МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 5828 ПО
ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
Във ВРС е внесен обвинителен акт № 83 от и.ф. административен ръководител
- районен прокурор на ВРП, по който на е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Е.Д.О. с оглед извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 и т.7, вр.
чл. 194, ал.1, вр. 26, ал.1 от НК за това, че в
периода 29.01.2015г. - 07.02.2015г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление и повторност, чрез използване на
техническо средство - ключ за демонтаж на болтове на автомобилни джанти, отнел
чужди движими вещи:
- два броя алуминиеви джанти „Пежо" с размер 15
цола на стойност 158.00 лв. и два броя автомобилни гуми „Барум
Поларис 3" с размери 185/65/15 на стойност
121.60 лв., всички вещи на обща стойност 279.60лв., от владението и собственост
на Т.Г.;
- два броя метални джанти с размер 15 цола на обща
стойност 80,00 лв. и два броя автомобилни гуми „Йокохама Wdrive"
размер 195/50/15 на обща стойност 189лв., всички вещи на обща стойност 269лв.,
от владението и собственост на Р.С.Б.;
- два броя метални джанти с размер 13 цола на обща
стойност 64лв. и два броя автомобилни гуми „Фулда"
размер 165/65/13 на обща стойност 120лв., всички вещи на обща стойност 184лв.,
от владението на Величка Илиева Стоилова и собственост на Н.Г.Ф.,
всички вещи на обща стойност 732.60 лв., без тяхното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава
ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд като предлага да му
бъде наложено наказание в хипотезата на чл. 55 от НК „при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства” акцентирайки на направеното
самопризнание, изказаното съжаление, данните за семейното положение на
подсъдимия и изминалия продължителен период от време от инкриминирания период.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години. По отношение на приложеното ВД по делото
изразява становище, че същото следва да бъде отнето в полза на държавата и
унищожено, а направените разноски счита, че следва да бъдат присъдени в тежест
на подсъдимия.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът на подсъдимия с солидаризира със становището на държавното
обвинение, както по отношение на доказаността на обвинението, така и по
отношение на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че много съжалява за извършеното, а в момента очаква да му се роди
дете. В дадената му последна дума моли за налагане на минимално наказание и
отново заявява, че много съжалява и няма да повтори извършеното.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Е.О. е
роден в гр.Нови Пазар, със средно образование, разведен. С присъда постановена
от РС Шумен по НОХД №1785/2009год., влязла в сила на 02.02.2010год.
същият бил признат за виновен в извършване на престъпление наказуемо по чл.
194, ал.1 от НК като му е било наложено наказание пробация.
На 29.01.2015г., св. Т.Г.Г. и приятеля й Д. И.С. се прибирали от работа с личния на
св.Г. лек автомобил марка „Пежо 306" с рег.№ СТ1220ВК. Автомобилът
управлявал Димитър Средков. Около 17:50ч. двамата
пристигнали пред жилището което обитавали и паркирали лекия автомобил до № 23
на ул. „Роза" в гр.Варна. Св. Г. и приятеля й слезли от колата, заключили
я и се прибрали в жилището.
Подс. Е.О.
се нуждаел от парични средства и поради това решил да открадне няколко гуми на
произволно избран автомобил. На същата дата, в тъмната част на деня,
извършвайки обход в района на ул. „Роза" в гр. Варна, забелязал автомобила
на св.Г. паркиран на улицата и след като се уверил, че никой не го наблюдава и
че няма охранителни камери, които да възпрепятстват действията му, решил да
вземе гумите му. В изпълнение на намисленото подс.О.
повдигнал лекия автомобил и с ръкавици и ключ за демонтаж, който носел у себе
си, демонтирал двете задни гуми на автомобила - „Барум
Поларис 3" 15 цола, ведно с алуминиевите джанти
„Пежо" - 15 цола. Подсъдимият развил болтовете и на предните две гуми на
автомобила, свалил предната дясна гума, заедно с джантата, но тъй като можел да
носи само две гуми, я оставил в страни на автомобила. С вече демонтираните две
задни гуми и 2бр. джанти подсъдимият се прибрал в квартирата си, която се
намирала на улица „Ружа”. В последствие подсъдимият продал двете гуми на
непознато лице, а джантите оставил в дома си. На следващия ден, сутринта около
07:30ч., когато отишли до автомобила св. Т.Г. и приятеля й С. установили, че
двете задни гуми, заедно с джантите липсват, а предната дясна гума, заедно с
джантата била свалена и подпряна на калника на автомобила. За горното св.Т.Г.
подала сигнал в полицията.
Св. Н.Г.Ф. притежавала л.а.
„Опел Корса" с peг. №
В7037РВ. Автомобилът управлявала св. В. И. С., приятелка на брата на Ф.. На
31.01.2015г., св.С. паркирала автомобила на ул. "Хризантема" в
гр.Варна и заминала извън града. В тъмната част на деня подс.
О. *** с намерение отново да извърши кражба на автомобилни гуми. Същият
забелязал паркирания л.а. „Опел Корса" и решил
да открадне гуми от него. С помощта на ключ за демонтаж на болтове на
автомобилни джанти, подсъдимият демонтирал два броя метални джанти - 13 цола,
заедно с монтираните на тях гуми „Фулда" и ги
отнесъл в квартирата си. На следващия ден подсъдимият натоварил гумите, заедно
с джантите в автомобила си и ги продал на непознато лице.
На 10.02.2015г. сутринта св. С.
установила, че двете задни гуми, заедно с джантите липсват, за което подала
сигнал в полицията.
Св.Р.С.Б. притежавал л.а. „Пежо
306" с peг. № Т7724СТ. На 01.02.2015г. около
14:00ч. св. Б. паркирал автомобила си на ул."Хризантема" срещу №12. В
продължение на около седмица св. Б. не ползвал автомобила си и нямал пряка
видимост от жилището си към него. През това време, по описания по-горе начин, подс. Е.О., с помощта на ключ за демонтаж на автомобилни
гуми, демонтирал двете задни гуми марка „Йокохама" модел „W Drive" и два броя метални джанти - 15 цола от
автомобила на Б. и ги занесъл в квартирата си на ул."Ружа". На
следващия ден продал на непознато лице двете гуми, а джантите останали в домът
му.
На 07.02.2015г. подс. Е.О. бил заловен в момента на отнемане на чужди
движими вещи - два броя джанти „Пежо" и два броя зимни гуми марка „Матадор
Нордикка" от л.а. „Пежо 306" с рег. № B9780HX, за което бил задържан и в
последствие осъден. След като бил задържан, на 07.02.2015г. подс.
О. признал за извършените кражби предмет на настоящото производство и
доброволно завел свидетелите Н. Р., И. Х. и Х. Х. - полицейски служители от
Второ РУ ОД на МВР Варна, на ул."Хризантема". Там посочил два леки
автомобила от които бил отнел задни гуми с джанти. Първият автомобил бил „Опел Корса" с peг. № В7037 РВ,
собственост на св.Ф., на който липсвали задните две гуми и джантите. Вторият
автомобил който подсъдимият посочил, бил л.а. „Пежо 306" с peг. № Т 7724 СТ, собственост на св. Б., който бил паркиран
на около 10м. от първия и от който също липсвали задните две гуми с джантите.
Подс. Е.О.
доброволно предал част от отнетите вещи, в полицията, а именно: два броя
алуминиеви джанти 15 цола, отнети от л.а. „Пежо 306" с peг.
№ СТ1220ВК, собственост на Т.Г. и два броя метални джанти, отнети от л.а. „Пежо
306" с peг. № Т7724СТ, собственост на Р.Б.. В
последствие вещите били върнати на техните собственици срещу разписки.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
изготвена от в.л. Д.Йорданов (л.66) общата пазарната стойност на движимите вещи
- 2 бр. алуминиеви джанти 15 цола и 2 бр. зимни гуми „Барум
Поларис 3", които били отнети от автомобила на
св. Г. възлиза на 279.60 лв.
Видно от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза изготвена
от в.л. Д. Й. (л.83) общата пазарната стойност на движимите вещи - 2 бр. зимни
гуми „Йокохама WDrive" 195/50R 15; 2 бр. метални
джанти 15 цола; 2 бр. зимни гуми „Фулда" 165/65R
и 2 бр. метални джанти 13 цола, отнети от автомобилите на свидетелите Р.Б. и В.
С. възлиза на 453лв.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Т.Г., Р.Б., В. С., Н.Ф., Н. Р., И. Х. и Х. Х., давани в хода на
досъдебното, заключения по назначени съдебно-оценителни експертизи изготвени от
в.л. Д.Й., протоколи за огледи на местопроизшествия и фотоалбуми към тях,
протоколи за доброволно предаване на вещи, разписки, справка за съдимост, които са
непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се допълват, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът
изцяло кредитира самопризнанията на подс. Е.О., тъй
като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът
изцяло кредитира и показанията на всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, последователни,
взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на приобщената по делото
и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство две СОЕ
изготвени от в.л. Д.Й. като компетентно и безпристрастно дадени, като освен
това кредитира и всички писмени доказателства приобщени към доказателствата по
делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.
От
коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава със задължителен
характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСНК на ВКС, т. 4)
при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК в хипотезата на чл.
371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани
доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да потвърждават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е
задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват
на всички приети за установени факти.
В
случая самопризнанието на подсъдимия (които са първичен източник на
доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянията) се
подкрепя изцяло от показанията на свидетелите Т.Г., Р.Б. и Стоилова относно
времето и мястото на извършване на деянията, както и предмета на престъплението,
от показанията на свидетелите Р., Х. и Х., досежно
мястото и обектите от които са били отнети вещите собственост на свидетелите Б.
и Г., от протоколите за оглед на местопроизшествие, протоколите за доброволно
предаване на вещи и разписки за получаване на такива.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Е.Д.О. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.195, ал.1, т.4, пр.2
и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК за това, в периода 29.01.2015г. - 07.02.2015г. в гр.Варна,
при условията на продължавано престъпление и повторност,
чрез използване на техническо средство - ключ за демонтаж на болтове на
автомобилни джанти, отнел чужди движими вещи:
- два броя алуминиеви джанти „Пежо" с размер 15
цола на стойност 158.00 лв. и два броя автомобилни гуми „Барум
Поларис 3" с размери 185/65/15 на стойност 121.60
лв., всички вещи на обща стойност 279.60лв., от владението и собственост на Т.Г.;
- два броя метални джанти с размер 15 цола на обща
стойност 80,00 лв. и два броя автомобилни гуми „Йокохама Wdrive"
размер 195/50/15 на обща стойност 189лв., всички вещи на обща стойност 269лв.,
от владението и собственост на Р.С.Б.;
- два броя метални джанти с размер 13 цола на обща
стойност 64лв. и два броя автомобилни гуми „Фулда"
размер 165/65/13 на обща стойност 120лв., всички вещи на обща стойност 184лв.,
от владението на Величка Илиева Стоилова и собственост на Н.Г.Ф.,
всички вещи на обща стойност 732.60 лв., без тяхното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в отнемането на вещи /автомобилни гуми и джанти/,
което представлява преустановяване на владението върху тях на досегашните
владелци и установяване владението на дееца.
Квалификацията по чл.195, ал.1,
т.4, пр.2 от НК се обуславя от това, че за да отнеме инкриминираните вещи, за
да ги отдели от автомобилите на които са били монтирани, подс.
О. е използвал техническо средство – ключ за демонтаж на болтове.
Квалификацията по чл.195, ал.1
т.7 от НК – повторност се обуславя от наличието на
предходна съдимост на подсъдимия.
Видно от приобщената към
доказателствата по делото справка за съдимост на подс.Е.О.
преди инкриминирания период същият е бил осъждан за престъпление против
собствеността – кражба. С присъда постановена от РС Шумен по НОХД №
1785/2009год., влязла в сила на 02.02.2010год., подс. О. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК за което му е било наложено наказание
„пробация”. Наказанието е било изтърпяно на 17.03.2011год.
Престъплението предмет на
настоящото производство е било извършено от подс.О.
преди изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 30 от НК въпреки настъпилата
реабилитация по право на 17.03.2014год. съобразно нормата на чл. 86, ал.1, т.2
от НК.
Времето, обстоятелствата при
които е било извършено престъплението, предмета на посегателство и неговата
стойност определят немаловажността на случая.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е
обществено опасните последици и ги е искал. Налице е и намерението за своене. С една част отнетите вещи той се е разпоредил – продал ги, а друга част е
оставил на съхранение в дома си.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се обуславя от това, че в един непродължителен период от време в рамките на
около седмица, при една и съща фактическа обстановка и форма на вината,
подсъдимият е извършил 3 деяния като последващите
представляват от обективна и субективна страна продължение на предходните.
По вида и размера на
наказанието:
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс. О. към инкриминирания период, самопризнанието на подсъдимия, което
стои в основата на разкриване на престъплението и най-вече на неговия автор
„разкриването на подсъдимия като автор престъплението се дължи основно на
неговото добросъвестно поведение в хода на д.п. Още преди да бъдат предприети
каквито и да било действия за събиране на доказателства с оглед установяване
авторството на разследването престъпление подсъдимият, задържан в момент на
извършване на друго престъпление е разказал доброволно подробно за деянията
предмет на настоящото производство и сам е завел полицейските служители на
мястото на извършване на някой от деянията и е показал автомобилите от които е
извършил кражбите„, частично възстановяване на щетите от някой от деянията,
проявеното критично отношение към извършеното, изминалия продължителен период
от време от инкриминирания период до момента на осъществяване на наказателната
репресия, семейната ангажираност към момента и предстоящо раждане на дете.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете високия интензитет на
престъпната дейност на подсъдимия – три деяния в рамките на седмица.
За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 и т.7 от НК законът предвижда
наказание от ЕДНА до ДЕСЕТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Разпоредбата на чл.
54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в
съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл.
55 от НК.
Настоящата инстанция
намира, че по настоящото дало са налице основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства , при наличието на които в конкретния случай и най лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК изисква при определяне на наказанието при
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК да се приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, освен ако не са налице и едновременно
основания за прилагане на чл. 55 от НК и това е по-благоприятно за дееца.
Ето защо настоящият
състав намери, че наказанието следва да бъде определено на основание чл. 55,
ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предел а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на ШЕСТ МЕСЕЦА, който размер съдът намира за достатъчен с оглед постигане на
целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, а същото се явява и по-благоприятно
за дееца, доколкото при приложението на чл. 58а, ал.1 от НК, наказанието би
било в по-висок размер.
След
като се запозна със справката за съдимост на пос. О.
съдът констатира, че след извършване на престъплението предмет на настоящото
производство по отношение на същия има влязла в сила присъда, а именно: с
определение постановено от ВРС по НОХД № 686/2015год., влязло в сила на
27.02.2015год., съдът е одобрил споразумение съгласно което подс.О.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.2,
т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за което престъпление му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три
години. Престъплението е било извършено на 07.02.2015год.
Като
съобрази, че престъплението предмет на настоящото производство и това, в
извършването на което подсъдимият е бил признат с цитирания по-горе съдебен акт
са били извършено от него в условията на реална съвкупност, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът приложи разпоредбата на чл.
25, ал.1, вр.чл. 23, ал.1 от НК и наложи на
подсъдимия едно общо за съвкупността едно общо най-тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от шест месеца. И като съобрази размера на
наложеното наказание от една стана и от друга данните за личността на
подсъдимия от друга – неосъждан към момента на извършване на всички деяния
включени в продължената престъпна дейност, семейно ангажиран, проявената
критичност към извършеното и липсата на данни за последващи противоправни
прояви, съдът счете, че за постиган целите на наказанието и най-вече за
поправяне на подсъдимия не е наложително така наложеното за съвкупността
наказание да бъде изтърпяно от него ефективно, поради което и приложи
разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи изтърпяването на същото като определи на
подсъдимия изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Като взе
предвид че приложения като ВД по делото 1бр. автомобилен крик принадлежи на
подсъдимия и е послужил на същия за извършване на едно от деянията включени в
престъпната му дейност видно от неговите обяснения при предявяване на
вещественото доказателство, макар и да не фигурира в повдигнатото му обвинение,
съдът постанови на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК посочената вещ да бъде
отнета в полза на Държавата.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия О. направените по делото разноски като
го осъди да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна направените
в хода на досъдебното производство разноски за експертизи и фотоалбуми в размер
на 83.78 лв.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: