№ 1919
гр. С, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110153053 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
11.03.2022 г., гр.С
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №53053 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ФИРМА,
със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, представлявано от Ал. Ал- Изпълнителен
директор, чрез юрк. К. П, срещу съсобствениците В С М., във връзка с указания по реда на
1
чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено
нещо дължимостта на задължения за незаплатена топлинна енергия, /ТЕ/, за битови нужди,
за топлоснабден имот- Апартамент ...., находящ се в гр.С, бул. „АДРЕС“ №.... .., аб. №....., за
следните суми: сума 408,59 лв.- цена на ТЕ, за периода: 01.05.2016г.- 31.10.2017г.,
мораторна лихва в размер на 95,62 лв., за периода от 15.09.2017г. до 23.12.2019г., сума от
3,12 лв. - цена за дялово разпределение на ТЕ, за периода: м.12.2016г.- м.10.2017г. и
мораторна лихва в размер на 0,75 лв., за периода от 31.01.2017г. до 23.12.2019г. и срещу Е Е
М., за следните суми: сума от 817,17 лв.- цена на ТЕ, за периода: 01.05.2016г.- 31.10.2017г.,
мораторна лихва в размер на 191,25 лв., за периода от 15.09.2017г. до 23.12.2019г., сума от
6,24 лева - цена за дялово разпределение на ТЕ, за периода: м.12.2016г.- м.10.2017г. и
мораторна лихва в размер на 1,50 лв., за периода от 31.01.2017г. до 23.12.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д №738/2020г. на
СРС, 165 състав. Претендират се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
адв.П.С. от САК, с който оспорват предявените искове. Сочи се, че в имота са свалени
отоплителните уреди и не е потребявана ТЕ в имота. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Претендират се сторените разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „ФИРМА“ ЕООД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 29.12.1907г., с който М.П. и съпругата му М.П. даряват на дъщеря си собствената си
½ идеална част от ..., находящ се в сградата на ЖСК „МВР“, ...., на бул „...“ №... в гр.С и
Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.11.2017г. на Нотариус В.Г., рег. №... в
НК, район на действие: СРС, с който Е.М. дарява на децата си и съсобственици собствените
си 2/4 идеални части в равни квоти от придобит по време на брака и представляващ СИО и
по наследство от С.М. М.а, починала на 15.02.2007г., от Апартамент ...., находящ се в гр.С,
бул. „АДРЕС“ №.... ...
Представен е препис от искова молба, подадена на 27.03.2017г. от Йо. М срещу М.Б. и
В.М., с която се иска възстановяване на запазена 1/3 идеална част от наследството на М.Б.
П.
Видно от удостоверение на ГИС- С горният адрес на ЖЦК „МВР“ се отнася към
момента за гр.С, бул. „АДРЕС“ №20.
Представено е удостоверение за наследници на С.М. М.а, починала на 15.02.2007г.,
като е оставила за свои наследници съпруга си ЕВГ. С. М. и децата си М.Е.Б. и В. ЕВГ. М..
Ищецът представя справки и извлечения от фактури.
Третото лице- помагач представя преписи на справки за доставена ТЕ, с вписан клиент:
Е.М. и известие за доставяне.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно
от което радиаторите в имота са демонтирани, като са начислени суми за ТЕ и за БГВ, за
трима потребители.
Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което не се установяват плащания за процесния абонатен номер, като са посочени
размерите на дължимите суми за ТЕ и размерите на погасените по давност задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от ангажираните по делото
доказателства не може да се установят правата на собственост върху процесното жилище.
Видно от представения нотариален акт за дарение на 01.11.2017г. ответникът Е.М. дарява в
равни квоти на децата си притежаваните 2/4 идеални части от имота. Данни за постановено
съдебно решение по представената искова молба, което е влязло в законна сила, не са
налице. Представеният по делото на стр.21 нотариален акт е нечетлив и не се разчита името
на лицето, което е придобило правото на собственост заедно с М.Б. П. Презумпции в тази
насока не са допустими. С оглед на горното квотите от правото на собственост върху имота
в полза на ответните страни не могат да бъдат приети за категорично доказани. Ако се
приеме, че по настоящото не е налице спор между страните, то следва да се разгледат
исковете по същество.
Правилата за носенето на доказателстваната тежест, установени в гражданския процес
указват, че в тежест на страната, претендираща изгодните за себе си правни последици, е да
докаже тяхното настъпване. В тежест на топлофикационното дружество- ищец е да докаже в
процеса с допустимите доказателствени средства съществуващо задължение за ответника за
цената на реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и поради
това ответнaта страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея.
Местоизпълнението следва от закона, от договореното между страните или от естеството на
задължението, като в настоящия случай, с оглед естеството на задължението, това е
конктретният отопляем недвижим имот, в който ищецът- топлофикационно дружество
дължи да достави ТЕ с определена нормативно температура, в което се изразява
задължението на ищцовата страна. Правилно се възрази от ответната страна, че
прехвърлянето на данни от справки, изготвени от ищеца, в експертни съдебни заключения е
лишено от доказателствена стойност, доколкото същите не представляват годни
доказателства за установяване размера на дължимите суми за режийни разноски.
Количеството продадена ТЕ се измерва и отчита при производителя и клиентите за периоди
в срокове, определени в договорите по чл.149 и 150 от ЗЕ, със средства за измерване за
търговско плащане, собственост на производителя на топлинна енергия или на
топлопреносното предприятие. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от Наредба №16-334/16.04.2007г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните
водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане. Доказателства за спазване на така определения ред и за обитаване на имота от
трима обитатели не са налице. В процесния случай, от заключението се установява, че е
начислявана ТЕ, отдадена от сграданата инсталация. Проверка за спазването на съответната
подзаконова нормативна уредба при изчисляването на това задължение не е налице. Ищецът
не изпраща процесуален представител и не взема становище в хода по съществото на спора.
Експертните заключения са изготвени изцяло въз основа на данни, предоставени от ищеца и
ФДР и в тежест на ищеца е да установи надлежното спазване на нормативната уредба при
доставката на ТЕ на битовите потребители и да установи фактите и обстоятелствата, от
които извлича правата си. Горното не може да бъде преодоляно по реда на чл.162 от ГПК,
поради което единственият възможен извод е за недоказаност по размер на исковите
претенции. Извод за неоснователност следва да бъде формиран и по отношение на
акцесорната претенция за обезщетение за забава. С оглед изхода на спора не следва да се
обсъжда наведеното възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответната страна.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
3
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответника по делото.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответната страна
иска заплащане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото съдебно
производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Отговорността
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ответната страна в размер общо на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС,
представлявано от Ал. Ал- Изпълнителен директор, срещу В С М., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 408,59
/четиристотин и осем лева и петдесет и девет стотинки/ лв., представляваща цена на
топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот- Апартамент ...., находящ се в
гр.С, бул. „АДРЕС“ №.... .., аб. №....., за периода: 01.05.2016г.- 31.10.2017г., сума от 95,62
/деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 15.09.2017г. до 23.12.2019г., сума от 3,12 /три лева и дванадесет
стотинки/ лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: м.12.2016г.-
м.10.2017г. и сума от 0,75 /седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 31.01.2017г. до 23.12.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д №738/2020г. на СРС, 165 състав, като
недоказани по размер.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС,
представлявано от Ал. Ал- Изпълнителен директор, срещу Е Е М., ЕГН: **********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 817,17
/осемстотин и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки/ лв., представляваща цена на
топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот- Апартамент ...., находящ се в
гр.С, бул. „АДРЕС“ №.... .., аб. №....., за периода: 01.05.2016г.- 31.10.2017г., сума от 191,25
/сто деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 15.09.2017г. до 23.12.2019г., сума от 6,24 /шест лева и двадесет и
четири стотинки/ лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: м.12.2016г.-
м.10.2017г. и сума от 1,50 /един лев и стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава,
за периода от 31.01.2017г. до 23.12.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д №738/2020г. на СРС, 165 състав, като недоказани по
размер.
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, представлявано от
Ал. Ал- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на В С М.,
ЕГН:********** и на Е Е М., ЕГН: **********, сума в размер общо на 300 /триста/ лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, като трето лице- помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5