№ 1339
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000500953 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 5088 от 24.08.2020 г., постановено по гр. д. № 6676/ 2018
г. на СГС, I ГО, 7-ми състав, съдът е признал за установено по реда на чл.422
от ГПК, че М. И. Г. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл.430, ал.1 от
ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 31`761.07 лева,
представляваща изискуема главница по Договор за ипотечен кредит от
18.02.2008 г., договорна лихва в размер на 1`587.72 лв. за периода от
15.01.2017 г. до 08.08.2017 г., сумата 18.00 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 16.01.2017 г. до 08.08.2017 г., както и заемни такси в
размер на 929.70 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
09.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 1952/2017 г. на
Районен съд - Хасково.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата М.Г.,
която чрез назначения по делото особен представител го обжалва изцяло с
оплаквания за неправилност. Изложени са доводи, че съдът е следвало
служебно да провери наличието на неравноправни клаузи, дори и без
възражение от страна на потребителя. Поддържа се, че по делото не е
доказано валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, неизяснени
са останали обстоятелствата, дали и как е усвоен процесният кредит, както и
че не са събрани достатъчно данни ответницата да е приела Общите условия.
Особеният представител възразява, че в чл. 7 от договора за кредит,
предвиждащ периодично определяне на базовия лихвен процент (БЛП),
тълкуван във връзка с т.24,3 от Общите услвия, липсва яснота относно
методиката и математическия способ за формиране на едностранно
променената лихва, което прави клаузата неравноправна, респ. нищожна.
Въззивната страна намира за неравноправна и клаузата, предвидена в чл.9.1,
доколкото същата не предвижда с кои фактори е обвързана промяната на
възнаградителната лихва. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ответникът дължи такси, като основанието на тези вземания
въобще не е обсъдено. В допълнение според жалбоподателката в договора е
предвидено при едностранното променяне на базовия лихвен процент и
таксите от страна на банката последната да уведоми кредитополучателя, като
по делото не се съдържат доказателства в тази насока. Не на последно място
процесуалният представител сочи, че не е предвидена и възможност при
такава промяна договорът да бъде прекратен безусловно от
кредитополучателя. Искането към въззивния съд е първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата „Банка ДСК“ ЕАД оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Апелативен съд - София, като взе предвид събраните доказателства по
делото и инвокираните от страните доводи и възражения, в рамките на
правомощията си по ч. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
2
събраните доказателства се установява, че с договор за ипотечен кредит от
18.02.2008 г. ищцовата „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на М. И. Г., в
качеството на кредитополучател, сума в размер на 35 000 лева, със срок на
издължаване – 360 месеца. Съгласно чл.8 от договора, банковият кредит е
обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на
кредитополучателя, а именно: жилище № 109, находящо се в жилищна
сграда-блок № **, вход *, на * етаж, ул. „***“ № **-** в гр. ***, със застроена
площ от 56.48 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня, заедно с припадащото
се избено помещение и 0.979% идеални части от общите части на сградата,
при съответни граници. Съгласно чл.7 от договора, за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва за целия период на кредита, формирана от
базов лихвен процент (БЛП) за този вид кредит, който се определя
периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена съгласно
Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма
"Уют". Към момента на сключване на договора БЛП е 4,19 %, а стандартната
надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта, или общият лихвен процент по
кредита е бил 7,29 %. В чл. 9.1 от действащите между страните ОУ е
предвидено, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява кредитополучателя по подходящ начин, а в чл.25.3 са
посочени условията, при които може да бъде осъществена тази промяна. В
чл.12 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифа
за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани
услуги на клиенти, която е в сила към деня на съответното плащане. Според
чл.14 от Договора кредиторът има право да извършва изменения и
допълнения на ОУ и Тарифата, които стават задължителни за
кредитополучателя, като за всяка промяна последният следва да бъде
уведомен чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.
Редовното погасяване на кредита е преустановено през м. януари 2017
г., с оглед на което и с Нотариална покана с рег. № 2110 от 04.05.2017 г. на
нотариус М. Е. с рег. № *** на НК, банката е уведомила М.Г., че обявява
кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията.
Кредитополучателката е уведомена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като
по делото е представен и протокол от 03.07.2017 г. на нотариус Х. К. с рег. №
*** на НК. В протокола нотариусът е отбелязал, че връчителите са посетили
трикратно адреса, посочен в нотариалната покана (на 15.05.2017 г. в 17.00 ч.,
3
на 29.05.2017 г. в 16.40 ч. и на 14.06.2017 г. в 18.00 ч.), но никой не е бил
открит на адреса. По данни на съседка, обитаваща съседния апартамент на
същия етаж, М.Г. от няколко години живеела на вилата си, а апартаментът е
посещаван много рядко от сина ѝ.
На 10.08.2017 г. по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД с приложено
извлечение от счетоводните книги срещу длъжницата Г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1952/2017
г. на РС – Хасково, за плащане на сумите от 31`761.07 лева главница, 1`587.72
лева договорна лихва за периода 15.01.2017 г. до 08.08.2017 г., наказателна
лихва – 18.00 лева от 16.01.2017 г. до 08.08.2017 г., заемни такси в размер на
929.70 лева, ведно с направените по делото разноски и законната лихва върху
главницата от 09.08.2017 г. На 15.08.2017 г. е издаден и Изпълнителен лист.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, заповедният съд с разпореждане от 30.03.2018 г. е дал указания на
заявителя по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок - указания, които са били надлежно изпълнени.
Пред първонстанционния съд е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че кредитът в размер на 35`000 лева по
процесния договор е усвоен еднократно на 21.02.2008 г. по разплащателна
сметка № (02) 00000000449687 с титуляр М.Г., открита в „Банка ДСК“ ЕАД,
Финансов център - Хасково. Кредитът е разсрочен за погасяване на 360
анюитетни месечни вноски с включени главница и лихва, с краен срок за
погасяване 21.02.2038 г. и с падеж - всяко 15-то число на месеца. На 15-то
число на месец февруари ежегодно е начислявана и такса за управление на
кредита в размер на 0,4 % върху остатъка от главница. Погасяването на
задълженията по кредита е извършвано от посочената левова разплащателна
сметка с аналитичен № (02) 00000000449687 на М.Г.. Сметката е захранвана
от получени суми от НОИ с основание „пенсия - за съответен месец“ и
касово, с внасяни в брой суми на каса в банката с вносител ответницата.
Според вещото лице, към 09.08.2017 г. (дата на заявлението по чл. 417 от
ГПК) постъпилите суми по сметката, с които са погасявани задължения по
кредита, са общо в размер на 30 062,76 лева и с тях са погасени главница от 3
238,93 лева - 106 вноски до падеж 15.12.2016 г. вкл. и част от вноската на
15.01.2017 г.; редовна лихва от 26 030,12 лева – 107 вноски до падеж
15.01.2017 г. вкл.; санкционираща лихва от 14,08 лева - част от начислените
4
до 06.08.2017 г. вкл. с 3 % годишен лихвен процент върху просрочени
главници; годишна такса за управление 779,63 лева от 2009 г. до 2014 г. и
част от таксата за 2015 г. Редовното погасяване на кредита е преустановено,
считано от падежна дата 15.01.2017 г. Поради допусната забава в плащанията
повече от 90 дни, на 07.08.2015 г. кредитът е отнесен счетоводно като
предсрочно изискуем. В проведеното на 28.07.2020 г. открито съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че лихвеният процент е бил променян на
няколко пъти. Първоначално уговореният лихвен процент от 7,29 % е
прилаган само за първите две вноски, като от 02.04.2008 г. той е станал 7,79
%. От 31.10.2008 г. лихвата е повишена на 8,79 % или е налице увеличение от
7,29 % до 8,79 %.
Пред настоящата инстанция също е допуснато изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните
и от което се установява, че задълженията по кредита към 09.08.2017 г. са в
общ размер на 29 109,57 лв., а общо постъпилите суми за погасяването му
към същата дата са в размер на 30 062,76 лв. Вещото лице е заключило, че ако
лихвата се бе запазила в първоначално уговорения й размер при сключването
на договора за ипотечен кредит, дългът по кредита към датата на подаване на
заявлението би бил погасен, като от страна на длъжницата остава надвнесена
сума в размер на 953,19 лв.
При тези данни съдът намира от правна страна предявените искове за
неоснователни. Между страните е налице валидно възникнало търговско
правоотношение по договор за банков кредит. Противно на развитите в
жалбата доводи, ищцовата "Банка ДСК" АД е изпълнила основното си
задължение, като е предоставила паричната сума в уговорения размер от 30
000 лв. и същата е била изцяло усвоена от кредитополучателката на
21.02.2008 г. По отношение на насрещното задължение на кредито-
получателката Г. по делото са приети две съдебно-счетоводни експертизи,
като в зависимост от това, дали клаузите, допускащи едностранно изменение
на БЛП от страна на банката са валидни или нищожни, ответницата или би
дължала сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, или не би
дължала нищо. Това налага отделни клаузи от процесния договор за кредит да
бъдат изследвани, с оглед на евентуалната тяхна неравноправност.
Съгласно чл.143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
5
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени в ал. 2 хипотези от цитираната правна норма. Според
константната съдебна практика, израз на която са решение № 77 от 22.04.2015
г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 424 от 02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. №
504/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015
г. на ВКС, ІІ т.о. и много други, която практика напълно се споделя от
настоящия съдебен състав, една договорна клауза е неравноправна при
наличието на следните предпоставки: 1. клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестност; 3.
да създава значителна неравнопос-тавеност, респ. необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. да е сключена
във вреда на потребителя. На основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, неравноправните
клаузи са нищожни. От принципната нищожност на неравноправните клаузи
спрямо потребители, вкл. когато търговецът или доставчикът на услуги
едностранно увеличава обемът на тяхната престация (при парични
задължения това е размерът им), законът в чл. 144 ЗЗП съдържа изключения,
основният критерий при които е изменението на цената на доставената услуга
да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и / или от държавния регулатор, тъй като само тогава
търговецът или доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Това е така, защото в този случай
изменението на престацията на насрещната страна, макар и едностранно
извършено, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали
конкретните договорни клаузи попадат в изключението, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, като същевременно
потребителят следва предварително да е получил и достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената на услугата.
По аргумент от противното, уговорката в договор за банков кредит,
предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
6
лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание или
на предвидено такова, но формулирано по неясен начин, когато такова
договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са
извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция на чл. 143 от ЗЗП. В тази връзка досежно яснотата на основанието
за изменение на лихвата следва да се има предвид, че методът на изчисляване
на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси
и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит,
безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие
за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е
налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва –
съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация
за начина и метода, по който кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е
част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер
може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е неприложимо. Посочената
разпоредбата изключва неравноправността при клаузи от вида на тези по чл.
143, т. 7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е
обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на
търговеца, но когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на
борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/,
тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /съотв.
лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема
характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини,
7
които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна
власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието
законодателят да допусне запазването на обвързаността на страните от
сделката, независимо че ощетената при увеличение на цената страна е
потребителят, чиито права са предмет на закрила. Това следва и от
систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл. 144, ал. 4 от ЗЗП -
при клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на
добрия търговец предпоставя "методът на промяна в цените да е описан
подробно и ясно в договора". Посочването като част от съдържанието на
договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена, е законово задължение на банката,
произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. То е гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата,
така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него
месечна вноска.
В настоящия случай с чл. 7, изр. 1 от процесния договор за ипотечен
кредит от 18.02.2008 г. кредитополучателката М.Г. е поела задължение да
заплаща за предоставения й кредит от "Банка ДСК" ЕАД лихва, формирана от
базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена според Условията по
програма "ДСК Уют" - приложение № 2 към договора. В чл. 7, изр. 2 е
посочено, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е
4, 19 %, стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта или
лихвеният процент по кредита е общо 7,29 %. В чл. 9. 1, изр. 1 от Общите
условия към договора за кредит е предвидено, че кредитът се олихвява с
фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора, като в изр. 2 е посочено, че кредиторът има
право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин. Съгласно чл. 9. 4 от Общите условия,
при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план, а според чл. 25.3, кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В тази клауза е предвидено
8
още, че промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните
условия: 1. при изменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIА,
EURIBOR, LIBOR; 2. при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс
евро/лев или евро/щатски долар; 3.при изменение от поне 0,5 % за месец на
индекса на потребителски цени за България; 4. въвеждане на рестрикции от
страна на Централната Банка върху банковата система и/или върху Банка
ДСК; 5. промени в нормативните актове, както и в регулациите на
Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките;
6. при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни
пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции,
обявявани в статистиката на Централната банка; 7. съществена промяна в
паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд,
обезценка на лева, деноминация, смяна на парите.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в
които те не са уговорени индивидуално. Страните по процесния договор са
потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от
ДР на ЗЗП, като в хода на производството „Банка ДСК“ ЕАД, чиято е
доказателствената тежест, не е представила доказателства, че посочените
клаузи в договора са в резултат на изричното им обсъждане и постигане на
съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание. От друга
страна е несъмнено, че като предварително и едностранно формулирани от
кредитора, клаузите на Общите условия за сключване на съответния вид
договор, относими за неопределен период от време и неопределен кръг
правни субекти, също не са индивидуално уговорени. При това несъмнено
кредитополучателят /потребителят/ е в положението на по-слаба страна в
отношенията си с Банката, както от гледна точка на позицията му в
преговорите, така и на степента на информираност - положение, което му
налага да се съгласява с установените предварително от Банката условия, без
да може да повлияе на съдържанието им. В случая от събраните
доказателства по делото не се установява страните по процесната сделка да са
обсъждали поединично която и да е било от клаузите по договора, както и да
са постигали изрично съгласие по отношение на нея. Следователно, след като
не е установено, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то съдът
приема, че същите са били изготвени от Банката предварително и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
9
при сключването му. Ето защо съдът приема, че клаузите на чл. 7 от договора
за кредит в частта, предвиждаща, че базовият лихвен процент се определя
периодично от кредитора, на чл. 9. 1 от Общите условия, в частта /изр. 2/,
предвиждаща, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент,
на чл. 9. 4 и на чл. 25. 3 от Общите условия, са неравноправни по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. С тези клаузи, промяната на базовия лихвен процент е
предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за
промяната му, с която да може да се аргументира основателна причина по чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП, поради което по отношения на тези клаузи посочените изключения
не са приложими. Единствено в клаузата на т. 25. 3 от Общите условия е
налице изброяване на обективни фактори като условия, при които банката
може да извърши промяната, но не са предвидени какъвто и да е било
алгоритъм или правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен,
съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са
посочени като основание за промяната. Неравноправна е всяка клауза от
договора, при която не е представена достатъчно информация на потребителя
за условията по договора и последиците от поемането на задължението, не е
представен ясен механизъм за осъществяване на промени в договора, които да
могат да бъдат разбрани от средния потребител и той да може да предвиди
икономическите последици за себе си от сключването на договора. В
процесния случай в цитираните разпоредби не е посочена методиката, по
която ще се осъществи евентуална бъдеща промяна, независимо дали тя ще е
в посока понижаване или повишаване на дължимата възнаградителна лихва.
В договора липсва яснота относно математическия способ за формиране на
лихвата, не е направена препратка към някакви правила или методология за
определяне на БЛП. По делото не е представена Методология, която банката
ще прилага при определяне на базовия лихвен процент. По този начин не би
могло да се направи извода, че потребителят е бил наясно с икономическите
последици, които ще има за него сключването на договора и съответно да
може да направи извод дали при евентуална промяна би могъл да понесе
тежестта на задълженията по кредита. Освен това дори и да се приеме, че
такава методология е съществувала и е била предоставена на потребителя,
това не променя извода за неяснотата на клаузата на чл.25.3 от ОУ, доколкото
10
от нея не може да се направи извод за обвързаностите и отражението на
промяната на всеки един от посочените в нея фактори и конкретното
процентно повишаване на лихвата съответно намаляване, което от своя
страна води до извода, че банката е свободна по собствена преценка да
определя какво да е увеличението на лихвата съобразно собствените си
интереси, без това да е обвързано с конкретика и предвидимост на
последиците спрямо потребителя. В цитираната клауза е посочено общо при
какви обстоятелства БЛП подлежи на едностранна промяна, но при
положение, че част от тях очевидно не са настъпили, остава неясно въз
основа на кои от тях е извършено завишението на лихвата и защо именно в
този размер.
По изложените съображения следва да се приеме, че клаузите на чл. 7
от договора за ипотечен кредит и на т. 9. 1. от Общите условия в посочените
части, както и на чл. 9. 4 и чл. 25. 3 от Общите условия, са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поради това, те не са породили правни
последици още от момента насключването си, с оглед на което измененията
на базовия лихвен процент във времето, направени от „Банка ДСК“ ЕАД, не
следва да бъдат взети предвид. Нищожността на посочените отделни клаузи
не влече нищожност на целия договор. Договорът за банков кредит е
възмездна сделка, при която заплащането на лихва, чийто размер в случая се
определя на базата на два компонента, е престация, представляваща
съществен и характерен елемент на този договор и която представлява
дължимото на търговеца възнаграждение за предоставените от него услуги,
поради което уговорките за заплащането на лихва в чл. 7 от договора и в чл.
9. 1, изр. 1 от Общите условия, не водят изобщо до отпадане на това
задължение, а само свеждат същото до размера и вида на лихвата, каквато е
била тя уговорена към момента на сключването на договора. В равна степен
изложеното се отнася и до уговорената с договора заемна такса.
Съгласно приетото пред настоящата инстанция заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, при запазване на първоначалния уговорен лихвен
процент дългът по кредита към датата на подаване на заявлението - 09.08.2017
г., се явява изцяло погасен, като е надвнесена сума в размер на 953,19 лв. От
това се налага единственият обоснован извод, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК длъжницата Г. не е дължала нищо на заявителя,
тъй като вече е била погасила своите задължения към „Банка ДСК“ ЕАД. Ето
11
защо, исковете по чл.422, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо
него - постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.47, ал.6, изр.2 от ГПК
във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на особения
представител на ответницата следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 760 лв.. Разноските за особения представител на ответницата следва
да бъдат изплатени от сметката на съда и понесени от ищцовата банка на
основание чл.47, ал.6 от ГПКвъв вр. чл.77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5088 от 24.08.2020 г., постановено по гр. д. №
6676/2018 г. на СГС, I ГО, 7-ми състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу М.
И. Г., ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.***, бул. „***“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.430 от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД за установяване съществуване на
вземания за сумата 31 761.07 лв., представляваща изискуема главница по
Договор за ипотечен кредит от 18.02.2008г., сумата 1 587,72 лева - договорна
лихва за периода от 15.01.2017 г. до 08.08.2017 г., сумата 18,00 лева,
представляващи наказателна лихва за периода от 16.01.2017 г. до 08.08.2017
г., сумата 929, 70 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.08.2017 г., както и сторените разноски в
заповедното производство, за които суми в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
1952/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОБЕЗСИЛВА издадените Заповед № 1028 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 10.08.2017 г. по ч. гр.
д .№ 1952/2017 г. на РС-Хасково и Изпълнителен лист .
12
ОПРЕДЕЛЯ в полза на адвокат М. С. от САК, съдебен адрес гр.София,
ул. „Митрополит Кирил Видински“ 6, ет.1, офис 4, назначена за особен
представител на ответницата М. И. Г., адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв. за осъществено представителство пред настоящата инстанция.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Разходен касов ордер в полза на адвокат М. С. за
сумата от 760 лв. от сметката на Апелативен съд-София.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ №19, да заплати по сметка на
Апелативен съд-София сумата от 800 лв., представляваща дължим депозит за
особено представителство на ответницата М. И. Г., осъществено пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13