Решение по дело №892/2016 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 491

                                 

гр.Русе, 17.11.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           гражданска колегия       в

публичното заседание на осми ноември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

 

при секретаря Т. Ф. и в присъствието на прокурора         като разгледа докладваното

от съдията  ВЕЛКОВА   гр.  дело N892 по описа за 2016 година,   за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата С.М.Ш.  чрез пълномощниците си М. М.М. и Ф.О.К. твърди, че със Заповед №407/23.02.1994 г. на Кмета на Община Русе било възстановено правото на собственост на акционери и техните наследници от бившето предприятие „В.“ АД- гр.Русе, върху следния недвижим имот: 91.277 % ид.ч. от дворно място със застроени в него сгради с площ 24 888 кв.м., в гр. Русе, бул.“*** / бивш консервен комбинат „Д. “ АД./ Същото представлявало ПИ №86 в кв.Западна промишлена зона, в който били обособени УПИ №І-86 до №ХVІ-86, заедно с построените в него сгради. Посоченият недвижим имот бил включен м масата на несъстоятелността на ответника. Била наследник на бившите акционери на „В.“ АД- АД- С. К.М.- неин дядо, В. С.М.- неин баща и Н. В. Р.. От същите получила по наследство общо 49.640% ид.ч. от процесния  имот. По силата на ЗВСОНИ и посочената заповед на Кмета на Община Русе притежавала в съсобственост с ответника следния недвижим имот: УПИ ХХV-277п.п. с площ от 1686 кв.м., при граници: улица, УПИ ХХІV-274 п.п., УПИ ХХІІІ-275 п.п., УПИ ІІ-276, УПИ ІV-286 п.п., с идентификатор *** със застроена площ от 540 кв.м., заедно с построената в него  сграда цех С. - К. с идентификатор *** със застроена площ от 540 кв.м., находящ се в гр.Русе, Западна промишлена зона. За правото си на собственост върху описания недвижим имот представила множество писмени доказателства на синдика на ответника, който оспорва изцяло правата й. Синдикът на ответното дружество получил разрешение за осребряване на масата на несъстоятелността чрез продажба с пряко договаряне по реда на чл.718 от ТЗ, били проведени процедури по оценка и провеждане на разговори с потенциални купувачи. Оспорването на правата й и действията по осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, пораждало и правния интерес от иска. Претендира, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на 49.640% ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ХХV-277 п.п. с площ от 1686 кв.м., при граници: улица, УПИ ХХІV-274 п.п., УПИ ХХІІІ-275 п.п., УПИ ІІ-276, УПИ ІV-286 п.п., с идентификатор *** със застроена площ от 540 кв.м., заедно с построената в него  сграда цех С. - К. с идентификатор *** със застроена площ от 540 кв.м., находящ се в гр.Русе, Западна промишлена зона. Претендира и направените разноски.

Ответникът „Д. “ АД- в несъстоятелност, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул*** счита предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, а по същество оспорва основателността му по съображенията, изложени в отговора. Заявява самостоятелни права върху имота и прави възражение и за изтекла придобивна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С. В. М.- Ш. е законен наследник на С. К.М., В. С.М. и Н. В. Р., които са били акционери в национализираното по реда на ЗНЧИМП предприятие „В.“ АД-гр.Русе с дялово участие съответно 3.613% - С. М.,  45.687%- В. М. и 0.340% - Н. Р. по корегирания нарочен баланс на одържавеното предприятие.

След одържавяването на предприятието със заповед №4614/29.07.1953 е бил отреден терен за ДКК „Д. “, представляващ парцел І в кв.13, впоследствие разширен със заповеди от 1966 г., 1972 и 1973 г. Върху терена са били изградени нови сгради, а част от сградите- собственост на одържавеното предприятие са били съборени.

За имота е бил съставен АДС №8381/ 20.02.1987 г., в който са описани изградените в него сгради и годината на построяването им като е отразено, че  терена е предоставен  за оперативно управление на ОбНС- Русе, а сградите на КК „Д. “ и същите са били включени като дълготрайни активи на  консервния комбинат.

По заявление на част от наследниците на акционерите с право на дялово участие от 91.277% от национализираното предприятие В. АД е била образувана реституционна преписка, приключила с доклад №310/28.01.1994 г. за деактуване на част от държавния имот. Със заповед  № 407/23.02.1994 г. на Кмета на Община Русе е било наредено отписването от актовите книги за държавна собственост на част от имота по акт №8381/20.02.1987 г., съставляващ 91.277 % ид.ч. от терен от 24 888 кв.м., със застроените в него сгради по ул.“***, а именно: 1. Част от масивна двуетажна сграда, застроена на 243 кв.м. / сега канцеларски цех №1/; 2. Част от едноетажна сграда, застроена на 162 кв.м. / техническа работилница на цех №1/; 3. Част от едноетажна сграда, застроена на 94 кв.м. /сега ремонтна работилница за кантари/; 4. Част от масивна двуетажна сграда, застроена на 310 кв.м. / вакуумно отделение/ и 5. Избени помещения от общо 1506 кв.м., в т.ч. избено помещение от 1247 кв.м., складово помещение от 179 кв.м. и склад от 80 кв.м.

С решение от 22.12.1999 г. по в.гр.д.№ 376/1998 г. на ВТАС „Д. “ АД- гр.Русе е осъдено да заплати на ищцата и наследодателката й Н. В. Р.  обезщетение за ползването на реституирания имот за периода от 24.02.1992 г.- 24.02.1994 г.

С решение №194/10.01.2002 г. на ВАС по адм.д. № 7170/2001 г. е признато право на  обезщетение  чрез компенсаторни записи по реда на чл.3, ал.3 във вр. ал.5 от ЗОСОИ на С.М.Ш. за одържавеното по реда на ЗНЧИМП дружество „В.“ АД- гр. Русе на наследодателите й В. М.- неин баща с 45.687 % дялово участие и за майка й Н. Р. с 0.340% дялово участие с права по 1/ 2 ид.ч.  от двамата и за притежаваните от дядо й С. М. акции, съставляващи 22.843 % дялово участие с право на 19/210 ид.ч. като размера на обезщетението се определи съобразно активното салдо на корегирания нарочен баланс на одържавеното дружество, намалено със стойността на реално възстановената собственост или съсобственост върху имущество, включено в същия баланс.  Размерът на обезщетението е определен с решение №4768/18.05.2002 г. на ВАС по адм.д.№ 219/2002 г.

Със заповед №1013/11.04.2003 г. на Кмета на Община Русе е бил одобрен изменен план за регулация и план за застрояване като от УПИ КР „Д. “ се обособяват УПС І-86, ІІІ-86, V-86, VІ-86, VІІ-86, VІІІ-86, ІХ-86, Х-86, ХІ-86, ХІІ-86, ХІІІ-86, ХІV-86, ХV-86, ХХІ-86, а  със заповед РД-01/922/04.05.2005 г. на Кмета на Община Русе е изменен регулационния план като са били обособени три нови поземлени имота.

От актуалната скица за имота е видно, че поземлен имот с идентификатор 63427.3.165 съответства на УПИ ХХV-277 пп, кв.ЗПЗ по регулационния план, одобрен с горепосочената заповед. Сграда с идентификатор 63427.3.165.1 е северната част от цех №1 със застроена площ от 540 кв.м. като не съществува идентичност между тази сграда и сградите, описани в т.4. и т.5 от Заповед № 407/23.02.1994 г. на кмета на община Русе. Производствената сграда, съставляваща Цех №1 с площ 6897 кв.м. е построена през 1960 г. съгласно в АДС.

С нотариален акт – вх.рег.№ 933 от 26.06.2008 г., акт №91, т.ХХVІІ, дело № 5933 на СВ- Русе “Д. “ АД- в несъстоятелност е призната за собственик по силата на ЗППДОП и Заповед  №РД01/922/04.05.2005 г. на Община Русе за изменение на плана за регулация на ПИ с идентификатор 63427.3.165, находящ се в гр.Русе, бул*** с площ от 1687 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид производствен, складов обект със стар идентификатор кв.ЗПЗ, п. ХХV-277.

Процесният недвижим имот е включен като дълготраен актив в баланса на ответника и същият е част от масата на несъстоятелността. Същият е обособен по искане на ответника като част от цех №1- Стерилен, ползван винаги и само от ответното дружество. Имотът е бил предоставен за ползване по силата на договор за наем на трето- неучастващо в процеса лице- ТД „Фаворит-98“ ООД, което е заплащало на ответника дължимата по договора наемна цена и е извършило ремонт на част от помещението.

Изложените факти съдът приема за установено въз основа на събраните писмени доказателства, показанията на св.Е.И. и Н.  Х., както и въз основа на приетата по делото СТЕ на в.л. Д.И., която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена.

От обясненията на вещото лице, дадени в с.з. се установява, че поради липса на картен материал в досието на имота не може да се произнесе къде точно е бил теренът на „В.“ АД, както и че при извеждане на извода за липсата на идентичност между процесния имот и реституираните сгради е съобразила, както отразеното в АДС, така и техническия проект и генералния план на ДКК „Д. “.

По повод реституционните претенции между страните е водена кореспонденция. Между страните  е налице и висящо производството за делба, в предмета на която е включен и процесния имот.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим- налице е правен спор между правосубектни лица, което обуславя и правният интерес от исковата защита. Не са налице и процесуални пречки за неговото разглеждане.

Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №8/2012 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Ищцата е завила право на собственост върху процесния недвижим имот в качеството си на наследник на бивши акционери от национализирано по реда на ЗНЧИМП предприятие „В.“ АД- гр.Русе.

В това производство в нейна доказателствена тежест е да установи наличието на визираните в ЗВСОНИ предпоставки, както и обема на правата си с оглед дяловото участие на наследодателите си.

За да настъпи реституционният ефект на ЗВСОНИ предпоставките са към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

По делото се установи, че ищцата е законен наследник на С. К.М., В. С.М. и Н. В. Р., които са били акционери в национализираното по реда на ЗНЧИМП предприятие „В.“ АД-гр.Русе с дялово участие съответно 3.613% - С. М.,  45.687%- В. М. и 0.340% - Н. Р.по корегирания нарочен баланс на одържавеното предприятие. Правата на ищцата са установени и със съдебно решение по адм.д. № 7170/2001 г. на ВАС, с което е признато право на  обезщетение  чрез компенсаторни записи по реда на чл.3, ал.3 във вр. ал.5 от ЗОСОИ на С.М.Ш. за одържавеното по реда на ЗНЧИМП дружество „В.“ АД- гр. Русе на наследодателите й В. М.- неин баща с 45.687 % дялово участие и за майка й Н. Р.с 0.340% дялово участие с права по 1/ 2 ид.ч.  от двамата и за притежаваните от дядо й С. М. акции, съставляващи 22.843 % дялово участие с право на 19/210 ид.ч. като размера на обезщетението се определи съобразно активното салдо на корегирания нарочен баланс на одържавеното дружество, намалено със стойността на реално възстановената собственост или съсобственост върху имущество, включено в същия баланс.

 По делото липсват фактически твърдения и съответно доказателства, които да установяват, че след постановяване на посоченото решение на ВАС ищцата е придобила изцяло правата, поради което само на това основание претенцията й над посочените по- горе права се явява неоснователна.

Установи се по делото, че след одържавяването на предприятието със заповед №4614/29.07.1953 е бил отреден терен за ДКК „Д. “, представляващ парцел І в кв.13, впоследствие разширен със заповеди от 1966 г., 1972 и 1973 г. Върху терена са били изградени нови сгради, а част от сградите- собственост на одържавеното предприятие са били съборени. За имота е бил съставен АДС №8381/ 20.02.1987 г., в който са описани изградените в него сгради и годината на построяването им като е отразено, че  терена е предоставен  за оперативно управление на ОбНС- Русе, а сградите на КК „Д. “ и същите са били включени като дълготрайни активи на  консервния комбинат.

Съвкупната преценка на доказателствата сочи, че от бившите акционери е бил одържавен застроен имот, който впоследствие е бил разширяван  и допълнително застроен. Това дава основание да приеме, че по отношение на терена е настъпил реституционния ефект, но само до размера, в който е бил одържавен- чл.1 и ч.л от ЗВСОНИ, а не върху целия терен, отреден за КК „Д. “. Реституция е настъпила и по отношение на съществуващите сгради, описани в заповед №407/23.02.1994 г. на Кмета на Община- Русе. Такъв реституционен ефект обаче не настъпва по отношение на допълнително построените върху терена сгради. За построените допълнително сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, респективно на общините, а ако те са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско участие - в полза на съответните частно-правни субекти. Реституцията на терена, която по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, е без значение за новопостроените, след одържавяването сгради, чийто статут е аналогичен на строеж върху чужд имот, като отношенията със собственика на терена се уреждат съгласно чл. 63 ЗС, приложим към суперфициарната собственост.

В настоящият случай се установи, че процесната сграда не е идентична със сградите по заповедта на Кмета от 1994 г., а същата е построена през 1960 г. / след одържавяването на имота/ от праводателя на ответното дружество, била е  включена като дълготраен актив и придобита от ответника по силата на ЗППДОП, за което обстоятелство същият се е снабдил с констативен нотариален акт. Издаденият констативен нотариален акт притежава обвързваща съда доказателствена сила като в настоящото производство ищцата не успя на обори неговото легитимиращо действие чрез установяване на свои самостоятелни права върху процесния недвижим имот.

По отношение на тази новопостроена сграда ищцата не притежава права по силата на реституционния закон, а както се посочи реституцията на част от терена по отношение на нея е ирелевантна и не може да обоснове права и върху новопростроеното.

С оглед изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на ищцата. Същата дължи заплащане на  направените от ответника съдебни разноски, изрязаващи се в платено адв. възнаграждение в размер на 4810.74 лв. Същото е съобразено с разпоредбите на чл.36 от ЗА и Наредба №1/2004 г., поради което възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.

В полза на ответника не следва да се присъждат разноските на процесуалния представител в размер на 360.09 лв., посочени в списъка по чл.80 от ГПК, тъй като същите нямат характер на разноски, свързани с производството по делото по смисъла на чл.78 от ГПК.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХЪРЛЯ предявеният от С.М.Ш., ЕГН **********, живуща в Р Чехия, чрез пълномощниците й М.М.М. и Ф.О.К. против „Д. “ АД- в несъстоятелност, със седалище гр.Русе установителен иск за собственост по отношение на следния недвижим имот: 49.640% ид.ч. ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Русе, Западна промишлена зона, бул*** с площ от 1686 кв.м., по предходен план съставляващ парцел ХХV-277 п.п., заедно с построената в него  сграда цех С. - К. с идентификатор *** със застроена площ от 540 кв.м.. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.М.Ш., ЕГН **********,*** живуща в Р Чехия, чрез пълномощниците й М.М.М., ЕГН **********  и Ф.О.К., ЕГН ********** да заплати на „Д. “ АД- в несъстоятелност, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Русе, бел*** сумата в размер на 4810.74 лв. разноски за производството.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: