№ 232
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201574 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3355765 на ОД на МВР
Перник, с който на ИВ. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят ИВ. М. П. моли ЕФ да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода
на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален
представител адв. Я. С.а от ПАК, която прави оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неточно и непълно описание
на нарушението и допуснато несъответствие между мястото на неговото
извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, което
е довело до незаконосъобразност на процесния фиш. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното
писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното възнаграждение в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
На 31.01.2020г. в 11:40 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция
„NPS” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Ауди
А 4 Авант” с рег. № ******** със скорост от 83 км/ч при разрешена такава от
60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:30 часа до
12:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител И.И. изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 13.02.2020г. с рег. № 1158р-1238.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на ИВ. М. П., ЕГН **********, срещу който е
издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била
редуцирана на 80 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата
скорост на движение било с 20 км/ч. Издателят на фиша наложил на
жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50 лв за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. И.П. не се възползвал от правото си на
възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана,
което не се и оспорва от И.П.. Разпечатката от показанията на
автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0195097
установява, че на 31.01.2020г. в 11:40 часа автомобил с рег. № ******** е
засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил
приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към
2
удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на
скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра
на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение,
издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика
на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г.
на Българския институт по метрология за съответствие с техническите
изисквания, заповед № 313з-461 от 12.03.2018г. на директора на ОД на МВР
Перник, писмо изх. № 11-00-365 от 12.10.2021г. на Областно пътно
управление Перник, че км 81+400 попада в рамките на населеното място гр.
Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак
В26 и е с цифрово означение 60 км/ч.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 4 Авант” с рег. № ******** е
собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и
самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на
07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено
доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт
по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически
изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи
се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
3
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
11743D0/0195097, който е веществено доказателствено средство се наблюдава
именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и
регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Съгласно
приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на
БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула
в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на снимката, като в случая пресечната точка на
наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила с рег. №
********.
Настоящият състав намира, че са основателни наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и
съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността
на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод
законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма.
Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както
непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с
императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмЯ. на
ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено
нарушението е записано следното: Общ. Перник ПП І-6 км 81+400,
бензиностанция „NPS ” при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак
В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта,
който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън
населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от
приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-365
от 12.10.2021г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената
към него схема за организация на движението в процесния участък, се
установява, че посочения км 81+400 на ПП І-6 попада в рамките на
населеното място гр. Перник.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е
от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на
чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в
населено или извън населено място, което е и задължителен обективен
елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при
4
квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл.
21 от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на
мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност
жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира
ефективно защитата си.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил
неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е
било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността
на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да
отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко
наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на
съдебното производство място на извършване на нарушението- км 81+400 на
ПП І-6, намиращ се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промЯ. на
фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу
които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво
нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде
управляван с превишена скорост. Същевременно и с оглед посочените от съда
съществените нарушения при описание на нарушението, а и с оглед
диференцираната процедура по издаване на настоящия санкционен акт, не би
могло да се стигне до изменение на санкционнната разпоредба, тъй като
същото ще бъде в разрез със задължителните указания за съдилищата, дадени
с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ОСС на І и
ІІ колегия на ВАС. Касае се за съществено изменение на съставомерните
факти в ЕФ, което е свързано с прилагане на закон за по-тежко наказуемо
наказание, с каквото правомощие съдът не разполага.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмЯ. на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.37 договор за правна защита и съдействие от 05.10.2021г. се установява, че
жалбоподателят ИВ. М. П. е възложил на адвокат Я. С.а от АК Перник
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ.
5
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално
предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва
необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на
административнонаказващия орган на прекомерност, съдът намери за
неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,
поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната
сума на ИВ. М. П., ЕГН **********.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3355765 на ОД на МВР Перник,
с който на ИВ. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на
чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на ИВ. М. П., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6