Р Е Ш Е Н И Е
№
10
18.01.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Л.С.
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 305 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №11/03.04.2008г. за условията и реда
за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планински райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода
2007-2013г. /обн. ДВ, бр.40/18.04.2008г., изм. и доп., наричана по-надолу
Наредбата/.
И.К.А.
*** обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№02-100-6500/1599 от 01.06.2018г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото
нарушение на административнопроизводствените правила се свързва с изтичане на
срока по чл.111, ал.4, пр.2 от АПК – твърди се, че неподаването на заявление
през 2013г. е установено през 2016г., а акта е издаден през 2018г. и че административното
производство по прекратяване на
ангажимента е започнало 3 години след липсата на заявление. Противоречието с
материалния закон е във връзка с форсмажорни обстоятелства, представляващи заболявания
на жалбоподателя, които не му позволяват физически да изпълнява поетия ангажимент.
Моли за отмяна на акта.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Пълномощникът
на ответника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
На
04.04.2011г. жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане по схемите
СЕПП /Схема за единно плащане на площ/, НДП /Схема за национални доплащания на
хектар земеделска земя/ и мярка 211 /Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони – НР1/ с УИН 10/060411/33564 /вж.
л.41-74/.
С
Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР
2007-2013г. с изх.№02-100-6500/2287 от 29.11.2016г. на зам.изпълнителния
директор на ДФЗ, на основание чл.14, ал.1 от Наредба №11/2008г. е прекратен
поетия през кампания 2011г. петгодишен ангажимент по мярката. Прекратяването е
поради незаявено участие по мярката за кампания 2013г., която се явява трета
година от ангажимента чрез подаване на заявление за подпомагане по правилата на
чл.3, §2 от Регламент №65/2011г. във вр. с чл.4, т.2 и т.3 от Наредбата. Актът
е връчен на адресата на 03.01.2017г. и е влязъл в сила като неоспорен /вж. л.35-40/.
Административното
производство по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с писмо на
зам.изпълнителния директор на ДФЗ с изх.№02-100-6500/2287 от 15.01.2018г. до А.
по чл.26, ал.1 от АПК, получено от адресата на 05.02.2018г. С писмо вх.№02-100-6500/2287
от 14.02.2018г. А. е представил Епикриза от ВМА – гр.София с искане за
прекратяване на санкцията срещу него, сочейки, че има заболяване, което го е
затруднило да довърши поетото задължение. Епикризата съдържа окончателна
диагноза „Херния ингвиналис. Синистра. Инкарцерата. СТ.П.Таксис“ за болничен
престой през периода 26 – 28.01.2016г. С писмо изх.№02-100-6500/2287 от
15.03.2018г. зам.изпълнителния директор на ДФЗ е информирал А., че наличие на
форсмажорни обстоятелства по чл.15 от Наредбата се доказва с документ за
„дългосрочна професионална нетрудоспособност“ във вид на копие на решение на
ТЕЛК или НЕЛК към 2013г., като представената Еепикриза не доказва форсмажорно
обстоятелство. С ново писмо вх.№02-100-6500/1887 от 27.04.2018г. А. е
представил копие от амбулаторен картон със записвания от ЕТ „***“ – гр.Дупница
от 27.05.2016г., 28.06.2016г. и 20.04.2018г. Първото записване съдържа сведение
за издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 30 дни до 26.06.2016г.
Второто записване касае втори болничен лист от 27.06.2016г. до 23.07.2016г.
Третото записване е Етапна епикриза с данни за наличие на ингвинална херния в
ляво от 2012г., извършена операция през м.2016г. и дискова херния от 2013г. с
продължаващи оплаквания /вж. л.24-26/.
Оспореният
АУПДВ е издаден от зам.изпълнителния директор на ДФЗ П. С. на основание чл.14,
ал.1, т.2 от Наредба №11/2008г. във вр. с чл.59, ал.1 и 2 от АПК, чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП. С него е установено публично държавно
вземане по отношение на жалбоподателя в размер на 75% от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2011г. и 2012г. в размер на 921.04лв. Фактическите
основания за издаване на АУПДВ органът е свързал с влязъл в сила Акт за
прекратяване на многогодишния ангажимент по мярката поради неподадено заявление
за подпомагане за третата година – кампания 2013г. и изплатени суми: за първата
година по подадено заявление с УИН: 10/060411/33564 за кампания 2011г. в размер
на 505.97лв. и за втората година по подадено заявление с УИН: 10/130612/43847
за кампания 2012г. в размер на 722.08лв. или общо 1228.05лв. Представените от А.
Екикриза и копие от амбулаторен картон според органа не доказват дългосрочна
професионална нетрудоспособност по §1, т.3 от ДР на Наредба №11/2008г. АУПДВ е
връчен на адресата на 25.06.2018г., а възражението по делото е подадено на
06.07.2018г.
Със
заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание
чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП, чл.10, т.1 и т.2 и чл.11, ал.2
от УП на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ П. Д. С. правомощията да издава и подписва АУПДВ и
писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ по всички схеми и мерки
за директни плащания, посочени в чл.1 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени
средства.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежен правен субект с право на
обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й
съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
оспорения АУПДВ е законосъобразен. Съображенията за това са следните:
АУПДВ
е издаден от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност
по място, време и степен. По см. на чл.11, ал.1, т.4 от ЗПЗП ДФ „Земеделие“
изпълнява функциите на РА от датата на неговата акредитация. Едно от
правомощията на РА по чл.11а, ал.1, т.4 и т.10 от ЗПЗП е да контролира
използването на помощите по схемите и мерките за подпомагане на ОСП и да
администрира нередности от ПРСР 2007 – 2013г. Съгласно чл.20а, ал.1 от закона
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА. На основание
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство. Делегацията е осъществена и доказана посредством заповед №03-РД/715
от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на Фонда в полза на заместник
изпълнителния директор П. Д. С., която е издател на оспорения АУПДВ.
Делегацията съответства на правилото на чл.166, ал.2, изр.2 от ДОПК. Страните
не спорят относно компетентността.
При
издаване на АУПДВ са спазени общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта,
неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясна
разпоредителна част.
АУПДВ
е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.
Административният орган е образувал и провел производството по издаване на акта
по правилата на чл.35 и чл.36 от АПК. Земеделският стопанин е уведомен за
започналото административно производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК, като му
е дадена възможност за представяне на доказателства във връзка с наведеното от
него възражение за форсмажор. При произнасянето органът е взел предвид
приключилата преписка по издаване на акта за прекратяване на ангажимента, която
е предпоставка за издаване на АУПДВ по арг. от чл.14, ал.1 от Наредбата и е
обсъдил представените от кандидата доказателства. В нормите на Наредба
№11/2008г. няма уредени преклузивни срокове за образуване и приключване на
административното производство, като такъв характер нямат и сроковете по чл.57
от АПК, т.к. пропускането им не погасява правото на органа да издаде акта.
Противно на твърдението на жалбоподателя, неприложим е срока по чл.111, ал.4,
пр.2 от АПК, т.к. същият касае производството по разглеждане от органа на
предложения и сигнали по реда на Глава осма от АПК, което е различно от
производството по издаване на индивидуални административни актове по Раздел I, Глава
пета от АПК /вж. определение №1168/29.01.2010г. на ВАС по адм.д.№16479/2009г.,
5-членен с-в/.
АУПДВ
е съответен на материалния закон.
Фактическият
състав за частично или пълно възстановяване на получената от земеделския
стопанин помощ се съдържа в нормата на чл.14, ал.1 от Наредба №11/2008г. и включва
влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента по реда на Наредбата и
получени компенсаторни плащания. В случая по делото, са налице и двата елемента
от фактическият състав за възстановяване на сумата по АУПДВ. Налице е влязъл в
сила по отношение на А. акт на органа за прекратяване на ангажимента, в
качеството му на „земеделски стопанин“ поради липса на подадено заявление през третата
година от ангажимента в нарушение на задължението по чл.4, ал.1, т.3 от
Наредбата. Неподаването на заявление за която и да било година в рамките на
ангажимента води до неговото прекратяване. Наличието на влошено здравословно
състояние на А. е неотносимо към производството по издаване на АУПДВ, т.к. това
обстоятелство е следвало да бъде заявено най-късно при обжалване на акта за
прекратяване на многогодишния ангажимент. Съгласно утвърдената практика на ВАС,
след влизане в сила на акта за прекратяване, административният орган вече не
може да разгледа това възражение, а е задължен да се произнесе за
възстановяване на получените суми по реда на чл.14, ал.1 от Наредбата /вж.
решение №1225/29.01.2018г. по адм.д.№11098/2016г., решение №3568/20.03.2018г.
по адм.д.№13830/2016г. двете на ВАС, III о./. Независимо от това, обстоятелствата по делото не
формират случай на форсмажорно или изключително обстоятелство, включено в
дефиницията по §1, т.3 от ДР на Наредбата. Представените медицински документи във
вид на Епикриза от 2016г. и извлечения от амбулаторен картон на А. не
удостоверяват „дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента“,
т.к. нямат характер на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК /вж. решение №12787/23.10.2018г. на ВАС
по адм.д.№7863/2017г., IV
о./. Недопустимо е установяването на форсмафор по §1, т.3, б.“в“ от ДР на
Наредбата посредством медицинска експертиза по делото, т.к. дългосрочната професионална
нетрудоспособност на бенефициера /или трайно намалена работоспособност поради
настъпила професионална болест/ е предмет на установяване в специалното
производство по издаване на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК по реда на ЗЗ и Наредбата за
медицинска експертиза. Освен това представените от А. документи касят периоди
от време през 2016г. и 2018г., които са далеч преди датата, на която лицето е
следвало да се подаде заявлението за третата година от ангажимента /кампания
2013г./, поради което не могат да служат като доказателства за форсмажор. В
случая не е спазен и срока по чл.15, ал.2 от Наредбата за своевременно
уведомяване на органа за здравословните проблеми на земеделския стопанин.
Дължимата
главнична сума за възстановяване е правилно изчислена в хипотезата на чл.14,
ал.1, т.2 от Наредбата в размер на 75% от получените плащания през 2011г. и
2012г. в общ размер от 1228.05лв. /1228.05лв. х 75% = 921.04лв./, като
начисляването на лихвите е съобразено с действащото съюзно право.
Изложеното
налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.
На основание чл.143, ал.4 от АПК във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ жалбоподателят дължи заплащане на ДФЗ на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването във
възражението на И.К.А. /с посочен адрес/ срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане №02-100-6500/1599 от 01.06.2018г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА И.К.А. да заплати на ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” деловодни разноски в
размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: