№ 317
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Наказателно
дело частен характер № 20231110214401 по описа за 2023 година
намира за установено следното :
ДепозирА. е тъжба от Г. А. Н. с ЕГН - ********** с адрес за
призоваване гр.София, ул.“Генерал Кутузов“ № 31 чрез адв.А. Ф. срещу И. С.
Т. с ЕГН – ********** с адрес гр.София, жк.“МА.стирски ливади“ бл.206,
вх.Б, ет.3, ап.69, с която се повдига обвинение по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
След преглед на постъпилата тъжба, съдът намира, че същата не
отговаря на изискванията на чл.81 от НПК.
В тъжбата се сочи, че през месец февруари 2023 г. И. С. Т. започнала да
демонстрира агресивно поведение спрямо семейството на ЧТ Г. А. Н.,
живущо на горепосочения адрес, като многократно влизала без
предупреждение в имота й, отправяла закани към синът на Н., както и такива
за палеж на имуществото й, отскубвала камерите за видеонаблюдение,
монтирани в къщата и прескачала през оградата. За всички тези случаи били
подавани множество сигнали в полицията и били извършвани проверки по
образуваните в СРП преписки. Сочи се също така, че на 07.04.2023 г. Т.
отново прескочила оградата на къщата и счупила камерите за
видеонаблюдение, което наложило съпругът на Н. да постави бодлива
оградна тел. Въпреки това на три различни дати, както следва – на 07.05.2023
г., на 20.08.2023 г. и на 22.08.2023 г. Т. отново се качвала на оградата, с
помощта на клещи срязвала и премахвала всеки път новопоставената бодлива
1
тел и влизала в имота на Н.. За теленото ограждение, което се твърди, че е
било повредено от действията на Т., се сочи, че същото възлиза на обща
стойност около 150,00 лв.
Така описаното поведение на Т. е квалифицирано в тъжбата като
продължавано престъпление по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК.
Следва да бъде посочено, че съдът не е обвързан с дадената от
тъжителя правна квалификация, а само с изложените обстоятелства на
престъплението, за което се повдига обвинение.
Относно твърденията за извършено престъпление по чл. 216 от НК,
деянията по ал. 1 на цитирА.та разпоредба се преследват по общия ред, а тези
по ал. 4 – по тъжба на пострадалия /чл. 218в, т. 1 от НК/. По тази причина
следва да бъдат изложени съображения, в насока – наличие или липса на
признака „маловажен случай“. Легална дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, а именно: случай,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, т.е.
отчитат се не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца,
поради което и законодателят е преценил, че маловажният случай е
леконаказауем състав на съответно престъпление, предвиден в Особената
част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика,
обективирА. в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981
г., ОСНК на ВС, съгласно което "маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се
изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение
остават и другите смекчаващи обстоятелства." В този смисъл е и
константната съдебна практика. Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по
н. д. № 231/91 г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава след комплексна
преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят
обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици),
2
моралната укоримост на психическото отношение на дееца към престъпния
резултат и опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение №
233 от 26.04.1971 г. по н. д. № 196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и
решаването на въпроса, дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца“.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на
настоящия случай, а именно да се направят правни изводи относно
обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение. Касае
се за твърдения за извършени няколко деяния, в рамките на относително
кратък период от време, при предварителна подготовка, включваща набавяне
на технически средства, с помощта на които чуждите вещи са били
повредени, на фона на предходно демонстрирано агресивно поведение от
лицето, срещу което се подава тъжбата, както срещу собствеността на
тъжителя, така и срещу личността на членове от неговото семейство, поради
което и с оглед описания комплексен критерий, в случая се касае за описани
обстоятелства на престъпление по ал. 1, а не – по ал. 4 на чл. 216 от НК.
От даденото в тъжбата описание няма как да се изведат смекчаващи
обстоятелства, които да водят до по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид и въпреки посочената ниска стойност на засегнатото чуждо
движимо имущество, да доведат до извода за маловажност на случая.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, посочени в тъжбата и свързани с
деянието и моралната му укоримост, не сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния
вид.
След като не може да се говори за маловажен случай, то описаното в
тъжбата деяние следва да се квалифицира по чл. 216, ал.1 от НК, което е
престъпление от общ характер и само прокуратурата е компетентна да
повдигне обвинение по този състав от НК. Законодателят е предвидил, че за
престъпленията от общ характер обвинение пред съд може да повдига и
поддържа само прокурорът (чл. 46, ал.1 от НПК).
3
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с
която е сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по
реда на частното обвинение чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и
в случай, че това не е така, да прекрати наказателното производство, поради
това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея
не са описани обстоятелства по извършване на престъпление, което се
преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК. Когато тъжбата отговаря
формално на изискванията на чл. 81 от НПК, но в нея е описано
несъставомерно поведение или такова, което може да се преследва само по
инициатива на Прокуратурата на Р. България, а не по реда на частното
обвинение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Аргументи в
подкрепа на този извод могат да се изведат не само от разпоредбата на чл.
250, ал. 1, т. 1 от НПК, но и от оценъчната дейност на съдията –докладчик
дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер,
която по необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти,
които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, който се
преследва по реда на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от
частния тъжител факти към материалния закон представлява своеобразна
необходима предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в
съдебно заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно
могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние,
което се преследва по инициатива на пострадалия без участие на
Прокуратурата. Това от своя стрА. води до оптимизиране на
правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Затова,
когато изначално в тъжбата не е описано престъпление или е описано такова,
което се преследва по общия ред от прокуратурата, съдията-докладчик има
правомощие да прекрати образуваното наказателно производство.
В обобщение настоящият съдия-докладчик намира, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл.81 във вр.с чл.80 от НПК. Изнесените в нея
твърдения са за извършено престъпление, което не се преследва по тъжба на
пострадалия. В тъжбата се изнасят твърдения за престъпление от общ
характер, а именно по чл.216, ал.1 от НК, за което законът предвижда друг
процесуален ред за разглеждане, в който задължително се провежда
4
досъдебно производство, след приключването на което прокурорът
упражнява правомощията си по чл.242 от НПК.
С оглед гореизложеното и на основание чл.250, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24, ал.5, т.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 14401/2023
г., по описа на СРС, НО, 101 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на Глава ХХII от НПК в
7-дневен срок, считано от съобщаването му пред СГС.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Препис от разпореждането, след влизането му в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ
НА СРП, с оглед изнесени от частния тъжител данни за извършено
престъпление от общ характер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5