Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2023г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в
публично съдебно заседание на тридесети март 2023г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при
участието на секретаря Камелия Александрова
и
прокурора А.А. ,
като
разгледа докладваното от с-я Желязкова КАНД
№ 511/2023г.
по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „П.г. “ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.Варна ж.к.“Възраждане“, бл.66, партер,
представлявано от Росен Петров Карастанев, чрез пълномощник - адв.Ив. Г.,
против Решение № 84/17.01.2023г., постановено по АНД № 20223110202842 по описа
за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 23-0000211/12.04.2022 г. на Началника на отдел „Контрол“ в
РД „АА“ гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв., на осн. чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр.
1 от ЗДвП за нарушение на чл.24, ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС.
В
жалбата по подробно изложени съображения, се поддържа, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, като необосновано и постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
се оспорват изводите на съда, че чл.18 ал.1 т.10 от Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС предвижда задължение за представяне на протоколите за последваща проверка
на уредите. Твърди се, че същата не
препраща към чл.9 от Наредбата, където има подобна уредба. Сочи се, че
задължение за уведомяване би възникнало само при евентуална промяна на марката,
модела, фабричния номер и т.н. на уреда, но не и за техническа проверка на
регистриран вече уред. На изложените основания се моли отмяна на въззивното
решение и постановяване на друго, с което да се отмени процесното НП.
Претендират се сторените по делото разноски за двете инстанции, представляващи
адвокатски възнаграждения.
Ответникът – Началник Отдел
“Контрол” в Регионална дирекция “АА” – Варна, редовно призован – не се явява,
не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност съдът
съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „П.г. “
ООД, против гореописаното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството за нарушение по чл.24, ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, като му е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000 лв., на основание чл.178а, ал.4 т.1 пр.1 от ЗАвтП. За да се произнесе
по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена
комплексна проверка на дейността на „П.г. “ ООД
от служители към РД “АА” Варна, е установено, че дружеството не е уведомило писмено, в 7-дневен срок по чл.24 ал.1 от
Наредба№ Н-32/16.12.2011г., изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя
на ОО „АА“ Варна за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по
чл.18 ал.1 т.10 от Наредбата, относно газоанализатор на отработени газове на
МПС марка „AGS-200 BrainBee“, с идент.№ 120530000075 и одобрен тип СЕ М12 0122
Т10095.
За установеното нарушение бил съставен АУАН, надлежно предявен и
подписан от представляващия дружеството, който вписал, че няма възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАН. Административнонаказващият
орган /АНО/, като възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, издал процесното НП.
Районният съд е приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН
и НП, се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива и
свидетелски показания на актосъставителя св.Абтула. Посочил е като безспорно
между страните, че „П.г. “ ООД има право да извършва периодични прегледи за
проверка техническата изправност на МПС, въз онова издадено разрешение със срок
на валидност до 08.03.2023г., като за извършване на дейността си използва
гореописания газанализатор, чийто срок на валидност е бил продължен с още 12
месеца, считано от 01.12.2022г., за което дружеството не е уведомило РД „АА“. С
оглед възраженията на въззивника ВРС е приел за спорни въпросите дали
удължаване срока на валидност на газанализатора представлява промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документи, по смисъла на чл.18 ал.1 т.10 от
Наредба № Н-32/2011г,, респ. възникнало ли е задължение за дружеството по чл.24
ал.1 от Наредбата, да уведоми писмено за тази промяна РД „АА“, чрез съответното
длъжностно лице, в 7-дневен срок от настъпването й, т.е. до 08.01.2022г.
След анализ на обстоятелствата по делото и на приложимата
нормативна уредба, съдът е дал положителен отговор на тези въпроси. Приел е, че
преминаването на съответното измервателно средство през последваща проверка и
удължаване срока на валидност на същото в резултат от тази проверка,
представлява промяна на обстоятелствата, за което предвид и нормата на чл.26
ал.6 от Наредбата следва да е налице съответното писмено уведомяване.
На
изложените основания въззивният съд е счел нарушението за доказано. Изложил е
мотиви, че АНО
правилно е определил квалификацията на деянието, както и приложимата санкционна
норма, като правилно е определен и размерът на наложената имуществена санкция.
Приел е, че нарушението не е маловажно, доколкото не се констатират смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност ан деянието, в сравнение с такива от същия вид. Така мотивиран ВРС е
потвърдил процесното НП.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и
законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на
обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е
посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с
приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се
споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне,
съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за
неоснователни. Голяма част от същите са идентични с тези от въззивната
жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия
състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително, намира за
необходимо да изложи следното:
Настоящият състав на съда не споделя основанията, посочени в
касационната жалба относно това, че задължението по чл.24 ал.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011г. не визира задължение за представяне на свидетелства за
периодични прегледи на уредите. За газанализатор, използван за извършване на
периодични прегледи на ППС, се издава документ по чл.18 от Наредбата.
Цитираният текст изрично изисква за уреди от този вид да се представят
свидетелства за проверки по реда на чл.9, ал.6, вр. ал.7 т.2 от Наредбата,
регламентиращи ежегодни последващи проверки. Изрично в чл.24 ал. 6 от Наредба №
Н-32/16.12.2011г. е посочено, че „за промяна в обстоятелствата по ал.1 се счита
и преиздаването на документ по чл.18, ал.1 поради изтичане на неговия срок на
валидност“. В конкретния случай, дружеството е санкционирано именно поради
непредставяне в 7-дневен срок документа, установяващ последваща проверка на
процесния газанализатор.
Касационната инстанция не споделя и другото възражение на касатора
за това, че съгласно изменението на Наредба № Н-32/16.12.2011г., в сила от
12.07.2021г., „лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на
средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 съгласно Закона за измерванията,
изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра
по чл. 15, и информация за всяка извършена първоначална или последваща
проверка“ – чл. 9 ал. 10.
В случая е ангажирана отговорността на притежателя на разрешението
за извършване на периодични технически прегледи по силата на вмененото му
задължение по чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г., която отговорност е
независима от тази на лицата, извършващи контрол върху средствата за измерване.
Правилно съдът е преценил, че не е налице маловажен случай, тъй
като обществените отношения, които са уредени със ЗДвП и подзаконовите актове
за неговото приложение изискват отговорно поведение на лицата, на които е
възложено извършването и удостоверяването на техническата годност на ППС.
Специфичният характер на извършеното не може да го определи като маловажен
случай, наложената санкция е в законовия размер, който е точно определен.
Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената
проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/17.01.2023г., постановено по АНД № 20223110202842 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП №
23-0000211/12.04.2022 г. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр.Варна, с
което на „П.г. “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, бл.66, партер, представлявано от Росен Петров
Карастанев, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 000 лв., на осн. чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.24,
ал.1, вр. чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.