№ 264
гр. София , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601427 по описа за 2020 година
С присъда № 83 от 06.07.2020г. по НОХД № 1504/2019г. Софийски
градски съд, НО, 16 състав е признал подсъдимия В. П. С. виновен в това, че
на 18.12.2018 година, около 23.30 часа в гр.***, бул.“***“, №104, ет.5, в
апартамент в ляво от асансьора, в съучастие, като съизвършител с Р. Н. Г.,
отнел чужди движими вещи - пари в брой - сумата от 500, 00 лева и златен
синджир, 14 карата, с тегло - 6,00 / шест / грама, с цена за грам - 47,00 лева, на
стойност - 282, 00 лева, всичко на обща стойност - 782,00 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева /, от владението на П. М. Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и
грабежа представлява “опасен рецидив“, тъй като е извършен от подс.С. след
като вече е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК - престъпление по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, чл.29, ал.1, б.“б“
от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на пет години
лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ и “в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.4, вр.чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в
изпълнение определеното за подсъдимия В. П. С. с присъда по НОХД
№10245/2011г. на СРС, влязла в сила на 22.06.2015г., общо най-тежко
наказание от три години лишаване от свобода измежду наложените му по
НОХД № 10245/2011г. на СРС и НОХД №И-2071/10г. на СРС, при
1
първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ и “в“ от
ЗИНЗС.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Р. Н. Г. /със снета по
делото самоличност/ за виновен в това, че на 18.12.2018 година, около 23.30
часа в гр.***, бул.“***“, № 104, ет.5, в апартамент в ляво от асансьора, в
съучастие, като съизвършител с В. П. С., отнел чужди движими вещи - пари в
брой - сумата от 500,00 лева и златен синджир, 14 карата, с тегло - 6,00 /шест
/ грама, с цена за грам - 47,00 лева, на стойност - 282,00 лева, всичко на обща
стойност - 782, 00 лв. / седемстотин осемдесет и два лева /, от владението на
П. М. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на три
години лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
така определеното му наказание с пет години изпитателен срок.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил двамата
подсъдими да заплатят по сметка на СДВР по 42 лева, както и по сметка на
СГС по 25 лева за направените по делото разноски, както и по 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2 от НПК.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея единствено от адв.М. Т., защитник на подсъдимия В.С.. В жалбата се
поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи, че от
събрания и проверен доказателствен материал, не се установявало извършване на
твърдяното в обвинителния акт деяние. Оспорва достоверността на показанията на св.Т., тъй
като същият бил пострадал от престъплението и поради противоречието им с тези на св.Д..
Съдебният състав не бил извършил задълбочен анализ на гласните доказателства.
Показанията на Т. на досъдебното производство били снети от полицейски инспектор И.,
която обаче не била действала в случай на неотложност по смисъла на чл.212, ал.2 от НПК.
Предвид на това, същите следвало да бъдат изключени от доказателствената маса като
извършени от некомпетентен орган. Съдебният състав не бил дал обоснован отговор на
възражението на защитата за недостоверност на показанията на св.Т. във връзка с
твърдението му за подаден сигнал на телефон 112, както и че бил потърсил съдействието на
полицията още вечерта на деянието. Сочи, че доказателства в тази насока по делото не били
приобщени. Такива липсвали и относно твърдението му за упражнено по отношение на него
насилие. Счита, че съдебният състав необосновано е кредитирал показанията на св.Д.,
дадени от нея на досъдебното производство, неотчитайки обстоятелството, че към този
момент тя е била задържана по ЗМВР, както и твърдението й, че е била принудена да
подпише тези показания. Извън показанията на пострадалия, липсвали доказателства за
предмета на престъплението. Счита за недоказано престъплението, за което С. е обвинен.
Моли, да бъде отменена обжалваната присъда и бъде постановена нова, с която същият да
бъде признат за невиновен.
С жалбата и допълнението към нея не се сочат и представят доказателства, не се
правят доказателствени искания.
2
С определението за насрочване на делото по реда на чл.327 от НПК
въззивният състав допусна повторен разпит на св.Т., както и изиска справка
от Дирекция „Национална система 112“ дали на 18.12.2018г. след 23,00 часа е
постъпвал сигнал от П. М. Т. за извършен грабеж по отношение на него в
района на бул.“***“ № 104, гр.***.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие САС допусна и
прие като доказателство съдебно-техническа експертиза, чието изпълнение
възложи на в.л. Ц.П..
В съдебно заседание пред САС представителят на САП поддържа, че
жалбите депозирани от подсъдимия С. и неговите защитници, са
неоснователни и моли да бъде потвърдена присъдата на СГС. Счита за
правилен извършения от СГС анализ на доказателствата по делото, въз основа
на които може да се направи обоснован и безспорен извод, че подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпления,
за които им е повдигнато обвинение. Счита, че то се подкрепя не само от
свидетелските показания, но и останалите събрани по делото доказателства -
протоколи за разпознаване и съдебно-техническа експертиза.Поддържа, че
правилно е отмерен размерът на наложеното на подсъдимите наказание
лишаване от свобода, като са отчетени отегчаващите и смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия С.
– адв.М., поддържа жалбата. Моли да бъде да се отмени
първоинстанционната присъда и бъде признат подсъдимия С. за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Присъдата се основавала единствено на
показанията на пострадалия Т.. Счита, че годно доказателствено средство са
само тези, депозирани в хода на съдебното производство, тъй като разпита от
досъдебното производство не е извършен от разследващ полицай или
разследващ орган. Не можело да се приеме наличие на неотложност.
Показанията му не се подкрепяли от тези на свидетелката Д.. Липсвали
доказателства, че пострадалият е бил бит, душен и т.н., както и относно
твърдяната отнета сума и вещи. Съдебно-техническа експертиза
установявала, че същият е бил усърдно подпомаган в изграждането на своята
версия от някакво трето, неустановено за делото лице.
Подсъдимият С. в лична защита поддържа казаното от защитника
си.
До даване ход на делото подс.Г., който е привлечен да отговаря като
съучастник, не се е присъединил към подадената от С. жалба по рада на
чл.319, ал.6 от НПК.
Пред въззивния съд защитникът на подс.Г. - адв.Н., моли да бъде
отменена присъда и делото бъде върнато за ново разглеждане поради
3
съществено противоречие между показанията на свидетелката и пострадалия
Т. точно кой какви действия е извършил, кога, по какъв начин и относно
отнетото имущество. В случай на произнасяне по същество моли да бъде
оправдан изцяло подс.Г..
Подсъдимият Г. в лична защита поддържа казаното от защитника
си.
В последната си дума пред въззивния съд и двамата подсъдими
молят да бъдат оправдани.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 от
НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Градският съд е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл.13 и чл.303 от НПК и е изяснил правно релевантните обстоятелства. По
предвидения в НПК ред са били събрани следните доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля П.Т., вкл. приобщените на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство (л.8 от ДП);
показанията на свидетелката Т. Д. (частично кредитирани), както и приобщените на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното
производство (л.10-11 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства -
справки за съдимост на двамата подсъдими; протоколи за разпознаване (л.14 и л.20 от ДП),
заповеди за задържане; веществени доказателствени средства - изготвени фотоалбуми към
протоколите за разпознаване (л.17-19 и л.21-23 от ДП); способи на доказване -
съдебнооценителна експертиза (л.68-69 от ДП).
След внимателен и задълбочен анализ на посочения по-горе
доказателствен материал и след излагане на убедителни съображения във
връзка с необходимостта от кредитиране на едни доказателства и отхвърляне
на други, първата инстанция е приела следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. Н. Г. е роден на *** година в гр.***, живее в гр. ***,
ж.к. „***“, ул. „***“, № 13, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият В. П. С. е роден на *** година в гр.***, живее в гр.***,
ж.к.„***“, бл. *** вх. „П“, ет.7, ап.19, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, работи като строител, осъждан, ЕГН:
**********.
Подсъдимият В. П. С. е осъждан преди извършване на
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, както
4
следва - по НОХД № 13321/2014г. по описа на СРС - НО, 18-ти с-в, с влязло в
сила определение на 09.07.2014г., с което е одобрено споразумение от същата
дата, за престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1,т.4, пр.2, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“, вр. чл.18, ал.1 от НК, с
наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и двадесет
дни; по НОХД № 10245/2011г. по описа на СРС - НО, 101 - ви с-в, с присъда
влязла в сила на 22.06.2015 година за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК изпълнението
на наказанието е отложено за срок от пет години.
На 18.12.2018г., около 21:00 часа, докато се намирал в гр.***,
свидетелят П.Т. се свързал по телефона със свидетелката Т. Д., чийто
телефонен номер намерил в сайт за запознанства. Двамата се уговорили да се
видят няколко часа по-късно. Срещнали се около 23:00 часа на същата дата
пред жилищна сграда, намираща се в гр.***, бул.„***“, №104. Свидетелката
Д. поканила свидетеля Т. да я последва в жилищната сграда. Двамата отишли
в апартамент, намиращ се вляво от асансьора на петия етаж. После
свидетелката Д. отключила една от стаите в апартамента и двамата влезли
вътре. След това свидетелят Т. оставил на масата в същото помещение сумата
от 80,00 лева за сексуалните услуги, които свидетелката Д. предстояло да му
предостави, както се били разбрали. Съблякъл и дрехите си. Впоследствие
свидетелят Т. отишъл до банята, която била към стаята, за да се измие. Около
23:30 часа на вратата на стаята се почукало. Свидетелката Д. отишла до
вратата и отключила. В стаята влезнали подсъдимите Р.Г. и В.С., като
последният заключил вратата отвътре. В същото време подсъдимият Р.Г. се
насочил към свидетеля Т., който през това време седял на леглото и му казал
„Ти ли ще ебеш жена ми“. Същият замахнал с дясната си ръка и му ударил
шамар по лицето. След това заплашително казал на свидетеля Т. „Сваляй
всичко от тебе“, при което последният му казал, че не може да си свали
пръстена. В този момент подсъдимият Р.Г. му казал „Давай всичко, ще те
убия, ще видиш какво ще стане, няма да излезеш от тая врата“. Свидетелят Т.
изпитал силен страх от случващото се. Опитал да стане от леглото, но когато
се изправил подсъдимият Р.Г. го блъснал с две ръце в гърдите и свидетелят Т.
паднал обратно на леглото. В същия момент до леглото се приближил и
подсъдимият В.С. и казал на свидетеля Т. да вади всичко от него.
Междувременно подсъдимият Г. започнал да дърпа златния синджир от врата
на свидетеля Т., но въпреки употребената сила, не успял да го скъса и вземе.
Поради това му казал „Сваляй го веднага, че ще те закараме с колата и ще те
очистим“. Свидетелят Т. поради силната уплаха от действията и думите на
двамата подсъдими се подчинил, свалил намиращия се на врата си златен
синджир, 14 карата, с тегло 6 грама, с цена за грам 47,00 лева, на обща
стойност 282,00 лева и го предал на подсъдимия Г., който го прибрал. След
това подсъдимият В.С. седнал на леглото до свидетеля Т. и с дясната си ръка
първоначално го прегърнал през врата, а след това започнал силно да го
5
стиска. Впоследствие той казал на пострадалия: „Вади всичко от теб“.
Свидетелят Т. се противил, поради което подсъдимият С. хванал дясната му
ръка, която се намирала в джоба на панталоните, където бил и портфейлът, и
започнал да я тегли. Той успял да издърпа и извади ръката на свидетеля Т.
заедно с портфейла. В този момент подсъдимият С. му казал да вади парите и
да започва да ги брои. Този път свидетелят Т. се подчинил и извадил от портфейла си
сумата от 500 лева, която преброил пред подсъдимите. С. взел парите от
ръката на Т. и му казал, че за тия пари убива човек. Непосредствено след като
взели сумата от 500 лева и златния синджир от свидетеля Т., подсъдимите С.
и Г. напуснали стаята.
От изготвената в хода на досъдебното производство
съдебнооценителна експертиза се установява, че златеният синджир 14
карата, с тегло - 6,00 /шест/ грама, с цена за грам - 47.00 лева, възлиза на обща
стойност 282, 00 лева, като заедно със сумата от 500 лева, общата пазарна
стойност на инкриминираните вещи възлиза на 782,00 лв.
На базата на така възприетите фактически положения, въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал,
първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимите В. П. С. и Р. Н. Г. са
осъществили от обективна и субективна страна при условията на съучастие
съставът на престъплението „грабеж“, който за С. е квалифициран по чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, чл.29, ал.1, б.“б“
от НК, а за Г. – по чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В хода на проведено въззивно съдебно по делото е представена
справка от МВР – Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София, от
която се установява, че са постъпили две обаждания от лице, представило се
като г-н П. М. Т. от телефон *** към телефон за спешни повиквания 112 на
дата 18.12.2018г. в 23,56 ч и на дата 19.12.2018г. в 00,31 ч относно грабеж в
гр.София, ул.“***“ 104.
Като доказателство пред САС е приобщена съдебно-техническа
експертиза със задача да възпроизведе на хартиен носител съдържанието на
представения към писмото на МВР - Дирекция „Национална система 112“
компакт диск с два броя звукозаписи. Според отбелязаното във
визуализацията на съдържанието на файла, при първото обаждане Т. е
твърдял, че преди 15 минути, докато е бил в жилище на адрес ул.“***“ 104
след уговорка с непознато момиче, непознати лица са нахлули и са го
заплашили - бил ударен няколко пъти, отнети са му 580 лева и златен ланец.
Съдържанието на проведените от Т. разговори с оператор от „Национална
система 112“ е възпроизведено в цялост в констативно-съобразителната част
на заключението, според посоченото от експерта „без съкращения, корекции,
редакции и цензура.“.
6
При извършения собствен анализ на доказателствените средства по
делото, настоящият състав на въззивната инстанция намери, че СГС
правилно е оценил доказателствения материал, като напълно законосъобразно
го е интерпретирал. Приобщените от въззивния съд справка и
съдебнотехническа експертиза /посочени по-горе/ не разколебават приетата
за установена фактология по делото.
Градският съд е поставил в основата на фактическите си изводи
показанията на св.П.Т.. Решаващият съд е съобразил и отчел по-особеното
процесуално положение на това лице като пострадал от деянието, независимо
от обстоятелството, че същият не се е конституирал като страна в процеса и
не е предявил претенции за обезщетяване на вреди. Свидетелят е разпитван
общо четири пъти в двете фази на наказателното производство, три от които
са на досъдебната фаза. СГС внимателно е анализирал това съществено за
изясняване на делото гласно даказателствено средство и с основание е приел,
че показанията на Т. са вътрешно непротиворечиви и логически
последователни. Въз основа на тях съдът е направил изводите си относно
времето и мястото на извършване на деянието, механизма на упражнената по
отношение на него принуда в двете й форми – физическа и психическа,
точните действия, респ. реплики, на всеки от извършителите, както и вещите,
които са били отнети. В показанията на пострадалия се съдържат данни и за
събитията непосредствено преди инцидента, съответно причината, поради
която е отишъл на адреса на св.Д., за отношенията й с нея, както и
поведението на всеки от замесените лица след довършване на
престъплението. Констатирани от СГС непълноти в разказа на св.Т. при
разпита му пред съда / поради липса на спомен / относно съществени за
разкриване на обективната истина обстоятелства /точното време и място на
извършване на деянието / са отстранени посредством предвидената в чл.281,
ал.1, т.2, вр.ал.4 от НПК процесуална техника за приобщаване чрез
прочитането им на показанията, които същият е давал на досъдебното
производство на 19.12.2018г. / л.8-9 от д.п./. В пледоарията си пред
първоинстанционния съд, както и в жалбата против присъдата, защитата на
подс.С. е възразила относно доказателствената годност на протокола от така
приобщените показания на св.Т.. Излагат се доводи за некомпетентност на
органа, който е извършил разпита – полицейски орган - Инспектор при 03 РУ-
СДВР И. И.. СГС в мотивите на присъдата си / стр.5 / е изложил подробни
съображения, с които е отхвърлил като неоснователно това възражение.
Настоящият състав напълно се съгласява с приетото от първата инстанция, но
доколкото същото възражение се поддържа и в жалбата против присъдата,
намира за необходимо да отбележи и следното:
Разпоредбата на чл.194, ал.4 от НПК оправомощава полицейските
органи в МВР да извършват действията по чл.212, ал.2 от НПК, сред които е
и „разпит на свидетели“. В конкретния случай разпитът на пострадалия Т. от
7
19.12.2018г. е първо действие по разследването. По делото е приложено
съобщение за извършено престъпление от 19.12.2018г. със заявител П. М. Т.,
което е било прието от ОР И.И.. Същата е изготвила докладна записка за
приет гражданин в приемната на 03РУ-СДВР на 19.12.2018г. в 14,00 часа. Т. е
бил разпитан от полицейския орган И.И. на същата дата, за времето от 14,20
часа до 15,00 часа / протокол на л.8-9 от д.п./. Видно от писмо от 19.12.2018г.,
органът, разпитал пострадалия Т., е съобщил на прокурора, че на 19.12.2018г.
е започнато досъдебно производство № 2273МК-2853/18г. по описа на 03РУ-
СДВР на основание чл.212, ал.2 от НПК с разпит на свидетеля. Така е
изпълнен и регламента на чл.212, ал.3 от НПК за уведомяване на прокурора
незабавно, но не по-късно от 24 часа за извършеното действие. Законодателят
е предвидил допълнително изискване незабавното извършване на посочените
в чл.212, ал.2 от НПК действия да е „единствената възможност за събиране и
запазване на доказателства“, т.е. действието да е неотложно. Защитата
възразява срещу това разпитът на пострадалия да е бил неотложно действие.
В тази връзка следва да се отбележи, че константната съдебна практика, вкл.
тази на върховната инстанция е, че преценката за неотложност е
предоставена на органа, който провежда съответното действие и сама по
себе си не подлежи на съдебен контрол. Възможността да се извършат
неотложни действия по разследването, когато те са единствената възможност
за събиране и запазване на доказателствата, е гаранция за пълнотата и
надлежността на разследването и по никакъв начин не ограничава
процесуалните права и законните интереси на страните в производството. В
конкретния случай пострадалият Т. е разпитан в 03 РУ-СДВР около 14 часа
след извършеното по отношение на него тежко престъпление, когато
спомените му относно случилото се несъмнено са били много по-ясни.
Приобщавайки протокола, обективиращ този разпит, Градският съд е
изпълнил задължението си за пълно изясняване на обективната истина по
делото. Поради това, първата инстанция не е допуснала нарушение,
приобщавайки и ценейки в доказателствената съвкупност показанията на
посочения свидетел, дадени на досъдебното производство и прочетени при
спазване на процесуалния ред на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК.
В мотивите на присъдата си СГС е извършил внимателна съпоставка
на показанията, които св.Т. е давал в двете фази на процеса и с основание е
8
приел, че изложената в тях информация взаимно се допълва, без да са налице
съществени противоречия относно фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. Правилно като несъществено е прието разминаването
относно точната страна / лява или дясна буза/, по която подс.Г. му е ударил
шамар, още повече, че и в самия обвинителен акт не е направена такава
конкретизация. От вниманието на първия съд не е убягнало и противоречие
относно точната сума пари, с която пострадалият е разполагал, респ. му е
била отнета. Съобщеното в тази част от Т. на досъдебното производство с
основание е кредитирано като достоверно, тъй като там се съдържат детайли
относно разпределението на парите / 80 лева бил оставил на масичката за
услугата на св.Д., а 500 лева се намирали в портмонето му/. Във връзка с
втората вещ, предмет на грабежа – златен ланец, правилно СГС е кредитирал
информацията от приобщения разпит, че именно той го е свалил и предал на
подс.Г.. Пострадалият е подчертано последователен и изчерпателен при
описание механизма на деянието, и най-вече относно конкретните действия
по принуда извършени по отношение на него, както и репликите на всеки от
двамата подсъдими. Във връзка с оспорваната от защитата достоверност на
показанията на св.Т., СГС е отхвърлил възраженията, свързани с момента, в
който пострадалият е сигнализирал компетентните органи за извършеното по
отношение на него деяние. Поведението на Т. непосредствено след
нападението против него по принцип стои извън предмета на доказване, но
като обстоятелство по проверка достоверността на останалия разказ следва да
се отбележи, че същото е несъмнено установено, вкл. посредством обективно
доказателство, каквато е извършената от „Национална система 112“ справка.
В нея се съдържат коректни данни не само относно точния ден и час на
обаждането, но и общия смисъл и съдържание на проведения разговор с
оператора. Заявеното от Т. в качеството му на свидетел относно извършеното
по отношение на него намира потвърждение и в обстоятелствената част на
съдебно-техническата експертиза, където е възпроизведено съдържанието на
проведения разговор с оператора „Национална система 112“.
Обстоятелството, че пострадалият двукратно се е обаждал на телефон 112,
както и че първоначално е напуснал адреса на местопроизшествието, а
впоследствие се е върнал заедно с компетентните органи, които никого не са
установили там, не дискредитира по никакъв начин иначе подредения му и
логичен разказ. В обобщение, залегналото в мотивите към присъдата
9
становище за последователност, логичност и непротиворечивост на
депозираните от пострадалия показания се споделя изцяло от настоящата
инстанция, която също счита, че на базата на това гласно доказателствено
средство, участието и на двамата подсъдими в грабежа се установява по
категоричен начин.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд споделя и изложените в
мотивите на СГС съображения досежно проведените процесуално-следствени
действия по „разпознаване на лица” с пострадалия, отразени в два протокола
от 18.01.2019г. /л.14 и 20 от д.п./, ведно с приложени към тях албуми, като
източник на доказателство в подкрепа авторство на деянието. Изпълнени са
изискванията на НПК, свързани с начина на извършване на това действие
/разпознаване по снимка/, което е удостоверено чрез подписани от двамата
подсъдими декларации за отказ да участват в действие по разпознаване на
живо лице / л.13 и л.14 от д.п./. Т. е разпитан непосредствено преди
извършване на разпознаването, същият е посочил при какви обстоятелства е
възприел лицата и е дал описание на характерни техни белези. Впоследствие,
по предявени му снимки на четири сходни по своята външност лица, Т. с
категоричност е посочил всеки от двамата извършители, като в протокола за
извършеното действие са отразени и изявленията му относно белезите, по
които ги е разпознал, конкретните действия, които е извършил, респ. реплики,
които е казал. Категоричността на Т. при разпознаването на извършителите,
вкл. ясния му спомен за поведението на всеки от тях, вписано и в протоколите
за разпознаване, отстранява всякакво съмнение по делото относно участието /
авторството / и конкретните действия на всеки от извършителите.
Показанията на Т., обсъдени по-горе, не са единственото
доказателство в подкрепа на обвинителната теза. СГС внимателно е обсъдил /
на стр.8-10 от мотивите / и отдал необходимото значение на показанията на
св.Д., която е присъствала по време на извършване на деянието по отношение
на пострадалия, и в този смисъл се явява очевидец. Последователност
свидетелката е показала при описанието на обстоятелствата, свързани с
времето, мястото и причината, поради която са се срещнали с Т..
Констатирани от СГС противоречия в показанията на тази свидетелка
относно съществени за изясняване на делото съставомерни факти, и най-вече
относно поведението на Т. и действията на двамата подсъдими, за които Д. е
10
свидетелствала в двете фази на процеса, е обосновало необходимост от
приобщаването по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК на тези, които тя е
депозирала на досъдебното производство. С основание СГС е кредитирал в
тази им част показанията, които Д. е давала на досъдебното производство,
които се отличават с изключителна конкретика и детайлност относно
пристигането на подсъдимите в апартамента и осъществените от тях
действия. Описаните от Д. пред разследващия орган обстоятелства, отнасящи
се до механизма на грабежа, формите на принуда по отношение на Т.,
поведението на всеки от извършителите и предмета на посегателство,
кореспондират в пълна степен на заявеното от пострадалия. При обсъждане
показанията на тази свидетелка, първостепенният съд е отговорил на
възраженията на защитата отнасящи се до упражнен натиск по отношение на
нея, тъй като е била задържана под стража за 24 часа по реда на ЗМВР точно
когато е депозирала показанията си. Подобни твърдения са голословни и
обосновано са били отхвърлени от първия съд. Изхождайки от
обстоятелството, че св.Д. все пак е била в близки отношения с подсъдимите и
е напълно възможна нейна заинтересованост от изхода на делото по
емоционални съображения, СГС е извършил изключително подробен анализ
на показанията й, вкл. съпоставяйки съдържанието им с тези на пострадалия.
В резултат на този задълбочен анализ, правилно и обосновано
първоинстанционният съд е стигнал до извод, че в цялост следва да бъдат
кредитирани показанията, които Д. е давала на досъдебното производство,
където тя съобщава непосредствено възприети факти и обстоятелства, а не
такива, които са й „внушени“ от органа по разследването, аргумент за което е
тяхната изключителна детайлност и последователност.
В обобщение, след внимателно проучване и съпоставяне
съдържанието на гласните доказателствени източници, изхождащи от
жертвата на престъплението и единствения очевидец на случилото се,
настоящият състав отхвърли като неоснователни възраженията на
жалбоподателя за доказателствена необезпеченост на обвинението за грабеж.
Изводите на първоинстанционния съд относно броя, вида и
стойността на инкриминираните вещи са обвързани с необходимия
доказателствен анализ, отдадено е съответното доказателствено значение на
11
съдебнооценителната експертиза, заключението по която с основание е
кредитирано като обосновано и компетентно изготвено.
Правните изводи на първата инстанция са също верни и
законосъобразни, поради което напълно се споделят от въззивния съд.
Поведението на подсъдимите носи характеристиките на грабеж,
извършен при условията на съучастие – съизвършителство. По повод на
съучастническата дейност, по делото е индивидуализирано изпълнителното
деяние на съставното престъпление, както и конкретно осъществената от
всеки от тях принуда по отношение на пострадалия Т.. Доказателствата сочат,
че подс.Р.Г. ударил с дясната си ръка шамар по лицето на св.Т., след което му
казал „Давай всичко, ще те убия, ще видиш какво ще стане, няма да излезеш
от тая врата“, после блъснал с две ръце в гърдите св.Т., който паднал на
леглото, дърпал златния синджир от врата на св.Т. и му казал “Сваляй го
веднага, че ще те закараме с колата и ще те очистим “, при което последният
му го предал. Подсъдимият В.С. от своя страна осъществил следното: казал
на Т. “Вади всичко от теб “, стискал го силно за врата, със свита в юмрук ръка
го ударил два пъти в гръдния кош и казал „Вади портфейла да видя колко
пари имаш“, нанесъл още два юмручни удара по гърдите му, при което св.Т.
отново паднал върху леглото, казал му да вади парите и да започва да ги
брои, издърпал от ръцете на Т. сумата от 500 лева и му казал „Аз за тия пари
убивам човек“. В съответствие с установеното от доказателствата, съдът е
разграничил и правно обосновал всяка от проявните форми на осъществената
принуда - заплахи и физическо въздействие върху владелеца, респ. употреба
на сила, насочени към прекъсване фактическото държане на вещта от него,
като е приел, че същите са функционално свързани с отнемането на
инкриминираните вещи. Няма спор, че заплахите, отправени към
пострадалия, са предизвикали у него силен страх и са го мотивирали сам да
предаде на подсъдимите инкриминираните вещи – златния синджир и сумата
пари. В случая, макар не самото физическо насилие да е довело до
прекъсването на фактическата власт върху инкриминираните вещи, ударите с
шамари, юмруци и блъскането на пострадалия, наред с отправените по
отношение на него вербалните заплахи, са били функционално свързани с
отнемането на вещите и са довели до установяване на фактическа власт върху
тях от страна на извършителите. Демонстрираната от подсъдимите правота и
12
агресивност, както и физическото им и числено надмощие, неизбежно са
довели до отсъствието на каквато и да е съпротива от страна на жертвата.
По отношение на подс.С. са налице и белезите на квалифициращия
признак по чл.199, ал.1, т.4 от НК и чл.29 ал.1 б.”б” от НК, който е извършил
деянието при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от
НК. Касае се за осъжданията му по НОХД № 13321/2014г. по описа на СРС,
НО, 18-ти с-в, с влязло в сила определение на 09.07.2014г., с което е одобрено
споразумение от същата дата, за престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195,
ал.1,т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“, вр.
чл.18, ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца и двадесет дни и по НОХД № 10245/2011г. по описа на СРС, НО, 101 -
ви с-в, с присъда влязла в сила на 22.06.2015 година за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК е отложено за срок от пет години.
Освен това, деянието е извършено в рамките на предвидения в чл.30
от НК пет годишен срок от изтърпяване на последното наказание лишаване от
свобода - в случая не е изтекъл определеният по отношение на С. изпитателен
срок от пет години по втората му присъда.
Аргументите, с които СГС е обосновал субективната страна на
престъплението грабеж са изчерпателни и обхващат анализ на всички
релевантни обстоятелства, чрез които са обективирани представите на
двамата извършители, които при наличие на необходимите волеви качества и
с общност на прекия умисъл, са извършили деянието. Ето защо САС напълно
се солидаризира с мотивите на първия съд в тази част и не намира за
необходимо да ги преповтаря.
При правилно установеното от фактическа и правна страна деяние,
СГС е наложил на подсъдимите съответни наказания. В тази връзка следва да
се посочи, че жалба против присъдата на първоинстанционния съд е
депозирана единствено от подс.С., поради което САС дължи произнасяне по
справедливостта на наложеното наказание само по отношение на този
подсъдим. С присъдата си за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.29,
ал.1, б.”б” от НК СГС е осъдил подс.В.С. с наказание „лишаване от свобода“
при условията на чл.54 от НК в размер на пет години, което се равнява на
законовия минимум. Първостепенният съд не е надценил нито едно от
13
установените релевантни за наказателната отговорност обстоятелства.
Правилно са анализирани данните за предходната съдимост на лицето, не
само в количествено отношение /извън осъжданията, които обосновават
квалификацията на опасния рецидив/, но и като вид на престъпленията, за
които по отношение на С. вече е упражнявана наказателна принуда, както и
конкретния характер на тази принуда. Видно от справката за съдимост, С. до
сега е осъждан само за престъпления против собствеността. Това
аргументирано е довело първия съд до извод, че той е личност с изграден
модел на ескалиращо престъпно поведение. Очевидно налаганите му
наказания лишаване от свобода, изпълнението на повечето от които обаче е
било отлагано по реда на чл.66 от НК, не е изиграло своята поправителна и
възпираща роля. Като отегчаващи обстоятелства в случая се явяват и факта на
задружната престъпна дейност при условията на съучастие, както и липсата
на възстановяване на имуществените вреди. Независимо от отсъствието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно СГС е наложил
наказанието на минималния му размер, съобразявайки изначално високия
минимум на престъплението по чл.199, ал.1 от НК. В тази връзка
допълнително може да се посочи, че и конкретното деяние не се отличава с
някаква по-висока степен на обществена опасност от типичните случаи на
престъпление от този тип, което може да се изведе от ниския интензитет на
упражнената по отношение на жертвата принуда, както и от невисокия
размера на щетата.
СГС служебно се е занимал и с приложението на чл.68, ал.1 от НК
по отношение на подс.С. и е привел в изпълнение определеното му с присъда
по НОХД №10245/2011г. на СРС, влязла в сила на 22.06.2015г., общо най-
тежко наказание от три години лишаване от свобода измежду наложените му
по НОХД № 10245/2011г. на СРС и НОХД № И-2071/10г. на СРС, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
и “в“ от ЗИНЗС.
По възраженията на защитата на подс.С., релевирани в жалбата му
и пледоарията пред въззивния съд:
При обсъждане на доказателствата, САС изложи съображенията си
защо не приема за основателни възраженията на жалбоподателя, с които се
поддържа негодност на част от доказателствения материал. Не е налице и
доказателствена необезпеченост на съпричастността на този подсъдим към
престъплението, за което е обвинен. В тази връзка следва да се посочи, че
14
мотивите на СГС са пълни, изключително подробни, напълно отговарящи на
критериите за обоснованост на съдебния акт. Приобщените по делото
доказателства са интерпретирани правилно, не са тълкувани превратно, не е
отдадено приоритетно значение на едни, за сметка на други доказателствени
източници. Не са игнорирани части от доказателствения материал. Присъдата
не почива на предположения. Съвкупният анализ на доказателствата е довел
първия съд до обосновани изводи относно авторството и вината на
подсъдимия С.. Извършена е необходимата проверка за достоверност на
гласните доказателствени източници. Противно на поддържаното в жалбата,
САС намери, че СГС особено внимателно е подходил към показанията на
св.Т., които са кредитирани напълно. В този смисъл с основание е отхвърлена
претенцията за оправдаване на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение.
Приобщените от въззивния съд нови доказателства – справка от „Национална
система 112“ и съдебно-техническа експертиза, опровергават доводите на
жалбоподателя за недостоверност на показанията на пострадалия, тъй като
установеното посредством тези обективни доказателствени източници е в
пълна подкрепа на заявеното от него в разпитите му пред съда и на
досъдебното производство, вкл. в частта относно твърденията му за подаден
сигнал на телефон 112, че е потърсил съдействието на полицията още вечерта
на деянието, относно упражненото по отношение на него насилие и предмета
на престъплението. Действително по делото не е извършвано
съдебномедицинско освидетелстване на пострадалия, но това не е и било
необходимо, тъй като според твърденията му, упражнената по отношение на
него физическа сила не е била от естество да причини някаква телесна
повреда извън хипотезата на чл.130, ал.2 от НК /болка и страдание/.
Неоснователни са и доводите, развити в пледоарията на защитата пред
въззивния съд, според които пострадалият е бил „подпомаган“ в изграждането
на своята версия от някакво трето, неустановено по делото лице. Видно от
съдържанието на проведените разговори между Т. и оператор от спешния
телефон, възпроизведени в съдебно-техническа експертиза, не се внушават
или подменят отговорите на жертвата, а единствено длъжностното лице му
дава указания относно процедурата във връзка с настъпилия инцидент.
В пледоарията си пред въззивния съд защитата на подс.Г. /който не е
обжалвал присъдата/ прави искане за връщане на делото на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални
нарушения, които се обосновават с доказателствена необезпеченост на
изводите на СГС относно вината и авторството на подсъдимите. При
обсъждане на доказателствата първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви, с които е обосновал приетата от него за установена фактология по
делото. В тази част от дейността на първата инстанция въззивният състав не
намери пороци, поради което с решението си напълно я възприе, още повече,
че недоказаността на обвинението не е сред основанията за връщане на
делото.
15
При служебната проверка на присъдата съдът не намери други
нарушения на процесуалния или материалния закон, съставляващи основание
за отмяната или изменянето й.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК
САС, НО, 7-ми въззивен с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83 от 06.07.2020г. по НОХД №
1504/2019 год. на Софийски градски съд, НО, 16 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протестиране
пред ВКС в петнадесет дневен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16