РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. *, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100418 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и
чл.86,ал.1 от ЗЗД,предявени от Д.Д. срещу ЗАД „ДБ:ЖЗ”АД , ЕИК * за сумата 50 000 лв.
,представляващи обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П.В., настъпила при
ПТП,ведно със законната лихва от датата на увреждането- 03.01.2017 г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба се твърди,че ищецът е брат на П.В.,б.ж.на гр.*,починал на
03.01.2017г.след претърпяно ПТП на път II 81,км.96+000 между гр.* и гр.*. В района на
с.*,в лентата за движение на лекия автомобил „*“/управляван от пострадалия/ ,навлязъл друг
лек автомобил-„*“с рег.№ * ,управляван от В.Б. ,който шофирал автомобила си с превишена
скорост и след употреба на значително количество алкохол.Между двата автомобила
последвал челен удар ,при което П.В. получил тежки увреждания,впоследствие довели и до
летален изход. По случая било образувано ДП № 5/2017 г.по описа на на РУ на МВР гр.*,
приключило с повдигането на обвинение на В.В. Към настоящия момент има влязла в сила
присъда по НОХД №75/2018г.по описа на Окръжен съд-*. Твърди се, че за увреждащият лек
автомобил „*“с рег.№ * ,управляван от водача В.Б. има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното застрахователно дружество,валидна към датата на ПТП. Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът предявил претенциите си за заплащане на
обезщетение пред ответното застрахователно дружество, каквото му било отказано поради
липса на материално правна легитимация . Твърди, че вследствие причинената
преждевременна смърт на неговия брат , е претърпял и продължава да търпи болки и
страдания. Преди настъпилото събитие бил спокоен,докато след това станал
избухлив,нервен .Променил се е и целия му живот, тъй като бил принуден да напусне
семейството си в гр.* и да заживее с родителите си,които били болни и имали нужда от
помощ . Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати сумата 50 000 лв.,обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата претенция .
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество.В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се признава съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по силата на описаната в исковата молба
застрахователна полица „Гражданска отговорност“,сключена със „ЗАД ДБ:ЖЗ“ АД относно
1
лек автомобил „*“с рег.№ *. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и
размер.Оспорва се механизма на процесното ПТП,като се твърди, че същото не е настъпило
по описания в исковата молба начин.Заявява се изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия П.В., управлявал л.а. „*“,с рег.№ *
евентуално в нарушение на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като не се е съобразил с пътните
условия,не е контролирал с дължимата грижа и внимание управлявания от него автомобил и
се е движил с несъобразена скорост, евентуално ,че не е използвал предпазен колан ,с който
е бил оборудван управлявания от него автомобил. Оспорват се търпените от ищеца болки и
страдания и се прави възражение ,че ищецът не е лице,имащо право на такова обезщетение
.
В законоустановения срок е предявен регресен иск срещу водача В.Б. , като на
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 500, т. 1,предл.1 от КЗ,в условията на евентуалност
се претендира присъждане на застрахователното обезщетение по предявения главен иск в
размер на 2500 лв. представляваща частична претенция от общо дължимите 50 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 03.01.2017 г.,ведно
със законната лихва,считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя
. Претендира разноски,включително за адвокатска защита в производството по този иск.
Регресният иск е връчен редовно на конституираното трето лице помагач В.Б.. Чрез
процесуалния си представител същият оспорва основателността на същия,като въвежда
твърдения ,че ищецът по първоначалния иск не е доказал настъпилите вреди .Като
алтернативно твърдение е заявено,че искът е прекомерно завишен и следва да бъде уважен
до максимума,посочен от законодателя-5000 лв.
От фактическа страна се установява следното:
Ищецът Д.Д. е брат на П.В.,починал вследствие настъпило на 03.01.2017г.ПТП.
Родствените отношения се установяват от представеното по делото удостоверение за
наследници.
На 03.01.2017г.пострадалият П.В. управлявал лек автомобил „*“с рег.№ * от гр. * в
посока към гр.* ,прибирайки се след приключване на работния му ден в гр.*.В района на с.*
в лентата за движение на л.а. „*“навлязъл лек автомобил „* *“с рег.№ * ,управляван от В.Б.
,който шофирал след употреба на алкохол.Между двата автомобила последвал челен удар .
Вследствие причинените му травми при настъпилото ПТП,водачът П.В. починал преди
екипа на спешна помощ да успее да го транспортира до МБАЛ АД гр.*.
По случая е образувано ДП № 5/2017г.по описа на РУ на МВР-*.
С влязла в сила присъда от 08.07.2019г., постановена по НОХД № 75/2018г. по описа
на ОС-*,изменена с решение № *09/20.03. 2020г., постановено по ВНОХД № 1253/2019г.по
описа на Апелативен съд-*, В.Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017г.на път
*,км.96+000,между гр.* и с.*,при управление на МПС-лек автомобил марка „* *“с рег.№ *,
нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП-„На пътно
платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено,когато платното за движение
има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение ,освен при
изпреварване или заобикаляне“и по непредпазливост причинил смъртта на П.В. и средни
телесни повреди на друго лице,като деянието е извършено в пияно състояние-с
концентрация на алкохол в кръвта 2.27 на хиляда за периода 12-16ч.на 03.01.2017г. и 2.30 на
хиляда за периода 16-17ч.на същата дата ,установена по надлежен ред чрез количествено
изчисление за определяне съдържанието на алкохол в кръвта по свидетелски показания
,обективирано в протокол №760/10.02.2017г.на НТЛ при ОД на МВР *,квалифицирано като
престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,пр.1 и пр.3,б.„б“вр.ал.1вр.чл.342,ал.1 от НК и му е
наложено съответното наказание.
Съгласно заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза,неоспорено
от страните,ПТП е настъпило извън населено място, където максимално разрешената
скорост за леки автомобили е 90 км/ч. Преди ПТП л.а. „*“с рег.№ * се е движил със скорост
от 118.5 км/ч,а л.а. „*“с рег.№ * се е движил със скорост от 74,99 км/ч. И двамата водачи са
попадали в опасната зона на другия водач.След излизане от ляв завой водачът на л.а. „*“не е
успял да възстанови правилната посока , загубил е контрол над МПС и е навлязъл в
насрещната лента за движение. Преди удара и двата леки автомобила са се намирали един
срещу друг в лентата за движение на л.а. „*“,където е и мястото на удара. Според вещото
лице основните причини за настъпване на ПТП са управление на МПС от водача на л.а.
„*“след алкохолно опиянение и невъзможност за адекватна преценка на скоростта на
движение при изпълнение на ляв завой и движение с превишена скорост. Водачът на л.а.
2
„*“,забелязвайки бързо приближаващия се лек автомобил „*“,навлизащ в неговата лента за
движение,направил опит да предотврати удара чрез изменение посоката на движение в
дясно ,но не успял.
Съгласно закючението на назначената съдебно-медицинска експертиза,неоспорено от
страните,в резултат на настъпилото ПТП пострадалият П.В. е получил тежка , съчетана,
множествена черепно-мозъчна ,гръдна и коремна травма със засягане на жизнено важни и
животоподдържащи органи и системи,в това число главен мозък и бели дробове.
Непосредствена причина за смъртта е острата дихателна и сърдечна недостатъчност,
развили се на базата на травматичен шок и мастна емболия на белите дробове вследствие
съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма със счупване на костите на
черепа,гръдния кош и ляво бедро, с кръвоизливи в белите дробове и разкъсвания в областта
на опорацията на червата . Анализирайки характеристиките на телесните увреждания,
техните локализации, както и механизма на ПТП, вещото лице счита, че между тяхното
получаване и настъпилата смърт при ПТП, съществува пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка. Вещото лице е категорично,че при тези увреждания смъртта е била
неизбежна дори при оказване на своевременна и квалифицирана медицинска помощ.
Установило е,че в представената медицинска документация по делото няма описани
увреждания с характера на специфични и характерни ,по които би могло категорично и
еднозначно да се твърди за наличието на поставен предпазен колан по време на настъпване
на ПТП,но съдейки от вида на травмите и имайки предвид тежестта на ПТП-челен удар
между два движещи се леки автмобили с висока скорост заключава,че може да се твърди,че
настъпването на фаталния край дори и при поставен предпазен колан би бил неизбежен.
По делото не се оспорва фактът на налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност“на лек автомобил „* *”с рег.№ * към момента на причиняване на ПТП на
03.01.2017г., със застраховател ответното „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД.
Безспорно е установено също така,че ищецът е депозирал заявление при ответното
дружество ,като с писмо от 15.11.2021 г. Застрахователят е отказал да изплати обезщетение
с мотиви ,че не са налице основания за ангажиране застрахователната отговорност на
дружеството .
Относно преживените от ищеца болки и страдания от загубата на неговия брат П.В.
,са разпитани свидетелите Др.П. и А.П. .
Свидетелката Др.П. установява,че познава двамата братя от дълги години,тъй като
живее в една кооперация с родителите им. П. е живял в жилището на родителите си заедно
с тях ,а ищецът се е оженил и установил в * .Свидетелката установява,че отношенията в
семейството им били чудесни ,братята много се уважавали и разчитали един на
друг.Въпреки разликата във възрастта, отношенията между тях били много близки, когато
бил студент П. в * често посещавал брат си .Всички празници прекарвали заедно . След
катастрофата ищецът много се е променил-станал раздразнителен,не можел да спи
.Променил се основно и животът му.След като загубил брат си, същият напуснал * и се
установил преимуществено в *, за да се грижи за родителите си, които преживели
изключително тежко смъртта на сина си, освен това били възрастни и болни .
Свидетелката А.П., семейна приятелка на двамата братя установява,че отношенията
между тях били много искрени и чисти, много се уважавали и смъртта на П. му се е отразила
изключително зле.Същият не само променил коренно начина си на живот/премествайки се
от * в * ,като по този начин изоставил донякъде и семейството си/ ,но се променил много и
психически-станал затворен,сприхав,нервен,често се е разхождал по всяко време на
денонощието .
Горните фактически констатации, съдът прие за доказани, като кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели,в чиято безпристрастност няма основание да се
съмнява.
Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените съдебна автотехническа и
съдебномедицинска експертизи като обосновани на всички материали , приложени в делото
и относими към изясняване на поставените въпроси.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
3
Исковете са допустими на основание чл.498 ал.3 от КЗ, като предявени при отказ на
застрахователя от плащане по претенциите на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увредените лица, спрямо които
застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване изискванията на чл.380 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.493 от КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за
причинени на трети лица вреди, включително неимуществените поради настъпила смърт.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, по делото следва да са установени предпоставките
на чл.45 от ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 от КЗ и всички
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД.
В случая са налице всички елементи на непозволеното увреждане-противоправно
деяние на водача, вина на дееца, вреда, която се намира в причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, предвид което възниква отговорността на дееца за
непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието му вреди. Съгласно
чл.429 от КЗ при наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“към момента на ПТП, застрахователят е длъжен да обезщети
пострадалите от деянието лица за претърпените от тях неимуществени вреди, заедно с
лихвите.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,че ищецът не е
материално легитимирано лице в настоящата хипотеза по следните съображения:
С № ТР 1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г. е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Прието е с ТР, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
В конкретната хипотеза ищецът попада в приложното поле на тълкувателното
решение, защото е брат на починалия. Ето защо той има право да търси обезщетение за
претърпени болки и страдания, ако докаже, че е понесъл такива.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира,че в процесния
случай ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства, които надхвърлят обичайните за
този вид родствена връзка.Както бе изложено по-горе, същият е преживял много тежко
смъртта на брат си, тъй като е изпитвал дълбока привързаност към него, въпреки разликата
във възрастта ,като и към настоящия момент тази загуба не е преодоляна.Нещо повече,
установи се, че същият е променил и начина си на живот ,напускайки * и установявайки се в
*,като по този начин е ощетил и себе си, и съпругата си и децата.Безспорно това нямаше да
се случи, ако не е била смъртта на неговия брат .
Съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от
ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също
такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа
на справедливостта.
4
Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от
ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на
загубата на близкия човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.
В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищеца е била засегната.
Смъртта на неговия брат му е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за
неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се
ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането
страдания, а продължават и след това. От събраните по делото доказателства се налага
извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и към
настоящия момент. Ищецът е претърпял и продължава да търпи негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек .
Съобразявайки вида на родствена връзка между починалата и ищцата, характера на
съществуващите отношения на обич и привързаност между тях , на основание чл. 52 ЗЗД
съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 30 000 лева,ведно със законната
лихва,считано от 15.11.21 г.Над този размер до предявения такъв 50 000 лв. същият се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен .
От страна на процесуалния представител на третото лице помагач е направено
искане,че максимума на дължимото обезщетение е 5000 лв.Съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
че максималния размер на присъденото обезщетение следва да бъде до 5 000 лева с
оглед разпоредбата на пар.96 ,ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ.
Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Въведения в разпоредбата на пар.96,ал.1 от КЗ подход противоречи на първо място
на основополагащия принцип за определяне размера на обезщетение-този на
справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД. С така въведения лимит се изключва приложението
на обективността и съотнасянето на обема и интензитета на преките и непосредствени вреди
към дължимото обезщетение, като еквивалент в пари. Противоречи на изискването за
адекватност на застрахователното обезщетение към обема на претърпените вреди и лишава
от смисъл сключването на застрахователен договор.
На следващо място съдът намира,че въведена по този начин нормата на §96 от ПЗР
на КЗ противоречи на европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в
националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между които и
специалната, касаеща застраховката „Гражданска отговорност”- Директива 2009/103 ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.,относно застраховката „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства и контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка. Директивата кодифицира
съществувалите преди норми и главно Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април1972г. и
т.н. Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983г. Относими към казуса са
нормите, регламентиращи обхвата на лицата,на които се дължи обезщетение и подходът при
определяне на размерите му в националното законодателство. Така съгласно Директива
2009/103 задължение на държавите-членки е да гарантират минимални суми на
застрахователно покритие,които да обезщетят напълно и справедливо всички пострадали…
Следва да се предвиди минимално покритие на пострадал или за претенция (т.12 от
преамбюла) В чл.9,ал.1 е посочено,че "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката,
посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални
суми: а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR
за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай
на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. "
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съвета на ЕС на
5
отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013г.по село С-277/12,(с
докладчик съдия Ал.Арабаджиев), в което Съдът е отговорил,че „ държавите-членки трябва
да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при
използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочени по-горе директиви
от тяхното полезно действие..” Също е прието,че „ Ако националните законодатели бяха
свободни, когато счетат за нужно, да определят в националното право за всяка отделна
категория установени вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните
гарантирани суми по член 1, параграф 2 от Втора директива посочените минимални
гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно
действие..”. Тълкуването,което съдът дава е,че ”Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и
член 1,параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 , трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1,параграф 2 от Втора директива 84/5.
В случая с нормата на §96 от ПЗР на КЗ реално се въвежда на лимит на максималното
обезщетение,което може да се получи при застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, което, обаче е в пъти по-ниско от установените стандарти, описани по-
горе и поставящи минимален праг за репариране. На практика се дерогират предварително
уговорените застрахователни лимити, при и с оглед на които страните са сключили
застраховката. Въведена в този й вид нормата противоречи на европейското
законодателство, поради което националният съд е задължен да зачете директното му
действие (т.н.директен ефект) и приложи общностното право. Това е наложително и при
наличието на изрично произнасяне на Съда на Европейските общности по преюдициалното
запитване,касаещо тези разпоредби, съгласно чл.633 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира,че не следва да е обвързан с въведения в
§96 от ПЗР на КЗ максимален размер на възможно обезщетение, а е нужно съгласно
принципа на справедливостта и европейските норми да определи обезщетението в
съответствие с действителните вреди,претърпени от ищеца.
Както бе изложено по-горе, ответникът е направил възражение за съпричиняване .
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да
се намали ,ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат.Обстоятелствата, с които е обосновано възражението на
ответника са,че пострадалият не се е съобразил с пътните условия,не е контролирал с
дължимата грижа и внимание управлявания от него автомобил и се е движил с несъобразена
скорост,евентуално ,че не е използвал предпазен колан ,с който е бил оборудван
управлявания от него автомобил „*”.От съдебно-автотехническата експертиза се
установява,че управлявания от пострадалия автомобил се е движил със скорост в рамките на
разрешената за участъка от пътя,в който е настъпило ПТП,съобразена с пътните условия и
единствената причина за инцидента е поведението на В.Б.,управлявал лек автомобил „* *“ с
рег.№* с превишена скорост,внезапно навлизайки в насрещното платно за движение.
Недоказани останаха и възраженията за нарушавана разпоредбите на чл.137а от ЗДвП от
страна на пострадалия П.В., предвид изводите на съдебномедицинската експертиза,че с
оглед механизма на произшествието,П. В. пак би получил тежки травматични увреждания и
настъпването на фаталния край би било неизбежно, дори при поставен предпазен
колан.Следователно в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл.51,ал.2
от ЗЗД.
С оглед уважаване на главните искове, съдът следва да се произнесе по предявения от
6
ответника по първоначалния иск срещу третото лице помагач В.Б. обратен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1,т.1,предл.1 от КЗ .
По силата на цитираната разпоредба , застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение на
Закона за движение по пътищата, като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Фактът, че ответникът
по обратния иск е управлявал МПС- л. а. „* *“ с рег. № * след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закона норма е безспорно установен
с влязлата в сила присъда по НОХД № 75/ 2018г. на ОС-*,според която В.Б. на
03.01.2017г.,на път *,между гр.* и с.* при управление на лек автомобил „* *“с рег.№* ,в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта в интервал 2.27 на хиляда-2.3 на
хиляда ,установена по надлежния ред чрез количествено изчисление за определяне
съдържанието на алкохол в кръвта по свидетелски показания,обективирано в протокол
№760/10.2.2017г.на НТЛ при ОД на МВР * ,нарушил правилата за движение по ЗДвП-
чл.16,ал.1,т.1 и по непредпазливост причинил смъртта на П.В..
Безспорно е установено по делото и че за управлявания от ответника по обратния иск
В.Б. е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите при ищеца
по обратния иск „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД към датата на ПТП -03.01.2017г.Налице е регресно
основание срещу ответника Б. по смисъла на чл. 500 от КЗ, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена в претендирания размер от 2500 лева частична претенция
от пълния размер 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Този
иск следва да бъде уважен условно-при условие,че застрахователят изплати на увредените
лица присъденото по главния иск,т.е. след заплащане на присъдената като обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца .
Предвид изложените съображения по главните искове, неоснователни са всички
възражения на ответника по обратния иск Б.,заявени в отговора му на исковата молба.
Относно дължимите деловодни разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи разноски на ищците, които
представляват само адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Съобразно размера
на всеки от уважените искове, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл.7, ал. 2, т.5 от
Наредба № */2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
адв. П.Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1430 лв.
Ищецът също дължи на ответника разноски/150 лв.юрисконсулско
възнаграждение,100 лв.ДТ и 600лв.експертизи/ ,които съобразно отхвърлената част на иска
са в размер на 567лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-* дължимата за производството държавна
такса в размер на 1200 лева и 5 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД, със седалище и адрес на управление: гр. *,ЕИК
*,представлявано от изпълнителните си директори Р.М. и Б.И. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д. от
гр.* , ЕГН ********** сумата 30 000/тридесет хиляди/ лева,представляващи обезщетение
за неимуществени вреди-морални болки и страдания,претърпени вследствие смъртта на
неговия брат с П.В. с ЕГН **********,в резултат от ПТП на 03.01.2017г.на път Е 79 ,по
вина на водача на лек автомобил марка „* *”с рег.№ *,застрахован при ответника по
„Гражданска отговорност”на автомобилистите ,ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.06.2018г.до окончателното изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ иска над
този размер до предявения такъв 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД, със седалище и адрес на управление: гр. *,бул. „*”№
*,ЕИК *,представлявано от изпълнителните си директори Р.М. и Б.И. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.Д. сумата 1430 лв .адвокатско възнаграждение .
7
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД, със седалище и адрес на управление: гр. *,бул. „*”№
*,ЕИК *,представлявано от изпълнителните си директори Р.М. и Б.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебата власт по сметка на Окръжен съд-* държавна такса в размер сумата
1200 лв.ДТ и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист .
ОСЪЖДА Д.Д. от гр.* , ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД, със
седалище и адрес на управление: гр. *,бул. „*”№ *,ЕИК * разноски по водене на делото в
размер на 567 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.500,ал.1,т.1,предл.1 от КЗ, В.Б. с ЕГН *,с постоянен
адрес:гр.*,ж.к. *,бл.*,ет.*,ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ДБ:ЖЗ”АД,със седалище и адрес на
управление:гр. *, бул. „*”№ *, ЕИК *,сумата в размер на 2500 лева, представляваща
частична претенция от пълния размер от 50 000 лева, след доказателства за изплащането й
като обезщетение на Д.Д. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на
заплащане на обезщетението до окончателното изплащане на задължението.
Решението е постановено при участието на В.Б., ЕГН *-трето лице помагач на
ответника по главните искове „ЗАД ДБ:ЖЗ” АД, ЕИК *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-* в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
8