ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 03.11.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-и въззивен
състав в закрито заседание трети ноември
2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева
ЧЛЕНОВЕ: Петър
Сантиров
Виктория
Станиславова
постави за
разглеждане ВНЧД № 1224/21г., докладвано
от съдия Колева, при което намери:
Производството е образувано
по реда на чл. 243, ал.7 от НПК и
е по протест на прокурор от СРП срещу определение
на СРС от 02.11.2020г. по чнд № 14183/2020г. на СРС, 136-и
състав. Изразява се недоволство от
посочения съдебен акт и настоява за отмяната му, т.к. е неправилен и се иска отмяната му .
Софийски
Градски съд, като прецени данните по делото, намира че протеста е допустим – предявен при правен интерес и в посочения в закона срок, а
разгледан по същество – е неоснователен.
Констатира
се по делото, че досъдебното
производство е било образувано за престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ , пр.2 вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, причинена по
непредпазливост средна телесна повреда /фрактура на дясна предмишница/ на Т.Л.Д.на 05.12.2017г..
С
постановление от 19.12.2019г. прокурор от СРП е прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал.1 т.1 НПК и чл. 24, ал.1 т.1 от НПК. След
съдебна проверка/ опр. СГС, н.о., 2 с. от
01.09.2020г. вчнд № 3133/20г./ постановлението е отменено и са дадени задължителни
указания по приложението на закона/.
С
постановление от 14.09.2020г. прокурор
от СРП е прекратил наказателното производство на същото основание по чл. 243, ал.1 т.1 НПК и чл. 24, ал.1 т.1 от НПК.
При
второто произнасяне фактите, установени от СРП, са останали непроменени, а именно прието е :
_
управление на автобус рег. *******на 05.12.2017г. от св. Р.с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Джеймс Баучер“
_след
потегляне от спирка на ГТ хотел „Х.“, след подаване на мигач, извършено
престрояване от крайна дясна в крайна лява лента
_възприемане
от водача на автобуса на 10 метра преди него
на МПС – л.а. , спиращ рязко
_при
което натиснал спирачка на автобуса,
_в
момента на спиране пострадалият Т.Д.залитнал и се подпрял на шофьорската кабина
_водачът
на автобуса попитал пътника как е, той му отговорил, че е добре, а на
следващата спирка хотел „Хемус“ слязъл,обадил се на баща си
_откаран
бил в „Пирогов“, където установили счупване на
лявата ръка.
Прокурорът,
както в
първото постановление, така и в
настоящото, приел че не са допуснати
нарушения на правилата на ЗДП, а по повод дадените указания от СГС, н.о., 2
състав, за обмисляне приложимост на конкретни правила за движение е изтъкнато : във връзка с правилото на чл. 23 ЗДП, че водачът
на автобуса е поддържал такова разстояние,
което му позволило да спре безопасно, като извода е обоснован с показанията на св. Ц.. По отношение
на правилото на чл. 24 от ЗДП, е прието че не
са налице данни, да е осъществено рязко
намаляване на скоростта, като движението на автобуса е било с около 5-6 км/ч „ в пъти по – ниска от позволената в
конкретния пътен участък и тъй като … от
страна на водача е спазвана необходимата
дистанция с намиращото се пред него МПС и не се е налагало нито рязко спиране, нито рязко намаляване на
скоростта“ . В случая са
възприети показанията на св. Р., а извода в АТЕ за скорост от около 20 км/ ч е намерен за необоснован и не е възприет. Така
отнесено към конкретиката на данните е прието, че не
осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.1 б. „б“ вр.
с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
По
жалба на пострадалия, чрез повереник, са били
наведени доводи за отсъствие на анализ на скоростта на движение на автобуса и
противоречивите доказателствени
източници в тази насока; възразява се срещу правния анализ и приложението на
материалния закон и възпроизведения
извод от КАМТЕ, че причина на произшествието е това, че пътникът не е се е
държал достатъчно здраво в автобуса; поддържано
е, че не са изпълнени указанията на СГС .
С
протестираното определение, съставът на СРС, за да
отмени постановлението на СРП е приел, че неизяснено по делото дали е спазена от водача на автобуса безопасна дистанция и дали рязкото намаляване на скоростта е бил
единствен възможен способ за предотвратяване на ПТП, като се
е аргументирал и с дадените
указания на СГС вкл. за назначаване на експертиза. Приел е за
основателно искането за изясняване скоростта на движение на автобуса, и „каква е максимално разрешената
скорост по посока на движение на автобуса
с какъв знак е въведена, каква е
максимално разрешената скорост при приближаване на колона с коли ; кое от двете
твърдения на пострадалия / водача на
автобуса кореспондира с доказателствения
материал.
Указано
е и събиране на допълнително данни относно съобщеното при първоначалния преглед
от пострадалия, както и наличната медицинска
информация и рентгенови снимки .
Въззивният съд, намира че е определението на СРС е правилно, като във връзка с изтъкнатите съображения следва да
се направят уточнения и допълнения от настоящия състав .
Правилно
е прието, че не е налице изясняване в д.п.
на безопасната дистанция, на
която следвало да се движи шофьора на автобус.
Възможността
за отговор, чрез анализ на свидетелски
показания и/или прилагане на специални
знания не е използвана, а това води до
неизясняване на съществено обстоятелство от предмета на делото. В тази връзка следва да се отбележи, че спазването на
безопасно разстояние /дистанция /
спрямо преднодвижещо
се МПС / съгл. трайната практика по приложение чл. 23 ЗДвП/ означава като
минимум спазване на разстояние, съответстващо на опасната зона за спиране на
автобуса.
Изводите
на СРП при анализа на фактите относно приложение на чл. 23 ЗДвП / а и по
чл. 24 ЗДвП/ се
явяват и необосновани, т.к. са
аргументирани със свидетелските показания на Ц.
/който възпроизвежда други обстоятелства/,
като са игноририрани,
без да се обясни защо, данните от
показанията и на св. Р.за „по- рязко“
спиране на автобуса, и тези на св. Добрев, който сочи рязко спиране. Именно
такъв подход сочи на необоснованост на
изводите на прокурора, като разбира се негово правомощие е преценката
които доказателства по делото да кредитира.
В постановлението
на СРП при фактите е посочено единствено натискане на спирачка, а при правните изводи е отречено да е имало рязко спиране. По – детайлно изследване
и обсъждане в тази насока
е било нужно - и то не
само в аспекта на отреченото рязко
спиране / с максимално натискане на
педала /, но и за друго -
с повече или по – малко плавно натискане
на педала, което би дало възможност
за отговор и на въпроса дали в конкретната ситуация е изпълнено задължението на водача на автобуса за безопасно превозване
на пътниците съгл. чл. 132, т.2 ЗДвП.
Въпросът
с изясняване на скоростта на движение на
автобуса, поставен в определението на СРС, а и в жалбата на повереника
до първия съд, при наличните съвсем ограничени източници, които
са обсъдени в АТЕ, очевидно не би могъл да доведе до нов резултат, освен
ако не се използва и друг подход за проверката – напр. при каква скорост на
движение биха се привели инерционни
сили, които да извадят от равновесие конкретния пътник, за да получи посоченото
увреждане или пък чрез събиране на данни
от диспечерския пункт на превозвача. Посоченото е само насока за органите на д.п. , които в тази фаза на производството са
единствено оправомощени
за преценка на вида е естеството на извършваните действия.
Изясняването на разрешената скорост за движение няма връзка с
конкретната хипотеза; що се отнася до
знаци и маркировка – начинът по който е организирано и регулирано движението в района е виден от скица, фотоалбума и АТЕ /КАТЕ с абсолютно идентични задачи като
в АТЕ, поставени от разследващия/.
Основателно СРС е
указал да се събере по делото необходимата медицинска информация и
рентгенови снимки, т.к. видно е, че в.л. по СМЕ е работило по данни, находящи се в „Пирогов“.
При
тези данни, въззивният съд намира че определението на
СРС следва да се потвърди.
Предвид
изложеното и на основание чл. 243, ал.8 вр. с ал.6 т.1 от НПК, Градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС от 02.11.2020г. по чнд № 14183/2020г. на СРС, 136-и състав
Определението не
подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: