РЕШЕНИЕ
№ 1248
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. М. К. от гр.*** ЕГН **********
срещу решение № 260251/11.04.2022г. по гр.д. № 16119/2020г. по описа на РС
Пловдив VІІ граждански състав, с което на основание чл. 348 ГПК е решено
да бъде изнесен на публична продан поземлен имот № 502.1782, за който е
отреден УПИ III в кв.58 по плана на гр. ***, община ***, обл. Пловдив,
одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС ***, с площ от 803 кв., отреден
за жилищно застрояване, с административен адрес: гр. ***, община ***, обл.
Пловдив, ул. ***, при съседи: имот № 502.9622 – улица на Община ***, имот
№ 502.1783 – поземлен имот на П. П. Р., имот № 502.1791 – поземлен имот на
А. Н. Б. и др., и имот № 502.1781 – Поземлен имот на насл. на П. Й. Й., ведно
с находящите се в него сгради, както следва: сграда № 502.1782.1 – двуетажна
масивна стоманобетонна жилищна сграда – многофамилна, с площ от 102
кв.м., сграда № 502.1782.2 – едноетажна масивна постройка на допълващо
застрояване с площ от 23 кв.м., и сграда № 502.1782.3 – едноетажна масивна
селскостопанска сграда с площ от 27 кв.м., при първоначална цена от 132 011
1
лева.
С решението на основание чл.31, ал.2 ЗС Г. М. К. ЕГН: **********е
осъдена, да заплати на М. М. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 3 411
лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид.
части от допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен
имот, находящ се в гр. ***, община ***, обл. Пловдив, ул. ***, ведно с
находящите се в него сгради, за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 08.07.2021г.,
до окончателното изплащане на сумата, отхвърлен е предявения иск за
разликата над посочения размер до пълния претендиран размер от 3600 лева.
С решението е отхвърлена претенцията на ответницата Г. М. К., ищцата
М. М. Т. на основание чл.30 ал.3 ЗС да бъде осъдена да й заплати сумата в
размер на 69 940 лева, представляваща извършени подобрения от ответницата
в допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен имот,
находящ се в гр. ***, община ***, обл. Пловдив, ул. ***, ведно с находящите
се в него сгради, със съгласието на ищцата за периода 2006 г. - 2021 г.
Решението се обжалва изцяло. В жалбата се сочи, че съдът неправилно
е отхвърлил иска по чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 69 940 лв. като се е позовал
на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД като неправилно е отчетен моментът, от
който започва да тече давността, неправилно е приложен чл.114 от ЗЗД и
неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Т., а са кредитирани
показанията на свидетелката К. На второ място се обжалва уважаването от
съда на претенцията за дължим наем за ползването на имота. Сочи се, че не е
бил допуснат един свидетел на страната за разпит по тези въпроси. Сочи се,
че е налице фактическа грешка в съдебното решение относно сумата, която е
посочена за първоначалната цена на имота за публична продан. Сочи се че
съдът не се прознесъл по писмената му молба за изкупуване на дела на
съсобственика по чл.349 ал.2 от ГПК. Неправилно съдът не е присъдил на
основание чл.79 от ЗС целия имот на жалбоподателя. Иска се делото да се
върне за преразглеждане в началото на втората фаза на делбата на първата
инстанция. Иска се също така уважаване на претенцията за подобренията в
имота.
Подаден е отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че решението е
правилно, а жалбата е неоснователна. Иска се да се потвърди решението в
2
обжалваните части, претендират се разноските на страната.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото не е допусната фактическа грешка относно първоначалната
цена на изнесения на публична продан имот. Цената посочена в решението е
същата като тази посочена от приетата допълнителна СТЕ /л.143/, а именно
132 011 лева.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Г. К., че
неправилно РС Пловдив не е присъдил на основание чл.79 от ЗС целия имот
на жалбоподателя по нейно искане /л.126/. Възражението за придобивна
давност по отношение на делбения имот в настоящата фаза на делбата не
може да се разгледа, защото съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо
относно правата на съсобствениците установено с влязлото в сила решение на
съда по първата фаза на делбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Г. К., че съдът
неправилно е изнесъл имота на публична продан. Видно от СТЕ /л.106/
имотът е неподеляем. Съдът е дал възможност на жалбоподателката да
проведе процедура за обособяване на два отделни обекта на собственост в
делбения имот /л.123/, но същата се е отказала от това си искане в хода на
процеса /л.126 и л.131/. При това положение съдът не може да вземе друго
решение относно извършването на делбата освен да изнесе на публична
продан процесния неподеляем имот.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Г. К., че РС
Пловдив не се прознесъл по писмената й молба за изкупуване на дела на
съсобственика по чл.349 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.349 ал.2 от ГПК
неподеляемия имот жилище може да бъде поставено в дял на един съделител,
който е живял в него и не притежава друго жилище. Съобразно чл.349 ал.4 от
3
ГПК това искане може да се направи най-късно в първото заседание, след
влизане в сила на решението за допускане на делбата. Това заседание е
проведено на 08.07.2021г. /л.72/, а искането по чл.349 от ГПК е направено по-
късно с писмена молба за пръв път на 17.11.2021г. /л.126/. Тоест като
просрочено това искане правилно не е подлежало на разглеждане от делбения
съд.
Частично основателно е възражението на жалбоподателката Г. К., че не
са кредитирани показанията на свидетеля Т., а са кредитирани показанията на
свидетелката Карагеоргиева и от там следва, че неправилно е уважен иска по
чл.31 ал.2 от ЗС относно лишаването от ползване на допуснатия до делба
имот. Видно е от показанията както на св. Т., така и от показанията на св. К.,
че съделителката Г. К. е обитавала само втория етаж от двуетажната къща
предмет на делбата. Видно от показанията на св. К. на втория етаж живее
дъщеря й Г. К., заедно със зет й, като там те сами си правят ремонти, а на
долния етаж е живяла тя, починалия й съпруг и майка й. Същата е напуснала
имота през 2019г., като е нямала намерение да живее вече в този имот.
Другата й дъщеря М. Т. не е живяла в този имот отдавна, като след развода си
тя живее на квартира. Според бившия съпруг на другата съделителка М. Т., на
втория етаж живеят Г. К. и съпруга й. В тази връзка те са ремонтирали този
етаж, а не първия етаж на който не живеят. От показанията и на двамата
свидетели не се сочат никакви данни Г. К. да е препятствала достъпа на
сестра си М. Т. в този имот. Г. К. е препятствала ползването на съсобствения
имот само по отношение на втория етаж на къщата, защото същата е живеела
там със семейството си и сестра й не е могла да ползва този етаж, поради
наличното фактическо ползване на този етаж. Ето защо доколкото къщата е
двуетажна, то по делото не е доказано Жалбоподателката К. да е
възпрепятствала М. Т. да ползва дворното място и първия етаж на къщата.
При това положение обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС следва да се намали с
една втора от 3 411 лева, на 1 705,50 лева.
Частично основателно е възражението на жалбоподателката Г. К., че
първата инстанция неправилно е отхвърлила иска за подобренията в размер
на 69 940 лв. като се е позовала на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и
неправилно е отчетен моментът, от който започва да тече давността,
неправилно е приложен чл.114 от ЗЗД. Виждането на РС Пловдив, че в казуса
теченето на погасителната давност, следва да има за начало момента на
4
извършване на подобренията е неправилно. Настоящият съд приема за
правилно схващането на ВКС отразено в Решение № 295 от 1.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 172/2009 г., IV г. о., ГК. Което приема, че вземанията на
съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в
съсобствения имот стават изискуеми от момента на поканата. Това е и
началният момент, от който започва да тече давността. Без значение е дали
поканата е нарочна или се съдържа в искова молба. Тоест този довод за
отхвърляне на иска е неправилен. Поканата в казуса е от дата 11.11.2019г.
/л.71/ и погасителната давност не е изтекла.
Неправилно е и виждането на ПРС, че ищцата по този иск Г. К. не е
доказала иска си при условията на пълно и главно доказване. Този правен
извод е верен, но само за претендираните подобрения в двора и на първия
етаж. Там ищцата и семейството й не са живели и не доказват те да са
извършили тези подобрения, а не дълго живелите там нейна майка и
починалия й баща, обитавали тази част от имота безспорно до 2019г. В тази
част искът правилно е бил отхвърлен. Но както се посочи по-горе безспорно
на втория етаж на къщата живее Г. К. и тя е извършила всички подобрения на
този етаж, в това число и когато в къщата е живеела майка й и баща й.
Показанията на разпитаните по делото свидетели изобщо не са
противоречиви в тази им част, напротив безпротиворечиво подкрепят този
факт. И двамата свидетели сочат, че ремонтите на втория етаж са ставали с
лични средства на семейството на Г. К.. И двамата свидетели сочат, че
майката и бащата на Г. са й помогнали с някакви средства в началото на тези
ремонти на втория етаж, но и двамата не могат да кажат с какъв точно като
размер средства това е ставало и кога точно са давани парите. При тези факти
въззивният съдът намира, че обективното и безпристрастно разглеждане на
доказателствата по делото налага за нужно да се приеме за доказано, че
подобренията на втория етаж на къщата и прилежащото таванско помещение
са направени от Г. К. с нейни лични средства. Размера на паричната помощ от
баща й и майка й, за този ремонт не е доказан по размер. Видно от приетата
СТЕ /л.138-143/ тези подобрения, като вид са изцяло включени в недвижимия
имот и са негова принадлежност, а не движими вещи, ето защо същите
увеличават цената на делбения имот и подлежат на възстановане като
парична равностойност на направилия ги съсобственик. Ето защо решението
в тази част следва да се отмени частично и да се уважи иска за подобренията
5
извършени на втория етаж в размер на 23 301,96 лева /изчислени по пера от
СТЕ/ и за таванското помещение в размер на 935,63 лева или общо за
24 237,59 лева.
Решението в останалите му части като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Решението следва да се коригира в частта относно разноските с оглед
на частично намаленото обезщетение по иска по чл.31 от ЗС и частично
уважения иск относно подобренията. Дължимата държавна такса от Г. К. по
сметка на ВСС от 2 797,60 лева следва да се намали на 1 828,09 лева
съобразно на уважената част от иска. Съделителката М. Т. следва да се осъди
за държавна такса по уважената част на иска за подобренията в размер на
969,51 лева.
По иска за обезщетението по чл.31 ал.2 от ЗС, който се намали с една
втора от 3 411 лева, на 1 705,50 лева. С една втора следва да се намали и
държавната такса по този иск дължима от Г. К. от 125,76 лева на 62,88 лева.
Като останалата сума от държавната такса 62,88 лева се възлага на М. Т., за
частта, в която искът й е отхвърлен.
По разноските присъдени в полза на М. Т.. Възнаграждението за иска
по чл.31 ал.2 от ЗС от 94,75 лева, се намалява на половина и става 47,37 лева,
а по иска за подобренията присъдената сума от 100 лева се намалява
съразмерно на уважената част от иска в размер на 34,65 % и остава дължима
сума 65,35 лева. Със същият процент се намалява депозитът по
допълнителната задача на СТЕ от 100 лева на 65,35 лева. Или разноските
дължими на М. Т. от Г. К. се намаляват от 292,50 лева на 175,83 лева.
Разноските за настоящата въззивна инстанция на М. Т. също се
намаляват с 34,65 % и от платени 800 лева /л.26/, се присъждат 522,80 лева .
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260251/11.04.2022г. по гр.д. № 16119/2020г. по
описа на РС Пловдив VІІ граждански състав, В ЧАСТТА С КОЯТО на
основание чл.31, ал.2 ЗС Г. М. К. ЕГН: **********е осъдена, да заплати на М.
М. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 3411 лева, представляваща
6
обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид. части от допуснатия до
съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр.
***, община ***, обл. Пловдив, ул. ***, ведно с находящите се в него сгради,
за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г., за разликата от 1 705,50 лева до 3
411 лева и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. М. Т., ЕГН: ********** срещу Г. М.
К. ЕГН: ********** представляваща обезщетение за лишаването от
ползването на 5/6 ид. части от допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а
именно: поземлен имот, находящ се в гр. ***, община ***, обл. Пловдив, ул.
***, ведно с находящите се в него сгради, за периода 12.01.2020 г. –
08.07.2021 г., за разликата от 1 705,50 лева до 3411 лева.
ОТМЕНЯ решение № 260251/11.04.2022г. по гр.д. № 16119/2020г. по
описа на РС Пловдив VІІ граждански състав, В ЧАСТТА С КОЯТО е
отхвърлена претенцията на ответницата Г. М. К., ЕГН: **********, ищцата
М. М. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал.3 ЗС да бъде осъдена да й
заплати сумата в размер на 69 940 лева, представляваща извършени
подобрения от ответницата в допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а
именно: поземлен имот, находящ се в гр. ***, община ***, обл. Пловдив, ул.
***, ведно с находящите се в него сгради, за разликата от 24 237,59 лева до
69 940 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН: ********** да плати на Г. М. К., ЕГН:
********** на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата от 24 237,59 лева
представляваща извършени подобрения от ответницата Г. М. К. в допуснатия
до съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр.
***, община ***, обл. Пловдив, ул. ***.
ОТМЕНЯ решение № 260251/11.04.2022г. по гр.д. № 16119/2020г. по
описа на РС Пловдив VІІ граждански състав, В ЧАСТТА относно
разноските като;
НАМАЛЯВА дължимата държавна такса по отношение на отхвърлената
претенция по чл.30, ал.3 ЗС от Г. М. К., ЕГН: **********, която е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, от 2
797,60 лева на 1 828,09 лева.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН: ********** да заплати държавна такса по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС сумата от 969,51
7
лева за частично уважената претенция по чл.30 ал.3 ЗС.
НАМАЛЯВА дължимата държавна такса по отношение на отхвърлената
претенция по чл.31, ал.2 ЗС от Г. М. К., ЕГН: **********, която е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС от
125,76 лева на 62,88 лева.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН: ********** да заплати държавна такса по
сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС сумата от 62,88
лева за частично уважената претенция по чл.31 ал.2 ЗС.
НАМАЛЯВА дължимите от Г. М. К., ЕГН: ********** на М. М. Т.,
ЕГН: ********** разноски за първата инстанция от 292,50 лева на 175,83
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА Г. М. К., ЕГН: **********, да заплати на М. М. Т., ЕГН:
********** сумата от 522,80 лева за разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8