Присъда по дело №318/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260008
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20201870200318
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

      П  Р  И  С  Ъ  Д  А  № 9

                                                       гр. Самоков, 09.03.2021г.

 

                                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ-МАРИНА ТРИФОНОВА

                                    

при участието на секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от председателя НЧХД №318/2020г. по описа на същия съд,

 

                                                             П Р И С Ъ Д И :

 

   ПРИЗНАВА подсъдимия А.К.К. – българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, със средно специално образование, роден на ***г*** и живущ ***, ЕГН **********  за ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2020г. в гр.Самоков, на ул.“Преспа“, дом № 2, около 11.00 часа ,публично е нанесъл обида на Г.С.К. ***,като е казал думи ,унизителни за честта и достойнството й „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“ в нейно присъствие ,като пострадалата  Г.С.К. *** е отвърнала веднага със същата такава публична обида на подсъдимия А.К.К., отправяйки му думите “Малоумник,ти нямаш тука нищо“,поради което и на основание чл.146,ал.2 от НК,вр.чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия А.К.К. и частната тъжителка Г.С.К. от налагане на наказание за извършените престъпления по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия А.К.К. на основание чл.45,ал.1 ЗЗД с установена самоличност да заплати на Г.С.К. сумата в размер на  1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.К. граждански иск срещу А.К.К. до пълния размер от 2 000лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимия А.К.К. да заплати в полза на РС – Самоков държавна такса върху уважения размер на граждански иск от 20 лева.

Присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок от днес пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

М  О  Т  И  В  И

към присъда по НЧХД № 318/2020 год. по описа на С.ски районен съд

 

С тъжбата си частната тъжителка Г.С.К. *** е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.К.К., роден на 2406.1981 год. в гр.С. ,живуща в с.г., българин, български гражданин, със средно специално образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.148 ,ал. 1,т. 1, вр. чл.146,ал.1 от НК- затова, че на 07.06.2020 год. около 11.00 часа ,в гр.С. ,на ул.“П.“, дом № 2, публично е нанесъл обида на Г.С.К. ***, като е казал думи, унизителни за честта и достойнството й „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“, в нейно присъствие .

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от Г.С.К. срещу подсъдимия А.К.К. граждански иск в размер на 2000 лева ,като обезщетение за претърпените от престъплението по чл.148,ал.1,т.1, вр.чл.146,ал.1 от НК неимуществени вреди ,ведно със законната лихва, считано от 07.06.2020 год. до окончателното изплащане .

В съдебно заседание адв.Милушева –повереник на частният тъжител Г.С.К. моли съда да признае за виновен подсъдимия А.К.К. по повдигнатото му с тъжбата обвинение, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди.Счита,че повдигнатото обвинение срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Защитникът на подсъдимия-адв.Теофанов счита,че същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение ,тъй като събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин ,че подсъдимият А.К.К. е извършил деянието, повдигнато му с тъжбата.Моли съда да отхвърли предявения граждански иск срещу подсъдимия.Алтернативно сочи ,че ако бъде прието за доказано отправянето на обиди от подсъдимия към частната тъжителка ,да бъде приложен института на реторсията..

          Съдът,като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

          Частната тъжителка Г.С.К. е собственик на недвижим имот ,представляващ първи етаж от къща ,находяща се в гр.С. ,ул.“П.“ № 2.Другата част от къщата е собственост на чичо й –К.А.К..Подсъдимият А.К.К. е негов син, който обитава друго жилище ,н често идва в къщата при баща си.

На 07.06.2020 год. ,неделя сутринта около 11.00 часа частната тъжителка Г.С.К. се приготвяла да отиде заедно със свидетеля И.Д.А.,с когото е във фактическо съжителство да купят необходимите материали за ремонт на къщата –направата на цокъл,тъй като започнала да се руши от избиващата в мазетата влага.По това време в двора на къщата била и майка й-свидетелката С.Г.К..В двора бил и свидетелят П.В.Й., извикан от свидетеля И.А.и К. К./бащата на подсъдимия /да им помогне да разчистят ненужните вещи от мазето във връзка с ремонта.Тези вещи-капаци от коли ,врати ,калници ,гуми ,радиатори били на подсъдимия.Докато разчиствали, дошъл с автомобила си подсъдимият А.К..С него била и свидетелката Ц.Х.Д.,с която бил във фактическо съжителство.Същият отивал на зъболекар и минал през дома на родителите си да си вземе здравната книжка. Свидетелката Д. останала в колата ,като отворила предната врата и си запалила цигара ,докато го изчака да се върне.Като влязъл в двора и видял ,че се преместват неговите вещи той започнал да се кара с баща си и очевидно не бил съгласен с извършването на ремонтните дейности.За да не слушат разправията между подсъдимия и баща му, свидетелите П.Й.и И.А.отишли към магазина за фураж, който се намирал в същия двор ,но в отделна сграда ,залепена за къщата.Там била частната тъжителка Г.К. и майка й свидетелката С.К.,които чакали свидетеля А.да приключи с разчистването на вещите и да отидат за строителни материали.След малко от към двора при тях дошъл подсъдимият А.К. и видимо ядосан ,се развикал на тъжителката по повод предстоящия ремонт ,който не искал да се прави и й отправил обидни и нецензурни думи –нарекъл я „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“,а тя от своя страна веднага го нарекла с думите „Малоумник, ти нямаш тука нищо“.

От тези думи частната тъжителка се почувствала зле ,станало й лошо, притеснила се.  

В показанията си свидетелите С.К. ,И.А.и П.Й.твърдят ,че частната тъжителка не е отвърнала на обидните думи ,които й е отправил подсъдимия.Свидетелят Й. твърди,че същата била нервирана ,но не му е казала нищо.

В показанията си свидетелките С.Б.К.-майка на подсъдимия и Ц.Х.Д. ,с която е във фактическо съжителство твърдят ,че след като е влязъл в двора и се е скарал с баща си по повод предстоящите ремонтни работи ,подсъдимият е тръгнал към къщата и на входа на стълбите се е засякъл с частната тъжителка ,като й казал,че ако извърши ремонтни дейности откъм тяхната страна ,той ще ги развали.Последвали обидни думи от страна на частната тъжителка към подсъдимия.Същата се обърнала към него с думите „Абе,малоумник,ти нямаш тука нищо“.Аз и бащата ти сме собственици.Свидетелката Д. сочи ,че подсъдимият бил обиден и разстроен от думите на тъжителката.

Свидетелките Д. и С.К. твърдят ,че не са чули А.К. да отправя обидни и нецензурни думи по отношение на Г.К..

Видно от обясненията на подсъдимия А.К. ,на инкриминираната дата отивал на зъболекар .С него била свидетелката Д..Спрял пред дома на родителите си ,за да си вземе здравната книжка.Влязъл в двора и видял ,че се преместват негови вещи.Баща му обяснил ,че се прави изолация на къщата и затова трябва да се преместят неговите неща.Подсъдимият тръгнал да се качва нагоре към входа на къщата и в този момент тъжителката го пресрещнала и започнала да се разправя с него и да го обижда.Нерекла го „Малоумник,ти кой си“Ти тука нямаш нищо“.Подсъдимият твърди ,че не е отправял обидни думи и псувни към частната тъжителка.  

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите С.Г.К., П.В.Й. ,И.Д.А. ,С.Б.К., Ц.Х.Д. ,както и от обясненията на подсъдимия А.К.К..Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Г.К., П.В.Й. и И.Д.А. ,като логични и вътрешно непротиворечиви, последователни и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за решаване на делото факти.В тези показания не са налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти за случилото се, които са относими към предмета на доказване по делото.Тези свидетели са очевидци на инцидента -от възникването му до приключването му.Тези показания са обективни, тъй като взаимно се допълват и се подкрепят.В показанията си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи възникналия инцидент на инкриминираната в тъжбата дата- отправените от подсъдимия А.К.К. обидни думи и псувни към тъжителката Г.С.К..Относно тези факти показанията на горните свидетели са еднопосочни и правдиви.

Разгледани поотделно и в съвкупност съдът няма основания да не кредитира и показанията на втората група свидетели –С.Б.К. и Ц.Х.Д..Тези показания са логични, последователни ,взаимно подкрепящи се, вътрешно непротиворечиви и  достоверни.Тези свидетели също са очевидци на инцидента.Показанията им възпроизвеждат обстоятелства ,възприети от тях лично и непосредствено и касаещи възникналия инцидент –отправените от частната тъжителка Г.С.К. обидни думи към подсъдимия А.К.К..И при тази група свидетели относно тези факти показанията им са еднопосочни и правдиви.

   Съдът не кредитира показанията и на двете групи свидетели /свидетелите ,водени от частната тъжителка и тези от подсъдимия/в частта относно обстоятелството,че както подсъдимият, така и частната тъжителка не са отправяли обидни и нецензурни думи един към друг.Това е така ,тъй като съдът отчита известна заинтересованост у тези свидетели ,предвид съществуващите близки и родствени отношения със страните по делото.Всички свидетели са очевидци на инцидента от- възникването му до приключването му.Свидетелите С.Г.К., П.В.Й. и И.Д.А. са чули обидните думи и псувни, отправени от подсъдимия към частната тъжителка ,но по същото време и място не са чули отправените от частната тъжителка към подсъдимия обидни думи ,както и свидетелите С.К. и Ц. Д. –чули обидните думи към подсъдимия от тъжителката, но не са чули той да отправя такива към частната тъжителка.

Няма противоречия в показанията на двете групи свидетели относно обстоятелствата ,че на инкриминираната дата подсъдимият А.К. е дошъл с автомобила си ,спрял е пред къщата ,влязъл е в двора и е възникнала разправия между него и баща му по повод преместване на негови лични вещи и предстоящия ремонт ,и е влязъл за това и в пререкания с частната тъжителка.

 Съдът частично кредитира обясненията на подсъдимия А.К.К..Това се отнася по отношение на обясненията му,касаещи отправени спрямо него обидни думи от частната тъжителка.Тези обяснения се подкрепят от събраните гласни доказателства –показанията на свидетелите С.К. и Ц. Д..Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно липсата на отправени от него обидни и нецензурни думи спрямо частната тъжителка.В тази им част обясненията на подсъдимия са опровергани от останалите събрани гласни доказателства по делото –показанията на свидетелите С.К. ,И.А.и П.Й.и представляват единствено негова защитна позиция.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Подсъдимият А.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като на 07.06.2020 год. около 11.00 часа ,в гр.С., на ул.“П.“,дом № 2, публично е нанесъл обида на Г.С.К. ***, като е казал думи, унизителни за честта и достойнството й „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“, в нейно присъствие .

Изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.146,ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.Законът не ограничава и не уточнява обидното действие или бездействие.Достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на казването или извършването.Казаното от подсъдимия по своята същност е унизително за честта и достойнството на частната тъжителка.Законът изисква обидният израз или действие да се осъществи в присъствието на потърпевшия, като деецът може да намери различни форми и начини на казване на обидната фраза.Важното е фразата да е обидна и да е казана в присъствието на лицето,за което се отнася.В настоящия случай казаното от подсъдимия е обида в присъствието на тъжителката и то на публично място.

Установи се, че след като е чула обидните думи, частната тъжителка ги е възприела като унизителни за частта и достойнството й.Установи се,че обидните думи са чути и възприети от свидетелите С.К. ,И.А.и П.Й.,както и преминаващи пешеходци.От показанията на същите свидетели се установява ,че тъжителката след случилото се почувствала засегната и по повод казаните от подсъдимия обидни думи и псувни.

          От субективна страна подсъдимият А.К.К. е извършил деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал ,че казаните от него думи по отношение на тъжителката Г.С.К. са унизителни за честта и достойнството й и същият е целял те да бъдат възприети от последната.

          От друга страна с оглед установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи ,че частната тъжителка Г.С.К. също е отправила обидни думи към подсъдимия А.К. в К. в негово присъствие, наричайки го „Малоумник,ти нямаш тука нищо“.Същата чрез думи –отправянето на цитирания израз обективно е осъществила състава на престъплението обида в квалифицирания текст на чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК,тъй като в присъствието на подсъдимия и на трети лица е изразила личното си негативно отношение към него ,като го е квалифицирала по посочения начин.Частната тъжителка е съзнавала обидния характер на изречените от нея думи към подсъдимия, както и че същото ще бъде възприето от него и от присъствалите на мястото лица, съзнавала е ,че са унизителни за честта и достойнството му и е целяла те да бъдат възприети от последния.

          С оглед на установените по делото факти са налице всички законови предпоставки за приложението на института на реторсията ,доколкото безспорно е установено ,че страните по делото са си нанесли взаимно обиди.Доколкото частната тъжителка също е изрекла обидни думи спрямо подсъдимия ,съдът счита ,че тя също се явява извършител на деяние по чл.146,ал.1 от НК.С оглед на това ,че обидите са разменени в един същ конфликт, то институтът на реторсията е приложим,доколкото пострадалият е отвърнал веднага на дееца с обида .Без значение е кое лице в случая първо е отправило обидните думи спрямо другото ,доколкото законодателят сочи понятията пострадал и деец,а в такъв конфликт с размяна на реплики и двамата участници имат едновременно както качеството на пострадал ,така и качеството на деец.Това е така ,тъй като частната тъжителка едновременно търпи неблагоприятни последици от действията на подсъдимия ,но и извършва активни действия ,с които причинява такива последици на последния.В основата на реторсията е идеята на законодателя ,че страните са изравнили позициите си ,като на обиждащия се веднага е отвърнато от обидения с обида по чл.146,ал.1  или по чл.148,ал.1 от НК, т.е. на злото е отвърнато със същото зло .Засегнатият намира удовлетворение с причиняване на същото деяние на засегналия го. В случая за съда няма съмнение ,че съществуващите конфликтни отношения между страните са породили негативни емоции у тях в деня на инцидента ,които са намерили външно проявление чрез взаимното отправяне на обидни и нецензурни думи.

Ето защо съдът с настояща присъда призна подсъдимия А.К. за виновен в това ,че на 07.06.2020 год. около 11.00 часа ,в гр.С., на ул.“П.“,дом № 2, публично е нанесъл обида на Г.С.К. ***, като е казал думи, унизителни за честта и достойнството й „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“, в нейно присъствие –престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК ,но тъй като частната тъжителка Г.К. е отвърнала веднага на дееца с обида ,отправяйки му думите „Малоумник,ти нямаш тука нищо“ ,на основание чл.146,ал.2 от НК,вр.чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК, е освободил и двамата от наказание за извършените престъпления по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК.

          По отношение на предявения граждански иск от частната тъжителка Г.С.К. срещу подсъдимия А.К.К. за причинени от престъплението неимуществени вреди ,съдът приема следното:

          С деянието си подсъдимият А.К.К. е причинил на частната тъжителка Г.С.К. непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД ,съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите ,които виновно е причинил други му.От доказаността на престъплението ,извършено от подсъдимия К. ,съдът намери за безспорно установено причинените на частната тъжителка Г.К. от подсъдимия неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от същата душевни страдания ,негативни психически изживявания, поради засегната й чест и достойнство от нанесената й обида.

          С оглед на изложеното съдът намира ,че гражданският иск за претърпените от частната тъжителка неимуществени вреди от извършеното деяние по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146,ал.1 от НК следва да бъде уважен до размер на 1000 лева срещу подсъдимия ,като в останалата част до претендирания размер от 2000 лева да бъде отхвърлен ,като неоснователен.

          На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси ,които се събират от съдилищата по реда на ГПК подсъдимият А.К. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС-С. държавна такса в размер на 20 лева върху уважения размер на предявения иск .

          По отношение направените разноски за адвокатско възнаграждение съдът отчете константната съдебна практика, според която при прилагане на реторсия разноските остават за сметка на страните така, както са направени /Решение №255/92г. на ВС/.Поради това съдът не се е произнесъл по претенцията на тъжителката за заплащане на разноски, направени във връзка с воденето на делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: