П Р И С Ъ Д А №

 

гр.Видин, 12.10.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВИДИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на  дванадесети октомври две хиляди   двадесет и втора година в открито  съдебно заседание, в следния състав:

     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.

                                      Съд. заседатели: 1. ........................

                                                                  2. ........................

 

при секретаря: М. В. и с участието на прокурора             разгледа докладваното от СЪДИЯ П. НЧХД № 328 по описа за 2021 г. и въз основа на данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

     

ПРИЗНАВА подсъдимата Я.М.Л. - родена на  ***  г. в гр. В.,  живуща ***, българка, с българско гражданство, неомъжена, със средно образование, безработна, неосъждана, ЕГН  **********  за ВИНОВНА в това, че на 22.07.2020 г. в гр. Видин, в района на паркинга до клона „У. Б.“ около 18.00 часа е казала публично, в нейно присъствие и като длъжностно лице на  М.Е.М. *** с ЕГН **********, унизително за честа и достойнството думите: „курва, полицайка пропаднала“  – престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1  и т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА подсъдимата Я.М.Л., със снета по делото самоличност да заплати на  М.Е.М. *** с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/  лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултата на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.07.2020 г. до окончателното издължаване, както и сумата 400 /четиристотин/ лева разноски по делото за адвокатски хонорар и сумата от 14.50 /четиринадесет лева и петдесет стотинки/ лева за платена държавна такса. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част до пълния му размер до 5000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимата Я.М.Л., със снета по делото самоличност да заплати   полза на Държавата по сметка на РС - Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 /петдесет/  лв. 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Видинския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

        Делото е образувано по тъжба от М. Е. М. от гр.В., ул.”Св.Р. В.”, № 61 с ЕГН, с която е внесено в съда обвинение против Я. М. Л. от гр.Видин, ул.“Св.Р. В.”, №с ЕГН  по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.

        Тъжителката в съдебното заседание, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа тажбата си, счита същата за основателна и обоснована, а внесеното с нея във ВРС обвинение за доказано от обективна и субективна страна и моли Съдът да се произнесе с осъдителна присъда.

        Подсъдимата лично и чрез своя процесуален представител, в съдебното заседание дава обяснения, не се признава за виновна, отрича извършителството на деянията, оспорва фактическата обстановка по тъжбата, моли същата да бъде оставена без уважение, като недоказана и да бъде произнесена оправдателна присъда.

        Тъжителката  е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от нея срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 22.07.2020г. до окончателното изплащане, както и за разноските по делото сумата от 400лв. /четиристотин лева/ адвокатски хонорар и сумата от 14,50лв. /четиринадесет лева и петдесет стотинки/ държавна такса.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

        Я.Л.и М. М. живеят в гр.В., съседки са и се познават. Тъжителката М. е служител на РУ – В. и като такъв на 22.07.2020г. около 18,00ч. е изпълнявала служебните си задължения, като младши инспектор, облечена с полицейска униформа, в гр.Видин в района на „УниКредит Булбанк“ клон В., заедно с колегата си свидетеля Д. На това място тя е срещнала подсъдимата Л., която я напляла и в присъствието на множество хора в близост я нарекла с думите: “Курва, полицайка пропаднала“. От това М. се почувствала унизена за честта и достойнството си, обидена като личност и жена. Гореописаното се констатира от показанията на свидетелите Д., М. и Н. На свидетели съдът дава вяра и кредитира техните показания, като обективни логични и отразяващи възприети непосредствено обстоятелства. Тези свидетели са били на мястото на събитието.     

Тази фактическа обстановка, възприета от съда като безспорно установена и категорично доказана, се потвърждава от гласните доказателства, показанията на свидетелите: Д., М. и Н., така също и от писмените доказателства по делото материалите по преписки № 1786р-16054/05.10.2020г. на РУ-В. и № 7855р-6322/15.07.2022г., свидетелство за съдимост, пр.пр.№ 547/2022г. и пр.пр.№ 1896/2020г. на РП-Видин, между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което съдът приема за категорично доказано и безспорно установено, за което съдът ги възприема и кредитира.

        От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че подсъдимата Л.е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр.с чл.146, ал.1 от НК. От обективна страна тя на 22.07.2020г. около 18,00ч. в гр.В., в района на паркинга до клона на „УниКредит Булбанк“ е казала публично, в нейно присъствие и като длъжностно лице на М. Е.М. от гр.В., унизително за честта и достойнството й думите: „Курва, полицайка пропаднала“. От субективна страна тя е извършила това деяние при форма на вина пряк умисъл. Съзнавала е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. За формата на вината и консумирането на деянието от субективна страна се прави извод от конкретното поведение на извършителя, а то сочи на авторството на такова престъпления. Разбирала е обидата, обективирана в цитираните по-горе думи, а също и че унижава честта и достойнството на другиго, в негово присъствие, публично, при изпълнение на службата му, като длъжностно лице.     

        За описаното престъпно деяние е предвидена наказателна отговорност “глоба” в размер на от три хиляди лева до десет хиляди лева и обществено порицание. Л. не е осъждана. Не са причинени от престъплението съществени вреди за отделни лица и за обществените отношения. Подсъдимата не се отклонява от съдебния процес и органите на съдебната власт. На лице са условията на чл.78а от НК. Подс.Л. следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание. Тази норма не е прилагана преди спрямо подсъдимата. При индивидуализацията на наказанието при условията на чл.54 от НК и за изпълнение на целите на наказанието по чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимата Л. следва да бъде наложена глоба в минимален размер, а именно от 1000лв. /хиляда лева/. Съдът има предвид превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

        Подс.Л. е дала обяснения, с които отрича да е автор на описаното престъпно деяние. Съдът не възприема тази нейна теза, а счита, че това е защитна позиция, на каквато той има процесуално право. Тази версия на защитата обаче не е подкрепена от никакви писмени или гласни доказателства по делото. Целият събран доказателствен материал обосновава обвинението. От друга страна обидата се счита такава, когато е възприета именно по този начин. В цитирани по-горе текстовете слова на подсъдимата се съдържа обстоятелства унизителни за честа и достойнството. Вътрешното лично субективно отношение на М. към собственото достойноство и чест са възприели тези думи като обида. Категорични са свидетелите цитирани по-горе относно казаното от Л. и категорично свидетелстват именно за изречените от нея слова. Обстоятелството твърдяно с тъжбата и съотносимо с квалификацията на извършеното престъпно деяние е безспорно и категорично установено. Доказателствата и обстоятелствата приети на тяхната база са изложени по-горе.

        Подс.Л. следва да бъде осъдена да заплати на тъжителката М. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и разноските по делото сумата от 400лв. /четиристотин лева/ адвокатски хонорар и сумата от 14,50лв. /четиринадесет лева и петдесет стотинки/ държавна такса. В този размер гражданският иск се явява основател и обоснован, на базата на изложените доказателства и изяснената фактическа обстановка. В останалата му част до пълния му размер от 5000лв. гражданския иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Подсъдимата следва да бъде осъден на заплати на държавата по сметка на видинския районен съд сумата от 50лв. /петдесет лева/ за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

        Водим от горното съдът постанови присъдата.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: