РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №556/9.4.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На десети март                                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 199 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Е.М.Х., ЕГН **********, депозирана чрез процесуалните му представители - адвокат Р.Ж.П. и адвокат В.Е.Ц.,***, против Наказателно постановление № 436а-155 от 17.12.2019г. на Началника на Второ РУ-Варна, с което за нарушение на чл. 264, ал.2 вр.чл.5 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500лв. на основание същия текст на закона.         

     В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като в обстоятелствена част съдържало невярна фактическа обосновка на несъстояли се събития, свързани с твърдяното нарушение. Твърди се, че НП е съставено с цел  прикриване на незаконосъобразни действия на полицейски служител, извършено спрямо неприкосновеността на имуществото и тялото на жалбоподателя. Бил  извършен незаконен акт на претърсване и изземване, без служителят на РУ на МВР да се представи и изясни служебната си самоличност и целите на своите действия на посочената в атакувания акт дата и приблизителен час. Твърди се още, че жалбоподателят не е извършвал описаните в постановлението действия спрямо полицая.

      Сочи се , че от процесуална гладна точка, обжалваното постановление в обстоятелствената си част не се покривало с изложеното в АУАН описание на нарушението. Въпросният запис бил нечетим и не можел да възпроизведе в какво се състои причината за издаването на акта. От друга страна в атакуваното постановление не се съдържал и опис на доказателствата.

      В заключение се иска от съда отмяната на НП като незаконосъобразно поради допуснатите нарушения на материалния закон и процедурните правила, както и поради очевидно противоречи на целите на Закона.     

     В съдебно заседание, въззивникът се явява лично, заедно със своите процесуални представители и поддържа жалбата.

      В хода по същество възз.моли за отмяна на НП.

      Процесуалният представител на възз.- адв.Ц. сочи, че НП е уязвимо на процесуална основа, т.к не било посочено лицето, спрямо което възз. е извършил някакви действия. Било установено, че лицето спрямо което се претендирало извършването на действия бил актосъставител. Излагат се аргументи за недоказаност и несъставомерност на нарушението.

      Адв.П., в качеството му на процесуален представител на възз., във фазата по съществото на делото счита, че НП противоречи на закона, същото е издадено с процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи, че обвинението не е доказано от субективна страна.  С тези и с други аргументи пледира за неговата отмяна.

      Въззиваемата страна , редовно призована, в първото по делото съдебно заседание се представлява от ю.к.Л., която оспорва жалбата. В последното по делото заседание, не се явява, но депозира писмено становище за потвърждаване на НП. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

     По делото, ведно с преписката,  е постъпило становище от наказващия орган- Началника на Второ РУ-Варна, в което същият сочи, че жалбата е неоснователна тъй като при издаването на НП е извършена необходимата проверка и е потвърдена фактическата обстановка описана в в АУАН бл.№ 778606 и НП №436а-155/17.12.2019г. НП №436а-155/2019г. било законосъобразно, наложеното наказание за извършените нарушение по чл.264 ал.2 от ЗМВР било в размера предвиден в ЗМВР и е било определено като били взети предвид разпоредбите на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. Не били налице обстоятелствата по чл.28 буква "А" от ЗАНН.

 

          С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        На 04.12.2019 год. свидетелите Р.К. и М.М. били на работа, дневна смяна, като автопатрул, обслужващ  територията на Второ РУ-Варна. Служителите на реда били с униформено облекло, като се придвижвали с автомобил, носещ обозначителни значи на МВР. Около 16.00 часа при обход в района на бул."Чаталджа", срещу търговски обект № 95, находящ се на кръстовището на бул."Чаталджа" и ул."Цар Асен Първи", полицейските органи забелязали паркиран лек автомобил „Ауди А4" с рег.№ В 0858 BP. В автомобила се намирали две лица, на които органите на реда решили да извършат проверка. Представили се на лицата и им поискали документите за самоличност. След представянето им, водачът на автомобила бил установен като Е.М.Х., а на предна дясна седалка установили неговата приятелка  Х.Г.С.. Двете лица били познати на двамата полицейски служители, като на тях им било служебно известно, че лицата имат криминални прояви по линия наркотици. В хода на проверката св.К. подходил към автомобила от страната на водача, където бил възз.Х., а св.М. преминала от пасажерската страна и застанала до нея. Полицейските служители попитали лицата имат ли забранени за притежание от закона вещества, като и двамата отговорили, че нямат такива. Св.К. разпоредил на възз. Е.Х. да слезе от автомобила с цел да му бъде извършена полицейска проверка на основание чл.81 от ЗМВР и да извади всички вещи, които има в себе си. Възз.Х. излязъл от автомобила, извадил и обърнал навън джобовете си. Св.К. видял, че джобовете са празни, но забелязал, че възз. стискал в юмруци и двете си  ръце. Св. К. разпоредил на възз. да си отвори дланите, но последният не ги отворил. Това наложило св.К. да разпореди втори път на възз. да си отвори дланите. В този момент възз. се опитал да си свие ръцете в лакти, за да изблъска служителя на реда. Тогава св. К. го хванал за двете китки, но тъй като Х. се опитал да изблъска полицейския служител, като си движил ръцете, той отскубнал едната си ръка от захвата на полицая и го блъснал с ръка в областта на гърдите.  В създалата се ситуация двамата паднали на земята. Св.К. успял да се обърне и  се прехвърлил върху възз. Опитал се да постави белезници на ръцете на Х., като хванал едната му ръка. В този момент св. М. заобиколила автомобила и отишла при колегата си, като двамата успели да поставят белезниците на ръцете на Х.. Когато изправили възз. Х., полицейските служители видели, че до задна лява гума на автомобила, там където се намирала преди това лявата ръка на Х. докато бил на земята, имало полиетиленово пликче съдържащо зелено-кафява тревиста маса. За случилото те докладвали на ОДЧ при Второ РУ - Варна, след което полицейските служители запазили местопроизшествието и изчакали дежурната оперативна група. Последната извършила съответни процесуални действия, касателно установеното полиетиленово пликче. Възз.Х. бил задържан и отведен във Второ РУ-Варна. 

     Във Второ РУ-Варна св.К. съставил срещу възз. АУАН бл.№778606, в който описал допуснатото според него нарушение от страна на възз.- а именно, че при извършване на полицейска проверка на лични вещи , съгласно чл.81 от ЗМВР за установяване на забранени за притежание вещества и предмети, противозаконно е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР, изразяващо се в блъскане и бутане с ръце в областта на гърдите. Нарушението било квалифицирано по чл.264, ал.2 вр. чл.5 от ЗМВР. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му предявен и връчен, като последният го подписал с отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

      По така съставения АУАН, на 17.12.2019г. Началникът на Второ РУ-Варна издал процесното НП срещу въззивника, като възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя Р.К..

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни.

       Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетели Р.К. и М.М.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

   Няма нито едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден. Обстоятелството, че св.П.П., които бе разпитан по искане на защитата, съобщава, че е разбрал от непознати за него лица, че възз. е бил съборен на земята, както и че държанието на органите на реда по негова преценка било възмутително, не е в състояние да компрометира техните показания, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.  Нещо повече св.П. сам посочи, че не е присъствал от началото на създалата се ситуация , а едва от момента , в който възз. бил изправен от органите на реда с поставени белезници. Дори самият П. в показанията си пред съда посочи, че възз. е споделил с него, че е „получил акт, защото е ударил полицай“. Поради всичко гореизложено показанията на двамата служители на реда се ценят с доверие от настоящия съд.

       Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на св.П.П., като отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност предвид приятелството му от детинство с възз. От тези показания, съдът не кредитира частта, в която той сочи, че от струпаната тълпа от хора разбрал, че възз. е съборен на земята от полицай. В тази част показанията му са вътрешно противоречиви с останалите изложени от  него гласни твърдения, а именно, че разбрал, че било станала спречкване, че самият Х. е посочил пред него, че е бил санкциониран, защото е ударил полицай. Субективните му възприятия инвокирани в съдебна зала, че държанието на полицаите било възмутително, при положение, че сам сочи, че не е присъствал на ситуацията, а е станал очевидец единствено на поставянето на белезници и вдигането от земята на  възз. будят недоумение, при положение, че свидетелят сам сочи, че никой не му бил казал, защо Х. се е намирал на земята. Твърденията му, че никой от присъстващата „тълпа“ не бил съобщил, че Х.  е ударил полицай не биха могли да компрометират както бе посочено по-горе показанията на двамата полицаи, тъй като самият П. не е присъствал на началото на инцидента, респективно не е видял кой е станал свидетел на ситуацията от самото начало- от извеждането на възз. от автомобила. От доказателствата по делото е видно, че единственият свидетел на създалата се ситуация от самото й начало е било лицето Х.С., за което посочиха и двамата служители на реда. Ето защо в тази им част показанията на П. не бяха кредитирани от съда. В  останалата им част, като кореспондиращи с доказателствената съвкупност по делото, съдът кредитира показанията му.

   В хода на съдебното следствие, бе установено, че в автомобилът на възз., на пасажерската седалка се е намирала приятелката на възз. Х.Г.С.. В тази връзка са показанията на полицейските органи, както и писмените доказателства- докладна записка изготвена от св.К., касаеща задържането на възз.Х.. Разпитът на св.С. бе поискан от защитата, след разпита на двамата полицейски служители. Съдът обаче установи, че същата се е намирала в съдебната зала от началото на съдебното заседание и е присъствала по време на разпитите на св.К. и св.М., поради което и не допусна същата до разпит по настоящото дело.

     Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 10.01.2020г. видно от входящия печат поставен на нея/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Второ РУ при ОД на МВР, съгласно Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай при Второ РУ- ОД на МВР-Варна  оправомощена  съгласно Заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи .

       В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

      АУАН е съставен в присъствието на  нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта.   Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

     Съдът не споделя виждането на процесуалните представители на възз., че в хода на АНП е допуснато нарушение, тъй като АУАН бил преправен. Видно от съдържанието на АУАН – приложен в оригинал по преписката, в него липсват каквито и да било видими данни за преправки. Дори от представеното от адв.Ц. копие от същия е видно, че неговото съдържание напълно съответства на оригиналът приложен по преписката. Съдът не споделя виждането на защитата, че в графата за възражения били поставена отрицателната частица „не“. Напротив както от оригинала, така и от представеното от самия адв.Ц. копие е видно, че в тази графа са били поставени една под друга две стрелки, срещу които с ръкописен текст е изписано „нямам възражения“. Нещо повече, св.М. е категорична, че АУАН е бил съставен в нейно присъствие, като тя посочи, че възз. собственоръчно е нанесъл отбелязването в посочената графа. Обстоятелството, че преписът който бе представен в с.з. е нечетим за защитата, не означава, че АУАН е подправен. Нещо повече, в случай, че възз. желаеше да се снабди с „четим“ препис, то безспорно същият би могъл да поиска такъв да му бъде издаден.

     При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част,  но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че при извършване на полицейска проверка възз. е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР, като е посочено и в какво се изразява нарушението на тази неприкосновеност- блъскане и бутане с ръце . Ясно и недвусмислено е  административното обвинение, че възз. е нарушил запретена от закона за МВР норма- да не нарушава физическата неприкосновеност на полицай, който изпълнява служебните си задължения. Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочено името на полицейския служител, чиято физическа неприкосновеност е нарушена, не прави административното обвинение неразбрано. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Поради това съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП по този пункт са нарушени административно производствените правила.

    Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения срещу АУАН не са депозирани, така че АНО е нямал какво да обсъжда, а с факта на издаване на НП очевидно е, че е възприел фактическите и правни констатации в него.

    Възраженията на защитата , в лицето на адв.Ц., че актосъставителят, чиито права били засегнати се явявал свидетел по делото и така се допускала една недопустима в правото формула, съдът също преценя за неоснователно. Без изрично да го посочва, очевидно защитникът счита, че е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, съгласно която - не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е пострадало от нарушението, какъвто безспорно в конкретния случай е св. К., защото неговата неприкосновеност е била нарушена. Въпреки това съдът счита, че коментираната разпоредбата е включена в Раздел, озаглавен "Административнонаказващи органи" и безспорно тя се отнася единствено и само за лицата, упражняващи правомощията на административнонаказващи органи. Този еднозначен извод е съобразен и с чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, в който е предвидено, че административнонаказателната преписка се разглежда не от кой да е, а от от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Процесното НП е издадено от длъжностно лице, за което не съществуват основания за отвод по смисъла на цитирания текст. Съставянето на АУАН от лицето, което е извършило проверката и което е пострадало от поведението на жалбоподателя, не може да бъде определено като нарушение, както с оглед специалния закон – в случая ЗМВР, така и съобразно общите правила, уредени в ЗАНН. В този смисъл е и практиката на съдилищата от страната, като например – Решение по к.а.н.д № 2247 /2016г. на АдмС-Варна,

Решение № 290 от 9.12.2016 г. на АдмС – Сливен, Решение по к.а.н.д №112 / 2017 г. по описа на АдмС - Разград,  Решение № 244 от 31.10.2018 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 202/2018 г. и много други.

     Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон след като е констатирал нарушение по чл.264, ал.2 вр. чл.5 от ЗМВР, като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното административно нарушение по следните правни съображения: Съгласно законовата регламентация - чл. 5 от ЗМВР -служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Тази разпоредба има императивен характер и забранява на всички членове на обществото да нарушават физическата неприкосновеност на служителите на МВР при изпълнение на служебните им функции, като от своя страна разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР гласи, че който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. От възприетата по-горе фактическа обстановка съдът еднозначно стига до извод, че по време на проверката (т. е. по време на изпълнение на служебните им задължения), жалбоподателят Х. е бутнал в областта на гърдите полицейски служител Р.К.. Тези действия настоящият състав категорично намира за такива, които нарушават физическата неприкосновеност на полицейския служители, по време на изпълнение на функциите му, поради което и счита, че правилно поведението на Е.Х. е било квалифицирано като нарушение по чл. 264, ал. 2 ЗМВР. В настоящия случай служителите на полицията, който са били униформени са извършили проверка на въззивника, като в рамките на същата му е било разпоредено да извади от джобовете си всички налични вещи. Същият формално е демонстрирал липса на съдържание в джобовете, като е обърнал същите, но е държал ръцете си свити в юмрук. На двукратно разпореждане от страна на полицейски служител да отвори дланите си, възз. не го е сторил, а е блъснал служителя на реда с цел да осуети установяване проверката на съдържанието на стиснатите му в юмрук ръце. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателят не е имал основание да му се противопостави и  да не го изпълни.  Вместо това, той се е дърпал, опитал се да се освободи, дори блъснал  полицейския орган в гърдите. Безспорно жалбоподателят е бил наясно, че нареждането се издава от компетентен орган-униформен полицай, в рамките на проверка, която му се извършва. Безспорно, същият е бил наясно, че следва да изпълнява разпорежданията на органите на реда, а не да посяга на физическата им неприкосновеност. Обстоятелството дали или не св.К. е съставил протокол за извършените от него действия- личен обиск по ЗМВР е ирелевантно за настоящия спор. Дори и да се приеме, че такъв не е бил съставен на място, то това би имало значение с оглед евентуално допуснато от страна на  полицейския служител дисциплинарно нарушение, но няма отношение към съставомерността на настоящото нарушение. Физическата неприкосновеност на служителите на МВР е безусловно гарантирана от разпоредбите на закона, тъй като тя символизира неприкосновеността на полицейския орган като представител на държавността и нейното съхраняване и ненарушаване не е обвързано с това какви писмени актове издават органите на реда.

        Двамата полицейски служители пряко са възприели поведението на жалбоподателя и осъществените от негова страна действия. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Както бе спомената по-горе св.П. не е възприел поводът за задържането на възз., а само поставянето на белезниците на същия.

      Съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателя чрез действията си съзнателно и противозаконно е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на функциите си и с действията си е осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

       Административно-наказателната разпоредба на чл.264, ал.2 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер от 500 до 1000 лева за лице, което противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, ако извършеното не съставлява престъпление..

       Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  посочената санкционна норма, като е наложил наказание в размер на законоустановения минимум, като е отчел тежестта на извършеното нарушение, степента на обществената му опасност, както и обстоятелството, че същото не може да се квалифицира като престъпление по смисъла на НК. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, поради което и правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе поради забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

    Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗМВР. Поради горното, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

       Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. 

      Към момента на съдебното заседание по делото е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г.  Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО.

   От друга страна, от процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство по делото и с оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде потвърдено/ и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова над минималния размер, тъй е налице фактическа  сложност на случая, което е видно от проведените две съдебни заседания в които са разпитани свидетели и са приобщени писмени материали. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе размер.

     Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 436а-155 от 17.12.2019г. на Началника на Второ РУ-Варна, с което на Е.М.Х., ЕГН ********** за нарушение на чл. 264, ал.2 вр.чл.5 от Закон за министерството на вътрешните работи му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500лв.  

     

     ОСЪЖДА Е.М.Х., ЕГН **********,*** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: