Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045/11.11.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 266 описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 322/27.05.2020г., постановено по
т.д. № 1112/2019г. ОС - Варна е осъдил ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД,
ЕИК ********* да заплати на Х.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и психологически
болки и страдания/, претърпени от ищеца в следствие на травматични увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017г. в гр.Варна, причинено от И. М. Н.
като водач на л.а. "Мерцедес", модел "С 180", рег. № В 3503
РА, на основание чл.498 КЗ, а исковата претенция за горницата над присъдените
100 000 лева до предявения размер от 610 000 лева е отхвърлена като
неоснователна и страните са осъдени да заплатят следващите се разноски и такси
за производството.
Срещу така постановеното решение са постъпили
въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът Х.Х., чрез процесуален представител
обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, съгласно
уточнителна молба от 22.07.2020г. В жалбата си излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част. Твърди, че
съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, установяващи
получените травматични увреждания, интензитета и продължителността на
претърпените от него болки и страдания, в резултат на което е определил размер
на следващото му се обезщетение, който не отговаря на критерия за справедливост
по см. на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика. Излага доводи по
съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
решението в обжалваната му част и уважаване на иска, така както е предявен,
ведно с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда.
Ответната страна - ЗАД "ОЗК -
Застраховане" АД, чрез процесуален представител обжалва решението в
неговата осъдителна част. Навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, постановено при допуснати процесуални нарушения и направата на
изводи в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд не е приел и разгледал своевременно заявено възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец. Излага подробни аргументи
защо счита, че това възражение не е преклудирано. Оспорва и приетия от съда
размер на обезщетението, считайки, че същият противоречи на установеното от
доказателствата и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Иска се отмяна и отхвърляне на
исковата претенция изцяло, евентуално да бъде определен по-малък размер на
следващото се обезщетение, при отчитане на извършеното в хода на процеса
доброволно плащане на сумата от 50 000 лева, действително доказаните вреди и
процента на съпричиняване от страна на пострадалия.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните
е депозирала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба на насрещната страна.
В с.з., чрез процесуалните представители
въззивните жалби, съответно отговорите по тях се поддържат. Претендират
разноски за настоящата инстанция.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
ОС - Варна се е произнесъл по предявен от Х.Т.Х.
против ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД иск с правно основание чл.498 ал.3
вр. чл.493а КЗ.
Наведените в исковата молба фактически
основания са, че на 15.07.2017г., в гр.Варна, по главен път № 9004, преди
разклона на КРЗ "Флотски арсенал", при управление на мотоциклет
"Сузуки", рег. № В 4952 К, ищецът Х. е претърпял ПТП, настъпило по
вина на другия участник – И. М. Н., в качеството му на водач на л.а.
"Мерцедес", модел С180, рег.№ В 3503 РА, който при извършване на
маневра "завой на ляво" е нарушил правилата за движение по пътищата
/чл.25 ал.1 ЗДвП/. Твърди се, че в резултат на това ПТП е получил множество
травматични увреждания - три тежки и десет средни телесни повреди, подробно
описани в исковата молба и по повод на които е претърпял значителни болки и
страдания, включително и психологически, продължаващи и към настоящия момент. С
одобрено по НОХД № 5251/2018г. на ОС - Варна споразумение Иван Николов е
признат за виновен за настъпването на ПТП и причинените на ищеца телесни
повреди. Към датата на катастрофата виновният водач е имал сключена с ответното
дружество задължителна застраховка "Гражданска отговорност", пред
което е предявил претенция за заплащане на обезщетение. С писмо от 20.06.2019г.
за претърпените неимуществени вреди застрахователят е предложил сумата от 50
000 лева, която ищецът намира за силно занижена. С оглед на това е предявил и
исковата си претенция за заплащане на сумата от 610 000 лева, която счита, че е
справедлив размер за претърпените от него неимуществени вреди.
В частта относно предявения иск за обезвреда
и на претърпени от същото ПТП имуществени вреди производството е прекратено с
влязло в сила определение на първоинстанционния съд, постановено преди връчване
на препис от исковата молба.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл.367 ГПК. Преди първото по делото с.з., с писмено становище признава
исковата претенция до размер на сумата от 50 000 лева, която счита, че
съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази
връзка не оспорва наличието на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" по отношение на виновния водач и предявена претенция от
пострадалия, но възразява, че всички твърдени в исковата молба физически и
психологически болки и страдания са действително претърпени и че са в причинна
връзка с получените при ПТП травми. Оспорва претендирания размер на обезщетението
като завишен.
С писменото становище е направено и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия като се
твърди, че същият се е движил с превишена скорост, несъобразена с конкретните
условия и не е спазил предвидените в ЗДвП правила при предприемане на маневри,
в резултат на което също е допринесъл за настъпването на ПТП. Посочено е, че
тези обстоятелства са станали известни на ответното дружество едва след
прилагане на материалите по НОХД по настоящото производство.
Настоящият
състав на съда, като взе предвид наведените от страните оплаквания по
правилността на обжалваното решение, становищата им по съществото на спора, доказателствата
по делото и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Липсва спор, респ. наведени в жалбата
оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, а именно, че на 15.07.2017г., в гр.Варна, по главен път № 9004,
преди разклона на КРЗ "Флотски арсенал" е настъпило ПТП с участието
на управлявания от въззивника Х. мотоциклет "Сузуки", рег. № В 4952 К
и л.а. "Мерцедес", модел С180, рег.№ В 3503 РА, с водач И. М. Н.. С
влязло в сила определение от 27.11.2018г. по НОХД № 5251/2018г. на РС - Варна е
одобрено споразумение, с което Иван Николов е признат за виновен за
настъпването на процесното ПТП - при извършване на
маневра "завой на ляво" същият е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно - разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП: „Водачът на ППС, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за
да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво, за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди,
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение" и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Х.Т.Х., изразяваща се в
кръш синдром и компартмент синдром, които две състояния са довели до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Не е спорно и това, че към датата
на настъпване на ПТП между виновния водач и ответното дружество е имало
сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
съгласно полица № BG 23116001988735, както и че на 29.05.2019г. въззивникът Х. е
предявил пред застрахователя искане за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, заведено като щета № 0411-900-0008-2019. С
писмо изх. № 99-2681/20.06.2019г. същият е бил уведомен, че за претърпените
неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 50 000 лева. Тази сума
му е изплатена в хода на настоящото исково производство.
С оглед на горното, между
страните не е налице спор относно наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение
от застрахователя - виновно противоправно поведение от страна на застрахования
водач, претърпени от въззивника неимуществени вреди в резултат на получените
при ПТП травматични увреждания, валидна застраховка, покриваща гражданската
отговорност на деликвента, предявена претенция пред застрахователя.
Спорните въпроси, с оглед
наведените във въззивните жалби оплаквания, са относно характера, интензитета и
времетраенето на претъпрените от въззивника Х.Х. вреди, какъв е справедливия
размер на следващото му се обезщетение, процесуално допустимо ли е да бъде
разгледано направеното след срока за отговор на исковата молба възражение за
съпричиняване, респ. основателно ли е същото.
В одобреното по НОХД 5251/2018г.
споразумение е посочено, че въззивникът е получил тежки телесни повреди, а
именно кръш синдром и компартмент синдром. На основание чл.300 ГПК същото има
задължителна за гражданския съд сила по въпросите относно дееца,
противоправността на деянието и вината. Това важи и за получените телесни
увреждания, доколкото същите са част от фактическия състав на престъплението, но
без това да означава изчерпателност на претърпените травми.
Съгласно заключението на СМЕ,
проведена пред първоинстанционния съд и обясненията на вещото лице, дадени в
с.з., кръш синдромът представлява увреждане на бъбреците в резултат на
миоглобулина, който се отделя при размачкана мускулатура, а компартмент
синдрома е налице, когато има притисната артерия и загуба на кръвоснабдяване на
крайника, същите са в резултат на конкретни травматични увреди /размачкване на
тъкани/, но в същото време са и самостоятелни телесни увреждания, тъй като
изискват своевременна лекарска намеса. С оглед на това и съобразно
представената по делото медицинска документация в.л. дава заключение, че освен
тези два синдрома, в резултат на процесното ПТП въззивнникът Х. е получил размачкване
на дясна лъчева, лакътна и мишнична артерия с последваща тромбоза /запушване/
на мишничната, лакътната и лъчевата артерия на дясната ръка и прекъсване на нервите
на ниво раменен пояс и мишница, инервиращи десния горен крайник, довело до пълно
осакатяване на същия; счупване на лявата лопатка и ключица и изкълчване на
лявата лакътна става, обусловило трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за повече от 30 дни; изкълчване на ляво коляно, обуславящо
затруднения в движението на този крайник за повече от две месеца; счупване на
диафизата на дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник за период повече от шест
месеца; счупване на диафизата на дясна раменна кост, откритото счупване на
диафизите на двете кости на дясната предмишница, счупването на II - V
метакарпални кости в дясно и голяма размачкана рана на дясната предмишница,
които увреждания не са довели до допълнително затруднение на функцията на
десния горен крайник поради посоченото по-горе прекъсване на нервите и
постоянната невъзможност за движението на този крайник. По повод на тези
увреждания за период от около шест месеца след инцидента въззивникът непрекъснато
е бил в лечебно заведение, претърпял е множество оперативни интервенции /повече
от 10 бр./, които обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства
епикризи. Във връзка с изкълчването на лявата колянна става се е наложило
подмяната й с изкуствена. Единствено операцията от 31.08.2018г. по отстраняване
на липом не е в причинна връзка с претърпяната травма.
Съгласно коментираното заключение,
към настоящия момент лечебният процес е завършил по отношение на десния горен
крайник, при отчитане трайния и необратим характер на увредата /пълно
осакатяване поради прекъснати нерви/, счупването на дясно бедро, лява ключица и
лопатка са завършили с оздравяване, като продължава лечението само по отношение
на последиците от изкълчването на лявата колянна става. При прегледа на
въззивника в.л. е констатирало ограничени движения в дясно рамо и ляво коляно,
както и леки ограничени движения в лява лакетна става, белези от извършените
операции.
Съдът изцяло кредитира
заключението на СМЕ като обективно и компетентно, кореспондиращо на останалия
доказателствен материал /епикризи и решения на ТЕЛК, с последното от които
въззивникът е с призната 100% неработоспособност за срок от 2 години - до
01.04.2021г./, поради което приема, че
получените в резултат на ПТП травматични увреждания са посочените такива в
експертизата, ведно с визираната продължителност и резултатност на
оздравителния процес. Тези увреди безспорно са обусловили твърдените от
въззивника физически болки и страдания.
От заключението на СПЕ, съдът
приема, че са доказани и твърденията за психическа травма, вкл. и симптоматика
на постравматичен стрес. Съгласно това заключение още в първите дни и седмици
след ПТП Х. е развил симптоми на разстройство в адаптацията -
тревожно-депресивен синдром, независимо от липсата на конкретна медицинска
документация за провеждано по повод на това медикаментозно лечение. Същите са
поддържани от болките, продължителното обездвижване, бавното възстановяване,
непрекъснатия шестмесечен престой в болница, коренната промяна в начина му на
живот, който е водил до този момент, зависимостта от грижи. По-голямата част от
тези симптоми според вещото лице са затихнали след шестия месец, като при
проведеното освидетелстване и към настоящия момент се наблюдават някои техни
проявления - емоционална хладност, дистанцираност, включване на защитни
психологични механизми при невъзможност или ограничена експлорация за
емоционалните преживявания, ситуационно отбягване, които могат да се разгледат
като прояви на постравматичен стрес. Посоченото от вещото лице, че при оказана
специализирана психологическа помощ непосредствено след инцидента симптомите на
постравматичния стрес биха могли да бъдат избегнати или намалени не опровергава
извода за причинната им връзка с процесното ПТП.
При така приетите за установени
неимуществени вреди, при отчитане релевантните съгласно задължителните
разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г. обстоятелства - характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, възрастта на въззивника, настоящият
състав на съда намира, че справедлив еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД на претърпените
от Х.Х. неимуществени вреди е сумата от 150 000 лева. При настъпилото на
15.07.2017г. ПТП същият е получил множество травматични увреждания, засягащи и
четирите крайника; част от тези увреждания са обусловили състояние опасно за
живота му, изискващо незабавна медицинска интервенция; в продължение на шест
месеца лечението е провеждано в болнична среда, съпътствано с повече от десет
оперативни интервенции, при значително ограничени двигателни функции на
засегнатите крайници, физически и психически болки и страдания; в резултат на
травмата в лява колянна става се е наложило подмяната й с изкуствена, а поради
прекъснати нерви дясната ръка е необратимо увредена /напълно обездвижена/; констатират
се и леки ограничения в движенията на дясно рамо и ляво коляно; възстановителният
процес по отношение на ляв долен крайник и към момента не е напълно приключил; въззивникът
продължава да е неработоспособен; установена е симптоматика на тревожно-депресивно
разстройство през първите шест месеца след инцидента и на постравматичен стрес
към настоящия момент. В същото време животозастрашаващото състояние, свързано с
двата описани синдрома е овладяно веднага след постъпването му в болницата, а
последващото лечение е било насочено към получените фрактури на крайниците,
като оздравителния процес по отношение на лявата ръка и десния крак е приключил
в обичайните за съответните травми срокове. Единствените усложнения са във
връзка с изкълчването на лявата колянна става, обусловили поставянето на
изкуствена. Към датата на ПТП въззивникът е бил на 31 години, без данни за
съпътстващи заболявания, които да са утежнили процеса на възстановяването.
Според СПЕ /обяснения на в.л. в с.з./ макар и към момента са се наблюдават симптоми
на посттравматичен стрес, Х. е с много силна психика като воля, което му е
помогнало да се възстанови в голяма степен от психологическата травма.
При определяне на размера съдът отчита и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата, израз на което е съдебната практика
по сходни казуси /напр. Решение № 105/2019г. по т.д. № 2291/2018г. на ВКС, ІІ
т.о.; Решение № 19/2018г. по т.д. №1748/2017г. на ВКС, І т.о./, както и
обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към
последното е размерът на минималната работна заплата към датата на увреждането
и предвидените в КЗ лимити/.
Въведеното
след срока за отговор от ответното дружество възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия законосъобразно не е прието и разгледано от
първоинстанционния съд като преклудирано. Доводите, изложени във въззивната
жалба за наличието на предпоставките на чл.147 т.1 ГПК са неоснователни.
Обстоятелствата, на които се основава твърдението за съпричиняване е, че
пострадалият се е движил с превишена и несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, данни за което безспорно се съдържат в материалите по
наказателното производство. Същите обаче са могли да бъдат узнати от
застрахователя при полагането на необходимата грижа. Към момента на предявяване
на щетата пред него НОХД № 5251/18г.
вече е било приключило с влязлото в сила споразумение. По аргумент от
разпоредбата на чл.106 ал.3 вр. чл.498 ал.2 и 3 КЗ при определяне размера на
следващото се обезщетение застрахователят има възможност да изисква
доказателства, в това число и такива относно механизма на събитието, т.е. не е
бил в невъзможност да извърши пълна преценка относно обстоятелствата, относими
към размера на вредата и отговорността, за която дължи обезщетение. Наред с
това, данни, макар и косвени, но касаещи обстоятелствата по механизма на
възникване на ПТП се съдържат и в приложените към исковата молба и връчени на
ответното дружество доказателства, в частност изготвена в наказателното
производство СМЕ, възпроизвеждаща и
основана на събрани в хода на разследването свидетелски показания. Макар това заключение
да няма доказателствена стойност в гражданския процес, то не възпрепятства
заинтересованата страна да узнае релевантни за спора обстоятелства и с оглед на
които да предприеме съответни процесуални действия, в т.ч. своевременно да
направи възраженията си по иска или най-малкото да поиска събирането на
доказателства за обстоятелства, които смята за относими към защитата си.
В настоящия случай, в законоустановения срок
ответното дружество въобще не е депозирало отговор на исковата молба, поради
което и с оглед на изложеното направеното по-късно възражение за съпричиняване
е преклудирано и същото не следва да бъде разглеждано.
Между страните не е спорно, че в хода на
процеса е извършено доброволно плащане на сумата от 50 000 лева, представляваща
предложеното от застрахователя обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Това обстоятелство следва да бъде съобразено, с оглед на което и предвид приетия
от съда по-горе размер на същото, следва, че предявеният иск се явява
основателен до размер на сумата от 100 000 лева. За горницата над тази сума до
претендираните 610 000 лева исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
С исковата молба не е направено искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба в съда, поради което и е недопустимо настоящата инстанция да се
произнесе за първи път по направеното във въззивната жалба искане в тази насока.
С оглед съвпадането на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанциониня съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ГПК следващите се за
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалните представители
следва да бъдат определение съобразно уважената, респ. отхвърлената част от
иска /всяка една от страните е подала въззивна жалба, която се явява
неоснователна и в същото време е осъществена процесуална защита по жалбата на
насрещната страна/. Ето защо въззивникът Х.Х. следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемото дружество сумата от 3 541 лева, представляваща съответно на
отхвърлената част от иска адвокатско възнаграждение, претендирано и заплатено
по представения списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.38 ЗАдв. Вр. Чл.78 ГПК ЗАД
"ОЗК - Застраховане" АД следва да заплати на адв.Х. адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 2 251
лева, съответно на уважената част от иска.
Направените от ответното дружество разноски
за заплатена държавна такса по въззивната му жалба не подлежат на репариране,
предвид нейната неоснователност.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №
322/27.05.2020г., постановено по т.д. № 1112/2019г. ОС - Варна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София да заплати на адв. Р.М.Х. *** сумата от 2 251 /две хиляди
двеста петдесет и един/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, на основание чл.38 ЗАдв. вр. чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Т.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата
от 3 541 /три хиляди петстотин четиридесет и един/ лева, представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производството, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се
обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.