Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177/10.04.2019г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на осми
април ,през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря Димитрана Димитрова като…разгледа…докладваното…от съдията БОЙЧЕВА адм.д.№18/2019г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118,ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.
Делото
е образувано по жалба на К.В.К. *** против Решение №1040-06-32 от 26.11.2018г.
на директора на ТП на НОИ-Враца ,с което е потвърдено
Разпореждане№РВ-3-06-00469688 от 11.10.2018г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО,с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови
добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за
периода:12.08.2018г. до 31.08.2018г.в размер на 259,80лв.В жалбата изтъква
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение,с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на
полученото обезщетение.В съдебно заседание ,чрез адв.С. иска отмяната му ,като
неправилно и незаконосъобразно.Претендира и разноски по делото,съгласно
приложен списък.
Ответникът-Директор
на ТП на НОИ-Враца ,чрез юрк.Ц. иска да се потвърди оспорения акт ,като
законосъобразен.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Установено е от административната преписка ,че с Констативен протокол №КП-5-06-00466879/05.10.2018г. е извършена проверка по разходите на ДОО на „Г*** -90-Ц*** И С*** “ООД с адрес:Враца
,ул“28-ми
октомври“№32 .Проверката е извършена по сигнал на началник на сектор
КП-изх.№1043-06-250 от 17.09.2018г.Установено
е ,че жалбоподателя има трудов договор с осигурителя си „Г*** -90-Ц*** И
С*** “ООД, гр.Враца/,на длъжност „машинист-пътно строителни машини“/л.8/ и е
представил на осигурителя си 3 болнични листа 1.БЛ№Е*** с период от
23.07.2018г. до 05.08.2018г.вкл.; БЛ№Е*** с период:от 06.08.2018г.до
10.08.2018г.вкл. и БЛ№Е*** с период: от 12.08.2018г. до 01.09.2018г.С
Разпореждане №РВ-3-06-00469688
от 11.10.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на
жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода:12.08.2018г. до 31.08.2018г.в
размер на 259,80лв.. Разпореждането е
обжалвано пред директора на ТП на НОИ-Враца ,като с Решение№1040-06-32 от 26.11.2018г. последния е потвърдил Разпореждане№РВ-3-06-00469688 от
11.10.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО,с което на
жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода:12.08.2018г. до 31.08.2018г.в
размер на 259,80лв. Това Решение се
обжалва от жалбоподателя и е предмет на настоящето съдебно административно
производство.Представени са по делото и трите болнични листа/л.59-61/,справка
от персоналния регистър на лицето/л.57/,справка данни от Регистъра на осигурените лица за м.юли-септември
2018г./л.58/,ведомост за заплата за м.юли 2018г./л.62/,подписана от
жалбоподателя,фиш за м. август 2018г./л.63/,удостоверение от ТП на НОИ-Враца
,че лицето е получило обезщетението в
размер на 259,80лв. за времето от 12.08.-01.09.2018г. по третия болничен
лист-предмет на разпореждането и решението.
Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице-адресат на акта и в законоустановения 14 -дневен срок по чл.118,ал.1 КСО.Видно от обратна разписка на л.15 ,
Решението
е съобщено на адресата си на 11.12.2018г. ,а жалбата е подадена чрез административния орган до съда на
27.12.2018г./първия работен ден/ ,тоест в срок ,при което е допустима за
разглеждане.
По същество е неоснователна.
От
представения и приет като доказателство
по делото Констативен протокол/л.16/ е
видно ,че жалбоподателя е представил на работодателя си 3 болнични листа и е
получил за тях дължимо обезщетение ,като осигурено лице.За периода 01.07.2018г.
