Решение по дело №208/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, подадена чрез пълномощника му юрк.С. М., против Решение №307 от 13.12.2023 г., постановено по АНД №792/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост.

Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявали материалната и процесуалната законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление. Не можело да бъде възприета констатацията на съда, че отговорността на дружеството е преждевременно ангажирана, тъй като дружеството не било актуализирало поименния график за работа в стопанисвания от него обект по начин, по който да съответства на действителното фактическо положение, а именно по отношение на лицата, които действително полагат труд на конкретната дата. Твърди се, че при промяна на първоначалния график за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, следвало да бъдат извършени актуализации на същия, от които да са видни промените за всеки отделен случай, тъй като законодателят целял прозрачност и яснота относно това кои работници в кои дни работят и с каква продължителност на работната смяна/време. Изготвянето само на окончателен график (отчетна форма) след изтичане на периода, давало възможност този труд да се полага в нарушение на трудовото законодателство и евентуални възможности за злоупотреба, а за да бъдели установени тези нарушения било задължително работодателят да актуализира поименните графици за работа.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът, „СТАРТ 3 – 2017“ ЕООД, [населено място], чрез управителя Д. А. Д. излага писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-2300184 от 05.09.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на „СТАРТ 3 – 2017“ ЕООД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.9а, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Санкцията е наложена на дружеството за това, че в качеството си на работодател, през периода, за който съгласно Заповед №3/27.06.2023 г. е установил сумирано изчисляване на работното време – м.юли 2023 г. и м.август 2023 г., не е изменил поименния график за работа в стопанисвания от него обект: магазин парфюмерия, намиращ се на посочен адрес в [населено място], при промяна в обстоятелствата, при които е бил утвърден, в нарушение на чл.9а, ал.2, във връзка с ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като в АУАН и НП е посочено, че при извършената на 22.07.2023 г. около 09.43 ч. проверка в обекта е заварена да работи като продавач консултант И. М., а видно от представения поименен график за работа в обекта за м.юли 2023 г. на 22.07.2023 г. за И. М. следва да е почивен ден и не са открити писмени доказателства за изменение на графика за м.юли 2023 г. от работодателя.

Районен съд – Хасково е описал установената въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания на свидетелите Г., К. и М. фактическа обстановка. Преценил е, че при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е, че са спазени формата и реда за издаването на НП и съдържанието му гарантира правото на защита на санкционираното лице.

При преценка материалната законосъобразност на НП съдът е посочил, че съгласно разписаното в чл.9а, ал.3 от НРВПО, поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на продължителност на работното време, определен по чл.9б от Наредбата, и установяването на работен график за целия период на сумирано изчисляване и зададената норма на продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в графика.

Съдът е посочил също, че графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника или служителя през установения период на отчитане, и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му. Според съда, непредприемането на намесата, предвидена в чл.9а, ал.2 от НРВПО води до нарушаване на това изискване, като деянието се осъществява чрез бездействие, но в случая не ставало ясно до кой момент, при настъпване на промяна, прогнозните графици следвало да бъдат променени. Изложил е съображения относно необоснованост на извода, че към 22.07.2023 г. е извършено процесното нарушение, като е приел, че към тази дата отговорността би се явявала преждевременна, съответно е преценил Наказателното постановление за необосновано и подлежащо на отмяна.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Изводите на районния съд относно незаконосъобразността на обжалваното Наказателното постановление се споделят от настоящия състав на касационната инстанция при следните допълващи съображения:

Имуществената санкция на „СТАРТ 3 – 2017“ ЕООД е наложена на основание чл.414, ал.1 от КТ, съгласно която норма работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС №72 от 30.12.1986 г., обн.ДВ, бр.6 от 1987 г., в сила от 01.01.1987 г. е приета на основание чл.139, ал.5, чл.155, ал.5, чл.163, ал.16, чл.164б, ал.12, чл.164в, ал.7 и чл.167а, ал.9 от Кодекса на труда и § 121 от ПЗР на ЗИД на Кодекса на труда (ДВ бр.25 от 2001 г.) и същата съдържа разпоредби на трудовото законодателство, за нарушаването на които може да се носи административнонаказателна отговорност. Не е такава разпоредба обаче посочената като нарушена норма на чл.9а, ал.2 от НРВПО.

В чл.9а, ал.1 от НРВПО е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.

Съгласно ал.2 на чл.9а от НРВПО „през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени.“ Така формулирана нормата предоставя правна възможност на работодателя за изменение на утвърдените поименни графици, но не въвежда правило за поведение, чието нарушаване или неизпълнение от работодателя да е скрепено със санкционни последици. Само по себе си описаното в АУАН и НП деяние, изразяващо се в неизменение от страна на дружеството работодател на поименния график за работа в конкретен обект, при промяна на обстоятелствата, при които е бил утвърден, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, за което да се носи административнонаказателна отговорност. Ето защо правилно е мотивираното от въззивния съд становище, че в случая от описанието на нарушението в АУАН и НП не стават ясни съществени елементи от вмененото на работодателя противоправното поведение, като например кога е настъпила промяната в обстоятелствата, при които е бил изготвен утвърдения график за м. юли и м.август 2023 г., в какво се изразяват те и кога е следвало графикът да бъде изменен от работодателя. Установяването от страна на контролните органи, че към момента на проверката в обекта, стопанисван от „СТАРТ 3 – 2027“ ЕООД е заварено да работи като продавач-консултант лице, което според графика следва да е в почивен ден, не осъществява описаното в НП нарушение неизменение на графика, тъй като, както вече се посочи, във визираната като нарушена разпоредба на чл.9а, ал.2 от НРВПО изменението на утвърдения график е предвидено като възможност, а не като задължение за работодателя. Задължението на работодателя е да изготвя поименните графици в съответствие с изискванията, предвидени в ал.3 на чл.9а от НРВПО, и отговорност за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство не същия би могла да са ангажира само в случай, че изготвеният поименен график не отговаря на тези изисквания, каквото деяние не е вменено на санкционираното дружество.

Наведените в касационната жалба съображения, че за установяване на евентуални нарушения на трудовото законодателство било задължително във всеки отделен случай при промяна на първоначалния график да бъдат извършени актуализации на същия, не кореспондират със съдържанието на конкретната посочена като нарушена разпоредба на чл.9а, ал.2 от НРВПО, както и с предвиденото в чл.9г от НРВПО, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.

Като е отменил Наказателното постановление, районният съд а постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №307 от 13.12.2023 г., постановено по АНД №792/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.