Решение по дело №599/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 30.12.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на  двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Цветана Чакърова, като разгледа НАХД № 599 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № ***/07.01.2019 година на Началника на сектор Охранителна полиция при Р.н.М.К.н.Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Р. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, излага съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. В писмено становище поддържа жалбата

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е  неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Ж. и И.С. и приложените и приети писмени такива – ехографско изследване, протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 992/06.12.2018г., протокол за СИ, преминали ПП на мястото на постоянно обзавеждане- анализатори на алкохол, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121К-1420/12.04.2016г., справка от Р.н.М.К.  от 04.06.2019г., АУАН № 977923/05.12.2018г., докладна записка,  талон за изследване, постановление за прекратяване на наказателното производство по бързо производство № 702/2018г. по описа н.Р.н.М.К. ведно с материалите по него, съдът намира за установено следното:

На 05.12.2018 г., служителите н.Р.н.М.К.Ж. и С., изпълнявали служебни задължения по контрол на безопасността на движението. Около 13.19г. между гр. К. и с. В.Л. на път I-6 км. 268+900м. спрели движещ се посока изток запад лек автомобил Мазда Трибют с рег. № ****. На свидетеля Ж. направило впечатление, че водачът на същия, жалбоподателя Р. е видимо неспокоен, ръцете му треперили и от него се носел мирис на алкохол, поради което го изпробвал за наличие на такъв в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARВА-0091, което отчело 1.34 на хиляда в издишания въздух. Водачът не приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръв за лабораторно изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване и с него се отправил към ЦСМП К., където му била взета кръвна проба.

За констатираното на място при проверката срещу жалбоподателя от актосъставител Ж., надлежно упълномощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 977923/05.12.2018г, в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП и започнало бързо производство № 702/2018г. по описа н.Р.н.М.К. за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

С протокол за химическа експертиза № 992/06.12.2018г била установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 1.14 на хиляда.

С постановление на Районна прокуратура, Карлово от 12.12.2018г. наказателното производство било прекратено, като било счетено, че деянието на Р. не съставлява престъпление, тъй като резултатът от химическото изследване е под съставомерния за престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК и материалите по бързото производство били изпратени на Началника н.Р.н.М.К. за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.

Възоснова на постановлението за прекратяване на наказателното производство и приложените към него писмени доказателства, на 07.01.2019г. компетентният орган, съгласно посочената заповед и Заповед № 8121К-1420/12.04.2016г., Началникът на сектор Охранителна полиция при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

Издаденото наказателно постановление съдържа всички изискуеми от чл. 57 от ЗАНН реквизити, издадено е в изискуемата от закона форма и от оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата компетентност. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложените административни наказания. Индивидуализиран е нарушителят.

При така установените факти, от правна страна се прие следното:

Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство  под въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 2 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение – а именно над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително и санкцията за това. За да се ангажира отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по реда, описан в същата разпоредба. Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДП. Същият и не оспорва извършването му, а сочи, че не е бил наясно, че организмът му поради заболяване разгражда по-бавно алкохола. От показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото се установява, управлението на автомобил от жалбоподателя с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1.34 на хиляда. Количеството на алкохолната концентрация е било измерено по предвиден в закона начин – чрез техническо средство. Жалбоподателят не приел показанието, а пожелал кръвна проба, като в съответствие с установения ред в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му бил издаден талон за изследване и в рамките на определеното време му била взета кръв за извършване на такова. Резултатът от химическото изследване е 1.14 на хиляда алкохол в иззетата кръв, попадащ в съставомерните граници, определени в чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, налагащ извод за безспорна установеност на нарушението. Именно за тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП, е било наложено наказанието.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита поради неяснота в съдържанието на оспореното наказателно постановление, в което била посочена концентрация на алкохол в кръвта му 1.34 на хиляда, относима към престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, а не към нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Съгласно приложената санкционна норма, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. В случая заради оспорване показанията на техническото средства са използвани и двата нормативно предвидени способа, като данните от техническото средство са както бе посочено по-горе 1, 34 на хиляда, а от медицинското изследване 1.14 на хиляда . В НП също са записани както показанията на техническото средство, така и тези от лабораторното изследване, съгласно цитирания в него протокол за химическа експертиза. С посочването на двете концентрации, административно наказващият орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила, а е изпълнил задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН да извърши преценка на събраните доказателства. Лабораторното изследване отменя като доказателствен източник установяването с техническо средство, при което наказващият орган по силата на закона е задължен да възприеме установената концентрация с лабораторното изследване. Посочването в НП на проведената проверка с техническо средство и установената при същата алкохолна концентрация е единствено част от обстоятелствата по извършване на нарушението, хронология на установените факти от обективната действителност по поредността на осъществяването им. Изрично е посочено и че наказателното постановление е издадено на основание постановлението на РП Карлово за прекратяване на наказателното производство поради това, че установената концентрация на кръвта съгласно протокола за химическа експертиза е 1,14 на хиляда, като законодателят не е предвидил изискване описанието на настъпили факти след първоначалните, обективирани в АУАН, да се вписват на точно определено място в него. При това положение напълно ясно е за каква концентрация се налага административното наказание, а именно установената при лабораторното изследване, а за тази от техническото средство, наказващият орган не би и могъл да наложи санкция, тъй като същата е съставомерна не за нарушение по ЗДвП, а за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, което е правомощие на съда в наказателно производство от общ характер.

Неоснователно се възразява за субективна несъставомерност на деянието, поради заболяване, предвид, че данните за такова са от период, последващ повече от два месеца процесния, а и без значение е за колко време организмът му е разграждал алкохола, след като и по външни признаци към часа на проверката е изглеждал употребил такъв. След като е бил все още алкохолноповлиян не е следвало да управлява автомобил.

Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 1000.00лв. и срока на лишаването от право да управлява МПС 12 месеца, същите са определени във фиксирания в разпоредбата размер. Правилно е определен броя на отнетите контролни точки. В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено.

 По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****/07.01.2019 година на Началника на сектор Охранителна полиция при Р.н.М.К. с което на Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, както и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.