до 19.07.2018г.вкл. лицето К.В.К. е работило по трудово правоотношение при
осигурителя на пълно работно време/8ч./ на длъжност “Машинист,пътно-строителни
машини“ -13 отработени дни и 1 ден редовен платен годишен отпуск.За този период
лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство,инвалидност поради общо
заболяване ,старост и смърт ,трудова злополука и професионална болест и
безработица ,на основание чл.4,ал.1,т.1 от КСО.На 20.07.2018 е бил „самоотлъчка“
и не е бил осигуряван ,а от 23.07.2018г е представил три болнични листа и е
ползвал обезщетение за временна
неработоспособност, което му е изплатено. Спорният момент в случая е бил ли е „самоотлъчка“
жалбоподателя на 20.07.2018г. ,респективно има ли прекъсване на осигурителните
му права ,респ. имал ли е право на обезщетение по чл.40 ,ал.1 КСО или не.От
ведомост за заплати за м.юли 2018г. е видно ,че лицето се е подписало и в
същата е отразено самоотлъчка 1 ден.Приложени са и дневен акт №000321,за дата
20.07.2018/л.25/, от който е видно, че има замерено гориво 40л.на машината на
жалбоподателя,удостоверение от осигурителя ,че лицето е с прекъснати осигурителни
права към момента на настъпване на временната неработоспособност /л.27/,докладна
от Е.А. –техник-механик/л.33/,че лицето К.К. се е явило на работа в 8ч. и след
замерване на наличното гориво на управлявания от него багер е отказало да
работи и е напуснало работното място,Протокол от 20.07.2018г.,че е сдало багера
/л.34/.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
С
оглед описаната по-горе фактическа обстановка и съгласно задължителната
проверка, предвидена в чл. 168, ал.1 от АПК относно евентуалното наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК,
на първо място съдът намира оспореното решение за издадено от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3
вр. ал. 1, т. 2 б.
"д" от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт
разпореждане, същото изхожда от компетентен издател-ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ-Враца , видно
от разпореждането и Заповед №174/21.02.2018г. на управителя на НОИ.
Оспореното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа
всички предвидени, в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 4 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за
постановяването си.
Контролираното
решение и потвърденото с него Разпореждане
са постановени и в производство, в което не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията на жалбоподателя,че
на 20.07.2018г.не е бил „самоотлъчка“ не се потвърждават от доказателствата по
делото.Напротив ,представени са по делото 2броя декларации- обр.1 от ТП на
НОИ-Враца/неактивна и коригираща-активна/ ,ведно с протоколи към тях ,от които
е видно ,че последен ден на осигуряване на лицето е 19.07.2018г./89-93/.Представена
е и ведомост за заплати за м.юли 2018г., където лицето се е подписало ,че има
за м. юли 2018г. един ден самоотлъчка/л.62/..В тази връзка представени са и
дневен акт №000321,за дата 20.07.2018, от който е видно, че има замерено гориво
40л.на машината на жалбоподателя,удостоверение от осигурителя ,че лицето е с
прекъснати осигурителни права към момента на настъпване на временната
неработоспособност /л.27/,докладна от Е.А. –техник-механик/л.33/,че лицето К.К.
се е явило на работа в 8ч. и след замерване на наличното гориво на управлявания
от него багер е отказало да работи и е напуснало работното място,Протокол от
20.07.2018г.,че е сдало багера /л.34/.От представените и приети доказателства
се налага извода,че лицето има последен ден на осигуряване от осигурителя
19.07.2018г. ,а на 20.07.2018г. е бил „самоотлъчка“-явил се е на работа и я е напуснал
след замерване на горивото от работодателя/касае се за вътрешна проверка от
работодателя по отношение количеството гориво в края на деня и на другата
сутрин /което се потвърждава от показанията на разпитания свидетел П.П. ,че работодателя
всяка вечер и сутрин замерва горивото на мащините и едва тогава се сипва ново
гориво за деня,ако е необходимо/.Този ден-20.07.2018г. е приет от работодателя за
"самоотлъчка", т. к. лицето се
е явило на работа ,но не е престирало труд- самоволно е напуснало работа след
замерване на горивото в машината,за което свидетелства и втория свидетел Е.А. ,който
го е откарал в офиса на работодателя, а за деня на „самоотлъчката“ осигурителя
не дължи осигурителни вноски ,за това тя е отразена като „самоотлъчка“ в разчетно-платежната ведомост за този ден и не
му е начислявано трудово възнаграждение,не е ползвал и платен или неплатен
отпуск,а жалбоподателя се е подписал под ведомостта.В този смисъл ,съдът не
приема тезата на адв.С. ,че „самоотлъчка“ е само неявявяването на работа,без
съгласие на работодателя ,доколкото според съда , „самоотлъчка“ е и явяването
на работа и напускането и самоволно, без съгласие на работодателя ,като важен е
факта на неполагане на труд от жалбоподателя ,без съгласие на работодателя. След
като жалбоподателя е напуснал самоволно работа на 20.07.2018г той е бил „самоотлъчка“
и е с прекъснати права от 20.07.2018г.
