Решение по дело №502/2019 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260004
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20192210100502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

Номер 260004, 21.01.2022г, град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 502 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец е В.М.К. ***, а ответник – дружество „Тюлю“ ЕООД, представлявано от управителя М.К.,***. Ищецът твърди, че на 02.05.2017г подписали трудов договор, по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява длъжността шофьор на камион за международен транспорт, ІІ категория труд, а ответникът се задължил да заплаща на работника основно трудово възнаграждение в размер на 465.78 лева на месец.

Работното място на ищеца било в град Антверпен, Кралство Белгия, където започвали и свършвали курсовете. Никога ищецът не бил правил курсове в Р България. Фактически управлява товарен камион над 12.5 тона опасни товари (ADR).

При справка в НАП ищецът установил, че трудовото му правоотношение било прекратено от 10.06.2019г, без да е бил уведомен.

Твърди, че трудовото му възнаграждение следва да бъде в размер, изчислен на база минималната часова ставка за Кралство Белгия, която била 11.65 евро, тъй като трудът бил полаган изключително на територията на тази държава. Признава, че е получил плащане на уговореното в трудовия договор трудово възнаграждение и претендира плащане на разликата, изчислена на база, съобразно изложеното в предходното изречение.

По същия начин следвало да бъде изчислено и обезщетението за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, респ. когато е работил на по-ниско платена работа, за период от шест месеца, следващ уволнението.

Предявяват се следните искове :

Да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменено – иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението – иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Ответникът да бъде осъден да му плати сумата 1250.00 лева, частично от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца (10.06.2019г – 10.12.2019г) – иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ.

Посочените три иска са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване.

Ако съдът отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, предявява при условията на евентуалност иск по чл.220, ал.1 от КТ с цена 1250 лева, частично от 5000.00 лева, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие, което следва да се изчисли на база възнаграждението, което е следвало да получи през последния месец преди уволнението, съобразно установеното възнаграждение в Кралство Белгия.

При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги с цена 1250 лева, частично от 41 000.00 лева, представляваща разликата между размера на платено трудово възнаграждение и това, което му се полага да получи в Кралство Белгия, дължимо за периода от 02.05.2017г до 10.06.2019г, през който ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение на територията на Кралство Белгия.

Моли за присъждане на законната лихва върху сумите по паричните искове с начален момент подаване на исковата молба – 15.10.2019г, до окончателното изплащане на паричните задължения.

Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

      В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез представител по пълномощие, подал писмен отговор, в който предявените искове се оспорват.

Оспорва се съществуване на валидно трудово правоотношение между страните, поради липса на подписан трудов договор в писмена форма. На това основание моли за отхвърляне на всички предявени искове.

Ако съдът приеме, че между страните е съществувало трудово правоотношение, противопоставя следните възражения :

По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ : Ищецът не изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения - не се явявал, когато бъде повикан за извършване на курс. В началото на месец юни 2019г управителят на дружеството – ответник констатирал нарушение на трудовата дисциплина – ищецът не се явил на работа през два последователни дни, поради което разпоредил с изрична заповед ищецът да даде обяснения по реда на чл.193 от КТ. Заповедта била връчена при условията на отказ, удостоверен от двама свидетели. Ищецът не дал поисканите обяснения. Със заповед № 1/21.06.2019г на ищеца било наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.2 вр. чл.187, ал.1, т.1, предл. 3 от КТ. Ищецът отказал да получи и тази заповед, което също било удостоверено от двама свидетели. С последваща заповед № 2/21.06.2019г трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Тази заповед също била връчена на ищеца при условията на отказ. На 21.06.2019г ответникът подал информация към НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

      Счита, че уволнението е законно и моли искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде отхвърлен.

      По иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ : ищецът не бил останал без работа след уволнението за период от шест месеца, а е работил на по-високо платена работа в „Исвел“ ЕООД, поради което на това основание искът следвало да се отхвърли, в случай че се уважат исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

      По иска по чл.220, ал.1 от КТ : тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение не се дължало предизвестие, то и този иск следвало да се отхвърли.

По иска по чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО : Ищецът не бил престирал труд през целия посочен в исковата молба период, тъй като в период след сключване на трудовия договор бил обучаван. Не бил полагал непрекъснато труд в Кралство Белгия за период от 30 дни, а дори и да е полагал, тъй като не бил командирован, претендираното възнаграждение не му се дължало.

      Оспорва се твърдението, че ищецът бил командирован, в който случай можело да претендира плащане на трудово възнаграждение, съобразно минималната ставка за Белгия. Оспорва се твърдението ищецът да е работил непрекъснато повече от месец, както и твърдението, че транспортът се е осъществявал само на територията на Белгия. 

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да се присъдят направените разноски.

С молба от 21.02.2020г ищецът пояснява и допълва по реда на чл.143, ал.1 от ГПК фактическите твърдения в исковата молба, относими към иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ :

Ищецът и ответникът били обвързани от трудово правоотношение, независимо от липсата на представен по делото трудов договор. Ищецът твърди, че след като бил подписал двата екземпляра на трудовия договор, ги дал на ответника, който след това не му върнал екземпляр, носещ подписите и на двете страни. Твърди, че полагал труд по трудово правоотношение и ответникът бил декларирал в НАП сключения договор, а след това го прекратил едностранно.

Според наложената практика на работа, управителят К. следвало да се обади на всеки от шофьорите къде и кога да се яви, за да извърши възложения курс и ищецът твърди, че на 03 и 04 юни 2019г не бил на работа, защото не бил повикан. През посочения дни ищецът бил в дома си в България в изчакване да бъде извикан за следващ курс. На 22.05.2019г приключил последния му възложен курс и оттогава не бил викан за следващ курс.

Оспорват се записванията в трите заповеди – за изискване на обяснение, за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение, че е отказал да ги получи. Твърди, че такива заповеди никога не са му били предявявани за връчване и никога не е заявавал отказ за получаването им. На посочената във втората и третата заповеди дата – 21.06.2019г, ищецът бил в България, а свидетелите на отказа – в Белгия, и е било обективно невъзможно заповедите да бъдат връчени на ищеца, нито свидетелите да са присъствали на отказа му да ги получи.

С протоколно определение от 02.06.2020г са разрешени предварителните въпроси по допустимостта на предявените искове и по редовността на исковата молба, съобразно възраженията на ответника.

С протоколно определение от 13.07.2021г съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на цената на исковете, съобразно молба от 05.04.2021г, както следва :

1/Цената на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ, предявен за сумата 1250.00 лева, частично от 20000.00 лева, се увеличава на 14409.66 лева, частично от 20000.00 лева.

2/Цената на иска по чл.220, ал.1 от КТ, предявен за сумата 1250.00 лева, частично от 5000.00 лева, се увеличава на 2530.17 лева, частично от 5000.00 лева.

3/ Цената на иска с правна квалификация чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, предявен за сумата 1250.00 лева, частично от 41000.00 лева, се увеличава на 69594.18 лева.

В съдебните заседания ищецът не се явява. Неговият пълномощник адвокат Н.И. *** е депозирала писмени становища в хода на делото, включително и в хода на устните състезания, в които исковете се поддържа, съобразно допуснатото изменение. Разноските се претендират по представен по чл.80 от ГПК списък.

Ответникът се представлява от представителя по закон М.К., както и по пълномощие от адвокат Н.Б., адвокат Д.С., адвокат Л.Г., адвокат М.Д.и адвокат А. Д., всички от САК, които поддържат отговора и направените с него възражения и оспорвания. Исковете се оспорват и в увеличените им размери. Разноските се претендират по списък.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД е със седалище в село Ябланово, община Котел, и се управлява и представлява от М.А.К..

Ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 02.05.2017г. По делото не е представен трудов договор нито от ищеца, нито от ответника. Ищецът твърди, че не разполага с екземпляр от трудовия договор, а в отговора срещу исковата молба се оспорва съществуването на такъв.

За съда е безспорно, че трудово правоотношение между страните е съществувало, което се установява както от обясненията на управителя К., дадени в съдебно заседание, така и от регулярно подаваните от страна на ответника справки в НАП и НОИ. По делото е представена справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца към 13.10.2019г, от която е видно, че ответникът, като работодател, е заявил за вписване сключения с ищеца трудов договор, при следните елементи : дата на сключване – 02.05.2017г, за неопределен срок, дата на прекратяване – 10.06.2019г, код НКПД 83322005 – шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.

Със заповед № 039/01.10.2017г управителят на „ТЮЛЮ“ ЕООД забранил полагането на извънреден труд, с изключение  на седем хипотези, неотносими към фактологията на настоящия случай. Разпоредено било заповедта да се съобщи на отговорните длъжности лица, за което по делото не са представени данни.

Със заповед № 1/05.06.2019г, подписана от управителя К., била открита процедура по преценка за извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по чл.187, т.1, предл.3 от КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – на 03 и 04.06.2019г, и до ищеца била отправена покана в еднодневен срок от връчване на заповедта да даде писмени обяснения или да се яви пред управителя за изслушване и/или даване на писмени обяснения. На работника била  указана възможността да заяви дали се ползва от защитата по чл.333 от КТ. Липсват подпис на работника и дата на връчване. В долната част на документа са поставени подписите на Х.И. и Б.  А., удостоверяващи, че ищецът бил отказал да се запознае със съдържанието на заповедта и да я получи срещу подпис, поради което заповедта му била изчетена на глас в присъствието на подписалите я свидетели.

Със заповед № 1/21.06.2019г, подписана от управителя К., на ищеца било наложено дисциплинарно наказание уволнение, затова че не се бил явил на работа в продължение на два последователни дни – на 06 и 04.06.2019г, без да уведоми за това работодателя си и без да ползва платен или друг отпуск. Счетено е, че неявяването на работа е тежко нарушение на трудовата дисциплина. Относно подписването на заповедта е изцяло важима фактологията, изложена с предходния абзац.

Със заповед № 2/21.06.2019г, подписана от управителя К., било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, поради това, че му било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Посочено е, че работникът дължал на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 465.78 лева. Относно подписването на заповедта е изцяло важима фактологията, изложена с по-предходния абзац.

На 21.06.2019г от страна на ответника било подадено уведомление до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, но считано от 10.06.2019г.

Свидетелите С.Р. и Б.А. изясниха организацията на работа в „ТЮЛЮ“ ЕООД : Дружеството извършвало дейността си на територията на Кралство Белгия и в съседни държави от ЕС. Разполагало с база в град Антверпен, Кралство Белгия, където шофьорите почивали през събота и неделя, ако през почивните дни се намирали наблизо. В базата  зареждали гориво, правел се ремонт на автомобилите, имало баня, обзаведена кухня. Там шофьорите се събирали и се веселели.

След като приключели възложените им курсове, се връщали в България, за да си починат. Съвместно с управителя правели график и всеки шофьор знаел кога ще започне следващият курс . Уговорката се правила, преди да си тръгнат за България, за да знаят кога точно да се върнат в Белгия. Ако нещо се променяло междувременно, разговаряли по телефона и правели други уговорки. Шофьорите никога не тръгвали на нов курс, ако нямат уговорка с управителя, нито пък имали задължение всеки ден да се явяват било в базата в Антверпен, било в село Ябланово, било на друго място. Свидетелят Р. сочи, че на курсовете им започвали от базата в Антверпен и там свършвали – там се качвали на камионите и там слизали.

На неустановен ден през 2019г ищецът бил много ядосан на управителя, оставил служебните вещи – ключове, документи и пр, прибрал си багажа и потеглил за България. Свидетел на случилото се станал Б.А.. През това управителят К. бил в България, който сочи в обясненията си, че след като разбрал за поведението на ищеца, започнал да го търси по телефона, да му праща писма и накрая го уволнил, като му изпратил документи по пощата.

За да бъде установено отработеното от ищеца време, съдът назначи съдебнотехническа експертиза със задача да извлече данните от представените по делото флаш памет, съдържащи извлечени данни от картата на водача на ищеца, както и от флаш паметта, съдържащи данни от дигиталните тахографи на управляваните от ищеца МПС.

Експертизата беше изготвена от В.П. – служител в дружество „Венци“ ЕООД, разполагащо с лицензиран софтуер за извличане на данни. Вещото лице поддържа, че представените му за изследване от страна нан ответника носители на данни са с валиден цифров подпис и няма съмнение за манипулация на данните. Представеният от ищеца диск бил празен и не съдържал данни от личната карта на водач, съобразно твърденията му.

За исковия период от 02.05.2017г до 10.06.2019г вещото лице е извлякло данни за МПС с рег. №№ СВ1602МВ, СВ5725ВА и СВ6638КА,в които обаче ищецът не бил поставял личната си карта на водач.

На съда и на страните е известно от гражданско дело № 270/2019г и гражданско дело № 201/2019г, двете на РС Котел, по което ответникът е настоящият ответник, че в Белгия минималната работна заплата не е фиксирана със закон, а се определя чрез колективни трудови договори по сектори и квалификации. За 2018г в транспортния сектор са били договорени и публикувани на единния национален уебсайт на Белгия следните размери : минималното часово възнаграждение за работник на превозно средство, чийто полезен товар е по-голям от 15 тона, работник на съчленено превозно средство, работник на одобрено превозно средство ADR и работник на хладилно превозно средство е 11.8550 евро (при работна седмица от 38 часа) или 11.5505 евро (при работна седмица от 39 часа с 6 дни допълнителен платен годишен отпуск).

В изготвената от вещото лице Б.Б. съдебносчетоводна експертиза, приета в съдебно заседание на 13.07.2021г, се поддържа следното :

В разчетно-платежните ведомости на дружеството на ищеца било начислявано основно трудово възнаграждение, както следва :

ü  За периода месец май – месец декември 2017г в размер на 463лв основно възнаграждение и и 0.60% клас прослужено време, общо 465.78 лева;

ü  За цялата 2018г – 510.00 лева основно трудово възнаграждение 0.60% клас прослужено време, общо 513.06 лева;

ü  За периода месец януари – месец май 2019г – 560.00 лева основно възнаграждение и 0.60 % клас прослужено време, общо 563.36 лева. Конкретно за месец май 2019г ме е начислено 560.00 лева основно възнаграждение и 1.2 % клас прослужено време, общо 566.72 лева.

За исковия период ищецът ползвал 22 дни платен годишен отпуск през месец юли 2018г и 20 дни неплатен годишен отпуск през 2019г. Налични били следните заповеди за командироване със задача „международен превоз на товари срещу заплащане“ от Белгия до страни от Европейския съюз, въз основа на които на ищеца били заплащани по 54 евро в работните дни на ден и 27 евро на ден в почивните дни:

ü  № 605/02.05.2017г за периода от 02.05.2017г до 31.05.2017г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева) за 20 работни и 11 почивни дни.;

ü  № 606/01.06.2017г за целия месец юни 2017г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99 лева) за 22 работни и 8 почивни дни;

ü  № 607/01.07.2017г за целия месец юли 2017г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99 лева) за 21 работни и 10 почивни дни;

ü  № 608/01.08.2017г за целия месец август 2017г – на ищеца са начислени 1080.00 евро (2112.30 лева) за 17 работни и 6 почивни дни;

ü  № 609/01.09.2017г за целия месец септември 2017г – на ищеца са начислени 1232.00 евро (2587.56 лева) за 19 работни и 11 почивни дни;

ü  № 610/02.10.2017г за целия месец октомври 2017г – на ищеца са начислени 1431.00 евро (2798.79 лева) за 22 работни и 9 почивни дни;

ü  № 611/01.11.2017г за целия месец ноември 2017г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99 лева) за 22 работни и 8 почивни дни;

ü  № 612/01.12.2017г за целия месец декември 2017г – на ищеца са начислени 1323.00 евро (2587.56 лева) за 18 работни и 13 почивни дни;

ü  № 1101/01.01.2018г за целия месец януари 2018г – на ищеца са начислени 1431.00 евро (2798.79 лева) за 22 работни и 9 почивни дни;

ü  № 1102/01.02.2018г за целия месец февруари 2018г – на ищеца са начислени 1296.00 евро (2534.76 лева) за 20 работни и 8 почивни дни;

ü  № 1103/01.03.2018г за целия месец март 2018г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99 лева) за 21 работни и 10 почивни дни;

ü  № 1104/01.04.2018г за целия месец април 2018г – на ищеца са начислени 1323.00 евро (2587.56 лева) за 19 работни и 11 почивни дни;

ü  № 1105/01.05.2018г за целия месец май 2018г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева) за 20 работни и 11 почивни дни;

ü  № 1106/01.06.2018г за целия месец юни 2018г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева) за 21 работни и 9 почивни дни;

ü  № 1107/01.07.2018г за целия месец август 2018г – на ищеца са начислени 1485.00 евро (2904.41 лева) за 23 работни и 9 почивни дни;

ü  № 1108/01.09.2018г за целия месец септември 2018г – на ищеца са начислени 1296.00 евро (2534.76 лева) за 18 работни и 12 почивни дни;

ü  № 1109/01.10.2018г за целия месец октомври 2018г – на ищеца са начислени 1458.00 евро (2851.60 лева) за 23 работни и 8 почивни дни;

ü  № 1110/01.11.2018г за целия месец ноември 2018г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99 лева) за 22 работни и 8 почивни дни;

ü  № 1111/01.12.2018г за целия месец декември 2018г – на ищеца са начислени 972.00 евро (1901.07 лева) за 15 работни и 6 почивни дни;

ü  № 801/01.01.2019г за целия месец януари 2019г – на ищеца са начислени 864.00 евро (1689.84 лева) за 14 работни и 4 почивни дни;

ü  № 802/01.02.2019г за целия месец февруари 2019г – на ищеца са начислени 1296.00 евро (2534.76 лева) за 20 работни и 8 почивни дни;

ü  № 803/01.03.2019г за целия месец март 2019г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева) за 20 работни и 11 почивни дни;

ü  № 804/01.04.2019г за целия месец април 2019г – на ищеца са начислени 864.00 евро (1689.84 лева) за 14 работни и 4 почивни дни.

Платени били всички начислени суми като възнаграждение и командировъчни разходи, както следва :

ü  За месец май 2017г – общо 3092.79 лева (399.61лв трудово възнаграждение и 2693.18 лева командировъчни);

ü  За месец юни 2017г – общо 3109.27 лева (363.28лв трудово възнаграждение и 2745.99 лева командировъчни);

ü  За месец юли 2017г – общо 3109.27 лева (362.28лв трудово възнаграждение и 2745.99 лева командировъчни);

ü  За месец август 2017г – общо 2475.58 лева (363.28лв трудово възнаграждение и 2112.30 лева командировъчни);

ü  За месец септември 2017г – общо 2950.84 лева (363.28лв трудово възнаграждение и 2950.84 лева командировъчни);

ü  За месец октомври 2017г – общо 3162.07 лева (363.28лв трудово възнаграждение и 2798.79 лева командировъчни);

ü  За месец ноември 2017г – общо 3109.27 лева (363.28лв трудово възнаграждение и 2745.99 лева командировъчни);

ü  За месец декември 2017г – общо 2950.84 лева (363.28 лв трудово възнаграждение и 2587.56 лв командировъчни;

ü  За месец януари 2018г – общо 3196.91 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2798.79 лева командировъчни);

ü  За месец февруари 2018г – общо 2932.88 лева (398.12 лв трудово възнаграждение и 2534.76 лева командировъчни);

ü  За месец март 2018г – общо 3144.11 лева (398.12лв трудово възнаграждение и 2745.99лв командировъчни);

ü  За месец април 2018г – общо 2985.68 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2587.56 лева командировъчни);

ü  За месец май 2018г – общо 3091.30 лева (398.12лв трудово възнаграждение и 2693.18 лева командировъчни);

ü  За месец юни 2018г – общо 3091.30 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2693.18 лева командировъчни);

ü  За месец юли 2018г – 398.12 лева трудово възнаграждение;

ü  За месец август 2018г – общо 3302.53 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2904.41 лева командировъчни);

ü  За месец септември 2018г – общо 2932.88 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2534.76 лева командировъчни);

ü  За месец октомври 2018г – общо 3249.72 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2851.60 лева командировъчни);

ü  За месец ноември 2018г – общо 3144.11 лева (398.2 лева трудово възнаграждение и 2745.99 лева командировъчни);

ü  За месец декември 2018г – общо 2299.19 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 1901.07 лева командировъчни);

ü  За месец януари 2019г – общо 1948.17 лева (258.33 лева трудово възнаграждение и 1689.84 лева командировъчни);

ü  За месец февруари 2019г – общо 2971.92 лева (437.16 лева трудово възнаграждение и 2534.76 лева командировъчни);

ü  За месец март 2019г – общо 3130.34 лева (437.16 лева трудово възнаграждение и 2693.18 лева командировъчни);

ü  За месец април 2019г – общо 2127.00 лева (437.16 лева трудово възнаграждение и 1689.84 лева командировъчни);

ü  За месец май на ищеца не са били начислявани, съответно изплащани суми;

ü  За месец юни 2019г било начислено и изплатено трудово възнаграждение в размер на 109.94 лева.

Съпоставката между начислените и изплатените суми сочи, че са изплатени с 24928.59 лева повече.

За исковия период ищецът отработил следните часове по месеци (според техническата експертиза) и съобразно посочените по-горе ставки, установени в Белгия, се сочат следните стойности:

Тъй като по делото липсват обективни данни за реално отработени дни, съобразно записванията в тахографа и личната карта на водач, вещото лице е изчислило полагаемото трудово възнаграждение за Кралство Белгия, съобразно посочените по – горе ставки, според декларираните от работодателя и реално отработени часове (без дните на платен годишен отпуск) за всеки от месеците, както следва :

ü  За месец май 2017г – 160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);

ü  За месец юни 2017г – 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 лева при високата);

ü  За месец юли 2017г – 168 часа (3795.26 лева при ниската ставка и 3895.31 лева при високата);

ü  За месец август 2017г – 136 часа (3072.35 лева при ниската ставка и 3153.35 лева при високата);

ü  За месец септември 2017г – 152 часа (3433.80 лева при ниската ставка и 3524.33 лева при високата);

ü  За месец октомври 2017г – 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 лева при високата);

ü  За месец ноември 2017г – 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 лева при високата);

ü  За месец декември 2017г – 144 часа (3253.08 лева при ниската ставка и 3338.84 лева при високата);

ü  За месец януари 2018г – 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 лева при високата);

ü  За месец февруари 2018г – 160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);

ü  За месец март 2018г – 168 часа (3795.26 лева при ниската ставка и 3895.31 лева при високата);

ü  За месец април 2018г – 152 часа (3433.80 лева при ниската ставка и 3524.33 лева при високата);

ü  За месец май 2018г – 160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);

ü  За месец юни 2018г – 168 часа (3795.26 лева при ниската ставка и 3895.31 лева при високата);

ü  За месец юли 2018г не са декларирани отработени часове.

ü  За месец август 2018г – 184 часа (4156.71 лева при ниската ставка и 4266.29 лева при високата);

ü  За месец септември 2018г – 144 часа (3253.08 лева при ниската ставка и 3338.84 лева при високата);

ü  За месец октомври 2018г – 184 часа (4156.71 лева при ниската ставка и 4266.29 лева при високата);

ü  За месец ноември 2018г – 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 лева при високата);

ü  За месец декември 2018г – 120 часа (2710.90 лева при ниската ставка и 2782.36 лева при високата);

ü  За месец януари 2019г – 104 часа (2349.44 лева при ниската ставка и 2400.38 лева при високата);

ü  За месец февруари 2019г – 160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);

ü  За месец март 2019г – 160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);

ü  За месец април 2019г – 112 часа (2530.17 лева при ниската ставка и 2596.87 лева при високата);

За месец май не са декларирани отработени часове.

След приспадане на начисленото и изплатено брутно трудово възнаграждение за периода, разликата е 69594.18 лева при ниската ставка и 71747.69 лева при високата.

Вещото лице е посочило, че сумите са брутни, без изчисляване и приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски.

За изчисляване на размера на обезщетението по чл.344, т.3 от КТ вр. чл.225 от КТ, претендирано за шестмесечен период, считано от датата на уволнението, вещото лице поддържа следното : За периода 10.06.2019г – 10.12.2019г за ищеца били подадени следните данни за осигурителен доход : месец август 2019г – 849.55 лева за 21 отработени дни и за месец септември 2019 г  - 221.44 лева за три отработени дни. Данните са подадени от работодателя „ИСВЕЛ“ ЕООД.

Тъй като в разчетно-платежните ведомости на ответника било отразено, че ищецът ползвал за месец май 2019г неплатен годишен отпуск, последното получено брутно трудово възнаграждение било това получено през месец април 2019г.

Вещото лице е предложило различни варианти при изчисляване на възнаграждението :

Вариант І : Ако базата е ниското възнаграждение, установено в Белгия, дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 14409.69 лева – след приспадане на платеното по трудово правоотношение през шестмесечния период, през който ищецът работил по трудово правоотношение. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 12968.69 лева.

Вариант ІІ : Ако базата е високото възнаграждение, установено в Белгия, дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 14817.75 лева – след приспадане на платеното по трудово правоотношешение през шестмесечния период, през който ищецът работил по трудово правоотношение. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 13335.97 лева.

Вариант ІІІ : Ако базата е платеното брутно трудово възнаграждение, обезщетението е в размер на 2661.07 лева – след приспадане на платеното по трудово правоотношение през шестмесечния период, през който ищецът работил по трудово правоотношение. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 2395.86 лева.

За изчисляване на обезщетението по чл.220 от КТ вещото лице предлага следните варианти :

 Вариант І : Ако базата е ниското възнаграждение, установено в Белгия, дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 2530.17 лева. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 2277.15 лева.

Вариант ІІ : Ако базата е високото възнаграждение, установено в Белгия, дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 2596.87 лева. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 2337.18 лева.

Вариант ІІІ : Ако базата е платеното през месец април 2019г брутно трудово възнаграждение, то обезщетението е в размер на 563.36 лева. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 507.02 лева.

            Горните факти съдът установи след анализ на писмените доказателства, които съдът цени с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Р. и Б.А., тъй като те се допълват и кореспондират с обясненията на управителя на дружеството – ответник, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Доколкото в обясненията се съдържа признание на неизгодни за ответника факти, в тази им част обясненията се ценят според разпоредбата на чл.175 от ГПК с оглед всички останали доказателства. Тези гласни доказателства съдът не кредитира в частта им, в която твърдят, че ищецът правел курсове и в България, тъй като в тази част влизат в противоречие със счетоводните записвания и данните от изплатените командировъчни разходи, според които за целия исков период на ищеца са били начислявани и изплащани разходи за командировки в чужбина, което е нелогично да се е случвало, ако ищецът беше правил курсове в България. Съдът изцяло възприема изводите в двете експертни заключения, след като прецени, че и двете вещи лица са дали професионални отговори на поставените въпроси.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Трудовото правоотношение между страните е възникнало от трудов договор, който е сключен в писмена форма, който обаче не беше представен по делото, поради което съдът извлича неговите елементи от данните, подадени от работодателя в НАП. Съдът приема, че изпълнението на трудовите функции е започнало на 02.05.2017г, съобразно записванията в НАП. Договорът бил сключен за неопределено време по смисъла на чл.67, ал.1, т.1 от КТ – в графа „основание“ в справката от НАП е заявено вписване на индекс „01“, който, според легендата под справка, означава именно неопределен срок. На тази дата работодателят е командировал ищеца със заповед № 605. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Счита се, че работникът е добросъвестен (по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ), когато конкретните условия на труд са му известни, той ги е приел и е изпълнявал, респ. започнал да изпълнява към датата на настъпване на релевантния юридически факт добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила, а работодателят, който е допуснал работник на престира наемен труд, респ. приел е без възражение изпълнението на работата му, отговаря за задължението си като при действителен трудов договор – решение № 117/07.10.2020г на ВКС по гражд. дело № 4457/2019г, ІІІг.о, в мотивите на което се препраща и към други актове на ВКС, също поставени в производство по чл.290 от ГПК.

От показанията на свидетеля Р., отчасти от показанията на свидетеля А. и обясненията на управителя, както и от счетоводните данни съдът приема за установено, че ищецът никога не е полагал труд на територията на Р България, а в Белгия и в други страни от ЕС, в зависимост от възложените му курсове.

Посредством назначената експертиза не можаха да се извлекат данни от дигиталните тахографи на управляваните от ищеца превозни средства, тъй като от страна на ответника се представиха файловете на превозни средства, които не са управлявани от ищеца. В представения от ищеца диск, на който се твърдеше, че са записани данни от картата му на водач, вещото лице не е открило файлове, които да анализира. 

Вярно е, че според чл.39 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г превозвачите и  лицата, извършващи превоз за сметка, съхраняват всички записани данни по чл.37, ал.1 (извлечените данни от дигиталните тахографи и картата на водач) за срок най-малко една година след записването му, което означава, че след изтичане на една година данните могат да бъдат изтрити. При така сложилата се ситуация обаче съдът приема, че ответникът умишлено създаде пречки за събиране на допуснатите доказателства, тъй като за същия период представи данни за други МПС, които не са управлявани от ищеца, докато изисканите от съда данни за управляваните от ищеца МПС не бяха представени. Ответникът е изрично предупреден за последиците на чл.161 от ГПК при непредставяне на изисканите доказателства. По тези съображения съдът приема, че за целия исков период ищецът е управлявал МПС на територията на Белгия, доколкото от страна на ответника не се представиха доказателства за опровергаване на тези твърдения.

По делото не са представени доказателства за категориите на управляваните от ищеца товарни автомобили, но съдът приема, че тези автомобили са били повече от 12,5 тона по аргумент от справката от НАП, според която ответникът, като работодател, е заявил за вписване именно това обстоятелство – че ищецът е назначен като водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. 

Всички предявени искове са съединени при условията на обективно кумулативно съединяване, а не на евентуалност, поради което съдът дължи произнасяне по всеки един от тях. Това е така, защото са предявени искове, основани на различни основания, които могат да съществуват едновременно и независимо един от друго – решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по търг. дело № 196/2011 г., I т. о., решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гражд. дело № 1363/2009 г., IV г. о.

По основателността на предявените искове съдът се произнася така:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ : В производството по иск за отмяна на дисциплинарно уволнение съдът е ограничен в произнасянето си само до въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението – в случая те се свеждат до следното : непоискване на обяснения по реда на чл.193 от КТ; нарушения при връчване както на заповедта за изискване на обяснения, така и на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; че е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение (така решение № 167/30.07.2014г на ВКС по гражданско дело № 6368/2013 г, ІV г.о).

Съдът приема, че ответникът – работодател не е изискал от ищеца обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ. Заповедта, с която е разпоредено изискването на обяснения, няма данни кога е връчена на ищеца, тъй като върху нея липсва отбелязване на датата, на която ищецът е отказал да получи тази заповед, респ. да даде обяснения. Последното известно на настоящия съдебен състав решение на ВКС по въп*** за връчването на заповедта за дисциплинарно наказание е решение № 60177/17.01.2022 г, постановено по гражданско дело № 3778/2020 г., ІІІ г.о, в което се приема, че са приложими общите правила на ГПК за връчване на документи, а следователно и чл.44, ал.1 от ГПК, изискващ императивно посочване на датата.

Съдържанието на този документ беше опровергано от обясненията на управителя, който заяви в съдебно заседание, че не бил уволнявал ищеца, а го търсил по телефон, пращал му покани по пощата, но най-накрая все пак го уволнил. Свидетелят Б.А., чийто подпис фигурира под трите оспорени заповеди, отрече да знае нещо по тези въпроси. Не се установи чрез други доказателствени средства ищецът да е бил поканен да даде обяснения.

Изложеното мотивира съда да приеме, че към датата 10.06.2019г, посочена от ответника за дата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, не са била съставени заповедите за изискване на обяснение, за налагане на дисциплинарно нарушение и за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка съдът подчертава, че съгласно чл.195, ал.1 от КТ налагането на дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед като форма за действителност. Дори и заповедите да са били съставени, нито една от тях не е била връчена на ищеца.

Поради това, че съдът прие, че работодателят не е изслушал работника, преди да му наложи дисциплинарното наказание, следва да отмени заповедта на основание чл.193, ал.2 от КТ, без да пристъпва към разглеждане на спора по същество. Следва да бъде отменена както заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като работодателят е обективирал волята си в два отделни документа. По изложените съображения, искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ : Този иск също се явява основателен, предвид основателността на иска за отмяна за незаконното уволнение. Прекратеното трудовото правоотношение е било безсрочно и ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал към момента на уволнението.

Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ ще бъде разгледан по-долу заедно с разглеждане на иска за трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, предявен за сумата 2530.17 лева, частично от 5000.00 лева : Този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съгласно чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Прекратяване на трудовото правоотношение в резултат на налагане на дисциплинарно наказание уволнение не е предпоставено от връчване на предизвестие. Изрично в чл.330, ал.1, т.6 от КТ е посочено, че в тази хипотеза работодателят прекратява трудовото правоотношение без предизвестие, а щом не дължи връчване на предизвестие, не дължи и обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

По иска с правно основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, предявен за сумата 69594.18 лева: Според чл.8 от преамбюла на Директива 96/71/ЕО, на страните е предоставено като общо правило свободен избор на приложимо законодателство, но при отсъствие на избор, договорът следва да се урежда съгласно чл.6, §2 от законодателството на страната, в която работникът или служителят обикновено извършва  работата си в изпълнение на договора, дори ако той временно е командирован в друга страна, или ако няма конкретна страна, в която работникът да извършва обикновено работата си – от законодателството на страната, в която се намира мястото на стопанска дейност на предприятието, които го е наело, освен ако от цялостните обстоятелства не произтича, че договорът е по-тясно свързан с друга страна. От обхвата на директивата е изключен само моряшкият състав от търговския флот. Директива 96/71/ЕО е приложима за предприятия, установени в държава-членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници в съответствие с §3 на територия на държава-членка. Дори и превозът да е каботажен, Директива 96/71/ЕО пак е приложима по силата на съображение № 17 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари. Приложимостта на Директива 96/71/ЕО към международните превози изрично е прогласена в Решение на Съда (голям състав) от 01 декември 2020 година по дело C-815/18 (Federatie Nederlandse Vakbeweging срещу Van den Bosch Transporten BV и др.).

Директива 96/71/ЕО е транспонирана в КТ с измененията в ДВ, бр.105 от 2016г, в сила от 30.12.2016г, когато е създаден чл.121а. Според ал.1, т.1, б.“а“ на чл.121а, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на ЕС, държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. Според ал.4, за срока на командироване на работника се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Срокът на командироване не е правно-релевантен. Значение на срока е било придадено на отменената през 2016г разпоредба на чл.121, ал.3 от КТ, според която описаните в предходния абзац права на работника са приложими, ако срокът на командироването е по-дълъг от 30 календарни дни. Доколкото посочената разпоредба е материалноправна, нейното приложение е ограничено само по отношение на правоотношения, възникнали по време, докато е била действаща. България, като държава-членка, не се е възползвала от предоставените в чл.4 и 5 от Директивата възможности за ограничения.

В решение № 173/06.03.2018г., поправено с решение № 328/10.10.2018г, двете постановени по гражданско дело № 4431/2016г на ВКС, ІІІ г.о, е разяснено, че Директива 96/17/ЕО намира приложение и за международните превози така, както се е произнесъл през 2020г Съдът в Люксембург.

По делото е установено, че дружеството-ответник е сключвало договори с предприятия от Белгия и други държави от ЕС за извършване на превоз на товари в границите на общността. В решение № 298/09.01.2019г на ВКС по гражд. дело № 2180/2018г, ІV г.о, е направен извод за приложимост на Директива 96/17/ЕО към случай, идентичен с настоящия – без данни за предприятие в друга страна-членка, където работникът е командирован.

Съгласно чл.1, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, на командированите работници се дължи заплащане минимални ставки, които се определят от националното законодателство и/или практиката на държавата-членка, на чиято територия се командирова работникът.

Минималната ставка за Кралство Белгия е определена на 11.5505 евро при работна седмица от 39 часа с шест дни допълнителен платен годишен отпуск и 11.8550 евро – при работна седмица от 38 часа. Белгия е държавата, в която преимуществено е полаган трудът, поради което възнаграждението следва да се определи според установените в Кралството минимални ставки. Съдът приема, че приложима следва да бъде ниската ставка, тъй като според чл.121а, ал.5 от КТ „се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава“. Доколкото липсват обективни данни, които да дадат основание за приложение на по – високата ставка, съдът ще приеме за основа по – ниската.

В съдебноикономическата експертиза е изчислено възнаграждението, което е дължимо на ищеца, според ниската ставка, съобразно данните, подавани в НОИ и НАП, за отработените дни, и след приспадане на платеното трудово възнаграждение, разликата е в размер на 69594.18 лева (без от него да се приспаднати дължимите плащания за данъци и осигуровки), за която предявеният иск се явява основателен, поради което следва да бъде изцяло уважен.

По идентичен случай е налице произнасяне на РС Котел с решение № 260013/23.03.2021г, постановено по гражданско дел № 270/2019г, потвърдено с тази му част с решение № 91/07.07.2021г, постановено по въззивно гражданско дело № 259/2021г на ОС Сливен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, предявен за сумата 14409.66 лева, частично от 20000.00 лева : При незаконно уволнение уволненият работник или служител има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. Когато работникът е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите.

Поради това, че съдът призна уволнението за незаконно, в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за шестмесечния период. Тъй като през този период се установи, че ищецът е работил, следва да му се присъди разликата.

Размерът на обезщетението се определя по правилата на чл.228 от КТ – брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

По делото се установи, че последното получено брутно трудово възнаграждение е това за месец април 2019г. С настоящото решение обаче съдът прие, че полученото от ищеца трудово възнаграждение за месец април 2019г не е цялото дължимо му, а само една част от него. Следва да се приложи разрешението, възприето в решение № 347 от 24.11.2015г на ВКС по гражданско дело № 1530/2015г, IV г.о, според което брутното трудово възнаграждение е това, което работникът е следвало да получи, съобразно трудовия договор, а не реално изплатеното от работодателя. Когато по делото е установено, че дължимото за месеца преди уволнението трудово възнаграждение е в различен размер от реално изплатеното на работника, обезщетението по чл.225, ал.1 КТ се определя въз основа на установения действително дължим размер. От експертното заключение се установява, че възнаграждение за шестмесечния период, считано от уволнението, е в размер на 14409.66 лева, като този размер представлява по-ниската сума между дължимото от работодателя и получено при друг работодател по-ниско възнаграждение. По изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Относно законната лихва : Върху първоначално предявените размери се дължи законна лихва с начален момент подаване на исковата молба пред РС Котел – 15.10.2019г, до окончателното изпълнение на задължението, а върху увеличените размери – от датата на подаване на молбата за увеличение на размера на исковете – 05.04.2021г. Изрично в този смисъл е тълкуването в решение № № 60141 от 25.11.2021г на ВКС по търговско дело № 2022/2020г, I т. о.

По отговорността за разноски :

Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 3900.00 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък. Ищецът е упълномощил адвокат Н.И. *** да го представлява  по делото. Представена е разписка, удостоверяваща плащането на сумата. Тъй като не е направено разграничение какво възнаграждение е било уговорено, респ. платено, по всеки един от исковете, то съдът приема, че по всеки от петте иска е платено по равно, т.е. по 750.00 лева (определение № 14 от 28.01.2021г на ВКС по частно гражд. дело № 4132/2020г, Іг.о. и цитираните в него други актове на ВКС по този въпрос). Тъй като само искът по чл.220 от КТ беше отхвърлен, а останалите четири бяха изцяло уважени, платено по четирите иска следва да се присъди изцяло. В обобщение, от платено адвокатско възнаграждение следва да се присъдят 3120.00 лв, а за разликата претенцията подлежи на отхвърляне.

В последното съдебно заседание пълномощникът на ответника представи списък на разноските, включващ 3000.00 лева адвокатско възнаграждение и 100.00 лева депозит за призоваване на свидетели, общо 3100.00 лева. Тъй на свидетелите не бяха присъдени разноски, депозитът подлежи на връщане на ответника и не следва да бъде възлаган в тежест на другата страна. По делото няма представен договор за правна помощ за 3000.00 лева. Представени са доказателства, че банковата сметка на Адвокатско дружество „Б.“ е заверена на 28.11.2019г със сумата 600.00 лева. По изложените в предходния абзац мотиви съдът приема, че и по петте иска е платено по равно – по 120.00 лева. Тъй като само един от исковете беше отхвърлен, а останалите четири уважени, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 120.00 лева, а претенцията за разноски за разликата до 3100.00 лева подлежи на отхвърляне.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК съдът следва да определи и възложи държавната такса, от която ищецът е освободен от внасяне при образуване на делото, както и разноски, платени от бюджета на съда. Исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са неоценяеми и съдът определя държавната такса по реда на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на максималния от 80.00 лева за всеки от исковете. Останалите два уважени иска са оценяеми и държавната такса се определя в размер на 4% от уважения размер на иска. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ държавната такса е 576.39 лева, а по иска за трудовото възнаграждение – в размер на 2783.77 лева. Общият размер на държавната такса, която се възлага в тежест на ответника, е 3520.16 лева. Държавната такса върху отхвърления иск остава за сметка на съда.

            От бюджета на съда са платени възнагражденията на двете вещи лица, изготвили експертизите – 1281.00 лева за техническата експертиза и 640.50 лева за счетоводната експертиза, общо 1921.50 лв. Посредством експертизи не се установяват факти, относими към исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, поради което съдът приема, че разходите следва да се разпределят по равно – по 640.50 лв за всеки от други три иска, два от които изцяло уважени. Третият иск по чл.220 от КТ беше изцяло отхвърлен, поради което разноските, направени за доказване на този иск, остават за сметка на съда. В тежест на ответника следва да се възложат тези разноски, направени за доказване на уважените искове, възлизащи в общ размер 1281.10 лева.

            На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта му, в която се уважават исковете по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО и и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, подлежи на предварително изпълнение.

            Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОННИ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед № 1 / 21.06.2019г на управителя на дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление село Ябланово, община Котел, ул.Раковска 12, представлявано от управителя М.А.К., с която на ищеца В.М.К., ЕГН **********,***, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, както и заповед № 2/21.06.2019г на управителя на дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, ЕИК *********, с посочени данни, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца В.М.К., с посочени данни. 

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ В.М.К., с посочени данни, на длъжността шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона, която е заемал в дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, до момента на уволнението.

УКАЗВА на ищеца В.М.К., с посочени данни, че следва да се яви да заеме длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да заплати на В.М.К., с посочени данни, сумата 14409.66 лева (четиринадесет хиляди четиристотин и девет лева и шестдесет и шест стот) - брутна сума, без начислени удръжки, частично от 20000.00 лева, представляваща обезщетение за времето от 10.06.2019г до 10.12.2019г, през което ищецът е останал без работа и работил на по-ниско платена работа, заедно със законната лихва върху сумата 1250.00 лева с начален момент 15.10.2019г до окончателното изпълнение на задължението и законната лихва върху сумата 13159.66 лева с начален момент 05.04.2021г до окончателното изпълнение на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, предявен от В.М.К., с посочени данни, срещу дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, за сумата 2530.17 лева, частично от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок при предизвестие, заедно със законната лихва с начален момент 15.10.2019г до окончателното изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да заплати на В.М.К., с посочени данни, сумата 69594.18 лева (шестдесет и девет хиляди петстотин деветдесет и четири хиляди лева и осемнадесет стот) – брутна сума, без начислени удръжки, представляващи разлика между платеното му трудовото възнаграждение за периода от 02.05.2017г до 10.06.2019г и дължимото, според минималните ставки, установени в Кралство Белгия, за длъжността шофьор на товарен камион над 12.5 тона, където през този период е бил командирован, заедно със законната лихва върху сумата 1250.00 лева с начален момент 15.10.2019г до окончателното изпълнение на задължението и законната лихва върху сумата 68344.18 лева с начален момент 05.04.2021г до окончателното изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да заплати на В.М.К., с посочени данни, сумата 3120.00 лева (три хиляди сто и двадесет лева), представляващи направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер 3900.00 лева отхвърля.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.М.К., с посочени данни, да заплати на дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева), представляващи направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер 3100.00 лева отхвърля.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 3520.16 лева (три хиляди петстотин и двадесет лева и шестнадесет стот), представляващи държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата 1281.00 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева), представляващи разноски за възнаграждение на вещи лица, съобразно уважения размер на исковете.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му по исковете по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО и и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.

УКАЗВА на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД, че може да поиска връщане на внесения на 07.09.2021г по набирателната сметка на РС Котел депозит в размер на 100.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                    С Ъ Д И Я :