РЕШЕНИЕ
№ 2871
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110139741 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Тя“ ЕАД срещу ВЛ.
Н. П. и ЦВ. ОГН. П. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
1978/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът „Т София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу ВЛ. Н. П., С М и ЦВ. ОГН. П. за сумите
от: сумата в общ размер от 3270,89 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 14.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
533,27 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 5.1.2021 г., сумата от 48,84 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017 г. до
30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 14.1.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 8,17 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 5.1.2021 г. и 127,22
лв. разноски по делото, а именно: 77,22 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
В законоустановения срок длъжникът Севастия Огнянова Милова не е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение и по отношение на нея последната е влязла
в сила, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Останалите длъжници по
заповедта в срок са подали възражения срещу нея и съдът е указал на ищеца за
възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни
искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу ВЛ. Н. П. и ЦВ. ОГН.
П. за сумите в общ размер от 3217,64 лв. в условията на разделност, от които: сумата
1
2725,74 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода
м.05.2017 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 14.1.2021г. до
окончателно изплащане на вземането, 444,39 лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 05.01.2021г., както и суми за дялово разпределение – 40,70 лв. –
главница за периода от м.12.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 6,81 лв. – лихва за периода от
31.01.2018г. до 05.01.2021г. , както и направените в заповедното и исковото
производство разноски. Ищецът претндира сумите в условията на разделност спрямо
ответниците в съотношение 4/6 от вземанията – за В.П. и 1/6 от вземанията – за Ц.П..
Ищецът „Т я“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, общ. . Твърди, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове. Считат, че
по делото не са представени доказателства, че дружеството-ищец действително е
доставяло ТЕ в процесния имот и в твърдения обем и на твърдяната в исковата молба
цена. Позовават се на решение на ВАС, с което е отменена като незаконосъобразна
формулата за изчисляване в т.6.1.1 от методиката към Наредба №16-334/06.04. 2007г.
за топлоснабдяването, а към настоящия момента все още нямало действаща нова
методика на мястото на отменената от ВАС. Оспорват претенцията на ищеца като
неконкретизирана. Считат, че доколкото ишцовото дружество не било проявило
дължимата грижа към собствения си интерес, то с оглед разпоредбата на чл. 83 ЗЗД
следва да бъде намалено претендираното обезщетение по чл. 86 ЗЗД. Прави
възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички претиндирани суми
преди 14.01.2018 г., включени в процесните периоди. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т сс“ ЕООД счита, че отчитането
и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с
действата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
2
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респективно – погасени ли
са същите поради изтекъл давностен срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имот се установява, че на
25.03.1991 г. ответницата ВЛ. Н. П., заедно с нейния съпруг Огнян Цветанов П.,
придобиват собствеността върху процесния имот – ап. 6, находящ се в гр. София, общ.
Искър, ж.к. Дружба-2, бл.510, вх.Г.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, издадено на
27.10.2016 г. от Столична община, след смъртта на Огнян Цветанов П. на 01.12.2015 г.,
като негови наследници са останали ответниците в производството ВЛ. Н. П. /съпруга/
и ЦВ. ОГН. П. /син/, както и Севастия Огнянова П. /дъщеря/.
При липса на установено различно от законовото предвиденото части, които
наследяват наследниците, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН съдът приема, че
преживялата съпруга, заедно с придобитата на собствено основание част от имота,
притежава 4/6 части от същия, а двете деца на наследодателя – по ¼ част.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
3
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 5 броя отоплителни тела
/демонтирани през 2017 – 2018 г./ и 2 бр. водомери за топла вода. На отоплителните
тела /в хол, кухня, две стаи, лира/ не били поставени ИРРО. Сочи се, че за периода
2017/2018 г. отоплителните тела са били демонтирани, без да може да се установи
точната дата на демонтаж, поради което ТЕ за отопление за сезона е начислявана на
база екстраполация по максималния специфичен разход за сградата. Топлата вода била
начислявана по реален отчет. ТЕ за сградна инсталация била разпределена на база
пълен отопляем обем на имота съобразно приложимата формула за изчисление.
Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за
разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението
вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като
същият съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 07.12.2021 г. няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
е 3319,73 лв., а 5/6 части от тази сума /колкото е припадащата се на ответниците/
възлива в размер от 2766,44 лева, от които 2725,74 лв. топлинна енергия и 40,70 лв.
дялово разпределение. Посочен е дългът съответно от 4/6 части /2180,59 лв. топлинна
енергия и 32,56 лв. дялово разпределение/ и 1/6 част /545,15 лв. топлинна енергия и
8,14 лв. дялово разпределение/. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена
разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се
изразява в сума за доплащане от 733,67 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава
в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата общо 451,20 лв., от които 444,39 лв. върху
непогасената топлинна енергия и 6,81 лв. върху непогасената сума за дялово
разпределение. Посочен е дългът съответно от 4/6 части /355,51 лв. лихва върху
топлинната енергия и 5,45 лв. лихва върху дяловото разпределение/ и 1/6 част /88,88
лв. лихва върху топлинната енергия и 1,36 лв. лихва върху дялово разпределение/. По
допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 14.01.2018 г., вещото лице е посочило, че 5/6
части относно вземането за топлинна енергия е сума от 65,21 лв., а относно лихвата за
забава върху вземането за топлинна енергия – сума от 14,76 лв.
Допусната и приета по делото е повторна съдебно-счетоводна експретиза относно
въпроса какъв е размерът на задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
14.01.2018 г. От извършеното експертно изследване се установява, че размерът на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди тази дата относно вземането за
топлинна енергия е сума от 382,44 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за
топлинна енергия – сума от 89,66 лв. Видно от заключението, така изчислените суми са
относими към целия дълг за процесния имот за ТЕ и ДР /3319,73 лв./. Посочено е
обаче, че всички суми за услугата дялово разпределение са с настъпил падеж след
15.01.2018 г.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като
същите са приети без възражения от страните. Относно въпроса, касаещ размера на
задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 14.01.2018 г., като по-обосновано
съдът кредитира заключението по повторната съдебно-счетоводна експретиза.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
4
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.01.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.01.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата повторна ССчЕ е посочило размера на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 14.01.2018 г. – 382,44 лв. относно
вземането за топлинна енергия и 89,66 лв. относно лихвата за забава върху вземането
за топлинна енергия. Припадащата се част на ответницата В.П. /4/6 части/ от така
посочените суми са както следва: 254,96 лева относно топлинната енергия и 59,77 лева
относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия. По отношение на
ответника Ц.П. съобразно припадащата му се част /1/4 част/ тези суми са съответно:
63,74 лева и 14,94 лева. Така посочените вземания са погасени поради изтекла давност.
Предявените искове за главница за топлинна енергия следва да се уважат за периода от
14.01.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумите от 1925,63 лева по отношение на В.П. и 481,41
лева по отношение на Ц.П., като се отхвърлят за горниците до пълните предявени
размери съответно от 2180,59 лева по отношение на В.П. и 545,15 лева по отношение
на Ц.П. и за периода от 01.05.2017 г. до 13.01.2018 г. като неоснователни.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като видно от заключението по повторната
ССчЕ, не са налице претендирани такива, чиято изискуемост да е настъпила преди
14.01.2018 г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата от общо 581,33 лева, пропорционално на уважените
6
искове, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение. Сумата следва да бъде разпределена
пропорционално на частта на всекиго от ответниците – 465,06 лева по отношение на
В.П. и 116,27 лева по отношение на Ц.П..
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 77,22 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като първоначално припадащата се спрямо частите на двамата
ответници част е в размер от 106,02 лева /за останалата част е издаден изпълнителен
лист по отношение на длъжника, който не е възразил срещу заповедта за изпълнение/.
Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото дружество следва да бъде
присъдена сумата от общо 80,65 лева, от които 64,52 лева по отношение на В.П. и
16,13 лева по отношение Ц.П..
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати ответниците
направените от тях разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Претендираната от ответниците сума за разноски е в размер на 630 лева /450 лева адв.
възнаграждение и 180 лева възнаграждение за вещо лице/. Неоснователно е
направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответниците
адв. възнаграждение, тъй като същото не надхвърля установения в Наредба № 1/2004 г.
на ВАС минимум. Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от общо 150,74
лева, от които 120,59 лева на В.П. и 30,15 лева на Ц.П..
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ВЛ. Н. П., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1925,63 лева, представляваща 4/6 части от цена
на доставена топлинна енергия в периода от 14.01.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб.
№ 303253 и адрес: гр. София, общ. Искър, ж.к. Дружба-2, бл.510, вх.Г, ап.6, както и
сумата от 32,56 лева, представляваща 4/6 части от възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода 01.12.2017 – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 14.01.2021 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 2180,59 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 13.01.2018 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата 355,51 лева, представляваща 4/6 части от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.01.2020 г. и за сумата 5,45 лева,
представляваща 4/6 части от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.01.2018 г. до 05.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 25.01.2021 г. по ч. гр. дело № 1978/2021 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ЦВ. ОГН. П., ЕГН: ********** дължи на „То я” ЕАД, ЕИК
следните суми: 481,41 лева, представляваща 1/6 част от цена на доставена топлинна
7
енергия в периода от 14.01.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № 303253 и адрес: гр.
София, общ. , както и сумата от 8,14 лева, представляваща 1/6 част от възнаграждение
за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода 01.12.2017 – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.01.2021 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 545,15 лева и за периода от
01.05.2017 г. до 13.01.2018 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата 88,88 лева, представляваща 1/6 част от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.01.2020 г. и за сумата 1,36 лева,
представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.01.2018 г. до 05.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 25.01.2021 г. по ч. гр. дело № г. по описа на
СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ВЛ. Н. П., ЕГН: ********** да заплати
на „Т Ся“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ЯБ
сумата от 465,06 лева разноски в исковото производство и сумата от 64,52 лева
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЦВ. ОГН. П., ЕГН: ********** да
заплати на „Тя С“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б сумата от 116,27 лева разноски в исковото производство и сумата от
16,13 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „То С“ ЕАД, ЕИК да заплати на ВЛ. Н.
П., ЕГН: ********** сумата от 120,59 лева разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК да заплати на ЦВ.
ОГН. П., ЕГН: ********** сумата от 30,15 лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8