Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260257 /03.06. Година
2021 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шестнадесети март Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01902 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №7029/02.11.2020г.,
издадено от началник на отдел „Контрол по
РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна
инфраструктура” - София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на
УС на АПИ, на Д. К.К., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева,
на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това, че на 06.10.2020 г., в 11.38 часа, на АМ Струма, км. 30+700, на
200 м. след разклона за Боснек, движейки
се в посока Дупница - София, като водач на съчленено
ППС с пет оси – МПС с две оси „Ивеко“, модел „Стралис ***“ с рег. № *** и полуремарке
с три оси с рег. № ***, извършва движение на извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на
§1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респективно тежко ППС по чл.3,
т.2 на наредбата, с параметри, надвишаващи
описаните в представеното разрешение /квитанция за платени пътни такси
№113011360004456/09.09.2020г./, издадено по реда на
раздел IV на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ от администрацията управляваща
пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата – нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а” от Закона за пътищата,
във вр. с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д. К.К., с
която моли наказателното постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението
не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на
действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му адв. Я. С. поддържа
и допълва доводите за незаконосъобразност, изложени в жалбата и пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Алтернативно пледира за изменение на наказателното постановление
с намаляване на наложената глоба до предвидения минимум.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. В
писмено становище, депозирано преди съдебно заседание моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, като издадено при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 06.10.2020г.,
в 11.38 часа, Д. К.К. се движел по автомагистрала Струма,
в посока Дупница - София, управлявайки ППС с пет оси – МПС с две оси „Ивеко“, модел „Стралис ***“ с
рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***, превозвайки
фракция. На около 200 метра след разклона за с. Боснек, км.30+700, на територията
на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел „Контрол по РПМ“,
Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелите А.М.А. и Е.Л.С.. След преглед на представените
от водача документи било извършено измерване с техническо средство - ролетка 1302/18
/5м/ на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на
натоварването на ос с техническо средство - електронна везна, модел РW-10
№0200007. При измерването контролните органи установили, че натоварването на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12.150 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11/2001г. на
МРРБ, а при разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето е 30.350 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от
Наредба №11/2001г. на МРРБ.
Така
измерените параметри на ППС
надвишавали допустимите норми по
наредбата, както и разрешените по представеното от водача разрешение - квитанция за платени пътни такси
№113011360004456/09.09.2020г., за превоз на тежък и извънгабаритен товар, издадено по реда на раздел IV на
Наредба №11/2001г. на МРРБ от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата.
Въз
основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №0007903/06.10.2020г., като актосъставителят
- инспектор А.А., приел, че са нарушени разпоредбите
на чл.26, ал.2, т.1 “а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 от
Наредба №11/2011г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като нарушител го
подписал и вписал, че няма възражения.. На същия бил връчен препис от акта
срещу разписка. След връчване на акта условията
на чл.37, ал.3 от наредбата не били изпълнени.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На
02.11.2020г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа
на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.
К. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на
свидетелите А.М.А. и Е.Л.С., както и
приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0007903/06.10.2020г., протокол
за измерване №35/2020г., лична карта и свидетелства за регистрация част II, кантарна бележка №96011/06.10.2020г., пътен лист №489308/06.10.2020г., квитанция за платени
пътни такси №113011360004456/09.09.2020г., трудов
договор от 09.09.2020г. пълномощни, заповеди №РД-11-1266 от 17.10.2019г.,
№РД-11-1267/17.10.2019г., № РД-11-316/30.04.2020г. на Председател на УС на
А”ПИ”, заявление за последваща периодична проверка
№000029—29067/25.06.2020г., сертификат за одобряване на типа, декларация за
съответствие за ел. везна, декларация за съответствие и сертификат за
съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а
отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя,
както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно.
В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за
него са приложими нормите на Наредба
№11/2011 г. на МРРБ. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, водачът не е
притежавал валидно разрешение, издадено по реда на същата наредба от
администрацията управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е
надвишавало както нормите по Наредбата, така и параметрите по представеното от
водача разрешение /квитанция за платена пътна такса/. Констатация в същия
смисъл е вписана в обстоятелствената част и на акта, и на наказателното
постановление, а възражението на пълномощника в противоположен смисъл е
неоснователно. В този смисъл, съдът
приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното
упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване
на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, вр. чл.37, ал.1, т.3 от Закона за пътищата.
Съдът приема, че препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, както установяват
свидетелите и разписката за извършеното действие, удостоверено с дата, име и
подпис на актосъставителя. Действително, в приложената към преписката
разписка не се съдържа подпис на Д. К. над
името му, но съдът приема, че се касае за технически пропуск. По делото не е спорно, че АУАН е съставен
на мястото на проверката, че нарушителят
го е подписал без възражения, а свидетелските показания и извършеното писмено удостоверяване
от свид. А. непротиворечиво установяват изпълнение на задължението по чл.43,
ал.5 от ЗАНН. В същото време, върху разписката,
макар и приложена в оригинал, се съдържа заверка “в.о.“ и подпис,
извършени от жалбоподателя по начина, по който е заверил и останалите
представени от него на контролните органи документи /лична карта, свидетелства
за регистрация, квитанция за платени пътни такси, пътен лист, кантарна бележка, трудов договор/, което допълнително дава
основание да се приеме, че препис от акта му е връчен.
Правилно е приложена и
административнонаказателната норма - чл.53, ал.1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда
наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч.
тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е
привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност основани на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в която също се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения за това ред. Установяването на това нарушение обаче и наказването на нарушителите е в компетентността на лицата по чл.189, ал. 1 и ал.12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.19 от Закона за пътищата. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана по реда и на основание този закон, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Съгласно чл.19, ал.2, т.5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т.е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, в частност от увреждане вследствие движение на извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в представеното разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени отношения - опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, и се прилагат от други длъжностни лица, каквито при конкретната проверка не са участвали. Следователно, нарушенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП
съществуват паралелно и не само, че не се изключват взаимно, но напротив - съвместими са и могат да се прилагат самостоятелно една от друга.От показанията на свидетелите Е.С. и А.А., както и от приетия протокол от измерването се
установява, че превозвания от жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос на ППС
и на полуремаркето, след което са сумирани и са били
констатирани горепосочените стойности на осовото
натоварване. Резултатите от измерването се кредитират изцяло, тъй като са
получени при измерване осъществено по установения ред, от длъжностни лица поименно определени със
заповеди на председателя на УС на АПИ да осъществява контрол на ППС, движещи се
по РПМ, за спазване на изискванията на Наредба №11/03.07.2001 г., както и с
технически изправни измервателни средства /ел. везна, тип модел РW-10 №0200007 и
ролетка 1302/18/5м/. Видно от представените и приети в съдебното следствие писмени
доказателства, средствата за измерване, с които е установено нарушението са
надлежно сертифицирани, доказано е съответствието им с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. В този аспект и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията съдът приема, че измерването е извършено с годни средства за
измерване и резултатите от него, отразени в приетия като писмено доказателство
протокол №35/06.10.2020г., следва да се кредитират.
По отношение
вида и размера на наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако
деянието не представлява престъпление. В конкретния случай на Д. К. е наложена глоба значително над минималния размер, а именно 2500 лв. Това решение административнонаказващият орган е мотивирал с неизпълнението на условието на чл.37, ал.3
от Наредба №11/2001г. на МРРБ, предвид констатацията в акта му, че след приключване на
проверката водачът е продължил движението си в нарушение на забраната, въведена
с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, без да е получил ново разрешително по реда на
раздел IV от наредбата. Въпреки тези обстоятелства, съдът счита, че наложеното му административно
наказание е завишено и при индивидуализацията му не са съобразени наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че нарушението е за първи път
/констатация в този смисъл е записана в н.п./, че допустимите норми за товара не са били
превишени значително, с оглед представеното разрешение, както и че нарушителят
като работник във фирмата, извършваща превоза – „***“ ЕООД, е зависим от
нарежданията на работодателя си и макар да е възможен субект на процесното нарушение, от гледна точка разпоредбата на чл.11 от Наредба №11/2001г. на МРРБ неговата отговорност не следва да замества ангажирането
на отговорността на превозвача, а неупражняването на тази възможност от страна
на контролните органи не следва да се компенсира с налагането на наказание в
по-висок размер. Индивидуализацията на наказанието не е съобразена и с обстоятелството, че жалбоподателят е назначен в дружеството само
месец преди проверката и получава
трудово възнаграждение равно на установената в страната минимална работна
заплата, видно от приетия като писмено доказателство трудов договор от 09.09.2020г. В този аспект, целеният ефект от наказването би
се постигнал с налагане на наказание в минимален размер, а именно 1000лв.,
което мотивира смекчаване отговорността на нарушителя. Съдебният състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна на характера
и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла за
реализиране на целите на наказанието
по чл.12 от ЗАНН - да се предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред.
По съображенията, които се изложиха,
съдът прие, че нарушението е изъвършено, като намалява само размера на административното
наказание от 2500 на 1000 лв., каквато е и алтернативната претенция на жалбоподателя.
При това положение, страните имат право на разноски съразмерно на изменения
размер на административното наказание. Доколкото разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата
на отмяна на обжалваното н.п., но не и по отношение на изменение на същото, то
на основание чл.
144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК.
В нормата на чл.
78, ал. 1 и ал.
2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно
на уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава
основание за уважаване претенцията на процесуалните представители на страните
по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на административното
наказание.
Поради това, на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.
37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото
не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в две съдебни
заседания, първото с участие на пълномощника, което мотивира присъждане на
възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева. В съответствие с
правилото на чл.78,
ал. 3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно
изменения размер на административното наказание, от което следва, че
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати 32 лева юрисконсултско
възнаграждение в полза на АПИ.
Жалбоподателят
Д. К. от своя страна е доказал направени разноски за възнаграждение на адвокат
в производството в размер 405 лева и пълномощникът
му е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020г.,
сключен между него и адв. Я.С., се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита
и процесуално представителство по а.н. дело, образувано във връзка с
обжалването на процесното наказателно постановление в
горепосочения размер, като е отразено заплащането му в брой при подписване на
договора. Същото е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и
с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено
от бюджета на органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност,
намалено с пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание, а
именно 162 лв.
Предвид изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №7029/02.11.2020г., издадено от началник на отдел
„Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура” - София,
оправомощен със заповед
№РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на УС на АПИ, с което на Д. К.К. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.53, ал.1,
вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
глоба, в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а” от Закона за пътищата,
във вр. с чл.37, ал.1, т.3 на Наредба №11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 2500 /две хиляди и
петстотин/ на 1000 /хиляда/ лева.