Р Е Ш
Е Н И Е
№ 40
Гр. Елхово, 15.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно
заседание на седми февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Доротея ЯНКОВА
при
секретаря Т.Владева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 459 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.К.Д. ***, против Наказателно постановление № 19-0261-00043 от 12.11.2019 година на Началник
РУ- Елхово, с което на
жалбоподателя на основание на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лева за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като се твърди същото да е незаконосъобразно, необосновано и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретно сочените
от жалбоподателя нарушения са постановяването му при неправилно изяснена
фактическа обстановка, несъответствие в цифровата квалификация на нарушението
в АУАН
и НП, както и неправилно посочване на оставащия брой контролни точки
след отнемането им.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - ОД на МВР
Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
РП – Ямбол, ТО - Елхово, редовно
призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.10.2019 г. около 16.00 часа в
гр. Елхово, по ул. „Александър
Стамболийски“, в посока от центъра на града към гр. Ямбол жалбоподателят
е управлявала лек автомобил „БМВ 330 ЦД“
с ***, без да използва обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван
управлявания от него автомобил. По
същото време на ул. „Александър
Стамболийски“ се е намирал екип на РУ - Елхово, в състав свидетелите П.Д.Д.
и Д.Г.Я., и двамата мл.полицейски инспектори в РУ-Елхово. При приближаване на
управлявания от жалбоподателя автомобил свидетелите го спрели за проверка. При проверката
установили самоличността на водача и обстоятелството, че същия управлява МПС
без поставен обезопасителен колан. Във
връзка с констатираното при проверката св. П.Д.
съставил срещу жалбоподателя АУАН
№ 477/ 17.10.2019г. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП - за това, че на 17.10.2019 година в 16.00
часа в гр.Елхово по ул.„Александър Стамболийски“
в посока от центъра на града към
гр.Ямбол управлява собствения си лек
автомобил БМВ 330 ЦД с***, без да
поставя предпазен колан, с който е оборудван автомобила. АУАН е бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и св. Д.Я.,
предявен и подписан. Жалбоподателя
е подписал акта без възражения, и препис от същия му е бил връчен. При проверката не били установени
други нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 12.11.2019 г., въз основа на
горепосочения АУАН началникът на РУ –
Елхово е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП № 19-0261-000438/ 12.11.2019
г. с което за извършено административно
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР е постановил отнемане на общо 6 контролни точки. Даденото в НП фактическо
и юридическо описание на нарушението е идентично с това по АУАН.
Наказателното постановление е
връчено на наказаното лице на 18.11.2019 година, видно от разписката към
същото.
Жалбата против наказателното
постановление е депозирана на 20.11.2019 година пред административно - наказващият орган.
От приетите към доказателствата
Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година и
допълващата я Заповед № 8121з – 825 от 19.07.2019 година, и двете на
Министъра на МВР, се установява
материалната компетентност на св. П. Д.Д. да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП
и на Началникът на РУ- Елхово да издава наказателни постановления въз основа на
тези актове.
Жалбоподателя е на 20 години и е
придобил правоспособност през м.02.2018 г., притежава СУМПС кат. "В"
и "М" и има едно наложено административно наказание по ЗДвП, с
влязъл в сила акт, с налагане на глоба с фиш, видно от справка за нарушител/водач от АИС
– КАТ на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите П.Д. и Д.Я., както и от
писмените доказателства приобщени по делото.Доказателствата по делото са
безпротиворечиви. Показанията на свидетелите П.Д. и Д.Я. като непротиворечиви и
последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства,
съдът цени с доверие. Изцяло, като
редовни от външна страна и относими към предмета на доказване, се кредитират
от съда и приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
По процесуалната законосъобразност
на наказателното постановление:
Извършвайки служебна проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Т.К.Д. е ангажирана в редовно възникнало
и развило се производство по установяване на нарушенията и издаване на НП.
Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на
процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се
съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на
нарушението, с неговите обективни признаци, посочени са цифрово и нарушената разпоредби. Т.е. даденото описание
съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв.
чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и
обстоятелства, както тези явяващи се
елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им
и откриване на нарушенията.
Твърдяното от жалбоподателя процесуално
нарушение – несъответствие между АУАН и НП относно цифровата квалификация на
нарушението не е налице. Както в АУАН,
така и в НП нарушението е квалифицирано по идентичен начин - като такова по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Относно материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление:
Съгласно разпоредбата на чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключенията от това правило
са посочени в разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП.
Категорично се установява от
доказателствата по делото, че на инкриминираната дата на посоченото в НП място
и време, при управление на МПС - лек автомобил - превозно средство от категория М1, съгл. класификацията на
превозните средства дадена в чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. при управление на
превозно средство от категория, посочена в разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, такова от категория М1, Т.К.Д. не
е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, като по
отношение на същия не се установява да е налице някое от изключенията,
предвидени в разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП. Автомобилът е бил
оборудван с обезопасителен колан и се е намирал в движение, поради което и
водачът е бил длъжен да го използва.
Вмененото на жалбоподателя
административно деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е
извършено виновно, с при пряк умисъл. Т.К.Д. като правоспособен водач е била наясно с действащите законови
разпоредби, съзнавал е че при управление на МПС следва да ползва предпазен
колан, но не е изпълнил това си задължение.
С оглед доказателствата по делото,
съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му нарушение, а
именно нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Правилно спрямо водача за
извършеното от него нарушение е била приложена
санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП,
предвиждаща наказание глоба в размер на 50.00 лева за водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан.
Наложеното наказание е във фиксирания от
закона размер.
Случаят не се явява и маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи
на нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на отнемането
на контролни точки не подлежат на преценка, тъй като НП в тази му част
не подлежи на съдебен контрол.
Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на
закона - чл.157 от ЗДвП. Контролните
точки са въведени единствено като средство за отчитане на установените
нарушения, без отнемането им да е самостоятелно административно наказание или
принудителна административна мярка (ПАМ). Отнемането на контролни точки не
фигурира нито сред наказанията, нито сред ПАМ на ЗДвП. Същото представлява
действие с контролно-отчетен характер, последица от наложено наказание за
извършване на нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Този извод се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 год. на МВР, според
която отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, т.е. налагането на административно наказание с
влязъл в сила акт на административно-наказващия орган е пораждащият отнемането
на контролните точки факт.
Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбата на
чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 год. на МВР предвижда,
отнемането на 6 контролни точки за
неизпълние на задължението за използване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 от ЗДвП). Посоченото в НП, че към датата на съставянето му
водачът е притежавал 26 контролни точки е правилно, тъй като при
първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство притежателят му не получава максималния брой контролни точки, а 26
контролни точки, /чл.157 от ЗДвП и чл.2 от Наредба № Iз-2539 на МВР/, съответно
към датата на издаване на НП
жалбоподателят не е имал 24 месеца стаж като водач на МПС, след който срок водачите получават допълнително 13 контролни точки.
Предвид горното НП като законосъобразно и правилно
следва да се потвърди.
Воден от горното
и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0261-000438 от 12.11.2019 година на Началник РУ- Елхово, с което на Т.К.Д., с
ЕГН **********,***, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за
административно нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………
/Доротея Янкова/