№ 10044
гр. С, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110103354 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Г. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К В“ № ..., чрез адв.Д.,
със съдебен адрес гр.С, ж.к.Я, ул.“Х О“ № ..., насочен срещу „Ю Б“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, бул.“О П“ №..., представлявано от П Н Д, за
прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № PLUS-.../05.06.2019 г.,
сключен между ищеца и „БНП П П Ф С.А. клон Б“.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че 05.06.2019 г. страните са сключили договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-..., за сума в размер на 15 000.00 лв., при годишен
лихвен процент от 9.93% и ГПР от 11.68%. Сочи се, че допълнително е предвиден разход за
застрахователна премия от 3276 лв., както и такса ангажимент от 525 лв. Заемът е
предоставен със срок за издължаване 84 месеца /последна вноска с падеж 20.05.2026 г./ при
вноска от по 286.47 лв.
Ищецът поддържа становище, че в това правоотношение той има качеството
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. С оглед на това в подкрепа на иска си се
аргументира с нарушения на ЗПК. В исковата молба се сочи, че процесният договор
противоречи на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като е написан на шрифт по-малък от 12. Според
ищеца обявеният в договор ГПР не съответствла на действителния, тъй като в него не са
включени таксата ангажимент и застрахователнат апремия. В тази насока ищецът се
позовава на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, в който е дадена дефиниця на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, както и на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и Съвета. Обръща се внимание, че декларацията за приемане на застраховането е
1
част от всеки договор за кредит и че този разход за потребителя му е наложен от кредитора,
като последния дори го е разсрочил в погасителния план. При това се обосновава становище
за противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което като последица влече нищожност на
договора за кредит.
В исковата молба са изложени и подробни доводи относно нищожността на
уговорената такса ангажимент, срещу заплащането на която кредиторът поема задължение
да не променя лихвения процент през срока на договора. Според ищеца тази уговорка
противоречи въведената забрана в чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като фиксирането на лихвата не е
допълнителна услуга, а част от съществените условия на договора.
Като отделно основание за нищожност на договора е почена липсата на
кнокретизация в него на разходите, които формират ГПР. В тази насока е цитирана пректика
на СЕС. Твърди се и че не е достатъчно ГПР да се отрази само с цифри, а подробно да се
изброят по ясен и разбираем начин всички разходи, които го формират.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
процесния договор за кредит.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че между дружеството „БНП П П Ф С.А. клон Б“, чийто
правоприемник е той и ищеца е сключен процесния договор за кредит при посочените в
исковата молба условия.
Ответникът обаче оспорва договорът да е написан с шриф на текста, по-малък от 12.
В условията на евентуалност – дори и това да е така, в отговора на исковата молба се
изразява становище, че не може да се приеме за порок, който води до нищожност, тъй като
целта на законодателя е да предоставин възможност на кредитополучателите да разберат
смисъла на поеманите от тях задължения. С оглед на това и доколкото е спазена
изискуемата от закона писмена форма, според ответника не е налице недействителност на
договора. Доводите си в тази насока ответникът подкрепя и с чл.10, § 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на която противоречи изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК. Предвидената в българското законодателство санкция за неспазване на
въведенето изискване за размера на шрифта, ответникът определя като непропорционална.
Отделно от това, в отговора на исковата молба се прави възражения за липсата на
доказателства, че при сключване на процесния договор, ищецът е действал като потребител
и е разходвал получената от него сума за потребителски цели.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца и че таксата ангажимент не е включена в
ГПР. По отношение дължимата застрахователна премия се сочи, че същата следва да бъде
включена в ГПР само ако е задължително условие за получаване на кредита, какъвто не е
процесния случай. Според ответника, застраховката е сключена по желание на ищеца, като в
тази насока представя 2 бр. договори, сключени с други лица, в които не е предвидено
такова задължение. Освен това се обръща внимание, че „БНП П П Ф С.А. клон Б“ не е
2
финансирало застраховката, доколкото в поле „Общ размер на кредита“ и стр.1 и 2 от
раздел „Параметри и условия“ е отразено, че размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ възлиза на 0.00 лв. Обстоятелството, че застрахователната премия
е разсрочена с всяка погасителна вноска и включена в погасителния план се обяснява с
факта, че „БНП П П Ф С.А. клон Б“ е застрахователен посредник и има задължение по
чл.337 от КЗ да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от
застрахования към застрахователя.
Като допълнителен аргумент за липсата на зависимост между договора за кредит и за
застраховане се сочи изрично отбелязаното в чл.5.6 от ОУ право на потребителя по всяко
време едностранно да прекрати договора за застраховане и да получи неизползваната част от
застрахователната премия, както и липсата на клаузи, които да предвиждат изменение на
условията по договора за кредит в такава хипотеза.
По отношение предвидената такса ангажимент се твърди, че тя е свързана с
допълнителна услуга, която кредиторът предоставя, а именно фиксиран лихвен плоцент за
срока на договора, при което той търпи разходи, свързани с промените на условията на
финансовите пазари. Ответникът обръща внимание, че липсва легална дефиниция на
използваните в чл.10, ал.2 от ЗПК понятия управление и усвояване на кредит, но според
съдебната практика те са свързани съответно с предприемане на действия от страна на
банката по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по
кредита и действия по предоставяне на заемнатасума в разпоредителната власт на
кредитополучателя. Въз основа на това становище, залегнало в практика се прави извод, че
процесната такса ангажимент не противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи и за точното и
изчерпателно посочване на разходите, включени в ГПР, както в договора за кредит, така и в
предварително предоставения на потребителя стандартен европейски формуляр, където в
абсолютна стойност е посочен размера на таксата ангажимент, както и на дължимата
застрахователна премия.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, взема писмено
становище по съществото н аспора. Ответникът се представлява от упълномощен
представител, който сопрова иска.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.26 ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП
3
В случая ищецът е предявил иск за прогласяване за нищожен на сключен с
праводателя на ответника договор за потребителски кредит.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между ищеца и «БНП П П Ф С.А, клон Б» е възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-.../05.06.2019 г. Въз основа на последния,
кредиторът е предоставил на ищеца в заем сумата от 15000.00 лева, която последният се е
задължил да върне в срок от 7 години – на 84 месечни погасителни вноски. Заемът е
отпуснат при 9.93% годишен лихвен процент и 11.68 % ГПР.
На първо място, с оглед изрично наведените в исковата молба възражения и
задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се посочи, че процесният договор за
кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ
бр.18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., след измененията с ДВ бр.17 от 26.02.2019 г.),
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите по кредита и ясно е означена общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и останалите изискуеми
реквизити. Погасителният план пък е инкорпориран в текста на самия договор, като в него
са вписани падежна дата и размер на дължимата сума, както и остатъчната главница.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В случая в раздел „Параметри и условия“ от процесния договор за паричен кредит е
посочен годишният процент на разходите по кредита, който е 11.68 % и който не надвишава
пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК съобразно предвиденото в ПМС № 426/18.12.2014
г./. Отразен е годишният лихвен процент – 9.93% , както и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит – такса ангажимент от 525.00 лв. и
застрахователна премия от 3276.00 лв.
Доколкото договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, в него следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
4
кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Р Б за
транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от
Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В тази насока следва да се отбележи, че съобразно националната ни правна уредба - §
1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
5
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно чл.5 от ОУ за застраховка "Защита на плащанията" към Групов договор за
застраховка, сключен между застрахователя и праводателя на ответника,
"кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит
изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите ОУ.
Декларацията за приемане на застраховането и ОУ е включена в застрахователния
сертификат, който е неразделна част от всеки договор за кредит". Тълкуването на
посочената разпоредба от ОУ за застраховка "Защита на плащанията" към Групов договор за
застраховка, сключен между застрахователя и праводателя на ответника, води до извода, че
те са приложими за всички кредитополучатели, сключили договор за кредит с кредитната
институция, въпреки първоначално подадената информация в СЕФ в противната насока
/раздел ІІІ, т.3/. Същевременно от формуляра на договора за кредит, а и от отразеното в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза /по данни от самия ответник/, е видно, че
заплащането на застрахователна премия е включено в сумата, подлежаща на връщане,
съобразно предварително изготвения от кредитора погасителен план и е в размер на 39.00
лв. месечно.
Съвкупната преценка на посочените обстоятелства води до извода, че сключването на
договор за застраховка представлява задължително условие за получаването на кредита. Ето
защо, заплащането на застрахователната премия е следвало да бъде включено в ГПР /арг. от
т. 1 от § 1 от ДР на ЗПК/, което не е сторено. От заключението по ССчЕ се установява, че в
ГПР са включени само възнаградителната лихва и таксата ангажимент. Имайки предвид
отразеното в раздел „Параметри и условия“ на договора за кредит, а именно, че
подлежащата на връщане сума е 24063.48 лв. и изразените в абсолютна стойност разходи за
такса ангажимент от 525 лв. и за застраховка 3276 лв., следва да се приеме, че
възнаградителната лихва по заема възлиза на 5262.48 лв. /24063.48 лв. – (15000.00 лв. +
525.00 лв. + 3276.00 лв.)/.
При тези данни се налага извода, че макар и застрахователната премия да не е
включена в ГПР, с включването й не би се нарушила забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Това се
следва от факта, че след като възнаградителна лихва от 5265.48 лв. и такса ангажимент от
525.00 лв. формират ГПР от 11.68%, то с увеличаване на разходите с по-малка сума, а
именно 3276.00 лв., не може да се достигне до 50% ГПР.
В същото време, формалното изключване от ГПР на застрахователната премия не
може да обоснове прок на договора, който влече неговата нищожност, доколкото в договора
е означено по ясен и недвусмислен начин задължението на потребителя да сключи
застраховка „Защита на плащанията“, нейния размер, както и общата сума, която следва да
6
бъде върната в края на договора. По този начин съдът намира, че изцяло са изпълнени
изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г., като е предоставена възможност на потребителя в пълна степен да прецени дали да
сключи договор при предложените му условия.
Действително, има място за коментар относно действителността на клаузата за
заплащане на такса ангажимент, но с огед диспозитивното начало в процеса и доколкото не
е поискано обявяването на същата за нищожна, настоящият състав намира, че не следва да
разглежда този въпрос.
По отношение другия изтъкнат в исковата молба порок на договора за кредит, следва
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин и всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, договорът за потребителски
кредит е недействителен. По въпроса, че размерът на шрифта, установен в чл.10, ал.1 ЗПК,
е от значение за действителността на договора за потребителски кредит е налице и
формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50206 от 25.11.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 3578/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 50162 от
10.01.2023 г., постановено по т.д.№ 550/2022 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Спазването на
изрично уредените изисквания, между които е изписване на текста на договора с шрифт 12
или по-голям, е в доказателствената тежест на ответника. Същият не доказа този факт. Нещо
повече, в отговора на исковата молба така поддържания порок на договора не се и оспорва.
Ответникът развива единствено доводи дали и по какъв начин това се отразява на
действителността на сделката, като изразява становище, че в случая не са увредени
интересите на потребителя, след като той е прочел и се е запознал със съдържанието на
договора. Това негово разбиране обаче не може да бъде споделено, тъй като както се посочи
вече, налице е съдебна практика на ВКС в противния смисъл.
Ето защо, при нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, процесният договор
за кредит се явява нищожен, поради което предявеният в тази насока иск следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК /л.148 от делото/,
вписаните в който разноски са реално извършени. В тежест на ответника следва да бъде
поставена заплатената от ищеца държавна такса в размер на 970.00 лв.
Освен това пълномощникът на ищеца претендира възнаграждение, определено по
реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1 от Закона за адвокатурата за всеки един от предявените искове. В
случая на л.18-19 е приложен договор за правна защита и съдействие между ищеца и
адвокат А. З. Д., от който да е видно, че е договорено процесуалното представителство да се
осъществява безплатно.
7
Преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение в хипотеза, при
която процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА е
предоставена единствено и само на съда. Съдебната практика приема, че това е специфична
хипотеза на определяне на адвокатско възнаграждение, при която съдът се произнася,
съобразявайки само правилата на чл.78 от ГПК, отчитайки че адвокатът вече е предоставил
правната си помощ безплатно, съгласявайки се да получи хонорар след влизане в сила на
съдебния акт, съобразно изхода от спора /в тази насока определение № 3862 от 04.12.2023 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4891/2023 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/. В този случай, съдът /а
не страните/ определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно
правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, видът, съответно цената на иска и осъщественото
процесуално представителство.
При съобразяване на тези обстоятелства и при приложение на чл.7, ал.2, т.3 вр.
чл.2, ал.5 от цитираната наредба, възнаграждението на пълномощника на ищеца възлиза на
3078.75 лева /с вкл. ДДС /. Тук обаче следва да бъде отчетено направеното от ответника в
о.с.з. от 14.05.2024 г. възражение за прекомерност и решението на СЕС по дело С–438/2022,
според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера
на защитавания, оценим парично интерес не предполага съществено различна по
съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с
оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при
неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да изходи от
определените твърди ставки по чл.7, ал.2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора,
сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са
фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия /в този смисъл определение №
50017 от 26.02.2024 г., постановено по т.д.№ 1873/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК,
определение № 1079 от 11.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 4232/2022 г. по описа на ВКС,
III г.о., ГК и др./.
Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния
интерес по същото, реално предприетите от пълномощника на ищеца действия по неговата
защита, броя проведени съдебни заседания, както и процесуалното поведение на ответника,
настощият състав намира, че следва да определи възнаграждение на адвокат А. З. Д. в
размер на 1600.00 лв. с вкл.ДДС за цялото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на Г. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“К В“ № ..., насочен срещу „Ю Б“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.“О П“ №..., представлявано от П Н Д, договор за потребителски кредит № PLUS-
.../05.06.2019 г., сключен между ищеца и „БНП П П Ф С.А. клон Б“, чийто правоприемник е
ответника.
ОСЪЖДА „Ю Б“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“О П“
№..., представлявано от П Н Д, да заплати на Г. Т. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К
В“ № ..., сумата от 970.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Ю Б“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“О П“
№..., представлявано от П Н Д, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, на адвокат А. З. Д., член на САК, с личен номер ..., с адрес гр.С, ул.“Х О“ №
..., сума в размер на 1600.00 лв. /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за
предоставена правна защита и съдействие на ищеца Г. Т. Ж., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 3354/2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9