ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25214
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110132248 по описа за 2022 година
проекто доклад (чл. 140 от ГПК):
искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-2, във вр. с чл. 225 от КТ; евентуално чл. 357
от КТ, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 221 от КТ:
Ищецът – Г. Р. П., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Е. И. - адвокат САК, в
исковата си молба и уточнение на същата от 29.06.2022г. твърди, че работил при ответника
по силата на трудов договор, като изпълнявал длъжността „експерт с юридическо
образование в Специализираната администрация на Инспектората към ВСС“.
Със заповед № ЗЧР-7 от 20.04.2022г. на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от
КТ за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 т. 8 предл. 2-ро и т.10 от КТ, във
вр.с чл. 126, т. 9, предл. последно от КТ във вр.с чл. 16 от Етичния кодекс на съдебните
служители, във вр. с чл. 15, б. „й“ предл. първо от Правилника за вътрешния трудов ред на
ИВСС, във вр. с чл. 186 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
като трудовият договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от
датата на връчване на заповедта - 20.04.2022г.
Заповедта била нищожна и изцяло неправилна и незаконосъобразна и явно необоснована.
- не бил уронил доброто име на работодателя, тъй като частният му живот нямал отношение
към служебния;
- заповедта била немотивирана;
- били нарушени разпоредбите на чл. 189 и чл. 193 от КТ;
- излага и други правни доводи.
С оглед изложеното, моли да се отмени като незаконосъобразна заповед №ЗЧР-7 от
20.04.2022г. на Главня инспектор на ИВСС, евентуално да се приеме за установено, че не
1
дължи заплащане на обезщетение.
- да се възстанови на заеманата до уволнението длъжност;
- да се осъди ответникът да му заплати сумата от 24 757 лева, обезщетение за оставане без
работа за периода от 20.04.2022г. до 20.10.2022г., ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът – ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ, гр. С.,
оспорва исковете:
- уволнението било извършено законосъобразно.
от фактическа страна:
На 20.04.2022г. е издадена заповед, с която работодателят налага дисциплинарно
наказание – уволнение, на ищеца, считано от същата дата.
Мотивацията на работодателя е следната:
На 30.03.2022г. постъпи сигнал вх. № 3171 от 30.03.2022г. по описа на ИВСС от В. Л.
П. от гр. С. срещу Г. Р. П. - служител на ИВСС. Наведени са доводи, че на 12.03.2018г.,
30
около 15. часа, пред входната врата на апартамента ѝ П. е влязъл в пререкания със съпруга
на П., започнал да го блъска и да го обижда. Твърди се, че след намесата на П., П. ѝ нанесъл
удари с юмруци. За причинените травми се е снабдила с медицинско свидетелство и е завела
наказателно дело. Заявява, че П. размахвал служебната си карта и отправял заплахи, че „ще
вкара“ съпруга й в затвора, „защото прокурорите и съдиите са негови хора“. Допълва, че
след четиригодишно разследване, Г. П. е бил осъден с влязла в сила присъда от СРС за
извършено престъпление и му е наложено наказание „глоба“. Заявява, че решението на СРС
е обжалвано пред СГС и същото е потвърдено.
На основание постъпилия сигнал в ИВСС, и след извършена служебна проверка на
електронната страница на СРС се установи, че с Присъда № 20026022/19.01.2021г. по НЧХД
№ 12728/2018г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, Г. Р. П. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК за нанасяне на лека телесна повреда на В. Л.
П., подател на сигнала. На основание чл. 78а НК П. е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. С Решение №
144/23.02.2022г. по ВНДЧХ № 20211100602352/2021г. по описа на СГС, НО, присъдата на
СРС е потвърдена от въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид горното е инициирано дисциплинарно производство срещу служителя Г.
Р. П.. Със Заповед № ЗЧР- 4 от 12 април 2022г. на главния инспектор, на служителя е дадена
възможност в срок до 17.00 часа на 13 април 2022г. да даде обяснения по случая. Заповедта
е връчена лично на П. на 13.04.2022 г. На същата дата в ИВСС постъпиха обяснения от
служителя, регистрирани с вх. № ЗЧР - 4 от 13.04.2022г. В обясненията заявява, че
„производството по посочените в заповедта дела“ не е приключило, тъй като на 05.04.2022
г. е подал молба до главния прокурор за възобновяването му.
Твърди, че съдия Р. М. от СГС, VI-ти въззивен състав не си е направила отвод по
2
делото, с което е извършила процесуално нарушение.
Допълва, че същата е била „проверявано лице“ по сигнал с вх. № 777/10.02.2017г.
по описа на ИВСС, като по случая е била извършена проверка със Заповед № СР-17-
102/30.03.2017г. на главния инспектор на ИВСС. Допълва, че проверката е извършена от
инспектор Т. Н., Г. П. и П. М., приключила с доклад per. № РВ-15-19/2017г.
В заключение заявява, че през месец февруари 2021 г., е посетил кабинета
на главния инспектор, и е провел разговор с нея, във връзка с „цитираното производство
пред СРС“. Обяснява, че е бил „принуждаван“ да оттегли жалбата си срещу съдия С. Г. от
СРС, подадена до председателя на СРС, което е отказал да направи.
II. Работодателят установи следното:
На 12.03.2018г., около 15.30 часа, в гр. С., Г. П. е причинил лека телесна повреда
на подателя на сигнала - В. Л. П. Нанасянето на телесната повреда се дължи на възникнал
спор между служителя П. и съпруга на подателя на сигнала. Спорът прераснал във
физическа саморазправа между служителя и съпруга на подателя на сигнала, като
последният се е опитал да предотврати тази саморазправа. В резултат на това, Г. П. е
нанесъл удари на В. П., които са ѝ причинили лека телесна повреда. Свидетел на
физическия конфликт е станал съсед на разправящите се, като след появата му конфликтът е
бил преустановен. По случая е образувано наказателно производство от частен характер по
тъжба от В. Л. П. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда №
20026022/19.01.2021г. на СРС, НО, 131-ви състав по НЧХД № 12728/2018г. по описа на
съда, потвърдена с решение № 144/23.02.2022 г. по ВНЧХД № 20211100602352/2021г. по
описа на СГС, НО, VI-ти въззивен състав. За да постанови присъдата, съдът е приел, че
служителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
130, ал. 1 НК. От обективна страна, съдът е установил, съобразно събраните в хода на
наказателното производство доказателства, че е нанесена лека телесна повреда на В. Л. П.
От субективна страна, съдът е установил, че деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Ето, защо, съдът е признал подсъдимия Г. П. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Предвид така установеното, не могат да бъдат споделени дадените от Г. П.
обяснения, че производството по делото, образувано пред СРС, съответно пред СГС не е
приключило, тъй като е подал молба за възобновяване на наказателното дело. Присъдата по
НЧХД № 12728/2018 г. по описа на СРС е влязла в сила на 23.02.2022г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 420, ал. 3 от НПК, искането за възобновяване не спира изпълнението на
присъдата, освен ако прокурорът или съдът, компетентен да разгледа искането, постанови
друго. Към обясненията не са представени доказателства в тази насока. Отделно от това
следва да се посочи, че подадената молба за възобновяване на производството не променя
факта, че Г. П. е нанесъл лека телесна повреда на Вилия Петрова, признато от съда за
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Този извод се налага и от обстоятелството, че в
обясненията си П. не отрича извършеното от него деяние, а единствено сочи, че е допуснато
3
съществено процесуално нарушение.
Необосновани са и твърденията на служителя, че през м. февруари 2021г. му е
оказан „натиск“ от главния инспектор да оттегли жалбата си срещу съдия С. Г. от СРС. С
решение на Комисията по професионална етика (КПЕ) при СГС от 02.12.2020г. сигналът на
Г. П. срещу съдия С. Г. е оставен без разглеждане, видно от получените от съдия Г. Ц. -
заместник-председател на СРС материали, заведени с вх. № 725/28.01.2021 г., per. № Ж-02-
2/28.01.2021 г. по описа на ИВСС. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на служителя
за оказан „натиск“ от главния инспектор, след като КПЕ е прекратила още през м. декември
2020г. производството, образувано по сигнала на П..
Обясненията, дадени от Г. П. на 13.04.2022г. свидетелстват за безкритичност към
постъпката му и за липса на покаяние за извършеното от него. В подкрепа на този извод е
факта, че П. не е изразил никакво съжаление за стореното от него (за нанесената лека
телесна повреда на П.), а напротив - единствено сочи, че е подал молба за възобновяване на
производство. За липсата на критичност към извършеното от него престъпление, което е и
тежко нарушение на Етичния кодекс на съдебните служители, свидетелства, изложеното в
обясненията му, че съдия Р. М. е следвало да се отведе от делото, поради извършена от
ИВСС проверка по реда на глава девета, раздел 16 ЗСВ. Г. П. е участвал в проверката на
ИВСС и е знаел, че същата е прекратена поради липса на достатъчно данни за извършено
нарушение, поради което не са били налице основанията за отвод на съдията.
Всеки служител на ИВСС е длъжен да има поведение в съответствие с принципите
на професионалната етика, изброени в Етичния кодекс на съдебните служители.
Несъобразяването с етичните норми на поведение води до уронване както на доброто име на
Инспектората, така и до уронване престижа на съдебната власт и загубата на доверие в нея.
Изрично, с разпоредбата на чл. 44 от Етичния кодекс на съдебните служители е указано, че
Етичният кодекс подлежи на задължително спазване от всички съдебни служители, като
всяко нарушение на установените с него правила ще бъде разглеждането като основание за
търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарни наказания по раздел
III на глава девета от КТ.
С извършеното престъпно деяние служителят е нарушил законовата разпоредба на
чл. 126, т. 9, предложение последно от КТ, която гласи, че при изпълнение на работата,
служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването на доброто име се
изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, като
нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат, и
е съставомерно независимо от формата на вина - умисъл или небрежност, като в конкретния
случай нарушението е умишлено, което допълнително го утежнява. Действията на П. са от
обективно естество да доведат до уронване престижа на Инспектората, тъй като същият,
като служител в ИВСС, е имал поведение несъвместимо с Етичния кодекс на съдебните
служители, признато от съда за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, което е злепоставило
работодателя пред трети лица.
Служителят е нарушил и разпоредбата на чл. 15, б. „й“, предл. първо от
4
Правилника за вътрешния трудов ред на ИВСС, утвърден със Заповед № 3- 19/15.02.2019 г.
на главния инспектор, съгласно която служителите са длъжни да спазват трудовата
дисциплина като пазят доброто име на Инспектората.
Служителят е нарушил и разпоредбата на чл. 16 от Етичния кодекс на съдебните
служители, съгласно която при изпълнение на служебните си задължения и в обществения
живот, съдебният служител следва поведение, което е съвместимо с добрите нрави и не
уронва престижа на съдебната власт.
Служителят е нарушил и т. 40, раздел IV. „Длъжностни задължения“ от
длъжностната си характеристика за експерт с юридическо образование в Инспектората към
ВСС, код по НКПД: 26195011, утвърдена от главния инспектор на ИВСС на 08.10.2016 г., с
която П. е запознат на 30.10.2017 г. С т. 40 е вменено нарочно задължение на служителя да
пази доброто име на работодателя.
ИВСС извършва проверки на органите на съдебната власт, в т. ч. и проверки за
интегритет на магистратите, поради което е недопустимо служител от ИВСС да има
непристойно поведение, признато от съда за престъпление. Предвид спецификата на
работата на експертите в ИВСС, те са длъжни да поддържат висок авторитет, повишена
обществена отговорност и морал както при изпълнение на служебните си задължения, така
и в личния си живот. Подобно поведение, каквото П. е имал (установено от съда с влязла в
сила присъда) не може да бъде толерирано, като налагането на по-леко дисциплинарно
наказание би
означавало точно това. Тежестта на нарушението и обстоятелствата при които е извършено
дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
На 12.03.2018г. в гр. София Г. Р. П. е причинил лека телесна повреда на В. Л. П.,
като решението на съда, с което същият е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал.
1 НК, е влязло в сила на 23.02.2022 г., от която тече срока по чл. 194 от КТ. От този момент
е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в уронването на доброто име
на предприятието.
Работодателят, в качеството си на дисциплинарно наказващ орган, приема, че
горепосочените нарушения са извършени виновно от служителя Г. Р. П., което е основание
за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Реализирането на дисциплинарната
отговорност се дължи от една страна, че със своето поведение служителят е уронил доброто
име на ИВСС, а от друга, служителят е нарушил множество разпоредби както на
нормативни актове, така и на вътрешни такива.
Ответникът следва да установи спазена дисциплинарна процедура, както и че
заповедта е мотивирана (последното ще бъде констатирано в акта по същество).
Получаването на трудовата книжка е безспорно – гласни доказателства в тази насока не са
необходими. Втората група искани свидетели са за обстоятелства, което са ирелевантни.
Трудовото възнаграждение на ищеца не е спорно.
5
от правна страна:
1-2. по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, евентуално чл. 357 от КТ, във
вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 221 от КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение.
С атакуваната Заповед работодателят упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил
на работника дисциплинирано наказание “уволнение” и е прекратил трудовото
правоотношение.
Доказателствената тежест да се установи, че уволнението е законно лежи върху
ответника (Решение № 432 от 20.04.2000г. по гр. д. № 1358/1999г., 3 г.о.) – чл. 154, ал. 1 от
ГПК. На преценка обаче подлежат само въведените от ищеца основания (Р. № 149 от
13.06.2012г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.: в производството по иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца
доводи за незаконност на уволнението ... в нарушение на съдопроизводствените правила,
въззивният съд е уважил предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опорочава
оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищеца - принципът на
диспозитивното начало действа и в трудовите спорове; също Решение № 1640 от
28.01.2008г. по гр.д. № 350/2007г. на ВКС; Решение № 459 от 27.10.2011г. по гр.д. №
1532/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009г. на ВКС,
ІV г.о., ГК).
Спорът е по-скоро правен.
3. по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Тази претенция е обусловена от първата.
4. по иска с п. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ:
Обезщетението по чл. 344 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи от работодателя
при следните предпоставки – в резултат от уволнението, което е признато за незаконно,
работникът да е останал без работа, като размерът му е за не повече от 6 месеца.
Тежестта за това лежи върху ищеца.
по доказателствата:
ССчЕ не е необходима. Същото се отнася и до съдебното удостоверение и трудовото
досие (което все пак е представено).
С оглед посоченото, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
30
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 27.10.2022г. от 13,ч.
6
Да се призоват страните с препис от настоящето определение.
На ищеца да се изпрати и копие от отговора на ответника.
Ищецът да се призове на следния адрес: гр. С., чрез адв. Е. И. - адвокат САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7