Решение по дело №208/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

  Гр.Хасково, 19.05.2021 г. 

        

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав :

 

                                                                         СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                                                                                                                  

секретар: Румяна Русева

като разгледа докладваното от  съдия Серафимова т.д. № 208 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ищците В.Д.Т., В.Д.Т. и В.Д.Д.,в качеството им на наследници на Д. Х.Т., чрез адв. С.А., с която са предявени против ответника по главния иск ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, и ответника по евентуалния иск М.М.М. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

Настоящото производство се развива след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно решение № 319 от 06.11.2019 г. по т.д. № 547/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 38 от 01.04.2019 г. по т.д. № 60/2016 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, в която ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищеца В.Т. сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на ищцата В.Т. сумата от 5000 лв. и на ищцата В.Д. също сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Обезсилено е също така и решение № 67 от 13.06.2019 г. за допускане на очевидна фактическа грешка. В останалата необжалвана част въззивният съд е посочил, че решението е влязло в сила и не e било предмет на инстанционен контрол. 

В първоначалната искова молба ищците твърдят, че на 13.04.2011 г. около 20.30 часа е възникнало пътно – транспортно произшествие на кръстовището на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, в което са участвали техният общ наследодател Д. Т. и ответницата М.М.. Последната е управлявала лек автомобил марка „Опел“ модел „Тигра“ с рег. № ** **** **, при което е нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, както и чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“. При нарушаването на тези правила за движение ответницата М.М. не е съобразила скоростта на управлявания от нея лек автомобил с интензивността на движението в момент, в който възникнала опасност на пътя от пресичащия законосъобразно пешеходец Д. Т.. М. не намалила скоростта на автомобила, вследствие на което ударила пешеходеца. В резултат на удара Т. получил травматични увреждания и се намирал в тежко състояние, като бил транспортиран и приет в МБАЛ Хасково АД в отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в състояние след загуба на съзнанието. В лечебното заведение се констатирали хеморагични контузионни промени в ляво челно, контузионни промени в дясно тилно и в ляво по конвекситета челно, фрактурни промени в челно ляво и дясно окципитално. Според заключението на лекуващите лекари при постъпването на Т. са установяват контузионни промени на мозъка, счупване на черепа и възрастови изменения. След стабилизиране на състоянието му е преместен в отделение по ортопедия за лечение на счупване на лявото бедро, като му е извършена кръвна репозиция с метална остеосинтеза. Впоследствие е изписан на 26.04.2011 г. с диагноза „счупване на бедрена кост“ за продължаване на лечението в домашни условия с предписание за извършване на контролни прегледи в рамките на месеца. По време на престоя си в лечебното заведение Т. бил изцяло неподвижен, не можел да става, да се обслужва и да се храни сам. Въпреки проведеното лечение болките му били много силни, което ограничавало двигателната му активност. По време на домашното лечение пострадалият изпитвал силни болки при опит за движение на левия крайник, а освен това изпитвал тежест, замайване в областта на главата, които били съпътствани от дискомфорт, болки и страдания. След известно време състоянието на пострадалия станало критично и на 10.05.2011 г. той внезапно станал неконтактен, изпаднал в кома и се наложило приемането му в МБАЛ – Свиленград. Лекуващите лекари поставили диагноза „кома с неясен произход“. Извършила се компютърна аксиална томография (КАТ) на глава, от резултатите на която се установила в дясната половина на теменната кост дислокация на фрагментите в резултат на прекаран травматичен инцидент, състояние след мозъчен инсулт. На 16.05.2011 г. Т. е изписан в състояние на кома и с дадени указания за полагане на грижи в домашни условия, като на 23.05.2011 г. той починал в дома си.

По образувано досъдебно производство № 251/2011 г. по описа на РУП – Свиленград е назначена съдебно – медицинска експертиза № 164/2011 г., съгласно която при ПТП на 13.04.2011 г. пострадалият е получил черепно – мозъчна травма – счупване на черепа, контузии на мозъка в тилния и в челния дял, счупване на лявата бедрена кост. Според медицинския експерт описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на тъп предмет и могат да бъдат получени в условията на автомобилна травма. Причинено е разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 ННК, което се дължи на контузията на мозъка, както и трайно затруднение в движението на левия крак по чл. 129 НК, което се дължи на счупването на бедрената кост на същия крак. Съгласно втора съдебно-медицинска експертиза № 81/2011 г. по същото досъдебно производство в случая се касаело за т.нар. болестна смърт, която не се намирала в причинно – следствена връзка с пътна злополука от 13.04.2011 г.

Ищците посочват, че инцидента оставил трайни следи не само върху физическото здраве на пострадалия, но и върху психическото и емоционалното му състояние. До изпадането му в кома той се непрестанно се будел нощем, нямал спокоен сън и треперел от преживяното, казвал, че сънува кошмари със събитията от произшествието. Стресът оказал силен траен негативен психологически ефект. След инцидента той споделял с близките си, че се страхува да не остане инвализидиран до края на живота си и че щял да бъде в тежест на децата си. Смятал себе си за безполезен и безпомощен поради необходимостта от ежедневна помощ. Бил изпълнен с постоянна тъга, безпокойство, раздразненост, липса на настроение, чувство на безнадеждност и песимизъм за бъдещето, апатия, понижена самооценка и самоувереност, притъпено било усещането му за личностна значимост.

След инцидента се образувало досъдебно производство и бил съставен констативен протокол за ПТП № 9 от 13.04.2011 г., в който е посочено, че Т. е пострадал поради наличието на фрактура на лява бедрена кост, контузия на главата с комоцио и разкъсно контузна рана на десен крак. Ответницата М.М. е привлечена в качеството си на обвиняема. Установило се, че тя е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 116 ЗДвП, с което е причинила ПТП. Към датата на произшествието ответницата е имала валидна застраховка гражданска отговорност на МПС за управлявания от нея автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **. По досъдебното производство е установено, че вследствие на злополуката пострадалия е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост, контузия на главата с комоцио и разкъсна контузна рана на десен крак, множество контузионни рани и кръвонасядания.

От тези обстоятелства за наследниците на Т. възниквало правото да предявят претенция за обезщетение към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответницата М. автомобил. Посочва се, че в случая се установявали предпоставките на чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.), чл. 477, ал. 1, чл. 478 и чл. 432 КЗ.

Претендира се по главния иск срещу първия ответник ЗК „Лев Инс“ АД заплащането на обезщетение в размер на 80 000 лв. в полза на ищците в качеството им на наследници на пострадалия за понесените от тях неимуществени вреди. Искането е обосновано с характера и тежестта на вредите и тяхното проявление във времето. Увреждането оставило трайни поражения върху здравето на Т., като е причинена средна телесна повреда с няколко увреждания, които водели до трайно затрудняване на движенията на крайниците и до постоянна болка. Тези страдания не му позволявали да извършва дейностите, които преди инцидента извършвал свободно.            От друга страна, застрахователят дължал заплащането и на направените разходи за лечение за оказаната медицинска помощ като пряк резултат от злополуката, в която се включвали всички разходи за болничния престой, за оперативно лечение в размер на 1000 лв. и закупени медикаменти в размер на 300 лв., или в общ размер на 1300 лв.

Ищците претендират като главна искова претенция срещу застрахователя обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди в посочените размери.

В условията на евентуалност и ако бъде приет за неоснователен главния иск срещу застрахователя, се предявява иск срещу прекия причинител на вредите – ответницата М.М.. Фактическите твърдения, на които е основан евентуалния иск, са същите както при главния иск. За разлика от застрахователя, отговорността на ответницата М. произтича от общото правило на чл. 45 ЗЗД за непозволено увреждане, а не от наличието на сключена застраховка и застрахователно правоотношение по смисъла на КЗ. Вследствие на допуснатите от М. нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП са причинени травматичните увреждания на починалия Т., като извършените от нея действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. При наличие на тези предпоставки се отправя искане ответницата по евентуалния иск да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на 80 000 лв. в полза на ищците в качеството им на наследници на пострадалия за понесените от тях неимуществени вреди, както и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 1300 лв.

Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на направените разноски по делото. Иска се от съда да задължи третите неучастващи лица „МБАЛ Свиленград“ ЕООД и „МБАЛ Хасково“ АД на основание чл. 192 ГПК да представят по делото заверен препис от цялата налична при тях документация във връзка с приемането, настаняването за лечение и престоят в тези лечебни заведения на починалия Д. Т. за периода от 13.04.2011 г. до 23.05.2011 г. Отправя се искане за допускане до разпит на свидетели, за служебно изискване по реда на чл. 186 ГПК и прилагане по делото на материалите по ДП № 251/2011 г. по описа на РУП – Свиленград, за назначаване на съдебно – медицинска експертиза  и съдебна автотехническа експертиза с посочени към тях въпроси.

