№ 17656
гр. София, 20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20221100109899 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Л. Й. Д. срещу
ответник - съдия В. М., 26-и състав, Софийски градски съд за обезщетение от
30 000 лв. за неимуществени вреди и дисциплинарно уволнение на г-жа В. М.
като съдия заради неспазване на европейското право в съдебната си практика.
В исковата молба ищцата сочи, че при разглеждане на гр.д. №314/2021
г. на СГС ответницата не е спазила изискванията на чл.6 - Право на
справедлив съдебен процес на Конвенцията за защита правата на гражданите
и основните свободи на Съвета на Европа. Извършила нарушение на чл. 2, т.
с) от същата Конвенция за назначаване на служебен адвокат, ако ищецът
отговаря на определени условия и на чл. 13 - право на ефективни правни
средства за защита. Съдия М. отказала да съдейства на ищцата пред
Института за български език при БАН за получаване на достъп до данни,
събирани в Института. Поради това ищцата претендира обезщетение от 30
000 лв. за неимуществени вреди и дисциплинарно уволнение на г-жа В. М..
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за деяния,
представляващи осъществяване на действия/постановяване на актове,
свързани с разглеждане на гражданско дело – при изпълнение или по повод
на изпълнение на функциите си по осъществяване на съдебната власт.
Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република
България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите
и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
1
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С посочената
разпоредба е въведен принципът за т.нар. функционален имунитет на
магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на
магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат
те свободно и по съвест да решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното
положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на
служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от
заеманата длъжност. Следователно същата се явява абсолютна процесуална
пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове
срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове.
Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.132, ал.1 от
КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно - ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай
не се твърди да е реализирано посоченото изключение – ответниците да са
осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за
деянията, за които се ангажира гражданската им отговорност. Твърдените
действия от страна на ответниците се явяват служебни такива – извършване
на действия, свързани с произнасяне по молби, постъпили по граждански
дела.
За да стигне до извода за недопустимост на производството съдът
съобрази и уредбата на обществените отношения относно обезщетяване на
вреди, причинени от действия и бездействия на длъжности лица, в това число
и на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.2 ЗОДОВ, държавата може да реализира регресната отговорност на
длъжностните лица по чл. 2 от закона (в това число и на съдии, прокурори и
следователи) само когато действията или бездействията им са признати за
престъпления по съдебен ред. От посочената разпоредба е видно, че се
изисква наличие на две кумулативни предпоставки – деянието да е действие
или бездействие (изключени са актове на магистрати) и за него да е влязла в
сила осъдителна присъда. Следователно и с разпоредбите на специалният
закон - чл. 2 от ЗОДОВ не е въведено изключение от принципа за гражданска
(имуществена) неотговорност на магистратите за техните служебни действия
и за постановените от тях актове.
2
По изложените съображения искът по чл.45 ЗЗД срещу съдия В. М., 26-
и състав, Софийски градски съд, като недопустим на основание чл.132, ал.1 от
КРБ, води до връщане на исковата молба в тази й част на основание чл.130
ГПК.
В останалата й част исковата молба е недопустима на друго основание.
Извън правораздавателната компетентност на гражданските съдилища (чл.14
ГПК) е ангажиране на дисциплинарна отговорност.
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК, вр. чл.132 КРБ и чл.14 ГПК,
исковата молба, по която е образувано гр.д. №9899/2022 г. по описа на СГС, I
ГО, 10 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3