РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110204904 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на А. А. И. против НП № 24-0445-
000549/13.09.2024г. на Началника на група ОД МВР- гр.Варна, с което на А.
А. И. е наложено в пункт първи административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 150 лева на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП, в пункт втори
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лева на основание
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП и в пункт трети административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 50 лева на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДП .
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се
представлява, като процесуалния му представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 03.07.2024г. в
1
гр.Варна въззивникът управлявал лек автомобил с ДК №ТХ 2310МТ, като на
слизане от АМ Хемус не спазил занк Б2/стоп/ отнемайки предимството и
създавайки предпоставки за ПТП. Модачът не използва обезопасителен колан
и се движи с незначителна техническа неизправност на ППС.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът кредитира показанията на свид. П. разпитан в хода на съдебното
следствие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно
заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По пункт първи от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно се
установява от приложените по преписката материА., че въззивникът е
извършил вмененото му нарушение. В тази насока са приобщените по АНП
писмени и гласни доказателства. По делото са нА.це категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Твърдението на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение, не
само не се подкрепя от никакви доказателства, но и изцяло се опровергава от
събраните. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В
конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен
знак Б-2. Тъй като не е изпълнил това си задължение по ЗДП въззивникът е
2
създал предпоставки за настъпване на ПТП. Правилно е била определена и
санкционната норма. Съдът намери, че при индивидуА.зацията на
административното наказание, наложено на жалбоподателя, административно-
наказващия орган се е съобразил с тежеста на нарушението, както и с
обстоятелството, че определената глоба има императивен размер. В тази връзка
съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение.
По пункт втори от НП- Правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл.137 А
ал.1 от ЗДП, и е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от
разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДП водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, следва
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Извършването на горното нарушение от жалбоподателя се
подкрепя от събраните доказателства по АНП писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетеля П.. В тази връзка съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя не са подкрепени с доказателства и не могат да бъдат приети.
Съдът намери, че при индивидуА.зацията на административното наказание,
наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил
с тежеста на извършеното нарушение, личността на нарушителя, който видно
от приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по
ЗДП, а също така и с обстоятелството, че размера на наказанието е
императивно посочен в закона. В тази връзка съдът намира, че наложеното
наказание е правилно определено и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
По пункт трети от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.139 ал.1
т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно посочената за нарушена правна норма движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл.
10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при
нА.чието на които моторните превозни средства следва да се считат за
технически неизправни. Неизправна и несветеща задна, дясна стоп светлина
прави автомобила технически неизправен според чл. 10 от Правилника за
прилагане на ЗДвП. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно
наказан, а наложеното наказание е правилно определено, справедливо и ще
3
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са нА.це основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дА. се касае за
маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квА.фицира като маловажно,
тъй като по нищо не се отличава от останА.те от същия вид. Следвало е
жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на
принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0445-000549/13.09.2024г. на Началника на
група ОД МВР- гр.Варна, с което на А. А. И. е наложено в пункт първи
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 150 лева на основание
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП, в пункт втори административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП и в пункт трети
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лева на основание
4
чл.179 ал.6 т.1 от ЗДП .
ОСЪЖДА А. А. И. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5