Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13 Януари 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен,първи състав,в открито
съдебно заседание на тринадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова, изслуша докладваното от
съдията Дилова административно дело № 590
по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Производството по делото е образувано по жалба подадена от А.В.С. ЕГН ********** ***
против Разрешение за строеж № 236/14.06.2021г. на Община Плевен.
С
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на Разрешение за строеж №
79/07.05.2019 г, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по издаването му. Твърди се, че
разрешението за строеж не съдържа необходимите фактически и правни основания за
издаването му. Твърди се, че административния орган не е изпълнил задължението
си да уведоми заинтересованите лица, с което ги е лишил от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуалния
административен акт.Твърди се, че във визата за проектиране не са посочени
коректно отстоянията на строежа предмет на настоящото разрешение към
регулационните граници и на сградите в съседни имоти съгласно чл. 30 ал.1 и чл.
35 , ал.5 от ЗУТ, данни за
действителната височина на съществуващата сграда в съседния УПИ, която е
определяща за новата постройка. Твърди, че визата за проектиране не е била
обявена на всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 о ЗУТ.Твърди, че
разрешения строеж е за постройка, която ограничава възможността на всички
заинтересовани страни за необезпокояван достъп до имотите находящи се в
сградата. Твърди се, че Б.Н. е зазидал без разрешение на етажната собственост
входа на сградата находящ се от източната и страна, който води към гаража за
два автомобила, за който е издадено процесното разрешение. Твърди, че се касае
за пристрояване, за което е издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.
183 ал.2 от ЗУТ, без да е дадено съгласие от собствениците в етажната
собственост. Прави възражение, че издаденото разрешение за строеж не отговаря и
на предвижданията в действащия ПУП.моли съда да отмени оспореното разрешение за
строеж и присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – Главният на Община
Плевен чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище
за нейната неоснователност.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
Заинтересованата страна Б.Н. чрез
процесуалния си представител адв. К. оспорва жалбата и изразява становище,че е
неоснователна.
Заинтересованата страна С.Н., редовно
призован изразява становище, че жалбата е неоснователна е следва да бъде
отхвърлена.
Заинтересованата страна М.С. редовно призована изразява становище, че
жалбата е основателна и моли да бъде уважена
Заинтересованата страна А.И. и И.И., редовно призовани
изразяват становище да се уважи жалбата
Заинтересованата страна Т.И., В.С., С.С., Х. Ч. и Л.А. редовно
призовани не изразяват становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
По делото не се спори че жалбоподателят А.С. е собственик
на апартамент и гараж, както и че Б.Н. е собственик на апартамент построени в
ЖСК „Мечта “ находяща се на административен адрес гр.Плевен, ул.“Ген.К.“ № 14,
построена в поземлен имот с идентификатор 56722.664.176, УПИ I , кв. 269 по плана на гр. Плевен. Това се установява и
представената справка в кадастралния регистър на недвижими имоти/ стр. 27-29 от
делото и нотариален акт за дарение/.
По делото е представен нотариален акт /стр.64/ за
покупко продажба на недвижим имот
рег.№ 120 том V, рег. № 5313, дело
523/2018г., от който се установява че Б.С.Н. е придобил собствеността върху
недвижим имот –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.664.176.1.1 в
гр. Плевен, с административен адрес на имота ул. „Ген.К.“ № 14, ет.1 а1 , който
самостоятелен обект се намира в сграда 0
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.22.176 с предназначение
жилище, апартамент с площ 104,50 кв.м. , с прилежащите части : избено помещение
с площ от 4,84 кв.м., таванско помещение с площ 15,30 кв.м.,1/8 ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж отстъпено в поземлен имот VII-6954 в
кв. 269 по плана на гр. Плевен.
Видно от приложеното адм. д. № 113/2021г. е, че във
връзка със заявление вх. № ТСУ-94Б-2040-1/28.11.2019г. подадено от Б.С.Н. ***.12.2019г.,
главният архитект на Община Плевен е издал виза за проектиране на два гаража на
адрес ул.“Ген.К.“***, в ПИ с идентификатор 56722.664.176 попадащ в УПИ I , кв.
269 по плана на гр. Плевен.
Срещу издадената скица-виза за проектиране са подадени
жалби от М.С. и Д.П. Й.а, по които е образувано АД 113/2021г. по описа на Адм.
съд Плевен. С определение от 13.02.2022г. производството по подадената от Д. Й.а
жалба е прекратено и е влязло в сила на 24.02.2021г., делото е продължило по
подадената от М.С. жалба. Производството по делото е прекратено с определение
от 10.06.2020г на осн. чл. 158 ал.3 от АПК. Определението е влязло в сила на
19.06.2021г.
От административната преписка се установява, че Б. С. Н.
е подал заявление № ТСУ 94 Б-2040-4 за издаване на разрешение за строеж на
гараж за два автомобила в кв. 296 , парцел I. По делото е
представен акт за частна общинска собственост/ стр.36/ №…42683/10.09.2018г. ,
от който се установява, че застроения поземлен имот с идентификатор
56722.664.176 с площ 775 кв.м. урбанизирана територия, отреден за жилищно
строителство, магазини, трафопост, гаражи и токоизправителна станция в кв. 269
УПИ I по регулационния план на гр.Плевен е актуван като частна общинска собственост.Видно от
отбелязването в акта е, че върху имота попада четириетажна жилищна сграда с
идентификатор 56722.660.249.1-ЖСК „Мечта 5“.
Видно от представения по делото / стр. 67/ протокол от
заседание на комисията назначена със заповед № РД-10-1760/22.12.2020г. на Кмета
на Община Плевен за провеждане на търг с тайно наддаване за учредяване право на
строеж за изграждане на два гаража в посочения по-горе недвижим имот е, че в
постъпилия срок са постъпили две предложения от Б.С.Н., които са класирани
съответно на първо и второ място. Видно от представената по делото заповед №
РД-10.149/15.02.2021г е, че Кмета на Община Плевен на осн. чл. 44 ал.2, вр. чл.
44 ал.1 т.7 от ЗМСМА , протокол за проведен публичен търг с тайно наддаване, и
в изпълнение на Решение № 364/12.11.2020г. на Общински съвет Плевен, Заповед №
РД-10-86/29.01.2021г. на Кмета на Община Плевен издадена на осн. чл. 94 от
Наредба №7/2005г. на Общински съвет Плевен за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Плевен е разпоредил да се
учреди в полза на Б.С.Н. възмездно право
на строеж за изграждане на два броя надземни гаражи, всеки със застроена
площ 24 кв.м. върху общински недвижим
имот актуван с АОС 42683/10.09.2018г.
По делото е представен/ стр.33/ договор за учредяване
право на строеж за изграждане на два броя гаражни клетки върху общинска земя
чрез публичен търг , от който се установява, че Община Плевен в изпълнение на решение № 364/12.11.2020г. на
Общински съвет Плевен, във връзка с проведен публичен търг на 27.01.2021г. за
учредяване право на строеж, заповед № РД-10-149/15.02.2021г. на Кмета на Община
Плевен, одобрен на 19.05.2021г от Главния архитект на Община Плевен
инвестиционен проект и заявление № УОС 94 Б 2040/27.05.2021г. е учредила на Б.С.Н.
възмездно право на строеж за изграждане на два броя гаражни клетки с обща
застроена площ 47,66 кв.м , съгласно одобрен на 19.05.2021г. от Главния
архитект на Община Плевен инвестиционен проект при съседи на гаражите на север улица, на изток ПИ 56722.664.177, югозапад –четириетажна жилищна сграда за
сумата 1920 лв за гаражна клетка № 1 и сумата 1944 лв за гаражната клетка № 2. Правото
на строеж е учредено върху поземлен имот частна общинска собственост с
идентификатор 56722.664.176, а по регулационния план част от застроен УПИ I в кв. 269 по регулационния план на гр.
Плевен, отреден за жилищно строителство, трафопост, гаражи и токоизправителна
станция, находящ се в гр.Плевен, на ул. „Ген.К.“ № 14.
Видно от представеното по делото разрешение за строеж е, че Главният архитект
на Община Плевен е издал Разрешение за строеж № 236/14.06.2021г. на гараж за
два автомобила , Пета категория в поземлен имот с идентификатор 56722.664.176,
УПИ I, в кв. 269 по плана на гр. Плевен с административен
адрес гр.Плевен, ул. „Ген.К.“ № 14.
По делото е представено писмо от зам. кмет на Община
Плевен, с което е разрешено на Б.Н. при влязло в сила разрешение за строеж да
отсече за собствена сметка три дървета в имота на ул. Ген.К. № 14.
Видно от представения по делото инвестиционен проект
е, че същия е одобрен от Главния архитект на Община Плевен на 19.05.2021г.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че гаражите
са строеж от 5 категория. ВЛ е посочило, че при предвидения нов строеж са
спазени нормативните изисквания на чл. 46 от ЗУТ, височина и плътност на
застрояване/ чл.19 от Наредба № 7/ВЛ е отговорило, че от източната страна на
сградата е имало вход, който в момента на огледа е зазидан с тухли, върху които
е изпълнена мазилка, като след построяване на гаражите този вход не може да се
използва. ВЛ е отговорило, че гаражите представляват допълващо застрояване,
същите не са предвидени в действащия ПУП, който е от 1985г.Застрояването е
допуснато от Главния архитект на Общината с виза за проучване и проектиране по
чл. 140 от ЗУТ. Допуснатото застрояване е отразено служебно в действащия
подробен устройствен план. Съгласно действащия ПУП поземления имот е отреден за
жилищно строителство, магазини, трафопост, гаражи и токоизправителна станция, с
визата за проектиране не е променено предвиденото строителство в УПИ I. ВЛ е отговорило, че проектираните гаражни клетки са
на един етаж , с конструктивна височина 266 см, ситуирани са по уличната и
междудворищна регулация с ПИ 56722.664.177, като са долепени до съществуващата
четириетажна жилищна сграда. ВЛ е посочило, че Съгласно Наредба № I3-1971/29-10.2009г. инвестиционния проект не съдържа
част „Противопожарна безопасност “, тъй като в конкретния случай за строежа не
се изисква такава част.Конструкцията на гаражите е смесена- стоманобетонни
основи и покривна плоча и метални греди, колони и столици. Стените е предвидено
да се изпълнят от термопанели. ВЛ е отговорило, че за строежа има влязла в сила виза за
проектиране, одобрен технически инвестиционен проект, както и оценка за
съответствие. Според ВЛ одобрения инвестиционен проект съответства на
издадената виза за проучване и проектиране. Съдът кредитира заключението на ВЛ като
неоспорено от страните, като вярно, обективно и компетентно.
По делото е представена схема от
архитектурния проект/стр.196/ на жилищната сграда, до която е долепен гаража,
от който се установява че по проект стената на сградата, на която е долепен
гаража е предвиден прозорец, който осветява стълбището към мазите. По делото не
се спори, че на източната страна на
сградата вместо прозорец е била изградена врата, която през миналото лято е
зазидана. За изясняване на въпроса относно зазиждане на вратата
заинтересованата страна Б. Н. е представил протокол от ОС на ЕС на блок Г.К. 14
проведено на 29.09.2019г. , в който е отразено че посочените в протокола лица
са решили да се зазида вратата към избените помещения с цел да се предотвратят
посегателства и вреди причинени от злоумишлени действия на трети лица.
На осн. чл. 193 от ГПК съдът е открил производство по
оспорване автентичността на представения
по делото протокол.
По делото на
осн. чл. 176 от ГПК заинтересованите
страни Р.Н., П.К., С.Н., Хр.Ч., В.С. и Ив.И. са дали обяснения по реда на
чл.176 ГПК. От дадените пред съда
обяснения се установява, че заинтересованите страни са подписали представения
по делото протокол, но не е свиквано общо събрание на посочената в протокола
дата, а в различни периоди от време протоколът е бил представен за подпис на
подписалите го лица. Заинтересованата страна И.И. в обясненията си дадени пред съда
заявява, че не е подписал протокола тъй като му
е бил представен за подпис след посочената дата на 18.11.2021г. два дни
преди проведеното съдебно заседание на 22.11.2021г. Според него вратата е била
зазидана през лятото от заинтересованата страна Б.Н., след спечелване на търга
са построяването на двата гаража. От
обясненията на заинтересованите страни
се установява, че от много години този вход не се е използвал, тъй като през
него са влизали външни лица и са извършвали кражби от мазите на живущите, и
поради това вратата е била барикадирана за да не може никой да влиза или излиза
оттам. Съгласно чл. 11 т.8 от ЗУЕС в
правомощие на ОС на ЕС е да вземе решение относно преустройство на общите части
на сградата, каквато безспорно е външната стена на жилищната сграда съобразно
разпоредбата на чл. 38 ал.1 от ЗС. Независимо, че е открито производство по
оспорване на документ по реда на чл. 193 от ГПК,представения по делото протокол
не съответства на разпоредбите на чл.
16, ал. 5 и 6 от ЗУЕС, поради което съдът приема че не представлява документ,
който да удостоверява взето решения, /напр. дневният ред, идеалните части от етажната собственост,
които явилите се лица представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – "за", "против" или
"въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения, протоколът не е подписан от протоколчик, като
всъщност липсват данни да е избиран такъв в нарушение на чл. 16, ал. 4, предл.
второ, поради което не може да наведе извод за проведено общо събрание и взети
решения и следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
С оглед установеното от фактическа страна, съгласно
чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните изводи:
В подадената срещу оспореното разрешение за строеж
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност поради липса на съгласие от
всички етажни собственици по реда на чл. 183 ал.2 от ЗУТ, както и поради това
че не са спазени отстоянията на строежа предмет на настоящото разрешение към
регулационните граници и до сградите в съседните имоти съгласно чл. 30 ал.1 и
чл. 31 ал.5 от ЗУТ .
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна при наличие на правен интерес,в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспореното разрешение за строеж е издадено от
компетентния административен орган и при спазване на изискванията за форма и
съдържание, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
По делото няма спор по фактите. Не се спори между
страните, че имотът, върху който е разрешено строителството, е собственост на
Община Плевен, както и че той е отреден за ниско етажно жилищно застрояване.
Спорът е правен и се свежда до това законосъобразно ли е издадено разрешението
за строеж на гараж, след като не е дадено съгласие от оспорващите лица като
съсобственици на имота.
Съгласно чл. 30 от ЗС правото на собственост може да
принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други
юридически или физически лица. Жалбоподателят и заинтересованите страни
притежават право на собственост върху самостоятелни обекти – жилища, възникнало
в резултат на упражнено право на строеж, учредено на ЖСК „Мечта“, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж. Ограниченото вещно право на строеж се е трансформирало в
право на собственост върху построените самостоятелни обект, като съответните
идеални части от правото на строеж се притежават с оглед на установеното от ЗС
право да се построи отново сградата в рамките на пет годишен срок след нейното
погиване. Правото на строеж има нормативно установено съдържание – правото да
се построи и по този начин да възникне самостоятелен обект на правото на
собственост, ведно с правото да се държи постройката върху чуждата земя и да се
построи в същия обем в пет годишен срок от погиването й. Правото на строеж,
принадлежи върху застроената площ на сградата – земята под нея, а не и върху
разликата до пълния размер на поземления имот.Поради изложеното съдът намира,
че в разглеждания случай не е налице съсобственост върху поземления имот между
лицата, собственици на индивидуални обекти в построената в поземления имот
жилищна сграда и поземления имот.
Собствениците на апартаменти в жилищната сграда, която е етажна собственост
притежават право на собственост върху самостоятелни
обекти-апартаменти, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж. Правото на собственост върху незастроената
част от поземления имот не им е прехвърлено, поради което и не е налице
съсобственост върху поземленния имот. В разпоредбата на чл. 183 от ЗУТ са
уредени хипотези на строителство в съсобствен недвижим имот, в който случай е
необходимо съгласие на останалите съсобственици, респективно при наличие на
условията на чл.183 ал.4 не е необходимо
такова съгласие. В случая не се касае за строителство в съсобствен поземлен
имот, поради което не е необходимо съгласие на останалите собственици при
условията на чл. 183 ал.2 от ЗУТ. Разпоредбите
на отделните алинеи на чл.183 от ЗУТ описват начина, по който се процедира в
случаите, когато УПИ има съсобственици или принадлежи на друго лице.
Разпоредбата на чл.180 от ЗУТ указва, че
правото на строеж се учредява въз основа на ПУП или виза за строеж. В чл.160 и
чл.161 от ЗУТ е посочено кои лица могат да строят в имота, а това са
собственикът на имота или лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот Доколкото в случая общината е собственик на УПИ, което е видно и от
приложения АЧОС, общината с писмен договор може да учреди право на строеж на
друго лице, с което да му разреши извършването на нов строеж в УПИ. Условията и
реда за това учредяване по отношение на имот - общинска собственост, са уредени в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС,
към която препраща чл.183 ЗУТ. От представените по делото доказателства е видно,
че Общината в изпълнение на решение на ОС Плевен и във връзка с проведен търг,
в който е участвал заинтересованата страна е учредила право на строеж на два
гаража на Б. Н., което е необходима предпоставка за издаване на разрешение за
строеж.
Видно от заключението на ВЛ е, че гаражите предмет на
оспореното разрешение за строеж не са предвидени в действащия ПУП, който е от
1985г. Застрояването е допуснато от главния архитект на общината с виза за
проучване и проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ. Допуснатото застрояване се
отразява служебно в проектирания по л. 140 подробен устройствен план.Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ЗУТ когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Визата
представлява изменение на действащия план за застрояване, което дава отражение
върху достигнатите устройствени параметри, и за което съгласно чл. 134, ал.2,
т.6 от ЗУТ е необходимо съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал.
2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. По делото
не са представени доказателства, за дадено такова съгласие, но тъй като
производството по обжалване на визата за проектиране е прекратено с влязло в
сила определение, съдът приема, че визата за проектиране е влязла в сила. Съгласно
действащия ПУП поземления имот е с отреждане за жилищно строителство, магазин,
трафопост, гаражи и токоизправителна станция и с визата за проектиране не е
променено предвиденото строителство в УПИ I. Видно от
заключението и от дадените отговори от ВЛ в съдебно заседание е, че при
предвидения нов строеж на два гаража плътността на застрояване е 33 %, което
е в нормите от 25 до 70, а интензивността на застрояване е 1,05, което също е в
нормата от 1,0 до 2,0 и е направил извод, че парцелът не е застроен. С оглед на
изложеното съдът намира, че възражението за незаконосъобразност на издаденото
разрешение за строеж на това основание е неоснователно.
Обекта, за който е издадено оспореното разрешение за
строеж- гараж представлява постройка от допълващо застрояване, които съгласно
чл. 42 от ЗУТ се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ
или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. В пар. 5 т.22 от ЗУТ е дадено определение
на свързано застрояването, съгласно която при което
сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат
допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното
застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на
сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото
застрояване. От представените по делото доказателства и заключението на ВЛ е
установено, че допълващото застрояване на гараж е допуснато на вътрешната
граница на съседния имот. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ
предвижда, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
урегулиран поземлен имот, или плътни огради. По делото не се твърди, а и от
представените към заключението на ВЛ снимки е видно, че между двата съседни имота- поземлен имот с идентификатор
56722.554.176 и поземлен имот с идентификатор 56722.884.177 няма изградена плътна ограда по
регулационната граница. В даден в съдебно заседание отговор ВЛ е заявило, че не
е видял издадено разрешение за строеж на границата на другия имот. Видно от
приложената по делото виза за проектиране е, че в нея е отразено, че в съседния
имот има построен гараж, но следва да се отбележи, че той съвпада частично с предвиденото застрояване
на два гаража, поради което съдът приема че застрояването е допустимо само в
тази част, в която съвпада с построения в съседния имот гараж, но не и с
предвиденото застрояване на два гаража. По делото не са представени
доказателства за заварено или предвидено свързано допълващо застрояване в поземлен имот с идентификатор 56722.664.177,
поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2,
изр. 2 ЗУТ за допускане на допълващо застрояване по вътрешна регулационна линия
от изток на имота на процесните два гаража.
Ето защо, съдът приема, че подадената
срещу оспореното разрешение за строеж жалба е основателна и оспореното
разрешение е издадено в поради
противоречие с материалния закон, което е основание за неговата отмяна.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя сумата 1260 лв представляваща направени по делото
разноски за ВЛ, адвокат и държавна такса.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.В.С. ЕГН ********** ***
Разрешение за строеж № 236/14.06.2021г. издадено от Главния архитект на Община
Плевен за строеж на гараж за два автомобила в поземлен имот с идентификатор
56722.664.176, УПИ I, в кв. 269 по плана на гр.
Плевен, с административен адрес ул. „Ген.К.“***, представлявана от Кмета да
заплати на А.В.С. ЕГН ********** *** сумата 1260 лв представляваща направени
разноски за адвокат и ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: