Р Е
Ш Е Н
И Е
№225
гр.Видин,
04.05.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският районен съд, гражданска
колегия, втори състав в открито
заседание на
четвърти април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Нина Николова
при
секретаря Ф.Николова, като разгледа докладваното от съдия Н.Николова гр.д. № 981 по описа за 2016 п
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба
от „ПроКредит банк/България/ ЕАД, ЕИК *********
и седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Т.Александров №26, против Н.И.Д., ЕГН **********, И.И.Д., ЕГН **********, И.Ц.Д., ЕГН ********** с предявен частичен иск за сумата от
19 558.30 лева като част от цяло вземане в размер към датата на подаване
на исковата молба 242 238 лева. Иска се да бъдат осъдени ответниците
солидарно да заплатят исковата сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.12.2015г. до окончателното издължаване.
Подържа се от ищеца,
че на 23.12.2008г. в гр.Видин, в полза
на„ПроКредит Къмпани" ЕАД , е издаден запис на заповед, в който
„ИРЕНОР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Свети Кирил № 13, представлявано от управителя Н.И.Д. , се задължава
да заплати при предявяване на записа на заповед , но не по-късно от
27.02.2015г., без протест, сумата от 265 984 .71 евро. Записът на заповед
е авалиран от Н.И.Д., ЕГН **********, И.И.Д., ЕГН **********, И.Ц.Д., ЕГН **********. С алонж към записа
на заповед от 12.11.2015г. ,същият е джиросан на „ПроКредит банк/България/ ЕАД, ЕИК *********.
Записът на заповед е предявен за плащане на
издателя на 27.11.2015г. , а на
авалистите, както следва :на И.Д. –на 17.11.2015г., на И.Д. – на 19.11.2015г.,
на Н.Д. –на 27.11.2015г. , с нотариални покани. Твърди се, че длъжниците не са
изпълнили изискуемите се от закона задължения към ищеца.
В срок е
постъпил отговор от ответниците, които
оспорват иска, като твърдят , че записът на заповед е предявен след
преклузивния срок 27.02.1015г., че същият е е нищожен поради противоречие с
чл.486 и 487 ТЗ, по отношение на авалистите е налице чл.514 ТЗ. Твърди се от
ответниците, че на
17.01.2008 г. между „ПроКредит банк (България)" АД и „Иренор" ООД е
сключен Договор за банков кредит № 190-394152, по силата на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 200 000 евро, при посочени в
договора условия. Вземанията по същия договор за банков кредит №
190-394152/17.01.2008 г. са цедирани от
„ПроКредит банк (България)" АД на „ПроКредит Къмпани" ЕАД с Договор
за цесия от същата дата - 17.01.2008 г.
За обезпечаване на вземанията по
горепосочения договор, „Иренор" ООД е учредило в полза на „ПроКредит
Къмпани" ЕАД договорна ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека№2,т.I,рег.№54,д.№2,
вписан в служба по вписванията Видин, в книга Договорни ипотеки, акт № 3, том
I, дело № 31/2008, вх. рег. № 44/17.01.2008
г. върху имот, собственост на
дружеството, и е издало като обезпечение на кредита процесния запис на заповед.
На 10.01.2013г. ПроКредит
Къмпани" ЕАД е обявило кредита за предсрочно изискуем, и по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 577/2013г. на ВРС са издадени заповед за изпълнение въз основа
на документ и изпълнителен лист. След подадено възражение е образувано гр.д.№
367/2013г.на ВОС.
Видинският
районен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията и доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното :
Основанието
, въведено от ищеца за заплащане на процесната сума от ответниците е запис на
заповед , но с оглед въведеното възражение
и безспорно установеното обстоятелство, че същият е издаден като
обезпечение на каузално правоотношение – сключения на 17.01.2008 г. между „ПроКредит банк
(България)" АД и „Иренор" ООД Договор за банков кредит № 190-394152,
съдът следва да изследва каузалното правоотношение между страните .
Не е спорно,
че по силата на договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 200 000 евро, усвоен изцяло. Дължимата по договора възнаградителна
лихва е подробно посочена в т. 1 от Договора. Кредитът, включително и
уговорените лихви е следвало да бъде
погасен на 84 месечни вноски, чийто размер и падеж се определя от погасителен план,
неразделна част от договора, с последна падежна вноска 12.02.2015г.
Вземанията по Договор за банков
кредит № 190-394152/17.01.2008 г. са цедирани от „ПроКредит банк
(България)" АД на „ПроКредит Къмпани" ЕАД с Договор за цесия от
17.01.2008 г. За обезпечаване на вземанията по договора, „Иренор" ООД е
учредило в полза на „ПроКредит Къмпани" ЕАД договорна ипотека с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №2,т.I,рег.№54,д.№2 от 17.01.2008г.,
вписан в служба по вписванията Видин, в книга Договорни ипотеки, акт № 3, том
I, дело № 31/2008, вх. рег. № 44/17.01.2008 г. върху собствения на дружеството
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Видин, а именно: административна
сграда в степен на изграденост - груб строеж, на три етажа, със ЗП от 474
кв.м., представляваща самостоятелен обект, ведно с прилежащата към нея площ,
съставляваща имот с № 489002, целият с площ от 15 000 кв.м., находящ се в
землището на гр. Видин, с ЕКАТТЕ 10971, м. „Майски лес".
Безспорно е между страните, и че на 23.12.2008г. е
издаден процесният запис на заповед, с който „„ИРЕНОР"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Свети
Кирил № 13, представлявано от управителя Н.И.Д. , се задължава да заплати при
предявяване на записа на заповед , но не по-късно от 27.02.2015г., без протест,
сумата от 265 984 .71 евро. Записът на заповед е авалиран от Н.И.Д., ЕГН **********, И.И.Д., ЕГН **********,
И.Ц.Д., ЕГН **********. С алонж към записа на заповед от 12.11.2015г. ,същият е
джиросан на „ПроКредит
банк/България/ ЕАД, ЕИК *********. Записът на заповед е предявен за плащане на
издателя на 27.11.2015г. , а на
авалистите, както следва : на И.Д. –на 17.11.2015г., на И.Д. – на 19.11.2015г.,
на Н.Д. –на 27.11.2015г. , с нотариални покани, видно от удостоверение от
27.11.2015г.на Нотариус Т.Атанасова , нотариална покана и разписки от
длъжниците. Безспорно е,
че записът е издаден за обезпечаване
вземанията на кредитора по процесния договор.
С оглед
преустановяване на погасяването на кредита и неплащане на вноска, дължима на
12.12.2012 г. на основание т. З от
нотариалния акт и чл. 10 от Договора във
вр. с чл. 36 и чл. 35 от Общите условия за кредитиране, е взето решение от кредитния съвет на „Прокредит Банк“АД за обявяване на вземанията по договора за
предсрочно изискуеми, считано от 10.01.2013 г., видно от решенията ,
представени по делото и експертизите,приети в производството.
С договор за обратно прехвърляне от
08.08.2013 г. вписан в Служба по вписванията – Видин на 26.10.2015 г., „ПроКредит Къмпани" ЕАД е прехвърлило
вземанията си срещу ответниците по посочения договор за банков кредит, на
Прокредит Банк“/България /“ЕАД, ЕИК *********
Видинският окръжен съд се е произнесъл с решение по гр.д. №367/13г.
по описа на съда, във вр. със заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
577/2013г. на ВРС, като е отхвърлил
предявения от “ПРОКРЕДИТ КЪМПАНИ
“ ЕАД гр.София със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Тодор
Александров” №26, , иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на
установено, че
„ИРЕНОР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, ул. Свети Кирил № 13, представлявано от управителя Н.И.Д. им дължи
сумата от общо 88 954,83 евро, равняващи
се на 173 980,53 лева , от която:83 344,99 евро , равняващи се на 163
008,63 - главница;З 695,91 евро , равняващи се на 7 228,57 лева наказателна лихва върху просрочена главница
за периода 18.12.2012 г. до 21.03.2013 г., включително и 1 219,67 евро
,равняващи се на 2 385,47 лева -
просрочена лихва за периода 12.12.2012 г. до 09.01.2013 г., включително; 694,26
евро, равняващи се на 1 357,85 лева -
дължими разноски комисионна за текущо управление, застраховка на имуществото и
разноски, за които суми е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 577/2013 г. по описа на
Видински районен съд .
Решението на ВОС е потвърдено с
решение на САС от 27.04.2016 г. по т.д. № 1442 по описа за 2016 г. , влязло в
сила на 17.10.2016 г.
По делото, на основание чл.193 ГПК е
открито производство по оспорване истинността на представени от ищеца писмени
доказателства : Договор за банков кредит от 17.01.2008г., Договор за цесия от
същата дата , ведно с Анекси 1, 2 и 3,
по отношение автентичността на същите. Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека по отношение автентичността на същия, и по отношение
верността на удостоверените в документа факти, и Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека по отношение волеизявленията на страните за сключване на
договора за ипотека и елементите на
договора .
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза , която е депозирала основно
и допълнителни заключения, изслушани , неоспорени и приети от съда, като обективни и компетентно изготвени.
Вещото лице излага, че след сключването
на процесния договор до обявяването на предсрочната изискуемост на 10.01.2013г.
по кредита са платени 25 863.36 евро повече договорни лихви от
първоначално договорените , както и 1 183.06 евро повече наказателни
лихви. На 22.03.2013 г., момента на постъпване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист в съда размерът на остатъчното
задължение по просрочената главница е отнесен в сметка съдебни вземания в
размер на 84 593.97 евро. След Решението на САС ,потвърждаващо решението по
гр.д. №367/13г на ВОС, на 16.12.2016 г.
с вальор 12.12.2012 г. са преосчетоводени вземанията по процесния договор за
кредит № 190-394152 от такива с обявена предсрочна изискуемост на такива с
погасителен план, съгласно договора за кредит и първоначалния погасителен план
към него.
След влизане
в сила на съдебното решение по гр.д. №367/13г
са сторнирани са сторнирани и пренасочени 2 882.92 евро от такси за управление на кредита,
5 004.89 евро наказателни лихви, за
погасяване на просрочени главници, както и са сторнирани 2 066.49 евро
договорни лихви. Освободените средства от сторнировъчните операции са служебно
прехвърлени за погасяване на задълженията по кредита.Вещото лице сочи още, че
просрочената договорна лихва з апериода и просрочената наказателна лихва з
апериода са изчислени в съответствие с
клаузите на процесния договор и анексите, като не е запазен само лихвения
процент.По образуваното изп.д.№ 228/2013г. на ЧСИ Томова не са правени никакви
плащания . Същото е прекратено.
Съгласно заключенията размерът на
остатъчното задължение по сметката на кредитополучателя, в момента на
проверката на място при ищеца на 21.06.2017 г. по счетоводни данни на ищеца до 21.06.2017 г. вкл. е и включва:Редовна главница
- 74 826.00 евро; Договорна лихва – 4648.97 евро; Наказателна лихва -48 275.68 евро; Операциите по сторниране са
извършени на 16, 20 и 21. 12.2016г. и са отнесени на падежните дати, съгласно
уговорения първоначално погасителен план на 12- то число на всеки месец ,до крайния падеж 12.02.2015г.
При така установената фактическа
обстановка Видинският окръжен съд намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради следното:
Искът е с
правно основание чл. 538 ТЗ. Не се
спори, че е издаден запис на заповед с обезпечителна цел, по който ответниците
са авалисти на издателя. Възраженията за нищожност на издадения запис на
заповед , с оглед противоречие с разпоредбите на чл.486 ТЗ и чл.487 ТЗ съдът
намира за неоснователни. Разпоредбата на чл.486 ТЗ установява падежът на менителницата, и е
приложима съответно и към записа на заповед , на основание чл. 537 ТЗ. Посочено
е , че падежът на менителницата може да
бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на
определен срок след издаването; 4. на определен ден. В ал.2 е посочено, че менителница, издадена с падежи, определени по
друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
В конкретния случай е
посочено, че записът на заповед е платим на предявяване, или падежът е
определен съгласно т.1 от текста, с уговорката „но не по –късно от
25.02.2015г.“, която също е уредена от нормата на чл.487 , ал.1 ТЗ, в който е
посочено, че менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва
да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може
да определи по-къс или по-дълъг срок, което в случая е сторено от издателя ,
като е определен по-дълъг срок. В този смисъл възраженията за нищожност на
записа на заповед не се установиха в производството.
Възражението на ответниците по отношение отговорността на авалистите ,
посочена в чл.514, т.1 ТЗ, съдът намира за
неоснователно. Текстът сочи, че приносителят губи правата си срещу джирантите,
издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне
сроковете за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок
след предявяването. В случая със запис на заповед платец се явява издателят на
записа на заповед и задължилите се с него лица- авалисти. По въпроса има
задължителна съдебна практика - ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС. Според приетото
в ТР, непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване
на правата по него по отношение само на регресно отговорните лица - джирантите
и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и
неговите авалисти- в случая ответниците по делото.
С оглед обезпечителния характер на ценната
книга и въведеното като предмет на делото каузално правоотношение се установи в
производството по безспорен начин,
че на
17.01.2008 г. между „ПроКредит банк (България)" АД и „Иренор" ООД е
сключен Договор за банков кредит № 190-394152, по силата на който Банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 200 000 ЕВРО с инвестиционна
цел. Кредитът е цедиран от „ПроКредит
банк (България)" АД на „ПроКредит Къмпани" ЕАД с Договор за цесия от
17.01.2008 г. Вземанията по горепосочения договор,са обезпечени с учредена от
„Иренор" ООД в полза на „ПроКредит Къмпани" ЕАД договорна ипотека с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №2,т.I,рег.№54,д.№2 от
17.01.2008г., вписан в служба по вписванията Видин, в книга Договорни ипотеки,
акт № 3, том I, дело № 31/2008, вх. рег. № 44/17.01.2008 г. върху собствения на
дружеството недвижим имот.Кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя. С договор за встъпване в дълг от 28.01.2010
г. Н.И.Д., ЕГН **********, И.И.Д. , ЕГН **********, И.Ц.Д., ЕГН ********** и
„Хотел Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Видин, „Хотел Ровно“ ст.104“Цар
Александър II№70 , представлявано от управителя И.Ц.Д. са се задължили да
отговарят за всички задължения по договор за банков кредит №
190-394152/17.01.2008 г.
С договор за обратно прехвърляне от 08.08.2013 г. вписан
в Служба по вписванията – Видин на 26.10.2015 г. „ПроКредит Къмпани" ЕАД е
прехвърлило вземанията си по посочения договор за банков кредит и Анексите към него срещу ответниците на
Прокредит Банк“/България /“ЕАД, ЕИК *********, като прехвърлените вземания са
преминали върху новия кредитор заедно с привилегиите , обезпеченията и другите
му, принадлежности , вкл. изтекли лихви.
С решение на ВОС по гр.д № 367 /201Зг., потвърдено от
Апелативен Съд - София със сила на пресъдено нещо е признато, че „Прокредит
Банк" АД незаконосъобразно е упражнила потестативното си право да измени
едностранно договора за кредит, по отоншение клаузите за срочност на вземанията
по същия, като го обяви за изцяло
предсрочно изискуем. Решението е влязло в сила на 17.10.2016 г. и на
16.12. 2016г. с вальор 12.12.2012 г. са преосчетоводени вземанията по
процесния договор за кредит № 190-394152 от такива с обявена предсрочна
изискуемост на такива с погасителен план, съгласно договора за кредит и първоначалния
погасителен план към него за периода от 10.01.2013г. до 12.02.2015г.
С оглед изложеното,
съдът намира, че ищецът не е упражнил добросъвестно правата си по договора и не
би могъл да черпи права от недобросъвестното си поведение.
Съгласно чл.70 ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не
следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. С незаконосъобразното обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита банката е лишила длъжника от предимствата на срока, за който
е уговорен кредита. От друга страна , с обявяването му за предсрочно изискуем,
кредитът е осчетоводен като такъв и е станал изцяло изискуем,както главницата ,
така и всички акцесорни вземания, при
което обстоятелство и съгласно чл.66 ЗЗД , ако би бил законосъобразно обявявен за такъв, кредиторът не би могъл да
бъде принуден да приеме изпълнението на части- по отпадналия вече погасителен
план, поради което и длъжникът не би могъл да продължи да плаща по уговорения
погасителен план. С влизане в сила на
решението , по силата на което е отпаднала предсрочната изискуемост на
всички вземания по кредита, банката ищец
е преосчетоводила сумите по кредита, но вече като вноски с настъпил падеж за
миналия вече период - 10.01.2013 г. до 12.02.2015 г., за който период, и
до 16.12.2016 г. ответниците са били
поставени в невъзможност от страна на ищеца да изпълняват задълженията си по
кредита. С горното от страна на ищеца е нарушена разпоредбата на чл.63 ЗЗД,
която постановява, че всяка от
страните трябва да изпълнява поетите задължения точно и добросъвестно, без да пречи
на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното
неизпълнение на произтичащите задължения съставлява основание за носене на
договорна отговорност.
Към датата на предявяване на исковата
молба по настоящото дело кредиторът е
бил упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем и
кредитът е бил обявен за такъв, респективно задължението на ответниците е било
за плащане незабавно и изцяло както на главницата, така и за акцесорните
вземания за договорни и наказателни лихви и такси.
Тъй като основанието на настоящия частично
предявен иск е издадения запис на заповед , обезпечаващ изпълнението по
договора, не се установи в производството, частично кое от вземанията по
договора се претендира, с оглед установяване основателността и размера на
същото.
В течение на производството, след
постановявяне на решението от 17.10.2016г.
не е направено искане за изменение на петитума на претецията, с оглед
посочване на коя част и от кое вземане се претедира, предвид връщане на
първонаалното състояние на кредита , включващ вземанията за главница,
наказателна и договорна лихви и такси.
Основанията за претендиране на всяко от вземанията за
главница, за наказателни лихви, за договорни лихви и такси е различно, и
различни са фактите и обстоятелствата ,обосноваващи основателността на
претенциите, поради което Съдът намира, че не се установи от ищеца частично кое
от тях се претендира, поради което и иска е недоказан в основанието си.
По отношение на оспорената истинност на документи, н есе събрахад
доказателства, установяващи неистинността им.
С оглед
отхвърлянето на претенцията, на ответниците следва да се присъдят направените в
производството разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК, в следните
размери: 2000.00 лева адвокатско възнаграждение ,съгласно представени договори
за правна помощ и съдействие от 12.02.2017г .и
70.00 лева възнаграждение на вещо лице. По отношение възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците, съдът
намира същото за неоснователно, предвид броя на ответниците , правната и
фактическа сложност на делото.
Воден от
горното Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА,
че оспорването истинността на Договор за банков кредит от 17.01.2008г., Договор
за цесия от същата дата , ведно с Анекси 1, 2 и 3, по отношение автентичността на същите,
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение автентичността
на същия, и по отношение верността на удостоверените в документа факти, и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение волеизявленията
на страните за сключване на договора за ипотека и елементите на договора , НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПроКредит банк/България/ ЕАД, гр.София, ЕИК *********, със седалще и адрес
на управление : гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 26, против Н.И.Д., ЕГН **********, И.И.Д., ЕГН **********, И.Ц.Д., ЕГН ********** частичен иск за солидарното заплащане на сумата
от 19 558.30 лева като част от цяло вземане в размер към датата на
подаване на исковата молба 242 238 лева , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.12.2015г. до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА ПроКредит банк/България/ ЕАД,
гр.София, ЕИК *********, със седалще и адрес на управление : гр.София,
бул.“Тодор Александров“ № 26, да заплати на ответниците
Н.И.Д., ЕГН **********, И.И.Д., ЕГН ********** и И.Ц.Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
2000.00 лева адвокатско възнаграждение и
70.00 лева възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/П/
Вярно с
оригинала
Секретар: