О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №1352
Гр.Пловдив, 22.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Васил Тасев – съдия в Районен съд –
Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание на двадесет и втори август
две хиляди и деветнадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 5135/2019
г. по описа на VІІІ н.с., установи
следното:
Производството е по реда
на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е постановление на Районна прокуратура
– Пловдив от 02.08.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 130/2019 год. по описа на I РУ на МВР-Пловдив водено срещу М. М.
Б. за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
Недоволен от посоченото
постановление за прекратяване е останал Н.А.Ч., като го обжалва същото пред
Съда и моли същото да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и
върнато на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона, без да
се сочи на конкретни действия , които да се осъществят от разследващия орган.
Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно
производство № 130/2019 год. по описа на I РУ на МВР-Пловдив доказателства, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по
същността си - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Наказателното производство е било водено
срещу М. М. Б. за престъпление по чл.206
ал.1 от НК, за това, че на 14.12.2018 г. в гр.Пловдив, противозаконно е
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „Ауди А6 Авант“ -
комби с рег. № ** **** **, собственост на Н.А.Ч. ***, заявявайки, че ще я
направи на парчета и ще я предаде на скрап на „Белканто“, на стойност 2028 лв.
След привличане към наказателна отговорност на Б. , за посоченото престъпление,
спрямо него е била взета МНО „Подписка“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства представителят на РП- Прокуратура – Пловдив е приел следната
фактическа обстановка.
Свидетелят
Н.Ч. бил собственик на лек автомобил марка и модел „Ауди А6 Авант“ - комби с рег.
№ ** **** **, който закупил 2009 г. Поради ангажираност на св.Ч., превозното
средство се намирало на адреса на неговите родители, в гр.Пловдив на ул.“Петрова
Нива“ № 116, като св.Ч. решил да го продаде и за тези свои намерения той
уведомил родителите си. През м.август 2018 г. св.Ч. бил уведомен от своя баща,
че се е намерил купувач за превозното средство - св.П. Я. , когото св.Ч.
познавал от квартала, където живеели неговите родители. След среща между св.Ч.
и св.Я. било уговорено, че св.Я. ще придобие превозното средство срещу сумата
от 2000 лв. Първоначално св.Я. предал
сумата от 500 лв., съставляваща капаро от общата стойност на автомобила, като
постигнал уговорка със св.Ч. остатъка от дължимата сума да заплати на вноски,
до края на 2018 г. За предадените парични суми и направените между двамата
свидетели уговорки, не били съставени никакви документи. Документи не се
съставили и за предаване на превозното средство във владение на св.Я. , от
страна на св.Ч.. След като св.Я. получил
превозното средство в свое владение, той решил да премине годишния технически
преглед на автомобила, като за целта смятал преди това да плати годишния му
данък. Плановете му обаче във връзка с последното, били осуетени, тъй като св.Я.
разбрал, че се дължат данъци в размер на
общата сума от 1485 лв., чието плащане било непосилно за него. За факта на
натрупаната сума, св.Я. съобщил на св.Ч.,
който му обяснил, че св.Я. следва да
започне изплащането на данъчните задължения постепенно, а след окончателното им
погасяване - превозното средство ще му бъде прехвърлено и по документи. На
практика, св.Я. се оказал в ситуация на
невъзможност да използва лекият автомобил по предназначение, тъй като същият
нямало как да премине годишния технически преглед. Същевременно, поради други
свои финансови ангажименти, св.Я. /както
се посочи по-горе/ не бил в състояние и да погаси данъчните задължения, поради
което решил да се свърже със свой познат- обв.М. Б. и да му предложи закупуването на превозното
средство, собственост на св.Н.Ч.. За св.Ч. било важно данъците на превозното
средство да бъдат заплатени и той нямал претенция кой ще закупи автомобила,
стига данъчните задължения да се погасят, поради което в разговор със св.Я. се съгласил автомобилът да премине във
владение на обв.Б. , който да започне изплащане на натрупаните задължения. За
тази цел, св.Я. се срещнал с обв.Б. и предоставил превозното средство в негово
владение, а обв.Б. му предал сумата от
600 лв., която съставлявала продажната цена на превозното средство, срещу което
получил големия и малкия талон на лекият автомобил. През м. ноември 2018 г. жалб.Ч.
позвънил на св.Я. и му съобщил, че няма
погасяване на данъчните задължения, а на свой ред св.Я. се свързал с обв.Б. , като поискал да му бъде
върнато превозното средство. Междувременно, след като обв.Б. заплатил продажната цена от 600 лв. на св.Я. той отчуждил в полза на св.В. М. закупеното превозно средство, тъй като му се
сторило безпредметно да погасява натрупаните данъчни задължения в не малък
размер. В течение на възникналите недоразумения между обв.Б. и свидетелите Я. и Ч. се оказала и св.Ч. - м. на
жалбоподателя, която посетила обв.Б. в
неговия офис, за да му предложи сключване на договор. На състоялата се среща,
обв.Б. заявил, че превозното средство е
било на синът й, с когото единствено възнамерявал да контактува и афектирана от
този отговор св.Ч. поискала да й бъде
предоставен големия талон на лекият автомобил, който успяла да получи от
обвиняемият. Свидетел на проведения между двамата разговор станал св.Р. С. ,
който по същото време се намирал в офиса на обвиняемия.
Свидетелите Я. и Ч. в хода на дознанието са били поставени в
очна ставка за изясняване на противоречието дали предоставянето на превозното
средство във владение на обв.Б. е
станало със съгласие на св.Ч.. Резултата от проведеното процесуално действия
показва, че предаването на лекият автомобил във владение на обвиняемия, е
станало след като жалбоподателят е дал съгласие за това.
Според изготвената автооценъчна експертиза стойността
на инкриминираната вещ възлиза на 2028 лв.
За да обоснове настоящото постановление за
прекратяване, представителят на РП- Пловдив е приел , че показанията на жалбоподателя
Ч., свидетелите Я. , М. , С. и Ч. , следва
да бъдат кредитирани, като момента с
предаването на превозното средство от св.Я. на обв.Б. и съгласието на св.Ч. е породил съмнение
относно действително осъщественото, но това противоречие е било преодоляно чрез
поставянето на св. Я. и жалб. Ч. в очна
ставка.
Правилно прокурорът в атакуваното
постановление е приел, че на база така събраните устни доказателства надделява
становището , че заплащането на фискалните задължения от страна на
жалбоподателя е движещия елемент в предприетите от Ч. , а не самото отчуждаване
на превозното средство, който извод се подкрепя от проведената очна ставка
между него и св.Я. , където жалбоподателят е заявил , че Я. е щял да получи собствеността върху превозното
средство по документи едва след заплащане на данъчните задължения.
Настоящият Съд споделя изцяло и становището
на РП- Пловдив относно липсата на съставомерни признаци за извършено
престъпление, както и че е налице основание за прекратяване на наказателното
производство по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 02.08.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 130/2019 год. по описа на I РУ на МВР-Пловдив водено срещу М. М.
Б. за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.
Определението
не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК