Определение по дело №486/2020 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260213

 

гр. Шумен, 22.12.2020г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                               2. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 486 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство е образувано по частна жалба с вх. № 260704 от 22.10.2020г. депозирана от А.С.С. с ЕГН **********, чрез адв. С.С. от АК – Ш.срещу разпореждане № 652/13.08.2020г. по ч. гр. д. № 356/2020г. на Районен съд – Велики Преслав, с което съда е разпоредил да се издаде Заповед № 184 от 13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение  на осн. чл. 417 от ГПК. Жалбоподателя твърди, че разпореждането за издаване на заповедтта за изпълнение е неправилно. Излага, че заявителят не е спазил всички разпоредби на чл. 417, т. 2 и 418, ал. 3 от ГПК. Към заявлението следвало да бъде  приложен документа от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително и приложимите общи условия (ОУ), което заявителят не е сторил. Липсвали приложения № 2 и № 3 – образец на договор с работодателя на кредитополучателя и съгласие за превод на работна заплата, както и ОУ, приложими към датата на сключване на договора за кредит. Измежду изброените документи, от които произтичало вземането, било посочено уведомление за предсрочна изискуемост, каквото обаче не било приложено към заявлението, с което заявителя е нарушил разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК и само на това основание, съдът е следвало да отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист. Отделно от това съдът, доколкото предоставеният договор е с потребител, е следвало да извърши проверка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3  и чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и да прецени дали искането не се основава на неравноправна клауза в договора. От мотивите на обжалваното разпореждане, не можело да се установи дали съдът е направил тази преценка, поради което моли  разпореждането за издаване на заповед за изпълнение да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 15.00 лева – държавна такса, 300.00 лева – адвокатски хонорар и 50.00 лева – за подаване на възражение срещу издадената заповед – съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна по жалбата, заявителя – „Банка ДСК“ АД – гр. С., е  депозирала отговор на жалбата, в който моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Твърди, че към заявлението са представени всички относими и изискуеми от разпоредбата на закона документи. Вземането на „Банка ДСК“ АД, като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, произтичало от договора за кредит, а не от договора с работодателя на кретитополучателя, за съгласие и превод на работна заплата. Към заявлението били приложени извлечение от сметка, договор за кредит с общи условия и погасителен план. За неоснователно намира твърдението на жалбоподателя, че не били представени ОУ. Кредитите на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, какъвто е приложеният към заявлението договор за кредит експресо № 339801/17.05.2013г. били структурирани в 2 части. В част І били индивидуалните данни и уговорки, а в част ІІ са инкорпорирани ОУ, към съответния вид кредит, като двете части формирали един цялостен договор. Също така нямало и нарушение от страна на заявителя на разпоредбата на чл. 418, ал. 3 от ГПК, тъй като претендираното вземане към длъжника е по договор за кредит с настъпил краен падеж, а не поради обявена от Банката предсрочна изискуемост. Това обстоятелство, изрично било посочено, както в извлечението от счетоводните книги  т. 7, така и в заявлението  т. 14 – кредитът е изискуем на краен падеж, уговорен в договора за кредит, а именно 20.05.2020г. – когато е следвало да бъде платена последната погасителна вноска, респ. на 21.05.2020г. кредитът (непогасения остатък от него) става изискуем, поради изтичане на уговорения срок. За невярно и неоснователно намира и твърдението на жалбоподателя, че съдът не е направил проверка, дали искането се основава на неравноправна клауза в договора за кредит, тъй като първоинстанционният съд изрично в обжалваното разпореждане, е посочил, че е направил проверка по чл. 411, ал. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 от ГПК, относно претенциите по главното парично задължение, обезщетенията за неизпълнението му и за направените разноски по делото. С оглед всичко изложено, моли съда да потвърди обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, както и в полза на банката, да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева – за депозирания писмен отговор по жалбата.      

Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

            Производството по ч.гр.дело № 356 по описа за 2020 год. на Районен съд – Велики Преслав, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ АД – гр. С., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу А.С.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** за сумите, както следва: 37 933,71 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин тридесет и три лева и 71 стотинки) – главница, за неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2013 г.; 26 507,81 лв. (двадесет и шест хиляди петстотин и седем лева и 81 стотинки) - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2014 г. до 20.05.2020 г.; 229,42 лв. (двеста двадесет и девет лева и 42 стотинки) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.12.2014 г. до 20.05.2020 г.; 653,30 лв. (шестстотин петдесет и три лева и 30 стотинки) - законна лихва за периода от  21.05.2020 г. до 24.07.2020 г.; 58,14 лв. - дължими  заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на  1307,65 лв. – дължимо платена държавна такса по заявлението и юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2013 г., съгласно извлечение от счетоводната книга на „Банка ДСК” ЕАД гр. С. – Финансов център „Ш.” от 24.07.2020 г. за сметка № 11/339801 от 17.05.2013 г.

С разпореждане № 652 от 13.08.2020г. по ч. гр. д. № 356/2020г. на Районен съд – Велики Преслав, заявлението е уважено изцяло и в полза на заявителя са присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лева, като въз основа на същото е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 184 от 13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по  чл. 417, т. 2 от ГПК. За да постанови разпореждането си за издаване на заповедта за изпълнение, първоинстанционния съд е извършил проверка относно редовността на представеният документ и е приел, че същият е редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 от ГПК,  с оглед на което е разпоредил и издаването на изпълнителен лист № 222/13.08.2020г..

Разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК предвижда, че частната жалба срещу разпорежданията за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, което по своята същност предполага навеждане на твърдения от страна на длъжника, че актът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение. В настоящия случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, въз основа на договор за кредит, с настъпил краен падеж - 20.05.2020г., поради което в случая не е необходимо представянето на уведомление за предсрочна изискуемост, каквито възражения са изнесени в жалбата. 

В рамките на дължимата от съда проверка по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че представеният договор за кредит, съдържащ всички реквизити, вкл. и ОУ, които са инкорпорирани в самия договор, с настъпил краен падеж – 20.05.2020г. е редовен от външна страна документ, надлежно подписан от страните по делото и удостоверява изискуемо парично вземане за процесната главница, представляваща сбора от неплатени 66 вноски, чийто падеж е настъпил към датата на подаването на заявлението в съда. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката съдържа данни за падежиралите и неизплатени вноски, данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви и за момента на неговата изискуемост. Законодателят е придал особена доказателствена сила на извлечението от счетоводните книги на банката и възможността банката, независимо че е частноправен субект, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на извлечение от счетоводните си сметки, с оглед удостоверителната сила на счетоводството, водено в банката, и високата степен на обществено доверие. Горното съдържание на извлечението обуславя извода, че то представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, същото не е поставено в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство, поради което съдът заключава, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд, е разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедният съд, не е извършил преценка, дали искането не се основава на неравноправна клауза в представеният договор. Видно от обжалваното разпореждане е, че в същото изрично е посочено, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. С оглед вмененото  задължение на съда да извърши преценка, дали искането противоречи на закона и добрите нрави, както и да осъществи потребителска защита, когато длъжникът е потребител, какъвто именно е длъжникът в производството, настоящият въззивен състав, също счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК – искането не е в противоречие със закона или добрите нрави и не е налице неравноправна клауза в представеният договор за кредит, сключен с потребител, поради което и намира, че процесният документ съставлява предвидено в закона и редовно от външна страна несъдебно изпълнително основание, удостоверяващо годни за принудително изпълнение изискуеми парични притезания - падежирали но неизплатени в срок вноски от страна на длъжника и които вноски се дължат на общо основание, без да е необходимо да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми. В това производство съдът не следва да извършва друга проверка.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, с което е постановено незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в настоящото производство има ответника по жалбата „Банка ДСК“ АД с ЕИК – гр. С.. Налице е действително осъществено процесуално представителство на ответника от гл. юрисконсулт Ж.Р.Ж., поради което и искането за присъждане на разноски е основателно и в полза на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №  652/13.08.2020г. по ч. гр. д. № 356/2020г. на Районен съд – Велики Преслав, с което съда е разпоредил да се издаде Заповед № 184 от 13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение  на осн. чл. 417 от ГПК.

ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ...разноски за настоящото производство в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                        2.