№ 5907
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110154307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД от „З.а.д.А.“ АД срещу „З.д.Б.И.” АД за заплащане на сумата
523,01 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение с
ликвидационни разноски по застрахователна преписка, образувана при ищеца,
назована „щета №10119030107769/2019 г.“, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на искова молба- 12.09.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 185,38 лева - мораторна лихва за периода 12.09.2021-
12.09.2024 г. Ищецът твърди, че на 05.11.2019 г. в гр. Варна е настъпило ПТП
между водач на МПС „С.А.“, с рег. №*********, застрахован при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към посочената дата, и лек автомобил „БМВ 5”, с
рег. № СВ********, който към датата на ПТП е застрахован по имуществена
застраховка при ищеца. Поддържа, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на МПС „С.А.“, с рег. №*********, са причинени
материални щети по лек автомобил „БМВ 5”, с рег. № СВ********. Посочва, че
по силата на договора за застраховка „Каско“ ищецът е встъпил в правата на
собственика на увредения автомобил срещу ответника с оглед изплатено
застрахователно обезщетение от 508,01лв. и сторил 15 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът предявил за плащане регресното вземане, ведно с
ликвидационни разноски, като в срока по чл. 412 от КЗ ответникът не е
възстановил сумата. Претендира обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
както и съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. механизъм на
ПТП, причинна връзка и виновно поведение на водача, сочен за делинквент.
Поддържа, че ударът е бил непредотвратим и непредвидим за водача на МПС
„С.А.“. Твърди, че изцяло виновен за настъпване на ПТП е водача на МПС „БМВ
5“, който е отнел предимството; бил е без предимство и при маневра завой
1
наляво е следвало да изчака преминаването на другия автомобил,който се е
движел направо и нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва иска по размер като
завишен поради несъответствие с действителната стойност на щетите, вкл.
оспорва увредения автомобил да е бил в добро състояние преди ПТП.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на произшествието
ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на сочения за делинквент
водач на МПС „С.А.“, с рег. №*********, чрез сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“; а ищецът е изплатил 523,01 лв .
застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски в изпълнение на
действащ договор за застраховка „Каско“, сключен със собственика на МПС
„БМВ 5”, с рег. № **********.
От допуснатата съдебна техническа експертиза, преценена по реда на чл.
202 от ГПК, съвкупно със събраните гласни и писмени доказателства, се
изяснява, че пътно-транспортното произшествие от 05.11.2019 г. в гр. Варна е
настъпило при следната фактическа обстановка – л.а. „С.А.“, с рег. №*********,
се движи по бул. „Никола Вапцаров“, а водачът на л.а. „БМВ 5, рег. №
**********, напуска паркинга на стадион „Тича“, за да се включи в движението
по булеварда, и остава в спряло състояние с изнесена предна част на автомобила
на платното за движение на булеварда, от което траекторията на движение на л.а.
„С.А.“, пресича местоположението на л.а. „БМВ 5“ и настъпва удар между тях.
Уврежданията по л.а. „БМВ 5“ са предна броня, предна решетка и
регистрационен номер, и се намират в пряка причинна връзка с този механизъм
на събитието, чиято стойност необходима за възстановяване е сумата 584,60 лв.
Обективните находки, в т.ч. при съобразяване на приетите веществени
доказателства-снимки, сочат, че предницата на л.а. „БМВ 5“ е одрана, както и
свидетеля Т., водач на увредения автомобил посочва „забърса предна броня“, и
не установяват деформации, нагъване и др.подобно. От техническа гледна точка
водачът на л.а. „БМВ 5“ е имал възможност да предотврати настъпването на
удара, ако е спрял преди излизането с предната част на автомобила на платното
за движение, изчакал е преминаването на л.а. „С.А.“, след което безпрепятствено
е извършил маневрата за включване в движението по булеварда. От техническа
страна водачът на л.а. „С.А.“ също е имал възможност да предотврати
настъпването на удара, ако е предприел маневра за заобикаляне на л.а. „БМВ 5“
или е изчакал преминаването му. Показанията на водача, сочен за делинквент св.
Т. Р., и на водача на увредения автомобил св. Г. Т. не опровергават и не дават
основание за друг извод относно времето, мястото, начина и авторството на
настъпване произшествието. Св. Т. потвърждава фактическата обстановка, като
преценени показанията му при условието на чл. 172 от ГПК, съдът не ги
възприема в частта, в която съобщава, че не се изнесъл в платното за движение
на булеварда, респ. твърдението му, че автомобилът е бил в пространствените
предели на отбивката на паркинга. Съдът намира показанията му в тази част за
заинтересовани и противоречащи на останалите обективни доказателствени
източници. Съдът приема, че обективните находки по л.а. „БМВ 5“, след
съприкосновението между двете превозни средства, сочат, че мястото на
настъпване на удара е в платното на движение на булеварда, а не в отбивката на
паркинга. Видът на удара, местоположението и траекторията на двете МПС са
такива, каквито свидетелят е изложил в двустранния протокол за ПТП и скицата
на ПТП, а именно МПС остава в спряло състояние с изнесена предна част на
2
автомобила на платното за движение на булеварда. Съдът отчита, че св. Т., макар
че е свидетел очевидец, който трябва да наблюдава и да изчака преминаващият с
предимство от негово ляво л.а. „С.А.“, не е сигурен и не знае как точно е
настъпил удара предвид съобщеното за другия водач „дали е направил маневра,
дали не е предвидил нещо.“ Съдът взима предвид, че ако мястото на удара е в
отбивката на паркинга поради съвсем различна траектория на движение,
обективните находки по предницата на л.а. „БМВ 5“ ще да бъдат други. Ето защо
след анализ и оценка на събраните доказателства, прилагайки правилата
формалната логика, житейските и опитни правила, съдът приема, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило поради виновното и противоправно
поведение и на двамата водачи. Съдът намира за основателно възражението на
ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Водачът на л. а. „БМВ 5“ е допринесъл за
настъпване на застрахователното събитие и причинените имуществени вреди,
тъй като е създал предпоставките за настъпване на ПТП, а именно е отнел
предимството на л.а. „С.А.“ и нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП за
това, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. От друга страна - водачът на л.а.
„С.А.“ е можел да избегне сблъсъка с намиращото се пред него превозно
средство, но е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, а именно е бил длъжен и е
могъл да контролира непрекъснато своето пътно превозно средство, което
управлява, като при избиране скоростта на движението да се съобрази с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това виновно противоправно
поведение следва да се вземе предвид в целия съпричинителен процес при т. нар.
„компенсация на вини” по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът приема, че
водачът на л.а. „БМВ 5”, с рег. № СВ********, е допринесъл с 50% за настъпване
на вредоносния резултат. С оглед заключението на САТЕ и заявеното регресно
вземане, размерът на обезщетението, за който следва да се ангажира
отговорността на ответното дружество следва да се редуцира в размер на сумата
254,01 лв. За тази сума и претендираните ликвидационни разноски от 15,00 лв.
не се твърди не се доказа от ответника до края на съдебното дирене, че са
заплатени. Ето защо искът по чл. 411 от КЗ се явява основателен за сумата 269,01
лв.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на искова молба – 12.09.2024 г., до окончателното изплащане
на главницата.
Ищецът представя Покана изх. №Л-4669/2021 г., връчена на ответника на
16.08.2021 г., с която е отправил претенцията си за заплащане на регресното
вземане в 30-дневен срок от получаване на поканата. Срокът за изпълнение на
задължението е изтекъл на 15.09.2021 г., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, а за ищеца е
възникнало правото на лихва с изтичане на предоставения с покана срок за
доброволно плащане или за периода от 16.09.2021 г. до 11.09.2024 г. Предявеният
акцесорен иск се явява неоснователен по основание за периода 12.09.2021-
15.09.2021г. и за 12.09.2024г., а за последната тъй като в полза на кредитора е
3
възникнало вземането за законна мораторна лихва, считано от 12.09.2024 г., а
присъждането и на двете лихви води до неоснователно обогатяване - за един същ
период да се присъди два пъти паричното вземане. Мораторната лихва е
следвало да се заяви до деня, вкл., предхождащ датата на подаване на искова
молба. С оглед изхода на спора по главния иск, акцесорната претенция следва да
се уважи в размер на сумата 94,95 лв. за периода 16.09.2021-11.09.2024 г.,
определен от съда на осн. чл. 162 от ГПК след прилагане на служебен лихвен
калкулатор, а за останалата част - отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка
страна има право на съдебни разноски. Ищецът претендира и доказва да е сторил
разноски общо сумата 470 лв. за платени държавна такса, възнаграждения на
вещо лице, свидетел и юрисконсулт, последното определено от съда в
минималния размер по ч.25 от НЗПП. Съразмерно на уважената част от иска
ищецът има право на съдебни разноски за сумата 241,48 лева. Ответникът
претендира и доказва разноски за възнаграждение на адвокат - 480 лв., на вещо
лице - 230 лв. и свидетел -40 лв., като за последното от протокола от 18.12.2024 г.
по ч. гр.д №14852/2024 г., РС-Варна, не се установява свидетелят да е заявил
разноската и да е изплатена. Ищецът навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност на платеното за правна помощ, което е основателно. Съдът, като
взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия,
които е било необходимо адвокатът да извърши, с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, определя като необходима и разумна разноска
сумата 400 лв., а съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът има право
на разноски за сумата 306,32 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на „З.а.д. „А.““ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: *********** , на основание чл. 411 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД, сумата 269,01 лева – главница, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна
преписка, образувана при ЗАД А. АД, назована „щета №10119030107769/2019
г.“, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата 94,95 лева – мораторна лихва за периода от
16.09.2021 г. до 11.09.2024 г.; като иска за главница над уважения размер от
269,01 лева до пълния предявен размер от 523,01 лева и иска за мораторна лихва
над уважения размер от 94,95 лева до пълния предявен размер от 185,38 лева и за
периода 12.09.2021-15.09.2021 г. и 12.09.2024г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на „З.а.д. „А.““ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 241,48 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.а.д. „А.““ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на ЗД „Б.И.“, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 306,32 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5