,след което неправомерно е ползвал обезщетение по 3 болнични листа,следващи
датата на „самоотлъчката“-от 23.08.до 01.09.2018г.,поради което следва да
възстанови същите.Доколкото предмет на делото е период на възстановяване на
получено обезщетение за общо заболяване в периода:от 12.08.2018г.до 31.08.2018г.
,което е изплатено на лицето, видно от удостоверение/л.64/.,същото следва да
бъде възстановено от лицето. Не се споделя и тезата на адв.С. ,че този, който
следва да възстанови полученото обезщетение е работодателя на жалбоподателя
,т.к. той е осигурител и има пряка вина за отразяването на „самоотлъчката“ като
такава във ведомостта за заплати.Касае се за добросъвестно получено
обезщетение от жалбоподателя ,при което
ролята на вината като субективен елемент е изключена.
По отношение
на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния
закон, настоящият състав на съда приема следното:
Съгласно
чл. 40, ал.1 от КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. В случая се установява от
представения по делото Констативен протокол ,който не е оспорен в
производството ,че лицето е с прекъснати осигурителни права на 20.07.2018г. /самоотлъчка/,към
датата на настъпване на временната неработоспособност, за която са издадени 3 болнични
листа. Посоченият болничен лист, отнасящ се за периода от 12.08.2018 г. до
01.09.2018 г./л.59/се явява продължение на предходни 2 болнични листа ,но предвид
прекъсване на осигурителните му права на 20.07.2018г. ,същият следва да възстанови
обезщетенията по трите издадени болнични листа ,вкл. и последния-предмет на
делото.Това е така ,защото с прекъсване на осигуряването той не е притежавал качеството на осигурено лице по см. на §1, т.3 от ДР на
КСО.Това сочи, че направеното от административния орган заключение,
че жалбоподателя към процесната дата не притежава качеството осигурено лице, е
правилно. Осигуряването за всички осигурителни случаи се прекъсва през времето
на самоотлъчка. След като безспорно е установено по делото ,че лицето е било „самоотлъчка“
на 20.07.2018г. –явило се е на работа, но я е напуснало след замерване на
горивото поради несъгласие ,същото е с прекъснати осигурителни права от тази
дата и следва да възстанови всички
получени обезщетения за временна неработоспособност по трите болнични листа,следващи
деня на „самоотлъчка“. Не е внасяна осигуровка от осигурителя за времето след
20.07.2018г./вкл. ,видно от декларация, обр.1-активна-л.93/,където е видно ,че
последен ден на осигуряване е 19.07.2018г.,т.к.лицето е било „самоотлъчка“ на
20.07.2018г. и не се дължи такава.Ето защо, с оглед липсата на осигуряване към
20.07.2018 г., оспорващия няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност,
възникнала на 23.07.2018г. до 01.09.2018г. ,но доколкото предмет на спора е
обезщетението за временна неработоспособност по болничен лист за времето:12.08.2018г.до
01.09.2018г. ,същото като получено от жалбоподателя следва да бъде възстановено./в
т.см. Р. по адм.д.№3931/ 2014г. на ВАС;Р. по а.д.№2001/2014г. на ВАС/.
Проверяваното решение на Директора на ТП на
НОИ – Враца и потвърденото с него
разпореждане се явяват правилни и съобразени с приложимия материален закон.
Поради
изложените дотук съображения, настоящият състав на съда приема, че процесното
решение и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни, респ.
подадената срещу тях жалба следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в минималния възможен размер от 300
лева, определен съобразно чл. 8, ал.1,т.1
от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
предл. V-то и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на К.В.К. *** против Решение №1040-06-32 от 26.11.2018г. на директора на
ТП на НОИ-Враца ,с което е потвърдено Разпореждане№РВ-3-06-00469688 от
11.10.2018г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО,с което на
жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода:12.08.2018г. до 31.08.2018г.в
размер на 259,80лв..
ОСЪЖДА
К.В.К. *** да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ
-Враца сумата от 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен