Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 121
гр. Севлиево, 16.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 872/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, **** срещу А.М.А., с ЕГН
**********,***.
Ищеца твърди, че с договор за потребителски заем с
номер ****от 25.08.2017 г., отпуснал на ответника паричен кредит в размер на
1394,11 лв.. Сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищеца изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума А.М.А. удостоверил с
полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз
основа на чл. 1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема
на 12 месечни вноски всяка по 130,11 лв., които вноски съставлявали изплащане
на главницата по заема, ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент
на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът А. преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.01.2018 г., като към тази дата били погасени 4
месечни вноски. На основание чл. 3 от договора вземането станало изискуемо в
пълен размер, тъй като кредитополучателят просрочил две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1015,88 лв.,
представляващи оставащите 8 броя погасителни вноски към 20.02.2018 г., към
която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си.
Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и
падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен
план, която била на 20.08.2018 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, по кредита изтекла и последната падежна дата, въз основа на
което вземането станало исикуемо на посоченото основание. А. дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 124,11 лв. за
периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.02.2018 до 11.06.2019 г..
Понастоящем ответникът дължал на дружеството следните суми: 1. главница –
934,88 лв.; 2. възнаградителна лихва – 81,00 лв.; 3. законна лихва за забава –
124,11 лв., за периода от 20.02.2018 г. до 11.06.2019 г., или общо: 1139,99 лв.. Подадено било
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените
суми до Районен съд - Севлиево. По гражданско дело № 685/2019 г., била издадена
заповед за изпълнение, след което заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не бил намерен на адреса си.
Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в
законоустановения срок била предявена и исковата молба. Предвид изложеното,
моли за установяване, че са налице вземания в полза на ищеца срещу ответника за
гореописаните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор,
чрез назначеният му особен представител, с който е оспорил исковете като
неоснователни. Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Излага, че
договорът, на който дружеството ищец основава претенцията си, е нищожен, като
противоречащ на закона - чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с
редица разпоредби на Закона за потребителския кредит. Процесният договор
попадал в приложното поле на посоченият закон, но същият не бил съобразен с
редица императивни норми на ЗПК, действали към момента на сключването му. На
първо място към договора не били приложени общи условия към договорите за
потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно
изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, а според разпоредбата на чл. 22 ЗПК в такъв
случай договорът за потребителски кредит бил недействителен. Представеният към
исковата молба стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити не бил подписан от кредитополучателя - А.А.. На следващо
място, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключвал
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. В процесният случай не се установявало договорът да е
сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното към
исковата молба копие било със шрифт по -
малък от 12, което било самостоятелно основание за недействителността на
договора по чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за заем
следвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
(към закона) начин. В процесният договор бил посочен годишен процент на
разходите, но не било ясно нито какво включва, нито как е формиран, изрично бил
уговорен само годишен лихвен процент 24,40%. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също представлявало самостоятелно
основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. В процесният договор били посочени
броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсвало разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсвало и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.
При това положение не можело да бъде извършена преценка за погасяване на кои
вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на
оставащата главница не било достатъчно. Пълна разбивка на вноските била
направена в приложеното към исковата молба извлечение по кредит, но същото било
изготвено на 14.08.2019 г., и кредитополучателят не бил запознат с него.
Следователно договорът не отговарял и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, според който планът трябвало да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също било
основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. Предвид гореизложеното и на
основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта от 25.08.2017 г. бил недействителен и като такъв не можел да ги обвърже,
нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК били императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не предвидил. Предвид изложеното счита договорът за нищожен и моли
за прогласяване нищожността му. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. В процесният случай отпуснатия на ответника кредит бил в размер на
1394,11 лв.. В исковата молба дружеството ищец признавало, че А.А. е заплатил
четири месечни вноски, всяка от по 130,11 лв. или общият размер на заплатената
сума била 520,44 лв.. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност
на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Следователно
ответника дължал само разликата между нетната стойност на кредита /само
получената главница/ и заплатената от него сума /цялата платена от него сума
следвало да се отнесе за погасяване на главницата, не за възнаградителна лихва
и респективно разноски/. Претендираните възнаградителна лихва и лихва за забава
също били неоснователни.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвани писмени молби развива съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява неоснователност на предявените искове, по съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от съвкупната преценка
на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****от
25.08.2017 г., условия по договора, сертификат № ****, Общи условия за
застраховка закрила на плащанията плюс, уведомително писмо и извлечение по кредит, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
предоставила на ответника и кредитополучател А.М.А., кредит в размер на 1394,11
лв., като последния се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите. А.М.А. се
е задължил да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски в размер на
130,11 лв., за период от 20.09.2017 г. до 20.08.2018 г., като падежа на всяка
вноска е 20 – то число на съответния месец, уговорен е годишен процент на
разходите 24,40 % и лихвен процент 22,03 %, а общата стойност на плащанията е
1561,32 лв.. Договора ****от 25.08.2017 г. съдържа погасителен план, в който
след всяка вноска в размер на 130,11 лв. е посочена остатъчната част от
главницата. Страните се договорили и за сключване на застраховка закрила на
плащанията, при дължима застрахователна премия от застрахования 115,11 лв..
От приложеното ч. гр. д. № 685/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС СА КЛОН БЪЛГАРИЯ е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр.
д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу А.М.А., заповед № 403/27.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 934,88 лв. -
главница; 81,00 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до
20.08.2018 г.; сумата 124,11 лв. - мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до
11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
27.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв.
- разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на
постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на
уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в
законоустановения срок е била предявена
и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза и от изслушването на същото в съдебно
заседание, следното: кредита по договор ****от
25.08.2017 г. е усвоен със закупуването от „Технополис България", в гр.
Плевен на телевизор на стойност 1279,00 лв.; за погасяване на задължението по
кредита кредитополучателя е внесъл следните суми: на 21.09.2017 г.- 136,36 лв.,
на 23.10.2017 г. – 136,36 лв., на 22.11.2017 г.- 136,60 лв. и на 22.12.2017 г.
136,36 лв., общо сумата 545,44 лв.; с внесените суми са погасени задълженията
за главница по първите четири погасителни вноски 434,23 лв. и част от петата
погасителна вноска 25,00 лв., общо сумата 459,23 лв. и задълженията за лихва по
първите четири вноски 86,21 лв.; към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК дължимите суми са следните: главница 934,88
лв., възнаградителна лихва 81,00 лв.,
мораторна лихва от 20.02.2018 г. до 11.06.2019 г. 124,11 лв. или всичко: 1139,99
лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта
на претендираните вземания, т.е. съществуването на валиден договор за кредит
между него и ответника, чиито клаузи съдържат задължение за ответницата да му заплати
процесните суми, изпълнението на задълженията си по него, настъпване на
предпоставките за изискуемост на претендираните суми, както и всички други
твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ****от 25.08.2017 г., условия по договора, сертификат № ****, Общи
условия за застраховка закрила на плащанията плюс, уведомително писмо, извлечение по кредит и от заключението на
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, че между ищеца и ответника се
е породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си
основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
силата на договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
предоставила на ответника и кредитополучател А.М.А., сума в размер на 1394,11 лв.,
която е получена от А., съобразно установеното от заключението на вещото лице
по съдебно - счетоводната експертиза. Ответника се е задължил с договора да
върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора.
Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит
между ответника и ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този
договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от
посочените по – горе документи и съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, че същият е сключен при задължение на ответника да върне
заетата сума в срок за най – късно дължимата вноска до 20.08.2018 г.. Уговорено
е между страните, А. да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски в
размер на 130,11 лв., за период от 20.09.2017 г. до 20.08.2018 г., като падежа
на всяка вноска е 20 – то число на съответния месец, уговорен е годишен процент
на разходите 24,40 % и лихвен процент 22,03 %, а общата стойност на плащанията
е 1 561,32 лв.. Договора ****от 25.08.2017 г. съдържа и погасителен план, в
който след всяка вноска в размер на 130,11 лв. е посочена остатъчната част от
главницата. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза, че ответника не е изпълнявал редовно задълженията си
съгласно сключения договор. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания, доколкото с изтичане уговорения срок, е настъпила
уговорената в договора изискуемост за
всички претендирани вноски.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на
задължението на ответника, установи се основателност на исковете за сумата 934,88
лева, представляваща главница, за сумата 81,00 лева, представляваща възнаградителна лихва, и за сумата 124,11 лева,
представляваща законна лихва за забава, за периода от 20.02.2018 г. до
11.06.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****от
25.08.2017 г., като за посочените суми, установени от заключението на вещото
лице по съдебно - счетоводната експертиза следва исковете да се уважат.
Неоснователни са възраженията в отговора
релевирани от особения представител на ответника. Самият договор за кредит съдържа погасителен план,
като след всяка вноска е посочена
остатъчната част от главницата, вследствие на което е видно и каква е частта от
вноската, погасяваща главница, респективно
частта от същата, погасяваща лихва. Договора има минимално необходимото съдържание,
подписан е от страните, видимо е в отговарящ на изискванията на закона шрифт,
разбираем е, като недоказано при
доказателствена тежест за това на ответника се явява възражението, че същия е
на шрифт, различен и по – малък от 12. Предвид изложеното следва да се приеме,
че не са нарушени нормите, посочени в отговора.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете,
съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 635,00 лева,
за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете, за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да присъди разноски за заплатени държавна такса
и за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д.
№ 685/2019 г. по описа на РС – Севлиево, в размер на сумата 75,00 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж с рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, ****,
съществуват парични вземания за: сумата 934,88 лева, представляваща главница,
сумата 81,00 лева, представляваща възнаградителна лихва, и сумата 124,11 лева,
представляваща законна лихва за забава, за периода от 20.02.2018 г. до
11.06.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****от
25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника А.М.А., с ЕГН **********,***, за които вземания е
издадена заповед № 403/27.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 685/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А.М.А.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
Париж с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, с ЕИК *********, гр. София, ****, направени по гр. д. № 872/2019
г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски в размер на сумата от 635,00
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, А.М.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, с ЕИК *********, гр. София, ****, направени по ч.
гр. д. № 872/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 75,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: