РЕШЕНИЕ
5650/31.7.2017г.
гр.София, 31.07..2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание на девети юни две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.П.МИНЧЕВ
при секретаря Валентина
Илиева и прокурора ………..като разгледа докладваното от съдия
Мая Дамянова гр.д.№14936/2016г. за да постанови
решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. От ГПК/отм./
С решение от 17.11.2015г. постановено от СРС,
44 с-в. по гр.д.№7209/2006г. е отхвърлен предявения от
„П.“
ЕООД против Л.Л.Л. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване по отношение на Л.Л.Л., че „П.” ЕООД притежава на
основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./ собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в регулация,
находящ се в гр. София, СО - Район „Л.”, местност - М.Х., съставляващ съгласно
одобрената кадастрална карта имот с идентификатор 68134.4414.152, с площ от 2
192 кв.м. и с номер по предходен план - стар номер 152, кв. 6 при съседи
/имоти/ : 68134.4414.211;68134.4414.80;68134.4414.80; 68134.4414.81; 68134.4414.86;
68134.4414.125,
заедно с изградените в имота : ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
68134.4414.152.3, изградена през 1971 г. - панелно-тухлена конструкция, с площ
от 299 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА, с идентификатор 68134.4414.152.2,
изградена през 1968 г. с площ от 62 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА, с
идентификатор 68134.4414.152.1 изградена през 1971 г. панелна конструкция, с
площ от 216 кв.м., състояща се от четири помещения и баня, както и Л.Л.Л. да
бъде осъден да предаде на „П.“ ЕООД, ЕИК
******* владението върху цитираните недвижими имоти.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „П.“ ЕООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата. Моли съда да отмени
решението и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- Л.Л.Л. оспорва
същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да остави в сила
обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
СРС
е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът „П.“ ЕООД твърди, че е собственик на недвижим имот, описан с исковата молба,
върху който е осъществявал фактическа власт от средата на 60-те години на
миналия век. .Излага, че ответника - Л.Л. твърди, че е по силата на нот.акт е
собственик на процесния терен и сградите
построени в него. Поддържа, че целият
недвижим имот е бил предоставен на ИПП П.$ от бившият III-ти
РНС , както и че между ИПП Пътпроект“ и „П.“ ЕООД е
настъпило правоприемство, което се установява чрез Разпореждане на МС № 41 от
06.11.1991 г. и Приложение № 9 към него, поради което и процесния имот е станал част от активите на „П.“ ЕООД, което се
потвърждавало от писмо на МРРБ от
09.01.1999 г. изпратено до Областния управител на гр. София. Твърди, че освен
това имота се води в баланса на
дружеството, което следва от анализа на
вписванията в инвентарната книга към 29.10.2004 г. Сочи, че със Заповед № РД-02-14-852
от 28.05.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е откритаа процедура за приватизация на
дружеството, която е обнародвана в ДВ, бр. 59 от 03.07.2001 г. съгласно ЗППДОбП,
както и че в параграф 6, ал. 6 от
ЗППДОбП /отм./ е предвидено, че когато в активите на държавно предприятие са
включени движими или недвижими вещи - собственост на правоимащи по ЗСПЗЗ,
последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни
записи. Твърди,, че в случая е налице сключена приватизационна сделка, като 100
% от дяловете на „П.“ ЕООД са закупени изцяло от „П.-И.“ АД, както и че
ответника е бил въведен с кметска заповед в имота и продължава да го владее, а,
като го отдава под наем и същия се ползва за автосервиз. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му предаде владението върху процесния
имот.
Ответникът Л.Л. оспорва предявения срещу него иск,
като излага доводи, че първоначално
имотът е бил придобит от наследодателя на му през 1911 г., а след попадането на
същия в ТКЗС имота е бил ползван от него
под наем.. Твърди, че за процесния имот няма издаден акт за държавна
собственост, както и документи за заплащани данъци в периода след внасяне на
имота в ТКЗС, поради което ищеца не
установява праводателя му да е спридобил на правото на собственост върху
процесния имот. Излага и доводи, че процесиите имоти не са били предоставяни за управление, а
впоследствие включвани в активите на държавното предприятие - праводател на
ищцовото дружество. Прави възражение, че процесиите имоти не са били
собственост на държавното предприятие - праводател на ищеца и така няма как да
са били включени в капитала на преобразуваното дружество с държавно участие,
поради което и не са били налице предпоставките на чл. 11 ЗПСК, а така също не
са съществували пречки за възстановяване на собствеността в полза на ответника Л.
по смисъла на параграф 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП,. Сочи, че твърдението на ищеца,
че спорните имоти са включени в капитала
на преобразуваното дружество „П.“ ЕООД
параграф
6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП., както и последващата приватизационна сделка са не непротивопоставими
на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, тъй като приватизационната процедура е била
открита след реституцията на имота и при установени в хода на изготвяне на
предприватизационния анализ данни за заявените от ответника - Л. реституционни
претенции спрямо имотите предмет на настоящия спор и собственическите му права
в качеството му на възстановен собственик, за което следва да се приеме, че
органа по чл. 3 от ЗППДОбП е бил надлежно уведомен. Оспорва идентичността на имотите описани в
представените от ищеца писмени доказателства и процесния такъв; включването на
спорните имоти да са включени в баланса на ищцовото дружество като ДМА и се
възразява, че същите са именно тези отразени в представените писмени
доказателства, в които липсва каквато и да е било индивидуализация. Моли съда
да отхвърлил предявения иск. Претендира разноски..
Представено е писмо с № 05-499/11.05.1991 г. изпратено от
ИПП П.“ до Общински народен съвет - „Л.“ от което се установява, на територията на
община Л. се намира Авторемонтната база на ИПП П.“, и че същата е разположена
на площ от 4 800 кв.м. в местността „М.Х.“ с изход към главния път за Калотина.
Представено е копие от Съгласно Разпореждане
№ 41 на МС от 06.11.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на
еднолични търговски дружества с държавно имущество от Министерски съвет с което
е разпоредено: : преобразува фирмите съгласно Приложение № 178 в еднолични
търговски дружества, съгласно приложение № 1-177; министърът на транспорта за
дружествата по Приложение № 1-177 следва да сключи от името на Министерски
съвет договори за възлагане управлението на едноличните търговски дружества с
назначените управители. Съгласно приложение № 9, към Разпореждане на МС на основание чл. 1, ал.
1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество
се образува еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование П.“ ООД
с предмет на дейност: проектирани проучвания и проектиране на пътни, крайпътни
и обслужващи пътищата обекти и свързаните с това специализирани дейности;
инжинерингова дейност в страната и в чужбина, подготовка и квалификация на
кадри, научно-приложни, лабораторни и моделни изследвания; инженерно-геоложки,
хидрогеоложки, геодезически и други инженерни проучвания, вътрешна и външна
търговия. Определено е, че дружеството има седалище ***, като капиталът му е
4555 хил. лв. разпределен в дялове. Дружеството поема всички активи и пасиви на
ИПП П.“ - София по разделителен протокол.
Съгласно обяснителна записка е извършена
оценка на материалните дълготрайни активи и нематериалните дълготрайни активи
на ИПП - ПЪТПРОЕКТ, гр. София по смисъла на 179-то ПМС от 13.09.1991 г., като
оценки са извършени относно имуществото на отделните поделения на института,
като в т. 2 е посочено Поделение 11 - „М.Х.“ - гр. София. В приложената оценка
на земята в частта й относно Дворно място - М.Х. е записана балансова стойност
в размер на 46 000 лева при площ от 6 400 кв.м., при базисна цена 100 лв. за
кв.м. В приложената оценка на сградите в частта й относно Поделение 11 - София,
М.Х. е отразено, че в този имот са налични следните постройки :
барака-железобетон, с площ от 86 кв.м., която е въведена в действие през 1968
г. с тухлена конструкция; сграда-панелна, с площ от 61 кв.м., която е въведена
в действие през 1971 г. с панелна конструкция; сграда-панелна с площ от 376
кв.м., която е въведена в действие през 1971 г. с панелна конструкция;
сграда-панелна с площ от 234 кв.м., която е въведена в действие през 1971 г. с
панелна конструкция и сграда панелно-хале коли с площ от 309 кв.м. която е
въведена в действие през 1971 г. с панелна конструкция.
Представено е писмо от 09.01.1999г. подписано
от Зам. Министъра на регионалното развитие и благоустройството изпратено до
Областната администрация на гр. София, управление „Държавна собственост“ и до „П.“
ЕООД, в което е посочено, че на основание чл. 148, ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗДС и параграф 15а от ПЗР на ЗППДОбП се уведомява управление
„Държавна собственост“, че съгласно ал. 4, на чл. 148 от цитирания правилник е
задължено в едномесечен срок да състави АДС на обект : недвижимо имущество -
авторемонтна база - сгради и терен, находящо се в местността „М.Х.“, кв.
„Република“ 2; обектът е включен в капитала на дружеството, като дълготраен
материален актив, като е указано, че управителят на „П.“ ЕООД следва да
предостави на Управление „Държавна собственост“ всички необходими документи за
съставянето на
Представено е Решение № 6/28.02.2003 г. на
СГС, ФО по фирмено дело № 18286/1992 г. от което се установява, че е извършено вписване в регистъра за търговските
дружества на Еднолично ООД с държавно имущество с фирма „П.“ ЕООД, както следва
: вписва прехвърляне на 500 дружествени дяла по 10 лв., съставляващи 100 % от
капитала на дружеството от Агенция за приватизация и „П.-И.“ АД; вписва, като
едноличен собственик „П.-И.“ АД; дружеството продължава дейността си, като
Еднолично ООД с фирма „П.“ ЕООД.
По делото са приети като доказателства
инвентаризационен опис по местонамиране.;
сметки на следващия се данък-сгради и такса смет за периода от 1995 г. до 1999
г., платежни нареждания за заплащане на данък-сгради и такси смет за периода
2000 - 2003 г., както и писма от данъчна служба „Л.“ за определяне на суми за
дължим данък-сгради и такса смет за 1995 г. и за 1998 г.
Представен е нотариален акт № 956 от
30.06.1911 г.от който се установява, че Г. и Л. С. за закупили от М.Н.ниви в
землището на село О., като една от придобитите от двамата братя ниви се намира
в местността „Язо“ и има площ от 2,7 декара, при съседи - Й.П., М.С., С.С.и Е.П..
Представен е о Опис-декларация № 217 от 1951
г. Л. С.П.от който се установява, че същия е член на ТКЗС в село О. и притежава три ниви имащи обща площ от 5,45
декара, като една от посочените ниви се намира в местност „Бел камък“ и има
площ от 1,5 декара.
От представеното Удостоверение за наследници на
лицето Л. С.П./починал през 1961 г./, както и удостоверения за извършени откази
от наследство се установява, че единствен наследник по закон на оставеното
имущество от починалия Л. С.П.е ищеца Л.Л.Л..
Представено е решение № 052/11.04.2001 г. на Поземлена
комисия - Връбница, издадено въз основа на заявление с вх. № 052 от 07.11.2001 г. с което е признато право на собственост в
полза на Л. С.П.относно имот : Нива с площ от 2,344 декара, четвърта категория,
находяща се в землището на село О., местност „Бели камък“, представляващ имот №
027052 от кадастралния план изработен през 1954 г., при граници : наследници наБ.Д.М.;
наследници на В.С.В.; наследници на наследници на Т.Г.; наследници на Д. Г.ов С.и
наследници на Л.Г.А..
Представено е решение №17 от 11.04.2001 г. на
ПК - Връбница с което се възстановява
правото на собственост в полза на наследниците на Л. С.П.за имот Нива с площ от
2,344 декара /зачертано и вписано 2,190 декара/ , четвърта категория, местност
„Бел камък“, имот № 027052 по КВС при граници: имот с № 000062- населено място
на община Столична, имот с № 027045-нива на наследници наБ.Д.М..
Представен е Протокол за въвод във владение от 09.05.2001
г. издаден от ПК- Връбница относно поземлен имот № 027052, с които ответника се
въвежда във владение Л.Л.Л. в посочения
в протокола имот.
Представено е Удостоверение с изх. № 1360 от 19.09.2005 г.
на Областна дирекция по
земеделие и гори - София - град и ОСЗГ „Нови искър“, в което е посочено, че в
Решение № 052 от 11.04.2001 г. съседите са описани такива каквито са били към
момента на образуване на ТКЗС, докато в Решение № 17 от 11.04.2001 г. е
издадено при съседи от приетата КВС на село О..
Представен е нотариален акт № 36 от 18.05.2001 г. от който
се установява, че се признава в полза на Л.Л.Л., че е собственик по наследяване
на недвижим имот - неурегулиран поземлен имот Нива с площ от 2 190 кв.м.,
съставляваща имот с пл. № 152, к.л. 150 по кадастралния план на гр. София,
местност М.Х., при съседи : н-ци наБ.Д.М.; местен път; н-ци на В.С.В.; Т.Г. С.;
н-ци на Д. Г.ов С.и н-ци на Л.Г.А..
Представено е Удостоверение с изх. № 555 от
21.10.2003 г. издадено от ОСЗГ- Нови Искър според което имот № 152, к.л. 150 по
документи и скица на ОП Софийски кадастър, намиращ се в местност М.Х. е
идентичен с имот № 027052 по КВС в землището на село О., ЕКАТТЕ 99129, местност
„Язо“, „Бел камък“, „Злата“, които се препокриват и са идентични.
Представена е Заповед РД № 48-1 от 16.01.2002 г. издадена от
Кмета на Столична община на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, чл. 44, ал. 1, т. 8 и
ал. 23 от ЗМСМА с която е наредено да се изземе земеделски имот с пл. № 152,
к.л. 150 по неодобрен кадастрален план на гр. София, м. „М.Х.“ в землището на
село О., Република, при граници на имота : от север и запад - улици; от изток
имот с пл. № 79 и от север имот с пл. № №81 и 86, които имот е с възстановено
право на собственост в полза на Л.Л. въз основа на решение № 17/11.04.2001 г.
на ПК-Връбница и, за които е съставен нотариален акт № 36 от 2001 г., за който
имот в заповедта е посочено, че се ползва без да е налице правно основание от „П.“
ЕООД, което дружество не е освободило доброволно земеделския имот въпреки
отправена до него покана.
От представените два броя протоколи изготвени на 27.05.2005 г.
и на 27.06.2005 г. имотът описан в посочената по-горе заповед е бил иззет от „П.“
ЕООД и предаден на Л.Л.Л...
Св. С.С.разказва, че е работила в „П.“ ЕООД в периода от 1975 г. до 1995
г., което е разполагало със склад и
работилница, които се намирали в местност „М.Х.“, кв. Република. Посочва, че порталът на обекта се намира откъм
бул. Европа. Твърди също, че е имало
една работилница с отделни помещения, които били - хале за автосондите, хале за
леките коли, а до него имало канцеларии и стругарна, след това имало оксиженно
и след това били разположени складовете., както и че през времето докато е работила там тя не е виждала друг да владее
и ползва тази работилница.
св. Г.С.установява, че е работил
в П.“ за периода от 1971 г. до 2012 г. в гаража, намиращ се на М.Х., който
гараж представлявал работилница и халета и бил разположен на бул. Европа. Посочва,
че в този имот имало разположени 4-5 работилници, които представлявали о халета
- голямо хале за сондите; хале където се ремонтирали леките и товарните автомобили;
хале за заварки; ковачница, и всички те били в гаража на „М.Х.“. Твърди, че познава ответника, и че същия е ходил в гаража и е казвал, че това
място е негово и ще си го вземе, а по-късно е пристигнал със съдебен изпълнител
и заградили складовете и помещението за началниците, както и работилницата за
товарните автомобили.. В заграденото място останали - стругарното помещение,
голямото хале с площ от 120кв.м., по-малкото хале и заваръчното помещение,
ковачното, стол и стол за авточасти. Заявява, че достъпът до тага оградения
терен става по ново изградена уличка в задната страна на имота, а не отпред,
където преминава бул. Европа. Разказва също така, че в началото на това
място е имало разсадник, а
строителството започнало през 1964 г. , като уточнява, че говори за Пътпроект,
които разполагал е парцел от около 40 декара, а гаража бил на М. и Пътпроект.
Първоначалното наименование на предприятието било Пътни знаци, а след това
същото било разделено на Пътпроект и М..
При разпита си св. П.Л.,
установява, че мястото на ответника е правоъгълно и е с
площ от два декара и считано от 1951 г, и се намирало се намирало в края на
блока и в близост до къщите което . е било внесено в ТКЗС. Бащата на Л.
използвал нивата, като лично ползване от ТКЗС. Преди внасяне на нивата в ТКЗС
същата се ползвала за селскостопански нужди. Посочва, че имота е бил възстановен на ответника, като в
него имало две постройки и е заграден. Заявява,че тази промяна в имота станала
някъде 7, 8 години след, като същия бил ползван за лични нужди от бащата на Л..
Твърди, че имота е бил взет от Пътпроект
и след 60-те години бил застроен. Съседи на имота преди внасянето му в ТКЗС
били - М.ите, Г., от север - В.С., а от изток - освен Г.били и И. С.и Л. С..
Твръди също така, че е работил като
нещатен сътрудник към Поземлената комисия и анкетиране е имало за територията
на Л. П.. Местността „Язо“, „Бел камък“, „Злата“ и „М.Х.“ са една и съща
местност.
Св. С.В.разказва, че Л.Л. са израснали заедно и са приятели, както
и че познава и дядото на Л., които се казвал Л. П. и който обработвал
въпросната нива, която съставляваща земеделска земя с площ о 2,5 декара. Сочи,
че нивата била засаждана с различни култури - царевица, коноп, която нива през
1951 г. Л. П. е внесъл в ТКЗС.
Впоследствие върху тази нива се осъществило панелно застрояване от П.“, като
посочва, че понастоящем в това място има няколко постройки, авторемонтна база и
асфалтирана площ, като имота е ограден от едната си страна с мрежа, а от
другата с ламарина.. Твърди, че е работил е работил 10 години към Поземлената
комисия и е участвал в анкетирането. Възстановяването на имотите в района
станало в реални граници, както навремето били разположени. Преди да се строи
имотът бил празен и в него нямало разсадник за дръвчета. Свидетелят заявява, че местността „Язо“, „Бел камък“,
„Злата“ и „М.Х.“ са една и съща местност. През 1951 г. имотът не бил ограден, а
част от земеделското блокче, където се оряло общо. Л. П. имал двама братя,
които притежавали земя до неговата, а сега там има построени къщи. Имотите на
двамата братя на Л. П. не били възстановени, защото там се установили сгради на
М..
Ссв. П.Крумов установява,
че в периода от 1992 г. до 1997 г. е работил, като председател на ликвидационния
съвет на ТКЗС „Плодородие“, като в землището му се намирали местностите „Бел
камък“ и М.Х.“. Свидетелят знае имота, които Л.Л. притежава. Твърди, че М. е заплащал наем на ТКЗС. Наем се заплащал и от
П.“.
По делото е прието от първоинстанциониня съд
основно заключение на Съдебно-техническа експертиза, като вещото лице инж.П.Р., който извършил оглед на място и след проведено геодезическо заснемане на границите
на процесния имот и сградите намиращи се в него
е изготвена комбинирана скица след съвместяване между кадастрален план
емисия - 1972 г. и кадастрални карта одобрена със Заповед №РД-18-54/30.10.2010
г. Според експерта площта на имота, която е описана по точки /10, 1, 60,61, 62,
63, 64, 30, 59, 56, 57, 58, 5/ с площ от 6 387 кв.м. и съответно петте броя
сгради записани по сметка 203 са разположени в следните имоти : Сграда 1 с площ
от 81 кв.м. панелна конструкция е разположена в имот пл. № 80; Сграда 2 с площ
от 62 кв.м. - тухлена се намира в имот пл. № 152; сграда 3 с площ от 386 кв.м.
е разположена в югозападната част на имот пл. № 79; Сграда 4 с площ от 216
кв.м.-панелна конструкция е построена в южната част на имот с пл. № 152; Сграда
5 с площ от 299 кв.м. тухлена с частични стоманобетонни елементи попада изцяло
в северната част на имот с пл. № 152. Посочва, че спорния имот от западната си
страна е ограден с паянтова ограда от метални платна, от север също паянтова
ограда от метални платна, по северната част от източната граница е изградена
телена ажурна ограда, която след геодезическо заснемане и съвместяване на
кадастралния план емисия 1972 г. се установява да навлиза в имот пл. № 79 от
0,90 кв.м. до 1,40 кв.м., след това източната граница тангира по западната
фасада на п-образна сграда, като преминава по северната калкана стена и
източната фасада на сграда 3 и южната граница на процесния имот е от паянтова
ограда от метални платна. Експертът посочва също така, че на комбинираната
скица всички входове на сградите са означени със стрелки, като предмет на
претенция е имот обхващащ целия имот с пл. № 80, к.л. 150 с площ по скица -
3700 кв.м. при съседи : на север - път София - Драгоман, запад улица и имот пл.
№ 152, юг - имот пл. № 81, изток имот с пл. № 79, като в имот пл. № 80 попада
единствено Сграда 1; Сгради 2, 4 и 5 попадат в имот с пл. № 152, а Сграда 3 е
разположена в имот пл. № 79. Вещото лице е илюстрирало контура на целия
претендирай недвижим имот пояснявайки, че същия е заключен между точки /10, 1,
60, 61, 62, 63, 64, 30, 59, 56, 57, 58, 5/. Имотът описан по АДС № 11110 /нов
4000/ от 10.08.1987 г. на ТПСК „М.“ е с площ от 21 500 кв.м. с местоположение
кв. Република, гр. София, Седми РНС с шест сгради изградени в него без да са
описани съседи. Вещото лице констатирало наличието на 13 броя сгради в имот с
пл. № 79 без описаната по-горе Сграда 3, чиито входове са към имот с пл. № 80 и
двуетажна сграда извън границите на имот с пл. № 79, находяща се на южната му
граница с графична площ от 114 кв.м.; графичната площ на имот пл. № 79, к.л. 150
е 16 731 кв.м. За описания имот по н.а. № 36 се посочва, че представлява
неурегулиран имот с площ от 2 190 кв.м., съставляващ имот с пл. № 152, к.л. 150
по кадастралния план на гр. София, местност „М.Х.“, при съседи : запад - улица,
от север и изток - имот с пл. № 80, от юг имот с пл. № 86 и имот е пл. № 81 в
имота са ситурирани три броя сгради представляващи Сгради 2, 4 и 5 обозначени
на приложената към заключението комбинирана скица. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че не може да бъде категоричен, че имотът посочен в нотариалния
акт № 36 е идентичен с посочения в ИМ такъв при положение, че липсват граници и
съседи, както и че оглеждайки
конструкцията на сградите и съпоставяйки я с периода на построяване посочен в
сметка 203 е склонен да приеме, че тези сгради са били строени към времевите
интервали посочени в сметка 203. Според допълнителното заключение на СТЕ към
момента на колективизацията на земята имота е представлявал нива, която не е
била застроена; както и че към момента
на застрояването му имота е бил земеделски обработван от ТКЗС, а към момента на възстановяване на имота с
решение на Поземлената комисия същия се е намирал извън строителните граници на
населеното място и по своя начин на трайно ползване не е представлявал урбанизирана
територия, като по КВС предназначението му е било отредено за нива. Експертът
посочва, че първоначалния момент, считано от които територията на процестия
имот попада в урбанизираните граници на населеното място е 2001 г., когато е
одобрен регулационния план с решение № 44 от 10.12.2001г.г. на Столичен
общински съвет; към периода на застрояване на имота 1968- 1971 г. имотът не
попада в обхвата на действащ ПУП или ОУП и съответно не е имало основание
статута му да се променя от земеделска в урбанизирана територия, а така също и
че за сградите нее била открита строителна документация, а при извършените от него проверки същите
отговарят на характеристиката търпимост. Вещото лице заявява, че не е открило
данни да е било отстъпвано право на строеж в полза на държавното предприятие
ИПП П.“, което е праводател на „П.“ ЕООД; не е открита и отчуждителна преписка
относно процесния имот относно отчуждаването му от неговия собственик и няма
данни за извършено обезщетяване по смисъла на ППЗПИНМ; липсва съставен Акт за
държавна собственост за имот с пл. № 80, за които ищецът претендира да включва
и имот пл. № 152; процесния имот не попада в границите на стопански двор
отразен в КВС и съответно за него няма изработен парцеларен план или какъвто и
да е друг ПУП-ПРЗ отреждащ начина на застрояване на процесния имот, освен този
одобрен на 10.12.2001г. от Столичен общински съвет.
От
първоинстанционния съд е прието и заключение на ССЕ изготвено от в.л. В.П.Експертът
посочва, че Вещото лице е съобразило информацията в счетоводен амортизационен
план към 31.12.2013 г. и инвентаризационен опис по местонамиране и на тази
основа е посочило кога са извършени счетоводните записвания в баланса на
дружеството на процесните имоти.
По
делото е прието прието заключение на тройната ССЕ. Вещите лица Р.Д., Р.К.и А.М.посочват,
че в счетоводството на ищцовото
дружество е констатирано, че там не се съхраняват счетоводни записвания към
момента на преобразуване на дружество, като и че не се съхранява и разделителния протокол на
основание на които е формиран капиталът при регистрацията. Според ексертите
счетоводния амортизационен план
към 31.12.2006г. и към 31.12.2013 г. за датата на придобиване на активите е
посочена 1971 г., а съгласно обяснителната записка за извършена оценка на ДМА и
ДНА на ИПП П.“ при оценката са използвани инвентарни описи и балансови отчети
към към 31.10.1992 г. В инвентарната книга активите са заведени към датата
31.10.1992 г. и това е датата на извършената оценка на активите.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За
да се уважи ревандикационният иск, е необхоД. кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/ ответникът
да я владее, респ.държи и 3/ липса на правно основание за упражняване на
фактическа власт върху вещта от страна на ответника.
Основният спор между страните е по въпроса- доказано ли е наличието на
предпоставките по чл.17 а от ЗППДОП/отм./ от страна по отношение на процесния
имот, при която хипотеза е изключена правната възможност на ищците за
реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав приема, че от съвкупната преценка на
ангажираните от ответника доказателства по делото, в съответствие с правилото
за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК/отм./ от
него не е доказано притежанието на правото на собственост на ищеца върху
процесния имот, на заявеното основание, поради следното:
Съгласно чл.17 а от ЗППДОП/отм./ при
преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на
тези предприятия се предоставя в собственост на едноличните търговски дружества
с акта на преобразуване, освен ако в последния не е предвидено друго. Съобразно
тази правна норма фактическият състав на придобиването на правото на
собственост от образуваното еднолично търговско дружество от държавата съдържа
следните елементи: 1/ наличие на собственост в лицето на държавата по отношение
на конкретно определено имущество; 2/ това имущество да е отстъпено за
стопанисване и управление на държавно предприятие и към момента на
преобразуването му в еднолично търговско дружество държавното предприятие да
има правото на оперативно управление върху него; 3/ с акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество това
имущество да е включено в капитала на новообразуваното търговско дружество, т.
е. в акта на преобразуване да не е предвидено друго.
Установяването на правото на собственост на
търговското дружество изисква установяването на всички осъществени факти,
относими към фактическия състав в съотношение на кумулативност в този смисъл е
и задължителната съдебна практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК-.решение № 43/03.08.2010 г. по т. дело № 506/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о,
решение №44.03.08.2010г. по т.д.
№678/2009г. на ВКС, І тТО и решение 218 ОТ 05.06.2012г. по д.№. № 704/2010 Г.,
Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС. От обсъдените в
мотивната част писмени доказателства не се установяват посочените предпоставки
за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот. Актът
на принципала за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско
дружество има вещно-прехвърлителен ефект при наличието на елементите на сложния
фактически състав на посочената разпоредба. В настоящият случай с Разпореждане № 41 на МС от 06.11.1991 г. за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество на основание
чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество от Министерски съвет е разпоредено, съгласно приложение № 9 образуването
еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование П.“ ООД, което
поема активите и пасивите на ИПП“Пътроект“.
По делото обаче не се установява
Държавата да е придобила
собствеността върху процесния имот и да е предоставила правото на
стопанисване и управление върху същия на ИПП“Пътроект“ и с преобразуването на
това предприятие в търговски дружество процесния имот да е включен в капитала
на ищцовото дружество.
С оглед на гореизложеното предявения иск
с пр.осн.чл.108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение в крайните изводи
на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./ въззивкикът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия 6354лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решението от 17.11.2015г.
постановено от СРС, 44 с-в. по гр.д.№7209/2006г.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, *** да
заплати на Л.Л.Л., ЕГН ********** сумата
6354лв.-разноски на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ .
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.