В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се взема становище по твърденията, оспорванията и възраженията от страна на главния ответник ЗК „Лев Инс“ АД с подадения отговор. Направено е уточнение, като е посочено, че всеки един от ищците в качеството на наследник на пострадалото лице претендира по 1/3 част от дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1300 лв., или всеки един от наследниците претендира сума в размер на 433.33 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2013 г.

На основание чл. 214 ГПК ищците са направили изменение на иска за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в полза на първия ищец В.Т. в размер на 40 000 лв., в полза на втория ищец В.Т. в размер на 20 000 лв. и в полза на третия ищец В.Д. в размер на 20 000 лв.

Уточнява се, че законната лихва се претендира считано не от 13.04.2011 г. (датата на ПТП), а от 13.04.2013 г. – три години назад от датата на предявяване на исковата молба.

Оспорва се възражението на ответника, че произшествието не е настъпило в резултат на виновното противоправно поведение на водача М.М.. Повторно се дава подробно описание на процесното ПТП и се оспорва твърдението, че пострадалото лице не било в състояние да извърши адекватна и вярна оценка на пътната обстановка.

По отношение на душевните преживявания на всеки от ищците се посочва, че поради понесените травми за починалия Т. трябвало да се полагат грижи и то най-вече от страна на В.Т., който живеел заедно с него. Поради ограничената двигателна активност и силните болки ищците трябвало да изоставят обичайните си ежедневни дейности, работа и други ангажименти към трети лица и да се отдадат на денонощни и непрекъснати грижи за пострадалия. Те се редували в неговото обгрижване, за да бъде под постоянно наблюдение. Постоянното местене от една болница в друга болница, множеството рисковани медицински манипулации, неяснотата относно здравословното му състояние и дали той изобщо ще се възстанови, причинили изключителен дискомфорт, стрес и притеснения у ищците. Цялото описано положение оказало силен негативен ефект, като причинило болки и страдания и за трите деца на пострадалия, рефлектирало най-силно върху първия ищец В.Т. и претърпените от него неимуществени вреди били най-големи.

В допълнителната искова молба се оспорват възраженията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Също така се възразява срещу искането да бъде задължена ответницата М. да бъде задължена да отговори на въпроси по реда на чл. 176 ГПК.

Съобразно уточненията е коригиран петитума относно претендираното от главния ответник обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за първия ищец В.Т. и по 20 000 лв. за всяка от ищците В.Т. и В.Д., както и претенцията да им бъде заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 433.33 лв. за всеки един от тях. При условията на евентуалност същите по размер претенции са предявени против ответницата М.М.. Допълнително са отправени доказателствени искания.

Ищците са подали и отделна допълнителна искова молба по повод отговора на евентуалния ответник М.М.. В нея е посочено, че обективното евентуално съединяване на исковете против застрахователя и прекия причинител на вредата е процесуално допустимо, тъй като ищците следвало да получа само едно обезщетение за репариране на едни и същи вреди. Така се постигала процесуална икономия и се избягвала възможността от постановяването на противоречиви съдебни решения. Подчертава се, че ищците претендират претърпени лично от тях неимуществени вреди, а не такива, които са претърпени от техния общ наследодател. Доводите за наличие на съпричиняване се оборват с представеното по делото съдебно решение на Районен съд - Свиленград, с което е установено деянието и вината на ответницата М. при управление на лекия автомобил, както и нарушените от нея правила за движение по пътищата. В тази връзка се отправя искане да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че М. е причинила ПТП по начина, по който същото е описано във влязлото в сила съдебно решение. Поддържат петитума на исковата молба по начина, по който същия е формулиран в допълнителна искова молба вх. № 7596 от 01.08.2016 г. по отговора на главния ответник. Допълват въпросите си към поисканата съдебно-медицинска експертиза.

С оглед указанията на Апелативен съд – Пловдив, дадени в отменителното решение по в.т.д. № 547/2019 г., настоящият съдебен състав е оставил исковата молба без движение повторно и е посочил нередовности, които следва да бъдат отстранени от ищците. Същите са депозирали уточняваща молба вх. № 425 от 14.01.2020 г. чрез процесуалния си представител, адв. А., с която изпълняват указанията на съда.

Посочват, че като първи главен иск следва да се счита предявеният с първоначалната искова молба вх. № 4050 от 15.04.2016 г. относно причинените на наследодателя на ищците  неимуществени вреди от претърпяното ПТП, които се изразявали в болки и страдания от получените травми: черепно – мозъчна травма, счупване на черепа, контузии на мозъка в тилния и челния дял, счупване на лявата бедрена кост, разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване движението на левия крак. Пострадалият продължил да изпитва болки, страдания и дискомфорт и след изписването си от лечебното заведение, като изрично се уточнява, че ищците не поддържат настъпилата смърт на техния наследодател да е в причинно – следствена връзка с ПТП. Така за ищците в качеството им на наследници възниквало правото да предявят претенция за обезщетение за причинените на наследодателя им неимуществени вреди против застрахователя като главен ответник по първия иск. В случай, че главният иск срещу застрахователя за същите вреди бъде отхвърлен, се претендира да бъде разгледан евентуален иск против ответницата М. със същия предмет.

В подкрепа на така формулирания петитум се изтъкват доводи, че пострадалият Д. Т. е починал на 23.05.2011 г. и приживе не е предявил иск пред съда, а негови наследници са тримата ищци. Правото на потърпевшия да претендира неимуществени вреди от непозволено увреждане било наследимо и то преминавало към неговите наследници в случай, че наследодателят им не е предявил приживе такава претенция по обективни причини, още повече както било в конкретния случай, когато смъртта на пострадалия, макар и да не се намирала в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, била настъпила в кратък период след инцидента и обективно не можело да се очаква същият за толкова кратък период от време и предвид увреденото му здравословно състояние да се занимава с предявяването на искова молба пред съда. Въпреки че не успял лично да предяви иска, посочва се, че пострадалият още приживе пред своите деца изявил категоричната си воля да претендира подобно обезщетение в размера и по начина, описани в исковата молба, и против същите лица като ответници. За обосноваване на последното твърдение ищците се позовават на определение № 325 от 19.06.2015 г. по т.д. № 59/2015 г. на ВКС, в което съдебният състав приел, че материалното право да се поиска и получи обезщетение за неимуществени вреди възниквало с предявяването му по процесуален ред или било достатъчно претенцията за обезщетение да бъде материализирана „по друг начин“. Последният израз ищците интерпретират в насока следвало да се разбира всеки начин, при който била изявена волята на пострадалото лице, като се преценя съобразно обстоятелствата по конкретния случай. Именно в тази насока пострадалият, преди да почине, ясно и недвусмислено изявил волята си, че ще предяви иск против застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, а в условията на евентуалност против виновния водач, като волята на пострадалия била обективирана пред децата му и единствено влошеното здравословно състояние му попречило да предяви иска лично приживе. Изхождайки от тези обстоятелства, ищците приемат, че това право е преминало към тях като наследници по закон.

По отношение размера на претенцията за вредите, претърпени от пострадалия в лично качество, се уточнява, че се претендира обезщетение в общ размер от 60 000 лв., разпределено по 1/3 на всеки от ищците, или по 20 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. Уточнява се, че ищците общо поели разноските за лечение на техния наследодател, поради което  в техния патримониум възникнало правото да претендират възстановяване на причинените загуби, изразяващи се в разходите за лечение на техния баща. Вредите се претендират в посочения размер както срещу главния, така и срещу евентуалния ответник.

Наред с изложеното, обаче, се подчертава, че освен наследодателят в лично качество, то и самите ищци претърпели неимуществени вреди на собствено основание в резултат на инцидента с техния баща, тъй като те пряко поели необходимите грижи за него, страдали от това, че го виждали в такова влошено здравословно състояние, грижите за него нарушили техния обичаен ритъм на живот. Освен това те били поели и разноските за лечението на техния наследодател, поради което и в техния патримониум възникнало правото да претендират възстановяване на причинените загуби – разходите за лечение на техния баща. На това основание ищците съединяват с главния иск срещу застрахователя за понесените лично от наследодателя вреди и своите искови претенции при условията на кумулативност за понесените от тях неимуществени и имуществени вреди. След това при условията на евентуалност те съединяват исковите си претенции за претърпените от тях в лично качество вреди против евентуалния ответник М. в случай, че не бъде уважена главната искова претенция.

В изложението на уточняващата молба са повторени фактите и обстоятелствата, на които се основава всяка една от обективно съединените искови претенции – относно механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на травматичните увреждания, относно участието на пострадалия и на евентуалния ответник в качеството на водач на МПС, относно медицинското естество на получените увреждания от страна на пострадалия и преживените от него болки и страдания, относно полаганите грижи от страна на ищците и преживения от тях стрес. По същество, така изложените факти и обстоятелства се повтарят и съвпадат с вече изложеното в първоначалната и допълнителната искова молба, като не се констатират различия в тази насока.

В обобщение на всички уточнения, ищците формулират петитум на всяка една от обективно и субективно съединените искови претенции, както следва:

- Отправят искане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде осъден главния ответник ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В.Т., В.Т. и В.Д. в качеството им на наследници на Д. Т., за претърпените от него неимуществени вреди, сума в общ размер на 60 000 лв., от които на всеки един от ищците по 1/3 част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от наследодателя като пострадало лице неимуществени вреди, както следва: 20 000 лв. за първия ищец В.Т., 20 000 лв. за втория ищец В.Т. и 20 000 лв. за третия ищец В.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като всички вреди са вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград (I – ви главен иск).

- Отправят искане в условията на евентуалност, ако предявеният главен иск срещу застрахователя бъде отхвърлен, да бъде осъден евентуалния ответник М.М. като причинител на вредата да заплати на В.Т., В.Т. и В.Д. в качеството им на наследници на Д. Т., за претърпените от него неимуществени вреди, сума в общ размер на 60 000 лв., от които на всеки един от ищците по 1/3 част от дължимо обезщетение за претърпените от наследодателя им неимуществени вреди, както следва: 20 000 лв. за първия ищец В.Т., 20 000 лв. за втория ищец В.Т. и 20 000 лв. за третия ищец В.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като всички вреди са вследствие на настъпил деликт – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград (I – ви евентуален иск).

- Отправят искане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде осъден главния ответник ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на В.Т., В.Т. и В.Д. в качеството им на наследници на Д. Т., дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер общо на 80 000 лв., от които в размер, както следва: 40 000 лв. за първия ищец В.Т., 20 000 лв. за втория ищец В.Т. и 20 000 лв. за третия ищец В.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., както и са заплати на В.Т., В.Т. и В.Д., тримата в лично качество, обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в загуби, общо в размер на 1300 лв., от които по 1/3 част за всеки един от ищците или в размер на по 433.33 лв. за всеки от тримата ищци, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като всички вреди са вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград (II – ри главен иск).

- Отправят искане в условията на евентуалност, ако предявеният втори главен иск срещу застрахователя бъде отхвърлен, да бъде осъден евентуалния ответник М.М. като причинител на вредата да заплати на В.Т., В.Т. и В.Д. дължимо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер общо на 80 000 лв., от които на всеки един от ищците, както следва: 40 000 лв. за първия ищец В.Т., 20 000 лв. за втория ищец В.Т. и 20 000 лв. за третия ищец В.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011 г., както и да заплати на В.Т., В.Т. и В.Д., тримата в лично качество, обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, общо в размер на 1300 лв., от които по 1/3 част на всеки един от ищците, а именно в размер на по 433.33 лв. за всеки един от тримата ищци,  ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като всички вреди са вследствие на настъпил деликт – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград (II – ри  евентуален иск).

В заключение отново се подчертава, че двата главни иска се претендират в условията на кумулативност, като към всеки един от главните искове се предявява и по един иск в условията на евентуалност, който да бъде разгледан в случай, че всеки един главен иск бъде отхвърлен.

Претендират се и разноските в производството по настоящото дело, образувано след връщането му от инстанционен контрол, включително и адвокатско възнаграждение. Поддържат се всички направени в първоначалната и допълнителната искова молба доказателствени искания. По отношение на поисканите за разпит свидетели се посочват допълнителни обстоятелства, за които да им бъдат зададени конкретно посочени въпроси.

В подадена допълнителна искова молба вх. № 3601 от 26.03.2020 г. се възразява против доводите на ответника, че с уточняващата молба след връщането на делото на практика се извършвало предявяване на изцяло нови искови претенции. Всъщност, в изпълнение на дадените указания от съда, се провело пояснение и уточнение на вече предявените искове. Позовава се на чл. 214, ал. 2 и чл. 210, ал. 1 ГПК. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност посочва писмо на „Български пощи“ ЕАД, от което било видно, че първоначалната искова молба е подадена на 13.04.2016 г. Оспорват се последователно възраженията за недопустимост на предявените искове за претърпените от пострадалото лице вреди и липсата на процесуална легитимация, за съпричиняване на вредите, за завишения размер на исковите претенции.

Подадено е и още едно становище от ищците, чрез процесуалния им представител, с вх. № 4740 от 28.05.2020 г., в което за пореден път се обосновава тезата за допустимостта на иска за неимуществени вреди, претърпени лично от пострадалото лице. Посочва се, че трябвало да се провежда разлика между засегнатото неимуществено благо и правото да се търси обезщетение за последвалите вреди, като второто се свеждало до претенция върху определена парична сума и затова не можело да се свърже само с целите и нуждите на пострадалия. Правото да се предяви иск включвало в себе си и обезщетението за неимуществени вреди, което представлявало част от наследството по закон. В хипотезата на универсално наследствено правоприемство правото на иск за обезщетение за неимуществени вреди против застраховател или при деликт било наследимо право. В противен случай щял да се наруши общия принцип за справедливост и щяло да се стигне до неоснователно обогатяване на делинквента, който нямало да репатрира вредите от деянието си срещу пострадалото лице или неговите наследници. Освен това причинените вреди на пострадалия в резултат на ПТП се измервали в парична сума – нямало основание наследниците да бъдат лишавани от един актив на наследството и то в полза на причинителя на вредата единствено поради преждевременната смърт на наследодателя, който не успял своевременно да упражни правото си на иск, въпреки изразеното желание за това.

В законоустановения двуседмичен срок ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от изпълнителните директори чрез юрк. Л. С., взема отношение по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Сочи се, че исковата молба страда от нередовности поради липса на индивидуализация на претенцията на всеки един от ищците, тъй като претендираните суми били общо посочени. Липсвало описание на процесното ПТП, по-конкретно на механизма на неговото настъпване.

На следващо място, ответникът възразява, че предявените искове се явявали недопустими поради липсата на правен интерес, тъй като правата по застрахователния договор били погасени по давност и производството по делото следвало да бъде прекратено. В подкрепа на това възражение се изтъква, че застрахователното събитие е настъпило на 13.04.2011 г., а исковата молба е предявена на 15.04.2016 г., т.е. повече от 5 години след настъпване на ПТП. Отговорността на застрахователя била договорна на основание сключения договор за застраховка, докато отговорността на делинквента била на деликтно основание. Давността започвала да тече не от изискуемостта на вземането, съгласно чл. 114 ЗЗД, а от застрахователното събитие съгласно специалната норма на чл. 197 КЗ.

Отделно се посочва, че исковата молба била недопустима на друго, самостоятелно основание, тъй като ищците претендирали чужди права, а не свои. Обезщетение за претърпени болки и страдания и имуществени вреди в резултат на ПТП имал право да претендира само пострадалия, а не самите ищци като негови наследници. Те можели да претендират неимуществени вреди само за претърпени лично от тях болки и страдания във връзка с настъпила смърт на наследодателя им, но такова твърдение липсвало в исковата молба.

Ако предявените искове се приемат за допустими, същите се оспорват по основание и размер. Оспорва се наличието на валиден застрахователен договор, както и настъпването на произшествието е в резултат на виновното поведение на ответницата М.. Вина за настъпване на ПТП имал единствено наследодателя на ищците, тъй като предприел навлизане на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно и когато мястото на удара било дълбоко вътре в опасната зона на движещия се автомобил. Твърди се, че пострадалото лице не било в състояние да извършва адекватна и вярна оценка на пътната обстановка и не можел да съобрази поведението си на пътното платно, като сам поставил в риск собствения си живот. Той предприел косо пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и без да се съобрази с движещите се пътни превозни средства, като нарушил правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 ЗДвП и това се намирало в пряка причинно – следствена връзка с вредоносния резултат. Оттук произтичало значително съпричиняване, с оглед на което се отправя искане за намаляване на обезщетението.

Ответникът излага твърдения, че процесното ПТП не е настъпило по посочения в констативния протокол от 13.04.2011 г. механизъм. Оспорва всички твърдения на ищеца за вида, медико – биологичния характер и степента на уврежданията, за проведеното лечение и здравния статус на пострадалия. Оспорват се също така твърденията за имуществени и неимуществени вреди, относно периода, за който са търпени, а предявените размери за тяхното обезщетяване се явявали прекомерни. Акцесорният иск за лихва за забава бил неоснователен, по-конкретно относно началния момент на изпадането в забава, а предпоставките на чл. 224, ал. 1 КЗ не били възникнали. При условията на евентуалност се отправя възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за лихви поради изтичането на тригодишен срок, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е отправил искане за конституиране в процеса като трето лице помагач на М.М., тъй като в полза на застрахователното дружество е възникнало регресно притезание. На основание чл. 176 ГПК е поискано съдът да разпореди личното явяване на М., за да отговори на поставени въпроси във връзка с процесното ПТП и участието си в него.

Не се възразява против приемането на писмените доказателства, с изключение на представените съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи по ДП № 251/2011 г. на РУП – Свиленград, тъй като представляват заключения на вещи лица, събрани в хода на друго производство.

След връщане на делото за ново разглеждане и депозирането от страна на ищците на уточняваща молба вх. № 425 от 14.01.2020 г., препис от която е връчен на главния ответник, последният е подал отговор и дава своето становище по направените уточнения. Според него самата уточняваща молба е нередовна и следва да се остави без движение, като на ищците повторно им се укаже да уточнят предявените искове и да заплатят държавна такса върху тях. В тази насока се твърди, че с уточняваща молба всъщност не се направило пояснение на исковите претенции, а на практика се предявявали нови искове – искове за претърпени от наследодателя неимуществени вреди и искове от ищците в лично качество за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от самите тях в резултат на процесното ПТП. Това представлявало не изменение на иска, а добавяне на нови искове, което било недопустимо на основание чл. 372 ГПК. Ищците трябвало само да уточнят кой е предявеният иск (евентуално да го изменят), а не да добавят нови искове към първоначалния, което накърнявало правото на защита на главния ответник.

Отделно от това се отправя възражение за изтекла погасителна давност за всички предявени претенции на ищците. Оспорват се всички изложения твърдения в първоначалната и допълнителните молби. Посочва, че исковете, предявени от наследниците за претърпени от наследодателя им неимуществени вреди са недопустими. Правото на обезщетение за тези вреди било лично и не се наследявало. Ето защо наследниците не можели да претендират това право по съдебен ред, тъй като не притежавали активна процесуална легитимация да предявяват чужди права в исковия процес.

Алтернативно, ако исковете се приемат за допустими, същите се явявали неоснователни по основание и размер. Исковете, предявени от ищците в тяхно лично качество, тъй като в случая не се установявало причиняването на вреда, нямало пряка и непосредствена връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Полагането на грижи и подкрепа към възходящите било нормативно закрепено като задължение в редица разпоредби на Семейния кодекс, а отделно от това представлявало и естествен морален дълг. Отделно се подчертава, че исковите претенции били изключително завишени по размер. Периодът от около един месец, за който се развивали събитията, причинили толкова притеснения, грижи и тревоги, не позволявал да се претендират толкова високи по размер обезщетения, които се доближавали до тези, присъждани по повод на причинена смърт.

Отправя се възражение за съпричиняване на процесното ПТП, тъй като пострадалият нарушил правилата за движение на пешеходците по чл. 107 – чл. 115 ЗДвП. Отправя се искане за отхвърляне на исковите претенции изцяло.

В подаден отговор на допълнителна искова молба с вх. № 6432 от 07.07.2020 г. ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. В.Д., заявява, че поддържа изразеното вече становище, че с подадените от ищците молби не се уточняват предявените искове, поради което моли съда да остави исковата молба без движение и ищците да уточнят кои от предявените искове по делото поддържат с оглед противоречията в подадените от тях молби – дали за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени на техния наследодател, или за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени на самите тях.

В законоустановения двуседмичен срок адв. В.Т., в качеството си на особен представител на евентуалния ответник М.М., взема отношение по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Изцяло се оспорват предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни по основание и размер. Посочено е, че с тях не се претендират самостоятелни права, а неимуществени вреди, които са причинени на общия наследодател и именно последния се явявал активно легитимиран да претендира тяхното обезщетяване. Правото да се претендират неимуществени вреди било ненаследимо. По отношение на претендираните имуществени вреди липсвали приложени писмени доказателства, поради което претенцията в тази част се явявала неоснователна.

Смята, че не са налице предпоставките за регрес от страна на главния ответник срещу евентуалния ответник с оглед на представеното по делото решение № 178 от 05.09.2017 г. на Районен съд – Свиленград. Имало данни за наличие на съпричиняване на вредите, тъй като пострадалия нарушил редица правила за движение при пресичането на пешеходната пътека. Съпричиняването можело да бъде предмет на изследване само в гражданския процес, но не и в наказателното производство. Единственото нарушение на М. се свеждало до движението й с несъобразена скорост, но предвид конкретните обстоятелства се посочва, че с каквато и скорост да се е движела тя, настъпването на ПТП било неизбежно с оглед поведението на пешеходеца. Неговото съпричиняване било толкова съществено, че дори били налице предпоставките за изцяло освобождаване от гражданска отговорност на М.. Като последно възражение се изтъква, че исковите претенции се явявали погасени по давност като предявени след изтичането на повече от 5 години от настъпването на ПТП. Възразява се срещу допускането на медицинска експертиза, тъй като същата била поискана за доказване на недопустим иск и била неотносима към предмета на делото.

След връщане на делото за ново разглеждане и депозирането от страна на ищците на уточняваща молба вх. № 425 от 14.01.2020 г., препис от която е връчен на особения представител на евентуалния ответник, последният е подал отговор и дава своето становище по направените уточнения. По отношение на главните искове сочи, че предявените искови претенции били недопустими, тъй като не се претендирали самостоятелни права, за които активната процесуална легитимация принадлежала на починалия Д. Т.. Отново се навеждат възражения за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалото лице. По отношение на евентуално предявените искови претенции смята същите за неоснователни. Законът не уреждал правото на обезвреда на косвено увредените лица, чиито вреди не се обхващали от вината на делинквента (елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане). В съдебната практика имало такива хипотези само в случаите на причинена смърт и само по отношение на два вида вреди: обезщетение за неимуществени вреди на посочените близки лица на починалия и обезщетение за имуществени вреди, последица от загуба за издръжка, предоставян от него. Искът за имуществени вреди се явявал недоказан, тъй като в негова подкрепа не били представени никакви доказателства. Освен това претенцията била погасена и по давност, тъй като е предявена след изтичане на 5 години от настъпването на ПТП. Възразява се срещу доказването на имуществени вреди със свидетелски показания, както и срещу исканата медицинска експертиза, тъй като същата била поискана за доказване на недопустим иск и се явявала неотносима към предмета на делото. Отправя се искане да бъде определено възнаграждение за особен представител, тъй като делото било върнато за ново разглеждане и на практика предстояло изцяло ново производство пред първоинстанционния съд.

В подаден отговор на допълнителна искова молба вх. № 3601 от 26.03.2020 г. особеният представител заявява, че поддържа всички доводи, изложени в депозирания преди това отговор на уточняващата молба.

Предявени са обективно и субективно съединени искове при условията на евентуалност. Исковете против ЗК „Лев Инс“ АД са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД, а исковете против евентуалния ответник М.М. – с правно основание чл. 45 ЗЗД.

            По делото са приети писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора. Прието е като писмено доказателство АНД № 560/2017 г. по описа на Районен съд – Свиленград. Приети са заключенията на вещите лица Х.Е. и С.П., разпитани са свидетелите В.К. и Е.К..

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът В.Т. живеел с баща си Д. Т. ***. На 13.04.2011 г., около 20.30 часа, двамата излезли на разходка, като се насочили към центъра на града. Когато наближили кръстовището на ул. Иван Вазов с ул. Х. Шишманов, ищецът Т. пресякъл пътното платно и застанал на отсрещната страна, за да изчака и баща си, които изостанал малко назад. В този момент по ул. Х. Шишманов се движел лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, управляван от М.М.. Като видял приближаването на автомобила, ищецът Т. извикал на баща си да пресича по-бързо. Водачът М.М. не успяла да види пешеходеца и да реагира своевременно като спре или измени посоката си на движение, в резултат на което последвал удар между превозното средство и пешеходеца Д. Т., който първо паднал върху автомобила, след това на земята. Ищецът В.Т. се приближил веднага, видял, че баща му е в съзнание и може да говори. Водачът М.М. също излязла от колата, приближила се и попитала дали всичко е наред. Първоначално пострадалият Д. Т. ***, от където по спешност бил транспортиран до МБАЛ – Хасково. На местопроизшествието пристигнал патрул на РУП – Свиленград, от водачът М. била взета алкохолна проба, която дала отрицателен резултат, полицаите й съставили АУАН, след което разследващ полицай извършил оглед и образувал досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. 

Впоследствие е съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.05.2011 г., в който в графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че М.М. като водач на лек автомобил „Опел Тигра“ по ул. Х. Шишманов в посока Автогара Свиленград на кръстовището с ул. Иван Вазов се движи с несъобразена скорост и при възникнала опасност на пътя от пресичащия пешеходец Д. Х.Т. отляво по посока на движението не може да намали или спре, вследствие на което удря пешеходеца.

Веднага след инцидента пострадалият Д. Т. бил хоспитализиран в МБАЛ – Хасково АД. Видно от приложената към делото епикриза ИЗ № 4945/14.04.2011 г., лекуващите лекари са констатирали субтрохантерно счупване на лява бедрена кост. Извършено е открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – фемур. Предписана е медикаментозна терапия с подробно описани лекарствени средства. Препоръчано е да не се стъпва на оперирания крайник до 6-месец и да се ходи с две помощни средства, предписани са контролни прегледи на 30-я и на 60-я ден от изписването.

Към момента на извършване на ПТП водачът М.М. е имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“  с ответника ЗК „Лев Инс“ АД по силата на застрахователна полица № 000 – 8 – ********* г. със срок на валидност от 20.10.2010 г. до 19.10.2011 г.

След изписването на Д. Т. *** АД всички грижи за неговото възстановяване и оздравяване били поети от ищците – неговият син и двете му дъщери, които се редували в полагането на грижи. Те се изразявали в оказване на помощ и съдействие за всички ежедневни битови нужди, лечението на пострадалия, раздвижването му, набавянето на необходимите стоки и вещи от първа необходимост. Особено активно било участието на ищеца В.Т., тъй  като същият живеел в едно домакинство с пострадалия.

Около 20 дни след инцидента Д. Т. почувствал неразположение и бил хоспитализиран на 02.05.2011 г. в МБАЛ – Свиленград ЕООД. Съгласно епикриза № ИЗ 2238/02.05.2011 г. пострадалият се оплаквал от пристъпно сърцебиене, обилно изпотяване, прилошаване. Поставена е диагноза нарушение на сърдечния ритъм, предсърдно мъждене – пароксизмално. По време на престоя са установени високи нива на кръвна захар. Състоянието му е стабилизирано е изписан на 05.05.2011 г.

Само няколко дни след този болничен престой пострадалият Д. Т. се почувствал зле и се наложило да бъде хоспитализиран отново в МБАЛ – Свиленград ЕООД на 10.05.2011 г. Видно от представената епикриза ИЗ № 2392/10.05.2011 г., пострадалият е постъпил в болницата в коматозно състояние. Поставена е диагноза „кома с неясен произход“. Предписана е медикаментозна терапия, но въпреки прилагането й е установено, че няма промяна в състоянието му и то не се подобрява. Пострадалият е изписан в същото състояние за домашно обгрижване и лечение. Въпреки това, нямало видимо подобрение, напротив, състоянието му се влошавало и на 26.05.2011 г. пострадалият Д. Т. починал в дома си. Съгласно представено удостоверение след смъртта на пострадалия Д. Т. негови наследници се явяват ищците В.Д.Д., В.Д.Т. и В.Д.Т..

Ищецът В.Т. заявил застрахователна претенция към ответното дружество на 02.01.2012 г., по която била образувана преписка – щета № 2611 – 1000 - 01 – 11 – 7214, като претендирал заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени в резултат на настъпилата смърт на наследодателя. С писмо изх. – 660 от 11.02.2013 г. застрахователят отговорил, че от всички представени документи, включително и медицински такива, не можело да се установи със сигурност, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилия летален изход и произшествието. С тези съображения застрахователят е отказал да удовлетвори предявената застрахователна претенция.

С решение № 178 от 05.09.2017 г. по АНД № 560/2017 г. на Районен съд – Свиленград евентуалният ответник М.М. в качеството й на подсъдима е призната за виновна в това, че на 13.04.2011 г. в град Свиленград при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Тигра“ с рег. № ** **** ** нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на моторни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 70, ал. 1 ЗДвП „При движение през нощта моторните превозни средства трябва да бъдат с включени светлини“ и чл. 116 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Д. Х.Т. ***, а именно: контузия на мозъка, с което е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на бедрената кост на левия крак, с което е причинено трайно затруднение в движението на левия крак и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв.

Във връзка с воденото досъдебно производство е изготвена съдебномедицинска експертиза на труп, изготвена от вещото лице д-р Х.Е.. След аутопсия трупа на пострадалия Д. Т. вещото лице е констатирало: състояние след съдово мозъчен исхемичен инцидент в басейна на лявата средна мозъчна артерия (инсулт); генерализирана атеросклероза и склероза на мозъчните съдове; мозъчно размекване в лявото мозъчно полукълбо; двустранна пневмония; склеротични и дистрофични изменения в сърцето, черния дроб и бъбреците; оток на мозъка; остър кръвен застой на вътрешните органи; състояние след счупване на лявата бедрена кост. Вещото лице е приело, че причината за смъртта на Д. Т. е съдово мозъчен инцидент в резултат на склеротични и възрастови промени в съдовете на мозъка и цялостни болестни промени в сърдечно съдовата система с развитието на церебрална кома, последвана от двустранна пневмония, довела до развитието на дихателна и сърдечна недостатъчност. Според вещото лице се касаело за т.нар. „болестна смърт“, която не се намирала в причинно – следствена връзка с пътната злополука от 13.04.2021 г. като изхожда от представените медицински документи, експертът  посочва, че черепно-мозъчната травма е била овладяна и състоянието на пострадалия е било възстановено. По-късно той понесъл операция на лявото бедро и е изписан в добро състояние, без последици от страна на централната нервна система, дихателната и сърдечно – съдовата система. До настъпването на мозъчния инцидент на 23.05.2011 г. нямало данни здравословното състояние на Т. да се е влошавало прогресивно в резултат на последици от травмата или пролежаване. Инцидентът е настъпил внезапно, при видимо добро здраве, типично за съдово мозъчен исхемичен инцидент и протичало със същата картина, потвърдена от КАТ изследване на мозъка, като на това изследване, непосредствено след катастрофата били открити изменения в главния мозък, които били характерни за хронична мозъчна исхемия, което допълнително потвърждавало диагнозата на съдово – мозъчния инцидент.

Впоследствие, в хода на образуваното производство по т.д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 278/2018 г. от вещото лице д-р Х.Е.. Въз основа на цялата медицинска документация е посочено, че при произшествието на 13.04.2011 г. пострадалият Д. Т. е получил контузии в мозъка, счупване на черепни кости и счупване на лява бедрена кост, като за тези травми пострадалият е лекуван в МБАЛ – Хасково АД и е изписан на 26.04.2011 г. с подобрение и възможност да ходи с патерици. Последвали са още две хоспитализации (описани по-горе) в МБАЛ – Свиленград по повод на сърдечно заболяване на фона на захарен диабет и по повод на церебрална кома с неизвестен произход, на фона на стар мозъчен исхемичен инсулт, заболяване на сърдечно-съдовата система и захарен диабет. Като причина за смъртта се посочва същото, което е установено в протокола от аутопсията - съдово мозъчен инцидент в резултат на склеротични и възрастови промени в съдовете на мозъка и цялостни болестни промени в сърдечно съдовата система с развитието на церебрална кома, последвана от двустранна пневмония, довела до развитието на дихателна и сърдечна недостатъчност. Вещото лице е категорично, че се касае за смърт, настъпила в резултат на заболяване, което е съществувало преди травмата и няма нищо общо с нея, и липсва каквато и да било причинно – следствена връзка между смъртта и травмата. Проследяването на състоянието на пострадалия от момента на получаване на травмата до смъртта сочи, че възможността за причинна връзка между травмата и смъртта е прекъсната още от момента на изписването му от МБАЛ – Хасково на 26.04.2011 г. Последвалите изписването сърдечно-съдови и мозъчни инциденти възникват след време и напълно независимо от травмата.

Изготвена е и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 26/2019 г., която е дала отговор относно уврежданията, настъпили вследствие на ПТП, нуждите от грижи и лично асистиране от страна на ищците към техния наследодател. Вещото лице д-р Е. е констатирал, че травматичните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърди тъпи предмети, характерни били за автомобилна травма и се намирали в пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка с автомобилната злополука от 13.04.2011 г. Контузиите на мозъка протекли с прояви на степенно помрачение на съзнанието, но били овладени още в болницата в Хасково към 18.04.2011 г. От този момент до настъпването на смъртта уврежданията не оказвали влияние върху здравословното състояние на пострадалия. Счупването на лявата бедрена кост протекло с оплаквания от болки и невъзможност да движи крака. Това наложило задължителен постелен режим. След извършената операция били предприети мерки по раздвижване и обучение да ходи с патерици, което било свързано с изпитването на болки. Допълнително било крайно затруднено хигиенното обслужване на пострадалия, включително и ходенето по нужда, което налагало полагането на допълнителни грижи и рязко влошило качеството на живота му. Затруднението в движението на левия крак и породените от това неудобства били налице до настъпването на смъртта, което се случило преди обичайния срок за възстановяване от счупване на бедрена кост. Смъртта не позволявала да се правят изводи относно крайния срок на затрудненията, породени от счупването на бедрената кост. След изпадането в кома към 10.05.2011 г. Д. Т. не изпитвал болки и страдания. Коматозното състояние определяло потребността от грижи и процедури. Изрично се подчертава, че изпадането в кома не се намирало в причинна връзка с автомобилната травма.

В с.з. по настоящото дело вещото лице д-р Е. поддържа дадените от него експертни заключения. Дадени са отговори на допълнително поставени въпроси. Обичайният срок за физическо възстановяване при подобен инцидент е посочен на около 12 месеца, ако не настъпи усложнение. Счупването на бедрото като увреждане лишава от възможност човек да се предвижва сам и при такава травма се остава трайно на легло и под задължителните грижи на трето лице, не може да се обслужва сам, защото е в легнало положение,  не може да поддържа лична хигиена и за всичко това трябвало да му се указва помощ в рамките поне на 6 месеца. В определен момент от оздравителния процес трябва да се приучва да ходи с помощни средства, но остава максимално ограничен в предвижването си и не може да се обслужва сам. След срок от 12 месеца пострадалото лице може да се движи само и без помощни средства, ако не настъпи някакво усложнение. Посочва се, че при възрастните хора такова счупване няма как да се възстанови на 100%, а при някои започват да се развиват артрозни процеси на тазобедрената става. Такъв пациент трябвало да ходи на раздвижване, но само при опитен специалист, тъй като не било желателно без специалист да се провежда това раздвижване. Полагането на грижи за пациент с подобни увреждания представлявало изключително трудно изпитание за всеки, те ангажирали цялото внимание на помагащия.

В производството по т.д. № 60/2016 г. на Окръжен съд – Хасково е изготвена и съдебна – автотехническа експертиза от вещото лице инж. С.П.. Експертизата е изготвена с отчитането на два варианта – при движение на лекия автомобил „Опел Тигра“, с включени светлини и без включени светлини. Вещото лице е приело, че по време на инцидента лекият автомобил се е движел със скорост от 37.06 км/ч. Движението се е извършвало през тъмната част от денонощието, при намалена видимост, по сух, хоризонтален, прав асфалтов участък, от платно за двупосочно движение с широчина 6.80 м. В момента на приближаването на лекия автомобил към кръстовището пешеходецът Д. Т. е предприел косо пресичане на платното за движение. По необясними от техническа гледна точка причини водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно на поведението на пешеходеца и не е предприел действия за предотвратяване на произшествието. При тази ситуация е възникнал удар между автомобила и пешеходеца – челен, при косо движение на пешеходеца, от ляво на дясно, срещу движението на автомобила. От техническа гледна точка водачът на автомобила е имал възможност да предотврати произшествието чрез своевременно, аварийно спиране и при двата варианта за движение – без включени светлини и с включени светлини. Разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил преди мястото на удара, в момента на пресичане от пешеходеца на линията на левия бордюр и при двата варианта е по-голямо от размера на опасната му зона за спиране при скорост на движение непосредствено преди произшествието – 37.6 км/ч. От друга страна, вещото лице е приело, че и при двата варианта на движение (без включени светлини и с включени светлини) пешеходецът е имал възможност да види приближаващия се лек автомобил още при навлизането си върху платното за движение на ул. Х. Шишманов и да предотврати възникналото пътно-транспортно произшествие, като спре и пропусне лекия автомобил да премине.  

В с.з. по настоящото дело вещото лице С.П. поддържа даденото от него експертно заключение. Обяснява, че при всички положения тогава видимостта е била силно намалена и е било по-трудно да се възприеме пешеходеца. В района на произшествието нямало изградени пешеходни пътеки, като изходната позиция на пешеходеца била на платното за движение. Той тръгнал по най-късия път за мястото, където го чакал ищеца В.Т., косово към позицията на ищеца. Следователно, пострадалият пресичал ул. Х. *** Вазов към насрещния ъгъл посока на дясно спрямо посоката на движение, а ударът настъпил на ул. Х. Шишманов в зоната на кръстовището.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Страните не спорят относно настъпването на пътно-транспортно произшествие на 13.04.2011 г. около 20.30 часа на кръстовището на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, в което са участвали Д. Т. като пешеходец и ответницата М.М., която е управлявала лек автомобил марка „Опел“ модел „Тигра“ с рег. № ** **** **; признаването на М.М.М. за виновна и осъждането й с влязло в сила решение № 178 от 05.09.2017 г. по АНД № 560/2017 г. по описа на Районен съд – Свиленград за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК; наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество „Лев Инс” АД и собственика на автомобила.

По неимуществените вреди:

Доколкото от страна на ответниците са наведени доводи за недопустимост на исковите претенции, съдът дължи първо произнасяне по този въпрос, а след това – по въпроса за основателността на исковете. Въпреки че възражението за недопустимост е отправено още при двойната размяна на книжа, съдът намира, че няма процесуална пречка да се произнесе по този въпрос с решението.

Обективно и субективно съединените искови претенции в настоящото производство могат да бъдат разделени условно на две групи: с първата група искови претенции се претендира осъждане на главния, респ. евентуалния, ответник да заплати на ищците обезщетение за претърпени от техния наследодател неимуществени вреди, а с втората група искови претенции се претендира осъждане на главния, респ. евентуалния, ответник да заплати на ищците обезщетение за претърпени лично от тях неимуществени вреди. В изложението по-горе първата група искови претенции са означени като I-ви главен и I-ви евентуален иск. С оглед петитума на исковата молба, включително допълнителните и уточняващите молби към нея, се установява, че тримата ищци претендират в качеството на наследници на техния общ наследодател претърпените лично от него приживе неимуществени вреди (болки, страдания, притеснения и други негативни емоционални преживявания) в резултат на процесното ПТП, при което той е получил травматични увреждания. В тази насока следва да се има предвид, че съобразно съдебната практика и правната доктрина претенцията за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени е строго лична. Тя зависи само и единствено от волята на увреденото лицето дали да потърси по съдебен ред обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, като предяви съдебен иск. Самостоятелно лично право и на увредения да прецени и в какъв размер да претендира репарирането на търпените от него вреди с неимуществен характер. Тези характеристики на претенцията за неимуществени вреди я очертават като лично право, което е ненаследимо – то не влиза в наследствената маса и не преминава към наследниците по пътя на наследственото правоприемство. В хипотеза, в която приживе увреденото лице е предявило такъв иск, по силата на чл. 227 ГПК и настъпилото процесуално правоприемство, неговите законни наследници биха могли да продължат и да получат вместо увредения дължимото му се обезщетение. В настоящия случай хипотезата не е такава – увреденото лице е починало и преди смъртта си то не е предявило иск за обезщететение нито към главния ответник (застрахователя), нито спрямо евентуалния ответник (прекия причинител на вредата – водач на превозно средство). Тримата ищци предявяват след смъртта на техния наследодател (близо 5 години по-късно) искова претенция, с която сезират съда и поставят началото на съдебното производство Следователно, в случая не се намираме в хипотеза на процесуално правоприемство.Увреденото лице е починало преди завеждане на исковата молба, поради което към момента не неговата смърт не е налице висящо исково производство. Разпоредбата на чл. 227 от ГПК регламентира приемството в хода на процеса, нормата е процесуална, поради което не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. В хипотезата, при която пострадалият приживе не е заявил претенцията си, неговите наследници могат да претендират обезщетение само за собствените си болки и страдания, но не и за тези на непосредствено увредения. Това се обяснява и с процесуалната природа на правото на иск – то е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданскоправния спор със сила на присъдено нещо. За да се инициира и за да бъде валидно и допустимо исковото производство е необходимо ищецът да търси и да претендира защита на свое собствено накърнено материално право. Само по изключение и в изрично предвидените от закона случаи е допустимо да се търси защита на чужди права (т.нар. процесуална субституция). Именно в тази връзка процесуалната легитимация е условие за съществуване на правото на иск в полза на определено лице. Тя следва да бъде налице като положителна процесуална предпоставка, за да бъде валидно упражнено правото на иск. Както се посочи по-горе, правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право, то не се наследява, поради което наследникът не притежава процесуална легитимация да предяви чужди права по исков ред. В настоящият случай тримата ищци В.Т., В.Т. и В.Д. предявяват пред съда именно чужди права с исковата молба – правото на техния наследодател да бъде обезщетен за понесените от него неимуществени вреди, което право не е преминало към тях по реда на наследяването, нито по какъвто и да е друг ред.

Не могат да бъдат споделени доводите, изложени от ищците, че приживе, преди да почине, техният общ наследодател ясно и недвусмислено изявил волята си, че ще предяви иск против застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, а в условията на евентуалност и  против виновния водач. Тази негова воля била изразена пред децата му и единствено влошеното здравословно състояние му попречило да предяви иска лично приживе. Тези доводи не променят горните изводи. Предмет на наследственото правоприемство не е волята на едно физическо лице, представляваща проява на неговата психична дейност, дори и да е външно изразена, а предмет на наследяване са конкретни субективни права, при това не всички, а само онези, които нямат личен характер, каквото е и правото да се претендират неимуществени вреди. 

 Аргументи в противната насока не могат да бъдат търсени и в отправянето на застрахователна претенция към дружеството – застраховател, още повече, че тя също е депозирана след смъртта на пострадалото лице (близо 7 месеца по-късно). Наличието на висящо или приключило извънсъдебно производство пред застрахователя по силата на КЗ е ирелевантно, тъй като правото на иск е процесуално средство за правна защита на материални права. Сега действащият Кодекс за застраховането въвежда като процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увредения за заплащане на застрахователно обезщетение развило се преди това производство пред застрахователя, но исковите претенции имат своето основание в отменения Кодекс за застраховането, в който такова изискване не е било въведено от законодателя.

   С оглед на всички изложени по-горе съображения съдът намира, че в случая липсва изискуема от закона предпоставка – ищците не са носители нито на материалното, нито на процесуалното право на иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от техния наследодател. В този смисъл предявените първи главен и първи евентуален иск се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане,а производството по делото в тази част следва да се прекрати.

   По отношение на останалите искови претенции – главен и евентуален иск за обезщетяване на ищците за претърпените лично от тях неимуществени вреди, съдът намира, че същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. С тях вече ищците предявяват иск за защита на свое лично материално право, а не на чуждо право, поради което са налице предпоставките за разглеждане на иска.

Претенцията е за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците – техните душевни преживявания във връзка с полагането на грижи за пострадалия поради неговата ограничена двигателна активност. В резултат на това ищците трябвало да изоставят обичайните си ежедневни дейности, работа и други ангажименти към трети лица и да се отдадат на денонощни и непрекъснати грижи за пострадалия. Те се редували в неговото обгрижване,за да бъде под постоянно наблюдение. Ищците страдали от това, че го виждали в такова влошено здравословно състояние, грижите за него нарушили техния обичаен ритъм на живот. Постоянното местене от една болница в друга болница, множеството рисковани медицински манипулации, неяснотата относно здравословното му състояние и дали той изобщо ще се възстанови, причинили изключителен дискомфорт, стрес и притеснения у ищците. Цялото описано положение оказало силен негативен ефект, като причинило болки и страдания и за тримата наследници на пострадалия, рефлектирало най-силно върху първия ищец В.Т. и претърпените от него неимуществени вреди били най-големи.

За да възникне отговорността за делинквента, а оттам и функционално свързаната с нея отговорност на застрахователя следва да бъдат налице съответните елементи от фактическия състав – деяние, което е противоправно; вина; причинна връзка; настъпването на вреди; сключен валиден застрахователен договор. В случая е налице деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие, което безспорно е противоправно като противоречащо на правилата за движение по пътищата. Вината на делинквента не само се предполага до доказване на противното по силата на законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но отделно от това е доказана и в развилото се наказателно производство по АНД № 560/2017 г. на Районен съд – Свиленград. От представените по делото доказателства съдът намира, че са произтекли и вреди – неимуществени по своя характер, изразяващи се в преживяването на притеснения, стрес и морални страдания от грижите за болен човек, родствено близък и на тримата ищци като техен баща.

От съществено значение е наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Причинната връзка между едно противоправно деяние и неговите последици е налице тогава, когато едно събитие, осъществило се в обективната действителност, се намира в такова съотношение с друго, следващо събитие, че второто се явява последица от първото в резултат на действието на обективно съществуващи закономерности, и то по такъв начин, че второто не би се осъществило без наличието на първото. В случая делинквента М.М. е причинила ПТП, от което е пострадал Д. Т.. В резултат на получените от него увреждания се е наложило да бъдат полагани грижи за него от тримата ищци. Докато са се грижели за пострадалия, който е бил техен баща, тримата ищци като негови деца са изпитвали емоционални страдания, притеснения, стрес и тревоги, свързани със здравето на пострадалия, с хода на оздравителния процес и евентуалните последици за неговото физическо състояние. Ако не беше причинено ПТП от страна на делинквента, то не би се стигнало до травматичните увреждания на пострадалия, а оттам – не би се стигнало и до необходимостта от полагането на грижи и изпитването на негативни емоционални преживявания от страна на тримата ищци. Следователно субективните  преживявания на ищците са пряка последица от произшествието, за което носи отговорност делинквента, а той от своя страна е застрахован при главния ответник. Гражданската отговорност на делинквента се изразява в задължението за плащане на обезщетение за вредите,а отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител и поради това застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Понасянето на процесните неимуществени вреди лично от наследниците може да се приеме за обосновано  поради естеството на съществувалата житейска връзка и в резултат на това е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за определен период от време морални болки и страдания. Следва да се има предвид, че ищците спадат към близкия семеен кръг на пострадалия Т. и е съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, от чието съдържание те търпят морални болки и страдания. Наличието на такава връзка предполага взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, и нарушаването на нормалното й съществуване води до понасянето на неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл. 52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. В случая стойността на неимуществената вреда следва да бъде остойностена доколкото това е възможно с позволените от ГПК доказателствени средства, тъй като негативното въздействие на деликта нарушава неимуществената сфера на пострадалия като проява на неговото психологическо и емоционално състояние. За доказателствена основа в тази насока служат показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и страдания.

Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Следва да се отчетат болките и страданията понесени от конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор –субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т. н.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД (включително при спазване на указанията в ППВС № 4/68 г.), означава да бъде определен паричен еквивалент както на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, така и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.

За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и  събраните  по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетеля В.К.  се установява какви грижи са били полагани за пострадалия Д. Т. и каква е била обстановката в дома му в последните седмици преди да почине. Впечатленията на свидетеля са лични и преки, тъй като той се явява братовчед на починалия Д. Т. и семеен приятел, живее в съседна къща на същата улица. Посочва, че първото му посещение е било след изписването на пострадалия от МБАЛ – Хасково АД. При посещението си свидетелят констатирал, че братовчед му е много отслабнал, състарен, неподвижен, едва говорел и постоянно се оплаквал от болки. Свидетелят си спомня, че въпреки възрастта си, пострадалият преди инцидента е бил жизнен човек, работел е в двора и на лозето. Показанията на свидетеля кореспондират с констатациите на съдебно-медицинската експертиза по делото и заключението на  вещото лице д-р Е., че при подобно травматично увреждане силно се затруднява подвижността на пациента, той не е в състояние да се обслужва сам, да се грижи за собствените си нужди, дори и елементарни такива, което налага оказването на странична помощ. Несъмнено, от показанията на свидетеля К. може да се заключи, че инцидента се е отразил негативно не само върху физическото, но и върху психическото състояние на пострадалия. За това могат да се направят косвени изводи от твърденията, че Д. Т. изглеждал състарен и едва говорел.

Показанията на свидетелката Е.К. са в същата насока. Тя се явява внучка на пострадалия Д. Т. и дъщеря на ищцата В.Т.. Първите й впечатления са непосредствено след инцидента, тъй като тя е научила за него от ищеца В.Т., последвала го е до мястото на произшествието и е видяла качването на дядо й в линейката. По нейните думи той изглеждал ужасно. Споделя, че всички в семейството били много разтревожени. След изписването му тя и брат й се включили в общите грижи, но основно го гледали нейната майка и ищецът В.Т.. Те били постоянно около него и го обгрижвали. Техните грижи продължили и по време на болничния престой. Майка й, ищцата В.Т. готвела и тъй като работела сезонна работа, имала работен график, който й позволялал да се сменя с ищеца В.Т. в полагането на грижите. След изписването от болницата, по нейни думи, пострадалият се променил много, станал съвсем друг човек. Преди злополуката често ходел до лозето, на мачове, на пазар, бил много весел човек, но не и след това. По нейните думи инцидента променил не само пострадалия, но и всички в семейството, които станали по-затворени.  

Установените от свидетелите обстоятелства налагат извода, че между пострадалия и неговите деца са съществували отношения, изпълнени с взаимна обич и привързаност.От една страна, психическите болки и страдания от загубата на родител, независимо от възрастта на последния и възрастта на претендиращите обезщетение, са несъизмерими с пари. От друга страна, обаче, следва да се вземат предвид и установените по делото обстоятелства. Ищците в настоящето производство са пълнолетни, имат самостоятелен живот, добро обществено и материално положение. С оглед възрастта на пострадалия родител може да се приеме, че същият вече не е бил активна трудоспособна възраст, макар и да е извършвал типичните за възрастни хора дейности (селскостопанска работа, къщни работи и др.). Не без значение са и семейния статус на всеки от ищците, както и икономическите условия в страната към датата на деликта. Също така следва да се вземе предвид и сравнително дългия период от време, изтекъл от момента на причиняване на уврежданията и полагането на грижи да завеждането на исковата претенция (почти 5 години по-късно). Съдът отчита и факта, че основна роля в полагането на грижите се е паднала на ищеца В.Т., поради което именно при него са намерили по-дълбок израз претърпените неимуществени вреди.

В допълнение към гореизложеното следва да се посочи, че косвени индиции за сериозността на полаганите грижи се  съдържат  в разпита на вещото лице д-р Е., който уточнява, че по време на оздравителния процес пациента трябва да се приучва да ходи с помощни средства, но остава максимално ограничен в придвижването си и не може да се обслужва сам. Вещото лице  установява, че полагането на грижи за пациент с подобни увреждания е изключително трудно изпитание за всеки като грижите са ангажирали цялото внимание на помагащия. От това отбелязване може да се направи косвен извод, че в действителност обгрижването на пациент с подобни увреждания нарушава обичайния ритъм на полагащия грижи, свързано е със значителни усилия, преживяване на притеснения и тревоги.

За да определи справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, както и свързаните с тях емоционални страдания и притеснения на ищците, техния вид, интензитет и продължителност. Допълнително се взеха предвид  икономическите условия в страната, и  след като  съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че главният ответник следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на

            -10 000 лв. за морални болки и страдания, понесени от ищеца В.Т., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата;

            -5000 лв. за морални болки и страдания, понесени от ищцата В.Т., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата;

            -5000 лв. за морални болки и страдания, понесени от ищцата В.Д., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата;

            В останалата част, до пълния предявен размер, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

По възражението за съпричиняване:

Главният ответник е направил възражение за съпричиняване, тъй като според него пострадалият Д. Т. е нарушил правилата за пресичане като пешеходец и в резултат на това е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В приетата по делото съдебна – автотехническа експертиза е посочено, че пострадалият е имал възможност още при навлизане върху платното за движение да предотврати възникналото пътнотранспортно произшествие, като спре и пропусне лекия автомобил да премине. От това отбелязване в автотехническата експертиза обаче не може да се приеме, че е налице допуснато от пешеходеца нарушение – в случая става дума само за техническа възможност той да спре и да пропусне лекия автомобил, а не за допуснато от него несъобразяване с пътните знаци или хоризонталната маркировка, довело до нарушение на правилата за пресичане. В този смисъл възражението за съпричиняване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 

            По имуществените вреди:

            Имуществените вреди в настоящото производство се претендират като разходите, които ищците лично са понесли и са направили за лечение на пострадалия Д. Т.. В настоящото производство  от ищците не се представени никакви доказателства, включително писмени такива, както и платежни документи, от които да е видно и да се установяват действително направени разходи.Подобни доказателства не са представени и в производството по т.д. № 60/2016 г. В този смисъл претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

 

            По евентуално предявените искови претенции:

            Исковите претенции срещу евентуалния ответник и трето лице помагач М.М. са предявени при условията на евентуалност – само и ако исковите претенции срещу главния ответник не бъдат уважени. Доколкото обаче същите са уважени до съответния размер, то съдът не следва да се произнася по евентуално заявените искови претенции, чието разглеждане е обусловено от неуважаването на главния иск.

 

            По разноските:

В исковата молба, уточняващите молби и отговорите на всяка от тях, както и в съдебно заседание, страните са направили искане за присъждане на разноски.

Ищците са направили следните разноски – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (л. 160); разноски за вещо лице в размер на 150 лв. общо (100 лв. + 50 лв.); държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение (л. 310 от т.д. № 60/2016 г.); за вещо лице в размер на 150 лв. (л. 311 от т.д. № 60/2016 г.); за вещо лице в размер на 300 лв. (л. 318 от т.д. № 60/2016 г.).

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е направил следните разноски – разноски за особен представител в размер на 1500 лв. (л. 129 от делото); разноски за вещо лице – 150 лв. (л. 306 от т.д. № 60/2016 г.).

С оглед на уважения размер и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 222.63 лв., съобразно уважената част на исковите претенции, а на ответника – разноски в размер на 1244.10 лв., съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

            Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на наследник на Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, за заплащане на сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от Д. Х.Т. като пострадало лице неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М., водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, както и предявения от В.Д.Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  против евентуалния ответник  М.М.М.  като недопустими и ПРЕКРАТЯВА  производството в тази му част.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на наследник на Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, за заплащане на сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от Д. Х.Т. като пострадало лице неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М., водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, както и предявения от В.Д.Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  против евентуалния ответник  М.М.М.  като недопустими и ПРЕКРАТЯВА  производството в тази му част.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на наследник на Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, за заплащане на сума в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от Д. Х.Т. като пострадало лице неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М., водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, както и предявения от В.Д.Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  против евентуалния ответник  М.М.М.  като недопустими и ПРЕКРАТЯВА  производството в тази му част.

                Решението в частта, в която исковете са оставени без разглеждане и  производството по делото в тази му част е прекратено подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

               ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД на В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М. като водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер за разликата над 10 000 лв. (десет хиляди лева) до 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), отхвърля като неоснователен.

            ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД на В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М. като  водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер за разликата над 5 000 лв. (пет хиляди лева) до 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД на В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М.,като водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер за разликата над 5 000 лв. (пет хиляди лева) до 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), отхвърля като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, за заплащане на сума в размер на 433.33 лв. (четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби като заплатени разходи за лечението на  Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М.  водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, за заплащане на сума в размер на 433.33 лв. (четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби като заплатени разходи за лечението на  Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М., водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (нов) вр. чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А, за заплащане на сума в размер на 433.33 лв. (четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби като заплатени разходи за лечението на  Д. Х.Т., ЕГН: **********, починал на 23.05.2011 г., от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г. на кръстовище на ул. Иван Вазов и ул. Х. Шишманов в гр. Свиленград, причинено от М.М.М., водач на управлявания от нея лек автомобил марка и модел „Опел Тигра“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А да заплати на В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 222.63 лв. (двеста двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направени в настоящото производство разноски.

          ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, 1700, район Студентски, бул. Симеоновско шосе № 67 А сумата от 1244.10 лв. (хиляда двеста четиридесет и четири лева и десет стотинки), представляваща направени в настоящото производство разноски.

            Решението е постановено с участието на трето лице – помагач М.М.М..

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                                 СЪДИЯ: