РЕШЕНИЕ
№
***, 21.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 326 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н. М.,*** срещу
***, със седалище и адрес на управление ***, чрез ликвидатора *** установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че спрямо ответника ищецът е собственик въз основа на осъществено от него давностно владение
на следния недвижим имот, а именно: Имот с площ 198 кв.м., които по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрена със заповед №РД-18-71 от
06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, са записани като част от имот с
идентификатор №56722.666.83, собственост на ***ЕООД-***, находящ се в кв.424/
четиристотин двадесет и четвърти/, УПИ XXXV с обща площ от 1678 кв.м., при
съседи 56722.666.84, 56722.666.82, 56722.666.79, 56722.666.80, 56722.666.81.
В обстоятелствената част
на исковата молба се твърди, че на 31.07.2001 г. бил сключен предварителен
договор за продажба на недвижим имот по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД пред нотариус *** ***
между: „Е.“ ЕАД /в ликвидация/ като продавач и ЕТ „***”, представляван от ***,
ЕГН:**********, като купувач за продажбата на следният недвижим имот, а именно:180
кв. м. от урегулиран поземлен имот, като 36 кв. м. се намират в парцел
XXXVI в строителен квартал 424 с размери
15м. х 12м. в северозападната страна на парцела и останалите 144 кв. м. се
вземат от северната част на сервитутната зона при съседи на частта която се
продава: на север- ***“ в парцел XXXV, към който се предава тази площ, на изток
и на юг парцел XXXVI- на „Е.“ ЕАД, на запад- парцел XXXVII- на „Е.“ ЕАД ведно с
построената в същата част от парцела ПОЛУМАСИВНА СГРАДА за сумата от 1 350/
хиляда триста и петдесет/ лева, която сума продавачът е получил напълно и в
брой от купувача. Излага се, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация, № *** сключен пред Нотариус *** *** на
29.12.2002г., сключен между: ЕТ „***” ***, представляван от *** и „Е.” ЕАД в
ликвидация, представлявано от А.В.В.- ликвидатор – ЕТ, *** *** представляван от
*** е признат за собственик на недвижим имот придаден по регулация към
собственият му имот съставляващ парцел XXXV, в кв. 424 по плана на *** със
заповед № РД-12- 170/18.03.2002 г. на Кмета на Община Плевен. Сочи се, че
стойността на придаваемото място е 1 900 лева. Твърди се, че на
26.09.2003г. с Договор за покупко- продажба ЕТ ***, като продавач,
представляван от *** е продал на ***, представлявано от Н.Х.М., търговското си
предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и
притежаваните недвижими имоти, подробно описани по договора, включително и
процесният имот общо за сумата от 86 000 лева. Излага се, че със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастралната карта
и кадастралните регистри за част от територията на община Плевен, в която
попада и кв.424, респ. УПИ XXXV, като съгласно така одобрената КК, УПИ XXXV
вече съставлява имот с идентификатор №56722.666.83 с площ от 1678 кв.м. и като
негов собственик е записано ***. Излага се, че собственик на съседния в източна
посока имот - улица с идентификатор № 56722.666.79 с площ 3018 кв.м. е „Е.“ЕАД.
Твърди се, че с решение по гр.д. № 1572/2017 г. по описа на Плевенски Районен
съд е: прието за установено на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на *** - ***,
че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри
на ***, одобрени със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008 г. ищецът „Е.“ ЕАД *** е
бил собственик на 198 кв.м. от улица ОК429е - ОК 429р, маркирани с червен цвят
на скица - Приложение №1, лист 82 от гр.д. № 1630/2013 г. по описа на Плевенски
Районен съд, които по действащата кадастрална карта на ***, одобрена със
Заповед № РД-18- 71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, неправилно
са заснети като част от имота на ответника с идентификатор № 56722.666.83,
находящ се в ***, Кайлъка вместо като част от имота на ищеца с идентификатор №
56722.666.79, определени между т.52, т.53, т.54, т.55 и т.56. Излага се, че с
решение от 13.04.2018 г. постановено по в.гр.д. № 97 по описа за 2018 г. ОС-
Плевен е потвърдено решение № 2051 от 08.12.2017 г. по гр.д. №1572/2017 г. по
описа на Плевенски Районен съд. Сочи, че с така потвърденото решение е
обоснован извод, че нот. акт № 67/29.12.2002г. на нотариус *** не легитимира ЕТ
„***“, респ. *** като собственици на спорните 198 кв. м., като на практика се
признава, че процесиите 198 кв.м. не са преминали по регулация към имота на ищеца, поради което и неправилно са заснети
като негови в изготвената през 2008 г. кадастрална карта. Излага, че е заведено административно дело №985/2013г.
