РЕШЕНИЕ
№233
гр. Велико Търново,21.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 762 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с чл. 83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Същото е
образувано по подадена жалба от И.С.К. *** против отказ рег. № 1739р-26314 от
19.11.2021г. на Началник на Районно управление на МВР В. Търново за подновяване
на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси.
В жалбата се
сочи, че оспорваният ИАА е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила, при неправилно прилагане на материалния закон, несъобразен е с целта
на закона. С оглед качеството си на бивш служител на ГДИН в продължение на 23
години, през който период са възниквали множество конфликтни ситуации със
задържани лица и конвоирани такива, за него съществува потенциална опасност,
която налага да му бъде издадено разрешително за носене на оръжие. На него
досега е било издавано такова разрешение или разрешение за продължение на вече
издаденото, при доказано до този момент наличие на обстоятелства, които
застрашават живота и имуществото на лицето. Без да съществува каквато и да е
било промяна в нормативната база и в другите фактически обстоятелства, АО
постановява точно обратен по съдържание
АА. Освен това като единствена причина за отказа е посочена разпоредбата на чл.
53, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, а именно недостатъчна мотивираност на искането за
издаване на разрешително. Както е посочено по- горе, жалбоподателят е обосновал
необходимостта от притежаване на оръжие, поради отказът се явява материално
незаконосъобразен и немотивиран. От съда се иска да отмени обжалвания отказ,
като преписката се върне на АО за издаване на позитивен ИАА.
В о.з. се
представлява от адв. Е., който поддържа така подадената жалба, с направените в
нея оплаквания. Счита, че жалбоподателят отговаря на всички законо-установени
условия за издаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Същият не е
уволнен дисциплинарно от ГДИН, нямал е наложени дисциплинарни наказания, нито
са констатирани от КОС нарушения при съхранението на оръжието. На него му е
било изпратено писмо, в което се иска да допълни мотивите си за необходимостта
от използване на оръжието за целите на самоотбрана. Текстът на писмото , той не
е разбрал точно, защото и преди това е подавал заявление със същото съдържание
за продължаване на разрешителното за носене на оръжие. Счита, че от събраните
по делото доказателства, се установява, че съществува латентна опасност за
неговия живот и здраве и този на семейството му. Счита, че процесният отказ е
издаден и в нарушение на разпоредбите на чл. 59 от АПК, тъй като се използвани
само бланкетни изрази. Законът не изисква опасността да е реална, тя принципно
следва да съществува. В ИАА не е посочен кой е този правопогасящ факт,
който е довел до издаване на процесния
отказ. На основание гореизложеното и събраните доказателства намира, че
жалбоподателят е установил необходимостта от носене на оръжие с гражданска цел
– самоотбрана. Претендира заплащането на направените по делото разноски,
включително и тези пред ВАС по ч.адм.д.
Ответникът по жалбата – Началникът на РУ на МВР – Велико Търново явяващ се лично, оспорва жалбата като неоснователна, тъй като не са доказани основателни причини за дейности с огнестрелно оръжие. Счита, че отказът отговаря на всички изисквания на АПК, същият се явява и мотивиран. Същият съдържа всички необходими реквизити. За първи път жалбоподателят кандидатства по друг ред – този по чл. 70а ал.2 от ЗОБВВПИ като бивш служител на ГДИН, а не по чл. 78, ал.1 от същия закон, валиден за настоящ служител. Съгласно чл. 58, ал.1 т. 10 от ЗОБВВПИ подалият заявлението следва да докаже необходимостта от носене на оръжие т.е. гражданската цел за самоотбрана. Не е вярно , че е настъпил някакъв правопогасяващ факт за правото на носене на оръжие, а се касае за подновяване на същото на всеки пет години, като на всеки пет години следва да се доказва необходимостта от него. Органът е извършил обстойна проверка – пълна и всеобхватна, изпълнил е правомощието си по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, изискал е допълнителни мотиви, за което е изпратил писмо на жалбоподателя. В указания от АО срок е подадено допълнително заявление, като е посочено, че жалбоподателят е бивш служител на ГДИН и е посочил името на началника си, без да обоснове необходимостта от носене на оръжие. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси,издадено от Началник РПУ В.Търново с № 20160272797/28.11.2016г. а именно пистолет марка АРКУС мод .98DA, калибър 9Х19 мм, № 20CD500153. В предвидения от закона срок, не по- късно от един месец от изтичане срока на валидност на посоченото разрешение е подадено заявление вх. № 173900-15965/5.10.2021г. за същото оръжие, придружено от необходимите документи: декларация за спазване изискванията на чл. 76, ал. 4, чл. 58, ал.1,т. 5, и т. 8 от ЗОБВВПИ, справка съдимост, медицинско свидетелство за психически преглед, карта за предварителен медицински преглед, удостоверение НСлС за липса на висящи наказателни преписки,Удостоверение от ОС „ИН“, протокол за изстреляни 50 боеприпаси от 29.9.2021г., удостоверение за годност на оръжието, справка за наличие- липса на задължения, документ за платени такса констативен протокол от мястото на съхранение на ООБ. Като мотиви жалбоподателят е посочил, че същото му е нужно за граждански цели, като физическо лице за самоотбрана. На основание чл. 83, ал.2 от ЗОБВВПИ е изпратено писмо до жалбоподателя от АО, като му е дадена възможност да посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове исканото разрешение. Такива са постъпили с вх. № 173900-16706/15.10.2021г. като допълнително е посочено, че следва да се извърши справка в ОС“ИН“. .
От страна на младши полицейски инспектор в група ТП,с-р ОП при РУ В. Търново е извършена проверка, като от ГДИН – ОС В. Търново е изискана справка досежно награждаванията, наказанията и причините за прекратяване на служебните правоотношения, като такава е постъпила на 9.11.2021г.- стр.26 от делото. В нея са посочени наградите и наложените дисциплинарни наказания, както и, че правоотношенията са прекратени по взаимно съгласие. От същия полицейски орган е изготвено становище стр.33 от делото, в което са описани всички извършени проверки от него, включително и в наблюдателното дело, от което се установява, че разрешителното и последващите му подновявания са били издадени на жалбоподателя в качеството му на служител на ГДИН, и заявлението е първото, което се подава в качеството му на бивш такъв. Органът е приел, че са налице всички предпоставки на закона за издаване на разрешение, за което са приложени съответните документи, но жалбоподателят не е мотивирал необходимостта по смисъла на чл. 58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ, което следва да послужи като отказ за издаване на положителен ИАА.
Въз основа на тези доказателства и докладната е издаден от ответника процесният отказ, който е връчен на 24.11.2021г., а жалбата е подадена на 9.12.2021г., поради което съдът е оставил жалбата без разглеждане с Определение № 2/10.2.2022г. по настоящото дело. Същото е обжалвано пред ВАС, който го е отменил с Определение № 3397/11.4.2022г по адм.д. 2923/22г., със задължителни указания по установяване допустимостта на жалбата, с оглед представено копие на жалбата, от което е виден вх. № при ответника от 8.12.2021г.
В изпълнение на горните указания жалбоподателят е представил и съдът е приел
като доказателство щемпел на ОД на МВР
Велико Търново в оригинал, прикачен към
бял лист, жалба от името на И.С.К. до Министъра на вътрешните
работи с
прикрепен вх. № към нея № 489700-2025/01.03.2022 г., отговор с изх. №
173900-6547/08.04.2022 г. на ОД на МВР Велико Търново. На основание чл.
190 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК от ответника, в 7-дневен срок е изискано да
представи по делото : заверени копия от съответните страници на дневника където
е отразено завеждането на документи с № 173900-20287 от 09.12.2021 година и №
173900-2-193 от 08.12.2021 година, писмен отговор, от който да е видно: кои
служители са били дежурни на пропуските на управлението на 08.12.2021 година и
09.12.2021 година в рамките на работното време, както и кой е завел документите
с горепосочените номера в съответния дневник, като се посочат трите имена и
длъжността. Тези доказателства са представени и приобщени към делото.
В хода на съдебното дирене са разпитани поисканите от жалбоподателя трима свидетели и един по искане на ответника. Свидетелите Б.П. и Д.Д. , работили в следствения арест като надзиратели с жалбоподателя, посочват, че основните им задължения са били да държат под режим задържаните лица, които се конвоират за дела. При изпълнение на службата си е имало вербални атаки и физически нападения срещу надзирателите вкл. и с/у жалбоподателя. Тъй като случаите са били чести, не всички са били докладвани и съответно за тях да са вземани мерки. Само за по- тежките такива са били съставяни докладни записки. Жалбоподателят ме у споделял, че дори и след напускане на системата е получавал заплахи от бивши задържани лица за живота и здравето си. В този смисъл са и показанията на третия свидетел З.А., който от 2004г. е бил Началник ОС „ИН“. Същият посочва и конкретни примери за физическа разправа.
Разпитаният Й. П. е
младши полицейски инспектор по
служба „КОС“ в РУ на ОД на МВР Велико Търново. Същият посочва, че
задълженията му са да приема заявления по линия на КОС, с дейности свързани с
огнестрелни оръжия, боеприпаси и технически изделия,. да извършва проверки и да
предлага издаване на разрешителни или отказ да се издадат такива, да проверява
дали лицата отговарят на изискванията за издаване или за отказ на разрешително.
В конкретния казус, от страна на жалбоподателя е подадено заявление на
основание чл. 58, ал.1 т. 10 от ЗОВВПИ за граждански цели – самоотбрана,
поискани са му допълнителни мотиви, каквито са представени в срок. В тях е
посочено каква е продължителността на службата му, както и името на бившия му
началник т.е. не е описана необходимостта от притежание на
огнестрелно оръжие, и във връзка с това е изготвил становище до началника на РУ
с мнение за отказ. В допълнителните
мотиви не е посочил такива за заплаха върху семейството му, и поради този факт,
становището му е било да се издаде отказ. От ГДИН са изискани доказателства
досежно основанието за прекратяване на
служебното правоотношение, наказанията и наградите на жалбоподателя.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Обжалваният
отказ е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, вр. чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – началникът на
РУ на МВР В.Търново.
Оспореният
индивидуален административен акт е съставен в надлежната писмена форма и в него
се съдържат изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Видно от самия отказ той съдържа мотиви: посочени са
фактически и правни основания за издаването му, като установените факти,
доказателствените средства, както и правните основания за издаването на
заповедта, са в пълна кореспонденция помежду си, което изпълнява изискването на
чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се споделя становището на жабоподателя, че
отказът е бланкетен и представлява само
цитирани на относимите правни норми. Изложените факти от страна на органа,
съответстват на действителните такива, правилно са отразени и всички извършени
процесуални действия от органа и негови помощни органи. От мотивите на
постановения отказ става ясно, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания
на закона да му бъде издаден положителен ИАА, но същият не е доказал
необходимостта от носене на оръжие както в заявлението, така и в допълнителното
становище.
Отказът
е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, които са
самостоятелно основание за отмяна на ИАА. Производството е по инициатива на
жалбоподателя, поради което не му е изпращано уведомление по чл. 26 от АПК, но
му е дадена допълнителна възможност да обоснове необходимостта от боравене с оръжие, - конкретни данни за
заплаха за живота и здравето. Наред с това е изпълнено и задължението на
административния орган по чл.
83, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 5 от ЗОБВВПИ за указване на
непълноти и предоставяне на срок за тяхното отстраняване. Като АО се е
произнесъл и по допълнително наведените доводи. Извършена е и допълнителна
проверка, изискани са становища на помощни органи към АО. Въпреки това ИАА не е
издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както
изисква нормата на чл.
35 от АПК, доколкото жалбоподателят е посочил в допълнителните си мотиви,
че източник на повишена опасност за неговото и на семейството му здраве
представлява предишната му работа, като в този случай органът не е следвало да
ограничава проверката в ГДИН – ОС само досежно наградите, наказанията и
основанието за прекратяване на служебните правоотношения, а дали са били
констатирани заплахи с/у него- вербални или физически. Само по себе си това нарушение е съществено,
поради което съдът намира, че само то е основание за отмяна на акта.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното :
На първо място следва да бъде отбелязано, че съдът не споделя становището на жалбоподателя, че в мотивите си АО е следвало да посочи правопогасяващия факт за правото му на несене на оръжие. Трябва изрично да бъде отбелязано, че необходимостта от издаване на позитивен акт по искането, не намира опора в разпоредбите на приложимия материален закон, т. к. не отчита факта, че издаденото в полза на касатора разрешение за носене на оръжие има предписан срок на действие, с чието изтичане се погасяват учредените в полза на адресата права. След като действието на акта е ограничено със срок и условията за издаването им са intuito persone, то очевидно правото, породено от административния акт се погасява с изтичането на този срок. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ се извършва в самостоятелно и независимо производство, което само по себе си няма акцесорен характер. То съществува отделно, защото самото ново разрешение се консумира отделно и следователно производството по издаването му не е зависимо и обусловено от резултата на вече приключилото такова по издаване на първоначалният разрешителен акт.
Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.
6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в
хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране. Законът е въвел разрешителния режим и
неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията
към заявлението. В константната си
практика, изразена в Решение № 4571 от
11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII о., Решение № 10609 от
13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2015 г., VII о. Решение № 13202 от
11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. Решение № 13202 от
11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2013 г., VII о. и др. ,
е посочено, че АО извършва проверка относно наличието на потенциална
заплаха за жалбоподателя, която да обосновава необходимостта от издаване на
разрешение за носене на огнестрелно оръжие за граждански цели – самоотбрана.
|
|
|
|
|
Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 ЗОБВВПИ (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да посочи наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт.
Или както се посочи по- горе съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Касационната инстанция трайно приема, че основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели.Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Видно от текста на цитираната правна норма административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на посочените обстоятелства е предпоставка за бъде отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия или съответно за неговото продължаване. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите
на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Преценката дали посочената в заявлението мотивировка е
обоснована или не, както и дали е достатъчна, е в компетентността единствено на
административният орган. В този смисъл е и духа на нормативната регламентация,
изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка
дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства
факти и обстоятелства, доказващи нужда, представляваща основателна причина за
придобиване и притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване
на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на
правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност,
не може да бъде самоцелно, а само при доказана необходимост от извършване на
такава дейност.
Действително, за да е налице обоснована необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ за граждански цели, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая жалбоподателят е посочил, че повишената опасност за неговата лична сфера произтича от качеството му на бивш служител на ОС „ИН“, като како в допълнителните си мотиви посочва, че следва да се извърши справка при неговия Началник за наличието на такива заплахи. Наистина за първи път жалбоподателят кандидатства по друг ред – този по чл. 70а ал.2 от ЗОБВВПИ като бивш служител на ГДИН, а не по чл. 78, ал.1 от същия закон, валиден за настоящ служител, както правилно посочва и самият орган. Именно фактът, че същият е извършвал функции по охрана и конвоиране на лица, които осъдени или подсъдими за извършвани от тях престъпления е източникът на опасност, като обстоятелството, че доскоро е получавал разрешително като настоящ служител увеличава рискът за неговата лична сфера. Изложените в жалбата твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното производство, определено покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, доколкото релевират реална или потенциална заплаха за сигурността на жалбоподателя или опасност да бъде обект на нападение, за да се приеме, че по отношение на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Както се посочва в нормата на чл. 142, ал.1 от АПК законосъобразността на акта се преценява към момента на постановяването му, а съгласно чл. 142, ал.2 от АПК следва да бъдат взети предвид и новонастъпили факти след издаването му. . Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си.Чл.142 от АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществуващи към момента на издаването му, а последващи (нови) факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила В този смисъл . Решение № 106 от 10.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 13166/2020 г Решение № 12738 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2021 г., Решение № 10857 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2021 г., В случая свидетелските показания на тримата бивши служители на ОС „ИН“ установяват конкретни факти за наличие на вербални заплахи и такива за физическа разправа с жалбоподателя от задържани лица, не установяват горепосочените нови факти, а са само доказателства за твърдяната от жалбоподателя опасност за живота и здравето му и на неговите близки. Ако органът беше извършил своевременна проверка по допълнителните доводи на жалбоподателя, поискал сведения от ОС „ИН“ вкл. И чрез разпит на свидетели, същият би достигнал до друг извод, не само за наличие на потенциална опасност за жалбоподателя, но и че същата се явява доказана. Наистина заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Но за регламентираните в чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху посочените в чл.1 от закона дейности е необходимо именно наличието на обоснована необходимост, която настоящата инстанция намира, че в случая е налице.
С оглед
нормативното предписание на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и
наличието на доказателства, обосноваващи
по несъмнен начин необходимост и наличие на основателна причина за
жалбоподателя от издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, неправилно и необосновано
административният орган е приел, че не е налице регламентираната материално
правна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по
подаденото от жалбоподателя заявление. С оглед на това заповедта се явява и
материално- незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Оспореният
отказ не кореспондира и с целта на закона. Притежаването и възможността за
употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на
определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е
поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени
предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на
пет години, съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Целта на закона
за защита здравето и живота на лицата, в конкретния случай бивш служител на ОС“ИН“ , който е упражнявали
нормативно призната за опасна професия,
източник на повишена опасност за личната сфера на жалбоподателя, ще бъде постигната само и единствено чрез
издаване на исканото разрешение.
При
този изход на спора на основание чл. 143 от АПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят и направените по делото разноски:10 лева д.т. 30 лева д.т за
обжалване пред ВАС и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. От страна
на ответник жалба е направено възражение за прекомерност на последното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като
минималното такова предвидено в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.7.2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения на ВАС е 500 лева, следователно
договореното такова е под предвидения от закона минимум. Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, осми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от И.С.К. ***, ОТКАЗ рег. № 1739р-26314 от 19.11.2021г. на
Началник на Районно управление на МВР В. Търново за подновяване на разрешенията
за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
ВРЪЩА преписката на АО за издаване на
ИАА при спазване на задължителните указания на съда по приложението на закона,
дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати
на жалбоподателя разноски в производството в размер на 440- четиристотин и
четиридесет – лева.
Решението,
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: