№ 744
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
в присъствието на прокурора Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20083967/01.04.2021г. по гр. д. № 15591/2020г. по описа
на Софийски районен съд 51 ви състав ответниците Прокуратурата на
Република България и Столична дирекция на вътрешните работи са осъдени
да заплатят солидарно на А. М. В. на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата от 9100 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 198 от НК по
НОХЗ № 10410/2007г. по описа на СРКС 17 състав за което е бил оправдан с
присъда от 22.07.2019г. по НОХД 21614/2018г. по описа на Софийски
районен съд 134 състав потвърдена с решение от 04.03.2020г. по ВНОХД №
5130/2019 г. по описа на Софийски градски съд и сумата от 1600 лева
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар ведно със законната лихва за всяка от сумите за периода от
10.04.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 9 100 лв. до пълния претендиран размер
от 15 000 лв. а искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1600
лева до пълния претендиран размер от 3 000 лв. С решението е разпределена
отговорността за разноски.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
1
ответника Прокуратурата на Република България. Жалбоподателят оспорва
искът за имуществени вреди поради прекомерност адвокатското
възнаграждение, като нямало график на изработените часове и в какви
процесуални действия е участвал защитникът. Същевременно делото не се
отличавало с фактическа и правна сложност. Оспорен е искът за
неимуществени вреди по размер. Присъденото обезщетение било завишено с
оглед интензитета на упражнената наказателна репресия. Не се представяли
доказателства за действително претърпените вреди. Направено е възражение
срещу началния момент и продължителността през което ищеца твърди че
търпял вреди от обвинението. Изтъква, че срещу лицето било водено и друго
наказателно производство и отрицателните му преживявания са в много по-
малка степен и интензитет спрямо тези лица срещу които не е водено
наказателно производство. Ето защо моли за отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго с което исковете се отхвърлят, евентуално
иска намаляване на присъденото обезщетение.
Ответникът по жалбата А. М. В., в законоустановения срок е депозирал
отговор, с който счита, че решението следва да бъде потвърдено. Счита за
голословни твърденията във въззивната жалба за наличие на друго
производство доколкото прокурорът по делото не е посочил такова. Изтъква
че решението е мотивирано и моли за потвърждаването му.
Постъпила е молба от Столична дирекция на вътрешните работи с която
е поискала присъединяване към жалбата на Прокуратурата на Република
България.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на
императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Основателността на предявените искове предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното
наказателно производство да е било прекратено с влязъл с акт, поради това,
2
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление; 3/ да е претърпял твърдените неимуществени вреди и 4/ между
незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят
при условията на пълно и главно доказване от ищцата – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните
доказателства се установява, че с постановление от 18.01.2005 г. на дознател
при 04РПУ при СДВР по дознание №177/05г. по описа на СДВР, на ищеца му
е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ в качеството му на
уличен в престъпление по чл. 198, ал.1 от НК за това че на 15.01.2005г. е
отнел чужди движими вещи от И.П. с нмерението противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила. На същата дата със заповед 04-
3253/18.01.2005г. ищецът бил задържан за 24 часа. С постановление от
28.05.2007г. ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем.
Не се спори а и от доказателствата по делото се установява, че с
обвинителен акт от 13.07.2007г. на ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 198, ал.1 от НК за това, че на 15.01.2005г. е отнел чужди
движими вещи от И.П. с нмерението противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила. Във връзка с обвинителният акт било образувано
НОХД 10410/2007г. по описа на СРС 17 нак. състав. В производството са
проведени 39 съдебни заседания като подсъдимият не се е явил само в едно
заседание, но от данните на защитника му той е пътувал към съда но щял да
закъснее. Производството е приключило с присъда от 16.04.2018г. с която
ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение.
Присъдата е протестирана от прокурор при Софийска градска
прокуратура като е образувано ВНОХД № 2818/2018г. по описа на СГС. С
решение от 13.12.2018г. първоинстанционната присъда е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане.
Образувано е отново НОХД № 21614/2018г. по описа на СРС 134
състав. Проведени са три съдебни заседания и на 22.07.2019г. е постановена
отново оправдателна присъда.
Присъдата е протестирана като този път е образувано ВНОХД
5130/2019г. по описа на СГС. След две съдебни заседания с решение №
182/04.03.2020г. присъдата на Софийски районен съд е потвърдена.
Със споразумение на основание чл. 60е, ал.2 от ЗСВ от Министерство
на правосъдието на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 5900 лв.
С оглед релевираните във въззивната жалба доводи срещу
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд изхожда от неоспореното
положение, което се установява и от доказателствата по делото, че е налице
незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в извършване на
престъпление, за което с влязъл в сила съдебен акт лицето е признато за
„невиновно“ и е оправдано по повдигнатото обвинение. Отговорността на
3
ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да
ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му провеждане, респ. от прекратяването на наказателното
производство поради това, че извършеното деяние не е извършено – чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Основните спорни по същество във въззивното производство въпроси
са свързани с наличието на причинно следствена връзка между незаконното
обвинение и твърдените неимуществени вреди, както и с размера на
обезщетението.
Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на
обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и
настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху
психиката на човек, независимо от конкретната преценка, която следва да
бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди – чл. 52 ЗЗД. В частност ищецът твърди настъпването на обичайни
негативни преживявания – страх, тревога, психичен дискомфорт, терзания,
промяна в отношенията в семейството, станал раздразнителен, не можел да
извършва качествено задълженията си на работа, изпитвал срам от колегите
на работа и от съседи.
Тези вреди се установяват от установени въз основа на събраните
гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля В.Й. Ф. и от
разпита на свидетеля М.А.А.Д. /които доказателствени средства са
стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни
обстоятелства/, от чиито показания, които следва да бъдат кредитирани като
ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, е видно, че ищецът изживявал тежко
повдигнатото обвинение, вдигал кръвно. Установява се че в селото всички го
отбягвали като побойник и крадец. Не можел да си намери работа, изпитвал
финансови и здравословни и семейни проблеми, разболял се психически и
физически не спял не излизал от вкъщи, развели се със жена му.
Необходимо е да бъде посочено също така, че фактът на незаконното
обвинение е достатъчна индиция, че обвиняемият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по човешка
презумпция е сигурно, че от продължилото повече от 15 години наказателно
преследване ищеца е претърпял вреди със соченото в исковата молба
изражение – строй от, засегнати чест и достойнство, укор от близки
/приятели/, ограничения в личния живот /в този смисъл Решение № 427 от
16.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 483 от
9.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1091/2009 г., III г. о., ГК/.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
4
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
получено, вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността
на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение,
характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, в т. ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено
когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени
изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в
публичен интерес, наличието на разгласяване на обвинението и личността на
обвиняемия в средствата за масова информация, личността на увредения,
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда,
отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите
и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т.
ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния
период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване – в този
смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV
г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г.,
III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г.,
ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2586/2018 г.,
ІV г. о., ГК.
За да определи размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява от една страна
5
установената продължителност на наказателното преследване – от налагането
на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“ на 18.01.2005 г., до влизане в
сила на оправдателната присъда на 04.03.2020г. – малко повече от 15 години;
тежестта на обвинението – престъплението по чл. 198, ал. 1 НК /грабеж/ е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; възрастта на пострадалия – на 34 години
към 18.01.2005 г., като наказателното производство се е провело по време,
когато той е бил в активен етап от професионалното и личностното си
развитие – от 34 до 49 г.; обстоятелството, че се е явявал съдебно заседание
повече от 40 пъти продължителността и интензивността на психическия
дискомфорт, преживян от ищеца, както и естествения страх от неоснователно
осъждане, чистото му съдебно минало /което означава, че той е посрещал по-
тежко негативните последици от повдигнатото обвинение/, дискредитиране
на честта и доброто му име пред колеги и съседи, настъпилата промяна в
контактите и социалния му живот, а от друга страна, че повдигнатото срещу
ищеца незаконно обвинение не е затруднило личния и социалния му живот, в
степен по-висока от обичайната предвид сравнително ниската степен на
държавна репресия, тъй като му е наложена най-леката мярка за неотклонение
– подписка.
В този смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав
намира, че размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен в
размер на 15 000 лв. както правилно е приел районният съд.
Съгласно практиката на ВКС /виж решение №42/01.07.2019г. по гр.д.
1914/2018г. по описа на ВКС ІІІ г.о. Допустимостта на така предявения иск по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обаче не е обусловена от абсолютните процесуални
предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ: 1) проведен ред по глава трета „а“ от
Закона за съдебната власт и 2) липса на споразумение в административното
производство. Когато на незаконно обвинения вече е било определено
обезщетение за неимуществени вреди само поради нарушеното право по чл.
6, § 1 КЗПЧ (с влязло в сила решение по чл. 2б ЗОДОВ, с предложението на
министъра на правосъдието по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ или със споразумение по
глава трета „а“ ЗСВ), съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да
зачете съответно силата на пресъдено нещо на решението (чл. 297 ГПК),
включително времевите й предели, или направеното предложение по чл. 60е,
ал. 2 ЗСВ, което обвързва държавата, без значение кой точно държавен орган
я представлява или задължителното действие на постигнатото споразумение
по реда на глава трета „а“ ЗСВ (чл. 60л ЗСВ). Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ определя обезщетението за неимуществени вреди в глобален
размер, а той е винаги по-висок от самостоятелно определения по съответния
законов ред. Задължителното действие на влязлото в сила решение по чл. 2б
ЗОДОВ или на постигнатото споразумение по глава трета „а“ ЗСВ, задължава
съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да намали размера на глобално
6
определеното от него обезщетение с вече определеното.
Ето защо съдът правилно е намалил присъденото обезщетение с размера
на платеното обезщетение по споразумението.
По отношение на иска за имуществени вреди следва да се отбележи
следното:
На следващо място СГС приема, че когато подсъдимият бъде оправдан,
респ. воденото срещу него наказателно производство бъде прекратено, в
тежест на държавата не се възлагат разноски – арг. чл. 190, ал. 1 НПК. При
това положение отговорността на държавата за направените разноски в
наказателното производство следва да се реализира по реда на специалния
закон за отговорността на държавата – чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Сторените
разноски срещу незаконното обвинение представляват имуществена вреда –
претърпяна загуба, претърпени по повод на това обвинение – чл. 4 ЗОДОВ.
Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму
доколкото за отговорността на държавата за причинените вреди не са уредени
особени правила в ЗОДОВ – В този смисъл Решение № 126 от 10.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 433 от 23.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 563/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 781 от 30.11.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 355 от 3.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 255 от 2.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1011/2015 г., III г. о., ГК.
Следователно на репариране подлежат и претърпените от А. М. В.
имуществени вреди – разноски за възнаграждение за адвокат за защита в
образуваното срещу него наказателното производство, приключило с
постановяването и влизането в сила на оправдателна присъда, но само тези от
тях, които са действително понесени, тъй като претърпените загуби по
правило са последиците от засягането на наличните блага.
В разглеждания случай по делото е доказано по несъмнен начин, че
ищецът реално е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1600 лв. за защита
в съдебната фаза на процесното наказателно производство – представеният от
него договор за правна защита и съдействие има характера на разписки, с
които е удостоверено, че не само е договорил, но и е заплатил адвокатското
възнаграждение – виж разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. Установено е също така,
че упълномощеният от него защитник е участвал при извършването на
процесуалните действия в съдебната фаза. Само за пълнота трябва да се
посочи, че размерът на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е по-нисък
от минимално предвидения такъв в приложимата в частност норма на чл. 13,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /редакция към момента на извършване на
разноските/. Следователно предявеният иск за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1600 лв. следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната
7
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
06.12.2017 г. до окончателното и изплащане, както е приел и
първоинстанционният съд.
Ето защо възззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 решението подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20083967/01.04.2021г. по гр. д. №
15591/2020г. по описа на Софийски районен съд 51 ви състав в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. М.
В., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 500 лв. разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8