по описа на АС- Плевен от *** срещу Заповед на началник РДНСК Северозападен
район за премахване на постройка, находяща се именно на процесиите 198 кв.м по
повод подадена жалба от *** до него. Твърди се, че със своите фактически и
правни действия ответникът, оспорва и смущава упражняването правото на
собственост на ищеца, което обосновава правният интерес от предявяването на
настоящия иск. Навежда доводи, че съгласно Тълкувателно решение № 8/2014г на
ВКС, макар и изрично да е посочено, че грешното заснемане в кадастралната карта
на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост
върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма
вещнопрехвърлително действие. Навежда доводи, че ищецът, упражнява фактическа
власт върху процесния недвижим имот с намерение за своене с начален момент
сключването на договор за покупко-продажба от 26.09.2003г., като на основание
чл. 82 от ЗС, присъединява владението на своя праводател ***, обективирано в
нот. акт за собственост върху недвижим имот от 29.12.2002г., придобит по
регулация № 67, том V, рег. № 4652, нот. дело № 578 от 2002г. Сочи, че от
началния момент на владение на своя праводател ЕТ *** - 04.02.2003 година,
никой не е предявявал претенции по отношение на имота до настоящия момент.
Твърди, че владението на ищеца е било явно и необезпокоявано, демонстирано пред
всички.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да ме присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Навежда
доводи, че от датата на придобиване на собствеността върху недвижимия имот –
04.02.2003 г. до завеждане на гр.д. №1630/2013 г. по описа на ПлРС никой не е
предявявал претенции и не е обезпокоявал упражняването на собствеността от
ищеца, като той необезпокояван е демонстрирал своето право на собственост пред
всички. Сочи, че освен реалнатата, непрекъсната фактическа власт върху имота по
безспорен начин ищецът е обективирал и своето намерение да го свои. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор. Счита предявеният иск е неоснователен, поради
липсата на законови основания, въз основа на които ищецът може да претендира за
изтекла в своя полза придобивна давност. Твърди, че с влязлото в сила на
07.12.2018 г. Решение №2051/08.12.2017 г. по гр. дело № 1572/2017 г. по описа
на Плевенски районен съд относно спорните 198 кв. м., маркирани с червен цвят
на скица - приложение №1, лист 82 по гр. дело № 1630/2013 г. по описа на
Плевенски районен съд, се е формирала сила на присъдено нещо за *** спрямо ***
относно същите 198 кв. м., предмет на гр. дело №326/2019 г. по описа на
Плевенски районен съд и същите 198 кв. м. принадлежат към поземлен имот с
идентификатор 56722.666.79, собственост на ***. Сочи, че съгласно чл. 131, ал.
2 от ГПК, ищецът по настоящето дело е следвало да предяви с отговора на
исковата молба по гр. дело № 1630/2013 г. по описа на Плевенски районен съд,
преобразувано в гр. дело № 1572/2017 г. по описа на Плевенски районен съд
всички възражения срещу иска, включително и възражението за изтекла в негова
полза придобивна давност и понеже не го е направил, е влязла в сила
санкционната норма на чл. 133 от ГПК. Твърди, че при действието на чл. 133 от ГПК силата на присъденото нещо се е разпростряла върху спорното право,
включително и върху фактите, съществували до приключване на съдебното дирене и
силата на присъденото нещо има преклудиращо действие спрямо тези факти. Счита,
че предварителен договор от 31.07.2001 г. е нищожен поради обстоятелството, че
е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 18 от Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС
№7/25.01.1994 г., ДВ бр. 10/94 г., която предвижда, че продажбата на дълготрайни
активи, собственост на държавни предприятия - еднолични търговски дружества,
каквото е *** по това време, се извършва след провеждане на търг или конкурс
при условията и по реда на Наредбата за търговете и Наредбата за конкурсите. В
случая този ред не е спазен. Излага, че не са налице условията на чл. 18, ал. 2
от ПРУПСДП и е нарушена императивната разпоредба на чл. 18, ал. 2 от ПРУПСДП.
Счита и, че представения по делото констативен нотариален акт №67/29.12.2002 г.
е нищожен предвид императивната разпоредба на чл. 18 от Правилника за реда за
упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС
№7/25.01.1994 г., ДВ бр. 10/94 г., която предвижда, че продажбата на
дълготрайни активи, собственост на държавни предприятия - еднолични търговски
дружества, каквото е *** по това време, се извършва след провеждане на търг или
конкурс при условията и по реда на Наредбата за търговете и Наредбата за
конкурсите. Поради изложеното счита, че са неоснователни доводите на ищеца за
придобиване на процесиите 198 кв. м. чрез давностно владение, след като
предварителният договор от 31.07.2001 г. и констативният нотариален акт
№67/29.12.2002 г. рег. № 4652, дело № 578 от 2002 г. са нищожни поради
противоречието им със закона и същите не представляват основание, годно да
направи ищеца собственик на процесиите 198 кв. м. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В нарочни писмени бележки моли
съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че при предявяване на иска ищецът не се
е съобразил, че същият не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, поради което и
не може да бъде придобита по давност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приложения по делото
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 31.07.2001 г., нотариално
заверен под рег.№ 7716 от 12.09.2001 г., сключен между ответното дружество и ЕТ
„***“ чрез управителя си *** за продажба от страна на „Е.“ ЕАД / в ликвидация/
на 180 кв.м. от УПИ, като 36 кв.м. се намират в парцел ХХХVІ с размери 15 м. по
12 м. в северозападната страна на парцела и останалите 144 кв.м. се вземат от
северната част на сервитутната зона при съседи на частта, която се продава: на
север масивна сграда собственост на ЕТ „***“ в парцел ХХХV, към който се
придава тази част, на юг парцел ХХХVІ, на запад парцел ХХХVІІ, ведно с
построената полумасивна сграда в парцела.
Установява се от приложения по делото НА № 67,
том V, рег. № 4652, дело № 578 от 2002 г. на нотариус *** с рег. № 7 на НК –
София с район на действие ПлРС, че на осн. параграф 8, ал.1 от ЗУТ е признал ЕТ
„***“ за собственик на недвижим имот предаден по регулация от имоти ХХХVІ и
ХХХVІІ към собственият му имот, съставляващ имот ХХХV, кв.424 по плана на
гр.Плевен със Заповед № РД-12-172 от 18.03.2002 г. на Община Плевен, а именно:
имот с площ от 190 кв.м., собственост на Е. ЕАД.
Приобщен като доказателство по
делото е и договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 26.09.2003
г., от което се установява, че ЕТ „***“ е продал на *** търговското си
предприятие, като съвкупност от права и задължения, както и притежаваните от
дружеството недвижими имоти сред които е и процесният.
Видно е от приложените по делото
фактури с №№ 16253/29.12.2002 г. и с № 16352/04.02.2003 г., че за процесните
кв.м. ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1900 лева.
Установява се от приложеното гр.д. № 1572/2017
г. по описа на ПлРС, че с решението е прието за установено на осн. чл. 54, ал.
2 ЗКИР по отношение на *** - ***, че към момента на одобряването на
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №
РД-18- 71/06.06.2008 г. ищецът „Е.“ ЕАД *** е бил собственик на 198 кв.м. от
улица ОК429е - ОК 429р, маркирани с червен цвят на скица - Приложение №1, лист
82 от гр.д. № 1630/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд, които по
действащата кадастрална карта на ***, одобрена със Заповед № РД-18-
71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, неправилно са заснети като
част от имота на ответника с идентификатор № 56722.666.83, находящ се в ***,
Кайлъка вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79,
определени между т.52, т.53, т.54, т.55 и т.56.
По делото са представени и
доказателства, че за процесния период данъците и ел. енергията на процесните
кв.м. са плащани от ищеца.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***, Ц.С.Н. и А.В.В..
Свидетелят *** свидетелства, че
по времето когато е бил собственик на ЕТ "*** - *** закупил процесния имот
с публичен търг от ответното дружество. Излага, че купил помещение, фабрика за
производство на мебели. Твърди, че е платил продажната цена за имота на ответното
дружество по банков път, както са се били уговорили, като са издадени и фактури
за това. Сочи, че е присъствал при съставянето на нотариалният акт за
собственост, като уточнява, че преди съставянето му е сключил предварителен договор с ответника. Твърди, че
преди да закупят имота първо са ползвали около 4 - 5 години същия под наем, а
после го купил с публичен търг, обявен от Министерството на икономиката. Сочи,
че докато е бил собственик на ЕТ никой не е имал претенции относно имота.
Излага, че около 3-4 години след продажбата на търговското предприятие са
започнали претенциите от тогавашния ликвидатор, който претендирал от фирмата
40 000 лв. за улицата, която се намира до фабриката, пред процесните 198
кв.м. Обяснява, че в момента работи във фирмата и за проблемите знае от
управителя. Излага, че улицата, за която претендира ответника не влиза в процесните
198 кв.м.
При повторния разпит на
свидетеля, същия обяснява, че през 2000 г. е купил от ответника дърводелски цех, масивна
метална сграда и помещение на 2 етажа, а през 2002 г. купил и 190 кв.м. от
тогавашния ликвидатор. Твърди, че докато е бил собственик на ЕТ никой не е имал
претенции по отношение на имота. Сочи, че разбрал от управителя на ищцовото
дружество, че лятото на 2013 г е постъпила ИМ, с която се оспорват границите на
закупения от него имот. Твърди, че от
датата на продажбата до 2013 г. никой не е предявявал никакви претенции.
Свидетелят Ц.С.Н., излага че е управител
на фирма ***, която фирма има 7 обекта в
Плевен и ищцовото дружество е правило всички
търговски обзавеждания, вкл. и обзавеждане за дома му. Излага, че услугите му
ползва от 2002 г., поради което често ходи в търговската им база, намирща се в ***.
Разказва, че през лятото на 2013 г.,
когато отишъл да си поръча мебели за в къщи разбрал, че има имотен проблем.
Твърди, че до този момент колкото пъти е ходил не е имало "такива проблеми,
от такъв характер". Разказва, че не е наясно кой претендира да е
собственик на имота. Твърди, че често ходи до търговската база на ищцовото дружество,
като пояснява, че на около седмица, две ходи, тъй като постоянно му възникват
проблеми по мебелите. Сочи, че управителят на дружеството го посрещал в офис от
около 50 км.м., намиращ се пред фабриката. Излага, че офисът е построен от
самото закупуване на имота и е собственост на фирмата ***. Сочи, че с
управителя на фирмата са близки, тъй като са израснали заедно от деца и са съученици.
Свидетелят
А.В.В., ликвидатор на ответното дружество в периода от 2001 г. до декември 2003 г., сочи че по времето когато е
бил ликвидатор целта на дружеството е била да се продадат имоти по надлежния
ред. Сочи, че след като се запознал с
документите установил, че процесната сделка е "извършена на основание
предварителен договор, в който са включени и двата обекта и сделката е
извършена на същото основание, с презумпцията, че с предварителния договор се
извършваха сделките и се издаваха НА". Твърди, че предварителния договор
не е сключен от него, като едната продажба е била сключена от предишния ликвидатор.
Сочи, че е участвал в продажбата само на маломерния имот, посочен в т. Б.
Излага, че вероятно е платена сумата, защото в договора пише, че ще се издаде
НА, след като се плати сумата. Уточнява, че е сигурен, че сумата е платена.
Твърди, че докато е бил ликвидатор на дружеството не е предявявал претенции към
имота, като не е наясно за следващи действия на другите ликвидатори. Излага, че по негово
време не са се сключвали предварителни договори. Сочи, че той е бил "при
заварено положение, където са включени двата имота, единият е редовен, другия
нередовен".
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед изложените от ищеца фактически твърдения и
петитум, съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищеца е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, въз основа на
осъществено от него давностно владение.
Правният интерес, като положителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за
собственост, се обуславя от наличието на нерешен със СПН гражданскоправен спор
между страните по делото по отношение на претендираното от ищеца право.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените
доказателства, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1572/2017 г. по описа на Плевенски
Районен съд е прието за установено на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ***
- ***, че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008 г. ищецът „Е.“ ЕАД
*** е бил собственик на 198 кв.м. от улица ОК429е - ОК 429р, маркирани с червен
цвят на скица - Приложение №1, лист 82 от гр.д. № 1630/2013 г. по описа на
Плевенски Районен съд, които по действащата кадастрална карта на ***, одобрена
със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
неправилно са заснети като част от имота на ответника с идентификатор №
56722.666.83, находящ се в ***, Кайлъка вместо като част от имота на ищеца с
идентификатор № 56722.666.79, определени между т.52, т.53, т.54, т.55 и т.56.
С ТР № 8 от 23.02.2016
г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК се приема, че искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост в хипотези, когато
поземления имот, предмет на иска, е неправилно или неточно заснет в КК и
отразен в КР на населеното място, или изобщо не е заснет като самостоятелен
такъв.
Основанието за
заснемането на спорната площ към определен имот е правото на собственост, като
това е и смисъла на поправката на грешката в кадастралната карта. Тя е резултат
от неправилно отразяване на пространствените предели на правото на собственост.
Затова основният спор по такъв иск е
правото на собственост, а последица от разрешаването на този спор е поправка на
грешката в плана / р-е № 48 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г./.
При предявен
положителен установителен иск, какъвто и е искът по чл.54, ал.2 ЗКИР претендиращият
спорното материално право не е длъжен да изчерпи основанията, от които го
извежда (при отхвърляне на предявения иск той може да предяви с нов иск
материално право със същото съдържание, но на друго основание). Различно е обаче положението на отричащия спорното право
– както при положителен, така и при отрицателен иск той е задължен да изчерпи
всички свои възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи),
които се основават на факти, възникнали до приключване на съдебното дирене пред
последната инстанция по същество. Непредявените възражения се преклудират от
силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както ако са били предявени.
Преклудирането на непредявените възражения се основава на възможността те да
бъдат предявени в процеса и процесуалното пропущане на отричащия спорното
право. При действието на новия ГПК възраженията на отричащия спорното право по
положителен иск се преклудират последователно: тези, които се основават на
факти, възникнали до изтичането на срока за отговор на исковата молба – с
изтичането на този срок, а тези, които се основат на настъпили по-късно факти –
с приключването на съответното открито съдебно заседание или на срока за
отговор на въззивната жалба. Никое възражение обаче не може да бъде
преклудирано, ако не е съществувала възможност за предявяването му в
процеса. / р-е по гр.д №1015/2011 г., ІV г.о, по описа на ВКС/.
Не е спорно, че
ищецът в настоящето производството се домогва да докаже изтекла в негова полза
придобивна давност, която според твърденията в ИМ и в о.с.з. е била изтекла до
датата на депозиране на исковата молба по ЗКИР. Поради изложеното съдът намира,
че това възражение е следвало да се релевира още с отговора на ИМ по предявения
иск с правно основание чл.54 ЗКИР и позоваването й в настоящето такова е
недопустимо, поради преклудиране на възможността за това. В случая ищеца не се
е позовал на настъпило след 22.03.2018 г. /датата на о.с.з. на въззивната
инстанция/ основание за придобиване на собствеността върху процесните 198 кв.
м., не твърди и обективни причини, въз основа на които не е могъл да стори това
в производството по ЗКИР.
Поради изложеното
съдът приема, че с решението по гр. д. № 1572/2017 г. на РС Плевен е разрешен
спорът за собствеността върху процесната площ, като предвид преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо, преклудирани се явяват и всички относими
към способите за придобиването на собствеността факти, осъществили се до датата
на приключване на устните състезания пред въззивния съд по посоченото дело – в
случая 22.03.2018г.
Гореизложеното води
до извод, че предявената претенцията по чл. 124 ГПК за установяване правото на
собственост от ищеца въз основа на осъществено от него давностно владение е
недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на
спора ответника има право на разноски. Доколкото такива не са сторени и не са
претендирани не следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 326/2019
г. по описа па ПлРС, образувано по повод на предявен от *** ЕИК114613676, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. М. срещу ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез ликвидатора *** установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо
ответника ищецът е собственик ищеца въз основа на осъществено от него давностно
владение на следния недвижим имот, а именно: Имот с площ 198 кв.м., които по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрена със заповед
№РД-18-71 от 06.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, са записани като част от
имот с идентификатор №56722.666.83, собственост на ***ЕООД-***, находящ се в
кв.424/ четиристотин двадесет и четвърти/, УПИ XXXV с обща площ от 1678 кв.м., при съседи
56722.666.84, 56722.666.82, 56722.666.79, 56722.666.80, 56722.666.81., като НЕДОПУСТИМО.
Решението, имащо характер на определение подлежи на
обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: