Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 3394 по описа за 2021г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на ЕТ „Х.Н.“ срещу „Ч.Р.Б.“ АД, за установяване в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, придобит по
силата на покупко продажба обективирана в Договор № 135/20.11.1996г. за
продажба на обособена част от общинско предприятие, вписан в книгите за
вписвания с вх. рег. № 1000, том ХIV, акт №
239/05.10.2020г., а именно: ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА С РИБНИ ПРОДУКТИ КЪМ
ТРАФОПОСТ със застроена площ 84.74кв.м., заедно с 54.13%ид.ч. от общите части
на сградата, съгласно скица-проект № 15-671924-27.07.2020г., издадена от СГКК
гр.София, с адрес: гр.София, ул. „***“, до бл*******, като самостоятелният имот
се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор по КК № 68134.606.937.6, с
предназначение: „Сграда за обществено хранене“, обща за самостоятелният обект и
трафопост собственост на „Ч.Р.Б.“ АД, разположена в ПИ с идентификатор по КК №
68134.606.937, с предназначение на самостоятелният обект: За обществено
хранене, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 84.47кв.м. и
прилежащи части: 54.13% ид.ч. от общата части на сградата, ниво 1, без посочени
съседни самостоятелни обекти в сградата.
В исковата молба ЕТ „Х.Н.“ твърди, че придобил собствеността върху процесният самостоятелен
обект - ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА С РИБНИ ПРОДУКТИ КЪМ ТРАФОПОСТ, записан като
МАГАЗИН ЗА РИБА И РИБНИ ПРОДУКТИ, по силата на покупко продажба обективирана в
Договор № 135/20.11.1996г. за продажба на обособена част от общинско
предприятие, вписан в книгите за вписвания с вх. рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г., находящ се в сграда с идентификатор по КК №
68134.606.937.6, одобрена със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на изп.директор на
АГКК, с последно изменение на картата от 10.02.2021г., находяща се в ПИ с
идентификатор по КК № 68134.606.937.
С Акт за узаконяване № 107/23.05.1996г. е узаконено преустройство на част
от трафопост в магазин за риба и рибни продукти. Съгласно обяснителната записка
към проекта обектът е със застроена площ от 88.00кв.м. и застроен обем
350.00куб.м. Съгласно графичната част на проекта налице са следните помещения:
търговска зала, хладилна камера, помещения за разфасовка и транжиране, склад с
приемно помещение, санитарен възел и предверие и канцелария.
През 2004г. било извършено преустройство на магазина, като с Акт за
узаконяване № 26/15.06.2004г. е узаконено преустройство на магазина за риба и
рибни продукти към трафопост в заведение за бърза закуска с рибни продукти, със
застроена площ от 84.47кв.м., в ПИ 940, УПИ II, за ЖС, кв. 24, ж.к. „Хаджи Димитър“ на ул. „***“. Графичната част изцяло
се покрива като площ и граници с досега съществуващия обект, като е изменено
предназначението на помещенията, вкоето се състои преустройството. Обектът е
въведен в експоатация с Удостоверение № 85/23.08.2004г. на СО, р-н Подуяне.
На 18.08.2004г. обектът е нанесен в кадастъра.
При одобряване на последващата КК е допусната грешка, като обектът е
нанесен като „Сграда за търговия“ със застроена площ 74кв.м. и контури, които
не отговарят на действителното местоположение, т.к. северозападното помещение в
имота не е отбелязано, както и липсва отбелязване на . Със заявление ищецът
поискал изменение КК в съответствие с действителната конфигурация на
помещението. Проектът бил приет и одобрен, но постъпило възражение от
ответника, като заинтересован собственик на съседен имот, в което твърдял, че
не може част от трафопост да е лична собственост. Поради възражението било
отказано изменение, което обосновава интересът от предявяване на настоящият
иск.
Претендира уважаване на иска, като с нарочна молба е уточнил, че
претенцията е за установяване на право на собственост към настоящият момент.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД възразява, че ищецът не е собственик на процесният имот, който
съставлява Трафопост /ТП/ с диспечерски № 31-520, въведен в експоатация 1985г.,
което е удостоверено в АДС № 04747/111/28.04.2005г. на Обл.управа София град,
т.к. негов собственик е ответното дружество, в съответствие с предмета му на дейност
за разпределение на ел.енергия на територията на Западна България, за което
дружеството е получило съответната индивидуална лицензия от ДКЕВР /сега КЕВР/,
рег. № Л-135-07/13.08.2004г. Видно от АДС № 04747/111/28.04.2005г. ТП е
изграден през 1985г. и е включен в капитала на „Електроразпределение Столично“
ЕАД, чиито правоприемник е „Ч.Р.Б.“ АД.
Възразява, че „Ч.Р.Б.“ АД е собственик на соченото основание на цялата
сграда за енергопроизводство, представляваща ТП с диспечерски № 31-520,
състояща се от електрични помощни/технически помещения, които нямат
самостоятелно предназначение, а в своята съвкупност представляват енергиен
обект по смисъла на ЗЕ и подзаконовите му нормативни актове.
Възразяват, че като имот предоставен на държавно предприятие и включен в
капитала на преобразувано търговско дружество, процесният ТП не може да премине
в собственост на общината. Т.к. праводателят на ищеца Софийска община не е
могъл да придобие собствеността върху процесният ТП считат, че ищеца не е
собственик на същия на твърдяното основание. Сделката покупко продажба не е
породила вещноправен ефект.
В евентуалност възразяват, че са собственици на процесния имот по давност,
чрез влдение осъществявано от 28.12.2001г. първоначално от праводателя на
ответника „НЕК“ ЕАД повече от 26 години.
Възразяват и, че за обекта – изграден преди 1999г. е възникнало в полза на
ответното дружество сервитутно право, на основание чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ,
по силата на което ответника има право да държи своите съоръжения в имота на
ищеца, без последният да може да поиска преместването им.
Претендира иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е
собственик на последното на твърдяното основание – покупко продажба
обективирана в Договор № 135/20.11.1996г. за продажба на обособена част от
общинско предприятие, вписан в книгите за вписвания с вх. рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.
Видно от Договор № 135/20.11.1996г. за продажба на обособена част от
общинско предприятие, вписан в книгите за вписвания с вх. рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г., ищецът придобил чрез покупко продажба
собствеността върху недвижим имот: ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА С РИБНИ ПРОДУКТИ
КЪМ ТРАФОПОСТ, записан като МАГАЗИН ЗА РИБА И РИБНИ ПРОДУКТИ, по силата на
покупко продажба обективирана в Договор № 135/20.11.1996г. за продажба на
обособена част от общинско предприятие, вписан в книгите за вписвания с вх.
рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г., находящ се в сграда с
идентификатор по КК № 68134.606.937.6, одобрена със Заповед №
РД-18-4/09.03.2016г. на изп.директор на АГКК, с последно изменение на картата
от 10.02.2021г., находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.606.937.
С Акт за узаконяване № 107/23.05.1996г. е узаконено преустройство на част
от трафопост в магазин за риба и рибни продукти. Съгласно обяснителната записка
към проекта обектът е със застроена площ от 88.00кв.м. и застроен обем
350.00куб.м. Съгласно графичната част на проекта налице са следните помещения:
търговска зала, хладилна камера, помещения за разфасовка и транжиране, склад с
приемно помещение, санитарен възел и предверие и канцелария.
С Акт за узаконяване № 26/15.06.2004г. е узаконено преустройство на
магазина за риба и рибни продукти към трафопост в заведение за бърза закуска с
рибни продукти, със застроена площ от 84.47кв.м., в ПИ 940, УПИ II, за ЖС, кв. 24, ж.к. „Хаджи Димитър“ на ул. „***“.
Видно от АДС № 04747/111/28.04.2005г. на Обл.управа София град, ответникът
е собственик на Трафопост /ТП/ с диспечерски № 31-520, въведен в експоатация
1985г., с площ 72кв.м., заедно със съответния прилежащ терен, на основание чл.
148 от ППЗДС.
От заключението по приетата СТЕ се
установява следното:
Съгласно покупко продажба обективирана в Договор № 135/20.11.1996г. обекта
е описан като: Магазин за риба и рибни продукти /към трафопост/, ЖК „Хаджи
Димитър“, ул. „***“, до бл. ***, общински нежилищен имот, стопанисван от район
Подуяне, със застроена площ 84.47кв.м., и с 54.13% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, находяща се в кв. 24, парцел I, м-ст „Хаджи Димитър“ по действащия ЗРП, при съседи: изток – тревна площ,
запад – трафопост, север – тревна площ, юг – улица „***“.
Акт за узаконяване № 26/15.06.2004г. за преустройство на магазин за риба и
рибни продукти /към трафопост/ в заведение за бърза закуска с рибни продукти е
издаден по одобрени строителни книжа – инвестиционен проект „заснемане за
узаконяване“ за обект: „Заведение за бърза закуска с рибни продукти към
трафопост на ул. „***“, кв. 24, ЖК „Хаджи Димитър“. В обяснителната записка на проекта е описан
предходен акт за узаконяване на обекта - Акт за узаконяване № 107/23.05.1996г.,
съгласно който обекта е бил с предназначение „магазин за риба“.
Съгласно графичните материали към Акт за узаконяване № 26/15.06.2004г. и
Акт за узаконяване № 107/23.05.1996г., имотът предмет на двата инвестиционни
проекта е изобразен по идентичен начин в еднакви граници, като част от сграда,
състояща се от две части, разделени с фуга. Съгласно графичните материали в
северозападната част на магазина има помещение със светли размери 2.50м/ Акт за
узаконяване № 107/23.05.1996г.2.40м, навлизащо в частта на трафопоста. В
графичните материали на свата проекта е налице незначително разминаване в размерите
в план на цялата сграда с 3см /по южната фасада/ и 5см в другата посока, които
са в рамките на допустимата грешка. В схемата проект за нанасяне на имота в КК
представена пред АГКК обектът е с
конфигурация съответстваща на приложените архитектурни проекти е с площ по документи
за собственост.
При така изложените констатации съгласно заключението имотът закупен от
ищеца с покупко продажба обективирана в Договор № 135/20.11.1996г. за продажба
на обособена част от общинско предприятие, вписан в книгите за вписвания с вх.
рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г., преустроен съгласно Акт за
узаконяване № 107/23.05.1996г., е идентичен
със заснетия съгласно скицата – проект обект – сграда за обществено
хранене, чието нанасяне е заявено от ищеца пред АГКК.
Съгласно заключението няма промяна на конфигурацията в размерите в план на
обекта изобразен в проекта от 27.05.1996г. – преди закупуване на обекта и
обекта, изобразен в проекта одобрен на 01.06.2004г., като и в двата е
изобразено помещение в северозападната част на имота, което навлиза към
съседния обект – трафопост.
Обектът на ищеца и обектът на ответника се намират в една обща сграда,
разделена с конструктивна фуга на две части – южна и северна, като преградната
стена между двете части е една и попада в северната част, както е изобразено в
одобрените проекти. Магазинът заема цялата южна част и едно помещение от
северната част /северозападният ъгъл на магазина/. В КП предхождащ КК сградата
е нанесена една сграда с пл. № 940, като „МС“, на един етаж, с площ 143кв.м. В
действащата КК са изобразени две отделни сгради: с идентификатор
68134.606.937.5, която е на един етаж, със застроена площ 75кв.м., с
предназначение – за енрегопроизводство и сграда с идентификатор 68134.606.937.5
– на един етаж с площ 74кв.м., с предназначение – за търговия.
Съгласно заключението в АДС № 04747/111/28.04.2005г. е описан недвижим
имот, а именно: сграда с пл. № 940 – трафопост със застроена площ 72кв.м.,
заедно със съответния прилежащ терен, конструкция – панелна, година на
въвеждане в експоатация – 1985г., находяща се в гр.София, р-н „Подуене“, ЖК
„Хаджи Димитър“ по регулация одобрена със Заповед №№ РД-09-50-162/25.03.1999г.
и РД-50-09-26/26.01.2004г., и граници на имота: север – улица, изток – тревна
площ, юг – магазин, запад – супермаркет.
По скица извадка от КК на имот пл. № 940, същият е отбелязан с площ
143кв.м., а по АДС № 04747/111/28.04.2005г. имот с пл. № 940 е описан с площ
72кв.м. и с граница от юг – магазин. При тези данни съгласно заключението не е
налице идентичност между процесното помещение и недвижимият имот описан в АДС №
04747/111/28.04.2005г.
Съдът намира заключението по приетата СТЕ за обективно и компетентно дадено
и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.
Въз основа него и останалите доказателства по делото приема за установено, че
придобитият от ищеца имот по силата на покупко продажба обективирана в Договор
№ 135/20.11.1996г., е идентичен със заявеният за нанасяне в КК от него пред
АГКК. Приема за установено и, че придобитият от ищеца имот по Договор №
135/20.11.1996г., не е идентичен с притежаваният от ответника имот по АДС №
04747/111/28.04.2005г. Двата имота са
съседни, разположени в една обща сграда, разделена с конструктивна фуга на две
части – южна и северна, с преградната стена между двете части е една и попада в
северната част, като към имота на ищеца е прилежащо помещение в северозападната
му част, което навлиза към съседния обект – трафопост.
Установената липса на идентичност между имотите на ищеца и ответника
обезмисля обсъждане на останалите възражения на ответника срещу правото на
собственост на ищеца и е достатъчно за
да се приеме, че наличието на горепосочените предпоставки за основателност на
иска са установени. Ищецът е собственик на процесният имот, който е различен от
този, притежаван от ответника - удостоверено с АДС № 04747/111/28.04.2005г., на
заявеното основание - покупко продажба обективирана в Договор №
135/20.11.1996г. за продажба на обособена част от общинско предприятие, вписан
в книгите за вписвания с вх. рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г. Имотът на ищеца и ответника се намират в една обща
сграда, разделени с конструктивна фуга и с преградната стена между двете части,
която попада в северната част, като към имота на ищеца е прилежащо помещение в
северозападната му част, навлизащо към съседния обект – трафопост.
Поради изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в настоящото производство съдебни разноски, които са в
размер на 2201.79лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕТ „Х.Н.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „*******, със съдебен адрес:***, и „Ч.Р.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-Т.Н.“, ЕИК ******* е
собственик на недвижим имот, придобит по силата на покупко продажба
обективирана в Договор № 135/20.11.1996г. за продажба на обособена част от
общинско редприятие, вписан в книгите за вписвания с вх. рег. № 1000, том ХIV, акт № 239/05.10.2020г., а именно: ЗАВЕДЕНИЕ ЗА БЪРЗА ЗАКУСКА С РИБНИ
ПРОДУКТИ КЪМ ТРАФОПОСТ със застроена площ 84.74кв.м., заедно с 54.13%ид.ч. от
общите части на сградата, съгласно скица-проект № 15-671924-27.07.2020г.,
издадена от СГКК гр.София, с адрес: гр.София, ул. „***“, до бл*******, като
самостоятелният имот се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор по КК №
68134.606.937.6, с предназначение: „Сграда за обществено хранене“, обща за
самостоятелният обект и трафопост собственост на „Ч.Р.Б.“ АД, разположена в ПИ
с идентификатор по КК № 68134.606.937, с предназначение на самостоятелният
обект: За обществено хранене, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ
84.47кв.м. и прилежащи части: 54.13% ид.ч. от общите части на сградата, ниво 1,
без посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Х.Н.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „*******, със съдебен адрес:***, сумата 2201.79 /две хиляди двеста и един/лв, представляващи сторените пред СГС
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: