№ 6033
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110136817 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 917/202 г. по описа на СРС, 36 с-в.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи изп.д. № ........ по
описа на Ч. П. е неоснователно, доколкото същото е представено с отговора на
исковата молба.
Искането на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение е основателно и
следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице
- помагач по делото – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че последното е застраховател на ответника по застраховка
„Професионална отговорност на ЧСИ“, като в случай на уважаване на настоящите
искове, за ответника се поражда правен интерес да търси обезщетение от
застрахователя си. Направеното искане е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
конкретизира момента, от който претендира законна лихва за забава върху главницата,
като има предвид, че доколкото в заповедта за изпълнение е посочена дата 11.01.2022
г., а в исковата молба – 24.12.2021 г., е налице несответствие, което следва да бъде
отстранено, доколкото искът по чл. 422 ГПК изисква пълно съответствие между
издадената заповед за изпълнение и заявеният петитум в исковото производство, като
му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок следва връщане на исковата молба в тази
1
част.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ЗК „ЛЕВ ИНС” АД като трето
лице-помагач на страната на ответника, с посочен в отговора на исковата молба
седалище и адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 917/202 г. по описа на СРС, 36 с-в.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му послужи
пред НАП за снабдяване с посочената в отговора на исковата молба информация.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
изп.д. № ........ по описа на Ч. П..
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.03.2023 г., 11:50 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 17 622,76 лева
(седемнадесет хиляди шестстотин двадесет и два лева и 76 стотинки), представляваща
неправомерно събрана пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело №
........ по описа на Ч. П., подлежаща на връщане, ведно със законна лихва за период от
11.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5 390,06 лева (пет хиляди триста и
деветдесет лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
19.12.2018 г. до 23.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2022 г. по ч.гр.д. № 917/2022 г. на СРС,
36 с-в.
Ищецът – „КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ КОНСТРАКШЪН“ ЕАД, твърди, че срещу
него на 29.05.2018 г. било образувано изп.д. № ........ по описа на Ч. П. за събиране на
сумите по изпълнителен лист от 19.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 30771/2017 г. по
описа на СРС, 88 с-в, като на 28.08.2018 г. държавата е била присъединена като
взискател за сумата от 573 281,72 лв. Твърди, че ответникът не е извършил действия за
принудително събиране на посочената от НАП сума, като на 18.12.2018 г. старши
публичен изпълнител Кр. М. със съобщение с изх. № ........... е уведомила ответника, че
публичните задължения на ищеца са изцяло обезпечени. Твърди, че на 19.12.2018 г. е
заплатил по сметка на ЧСИ П. сумата в размер на 17 622,76 лв., представляваща
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена на база материалния интерес от
573 281,72 лв. Счита, че посочената такса е събрана незаконосъобразно, тъй като за
вземанията на държавата не се е държала пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
доколкото ЧСИ не е събрал суми за погасяването на публичните вземания на
държавата. Сочи, че с тези действия ответникът е причинил на ищеца имуществени
вреди в размер на сумата от 17 622,76 лв., представляваща незаконосъобразно събрана
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за вземанията на държавата в размер на
573 281,72 лв. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на ответника да му
2
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и лихва за забава за периода от 19.12.2018 г. до 23.12.2021 г.
Претендира разноски по производството.
Ответникът – Ч. Х. П., оспорва предявените искове. Твърди, че за вземанията на
държавата е било образувано изпълнително дело през 2014 г., като периодично са били
налагани обезпечителни мерки и че не са били предприемани изпълнителни действия.
Твърди, че вземанията на държавата са погасени именно чрез предприетите от
ответника действия по изпълнението. Счита, че доколкото ищецът не е упражнил
правото си на жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, се е преклудирало правото му да
оспорва процесната такса по съдебен ред. Твърди, че законосъобразно е събрал
процесната такса, доколкото плащането от страна на ищеца директно по сметка на
държавата, не го освобождавало от задължението за плащане на таксите по
изпълнителното дело. Оспорва да е налице противоправно поведение и вина от негова
страна, както и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и
претърпените вреди. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира разноски по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства, а именно: че на 29.05.2018 г. е било
образувано изп.д. № ........ по описа на Ч. П. за събиране на сумите по изпълнителен
лист от 19.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 30771/2017 г. по описа на СРС, 88 с-в, като
на 28.08.2018 г. държавата е била присъединена като взискател за сумата от 573 281,72
лв.; че на 19.12.2018 г. ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ П. сумата в размер на
17 622,76 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл.
45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните
предпоставки, а именно – 1) противоправно деяние на ЧСИ, осъществено при и по
повод изпълнение на служебните му задължения, 2) реално причинени вреди на ищеца,
3) причинна връзка между настъпилата вреда и деянието, както и вземанията си по
размер. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
В тежест на ответника е да докаже плащане, както и своите правоизключващи
или правопогасяващи възражения.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3