало видно, че от присъствалите 13 –ет собственици 11-ет били гласували „против“ да се започне съдебно дело срещу собствениците на ап.1б, а останалите двама, между които ищецът К., не били гласували.Отделно от горното, в срока по чл. 131 ГПК, ответницата намира, че неоснователно се правела връзка в исковата молба с факта, че родителите на ответницата са работили във фирмата на "Д. И." ЕООД. Същите действително  били на работа в тази фирма, но това било в изпълнение на задълженията им, произтичащи от договори с работодателя/строителя "Д. И." ЕООД. Съгласно подписаният Акт обр.15 строител на сградата,сочи отв.Х. бил "Д. И." ЕООД, а сградата била изпълнена съгласно одобрените на 25.08.2008 г. проекти. Ответницата не била извършвала действия, с които да е засегнала или променила предназначението и функционирането на комините/отдушниците или улуците като общи части. Предвид изложеното, обобщава ответницата - предявените негаторни искове по чл.109 от ЗС се явявали неоснователни поради това, че с тях се целяло преустановяване на състояние, което не било предизвикано от поведението на ответницата, а било причинено от административен акт, издаден съобразно волеизявление на праводателя на ищците - "Д. И." ЕООД, обективиращо преценка за собствения му интерес като инвеститор на индивидуални обекти в сградата.На трето място, ответницата счита, че с предявения иск ищците на практика искали осъществяване на съдебна администрация: да се „премахне врата“ към седмо ниво на сградата и да се предостави достъп до тераси към *-ми и *-ми етаж, и към стълбището което обслужва двете нива на апартамента - всички функционално свързани към апартамент 16 съгласно одобрения проект. Исканата промяна, заявява ответницата, в проекта се осъществявала по реда на административна процедура предвидена в ЗУТ от компетентен административен орган, а не по съдебен ред. В случая ищците претендирали постигане на правна и фактическа промяна на общите части, за което липсвало съгласие от ответницата. Премахването на входната врата на жилището, което се искало от ищците на практика означавало преустройство и премахване на елементи, индивидуализиращи жилището като самостоятелен обект на правото на собственост. В смисъла на изложеното, предявените искове според ответницата се явявали неоснователни.Отделно: по отношение на ищеца П.Т.Д. ответницата твърди, че не били  представени доказателства за наличие на активна материалноправна легитимация. Липсвали данни за сключен граждански брак, а в приложеното към уточняващата молба пълномощно не бил посочен постоянният му адрес. Не бил и посочен идентификационният номер на самостоятелния обект, за който се твърди, че е собственост на ищеца Р.И.К..Предвид всичко изложено, ответницата моли ВРС да приеме, че предявените искови претенции са неоснователни и недоказани и да отхвърлите същите, както и да й присъдите сторените разноски по делото.В подкрепа на изложеното по – горе ответницата е направила доказателствените искания.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 16.11.2018 г. ищците представлявани от адв.Р.Т.Д. желаят съдът да уважи изцяло предявения иск и като основателен и като доказан ведно с присъждане на разноските по делото.

Ответницата по иска ,представлявана от адв.И.К.намира иска за неоснователен и недоказан, респ. желае отхвърлянето на предявения негаторен иск с присъждане на разноските по делото .

В рамките на предоставения от съда срок и ищците и ответницата чрез процесуалните им представили са представили подробни писмени бележки с различни акценти върху събрания по делото доказателствен материал и приложимо материално право в подкрепа на доводите залегнали в исковата молба и отговора на искова молба и като допълнение към изложеното в хода на устните състезания.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На първо място следва да бъде посочено ,че спорът по делото се свежда основно до това дали ответницата ограничава ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем , което ищците твърдят че притежават в сграда,находяща се в гр.Варна на улица „* „ № *и ако „да „ - следва ли ответницата да преустанови действията, с които се твърди, че пречи на ищците да упражняват вещното си право на собственост върху самостоятелни обекти в същата страда , респ. и да премахне метална врата, за която се твърди,че е поставена от ответницата.

Ето защо на първо място, съдът се спира от фактическа страна върху приобщените по делото на л.27 и 28 две писмени доказателства. На л. 27 –ми по делото е приобщено в заверено за вярност с оригинала копие на схема № 4633/25.02.2011 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *а на л. 28 –ми копие на 1 бр. цветна снимка.От копието на цитираната схема е видно, че имот с идентификатор № *се намира на административен адрес : * - в сграда № * , разположена  в поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение на самостоятелния обект : Жилище , апартамент , - брой нива на обекта – 2 ; посочени в документа площи : 302,62, 302,62 кв.м. ; прилежащи части : стълбищна клетка на ет. *; изба № *, изба №* и 11,2043 % идеални части от общите части на сградата .От самата схема на имота се вижда ясно,че същият се състои от две нива, като ясно е описано както ниво 1 така и ниво 2. В цитираната вече схема е отразено за ниво 1 , че съседни самостоятелни обекти в сградата няма; на същия етаж – няма; под обекта : *.*; *и *.* и над обекта – няма. За ниво 2 е вписано,че съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма, под и над обекта също няма , стар идентификатор –няма. За собственик в същата схема е вписана ответницата В.Х.Х. без данни за идеални части, съгласно нотариален акт за учредяване ( запазване )право на строеж ( надстрояване, пристрояване ) № * ,том *, рег. № **, дело № * от * г. издаден от АВ СВ Варна, без данни за носители на вещни права. Т.е. от цитираната схема и вписаното в същата се изяснява неминуемо а и не се спори,че ответницата е носител на вещно право върху самостоятелен обект в сградата, находяща се в гр.Варна, ул. * № *.Видно е още , че в АВ СВ е вписан нотариален акт въз основа на който отв.В.Х. се легитимира в правния мир като носител на правото на собственост върху апартамент № *, находящ се на седми жилищен етаж на посочения административен адрес. От копието на приложената по делото на л.28 – ми цветна снимка се вижда метална врата поставена на етаж от сграда ,близо до стълбище и като бе посочено и по –горе спорният основен въпрос по делото е дали тази врата пречи на останалите съсобственици в сградата да ползват общи части на процесния имот , следва ли да се премахне от мястото на което е поставена и въобще дали ответницата е завзела общи части.

Отговорите на всички тези въпроси съдът следва да даде въз основа на целия събран по делото доказателствен материал .

За да докажат исковата си претенция ищците са ангажирали следните писмени доказателства ,надлежно приобщени по делото а именно : представените с исковата молба заверени копия на: нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № **; нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № **; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г.; схема № 8300/16.04.2010 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *; схема № 13599/11.06.2010 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № **, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г., ведно с приложена към него схема № 7337/07.04.2010 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*; нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г.; нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г.; нотариален акт за дарение на право на строеж върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № ** г., акт № *, том *, дело № * г.; скица № 19275/*.07.2009 г. на поземлен имот с идентификатор *; нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на право на строеж върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № * г., акт № *, том *, дело № * г.; разрешение за строеж № 448/26.08.2008 г.; площообразуване за определяне на квадратурите, идеалните числа и общите части на обектите в: „Жилищна сграда – вход *” в УПИ *, *, *, *, *, кв. *, * м.р. по плана на гр. Варна от дата *.* г.; писмо изх. № КС 15000181ПН/29.10.2015 г. от Кмета на Район „Приморски” при Община Варна; чертеж покривни линии, фаза: Техн. проект за обект: жилищна сграда ул. „*”, вх. *, УПИ *, *, *, в, г, кв. *, * м.р-н, гр. Варна от 11.2007 г.; представените с уточнителна молба рег. № 72297/11.12.20* г. заверени копия на: удостоверение за граждански брак № 021482/19.05.1991 г., издадено въз основа на акт № 759/19.05.1991 г.; допълнително представените копие на схема № 15-641133/18.12.20* г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * и схема № 15-641138/18.12.20* г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.

От своя страна ответницата също е ангажирала писмени доказателства, които са приобщени по надлежния ред а именно - представените с отговора на исковата молба заверени копия удостоверение № 127/09.08.2010 г. за въвеждане в експлоатация на строеж на жилищна сграда – вход *, състояща се от * бр. апартамента, 6 бр. ателиета, 4 бр. подземни гаража, 2 бр. надземни гаража – І етап; акт за установяване годността за приемане на строежа от 19.07.2010 г. – приложение № 5 към чл. 7, ал. 3, т. 15, образец 15; протокол 4 от Общо събрание, проведено на 14.09.20* г., гр. Варна, ул. „*” *; технически проект за обект: жилищна сграда ул. „*”, вх. *, *, *, *, *, *, кв. *, * м.р-н, чертеж: разпределение етаж VІ; технически проект за обект: жилищна сграда ул. „*”, вх. *, УПИ *, *, *, *, *, кв. *, * м.р-н, чертеж: разпределение етаж VІІ; технически проект за обект: жилищна сграда ул. „*”, вх. *, УПИ *, *, *, *, *, кв. *, * м.р-н, чертеж: покривни линии; както и допълнително представеното заверено копие на нотариален акт за поправка на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.рег. №  * г., дв.вх. № *, акт № *, том *, дело № * г.

Анализирайки в съвкупност и поотделно така изброените писмени доказателства – всички относими напълно към предмета на иска съдът прави следните изводи от фактическа страна :

На дата 26 август 2008 г. Главният архитект на район Приморски при Община Варна – В.К.издава Разрешение за строеж № 448 на 1.“Д. И.“ ЕООД ; 2.М. И. К.; 3.Димитър И. К.и 4. Г. Д. Х.– всички собственици съгласно нотариален акт № *, том * , рег.№ *, дело № * за учредено право на стоеж, съгласно одобрен инвестиционен проект от Гл.архитект  на р-н „Приморски „, Община ВАРНА, влязъл в сила ПУП ПРЗ и РУП,одобрен със Заповед № Г – 304/20.12.04 г. на Зам.Кмета на Община Варна, комплексен доклад за оценка за съответствие на ЕМ инженеринг ЕООД с лиценз №  ЛК – 000263/25.11.2004 г., предварителен договор за присъединяване от 21.05.2008 г. от „ В и К „ ООД у предварителен договор за присъединяване №  08Н-*36/09.05.2008 г. от * „ АД за изграждане на „ Жилищна сграда с два входа – вход * и вход * в УПИ  *, *, *,* и * , в кв.*  по плана на * м.р на гр.Варна, на основание чл. 142, ал.1 , ал. 6, т.2 , чл. 148, ал.1 , ал. 2 и ал.4 ЗУТ  във вр. с чл. 37 , ал.1 ЗУТ . В самото разрешение за строеж е записано,че строежът е IV- та категория, съгласно условията на  чл.137, т.4 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. Видно от л.30 – ти в същото Разрешение за стоеж е вписана ЗАБЕЛЕЖКА : Във връзка със заявление № АУ – 18.Д -46 /23.2010 г. от „Д. И. „ ООД и поради допусната  явна фактическа грешка в издаденото Разрешение за строеж, на основание чл. 62, т.2 АПК е нанесена поправка от Гл.Архитект на р-н Приморски на ред 18 – ти  като е допълнено да се чете :  Жилищна сграда с два входа- етапно  - вход 4 –втори етап ; вход пет – първи етап „ … и вписана дата 23.07.2019 г.

При изграждането на процесната сграда освен надлежно издаденото Разрешение за строеж, по делото се установява,че е имало и изготвено площообразуване приложено в заверено за вярност с оригинала копие на л. 31 - 32 от делото като се вижда , че са посочени в табличен вид обектите в сграда, складовите помещения и общите части. От целия прочит на площообразуването се извежда един единствен извод,че към датата на която е съставено – *.11.2009 г. са записани общо 26 обекта : складове, ателиета, гаражи , апартаменти  на етажи : сутеренен ; първи /партерен / ; втори, трети , четвърти, пети , шести както и последните изписани заедно- седми и осми .За седми и осми етаж е посочен един обект – апартамент 16 –с първо ниво на седми етаж *2,72 кв.м. , второ ниво –осми етаж – 129,90 кв.м. ; общи части : (100% и 243,18 %) , складово помещение на първото ниво / И 16 – 5,53 кв.м./ и складово помещение на второ ниво / И */ - 6,79 кв.м.

По повод твърденията на ищците ,че ответницата била завзела общи части от сградата по делото е установено и доказано ,че ищецът Р.К. е бил сезирал Общинската администрация при р-н „Приморски“ като по повод на негова Жалба е и отговора, приложен в заверено за вярност с оригинала копие на л. 33 –ти по делото.От този отговор се изяснява ,че по жалба на Р.К. била извършена проверка на място и по документи от служители на дирекция Обществен ред и контрол при Р-н „Приморски „ Община Варна на имот с адм.адрес ул.“* „ № * , като на 29.10.20*г. Р.К. е уведомен от Кмета на р-н „Приморски“ - П.П., че след така извършената проверка се констатирало , че в документа за собственост  в нотариален акт № *, ТОМ *, рег.№ * , дело  № * г. посочената тераса със застроена площ от 116,70 м2 , стълбищна клетка етаж *, стълбищна клетка етаж * и асансьорна шахта етаж * са вписани като индивидуална собственост на лицето Х. Т. Х..Преградата  на стълбищната клетка към ап. * , ет. *, водеща до покрива била съществуваща съгласно одобрен инвестиционен проект и сградата била въведена в експлоатация.При така отразеното в уводомителното писмо, според Р-н „Приморски „ не се налагали действия за премахване на незаконно строителство а споровете за имотна собственост  се решавали по съдебен ред . / като самата Жалба е приложена на л. 147 / .

Видно от приложеното заверено за вярност с оригинала копие на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж / л.55 – 65 / № 127/09.08.2010г. процесната сграда – вход *,състояща се от 15 бр.апартаменти , 6 бр.ателиета , 4 бр.подземни гаражи , 2 бр. надземни гаражи  - I –ви етап ,находяща се в УПИ * *, *,* и * , в кв.* по плана на * м.р на гр.Варна , с административен адрес гр.Варна, ул.* № * с идентификатор *.* ( с вписани общо 16 –ет възложители ) e прието ,че е изпълнена в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж като е съставен а Акт за установяване годността за приемане на строежа – Приложение № 15 към чл. 7, ал.3 , т. 15 обр.15 и прието че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти  на 25.08.2008 г., изискванията  към строежите  по чл.169, ал.1 и 2 ЗУТ .

Именно по повод на твърденията на ищците,че ответницата пречи да се упражнява правото йм на собственост върху общи части от сградата е и следващо представено писмено доказателство : Видно от протокол 4, от общо събрание проведено на 14 –ти септември 20* г. в гр.Варна, ул.* № * / л. 66/ ОС на съсобствениците в същия имот на визирания адрес при вписани 16 собственици на апартаменти и ателиета е поставило въпроса : Дали да бъде започнато съдебно производство  срещу апартамент 16 за предоставяне на достъп до покрива „ , като е решено да не се започва дело при негласували 2 –ма / Р.К. и Д. Н./ и против останалите 11 –ет от общо 13 души.

За изясняване в пълнота на фактическата страна на спора по делото са допуснати и проведени СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ.

Първата по делото СТЕ е проведена от в.л.инж. Е.В., заключението по която експертиза е приобщено на листи от 98 до 102 .

Приобщена на л. 158 – *3 е експертизата изготвена от в.л. инж.И.И. и  в.л. инж.П.П. .

На листи 215- 225 е приобщено заключението по последната по делото съдебно - техническа експертиза изготвена от в.л.инж.Р.С. и в.л.инж.И.К.,като на л.225 е приложен и магнитен носител – СD , обективиращ някои от резултатите от СТЕ .

Всяка от експертизите дава отговори на поставените задачи, като след заключението на в.л.Е.В. , всички следващи експертизи са допуснати на осн. чл.201 ГПК.При анализа на заключенията на вещите лица съдът намира,че най – пълно на поставените въпроси дават отговори в.л.К. и С. като в приложения към експертизата СD, при преглед на файловете се виждат ясно на цветен снимков материал, при добра разделителна способност отделните елементи от сградата,вкл. и стълбището, асансьора и вратата, за която ищците твърдят че е поставена от ответницата.Ето защо съдът намира,че последната по делото проведена експертиза най – пълно и най-подробно и точно отразява действителното фактическо положение, в процесната сграда,поради което и кредитира точно това заключение, с уточнението ,че не кредитира отговорите на инж. С., които са дадени в разрез със установеното и заявеното от в.л.К. и при неяснота и непълнота на конкретно поставени въпроси от които не се извежда извод кои точно документи вещото лице е видяло.Без съдът да навлиза в конкретика относно предлаганите от вещите лица виждания коя част от един обект е обща част, намира за необходимо по същество да се спре на констатациите направени основно от вещото лице К., които намира за преки, обективни ,безпристрастни а и почиващи на данните по делото .Нещо повече – от разпита на в.л.К. се установява, че вещото лице само,е преценило че трябва да провери ако се наложи ремонт на асансьора как техниците по поддържа на асансьорната уредба ще работят, като именно тези действия на в.л. , съдът намира за правилни / макар и оспорени от ответницата / - т.к. точно това би бил начина да се разбере как към момента се извършва обслужването на асансьора във входа на ищците  и ответницата.

Последните две страници от СТЕ на в.л.К. и в.л.С. са именно тези които съдържат пълна, синтезирана и ясна информация,на която съдът се позовава при направата на крайните си изводи по спора както от фактическа, така и от правна страна .

Според вещите лица, в случая изготвения проект съответствал на Наредба № 2 за ПСТН като били спазени нормативните изисквания от гледна точка на достъп до общите частите на сградата (покрив с керемиди, улуци, комини, отдушници, табакери, както и останалата част от покрива която не е скосена).Според в.л. С. - НЕ СА ЗАЩИТНА ЗОНА терасите, покривите,балконите, защото те не са отделени от стълбищната клетка с пожарозащитни стени и врати.

В проекта била осигурена нормативно изискващата се безопасна евакуация.В периода на експлоатацията на сградата била настъпила промяна в системите за аварийна пожарна безопасност.

При извършения оглед се установило, че бил демонтиран вентилатора на нагнетателната вентилация за повишаване на налягането в стълбищната клетка Съгласно изискването на чл.14 , ал.1 от Наредба № 8121з – 647/2014 - обектите се поддържат в техническо състояние , при което въведени в експлоатация – сочи в.л.С. .

На следващо място обаче става ясно от заключението по същата експертиза, че достъпът на службите за пожарна безопасност и защитата на населението до общите части – улуците, керемидите, отдушниците и комините и до терасата на последния етаж е както за всички останали апартаменти – през вратата на ап.16 , намираща се на 6 –ти етаж или през последния етаж на съседни входове .Достъпът на съкооператорите до общите части пише в заключението е „изключително опасно „. Там могат да достигнат само лицензирани алпинисти „ .Същото е и за машинното отделение на асансьора, намиращо се в подземния етаж . До това помещение следва да имат достъп само лицензираните организации по поддържка и ремонт на асансьорите. По отношение на достъпа до табакерите , в СТЕ , на л. 224 от делото е записано , че може да се каже, че в проектите и на место на обекта се установило,че не са предвидени табакери на покривите .

От значение за изхода на спора е заключението по СТЕ на в.л.С. и в.л.К. дадено като отговор на въпрос 3 : В отговора на този въпрос е записано,че на дата 10 –ти септември 2018 г. вещите лица, в присъствието на двете страна по делото, техните адвокати посетили на място сградата на адрес гр.Варна, ул.“*“ № 4 и извършили оглед като установили, че стълбищната клетка е вътрешна, няма прозорци и отдушници и не съществува техническа възможност за отваряне на прозорци , но имало изградена нагнетателна вентилация (при изрично вписано уточнение : на място, в коридора на избеното помещение е монтиран въздуховод, пускател, кутия  за силова уредба, но с демонтиран вентилатор ). Записано е още, че стълбищната клетка в коридора на етажите имат естествена вентилация която се допускала по чл.*0 в Наредба №2 / 2.5.1987 г.за противопожарно строителните норми – ПСТН, като от стълбищната клетка можело да се достигне до откритата тераса на 8-ми етаж, като се премине през вратата на 6 –ти етаж, която се явява и входна врата на първо ниво на апартамент № * и на всеки етаж било предвидено аварийно евакуационно осветление . Липсата на естествена вентилация, става ясно от последния абзац на СТЕ , обаче била в противоречие с НАРЕДБА 7 / 2003 ЗУТ . Съгласно чл.99 ал.3 стълбищата и многофамилните жилищни сгради се проектирали с пряко естествено осветление, като площтта на отворите за естествено осветление трябвало да е с големина най-малко 1 /10 от площта на стълбището .Допустимо било вентилацията да бъде принудителна или чрез димен люк, но в случая трябвало да се спази § 9 – „ Отклонения от правилата и нормативите ,определени с таи наредба за отделни УПИ и за СТРОЕЖИ– се допускат по изключение, в случаи на съобразяване със заварени специфични дадености само с разрешение  на Министъра на регионалното развитие и благоустройство ,по предложение на Общинския съвет .В конкретния случай, вентилационната уредба в мазата , сочат вещите лица, не е предмет на отделен проект, не се установява като промяна по време на строителството , не е отразена в екзекутивите а на място ЛИПСВА самия ВЕНТИЛАТОР от СЪОРЪЖЕНИЕТО – на практика принудителната вентилация не функционира . От така даденото заключение и най-вече частта изготвена и пояснена от в.л.К. съдът прави извод за това,че по никой друг начин освен през вратата на ап.16-ти нито един от съсобствениците не би могъл да стигне до покрива както и че вратата на ап. 16 е врата на апартамента на неговото първо ниво от общо двете нива. Ясно е още,че прозорци в сградата няма което мотивира съда да изведе логичния извод,че липсва естествено осветление в стълбището и от там и нормален начин за осигуряване на естествена вентилация в самия вход.Ето защо,дори и принципно да са верни изчисленията направени от специалиста по противопожарна безопасност инж.С., при наличните писмени доказателства, че има асансьор в сградата, който се обслужва съгласно приложения по делото договор за поддържа, съдът намира заключенията на инж.С. за налична нагнетателна система за спазване на нормите за противопожарна безопасност за изведени като теоретични, но не и за съответни и на самия снимков материал към СТЕ. Нещо повече – дали един от съокооператорите ще се евакуира при пожар от входа за 1 минута и 41 секунди / така както пише в.л./ е ирелеванто според съда, т.к. бързината на евакуацията е въпрос който в случая е без значение.Това е така защото е ясно,че при всички случаи при което е необходима евакуация на живущите в процесния вход и противопожарните служби следва да минат през вратата на ап. 16 –ти за да достигнат до покрива на входа.Въпросът който възниква ако никой от този апартамент не отвори входната врата поставена на ап.16, която се оказва входна врата на апартамента на първото му ниво и има необходимост от евакуиране на човек на покрива какво ще се случи?.

Отговорите на този въпрос, по свой, собствен начин дават свидетелите, разпитани по делото.

В проведеното на 01.06.2018 г. открито съдебно заседание е разпитан воденият от ищците свидетел Л.Г..Свидетелят сочи, че се познава с ищца Р.К., т.к. и двамата били бивши военни, знаел имота в който живеел К.“ много хубав апартамент“. Същият свидетел обяснява,че преди месец преди да бъде разпитан ходил на гости у свидетеля ,който му споделил,че имал проблем  а именно нямало как да отиде до тавана, защото  имало метална врата.По този повод свидетелят обяснява,че от ищеца знаел,че и други хора му казвали на този човек, който сложил вратата да си махне вратата,но човекът категорично отказвал.Свидетелят не познавал човека, който сложил врата, но завява,че Р.  К. се ядосвал и оплаквал, защото това било обща част от блока и всеки имал право да отиде горе. По този повод ищецът К. казал на св. Г. : „ Недай си Боже стане пожар надолу не можем слезем по стъпалата „ и според свидетеля  - ищецът бил прав .Свидетелят казва,че във входа на ищеца няма прозорци : „ излезе ли в коридора , освен нагоре, няма къде ….или са скача от балкона „ а на поставен въпрос от съда свидетеля отговаря,че четвъртия етаж е на високо :„ Ако Р.скочи от четвъртия етаж има опасност да се пребие „.На повторно зададен въпрос и от адв.К.свидетелят пак заявява, че няма абсолютно никакви прозорци в коридора . Преди тези отговори свидетелят казва още, че асансьорът спирал на четвъртия етаж, той бил от тези модерните , както може би в сградата на ВРС – вещо подобно,понеже асансьорът в неговия блок бил „още по-скапан„.По повод на асансьора св.Г. казва, че когато отишъл на гости у ищеца К. се качили заедно с Р. в асансьора, настинали копчето и асансьорът тръгнал а металната врата била на шестия етаж нагоре – от тези модерните врати с едни като болтове сложени и заверена .Тази метална врата твърди свидетеля я бил видял заключена , пред пролуката видял, че имало стъпала нагоре и то нормални стъпала Вратата била заключена и не могли с Р. да стигнат по- нагоре , но свидетелят дал акъл на ищеца : „ На твоя етаж сложи врата , път те да не могат да минат надолу „ … като това било просто по приятелски и не било изпълнено от ищеца.

         Вторият разпитан свидетел в същото съдебно заседание Е. П., водена от ответницата ясно казва, че и тя живеела на същия адрес , на пети етаж, в ап.12 , от 2011 г. Св.П.твърди че е касиер на входа и познава съседите си.За отв.В. свидетелката не отрича,че не я познава, като сочи, че познава бащата на ответницата – господин Т..От значение за изхода на делото е и заявеното от свидетелката Пеева, че никой не живее в жилището на ответницата ; че през 2010 г. август сградата била въведена в експлоатация а през 2011 г. св.П.правили ремонт и до тогова от купуването на жилището на В. никой не живеел там а после било отдавано под наем.Затова точно жилище св.П.казва, че е с номер * , на последен етаж и дори не била влизала вътре а и сега никой нямало в имота – имота си стоял празен .От показанията на св.П.се установява и изяснява,че на шестия етаж има метална врата, която спира достъпа до се качиш нагоре – реално отгоре имало още една асансьорна клетка.Тази врата си била там от началото още, като П.нямала представа кой я сложил но и нямала ключ.Св.П.мисли,че от вратата нагоре е апартамента на г-н Т., т.к. ако се движат по стълбите ще стигнат до нея, но не и до тавана .В случая ясно обяснява свидетелката – до тавана не можело да стигне и точно по този повод когато друга комшийка искала да си прави навес над терасата за да се стигне до покрива г-н Т. й дал директно ключа за апартамента си /ап.16/ да може за няколко месеца да покрие терасата си.

         На следващо място свидетелка обяснява, че асансьорът във входа работел, като не отрича че не знае дали спира на етажа на който е ап.16 и обяснява, че когато техниците правят ремонт „ се движат вътре в самия асансьор „.Същата свидетелка описва и едни прозорчета на които пишело при пожар да се разбие и натисне бутона като заявява, че прозорци във входа няма а и имало наистина проведено общо събрание т.к. господин К. се оплакал за тази врата и след това гласували „за“ и „против“ и г-н К. ходил в кметството.

От същия разпит на св.П.се изяснява, че вентилационната система на техния вход е долу в мазата а при спиране на ток – искрено се надява са те и се наложи да знае какво би се случило .

Така депозираните гласни доказателства напълно си кореспондират, съдът ги намира и за преки и за дадени безпристрастно, поради което ги кредитира изцяло.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният от ищците иск е с правно основание чл.109 ЗС ,заявен при наличие на ясен правен интерес, процесуално допустим, насочен ответницата В.Х. –пасивно процесуално легитимирана по иска.Приемайки негаторния иск за допустим, съдът дължи произнасяне по същество на спора като на първо място се спира върху разпределената тежест на доказване, така както е възложена от съда върху страните още с проекта за доклад по делото,обявен и за окончателен. С доклада по делото съдът е обявил и на двете страни- на всички ищци и на ответницата,че съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК в гражданския процес всяка една страна следва да установи и докаже твърденията и или възраженията си, от които черпи за себе си положителни права.По предявения иск намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 109 ЗС съдът е указал на ищците, че всеки един от тях следва да установи при условията на пълно и главно доказване принадлежността на вещното право на собственост върху самостоятелен обект /обекти в сградата находяща се на административен адрес гр.Варна, ул. „*“ № *,/ придобвиното основание, момента на възникване на вещното право на собственост и вида и площта на самостоятелния обект/ респективно и квотата в съсобствеността, която притежава върху общите части в сградата. В тежест на ищците е възложено да установят и докажат твърденията си, че ответницата е завзела,присвоила общите части от сградата, поставила метална врата, с което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесните общи части на сградата, не им позволява и да достигнат до покривното пространство, асансьор, шахти, тераси, улуци, комини. В тежест на ищците е възложено още и да  установят и докажат и кога и по какъв начин ответницата със свои действия  или по друг начин е започнала да пречи на ищците да имат достъп до общите части в сградата, както и че това състояние продължава и до момента.В тежест на ответницата съдът е възложил да установи и докаже твърденията си и възраженията си, залегнали в отговора на искова молба затова, че е надлежен носител на вещно право на собственост в същата сграда,основанието на което е придобила правото на собственост, характера и вида на самостоятелните обекти придобити от нея,респ. и квотата която притежава като съсобственик  в сградата върху общите части. В тежест на ответницата е възложено да  установи и докаже твърденията си, че с действията които е извършвала не пречи по никакъв начин на ищците да упражняват в пълен обем правото йм на собственост върху общите части на сградата като за целта се позове само на положителни факти и обстоятелства, т.к. съгласно трайната съдебна практика отрицателните факти не подлежат на обжалване.

При така разпределената тежест на доказване, въз основа на приобщения по делото писмен дозателствен материал, в частност представените заверени за вярност с оригинала копия на нотариални актове, схеми, разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация , проекти, площообразуване ,удостоварения за сключен гр.брак, съдът намира, за несъмнено установено и доказано ,че ищците по делото – съпрузите К., съпрузите Д.; юридическото лице „Г.П.И.“ ЕООД от една страна и ответницата В.Х. от друга страна са съсобственици на отделни самостоятелни обекти, в една и съща жилищна сграда, сграда построена в имот с идентификатор № * в гр.Варна, ул.“*“ № *.

Интерес представлява по делото легитимацията на ответницата като носител на вещно право на собственост в сградата,при релевативните твърдения на ищците, че същата е включила общи части от входа в имота си като това се е случило и чрез изготвянето на КНА .

Тези твърдения на ищците съдът намира и за врени и за доказани. Изводът затова съдът прави въз основа на анализа на приобщените по делото титули за собственост служещи за основание на ответницата да полза апартамент 16.

Изяснява се, че на 14.12.2006 г.пред нотариус О. С.е била изповядана сделка покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективирана  в нотариален акт № *, том. * , рег.№ *, дело * / л.20/. Продавачът по сделката „Д. И.“ ЕООД ,

на посочената дата, пред нот.О.С.продал на купувача Х. Т. Х./бащата на ответницата/ правото на строеж върху АПАРТАМЕНТ № 16 на ет.7, с площ от 54 кв.м. състоящ се от: входно антре, кухня –трапезария-дневна, една спални, баня –тоалет, два балкона и покривна тераса над апартамента; ИЗБА №* с площ от 7,50 кв.м. както и 3,9566 % ид.ч. от ОЧС и АПАРТАМЕНТ № * на ет.7 с площ от 50,00 кв.м.;  състоящ се от входно антре, кухня – трапезария-дневна , една стая , спалня , баня –тоалет, два балкона и покривна тераса над апартамента ведно с ИЗБА № * с площ от 12 кв.м. и 3,6635% .

На 10.10.2008 г. ( т.е.почти след около 2 години след сделката от 14.12.2006 г.) e съставен Нотариален акт за КОНСТАТИРАНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху недвижим имот, обективиран в акт №  * , том  * ,рег.№ *, дело № *. на нотариус Я. Н./ л.21 –ви от делото / .

В цитирания КНА е записано че въз основа на представени от Х. Х. и Д.Х. / съпруг и съпруга- родители на ответницата / - писмени доказателства същите са признати за собственици при условията на СИО на ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху средния недвижим имот, придобит чрез покупка и последващо обединяване находящ се в новострояща се жилищна сграда – Секция / вход / * , в гр.Варна , община Варна, р-н Приморски / дори и без посочен административен адрес /- върху апартамент №* на * и * етажи, включващ : първо ниво , на етаж * със застроена площ *2,72 кв.м.,състоящо се от :стълбищна клетка  от етаж * , входно антре, асансьорна шахта, кухня – трапезария, дневна, два коридора, две спални , един кабинет, два дрешника , баня –тоалет, тоалет, две  терас , стълбищна клетка към второ ниво,при граници : на първо ниво – от изток – калкан и вътрешен двор, от запад – калкан , от север – новопроектирана улица , от юг- вътрешен двор ,и второ ниво, на ет. * , с площ от 129,90 кв.м. , състоящо се от стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса , при граници –второ ниво от изток – калкан и вътрешен двор ,от запад – калкан , от север –новопроектирана улица, от юг – вътрешен двор,  ведно с изба № * , със застроена площ от 5,53 кв.м. ,при граници: от изток –коридор , от запад – калкан, от север – изба № * , от юг – склад- гараж * , и изба № * със застроена площ от 6,79 кв.м. , при граници :от изток изба № * и машинно ,от запад – изба № * ,от север-новопроектирана улица , от юг – стълбищна клетка  както и 11,2043% идеални части  от общите части и правото на стоеж  на Секция  Пета , която се изгражда в УПИ *,*,*, 3*,*“ – в кв.* , * – ти микрорайон по плана  на гр. Варна, целият с площ от 3 412,50 кв.м. , при граници посочени в нотариалния  акт  и вписана данъчна оценка на правото на строеж 25 037,70лв.

Констатира се, че на дата 10.09.2009 г. в гр.Варна Х. Т. Х.и съпругата му Д. В.Х. са дарили на дъщеря си – ответницата В.Х.Х., действаща тогава чрез законния си представител Д. В.Х.  правото на строеж върху следния недвижим имот, находящ се новострояща се жилищна сграда – Секция ПЕТ, в гр.Варна, община Варна, обл. Варна, на територията на район Приморски, съгласно предходен документ за собственост която жилищна сграда се изгражда в поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18 -92 / РД  от 14.10.2008г. на ИД на АГКК Варна , находящ се в гр.Варна, квартал ИЗГРЕВ , улица Мир , съгласно скица  целият с площ от 3388,00 кв.м. и 3142,50 кв.м. по предходен документ за собственост – предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. , стар идентификатор *, *, *,*,кв.* , парцел * , и с предназначение по предходен документ за собственост – *,*,*,* – АПАРТАМЕНТ № *  на седми и осми етаж  включващ първо ниво, на етаж * със застроена площ *2,72 кв.м.,състоящо се от :стълбищна клетка  от етаж 6 , входно антре, асансьорна шахта, кухня – трапезария, дневна, два коридора, две спални , един кабинет, два дрешника , баня –тоалет, тоалет, две  тераси , стълбищна клетка към второ ниво,при граници : на първо ниво – от изток – калкан и вътрешен двор , от запад – калкан , от север – новопроектирана улица , от юг - вътрешен двор и второ ниво, на ет. *, с площ от 129,90 кв.м- , състоящо се от стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса , при граници –второ ниво от изток – калкан и вътрешен двор ,от запад – калкан , от север –новопроектирана улица, от юг – вътрешен двор,  ведно с изба № * , със застроена площ от 5,53 кв.м. ,при граници: от изток –коридор , от запад – калкан, от север – изба № * , от юг – склад- гараж * , и изба № * със застроена площ от 6,79 кв.м. , при граници :от изток изба № *и машинно ,от запад – изба № * ,от север-новопроектирана улица , от юг – стълбищна клетка  както и 11,2043% идеални части  от общите  части  и правото на стоеж  на жилищна сграда, означена в предходен документ за собственост като Секция пета ,при обща данъчна оценка на правото на строеж 93 978,10 лева. Цитираната безвъзмездна сделка е обективира в нотариален акт № *, том * , рег.№ *,дело № * г. на нотариус О.С., вписана както и всички останали сделки в АВ СВ, като копие от нотариалния акт е приобщено на л. 22 –ри по делото.

От допълнително приобщеното писмено доказателство, приложено на л.104-ти, представено от ответната страна се установява,че на дата 20.02.2018 г.- т.е. през настоящата година е бил съставен Нотариален акт за поправка на нотариален акт.Нотариалния акт за поправка е съставен от нотариус О. Ш..От вписваното в цитирания нотариален акт за поправка се изяснява ,че пред нотариус Ш.са се явили дарителите съпрузите Х. и Д.Х. и дарената – отв.В.Х. ,като нотариусът е извършил поправка в нотариален акт ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот № *, том.* , рег.№ *, дело № * от * г. на нотариус О. С., рег.№ * по описа на НК, с район на действие РС Варна , АКТ вписан в АВ СВ с вх.рег.–№– **,том *,акт № * , дело №*  от * г. в следния смисъл :

На страница втора, ред 27 , след „ тоалет“ ВМЕСТО  две тераси  да се чете ЧЕТИРИ ТЕРАСИ …

От същия нот.акт се вижда, че поправката в предходния нот.акт от 2009 г.е  допусната на база архитектурен проект ., както и че актът е вписан в АВ СВ. Именно в съответствие с вписаното в последния нотариален акт от 20.02.2018 г. е и обективираното в приложената на л. 105 – ти схема  на процения обект- апартамент * . Видно е още, че исковата молба е заведена във ВРС на дата 10.11.20* г . а актът за поправка е съставен докато трае настоящия исков процес .

В обобщение се установява,че ответницата е доказала и установила,че е придобила вещното право на собственост върху дарения й от родителите й имот, който представлява ап. * на административен адрес гр.Варна, ул.“*“ № * ,построен в секция *, разположен на два етажа и с две нива –първо ниво на етаж * –ми и * ниво на етаж * –ми.Така описания по-горе нотариален акт с които дарителите – родителите на ответницата са признати за собственици на ап. 16 на дата 10.10.2008 г. съответства на архитектурния проект на сградата,приложен поделото на л. 67, 68,69,70 – от дата 11.2007 г. – разпределение на етаж 6, разпределение на етаж *, покривни линии. Следва обаче КНА от дата 20.02.2018 г. с който се прави поправка на нотариален акт за дарение , който нотариален акт не е издаден от същия нотариус и обективира поправка от която се налага извод,че ответницата притежава не две тераси а четири тераси. Видна е и разликата в площите в цитираните нотариални актове за покупко - продажба, нотариален акт за дарение и за поправка като от всички тях се изяснява едно: че площите на ап.* се увеличават и съществено разминават с площообразуването .

Съдът ,в настоящият му състав намира за доказани възраженията на ищците,че издаването на нотариален акт за поправка не може да породи правно действие.

Спор не е имало нито в съдебната практика,нито в съдебната теория/ а и така е и пояснено в Приложния коментар на ГПК –ИК „Труд и право“ - София-2012 - Глава петдесет и четвърта – НОТАРИАЛНИ ПРОИЗВОДСТВА.

В цитирания коментар на ГПК авторския колектив препраща към ясните мотиви на Решение № 6/14.02.1985 г. на Първо Г.О. ВС : „ Нищожни са нотариалните действия , извършени от нотариус който не е оправомощен да ги извършва „ Отделно от горното е извършена и препратка  към Решение № 1962/10.10.1996 г. по гр.дело № 1385/1966 също на Първо Г.О. ВС : „Когато нотариалното действие е нищожно на основание чл. 479, ал.2 нищожна е и сделката , оформена в порочния нотариален акт „ – 2047 -97 – 92 IV, бюлетин 1993 г., бр.4 – * -18 /. Обобщавайки съдът прима, че обективно е било недопустимо нотариус който не е изповядал сделка да извършва почти десет години след това поправка в предходен неиздаден от него нотариален акт,респ. и ответницата не е придобила четири тераси, така като е вписал нотариус Ш.в нотариалния акт от 2018 г.

Отделно от горното при извършване на покупко - продажба на право на строеж и последяващо дарение от родителите на ответницата към последната, съдът следва да прецени дали ответницата е могла да придобие не самото правото на собственост върху апартамент 16 но и на общи части от сградата за да се изведе и извод дали и нотариалния акт обективиращ договор дарение поражда правно действие. Спор няма по делото ,че всички самостоятелни обекти в сградата на ул.* * , сеция *, са създадени след реализирано надлежно учредено право на строеж, както и че строежът на сградата е бил възложен на „Д. И. „ .

Според ищците ответницата не е могла да придобие право на собственост върху отделни обекти включени към апартамент № * поради причина ,че се касае за общи части. Точно тези общи части са впрочем повдигнати в цвят на приложените по делото заверени за вярност с оригинала копия на нотариални актове .

Съдът намира ,че с договора за дарение ответницата не е могла да придобие общите части от вече построената сграда, така както са включени към апартамент 16 . За да изведе този извод съдът се спира на анализа направен от съдия Бонка Дечева при ВКС – „ Българското законодателство – Недействителност на недвижимите имоти в светлината на нотариалната практика „ – Нотариален бюлетин 2/2016 г., като напълно споделя възгледите на съдия Дечева подкрепени и с теоретични постановки и цитираната практика .

Според съдия Бонка Дечева –съдия във ВКС (Първо Г.О., ГК,последните години) - Нищожността на сделките е различна от нищожното нотариално удостоверяване.Нотариалното удостоверяване е писмено свидетелстващо изявление на нотариус за извършени пред него или от него волеизявления или действия, което се ползва с обвързваща съда доказателствена сила а има и материално действие.Нищожните нотариални удостоверявания нямат такова действие. Основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване е уредена в чл. 576 ГПК , като те са различни от основанията за нищожност на сделките . Нищожността на нотариалното удостоверяване може да доведе  до нищожност на сделката ако е елемент от фактическия състав за сключването и ( договор в нотариална форма или с нотариална заверка на подписите ) . В контекста на изложеното съдия Б.Дечева пише, че рядко нищожността  на сделките  свързани с нотариалната практика е резултат от неспазването на качеството на страна. Такъв е случай когато се прехвърлят принадлежности към жилища, но само между етажните собственици - делба на тавани,мазета, замяната йм, които са възможни само между етажни собственици,но те не могат да се прехвърлят на трети лица .Такава е и хипотезата на надстрояване или пристрояване на сграда, етажна собственост ,при което освен в договорка в нотариална форма със съсобственика на терена е необходима и декларация съгласие  от всички съсобственици в етажната собственост  с нотариална заверка на подписите – чл.183, ал. 2 ЗУТ /Решение №  751 / 14.5.2012 г. на САС  по в.гр.д.№ 3748/2011 г.).На следващо място съдия Б.Дечева сочи че противоречието със закона се преценява към момента на сключване на сделката ,при сложен фактически състав , действителността на сделката се преценява към момента на реализиране на последния елемент .Не е налице нищожност на сделка, обобщава съдия Дечева, ако противоречието със закона касае  резултата на сделката .Ако прехвърлителят не притежава прехвърляните права , сделката не е нищожна.Тази сделка е пояснено ,че остава действителна, поражда облигационно действие но не е транслативна .

От всичко посочено от съдия Дечева,към което настоящият състав се придържа стриктно, се налага извод че нотариусът изповядал сделката дарение на която ответницата се позовава е извършил нотариално удостоверяване което не притежава материална обвързваща сила съда , т.к. са дарени и общи части от сграда без съгласието на останалите съсобственици .В подкрепа на този извод е и личното изявление на ищеца направено в открито съдебно заседание а и дори и само преписката образувана в район „Приморски“ по жалба на  ищеца К. .Дори и  да се приеме, че дарението  обективирано в нот акт № *,т.* , рег.№ *,дело * / * г. от дата * г. , на нот. О. С.на общи части : стълбищна клетка от първо ниво, стълбищна клетка от второ ниво, тераса, асансьорна шахта е било съобразено със съгласието на останалите съсобственици,то от самия нотариален акт се вижда, че не е било представено необходимо разрешение от РС Варна за изповядване на сделката, т.к.тогава В.Х. е действала със съгласието на майка си и такова разрешение е било необходимо . И на трето място ако и да се приеме,че дарението е извършено по надлежния ред,безспорно обективирано в нотариална форма, то не може да породи транслативен ефект в полза на ответницата - надарената от родители си В.Х. по изложените по –горе съображения, т.к. не установено и доказано прехвърлителите –дарители да са притежавали вещното право на собственост точно върху изброените по –горе обекти.

Към датата на дарението родителите на ответницата са се легитимирали като носители на вещното право на дарените имоти въз основа на КНА № * /*г.,том.№ *,рег.№ *,дело № * г. като липсват доказателства към тази дата дарителите Х. да са могли да придобият следните обекти : стълбищна клетка от ет. * ; асансьорна шахта, стълбищна клетка към второ нимво , стълбищшна клетка от първо и машинно – т.к. няма данни останалите съсобственици да са били съгласни с това. Ето защо и в обобщение съдът прави извод, че при така изброените общи части описани от нотариусите Я. Н./ на 1.10.2008 г/ ; нот. О. С./ на 1.09.2009 г. / и последно извършената поправка на нот.акт за дарение от нот. Ш.от тази година, ответницата не е придобила правото на собственост върху така посочените обекти включвани поетапно към апартамент * –ти .

Приемайки ,че придадените към апартамент * –ти отделни обекти изброени по-горе са общи части съдът прави извод, че искът на ищците е безспорно доказан .

За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи,че в настоящия исков процес ищците, за разлика от ответницата, установиха и при условията на пълно и на главно доказване твърденията си за принадлежността на правото на собственост към техните патримониуми .В контекста на този правен извод са и всички приложени от ищците нотариални актове, надлежно приобщени по делото от които се установява точно че : 1.Р.К. и съпругата му К. са придобили вещното право на собственост през 2009 г. върху ап.* и изба * ведно с 3,5879% ид.ч. от ОЧС ,чрез възмездна правна сделка обективирана в описания и по-горе нотариален акт, приложен на л. 12 . ; 2.Е.Д. и съпруга й Д. са придобили през 2010 г.по възмезден начин,чрез покупко –продажба вещното право на собственост върху ап. *ведно с изба * ,подземен гараж * и 1,0675 % ид.ч . от ОЧС /видно от нот.акт приложен на л.14,15/.3.Дружеството ищец „Г.П.И. „ЕООД през 2010 г. също чрез покупко продажба е придобило вещното право на собственост върху ап.* и изба * , както и 4,8056 % ид.ч.от ОЧС ,видно от завереното за вярност с оригинала копие на нот.акт,приложено на л.18 и 19 от делото . Т.е. спор не може да има че ищците са установили и доказали ,че .надлежни носители на вещно право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата находяща се на адм.адрес гр.Варна, ул.* № *, която сграда е построена и въведена в експлоатация .Установено е и и доказано, че ап.* се намира в същата вече построена от „Д. И. „ секция * като се състои от два апартамента на две нива и в тези апартаменти са включени общи части от сградата – стълбищни клетки , машинно, покривни тераси .Изяснено а и самата ответница не отрича,че в имота й се влиза през метална врата която е единствения вход за ап.* – изграден на две нива и че ключ за тази метална врата имат само обитателите на този имот .В този смисъл са и гласните доказателства и заключението по допусната последна експертиза .

При така изложеното по-горе съдът приема ,че искът предявен с правно основание чл.109 ЗС е не само допустим ,доказан но и основателен и следва изцяло да бъде уважен .В подкрепа на извода си за основателност на иска съдът намира за уместно да посочи че възраженията на ответницата затова,че металната врата била поставена на мястото на което се намира съобразно одобрен проект и че няма как да се премахне се явяват неоснователни .А това е така защото съдебната практика така,както по реванидакционните, така и по негаторните искове е изключително богата и дори не се нуждае от подробен анализ а е достатъчно само да бъде цитирана.Цитирайки практиката на ВКС съдът счита, че ще бъде повече от ясно защо настоящият състав приема, че описаните по-горе части включени в ап.16 не могат да бъдат индивидуална собственост а дори и да имат такъв статут, то това не означава, че могат и следва да се ползват еднолично – в случая от ответницата .

На първо място в Решение № 220 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2013 г., I г. о., ГК, е постановено, че: „Козирката на сградата е част от покрива, а корнизът на сградата е част от фасадата непосредствено под покрива. Те са общи части по определението на чл. 38 ЗС. По вид те са общи части по естеството си защото са част от конструктивните елементи, чието предназначение е да оформят външния вид на сградата и укрепват конструкцията й. Козирката на сградата конкретно служи и за улавяне на дъждовните води и извеждането им далече от фасадата, а предназначението на корниза е за декорация на сградата и има значение за общия й вид, което има пряко отношение към стойността на обектите в нея. Тези общи части могат да търпят промени от конструктивно естество, или с оглед естетика, но предназначението им е единствено да обслужват сградата и нормалната експлоатация на отделните обекти на правото на собственост в нея, всеки от които притежава и дял от тях. Предназначението на общите части по естеството си не може да се променя дори с решение на общото събрание. Затова с Р № 283/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. II гр. о. е прието че „по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. „.

В същия смисъл е и решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. II гр. о., според което използването на обща част по естеството си не по предназначението й смущава правото на собственост на етажните собственици и е неоснователно действие против което защитата е чрез негаторен иск. Като такова е преценено ползването на покрив на сграда за тераса. Законът няма предвид само непосредствено ползване на общи части. Неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС е и това действие, с което реално се смущава правото на собственост, преценено и във вр. с чл. 50 ЗС. /Р № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. II гр. г./ (По това дело като неоснователно действие е преценено прекъсването на трегер на тавана, което смущава упражняване правото на собственост на обект на първия етаж).

Предвид тази съдебна практика, установена с цитираните решения, постановени по чл. 290 ГПК и други в същия смисъл следва да се приеме, че прекъсване на козирката на сградата и на корниза и оформяне на пространство като балкон на същото место съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Към всеки от обектите в сградата – етажна собственост принадлежи и дял от общите части. Негативното въздействие върху тях, приобщаването им към обект-индивидуална собственост, или промяна на вида им без съгласието на етажните собственици е въздействие върху правото на собственост на всеки етажен собственик независимо къде се намира обекта му, защото се отразява върху стойността му. Законността на преустройството не е пречка за успешно провеждане на този иск, ако в резултат на извършването му се препятства, или смущава упражняване правото на собственост на ищеца включително и върху общите части. /ТР № 31/1984 г. на ОСГК, Р № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. II гр. о./

По аргумент на по-силното основание след като към ап.16 са включени две покривни тераси станали четири / с нот.акт за поправка/ то друг извод освен затова,че покривните тераси са общи части не може да се изведе.

Не може да не бъде съобразена съдебната практика в обратната  насока,която ползва ответницата а именно: :„ Когато неоснователно действие и смущаване правото на собственост, е резултат от дадено от самия ищец съгласие, въз основа на което са издадени строителни книжа, не е налице причинна връзка между поведението на ответника и създадената пречка за упражняване правото на собственост, поради което иска по чл. 109 ЗС би бил неоснователен. / Р № 243/23.10.2012 г. по гр. д. № 197/2012 г. II гр. о.. Данни по делото обаче ищецът К. и или други съсобственици да са се съгласили ответницата да придобие общи части по делото няма .

На второ място  следва да се посочи , че на инвокиран въпрос е даден отговор в Решение № 234 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7607/2013 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че: „Според представеното от касатора решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. дело № 415/2010 г. на ВКС, I г. о. при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС – земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, покривите, главните линии на всички видове инсталации…, както и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Обемът на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Общите части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Сградите могат да съществуват без някои от общите части по предназначение като например перални, сушилни, портиерско жилище, които са необходими не за пълноценното ползване на отделните жилища, а за удобство на собствениците. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Такава е хипотезата на чл. 63 ЗС – когато сградата е построена въз основа на учредено право на строеж или е прехвърлена отделно от земята или по друг способ е учредена суперфициарна собственост. При липса на тези предпоставки /общо съгласие на собствениците и суперфициарна собственост/ мястото представлява обща част и правата на собствениците на отделни обекти в етажната собственост следва да се определят по реда на чл. 40 ЗС. Правилото на чл. 40 ЗС е задължително и съглашение, според което правата от дворното място са различни от установените в чл. 40 ЗС е нищожно поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ето защо трябва да се приеме, че идеалните части на отделните собственици в общите части от поземления имот са определяеми съобразно императивната разпоредба на чл. 40 ЗС като са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.“.

На трето място в Определение по чл. 288 от ГПК е прието, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: „при извършено незаконно строителство от ответника по иска, представляващо преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават ищците и ответника следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС.“.Постановено е Решение № 283 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., II г. о., ГК, в което се приема, че: „С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. дело № 10/84 г. на ОСГК е прието, че иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот или собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съсобствения или съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби е допустим. Прието е, че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или други строителни книжа заинтересованият собственик/съсобственик/ не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона.

Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВС по поставения правен въпрос. Следва да се вземе предвид и, че по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение.“.

На четвърто място следва да бъде маркирано,че е било допуснато касационното обжалване, обусловено от следните въпроси: „противоречие на въззивното решение с Р № 1818/13.11.2002 г. по гр. д. № 2183/2001 г. IV гр. о., Р № 583/2.06.1993 г. по гр. д. № 2246/92,IV гр. о. по първия въпрос: допустим ли е иск по чл. 109 от ЗС от един етажен собственик против друг етажен собственик за възстановяване на комин, който е обща част на етажната собственост; Р № 139/23.11.1985 г. и Р № 1302 от 28.11.2006 г. по гр. д. № 1863/2005 г. IVб гр. о. на ВКС. С тези решение е прието, че етажният собственик може чрез негаторен иск да защити правото си да ползва общите части от етажната собственост.“.

На пето място съдът намира за необходимо да се спре на Решение № 351 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1*9/2010 г., I г. о., ГК в което  се приема, следното по поставените правни проблеми:

„Съгласно нормата на чл. 38 от ЗС комините действително са обща част. Предназначението им да проведат дима до покрива през всички вертикално разположени обекти го прави обща част по естеството си и поради това макар да обслужва конкретно помещение, той винаги е обща част.. Именно с оглед това му предназначение, възможността той да се ползва е в пряка зависимост с ползването на самостоятелния обект от етажната собственост. Невъзможността пълноценно да се ползва комина по предназначение препятства пълноценното ползване на самостоятелния обект от етажната собственост. Защитата срещу това смущаване на правото на собственост върху конкретен обект от етажната собственост е чрез негаторен иск. Този иск е средство за защитата на правото на собственост, чрез който собственикът може да иска от всички правни субекти да преустановят неоснователните си действия, или да се въздържат от такива, с които му пречи да го упражнява. С този иск разполага и етажния собственик досежно общите части на етажната собственост, на които той се явява съсобственик, когато тези неоснователни действия препятстват, или смущават упражняването на правото му на собственост върху обекта от сградата.

Т.е. от така маркираните по-горе правни доводи и мотиви на ВКС съдът намира,че исковете на ищците са напълно основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълнота. Безспорно е изяснено,че ответницата е поставила метална врата на еднолично притежавания ап.16 с което спира достъпа на всички други съсобственици до покрива, както и че в имота се включват стълбищни площадки, покривни тераси и машинно отделение на асансьор.При тези данни освен съдът да изведе извод за основателност на иска без значение как и от кого са одобрени строителните книжа и по какъв начин е обективирано в правния мир правото на собственост на ищцата върху точно тези обекти уважава изцяло иска, т.к. това е и единствената защита на ищците . За да бъде основателен този иск, ищецът трябва да докаже следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: правото си на собственост и обстоятелствата (основанията), които са предизвикали търсената съдебна защита и намеса, в случая - неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право (Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК).Искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота), според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита (така отново ТР № 31/84 г.). Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.Т.е. така изложените правни постановки визирани по-горе,трайната съдебна практика и доказателствата по делото анализирани в съвкупност и поотделно мотивират съдът да приеме,че с действията си по поставяне на метална врата на апартамент № 16, придаването на общи части от сградата като части от ап.16 е довело до това ответницата да спира достъпа на съсобствениците в сградата в режим на ЕС до стълбище, коридор, асансьор,покрив ,улуци и капандури находящи се на покрива което единствено и само обуславя извод за доказаност на иска,т.к. общите части са общи и като такива следва да се ползват не от един съсобственик в сградата а от всички.Едноличното ползване на ап.№16 по начина по който в момента продължава да се извършва видно и от заключението на в.л.К., не само че е в противоречие с нормативно установени правила но е опасно и за живущите в сградата,ето защо искът следва да бъде уважен напълно.

При този изход на спора съдът присъжда в полза на ищците разноските  които са сторили.

Видно от списъка по чл. 80 ГПК ,приложен на л.228 разноските по делото,които адв.Р.Т.Д. претендира от името на ищците РАЗНОСКИ, които съдът изброява,така както са заявени с отбелязване на кой лист от делото се съдържат доказателствата за извършването им /:1000 лева адв.хонорар /л.229/; 400 лв. заплатен депозит за първоначална СТЕ / л.181,182 – сторен разход вповече - 400,82 лв./; 300лв.-депозит на повторна СТЕ / л. 130 /50 лева платени д.т.,/ л. 3/; 5 лв.платена д.т. на 28.5.18г./ л. 140/ ; 300.00 лв.депозит за повторна СТЕ – /л.186/; 106,78 лв. доплатен депозит за последната СТЕ /л. 242/.Пресметнат сбора от 1000 лв-+400 лв. +300 лв. +50 лв.+5 лв.+106,78 лв. е равен на точно 1 861,78 лева (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки ) - съдебно деловодни разноски, които съдът присъжда в полза на ищците и в тежест на ответницата съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ИЩЦИТЕ: Р.И.К.,ЕГН ********** и Е.С.К., ЕГН **********, двамата съпрузи, с адрес ***; Е.М.Д., ЕГН ********** и П.Т.Д. , ЕГН ********** – двамата съпрузи, с адрес *** и ищцовото дружество „Г.П.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Ж. Б. К.и ОТВЕТНИЦАТА В.Х.Х., ЕГН ********** с адрес ***, че ответницата В.Х.Х., ЕГН ********** пречи на ищците да упражняват своето право на собственици върху ОБЩИ ЧАСТИ на сградата ,като я задължава ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия, пречещи на ищците да упражняват своето право на собственост върху общи части от сградата, находяща се на административен адрес гр.Варна, ул.“*„ № * а именно :

СТЪЛБИЩНА КЛЕТКА от етаж шести, СТЪЛБИЩНА КЛЕТКА от етаж * – към нивото на етаж *; АСАНСЬОРНА ШАХТА, тераса на * етаж и тераса на * етаж , като и достъпа към нивото на ЦЕЛИЯ ОСМИ ЕТАЖ, описано с площ от 129 кв.м. и състоящ се изцяло от завзети и присвоени от ответницата и нейните родители общи части на сградата:стълбищна клетка от първо ниво, едно помещение и тераса, асансьорна шахта с врата откъм осми етаж за обслужване на асансьора;

да осигури на ищците достъп до описаните по-горе ОБЩИ ЧАСТИ;

да осигури на ищците достъп до комини; улуци; отдушници и капандури

и да ПРЕМАХНЕ поставената МЕТАЛНА ВРАТА на 6–ти етаж препятстваща и спираща достъпа на ищците като собственици на обекти, тяхна собственост до ниво 7 и 8 етаж и общите части на сградата, намиращи се там, на основание чл. 109 ЗС .

 

 

 

ОСЪЖДА В.Х.Х., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ищците : Р.И.К.,ЕГН ********** и Е.С.К., ЕГН **********, двамата съпрузи, с адрес ***; Е.М.Д., ЕГН ********** и П.Т.Д. , ЕГН ********** – двамата съпрузи, с адрес *** и ищцовото дружество „Г.П.И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Ж. Б. К.СУМАТА от ОБЩО 1 861,78 лева (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки ) - представляващи сторени от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция за заплатени такси и депозити и адвокатски хонорар, съобразно уважените искови претенции, на основание чл.78, ал.1 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: