Р Е Ш Е Н И Е
№ 260082 03.11.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на трети ноември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 943 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П.А.С. *** срещу Наказателно постановление № 1871 от 24.09.2020 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 8 от цитираната наредба. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв. Ангелина Христова от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество аргументира тезата си за неправилност на наказателното постановление от гледна точка липса на надлежно описание на нарушението и на доказателствата, въз основа на които то се установявало, както и за липса на доказателства относно авторството на деянието. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково, чрез процесуалния си представител – юриск. Мария Бинчева Пейкова, оспорва жалбата и в съдебно заседание и в представени писмени бележки аргументира доводи за нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира и заплащане на направените разноски за възнаграждение на юрисконсулт, като възразява за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя за заплащане на възнаграждение за упълномощен адвокат.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.07.2020 г., в около 01:00 часа свидетелят В.И.Д., на длъжност мл. инспектор в РУ на МВР - Хасково, заедно с колегата си - свид. П.Г.Н., служител в МВР, като състав на автопатрул били изпратени от оперативния дежурен на РУ на МВР – Хасково да посетят адрес: град Хасково, бул. „Георги Сава Раковски“ № 30, след подаден сигнал за силна музика и нарушаване на нощната тишина. След като пристигнали на място, двамата установили, че се касае за жилищна сграда и след извършен обход на пространството около жилищния блок възприели светлина от прозорец на жилище на 6 етаж, както установили, че именно от това жилище се чувала силна музика и гласове. Вратата на входа била отворена и служителите на РУ на МВР – Хасково, с цел да установят контакт с живущите в жилището, се качили на 6 етаж до ап. 16. Били посрещнати от жалбоподателя П.А.С., която единствена се показала и заявила, че е обитател на жилището, в което били събрани нейни гости. Сред тях същата вечер бил и свид. Емил Николов Николов, съсед на жалбоподателя, който обаче по – рано през нощта се оттеглил и си бил легнал. Жалбоподателят П.А.С. била уведомена от полицейските служители, че е подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина. Било й разяснено от органите на МВР, че по отношение на нея ще бъдат предприети действия по привличане към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 8 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, след като достигнали до извод за допуснато такова. След достигане и до последващия извод, че жилището било обитавано именно от жалбоподателя, която била и организатор и домакин на събирането, по нейни твърдения, за което липсвало разрешение, свид. В.И.Д. съставил срещу жалбоподателя, в нейно присъствие и в присъствие на свид. П.Г.Н. Акт за установяване на административно нарушение, № 1871 /№1970-1269, бл. № 615986/, за нарушение по цитираната разпоредба от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково. Жалбоподателят подписала, след предявяването му, съставения АУАН, като съответната графа вписала, че няма възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок, от връчване на процесния акт, което действие е осъществено на 25.07.2020 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган след като възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, съответно приел за неоснователно подаденото възражение, наложил процесната административна санкция на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.И.Д. и П.Г.Н. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка и за констатациите, до които достигнали във връзка с твърдяното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За основана група факти, отнасящи се до организиране на събитието, свързано със събиране на хора в жилището, обитавано от жалбоподателя П.А.С., слушането на музика, смях и разговори с умерено консумиране на алкохол, съдът дава вяра на изложеното и от свид. Емил Николов Николов имащ преки и непосредствени впечатления, макар и до момент, предшестващ процесната проверка, доколкото същият има преки и непосредствени впечатления за тази група факти. За последващите твърдения, а именно за интензитета на слушаната музика и тоналността на разговорите, изложеното от този свидетел касае негова преценка, а не лични възприятия за обстоятелствата по делото, и поради това не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят не фактите, а въпроси, предмет на произнасяне по същество след формиране на правните изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината. /изм. с Решение №421 от 30.10.2009 г./, а по силата на чл. 4, т. 8а от същата наредба, озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината. По силата на чл. 43, ал. 1 на цитираната наредба на нарушителите на същата и заповедите, свързани с нея се налагат следните наказания: т. 1 глоба в размер на 200 лева при констатирано първо нарушение, а по т. 3 – за нарушения чл.4, точки 1, 7, 8а, 9, 15 и 16; чл. 5, т. 2; чл.6, точки 2, 3, 4 и 6; чл. 9, точки 2 и 4; чл.12, ал.1; чл. 15, чл. 16, чл. 29, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 чл. 36, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4, 5, 10, 11 и 12 се налага глоба в размер от 50 до 200 лв. за първо нарушение. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Действително, в случая не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на процесния АУАН лично на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвала. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма съответно да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законните разпоредби, които са нарушени. В случая, описанието на нарушението не съдържа твърдения за всички съставомерни признаци от обективна страна, които в случая, макар да няма пречка да са лаконично изложени, то изискването е това да стане по ясен и разбираем за нарушителя начин. Именно това изискване не е изпълнено. В конкретната хипотеза, в описанието в процесния АУАН се съдържат съществени вътрешни противоречия, които са от естество да доведат до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към отговорност. Същото е необходимо да бъде наясно за всички факти от състава на нарушение, които следва да са конкретно и безпротиворечиво вписани, а след това – подведени под съответната релевантна правна квалификация която е единствено възможна. Последното създава само по себе си затруднения и поради непрецизната нормативна уредба и техниката, използвана от Общински съвет Хасково, доколкото със създаване на чл. 4, т. 8а от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково се дублира съдържанието на т. 8 от същата разпоредба, която пък е посочено, че е само изменена, но не и отменена или че се заменя със съдържанието на т. 8а. От процесуална страна е необходимо и уточнението, правено в други случаи по дела с аналогично фактическо обвинение за съотношение на забраните предвидени в разпоредбите на чл. 4, т. 7 от Наредбата и чл. 4, т. 8а от нея. В първия случай се касае за забрана за вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на жилищните сгради от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 до 7.00 ч. за зимния период и от 23.00 ч. до 7.00 ч. за летния период, като в предпразнични и празнични дни времето се удължава с един час, тоест забраната е въведена без значение средството и източника на шума, но със съответен времеви диапазон, а във втория - без значение по кое време от денонощието, забраната се отнася до озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и нежилищни сгради, включително храмове на религиозни общности, когато „звука“ се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие. Тоест, източникът на шума тук е диференциран и озвучаването с техническо средство е изведено, като особена категория, а така също са регламентирани специфични места и предели на забраната от гледна точка разпространението на звука. Макар и двете забрани да са подчинени на общата цел на разпоредбата на чл. 4 от НПОРЧОИТОХ - осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, налице е различна наказуемост на деянията по двата текста, но все пак не се касае за съотношение помежду им като обща и специална норма. Затова, въпреки, че в обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че се касае за източник на шума – музика, което в повечето случи предполага техническо средство, то твърденията са за нарушаване на нощната тишина и спокойствие на гражданите във времеви интервал, попадащ в обхвата на действие именно на забраната по чл. 4, т. 7 от Наредбата, при това без значение източника на шума, поради което правната квалификация на деянието не съответства на въведеното словесно описание. Още повече, че липсват изискуемите се твърдения за изключението, визирано в чл. 4, т. 8, респ. т. 8а от НПОРЧОИТОХ - че озвучаването на горепосочените места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от кмета на общината, което също прави описанието непълно и несъответно на дадената правна квалификация. Тези процесуални нарушения, при формулиране на административнонаказателното обвинение и повдигането му със съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение и при такова описание на нарушението в него, са съществени според изведения от законодателя и неизменната практика на съдилищата критерий за това, доколкото се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя в аспекта да узнае за какви факти се цели ангажиране на отговорността му. Това процесуално нарушение, доколкото е пренесено изцяло в санкционния акт, с възпроизвеждане на описанието му от съставения АУАН и квалифицирането му по същата правна норма е довело и до наказване на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хасково, вместо по т. 3 на цитираната норма, поради което санкционният акт следва да бъде отменен на процесуално основание. Още повече, невъзможността за произнасяне от съда по същество, с оглед естеството и характера на така допуснатото процесуално нарушение.
По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото. В случая, във връзка с отправеното изрично искане от другата страна за намаляването му, поради прекомерност, съдът намира за уместно да отбележи по въпроса за съответствието с фактическата и права сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства, че разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание, наложило явяване на процесуален представител само в това заседание и без съществени отклонения в провеждане на процеса. Освен това, размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Съгласно първата от цитираните разпоредба, за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Тоест, размерът е съобразен с това изискване, с оглед на което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с определен размер от 200 лева, под минимално предвидения, следва да бъде възложен в тежест на другата страна и в такъв размер е необходимо организацията от чиято структура е АНО - Община Хасково да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски, като то не следва да бъде намалявано.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1871 от 24.09.2020 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК/Булстат: *********, с адрес: град Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявани от Станислав Насков Дечев – Кмет на Община Хасково да заплати на П.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 200 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: