РЕШЕНИЕ
№ 2096
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200528 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О. м. к." ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление гр. П., район „С.“, ул.“Д.“ № ... чрез пълномощника му– адв. Р.
К. от Адвокатско дружество „К. и съдружници“ срещу Eлектронен фиш /ЕФ/,
Серия Г, № 0026955, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на
дружеството –жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на
2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен, тъй като при издаването
му са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и
производствените правила.
На първо място, в жалбата се излагат аргументи, че не е осъществено
твърдяното административно нарушение, тъй като към цитираната в ЕФ дата
/04.02.2021 г./ процесното МПС има валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
1
На следващо място, се обосновава наличието на съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт, състоящи се в
липсата на коректно отразяване на нарушителя и наличието на неяснота в
описанието на твърдяното административно нарушение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си – адв. С., който в дадения ход по същество пледира за
отмяна на атакувания ЕФ по съображенията подробно развити в жалбата.
Претендира присъждане на сторените от доверителя му разноски по делото,
за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.
Административно –наказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк. М. Д.,
в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
при издаване на атакувания ЕФ не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Нарушението било описано ясно и правилно в
случая била ангажирана административно-наказателната отговорност на
юридическото лице. Ето защо, се изразява становище, че съдът следвало да се
произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания ЕФ, като правилен и
законосъобразен. При такъв изход на делото претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност и при
отправено искане от ответната страна за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер над минималния, прави възражение за
прекомерност.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.02.2021 г. в 09:05 ч. лек автомобил „С. И.“ с рег. № ... се движел в
гр. С. по бул. „Ш. п.“, с посока на движение от ул. „С.“ към бул. „А. Й.“. В
близост до бензиностанция „Л.“ автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта № 11743с7.
Във връзка с това обстоятелство срещу „О. м. к." ЕАД, ЕИК ... бил
издаден от СДВР Електронен фиш, Серия Г, № 0026955, с който на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на
основание чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1,
2
т. 1 КЗ.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на представител на
дружеството –жалбоподател на 08.12.2022 г.
Процесният автомобил е собственост на „А.“ ЕООД, ЕИК ... , като
същият е предоставен за ползване на „О. м. к." ЕАД, ЕИК ....
За него към процесната дата имало сключен договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 07.10.2020 г., 10:21
ч. до 06.10.2021 г., 23:59 ч.
Изложеното съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
и изясняват в пълнота фактическата обстановка по казуса.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от
чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно
чл. 84 ЗАНН. Не се налага събирането на други доказателства от съда, с оглед
наличието на нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
допуснати в хода на административно –наказателната процедура,
опорочаващи изцяло издадения ЕФ и съставляващи основание за отмяната му.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал.3 от КЗ, от процесуално
легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство са допуснати съществени
нарушения, които са основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
На първо място, съгласно представената по делото полица и справка от
Гаранционния фонд към посочената в ЕФ дата, а именно 04.02.21 г., за
3
процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл фактическата обстановка,
отразена в атакувания акт противоречи на установените по делото факти,
доколкото в рамките на настоящото производство въобще не се установява
извършване на административно нарушение. Следователно, обжалваният ЕФ
се явява материално правно незаконосъобразен, поради което и подлежи на
отмяна.
Освен това, от събраните доказателства се установява наличието и на
други съществени пороци. Така например, в обжалвания акт неправилно е
прието, че дружеството-жалбоподател е собственик на процесния автомобил.
Видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация, част I,
автомобилът е собственост на „А.“ ЕООД, като съгласно представената
справка за първоначална регистрация същият е предоставен единствено за
ползване на жалбоподателя.
Съгласно чл. 638, ал.1 от КЗ задължението за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е за собственика на
автомобила. Процесният ЕФ е издаден за нарушение именно на това
нормативно предписание, но срещу лице, което е ползвател на автомобила.
Поради това същият се явява незаконосъобразен.
Не на последно място, съдът счита, че е налице и процесуално
нарушение, състоящо се в посочване на непълна правна квалификация. В чл.
638, ал. 4 от КЗ е предвидено, че ЕФ се издава, когато "с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В обжалвания електронен фиш обаче не е налице
позоваване на чл. 638, ал. 4 от КЗ, а единствено на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ,
което представлява допълнително основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира жалбата, с
която е сезиран за основателна, поради което обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на правния спор основателното е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
4
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 3.3 от
представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят дължи
за осъществено процесуално представителство сумата от 600 лева с ДДС,
чието плащане е осъществено от „А.“ ЕООД за негова сметка. По делото е
направено възражение за прекомерност. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа
и правна сложност, тъй като спорът се е съсредоточил само върху
приложението на закона, а не и по отношение на установяване на
правнорелевантните факти. Същото беше разгледано в едно съдебно
заседание. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено
с предвидения законов минимум. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда при интерес от 1000 до 10 000 лв. адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай
претендираното възнаграждение съвпада с определеното минимално като е
включен и ДДС, поради което следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия Г, № 0026955, издаден от СДВР, с
който за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл. 638, ал.
1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на „О. м. к." ЕАД, ЕИК ... е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „О. м. к." ЕАД, ЕИК ... разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин)
лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
5
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6