№ 280
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110116403 по описа за 2022 година
Предявени са от Б. Д. Д., с ЕГН **********, срещу „Е...“ ЕООД, с ЕИК
..., представлявано от Е.Г., обективно съединени осъдителни искове с правни
основания:
- чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13 НСОРЗ за заплащане на сумата от 300.00
лв., представляваща неизплатен от работодателя бонус за летен отпуск за
2021 г. по програма „Почивка“, т. нар. „морски бонус“, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба – 29.03.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата;
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25.16 лв., представляваща
законна лихва от деня на забавата – 01.06.2021 г., до датата на подаване на
исковата молба – 29.03.2022 г.;
- чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за заплащане на сумата от
507.00 лв., представляваща неизплатен от работодателя бонус към м. юли
2021 г. по програма „Лоялност”, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата;
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 38.30 лв., представляваща
законна лихва от деня на забавата – 01.07.2021 г., до датата на подаване на
исковата молба – 29.03.2022 г.
1
Ищецът Б. Д. Д. с искова молба от 29.03.2022 г. и Уточнение на искова
молба от 14.06.2022 г. твърди, че на 14.10.2015 г. е сключил трудов договор
със „С....“ АД, на което е правоприемник ответното дружество „Е...“ ЕООД,
по силата, на което е заемал длъжността „автомонтьор”. Сочи, че след
10.06.2020 г. е получил 80% трайно намалена работоспособност, въпреки
което в Експертното решение на ТЕЛК е отбелязано, че може да продължи
работата си. Излага твърдения, че работодателят ежегодно изплащал бонуси
за летен отпуск – т.нар. „морски бонус“, в размер на 300 лв., който бонус не
му бил изплатен за 2021 г. Твърди, че по програма „Лоялност“, прилагана от
ответното дружество, след навършване на 5 години трудов стаж в
дружеството, на работника/служителя се изплаща бонус, който за ищеца бил
в размер на 507.00 лв. към м. юли 2021 г. Посочва, че с отговор на запитване
към „Инспекция по труда Софийска област“ с изх. № ********* бил
уведомен, че не е получил въпросния бонус, тъй като е отсъствал от работа
повече от четири месеца поради временна нетрудоспособност.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Е...“ ЕООД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез своя
управител и представител Е.Г., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Твърди, че
между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено
по взаимно съгласие считано от 28.03.2022 г. Сочи, че в ответното дружество
е предвидено предоставяне на всеки служител на сумата от 320 лв. при
ползване на летен годишен отпуск. Излага твърдения, че за изплащането на
въпросната сума са определени изисквания, които ищецът не е покрил – а
именно отсъствал е повече от 4 месеца поради временна неработоспособност
през процесния период. По отношение на другата ищцова претенция навежда
същите възражения – отсъствие повече от 4 месеца поради временна
неработоспособност. Иска съдът да се произнесе с решение, с което да
отхвърли изцяло исковете, предявени от ищеца. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, във вр. с чл. 13 НСОРЗ е да докаже: 1) съществуващо между страните
2
трудово правоотношение; 2) действително уговорено допълнително трудово
възнаграждение („морски бонус“) като част от съдържанието на трудовото
правоотношение; 3) настъпване на предпоставките за неговото изплащане; 4)
размера на бонуса.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е изпълнил
задълженията си по договора, както и да докаже възраженията си.
В тежест на ищеца по предявения иск иска с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, във вр. с чл. 12, ал. 1 НСОРЗ е да докаже: 1) съществуващо между
страните трудово правоотношение; 2) действително уговорено допълнително
трудово възнаграждение (бонус „лоялност) като част от съдържанието на
трудовото правоотношение; 3) настъпване на предпоставките за неговото
изплащане; 4) размера на бонуса.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е изпълнил
задълженията си по договора, както и да докаже възраженията си.
С определение от 14.09.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение
по силата на сключения Трудов договор от 14.10.2015 г., което е прекратено
на 31.03.2022 г., както и че ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност в размер на 119 дни за 2020 г. и в размер на 111 дни за
2021 г., както и че размерът на дължимия на ищеца и неизплатен от
работодателя бонус за летен отпуск за 2021 г., по програма „Почивка”
възлиза на сумата от 300 лева, а размерът на дължимия на ищеца и
неизплатен от работодателя бонус към месец юли 2021 г., по програма
„Лоялност” възлиза на сумата от 507 лева, в случай, че ищецът отговаря на
изискванията за заплащена на подобен бонус.
По делото е представено копие от протокол от заседание на съвета на
директорите на „С...” АД от 15.12.2016 г., на което е приета и утвърдена
„Социална програма”, която влиза в сила от 01.01.2017 г. Съобразно приетата
„Социална програма” – „ при ползване на летен годишен отпуск на всеки
служител/работник се полага по 320 лева и допълнително по 80 лева за дете
до 12 годишна възраст и 160 лева за дете над 12 годишна възраст до
завършване на средното образование. Право на тези суми имат служителите
3
назначени до 01.05 на съответветната година и такива, които не са отсъствали
повече от 4 месеца поради временна неработоспособност, бременност и
раждане, гледане на дете до 2 или 8 години, неплатен отпуск. За служители в
предизвествие към момента на получаване на тези средства, сумите не се
полагат.”
По делото е представено копие от протокол от заседание на съвета на
директорите на „С...” АД от 30.11.2017 г., на което е приета и утвърдена
„Програма за лоялност на служителите във фирмите от автомобилния бизнес
на групата”. Съобразно приетата „Социална програма” критериите, на които
следва да отговарят служителите, за да имат право на индивидуално
възнаграждение за прослужено време в групата са следните: 1. да имат
действащ постоянен трудов договор и общ трудов стаж в групата повече от 5
години; 2. да нямат прекъсване на стажа в групата; 3. в годината на
придобиване на плащане да не е отсъствал повече от 4 месеца поради
временна неработоспособност, бременност и раждане, гледане на дете до 2
или 8 години, неплатен отпуск.
Спорният по делото въпрос е само, относно съдържанието на
горепосочените „Социална програма” и „Програма за лоялност на
служителите във фирмите от автомобилния бизнес на групата”, които се
прилагат в ответното дружество, и по-конкретно, дали предвиждат като
изискване за служителите, които могат да получат предвиденото в тях
допълнително трудово възнаграждение, да не са отсъствали повече от 4
месеца поради временна неработоспособност.
Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява и от представените по делото писмени доказателства (болнични
листи – лист 80 – 93 по делото), че през 2021 г. ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност общо за 111 работни дни/ 161 календарни дни,
т.е. отсъствал е повече от 4 месеца поради временна неработоспособност.
В конкретния случай ищецът не установи при условията на пълно и
главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и
дадените в доклада по делото указания, че по отношение на него са били
налице предпоставките, предвидени в „Социална програма” и „Програма за
лоялност на служителите във фирмите от автомобилния бизнес на групата”,
които се прилагат в ответното дружество, поради което при последиците на
4
доказателствената тежест настоящият състав на съда намира, че така
предявенияте искове следва да се отхвърлят като недоказани, а като законна
последица следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за заплащане на
сумата от 25.16 лв., представляваща законна лихва от деня на забавата –
01.06.2021 г., до датата на подаване на исковата молба – 29.03.2022 г. и сумата
от 38.30 лв., представляваща законна лихва от деня на забавата – 01.07.2021
г., до датата на подаване на исковата молба – 29.03.2022 г.
За пълнота следва да се посочи, че съдържанието на горепосочените
„Социална програма” и „Програма за лоялност на служителите във фирмите
от автомобилния бизнес на групата”, които се прилагат в ответното
дружество, не може да бъде изведено нито от показанията на разпитания по
делото свидетел, нито от представените по делото от ищеца документи,
доколкото същите са неподписани, и чрез тях не могат да се установят
твърдените от ищеца обстоятелства, доколкото те са била своевременното
оспорени от ответника с отговора исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето
производството в размер на сумата от 300.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ...., срещу „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ...., искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
вр. чл. 13 НСОРЗ за заплащане на сумата от 300.00 лв., представляваща
неизплатен от работодателя бонус за летен отпуск за 2021 г. по програма
„Социална програма”, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба – 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25.16 лв., представляваща законна лихва
5
от деня на забавата – 01.06.2021 г., до датата на подаване на исковата молба –
29.03.2022 г.; чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за заплащане на сумата
от 507.00 лв., представляваща неизплатен от работодателя бонус към м. юли
2021 г. по програма „Програма за лоялност на служителите във фирмите от
автомобилния бизнес на групата”, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба – 29.03.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата; и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 38.30 лв.,
представляваща законна лихва от деня на забавата – 01.07.2021 г., до датата
на подаване на исковата молба – 29.03.2022 г.,като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. ...., да заплати на „Е...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ...., сумата от 300.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6